НЕУСПЕШНИТЕ МИ ОПИТИ

неуспешни опити

Тази статия е посветена на грандиозните провали и на хората, които си мислят, че им се случват само на тях. Може в статиите ми да изглежда, сякаш всичко ми се получава много добре, но невинаги е така. Старая се да посрещам провалите с усмивка и да извличам поука. Всъщност, те са историите, които приятелите и познатите ми искат да чуят. Хич не ги интересува колко добре съм се справила.

Посмейте се се мен за последните няколко извлечени поуки:

НЕ ПОЛЗВАЙТЕ МОРСКА ВОДА ЗА СОЛЕНО ТЕСТО

На една от морските ни почивки с дъщеря ми правихме подаръчета – миди и охлювчета, скрити в твърда почва – по идея на динозавърските яйца. Човек сам трябваше да си ги изрови. Правихме ги на плажа и сложих в сместа морска вода. На следващия ден вече миришеха на мърша и продължиха да вонят, въпреки надеждата ми, че ще изсъхнат и ще се отмиришат. След седмица победиха ината ми и бяха изхвърлени.

БРАШНО, МОРСКИ ПЯСЪК И ФУРНА ПРАВЯТ НЕЩО КАТО БЕТОН

Отново морска почивка и отново аз и дъщеря ми творим. Пак по идея на динозавърските яйца. Този път сместа беше брашно, морски пясък, питейна вода. Не миришеха, но нямаше време да съхнат, затова ги изсуших в слаба фурна. Занесохме подаръците вкъщи. Добре, че пробвахме да разчупим едно от „яйцата“, преди да го подарим. Скачахме върху него с обувки, пускахме го да пада на асфалт. Успяхме да разчупим едно-единствено с чук – но само на две части, а изненадата вътре нямаше никакъв шанс.

ГИПСОВИ ОТЛИВКИ НЕ СЕ ПОЛУЧАВАТ В БУТИЛКИ

Има едни бутилки за вода – оформени като животинчета. Преди свекърва ми често купуваше такива на дъщеря ми. Събраха се вкъщи няколко и започнаха да ми бъркат в очите. Намислих да ги ползвам за гипсови отливки, които след това Елора да оцветява. Щях да ги сложа за украса в градината.

Напълних едно шише с бързо втвърдяващ се гипс и зачаках. Много гипс влезе вътре, чак ми се досвидя:) До вечерта гипсът не се беше втвърдил, а този засъхва за десет минути. Проверявах бутилката няколко дни подред – не, не и не. Накрая я разрязах, за да влиза повече въздух. В крайна сметка част от гипса се изрони, част изтече и част мухляса. При това беше лято и времето беше горещо.

СТЕРИЛИЗАЦИЯТА СЪС СМОКИНОВИ ЛИСТА НЕ Е ЗА ВСЕКИ

Миналата година бях на етап стерилизиране не с изваряване, а с листа. Четох разни статии, правих си изводи и накрая затворихме десет буркана кисели краставички, без да ги изваряваме. В началото експериментът изглеждаше сполучлив – в бурканите се случваше някаква ферментация, но нито един не гръмна. След два месеца отворихме първия. Съдържанието му изглеждаше като от реклама, ала миришеше на фекалии. Изхвърлихме го. Отворихме втори буркан няколко месеца по-късно. Дъщеря ми изяде две краставички, твърдейки, че имат странен вкус. Все-още миришеха на ужас. Ние с мъжа ми преглътнахме по една хапка, колкото да умрем с детето, ако сме го отровили:) Никой не умря и не го боля корем.

Останалите осем буркана набелязахме за изхвърляне. Тази есен открихме още един буркан, някак притаил се сред нормалните зимнини. Отворихме го. Не миришеше на лошо, само силно на смокинови листа. Бяхме слагали не по едно, както е по рецепта, а по две. Краставичките се оказаха хрупкави, ала прекалено ароматни. Изстудени почти се ядат. Почти. Просто този вкус не е за нашите небца:)

ДРАМА С ЕСТЕСТВЕНИ ОЦВЕТИТЕЛИ

Много исках да направя шарени фигурки за тортата на дъщеря ми. Обаче оцветителите за храна са изключително вредни, затова многократно изпробвах естествени.

Първи извод отпреди четири години: куркумата дава не само цвят, но и вкус. Част от децата плюха фигурките, макар дъщеря ми геройски да си изяде нейните.

Втори извод отпреди три години: за оцветяването на фондан в даден цвят е необходимо поне половината от течността да е въпросният естествен оцветител. Само аз и дъщеря ми знаехме, че тези бели цветенца всъщност са розови.

Трети извод отпреди две години: цената на боровинки на прах за синьо-червено и манго на прах за жълто беше близка до четвърт от бюджета за рождения ден. Жълтото беше много зле.

Четвърти извод отпреди една година: Червеното цвекло на прах става кафяво при топлинна обработка и дава землист вкус на целия, вече кафяв десерт.

Тази година предстоят опити със спаначен и малинов кекс. Приятели са ги правили, така че може и да стане. Осъзнах, че шоколадът и белият фондан са моите най-достъпни опции като пишман сладкар.

