Май почти няма новоизпечен родител, когото стресът да е подминал. Уви. С таткото на дъщеря ми също не сме изключение, независимо че детето ни беше планирано, независимо че доста сме си поживели, преди да се роди тя; независимо че не изплащаме жилище и че си имаме баби и дядовци в изобилие.
Първата паник атака съпругът ми получил още преди да ни изпишат от родилното.
Симптомите на паник атаката варират, но най-често срещаните са сърцебиене, изтръпване на ръцете или пръстите, ледена пот, болки в корема и/или в сърдечната област, стягане в гърдите, задух, дразнене в гърлото (сякаш сте погълнали козина), сухота в устата… Появяват се най-често нощем и не е задължително да ви сполетят вкупом всичките. Дано да не ви сполетят.
И така: в онази нощ, убеден че умира, таткото на дъщеря ми някак шофирал до дома на родителите си, където те извикали бърза помощ. Дошли медиците, били му един диазепам и той спрял да умира. Втората му сериозна паник атака се случи два-три месеца по-късно, отново през нощта. Пак викахме бърза помощ и този път линейката го откара в болницата, за допълнителни изследвания. После му изписаха някакви весели хапчета, с които да контролира пристъпите.
Поводът и аз да започна с паник атаките не беше точно дъщеря ми. Тя си спеше като ангелче цяла нощ. Имах късмет – бързо прескочи нощното хранене, а пикът на коликите й се падаше привечер. На пръстите на едната ми ръка се броят нощите, в които е плакала. Но дойде есента и съседите в пенсионна възраст, които обитават апартамента над нас се прибраха да презимуват в града. Дотогава не бях обръщала внимание, че не само не спят нощем, а и че са най-активни по малките часове. Двамата старци кръстосваха стаите с тежка стъпка, изтърваха разни неща, надуваха звука на радиото и телевизора и не желаеха да променят нито един от навиците си.
Аз се събуждах от всеки звук. След първите пет-шест стряскания не успявах повече да заспя. Всяка майка ще потвърди, че вече не умее да спи така дълбоко, както преди да роди. Нощем лежах и треперех канския тропот да не събуди бебето и изпадах от тих до изключително шумен бяс. До мен мъжът ми, почерпен с гореспоменатите весели хапчета, сладко си спеше. Аз кърмех и гледах бебе, така че смучех хомеопатични успокоителни като СЕДАТИФ PC или капки на Бах и не спях повече от час-два в денонощието. В резултат качих десет кила и нямах никакви сили, нито настоение. Когато започнах да си представям кървави сцени на насилие между мен и съседите, разбрах че е време да направя нещо по въпроса.
Ето защо със съпруга ми открихме отварите, хранителните добавки и дейностите, които помагат срещу паник атаки и стрес:
- фитнес, спорт
- спиране или поне ограничаване на алкохола (той провокира паник атаките)
- разходки сред природата, най-добре излети и къмпингуване
- гушкане на детето (мощно успокоително средство)
- магнезий
- отвара от маточина преди сън (1 супена лъжица билка на 200мл вода, подсладена с мед по желание)
- отвара от лавандула преди сън (1 супена лъжица билка на 200мл вода, подсладена с мед по желание)
- отвара от мащерка преди сън (1 супена лъжица билка на 200мл вода, подсладена с мед по желание). Внимавайте, мащерката провокира прочистването на дробовете и ако сте болни, може да кашляте цяла нощ.
- отвара от джинджифил, канела и мед преди сън (1 супена лъжица корен джинджифил, 1 с.л канела, мед на вкус на 200мл вода)
Вкъщи редуваме отварите с каквито имаме подръка, от всичките се спи спокойно. Магнезият е изключително важен за добрия сън. Преди това сме приемали като хранителна добавка и мелатонин, но не сме повтаряли. Две години по-късно няма и помен от разбития ми сън. Паник атаките почти изцяло са овладени и ако ги има, нямат предишната плашеща сила.
Надявам се вас паник атаките да ви подминат. Но ако ви навестят – не се плашете. Отидете на лекар, за да сте сигурни, че не умирате, а после си сварете едно чайче:) Отидете на разходка, прегърнете детето си. В работата и без вас ще се справят, прекарвайте повече време със семейството си, не с колегите. Приемете, че животът ви се е променил. По-добре не опитвайте да живеете, както сте живели преди да станете родител. Всички сме си обещавали преди да станем майки и татковци как „всичко ще си остане същото“, но вече нищо не е същото. По-хубаво е:) Е, не се ядосвайте, ако не ви остане време за „всичко“. Ние порастваме. Животът се променя. Иначе ще е еднообразно, нали:)