Още от пролетта се каня да покажа на дъщеря ми как покълват зрънцата. Мислех да са слънчогледови и да ги посадим после на улицата. Така, докато го обмислях, пролетта отмина и дойде лятото.
Хапвахме от една наистина сладка диня, когато Елора пак ме попита защо има семенца в динята. И ето ни в действие: събрахме семенцата и на другия ден осъществихме плана с градината на прозореца.
Необходими са:
- торбичка с цип (Ако нямате торбичка с цип, ползвайте обикновена)
- семенца
- памук
- вода
- гафер или тиксо
Слагате памука, после семенцата. Поливате, но без да наводнявате (памукът трябва почти да абсорбира течността). Затваряте торбичката и я залепяте на стъклото на прозореца. Без залепянето, всичко друго оставих на дъщеря ми.
В моето детство слагахме семенцата в буркан и ги поливахме всеки ден. Торбичката спестява тъкмо поливането и дава възможност да видите в умален размер кръговрата на водата – тя ту се изпарява, ту се втечнява. Получава се мини екосистема:) Затова – ако нямате торбичка с цип, и обикновена ще свърши същата работа. Просто залепете целия отвор с тиксо.
Нашата беше цялата в надписи, които изтрих с лакочистител. Ако торбичката не е напълно прозрачна, ще е по-трудно за детето да наблюдава резултатите.
Покълнаха три семенца и ние бяхме много развълнувани от резултата. Всеки ден сравнявахме кое колко е пораснало. Накрая, месец по-късно, ги пресадихме в градината на бабата и дядото на Елора.
Наясно съм, че за дини вече е късно. Сигурно човек, който притежава градина, ще има да се смее на нашите апартаментни опити:) За мен обаче е важно детето ми да се докосне доколкото е възможно до природата и растенията. Да вижда как се ражда храната.
Моето тригодишно момиченце сега чака дините да вържат плод. Обяснила съм, че малко сме закъснели и може и да не стане. Но дини в магазините още има – една торбичка със семенца на прозореца носи само очакване:) Опитайте! Такава градина не изисква никакви грижи!