
Знам, че много родители се интересуват от методите за ранно развитие, но информацията на български, която съществува по темата е представена неподходящо в повечето случаи. Тя или е твърде научно поднесена, или е обемна, обширна, трудно четима. Много родители не разбират методите за ранно развитие или спазват правила, които дори не знаят защо са измислени. Затова ще опиша накратко методите, с които аз съм запозната и съм изпробвала или изпробвам в момента. Ще бъда наистина кратка. За повече подробности ще трябва да почетете сами онези обширни текстове, които споменах по-рано:)
Методите имат три общи принципа. Всички поддържат схващането, че за да научим на нещо децата си, е нужно повторение, постоянство и интерес (от тяхна страна, не само от наша:)

МЕТОДЪТ НА ГЛЕН ДОМАН
възраст: 0-3 години
сфера на развитие: знания, памет, наблюдателност, езици, физическа култура
принцип: на бебетата се показват карти с написани върху тях думи (за четене); конкретен брой точки за съответното число (за математика); картинки (за научаване на факти). На бебето/детето се показва съответната карта и устно му се поднася информацията за нея. За физическите упражнения, които аз особено много харесвам можете да прочетете ТАЗИ статия.
Трябва да отбележа, че това не е метод за обикновено назубряне, както се приема в повечето случаи, а за развитие на ума. По-вероятно е детето да не се научи да чете, (особено ако сте започнали по-късно) но върху общото му развитие този метод ще окаже огромно и благотворно влияние. Затова не е наложително да се показва и четене, и математика, и факти. Ако имате достатъчно време, направете го. Но и развиването само в една от тези сфери е чудесно начинание.
Физическите упражнения носят огромна полза.
Повторение: 9 пъти на ден се показват по 5 карти на урок. Правят се повторения на бебешки упражнения за физическото развитие.
Постоянство: Естествено, можете да пропуснете уикендите, но ако не показвате картите на детето редовно, то ще ги забрави. Моля, не се отказвайте, ако не можете да ги показвате толкова пъти на ден, колкото се препоръчва. Аз имах възможност да ги показвам най-много 5 пъти (често 2-3 пъти само), но ефектът пак беше забележителен.
Интерес: „Уроците“ са много кратки. Между всеки от деветте урока трябва да има поне 30 минути интервал. Методът е най-вече за деца до 3 години, защото след тази възраст със сигурност ще е трудно да ги накарате да стоят мирни и съсредоточени, докато им показвате карти. Не се препоръчва децата да се изпитват. (Дори много да настоявате, едва ли ще бъдете удовлетворени, ако ги изпитвате. Най-много да притъпите интереса им)
Допълнителна информация: Този, както и по-голямата част от методите за ранно развитие, са създадени първоначално за дечица с проблеми в развитието. Чак след като доказват положителния си ефект, те започват да се прилагат за всички деца. Ето отделна статия за ЧЕТЕНЕ ПО ДОМАН.

ИДЕИТЕ НА МАСАРУ ИБУКА
възраст: 0-3 години
сфера на развитие: всяка
принцип: Масару Ибука, вдъхновен от музикалния педагог Шиничи Сузуки, обяснява, че първите три години след раждането са решаващи за развитието на детето. Той отрича решаващата роля на гените и предупреждава, че не е задължително децата на умни родители също да бъдат умни. Ако не се заемем с развитието на детето си, ако не му отделим време и не му даваме личен пример, то няма да развие потенциала си. Обучението трябва да започне от самото раждане. В първите три години се определя начинът на мислене и действие, както и начинът, по който ще говорим (затова е важно да не се говори на диалект; детето може лесно да усвоява произношението на чужди езици). Ибука отрича говоренето с „бебешки“ думи. Препоръчва допира, прегръдките, съвместното спане. Обръща внимание на важната роля на семейството и най-вече на майката за развитието на детето.
Интерес: Масару Ибука препоръчва на детето да бъдат показвани много неща, но то да не бъде принуждавано към знания. Децата са любопитни по природа, но трябва да проявят сами интереса си. Подобно на Мария Монтесори, той приканва родителите да наблюдават децата си. Описва метод в музикалната школа на Сузуки, където малките деца само наблюдавали как по-големите се учат да свирят, докато след седмици или месец сами не проявяли желание да вземат музикалния инструмент в ръце.

МАРИЯ МОНТЕСОРИ
възраст: най-често над 3 години (бързам да добавя, че има групи и за деца под 3 години, но почти винаги децата са придружавани от родител). Според мен този цитат ясно показва как Мария Монтесори възприема възрастта от 0 до 3 години:
Единствения език, който човекът говори перфектно е този, който научава, когато е бебе и когато никой не може да го научи на нищо.
Тя увеличава границата на най-важния период за развитие на детето до шестата година.
Принцип: Обучението е естествен процес, който се развива спонтанно. На децата е предоставена контролирана свобода. Те трябва сами да избират с какво да се занимават, но е нужно да спазват конкретни правила. Например:
За всяко нещо си има време. Пример: Макар детето да предпочита да продължи да играе, се налага да прекъсне, защото е време за нещо друго.
Използва се само един материал (играчка), ако иска да вземе друг, то първия трябва да бъде върнат на мястото му и правилно прибран.
Най-общо казано, методът залага на самообучение, самодисциплина, самоконтрол, самообслужване и самооценка. Но децата биват обучавани от учителя, на тях им се поднася информация, а не са оставени съвсем сами да откриват света с развиващите си играчки, обърнете внимание.
Интерес: Родителят/възпитателят наблюдават детето и му предлагат знание, когато то проявява интерес към конкретно умение или знание. Има чувствителни етапи за учене:
Чувствителен етап за ред: от раждането до 3 години. Ето защо режимът, повтарящият се ритъм на денонощието е толкова важен за децата. Този период дава възможност лесно да научите детето да прибира след себе си.
Чувствителен етап за движение: от раждането до 4,5 години
Чувствителен етап за усвояване на език: от раждането до 6 години
Чувствителен етап за писане: 3,5 – 4,5 години
Чувствителен етап за четене: 4,5 – 5,5 години
Чувствителен етап за развитие на възприятията: 2 – 6 години
Чувствителен етап за фина моторика: 1 – 4 години
Чувствителен етап за социални умения: 2 – 6 години
Чувствителен етап за музика: 2 – 6 години
Чувствителен етап за матеметика: 4 – 6 години
Допълнителна информация: Препоръчва се окръжаващата среда да бъде прекроена така, че да е достъпна за детето. Рафтовете и картините да са на неговата височина, дрехите да са удобни за обличане, играчките да са с контролиран брой и на достъпни места. Леглото да не ограничава движението на детето.
Групите в детските градини са с деца на възраст от 0-3, от 3-6… Възрастта варира, децата се учат и едно от друго. По-късно са създадени и училищни методи за обучение, базирани на метода.

ВАЛДОРФСКА МЕТОДИКА
възраст: най-често над 3 години
принцип: Всеки урок е произведение на изкуството. Допир с природата, ръчен труд като средство за обучение, несложни играчки, ролеви игри и развитие на въображението – ето това в общи линии е обучението на Рудолф Щайнер. Ако харесвате приказките, ако искате да развивате въображението на своето дете, то тогава наблегнете на Валдорфската методика. Монтесори отрича четенето на приказки, тя не ги препоръчва, с тезата че развиват илюзорните представи в децата. Във Валдорфска група децата най-вече се учат на естествени, ежедневни дейности, свързани с домакинството. Засяга се и религията.
Интерес: Интересът на децата по естествен начин се поддържа от историите (приказките) и начина, по който всеки урок им бива поднасян. Тук е важно общуването – социалното и връзката с природата.
Допълнителна информация: Всички тези методи прокламират играчките от естествени материали. Наистина, тези играчки са съвсем различни на допир и на вид, но нека не забравяме, че методите са създадени във време, когато други материали просто не са се използвали. В България често цената на играчката е определяща за избора ни и ние, родителите, търсим изгодни оферти. Разбираемо е, аз също го правя. Само нека не забравяме, че евтина дървена играчка от изтока също може да бъде опасна за здравето на децата ни. Оловните бои (те са с по-силно радиоактивно излъчване), отделянето на малки части, както и заниженият контрол при изработката на такива играчки не бива да се подценяват. А избирам да купя по-малко на брой, но от проверени производители играчки за детето си. Или втора ръка на реномирани марки. Останалите изработваме вкъщи сами, от подръчни, рециклирани материали.
Нека не забравяме, че ранното развитие всъщност не са играчките, а начина, по който представяме света на детето си. Важна е връзката между детето и родителя.

МЕТОДИКАТА НА ЗАЙЦЕВ
Методиката на Николай Зайцев по принцип обхваща не само четенето и писането, известни като Кубчетата на Зайцев, а и математика и чужд език. Аз обаче съм запозната само с четенето и писането, затова ще обясня тях.
Възраст: след първата година. Най-дълго време, за да се научат децата да четат е нужно на най-малките, те започват да четат и говорят едновременно. За по-големите деца 3-4-5 годишните, е нужно пропорционално по-малко време.
Принцип: Той разделя думите не на букви или звуци, а на срички. Според Зайцев така децата осъзнават интуитивно означаването на речта. Той разделя сричките на няколко вида, пак във връзка със звученето им:
- Кубчета на гласните /златни кубчета/. Пълни са с метални монети и издават метален звук.
- Кубчета на звучните съгласни /железни кубчета/ в тях има пластмасови капачки, издават „гърмящ“ звук.
- Кубчета на беззвучните съгласни /дървени кубчета/. Пълни са с дървени парченца и издават по-тих звук.
Отделно има таблица, която се закача на видно място и често-често се показват на детето сричките, написани на нея (чрез описаните по-долу песни). Ето тук е повторението на материала.
Интерес: Ограмотяването се извършва чрез игра, без излишно натоварване и в непринудена обстановка. Обучение по четене чрез пеене – децата учат азбуката с шест песни, които имат различна мелодия. След време детето започва само да изпълнява песните.
След това се припяват всички страни на кубчето, после и комбинации от кубчета.

Надявам се да съм била полезна с тази информация! Пропуснала съм няколко метода от Италия, България и Австралия, но планирам скоро да запълня празнините. Вкъщи не се ограничаваме с един метод, предпочитам да избирам онова, което според мен пасва най-добре на детето ми и на цялото ни семейство. Всички методи, за които съм писала, се практикуват в моя дом.
Изпитано и препоръчано от мен: