8 mart

Майките ни даряват живот и това би трябвало да е достатъчно, но след като ни доведат на белия свят, те продължават да дават: храна, топлина, обич, знания… Ние, децата им, рядко благодарим за това, даже по празници. Е, време е да благодаря на моята красива майка за похвалите й.

„…и те ми казаха: ау, каква страхотна дъщеря имаш! Аз се съгласих: да, невероятна е…“

Моята майка винаги демонстративно се е гордеела с мен. Не само, че не криеше гордостта си, показваше ми я. Все намираше и още намира най-подходящия момент, в който да ми преразкаже колко възхитени от мен са били всякакви нейни познати. Аз й вярвах. Вярвам й дори сега, когато съзнавам, че сигурно е поукрасявала действителността. Но гордостта, одобрението, подкрепата й – те изплетоха тези криле от обич, които и до днес ме издигат поне педя над баналните, ежедневни неща. Днес аз знам колко ценни са похвалите и колко щедра трябва да бъда на тях.

Благодаря ти от сърце, мила мамо! Ако трябва да избирам в какво да те повторя, бих искала да е точно в това: един ден моята дъщеря също да има криле като тези, които ти си ми дала!

Обичам те!

Ева