БОЯДИСАН ЖЪЛЪД – МИСИЯТА НЕВЪЗМОЖНА

Миналата есен харесах за Коледа разни идейки от жълъди – например сортер от боядисани жълъдчета, герданчета. Много красиво и естествено изглеждаха. Събрахме с Елора едри, красиви жълъди. Започнахме да ги боядисваме и се омазахме до ушите. Все-пак успяхме, ала жълъдите бяха боядисани неравномерно. Боята пък се люпеше. Определено не ставаха за играчка. Затова в бъдеще ще ползвам само капачетата, а самите жълъдчета ще заменя с мъниста.

ИГРА С УМРЕЛИ РИБИ

Изпълнена с вдъхновение, реших да направя рибки от капачки, които да се ловят с магнитна въдица. Залепих две по две капачките, сложих мърдащи очета за по-весело, също опашки и плавници. Залепих и секретни копчета на устичките, за да ги лови магнита. Сложих рибките в леген с вода и установих, че е трябвало да добавя тежест между капачките, за да потъват наполовина. Рибките се носеха по водата излегнати настрани, сякаш бяха мъртви. Не беше грандиозен провал, но определено не се получи тази идея.

НЕСПОЛУКИ СЪС СЕМЕНА

Бях вдъхновена да направя хартия със семенца, която да може да се засади. Тук не знам грешката в семената ли беше или в метода, но нищо не поникна от тази хартия. Направихме я с дъщеря ми от използвани листове, които смляхме на каша. Разстлахме кашата по фина цедка, добавихме боя и семена. От тази дебеличка хартия правихме мъниста и сърчица за мартенички, които подарихме. Уви, покълването не се получи.

КЕКС В ПОРТОКАЛОВИ КОРИ

Живо ме вълнуваше как мога да пека тесто в полеви условия. Попаднах на чуждоезични публикации за кекс, изпечен в две половинки кори от портокал. Изпробвах го в барбекюто на вилата – част от корите увих във фолио по моя идея. Кората прегоря, тестото залепна за вътрешната й част и по фолиото, а навътре остана сурово. Изводът: пълно със сажди, сурово или изгоряло. Не става. Хапнахме по хапка от всеки портокал:)

неуспешни опити

БРОЕНЕ СЪС СЪРЧИЦА ЗА ЛУДИ МАЙКИ

Играх си като полудяла да режа сърчица от картонени опаковки, да ги надписвам с числа. Идеята беше конструктор за броене, който дъщеря ми не докосна нито веднъж. Наскоро ги изхвърлих:)

НЕУМЕЛАТА ФОКУСНИЧКА

Дъщеря ми много обича да правим опити. Гледах аз опити с вода и реших да й ги покажа. Първо пробождахме с моливи торбичка с вода. Обаче, да знаете, моливите трябва да са остри, иначе цялата торбичка се къса зрелищно. Втори експеримент с вода: пълна с вода чаша се захлупва с лист хартия. Обръщате я, но водата и листът не падат. Въодушевена, че този опит ми се получи, като истински фокусник вдигнах чашата над главата на Елора. Точно тогава физичните закони не проработиха за нас и листът, заедно с водата полетяха върху дъщеря ми:)

БУРКАН СЪС СНЯГ В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ

Ако е просто празен буркан със сняг, тогава ще се получи, дори без глицерин, а само с обикновена вода и боя за яйца. Обаче аз исках да сложа вътре снежни човеци и елхички от печен моделин. Е, оцветената вода оцвети и снежните човеци. Горещият силикон пък не издържа и всичко заплува в буркана, заедно със снега:)

Тези са малка част от издънките ми. С тях, освен да ви развеселя, искам да покажа, че няма как всичко да върви по мед и масло. А и се оказа, че аз помня най-вече онези неща, които не се се случили по начина, по който съм очаквала. Забавлявайте се и създавайте спомени!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

премахване на петна
More

СОК ОТ ГРОЗДЕ – РЕЦЕПТА

Когато бях малка, освен плодови нектари в бутилки като за бира, в супермаркетите се продаваха и два бистри сока – от ябълка и от грозде. Те ми бяха безкрайно любими и до ден днешен търся онзи незабравим вкус от детството ми. Направих този сок от грозде, който много се доближава до сока от грозде от онези времена.

На вилата на свекъра и свекърва ми има асма с ароматно, тъмно грозде, което обаче е винен сорт и не става за ядене. През последните няколко години пробваме разни рецепти с него. Нямаме възможност да направим това грозде на вино, а ни е жал да го оставим на птиците. Правено е на сироп със соковарка, на гроздово желе също, опитвала съм да го изстисквам на фреш. От всички тях, гроздовото желе беше най-сполучливата идея, но от него ядем твърде малко, защото си имаме и други сладка.

И така, заинатих се тази година и пробвах да направя сок, както се прави сок от джанки. Сварен с вода, нещо като компот. Вкъщи не разполагам с по-голяма от трилитрова тенджера, затова повечето ми мерки се равняват по нея. Ако имате по-голям съд, ще стане даже по-бързо:

ГРОЗДОВ СОК:

5 чаени чаши зърна черно грозде

5 чаени чаши вода

1 чаена чаша захар

1 пакетче лимонена киселина

Нашето грозде е отел, но според мен рецептата е подходяща за всеки сорт грозде, който се чудите какво да правите. Ако пък добавите и мъъъничко малини или малинов сироп, може да стане дори още по-вкусно за децата.

Изронете зърната, поизмийте ги и ги залейте с водата и захарта. Нашето грозде не е пръскано, затова не се налагаше да го кисна и мия предварително. Слагате тенджерата на котлона и чакате да заври. Стойте наблизо, защото течността може да изври и да оплеска всичко наоколо, ако и вашата тенджера е трилитрова, а котлона е включен на висока степен.

Щом заври, оставете да къкри до пет минутки, после махнете от котлона и похлупете. Оставете да изстине и едва тогава прецедете. Аз често оставям за цяла нощ гроздето, тогава сокът става най-плътен. Обаче, ако нямате време, може и след час да прецедите течността.

Прецеждам със ситна цедка и отново връщам в тенджерата. Приготвям бутилки или буркани. Щом сока заври, добавям пакетчето лимонена киселина и още горещ, го наливам в бутилките/бурканите. Обръщам с капачките надолу и съм готова.

Този сок има плътен, богат вкус. Може да се пие без разреждане, а ако харесвате по-ефирен вкус, добавете вода и лед. Става толкова вкусно, особено с лед, че не мога да му се наситя.

Определено догодина всичкото грозде ще стане на такъв сок. Невероятно вкусен е!

Обмислям да пробвам същата рецепта и с ябълки, може би ще си пийвам и двата ми любими сока от детството.

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

сироп смокини
More

РАНГЕЛОВДЕН – ПРАЗНУВАМЕ С ДЕТЕ

Ето че иде време за третия от есенните обичаи, които предпазват хората – Рангеловден. Църковният празник е Архангеловден, а народният – Рангеловден. Неговата цел е да умилостиви свети Рангел, та по-леко да взима душите на умиращите. Преди това на Димитровден умилостивяваме зимата, после на Мишкинден се предпазваме от напастта на гризачите. В есенните обичаи има още Вълчи дни, които препазват от вълците. Те се празнуват в различни дни и по различен начин в различните части на България, а ритуалите много напомнят на ритуалите по Мишкинден. Ето защо засега вкъщи няма специално да отбелязваме Вълчите дни.

За съжаление ритуалите на Рангеловден са такива, които трудно биха впечатлили дете. Напомнят на помен или струване – както се е наричал по нашите земи и от нашия народ този ритуал още от времената на древна Тракия. Пекат се хлябове, колят се агнета и цяло село се събира да хапне заедно.

Вкъщи ще заложа на други неща, които са свързани със свети Рангел – един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали душите на хората. Отново написах приказка, свързана с Рангеловден. Тя предава народните вярвания за човешката душа, които ми се иска моето дете да знае:

Можете да прочетете на детето си и тази народна приказка на за свети Рангел:

http://bit.ly/2JWVi46

Ключовите думи за отбелязването Рангеловден са: криле, светлина, ябълки

КРИЛЕ

Осъзнах, че децата обожават костюмите, затова ще има криле, които могат да се носят през целия ден, дори върху якетата. Можете да направите криле от плат, от хартия или да купите готови. Аз ще сложа едни и на входната врата за украса – направени са от картон и хартия от кухненска ролка.

Уших и мънички криле за една от куклите на дъщеря ми, а тя много хареса идеята. Малките крилца са подаръче, на което всеки ще се зарадва – крилца върху шнола, върху молив… Момченцата сигурно ще се радват да имат към костюма си и бляскавия меч на свети Рангел – можете да го направите от картон и алуминиево фолио.

СВЕТЛИНА

Ще сложим лампички навсякъде у дома, за още по-празничен вид, защото Рангеловден е празник на светлината.

ЯБЪЛКИ

Свети Рангел подава златна ябълка на душата. Ето защо почерпката в този ден ще са ябълките. Ако нямате време, просто купете килограм хубави ябълки сорт Златна превъзходна. За украса на дома или за подаръци, а за разкош може да ги обвиете в златиста хартия. Аз запазих фолиото на един шоколад, за да направя тази златна ябълка. Мисля да направя и захарна ябълка за Елора – от карамела тя също ще изглежда златиста. Децата обожават почерпките, а какво е празник без почерпка?

Отбелязваме Рангеловден на 8 ноември, а в нощта преди него искаме прошка за греховете си. Ще поговорим с Елора какво е грях и как да се опитаме да бъдем по-добри, с кое от постъпките ни не се гордеем.

Разбира се, ще разгледаме старите семейни албуми, ще си спомним бабите и дядовците, които вече не са сред нас. Ето така ще отбележим още един от българските народни обичаи – Рангеловден.

Надявам се идеята да ви допадне и да я приемете и в своя дом. Нека бъдат здрави всички именици, които празнуват на 8 ноември, също и семействата им!

Следващият народен обичай е Катерининден, отбелязва се на 24 ноември.

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

мишкинден
More

„СЕМЕЙСТВО АДАМС“ ЗАВИНАГИ ЛЮБИМИ

Обичам „Семейство Адамс“ откакто бях тийнейджър. Ето защо с нетърпение очаквах новата версия и съм щастлива, че тя пък стана любима на моето хлапе. Елора беше особено очарована от емблематичната мелодия на филмите за семейство Адамс и не спря да ни я пее на връщане от киното.

Забавният черен хумор е подходящ за цялото семейство, а ние родителите ще взаимстваме доста шеги от новия „Семейство Адамс“. Филмът не е страшен, но за да разберат черния хумор, според мен е добре децата да са поне в предучилищна възраст. Има малко паяци, един сърдит дух, малко взривове и много цветове, освен любимото черно на фамилията. Момиченцата ще са привлечени от приятелството между Уенсди и новото момиче в квартала. Момченцата – от празника за възмъжаването на Пъгсли, взривовете и сабите. Общо-взето няма много страшни моменти, нито пък силни шумове.

Чудесно е, че филмът от 2019-та разказва съвсем нова история. В духа на 21 век, слабостите на съвременната култура са сблъскани с тъмната философия на мрачното семейство. Тези сблъсъци ще отворят теми за дискутиране между вас и децата ви:

  • за това кое е красиво и кое грозно
  • за училището
  • за страшното и неприемливото
  • за важността на семейството
  • за смешното и черния хумор
  • за хипнозата и умението да въздействаш над другите
  • за света ни, погледнат отстрани
  • за различните хора и кое те прави чудовище

Красива анимация, запомнящ се хумор и добри поуки – какво повече да иска един родител, когато заведе детето си на кино, нали! Приятно е, когато моето „любимо“ стане любимо и на детето ми.

Евел Инара

Изображенията са предоставени от Forum Film Bulgaria

ВИЖТЕ СЪЩО:

More

СИРОП ОТ СМОКИНОВИ ЛИСТА

Вкъщи отдавна не купуваме напитки. Природата на всеки сезон ни дава чудесни, лесни за приготвяне и наистина полезни за здравето напитки. Започваме напролет с теменужките, глухарчетата и ефикасната срещу настинки форзиция. После е ред на ароматният люляк, на белият бъз, на ментата

Наесен правим сок от грозде, сироп от сърцевината на дюлите и сироп с аромат на смокини. Обираме листата на малката ни смокинка, преди да са пожълтели и окапали. Този сироп става лесно, силно ароматен е и е подходящ и за заливки на сладоледи и плодови салати.

Смокиновите листа се препоръчват срещу лошия холестерол и кашлицата. Твърди се, че свалят кръвната захар, а съм чувала, че помагали и за отслабване. Приемайки ги на сироп, не очаквам да отслабна от тях, но свойствата им да помагат при астма определено ще останат.

НЕОБХОДИМИ СА ВИ:

около 40 смокинови листа

1 литър вода

1 килограм захар или по-малко, аз слагам към 700 грама.

Пакетче лимонена киселина

НАИСТИНА ЛЕСНО ПРИГОТВЯНЕ:

Поизмивате листата и ги слагате в тенджера с водата, за да заврят. Щом заври, слагате капака и махате от котлона. Чакате да изстине напълно и прецеждате отварата. Пак я слагате в тенджерата, добавяте захарта и оставяте да заври – без капак, защото може да изври. Щом заври, добавяте към сиропа лимонената киселина и докато е горещ го затваряте в буркани или бутилки. Обръщате с капачката надолу и оставяте да изстинат.

Готово!

Смокиновият сироп носи зимно настроение. Подходящ е за подаръче на близки хора. Аз обичам да имам подръка разни сиропи и други домашни неща, особено по Коледа, когато ми е особено приятно да правя подаръци.

Забелязала съм, че децата предпочитат този сироп като заливка, а не разреден с вода. Децата, които са привикнали само на купешки сокове, може би няма да го оценят, за съжаление. Аз се опитвам да правя тези сиропи заедно с дъщеря ми – не само за да знае, че природата ни дава толкова много аромати и вкусове, а и защото после пие по чашчица, макар да не е запалена по соковете и сиропите.

Да ви е сладко!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

розова захар
More

МИШКИНДЕН – ПРАЗНУВАМЕ С ДЕТЕ

Веднага след Димитровден иде Мишкинден, за който до миналата година не бях чувала. Той обаче е част от българските традиции, свързани с прехода от есента към зимата и предпазването от зли сили. Тоест, Мишкинден има голяма връзка с популярния Хелуин, а и част от обичаите могат да бъдат много забавни за нашите деца. Ние с моето момиче се готвим да празнуваме. Ще има костюми, лакомства, приказки и смешни игри.

Освен Мишкинден, в есенно-зимните празници има още два за предпазване от нападения на животни: Вълчите дни и Мечкинден. Част от ритуалите им съвпадат, и то онези, които са свързани с мацане на кал или оборска тор по ключалки, врати и огнища. Аз обаче не мисля да мацам, независимо колко възхитена би била дъщеря ми – фенката на Прасето Пепа:)

Ключовите фрази за нашия Мишкинден са:

ЗАБРАНЕНА ДУМА „МИШКА“; ВЪЗХВАЛА НА КОТКИТЕ; ЛАКОМСТВА; ЧЕРВЕНА ВЪЛНА

ЗАБРАНЕНА ДУМА „МИШКА“:

По традиция в този ден не бива да се произнася думата мишка. Това може да се превърне в наистина забавна игра. Ясно е, че трудно ще удържите да не споменавате мишка, особено пък за целия ден. Подготвила съм рисунка на мишка, която да показвам. Освен това ще измисляме фрази, с които да описваме мишките. Например:

Гризач с дълга опашка, ушатка-опашатка, нежелан квартирант, нагризвач на сирене, крадец на орехи, цър-цър…

Ще дам тези примери на дъщеря ми и после ще й предоставя възможност да си измисля и нови. Намерила съм стихчета за мишлета, които ще четем, а на мястото на думата „мишка“ ще показвам картинката и тя ще дава своето определение на мишка. Според мен това е чудесна игра за развитие на речта, при това не само за децата.

Ето линк със стихчета с мишлета:

http://bit.ly/2Jp1Bgj

Стихчетата със споменаване на мишки на страницата са: „Котенца“, „Наша маца“, „Писана“, „Сивата мишка“, „Юнаци“, „Хитрото мишле“, „Изворче“

ПРИКАЗКА:

Тук слагам приказката, посветена на ритуала Мишкина сватба, който е неразделна част от Мишкинден. За повече веселба, ще приложим и горната игра със замяната на думата „мишка“, докато я четем. Планирам да облечем две играчки-мишлета като булка и младоженец, и да разиграем с дъщеря ми мишата сватба.

ВЪЗХВАЛА НА КОТКИТЕ:

Котките ни помагат да се пазим от мишките, затова в този ден те ще имат специален статут. Ще почерпим уличните котета в квартала с котешки лакомства. Може и някое стихче за коте да кажем, песничка да изпеем. Подготвила съм диадеми-котешки ушета, за нашите символични костюми на котки. Ще има и картонени маски за оцветяване. Всеки дом има нужда от коте-пазач, нали така:)

ЛАКОМСТВА:

По традиция на този ден са правили сладка пита, която са шарили с котешки лапи. Аз ще направя още от тези бисквитки с котешка лапички и с форма на котета, за да почерпим с тях. Дъщеря ми беше очарована от лапичките и с голям ентусиазъм участва в приготвянето първия път. Ако не ви се правят бисквити, може би ще намерите в магазините „Котешки езичета“. Помните ли ги?

ЧЕРВЕНА ВЪЛНА:

В българските обреди червената вълна пази от злото. На този ден слагаме червена вълна над входната врата, за да ни пази от мишките. Ще си носим топченца червена вълна, които да подаряваме заедно с бисквитките. От топченца вълна може да бъде направена красива гирлянда. Ще помоля дъщеря ми да сложи такова вълнено топче там, където според нея биха могли да се промъкнат мишки.

мишкинден

Готови сме за Мишкинден, който се празнува на 27 октомври. Надявам се и на вас да ви е допаднала идеята да отбележим този ден с децата си!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

Димитровден
More

ДИМИТРОВДЕН – ПРАЗНУВАМЕ С ДЕТЕ

Димитровден

Бързам да споделя с вас идеите ми за празнуване с деца на българските Есенно-зимни празници. Вкъщи ще отбележим Димитровден, Мишкинден, Архангеловден, Катерининден, Мечкинден и Баба Шарка. Ще направим нещо като месец на българските Вси светии, в който ще свържем старите, народни обичаи с онова, което би впечатлило дете. Приказното, вълшебното – то си съществува в родните ни традиции, нищо няма да си измислям.

Много ще се радвам повече българи да харесат идеята и да отбележат с децата си тези хубави празници. Времената се менят, но паметта е важна, тя ни е съхранила като народ.

Започваме есенно-зимните празници на 26 октомври с Димитровден. Ключовите думи за Димитровден са: СНЕЖИНКИ, БЕЛИ ЦВЕТЯ, БРАДИ, ЖЕЛАНИЯ, МОНЕТИ ЗА НАМИРАНЕ. Ето защо:

Според народните вярвания свети Димитър язди червен кон, а от бялата му брада падат първите снежинки. Той води зимата. Бели цветя по традиция се подаряват на имениците в този ден, за да е мека и бяла зимата, която иде. Смята се, че в нощта преди Димитровден небето „се отваря“ и изпълнява желания, също че заровеното злато засиява в синкави огънчета по земята и лесно може да бъде намерено.

Тук няма да давам насоки как се изработва конкретна украса. Ще сложа линкове към нещата, които съм избрала за празнуването у дома. Смятам, че всеки има различно виждане за красота и сам може да подбере своята украса. Подготовката е дори по-сладка от празника понякога:)

ПРИКАЗКИ:

Слагам линкове към две приказки, които съм подготвила за Димитровден. Едната е народна, другата е моя. Според мен винаги, когато празнуваме с дете, трябва да има четене или разказване на приказки.

Димитровден
Димитровден

ЖЕЛАНИЯ:

Дъщеря ми брои дните до Димитровден, защото й казах за възможното изпълняване на желания. Вече е разпространила вестта сред всичките си приятели и определила какво ще бъде желанието й. По мое мнение точно това поверие ще спечели сърцата на децата.

МОНЕТИ ЗА НАМИРАНЕ:

Според мен и намирането на монети ще бъде също приветствано от всички деца. Аз подготвих игра за Елора: намазах с фосфорна боя (от магазин за художници) няколко монети и ги оставих на светло. В нощта преди Димитровден или пък на самия Димитровден, преди да си легне, ще сложа монетите в някоя стая и ще загася лампата. Монетите ще сияят (макар и не в синьо), а тя ще ги намира. Планирам да изиграем такава игра и заедно с племенника ми, който е на три годинки. За да не се сърдят децата, може да изпиша буквичката на всяко дете на равен брой монети.

Димитровден

Може изобщо да не мацате по монети, а да ги увиете в хартия, по която сте писали. Така сиянието ще е доста по-ярко и аз сериозно обмислям да преправя монетите по този начин. Ако нямате фосфорна боя, видях фосфорни маркери в Слънчоглед, можете да ползвате и фосфорно тиксо или фосфорни стикерчета. Може да промените играта – да сложите монети в пакет ориз или леща, които така или иначе ще ползвате за сензорна игра. Детето ще търси опипом монетите сред зрънцата в купа. Можете просто да скриете монети на различни места вкъщи. Само внимавайте децата да не слагат монетите в устата, не само заради мръсотията, а защото и могат да се задавят. Можете с детето да оставите „късметчета“ – монети на улицата, които някой да намери. Просто ще зарадвате някого, защо не?

СНЕЖИНКИ:

Снежинките у дома ще бъдат два вида – за украса и за игра. Ако ми остане време, в деня ще направя и бонбон на клечка „Снежинка“. Тези за украса просто ще пуснем да висят от лампата, от тавана… Снежинките за игра ще ги пускаме от прозореца или докато сме навън, затова трябва да са от растения. Не искам да цапаме с хартии. Набрала съм от тези пухчета на снимката, открих и шишенца със семенца от глухарче, които съм събирала. Може да ползвате и папури, също „котенца“ от магарешки бодил. Всички хвърчат красиво, а децата харесват такива неща, аз също харесвам летящи семенца:)

http://bit.ly/32I5kNM

Димитровден

БЕЛИ ЦВЕТЯ:

Бели цветя може да купите в деня или от предния ден, с детето да аранжирате ваза за „добре дошла“ на Зимата. Ние с Елора вече подготвихме тези хартиени цветя – едното го направи почти самостоятелно, не са никак сложни за изработка. Тя ги запази за украса на стаята си. Според мен всички момиченца ще одобрят идеята за бели цветя за украса.

http://bit.ly/35ZayGW

Димитровден

БРАДИ:

Брадите май са за момченцата. Елора не е впечатлена, но пък племенникът ми миналата година беше плакал за брада и мустаци като от една реклама. Направих брадите от нарязана на ленти тениска, защото не разполагах с дебела, бяла прежда, а трябваше на мига да видя как става:) От една мъжка тениска излязоха две бради.

http://bit.ly/2Jk0ChA

Мисля да направя и брада-игра от силиконова вата (или от филц), по нея да накача снежинки-топченца вата, но без да ги закрепвам. Ще направим игра: кой ще прекоси стаята, без от брадата да падне нито една „снежинка“ или кой най-бързо ще ги събори. Според мен ще е весело.

Димитровден

За край няма да ви предлагам традиционни гозби, но ето нещо за хапване, което ще се върже с празника – филия с лютеница и сирене. Лютеницата е оранжевата есен, а сиренето са първите снежинки:) Съвсем традиционна, харесвана от децата закуска, с която по-лесно да запомнят народните вярвания.

Е, дано да съм ви запалила за празнуване! Весел Димитровден желая и честити да бъдат всички именици!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

More

БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ: ТВОРЧЕСТВО ЗА ДЕЦА

Старая се от време на време, особено на национални празници, с Елора да обръщаме по-специално внимание на българското знаме. Тук ще събирам различните проекти, които вече сме правили. Те са подходящи дори за най-мъничките и често използват налични игри и материали.

Ще ги групирам по възраст, макар че е добре сами да прецените дали даден проект е подходящ за вашето дете.

КЪДЕ Е БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ?

Възраст: 0-12 години

Тази игра е подходяща за съвсем малките, които още са в детска количка. Когато се разхождате, а детето нервничи и иска да слезе, често му показвате разни неща – лампи, афиши, коли. Понякога показвам и знамена, особено по празници, защото има много. Тази игра е подходяща и при пътуване с кола. При по-големите може да има състезателен характер – кой ще види повече знамена. Може просто да броите колко знамена ще видите в даден участък. Общо-взето, ползвайки градската среда, развивате наблюдателността на детето.

ОТПЕЧАТВАМЕ ЗНАМЕТО С ДЛАН (или други предмети)

Възраст: 0-12 години

Пиша 12 години, но тази възраст е условна. На малките за отпечатването ще помогне родител, големите ще се справят сами. Ще внимават за огледалния образ и правилното построяване на цветовете. Ще запазят отпечатък на собствената си длан, което е мил спомен. Ползвайте водни боички и после измийте ръчичките. Отпечатването на длан е подходящо за поздравителни картички. Чудесни са и за слагане в рамка.

ОЦВЕТЯВАМЕ БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ

Възраст: 2-7 години

За по-мъничките разделете на три ленти листа, мацнете с подходящия цвят във всяка лента. Можете да закрепите знамето на пръчица след това и да украсите стаята с него. Всеки, дори най-простичкият проект, свързан със знамето ни, е полезен за децата. Не го пропускайте:)

ЗНАМЕТО ОТ МОЗАЙКА

Възраст: 3-10 години

Показала съм мозайка тип „пирончета“, но може да се направи с всички мозайки, от които имате в бяло, зелено и червено. Както виждате, нямаме достатъчно части, за да запълним докрай редовете, а за бяло ползваме самото поле. Важно е детето да разбере идеята.

ЗНАМЕТО ОТ СТРОИТЕЛ

Възраст: 3-18

От възрастта на детето зависи сложността на изпълнението. За онези в предучилищна може да ползвате едри тухлички, за големите – дребни. Извадете тухличките в бяло, зелено и червено, плюс плоска част, върху която ще строите.

ЗНАМЕ ОТ СМАЧКАНА ХАРТИЯ

Възраст: 5-18

Можете да предложите този проект и на по-малки деца, но залепването на хартията ще става бавно, а това може да ги отегчи. Ако децата са повече и правят заедно знамето, ще стане по-лесно. Колкото по-големи са децата, толкова по-сложно може да бъде сгъването на цветната хартия – от смачкани топчета, до навита на руло. Аз помагах на Елора (беше на шест) за това знаме, защото започна да губи търпение.

Очаквайте още лесни, но полезни творчески проекти, посветени на българското знаме!

Евел Инара

ВИЖТЕ И:

More

ВАЛДОРФСКИ БАЛАНС-КАМЪЧЕТА. НАПРАВИ САМ

Срещала съм такива комплекти с плоски, цветни камъчета и по магазини за детски играчки, но съвсем лесно можете да си ги направите сами.

С плоските камъчета може да се играе по най-различен начин:

  • Да се строят кули не само от един цвят, но с всички налични камъчета.
  • Да се подреждат по големина и по цвят. По тежест, включително със затворени очи. Игра, подходяща за по-малките хлапета.
  • Да очертаете част от камъните и отново да станат сортер, този път по форма. Тази игра според сложността ѝ е подходяща за деца в предучилищна възраст.
  • Да използвате камъчетата като материал за конструиране фигури. Самостоятелно или съчетани с пръчици, с дорисуване… Децата харесват играта с „насипни части“, с които следват фантазията си.
  • Камъчетата са изключително сензорен материал. Те развиват усещането за тежест, можете да ги използвате дори като тежести в импровизирана теглилка като нашата. Ако пък има къде да ги претеглите, можете да изпишете грамовете върху тях и с деца в първите класове наистина да измервате тежестта на предмети.
  • Камъчетата лесно отдават и приемат топлина, например от слънчева светлина. Когато са топлички, действат отпускащо върху мускулите на тялото. Когато са хладни, ни помагат в горещините. Ако му дадете възможност, детето ви ще научи и тази хитрост от камъчетата. Само внимавайте с нагряването на камъните в печката. Те могат да станат опасно горещи.
  • Камъчетата са подходящи за целене на мишена, например панерче. Разбира се, това трябва да става само с контрола на възрастен, за да се избегнат инциденти.

Сигурна съм, че детето ви ще измисли още доста приложения, ако притежава такива камъчета. Те са вдъхновени от Валдорфската система за обучение, която залага на естествените материали, на опознаването на природата и на тясната връзка с нея. Камъчетата са подходящи и за хлапета около три годинки, и за деца в предучилищна възраст. Например, аз се каних много дълго, докато ги направя. Елора беше навършила пет, когато най-сетне вкъщи проимахме оцветени плоски камъчета. Можете да ги боядисате, за да имат повече функционалност, но дотогава не ги крийте в шкафа. Дайте ги на детето си в естествен вид, покажете му как може да играе с тях.

Как да ги направите:

Камъчетата, за щастие, ги създава природата. Нашите са събрани от плажа край Бургаските солници. По планинските рекички също се срещат плоски камъчета. Ако събирането ви е трудно, можете да си ги изваяте сами от самосъхнеща глина, която се продава в книжарниците. Е, няма да са точно като истинските, но ще определите сами размера и формата им. Големината на нашите е приблизително между 8 и 2,5 сантиметра. Не бива да са твърде мънички, защото съм забелязала, че дори по-големите деца понякога лапат гладки играчки и лесно могат да се задавят с тях. Имайте едно наум за гладките, дребни предмети като тухлички от конструктор, камъчета, монети, пръстенчета.

Боядисването препоръчвам да е с акрилни бои. По магазините има дори такива, които са специално за играчки. Аз ползвам бои от магазини за художници. Някои родители, както и аз навремето, дълго избират цветове. Всъщност, дори само един-два цвята да имате, каквито и да са, ще свършат работа. Ако все-пак сте от особено старателните родители, можете да направите всяко камъче в различен нюанс на цвета, като добавяте бяла боя. Така ще имате още една полезна игра.

Можете да си купите и комплект вулканични камъчета за масаж – от евтините, защото някои комплекти са скъпички, а други са съвсем достъпни. Те обаче са по-гладки и по-добре да не се оцветяват. Камъчетата са много приятни на допир и действат успокояващо като всички природни материали.

Весели игри от мен!

Евел Инара

ВИЖТЕ И:

More

ЗАГУБЕНИЯТ ЙЕТИ, КОГОТО ВСЯКО ДЕТЕ ЩЕ ПОИСКА ДА НАМЕРИ

  • Искам да го познавам! – прошепна възторжено шестгодишната ми дъщеря, когато на екрана полето се превърна в море и понесе малката лодчица на героите.

Гледахме семейно „Загубеният Йети“ и макар да не го очаквахме, единодушно тази анимация оглави класацията ни за най-хубав, вълнуващ и т.н филм. Да си призная, не очаквах много, въпреки сладурестия Йети, който напомня по външен вид на любимия ни Нощен бяс – все-пак от едно студио са създадени. Действието се развива в Китай, главните герои са тийнейджъри и аз си мислех, че ние със съпруга ми ще сме големи за тази анимация, а дъщеря ми – мъничка. Не познах.

Историята на тъжното момиче, което страни дори от близките си, започва спокойно, а после главоломно набира скорост. Внезапно приключението ни пренесе в легендата, изпълни се с вълшебство и то толкова видимо, толкова осезаемо, че нямаше как да не замечтаем за него, без значение на колко години сме. „Загубеният Йети“ просълзи порасналите от нас и вдъхнови детето. Той е перфектният семеен филм – държи здраво вниманието и на малки, и на големи. Чудесно е, че покрай забавлението тази анимация има доста допълнителна стойност:

  • Тя показва някои от забележителностите на Азия.
  • Засяга темата за приятелството, семейството и грижата за близките ни.
  • Засяга темата за срама и подигравките. Има ли срамна работа изобщо?
  • Разбира се, като в повечето семейни анимации, доброто и злото са противопоставени.
  • Успяваме да се посмеем и дори да осмеем прекаленото използване на мобилните телефони. Не е лошо, особено за хлапетата, според мен.
  • Засяга темата за опазването на животните, за редките животински видове.
  • Засяга темата за музиката и нейното въздействие.

В заключение – филмът е чудесен за всички над 3-4 години, без ограничение във възрастта нагоре. Според мен мъниците ще се загледат истински, чак когато малкият Йети се появи на екрана. Анимацията е изключително красива, историята е вдъхновяваща, та чак просълзяваща. Определено си заслужава да се види на кино.

Наскоро обсъждахме в коментарите с други родители кога е правилния момент да заведем детето си на кино. Много хора се тревожат за силата на звука в кината и да, той наистина е въздействащ, но никога не е бил неприятен. Водим дъщеря ми откакто още нямаше четири години и не сме имали проблем със силата на звука или въздействието му. За сравнение – авиошоу или уличен концерт може и са били с много по-силен и дразнещ сетивата звук. Все-пак, първия път вземете със себе си наушници или поне поларена лента за глава – за всеки случай и особено ако детето ви е чувствително към звуци. Обсъдете с него къде отивате, нека бъде подготвено.

За мен основен признак, че детето ви е готово за първото си посещение в киното, е умението да изгледа наведнъж цял филм (час и нещо), като стои на едно място и не говори много-много. Хубаво е детето ви да е научено да се съобразява, когато го помолите да говори тихо. Да, в началото то ще ту става и сяда от седалката, ще казва нещо на висок глас. Нека да е в границите на поносимото за останалите зрители в киносалона.

Първият път седнете по-далеч от останалите зрители, ако има възможност. Така няма да се притеснявате, че детето се върти и говори. Ако то се разсейва твърде много, тогава и на него няма да е му е приятно и може би още не е готово за кино.

Относно „страшните моменти“ – отново зависи от детето. Всъщност, по-малките като че ли се плашат по-малко, отколкото по-големите деца, които са много по-осъзнати и въображението им засилва усещанията. Ние се държим за ръка, но макар дъщеря ми да е впечатлителна, не се е случвало да сънува или преживява по-късно моментите от никой филм. Разбира се, ако детето ви е чувствително към звук и мигаща светлина, се консултирайте с неговия педиатър.

„Загубеният Йети“ има два-три момента с по-силни звуци и напрегнато действие, но дъщеря ми дори не посегна да хване ръката ми, така че явно не са я притеснили. Много, много хубав филм. Браво и благодаря на създателите и на разпространителите!

Евел Инара

Изображенията са предоставени от Forum Film Bulgaria

ОЩЕ ДЕТСКИ ФИЛМИ:

More