Идеята за тази домашно изработена книжка се роди спонтанно заради липсата на време да отидем заедно с дъщеря ми до книжарницата. Прочетох на Елора „Лече буболече“ от телефона си и продължих да го чета, планирайки да купим книжката. Обаче, все изскачаше нещо друго за вършене. Накрая ми хрумна да си направим книжка сами и да я ползваме докато най-сетне не попаднем в книжарница. Резултатът и самото изработване се оказаха наистина вдъхновяващи. Получи се спомен, не просто любима книжка.
Бях намислила да „рисуваме“ с отпечатъци от пръстчета и аз да помагам. Получи се нещо средно, защото дъщеря ми държеше да ползва и четката.
Първо принтирах на части цялата приказка върху четен брой листове А4, едностранно. Един по един ги давах на Елора, прочитах й откъса и решавахме какво да нарисуваме около текста.
Понеже ставаше бавно и ни отне близо седмица (рисувахме сутрин или вечер), си направихме импровизиран простор, на който закачахме готовите страници на книжката. Това се хареса на Елора особено много.
След като илюстирахме всички листове, ги събрах два по два и ги ламинирах. Ако не притежавате ламинатор, може да свършите тази работа с леко загрята ютия и през хартия за печене, само си купете листове за ламиниране. Или просто отидете в копирен център, където ще ви помогнат с ламинирането и подвързването.
Подвързването в домашни условия ми създаде леки главоболия, защото имах спирали за подвързване и си бях наумила аз да перфорирам ламинираните листове. Както ще забележите, заглавната страница е перфорирана доста:) Не стана.
Вбесена, заших филц от едната страна на листовете и после ги съединих на домашната ми шевна машина. Получи се успокояващо лесно.
Така книжката ни беше готова. Тя не само намери достойно място в библиотеката на Елора, а и ще остане като спомен и за любимите й приказки, и за художническите ни умения, когато е била на 3:)
Вкъщи направихме още една стъпка към любовта към четенето и към визуализирането на любима история.
Ако и вие имате любима приказка, препоръчвам ви да я нарисувате!