с дете у дома

Със съпруга ми по принцип обучаваме детето си у дома и работим доста от вкъщи. За седем години двамата с него на принципа проба-грешка се научихме какво да правим за да не откачим, да не се разведем и детето ни да е щастливо от атмосферата вкъщи.

По моето скромно мнение съвременното училище е създадено не в услуга на децата, а на родителите – за да могат да работят и да се съсредоточат най-вече върху работата си. Ето защо за работещите хора с деца тази изолация няма да е лесна. Те ще трябва да вършат много повече работа: да отсъстват от дома и да се излагат на опасност от зараза, ако професията им е такава; да контролират обучението на децата си или да учат заедно с тях; да осигуряват ежедневните хранения и почистването на домовете; да пригодят работата си от вкъщи, което ще отнеме нерви и време. И разбира се, всички ние ще трябва да намираме време за себе си, за своите мисли и душевно здраве.

Идеалната ситуация, когато хем работите, хем обучавате детето си, е и двамата с партньора ви да сте си у дома. За съжаление много от нас по време на изолацията ще бъдат сами с децата, други ще останат без доходи и това много ще ги тревожи. Така ще е още по-тежко, но пак си мисля, че опита ми ще е от полза. Ето какво препоръчвам:

РАЗДЕЛЕТЕ СИ ВРЕМЕТО

Децата винаги искат по нещо, още от ставането си и независимо колко са самостоятелни. Искат закуска, вода, искат да вземат нещо от най-горната лавица, искат да ги придружите до банята, искат да задават въпроси… Ако ги оставите на самотек, постоянно ще ви прекъсват, а вие ще се нервирате. Ето защо направете план предварително кой кога отговаря за децата и приготвя храна, кой в това време работи. Например, ние у дома се редуваме – половината ден единият, другата половина другият, освен ако не изникне нещо извънредно. Единият от нас работи, другият се занимава с детето и къщата.

Освен това е доказано, че човек контролира едно-две-три деца много по-лесно сам, отколкото с помощта на още някой възрастен. Ако пък възрастните са няколко, настава ужас.

КЪЩНАТА РАБОТА Е ПОВОД ЗА РАЗДОР

Кой колко пъти е пуснал прахосмукачката, кой е измил чиниите, кой е стоял пред печката цял ден… Мъжете май все-още смятат, че просто помагат в къщната работа. Моят мъж например много помага, но рядко се сеща сам и аз често фуча по тази причина. Сега се успокоявам с мисълта, че все-пак той излиза да пазарува, а всяко движение и усилие вкъщи е полезно за мен. Прахосмученето си е направо разходка тези дни:) Така че, препоръчвам:

  • да си поделяте поне част от работата
  • да готвите лесни и бързи, но вкусни рецепти
  • да не се вманиачавате
  • да не се самонавивате

ВСЕКИ РОДИТЕЛ ИМА СОБСТВЕН СТИЛ

Дали става въпрос за готвене или обучение на детето, все нещо няма да ви допадне в действията на партньора ви. Обаче, колкото и да правите забележки, едва ли ще промените нещо съществено, това съм разбрала от опит. Също така съм разбрала, че детето ми може да научи безброй неща и да се забавлява, макар и не с моите методи. Ако нещо не ми е вкусно, мога да благодаря и да си направя сандвич. Важно е да не се обиждаме и да не се поучаваме, доколкото можем. Вече много, много рядко се намесвам във времето за обучение на съпруга ми, само ако двамата затвърждават някаква груба грешка. Преди да готвим, се питаме един друг кой ще яде от въпросната храна. Защото, ако не приемаме различните си подходи, трябва да вършим всичко сами, а това е физически невъзможно.

с дете у дома

ДЕЦАТА НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ОСТАВЕНИ НА САМОТЕК

Колкото и самостоятелни да са децата ви, те имат нужда от възрастен и то не само за ученето. Те имат нужда да общуват с възрастен човек, имат нужда от ментор, от помощник, от утешител и пазач. Някой, който да ги забелязва, да се гордее с тях, да ги провокира, подкрепя и съветва, да им показва колко са важни за него и да им пречи да се контузят неволно. По принцип учителите и възпитателите са вършили част от тази работа, обаче по време на изолацията тя е изцяло ваша. Учителите ще предадат материала, но няма как да проследят кое дете е разбрало и кое не. Няма как да усмиряват децата, няма как да организират деня им. Това сега е работа на родителите.

Разгледайте учебниците на детето си. Ако е в детската градина, там също има помагала и електронните им варианти са безплатни в момента. Попитайте кои са книжките, намерете ги в сайта на издателството. Ако имате средно образование, би трябвало криво-ляво да успеете да обясните на детето си уроците, след като си ги припомните. Използвайте лек, приятелски тон. Не му се карайте, не го изпитвайте. Това, че сте вкъщи заедно, ви дава възможност да потърсите заедно информация в мрежата, дори да се чудите заедно и заедно да намирате решения.

ВОДИ РОДИТЕЛЯТ, А НЕ ДЕТЕТО

Да, живеем в демокрация, но правилата са на онези, които носят отговорността и вършат работата. Не става децата да ръководят деня ви, ако искате да свършите нещо. Да, децата трябва да имат свобода и да се забавляват, но задълженията са с предимство.

За да не ви ръководят хлапетата, вие първи поемете юздите. Когато е ваш ред да отговаряте за тях, вие поставяйте задачите и измисляйте дейностите, но има една уловка:

ВИНАГИ ДАВАЙТЕ ИЗБОР

За да подтикнете децата към сътрудничество, давайте две опции, от които детето да избере. Например: сега ли ще направиш упражнението или след като си изпием чая? Искаш първо да пишем и след това да четем или обратното? Избор от два работни листа. Избор кое от две стихотворения да учим наизуст и т.н.

Изборът трябва да е между две полезни неща, а не да правим нещо или да не го правим.

РУТИНАТА Е ВАЖНА В ЕЖЕДНЕВНИТЕ ДЕЙНОСТИ

За децата също ще е стресиращо да учат у дома. За вас ще е притеснително всичко, което се случва. Ще се чудите дали детето ви не изостава, дали изобщо научава нещо. Това е притеснението на всеки родител, от когото зависи обучението на собственото му дете.

Моят съвет е да вземете учебната програма на детето си и да я спазвате. В детската градина също има програма. Това ще ви даде някакво успокоение. Постепенно ще създадете рутина и дните няма да са напълно еднакви. Всеки понеделник ще имате музика, математика, четене и още нещо, всеки вторник урок по околен свят и музика, всяка сряда … Ясна ви е идеята.

НЕ СЕ ТРЕВОЖЕТЕ ПРЕКАЛЕНО ЗА УЧЕНЕТО

Наспете се хубаво. Закусете. Пригответе се за деня без да бързате, нека ви е приятно. Оценете плюсовете на ученето от дома. Децата, които учат от вкъщи, научават уроците си за деня много по-бързо от децата, които са в училище, просто защото са сами и не трябва да се синхронизират с още трийсетина съученици. Тоест, детето ви ще разполага с много повече време за учене и за игра.

Не бързайте. Знанията се получават постепенно. Не насила, а с любопитство и веселба. Не с бързане, а с постоянство, с повторение и достатъчно време. Не с изпитване. Решете заедно задачите днес, решете задачите утре. В края на седмицата може би детето ще е осъзнало онова, което в началото не е можело да разбере. Не наизустявайте нищо, освен стихове.

с дете у дома

ЧЕТЕТЕ, ПЕЙТЕ, РИСУВАЙТЕ, ДВИЖЕТЕ СЕ

Сега е моментът да четете книги на глас, без значение колко са големи и колко гладко четат децата ви. Сега е времето да пеете заедно, защото тези дейности сближават, успокояват, развиват ума и го обогатяват. Децата нямат достатъчно време за изкуство в училище, нито пък за развиване на красноречието и любовта към родния ни език. Нямат уроци по пластика или равновесие. Правете всичко това заедно, все едно и вие сте ученик.

ИДЕИ ЗА МАЛКО СВОБОДНО ОТ ДЕЦА ВРЕМЕ

Така… Ясно е, че децата все намират с какво да ни занимават, а и родителите имат право да помълчат или да поговорят с приятел по телефона. Има родители, които сами ще се грижат за децата сега, а много от тях и ще работят от вкъщи. Ще трябва някак да занимаем децата, та да има време и за друго. Можете да им поставяте самостоятелни задачи, обаче от опит знам, че при малките деца така няма да спечелите повече от 5-10-15 свободни минути, ако детето е решило да търси внимание. Съветът ми е да не хабите малкото си свободно време за неща, които може да свършите и с детето – например готвене, почистване.

Най-лесният начин да не ви занимават известно време е уви, телевизорът, но не и го препоръчвам за повече от час-два на ден дори при създалата се ситуация. У нас телевизорът се включва само при нужда. За щастие, дъщеря ми е малка за телефон. Ето как печеля време аз:

1. Пускам приказка за слушане, по избор на детето. Например от Грамофонче:

https://gramofonche.chitanka.info/

2. Пускам филмче за рисуване стъпка по стъпка, пак по избор на детето

3. Позволявам разговор по телефона с баба и дядо, с друг близък роднина, като ги предупреждавам, че ми е нужно време.

4. Уговарям разговор по телефона с приятелче, на високоговорител, като при малките деца е добре един от родителите да слуша по възможност, за да ръководи разговора и да дава идеи. Един път вие, един път родителите на другото дете. Иначе децата може само да си повтарят „ало“ и да не се изслушват.

5. За по-малките опция е дневния сън. Просто се постарайте да изморите детето достатъчно, за да му се доспи следобед.

Няма как да оставим малките деца без надзор, просто не е безопасно. Ако ги помолим да не ни прекъсват и да поиграят тихо, повечето деца все-пак ще опитват да привлекат вниманието ни, особено ако им е скучно или нямат представа кога пак ще им обърнем внимание. Идеята да следят стрелките на часовника ще бъде само повод да ни питат колко е часа, ако са в предучилищна възраст. Ето защо, когато прибягвам до горните четири-пет паузи, аз ги ползвам именно като мерило за време. Например:

Не ме прекъсвай, докато слушаш приказката. Не ме прекъсвай, докато рисуваш с урока. Не ме прекъсвай, докато трае разговора по телефона.

Така детето има представа колко време е нужно да пази тишина и че след това пак ще получи вниманието ви. То не се чувства отхвърлено, особено ако го похвалите след това и му благодарите, че е уважило молбата ви.

Не твърдя, че изолацията е лесна, напротив. Ето защо се надявам нашия семеен опит по темата да ви е от полза. Бъдете здрави!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

игри за бебе