Като казвам японска, имам предвид сюжета: 3D анимацията на Laika разказва историята на малкото момче Кубо от земите на изгряващото слънце. Разказва и за вълшебната сила на родителската любов, използвайки елементи от японската култура – оригами, хартиени фенери, игра на светлина и сенки. „Кубо и пътят на самурая“ беше първата 3D анимация в кино за дъщеря ми, която в момента е на три и половина, и нямахме проблеми с това да остане седнала и загледана в екрана през цялото време.
Освен да говорим чисто географски за Страната на изгряващото слънце, за типичната там храна и начин на хранене, за дрехите и аксесоарите, предполагам, че дълго време вкъщи ще сгъваме оригами. Започнахме със солничката, позната на всички и бързо установихме, че с хартиените фигурки можем да си разказваме още истории. На дъщеря ми й беше любопитна също темата за мъртвите, дори поиска да направим фенер. Тя е във възрастта, когато нетактичният въпрос „Ти кога ще умреш?“ е задаван често и на всеки – на мен, на баща й, на бабите и дядовците й. Особено обича да ме разпитва за вече отишлите си наши баби и дядовци, затова често дискутираме темата. Обяснявам, без да навлизам в подробности за различните вярвания, за митовете. Японската култура е още една гледна точка, а този филм се оказа чудесна визуализация.
Темите за любовта на родителите, за грижата на мъртвите за нас (която вкъщи често засягаме, говорейки за нашите ангели-баби и дядовци, които ни пазят), дори за неразбирателството в семействата и различните гледни точки са представени елегантно, с усещане на автентична японска култура, което е рядкост за филмчета, създадени за деца. Има един-два по-страшни момента, но Елора не трепна, нито повдигна темата по-късно, макар да е доста впечатлителна. Е, аз държах ръката й в тъмното, тревожейки се излишно, както се полага на майките:) Останахме и по време на надписите, в които беше показан кратък момент от изработването на анимацията. Съветвам ви и вие да го направите!
Като дете на съвремието и вече „печена“ в гледането на филми в кино, Елора сложи очилата за 3D още с влизането в салона. Беше щастлива, че има и детски размер. „Какви огромни букви!“ – извика изненадано, щом на екрана се появиха първите заглавия и после потъна в историята на „Кубо и пътят на самурая“.
ОЩЕ ФИЛМИ, ПОДХОДЯЩИ ЗА ДЕЦА: