Глен Доман е създал метод за ранно развитие за деца от 0 до 3 години, който бил предназначен за бебенца с проблеми в развитието. В един момент станало ясно, че децата, които били занимавани по този метод, знаели и постигали повече от деца, които нямали проблеми с развитието. Така мотодът започнал да се използва за всички деца. С него могат да бъдат представени четене, математика и факти от всякакви области.
Методът представя числата до 100, изобразени под формата на червени точки върху квадратни бели картони. Умът на бебето възприема количеството точки на листа, а не преброява точките една по една. Ето в общи линии как се процедира:
- Показват се големи картони с червени точки – по пет картона девет пъти дневно, в интервал минимум 30 минути.
- Детето не трябва да е заето с друго или нещо да го разсейва (да не е гладно, да не му се спи или пелената му да е за смяна).
- Показва се картон – например с пет точки – за няколко секунди и ясно се казва на бебето „тук има 5 точки“ или само „пет“.
Ето ги нашите картончета. Когато обучавах дъщеря ми, имах подръка син картон и направих само цифрите, защото нямах чак толкова много време, за да показвам и числата до 100. Вече се бях върнала на работа, а се занимавахме и с четене. Когато започнахме, дъщеря ми беше на 18 месеца.
Не съм се придържала сляпо към метода, адаптирах го към нашето ежедневие. Тези картончета са по-малки (15/15 см), а показаните бели са 30/30 сантиметра. От едната страна са точките, от другата реших да напиша съответната цифра. Точките в оригиналните карти на Доман не са подредени, както съм ги направила аз на сините картончета, а са разхвърляни по листа.
Впоследствие на нашите сини картончета добавих и слой прозрачно лепило, примесено с брокат и минах с него цифрите. Така те станаха грапави и привлекателни за проследяване с пръстче. Съчетах Глен Доман и Монтесори в едно – станаха „опесъчени“ цифри:) Ако ги изработвате и желаете да са грапави, просто добавете брокат или фин пясък към акрилната боя.
Тези карти, освен да бъдат показвани, могат да бъдат ползвани по много начини:
- дъщеря ми подреждаше върху точките лего-тухлички или помпони
- редяхме ги във възходящ и низходящ ред като пътечка и тя подскачаше по тях
- учехме значението на „повече“ и „по-малко“, използвайки две или три картончета
- показвахме карта и същия брой пръстчета
Цифрите са доста абстрактно понятие за децата и те имат нужда да свържат количество със знак, за да могат да ги осъзнаят. Бавно и постепенно, на игра, дъщеря ми започна да разбира процеса на броене. Картите се оказаха и доста издържливи, ползвахме ги усилено повече от година и само малко се бяха поизмачкали. Така че онзи половин час, който ми отне изработката на тези 10 картончета в синьо, определено си заслужаваше.
Ако ви е трудно да изработите такива карти сами, то можете да поръчате:
Забавно броене от мен:
ВИЖТЕ СЪЩО:
