От осемнайстия месец на дъщеря ми се обучаваме по методиката на Глен Доман „Четене за бебета“. Дъщеря ми скоро ще стане на три и бебешкият пубертет у нас не е мит. Завоюването на самостоятелност е трудна работа и за мен, и за нея. Затова, обучението вече изисква особена креативност, иначе получавам категоричен отказ дори да погледне думата, която показвам.
Детските умения трябва да се практикуват, за да не бъдат загубени. Ако се откажа да показвам думи, дъщеря ми бързо ще забрави наученото. Решавам да онагледя думите, които преговаряме, с надеждата да прекъсна цикъла „Не! Не! Не!“.
Проработва. Ето как онагледявам изписването на цветовете. Малките картончета с думи са „къщите“ или „легълцата“ на играчки в различни цветове. За момченцата може да се използват „камиончета“ например.
Още повече се забавлява с онагледяването на плодове и зеленчуци, сигурно защото не й ги давам често за играчки.
Трудно е да се осигурят много на брой предмети, но аз целя просто да не прекъсваме заниманието.
Учим и понятия: метал, дърво, пластмаса.
Сортираме по признак: от най-голям до най-макък, от най-тежък до най-лек.
Играем и учим със всичко, което намираме вкъщи. Разбира се, заниманията трябва да са кратки. По две-три игри през паузи от по трийсетина минути, с около пет думи, за да не отнемат повече от 5-10 минути с разсейването.
Не опитвам да я принудя, ако не желае да играе. Просто предлагам по-късно пак. Не рискувайте да направите ученето неприятно за детото си, то трябва да пожелае да се занимава! Желанието е ключът към умовете ни.
Проверено и онагледено от мен: