„Вятърко листи в гората пилей…“, земята е засипана с шишарки, които децата ни с удоволствие събират. Скоро есента ще оголи клоните на дърветата и ще дойде времето на хранилките за птички.
Есента е красиво време за разходки, но заради вятъра и студа безцелното обикаляне често не е най-приятното занимание. В този сезон, че дори и през зимата, за разходките с дъщеря ми предпочитам да имаме конкретна цел:
- да събираме шишарки, листа, съчки
- да закачим вече готова играчка на някое дърво
- да проверим висят ли още направените преди време играчки
Няма конкретни правила за изработване на вятърни играчки. Препоръчвам ви да не използвате друго, освен материали от природата, все-пак. Аз предпочитам за връзване лико или естествен канап (от градинарските принадлежности), но някои треви също ще ви свършат работа. Лъчите на тази звезда за закрепени именно с треви:
Признавам си, по-голямата част по играчките до този момент върша аз. Дъщеря ми, която сега е на три и половина, основно събира материалите. Но подобни, неструващи нищо, освен време занимания я учат на много неща:
- на баланс (опитайте с балансирането на шишарки, закачени дори на една единствена пръчка и ще разберете какво имам предвид)
- на различните свойства на материалите (защо и кога едни треви се късат, а други не)
- на наблюдателност
- на търпение (повечето вятърни играчки ни отнемат по няколко дни: събираме материали, майсторим, закачаме)
- да виждат красотата, разбира се
- на сътрудничество
- развиват въображението
Ако детето ви е по-голямо от моето, сигурно ще помага повече. Ако е по-малко, със сигурност ще се радва на люшкащите се шишарки, пръчици или листа. Може дори да е възможно да поседите на някоя пейка за минута-две:) Опитайте!
А когато есента оголи клоните на дърветата, само вашите вятърни играчки ще ги красят – поне до първия сняг!
Приятни есенни разходки от мен: