
Като дете не разбирах защо изобщо се правят филми, които не са анимация. Представям си как бих реагирала, ако тогава можех да видя някоя от съвременните анимации, особено ако е показана в модерен киносалон.
Признавам си, че се вълнувах колкото дъщеря ми, когато заедно влязохме на първата й кинопрожекция – „Смелата Ваяна“. Страхотната анимация, освен песни на български и сладурести домашни животни има главни герои и от двата пола, което аз оценявам, защото съм майка на момиче, изискващо да бъде наричано последователно Барел, Нощен бяс, Спондж Боб, Хари Потър…
На влизане в киното Елора възкликна: Какъв огромен телевизор! Къде е дистанционното?

Историята на Ваяна ще вдъхнови много теми за разговори вкъщи:
за пътуването и как са пътували хората в древността, как са откривали нови земи – заради саловете, с които пътешестват полубогът Мауи и Ваяна. За боговете и езическите вярвания. За различните езици (във филма има и песни на полинезийски, освен на български). За различните етноси и изкуството на народите. За приятелството, за дълга. Признавам, имаше моменти, в които самата аз се просълзявах. Подозирам, че ще си говорим и за смъртта и как предците ни ни напътстват и пазят.

Филмът свърши неусетно и за мен, и за Елора, която сега е на три и половина. Останахме и на надписите, защото дъщеря ми танцуваше, вдъхновена от танците на баба Тала. Първите й думи след това бяха:
Мамо, може ли да дойдем пак?

ОЩЕ ФИЛМИ, ПОДХОДЯЩИ ЗА ДЕЦА:
„КУБО И ПЪТЯТ НА САМУРАЯ“ ЕЛЕГАНТНА ЯПОНСКА ПРИКАЗКА ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