Ето този страховит заек е последната мания на дъщеря ми. Направихме го спонтанно, докато тя за пореден път изреждаше още какви играчки би желала да има. Всеки ден към списъка се добавят нови и нови, но поне открих, че е без значение от какво ще бъдат направени самите играчките. Преди време сътворихме гъсеница от тоалетни ролки, с която все-още си играе, макар да е доста окъсана:)
Харесвам домашно изработените нещица. Хем е хоби, хем творческо занимание, хем рециклиране, а и вкъщи вече имам достатъчно „боклучки“, за да купувам непрекъснато още.
И така, на въпроса „Ще ми направиш ли?“ аз предложих да изработим играчката заедно. Елора е на тема рисуване и е особено вдъхновена от „специалните“ бои, така че й позволих да си избере няколко бурканчета текстилна боя от кутията ми и нарязах едни стари бели дънки.
Елора искаше заек, затова очертах 2 съвсем опростени форми и ги изрязах. Съветвам ви да изберете памучен плат (защото текстилните бои са най-подходящи за такъв, а плата трябва да се изглади на висока температура). Може да не е бял, а по-светъл нюанс.
Ако детето ви е по-голямо (моето сега е на 3 и половина), може само да си направи формата на играчката. Ако е малко и имате време (аз нямах този път), пак става – първо нека нарисува лицевата част, а вие по нея изрежете от останалия плат огледална формичка за гърба.
Елора нарисува и двете части с лице. Реших, че когато види резултата, сама ще извлече поука за следващата играчка и се оказах права.
Относно боите, ако не притежавате такива, в магазините за художници, а и в големите детски магазини има комплекти. Ако не ви се купуват текстилни бои, и акрилни ще свършат работа (след това по-добре перете играчките на ръка, които и бои да изберете).
След като изсъхнат върху плата, текстилните бои се фиксират с гореща ютия през друг памучен плат или от обратната страна на нарисувания. Това също може да бъде свършено от детето, ако е по-голямо и вие контролирате процеса. Вкъщи все-още го правя сама.
Елора с нетърпение чакаше боите да изсъхнат и не ме остави на мира, докато не заших двете парчета плат. Ако нямате шевна машина и съвсем не умеете да шиете на ръка, помолете някоя приятелка или отидете при шивач. Все ще се намери кой да помогне.
Оставете достатъчно широк отвор, за да обърнете играчката откъм лицевата страна и после да я напълните с вата. Изрежете малки тръгълничета покрай шевовете, за да се огъне навън плата.
За пълнежа си купете една обикновена възглавница със силиконов пух и го измъкнете от нея. Това е най-евтиния и бърз вариант (освен ако нямате ненужни декоративни възглавници, които да употребите). Напълнете добре изграчката и зашийте отвора както умеете – на ръка или на машина, или с помощта на детето ви.
Нашият „страховит заек“, както го нарече Елора, беше готов за две сутрини, заради съхненето. Самото рисуване и шиене отнеха общо не повече от половин час. Моята дъщеря все-още не се заиграва с изпипване на детайлите и приключва бързо:)
Наближава Коледа и според мен такива играчки могат да бъдат изработени и като малки подаръчета за близки деца. Може дори да поканите няколко дечица вкъщи и заедно с вашето да нарисуват играчките си, а по-късно вие да ги зашиете и да им ги раздадете – напълнени или не. Моята дъщеря е очарована от идеята, така че ви я препоръчвам горещо!
С пожелание за неповторими играчки: