Сензорни торбички по Монтесори и Валдорф

16 броя торбички (8 материи, 4 пълнежа); маска за лице

цена с кошничка: 50 лева

цена в торбичка от памучен плат: 45 лева

възраст: 9 месеца – училищна възраст

Внимание: цветовете и материите варират, вида на кошничките също. Сензорните торбички не са подходящи за лапане и дъвкане. Има опасност от задавяне!

Интересното е, че направих тези сензорни торбички първо не за дъщеря ми, а за момиченцето на моя приятелка, което тъкмо навършваше годинка. Не знаех какви играчки притежават вкъщи, а тя си има и по-голямо момиченце, затова се надявах торбичките да не присъстват все-още в детската им стая. Докато ги изработвах осъзнах, че трябва да направя същите и за Елора – тя не спираше да се върти покрай мен и да иска да ги разгледа. Наложи се паралелно да ушия същите. По-късно приятелката ми сподели, че подаръкът е станал любима играчка на по-голямото й момиченце, което е вече на 4.

Така стана ясно, че тези тактилни торбички, които ми се струваха подходящи за по-малки дечица, са страхотни за всички деца в предучилищна възраст, че и нагоре. Аз също обичам да играя с тях.

С тях детето опипом може:

да ги сортира по двойки с отворени и затворени очи
да върви като по сензорна пътечка
да упражнява хвърляне
да научи понятия като леко и тежко – те са еднакви по размер, а различни и по тежест
да брои
да разпознава цветовете, материите, шарките
да упражнява баланс – сложени на стъпалото му, с което то да ги поставя в кошче
да се запознае с понятието „четно число“

И какво ли още не!

Сензорните торбички са част от обучението по Вардорф и Монтесори. Направени са така, че да могат да бъдат почиствани при нужда. Онези с пълнеж от вата и стиропор се перат на 30-40 градуса. Торбичките с пълнеж от боб и ориз трябва внимателно да бъдат разпорени от едната страна и вътрешната торбичка с пълнежа да бъде извадена.

Направих за дъщеря ми „маска за очи“, понеже тя особено се впечатлява от игрите със затворени очи, но пък все наднича, ако не съм взела мерки:) Тази маска ползваме не само за сензорните торбички, а и за игри на сляпа баба вкъщи. Опитайте игрите със сензорни торбички, страхотни са, когато времето не позволява да сте навън. Давам на Елора да разпознава с опипване и други предмети, да познава в коя стая съм я завела, или пък я насочвам с дрънкалка или звънче.

Удобно е торбичките да стоят в панерче, защото то се превръща в мишена, в която да мятаме торбичките. Това е забавна игра за уморени родители, които хем играят с детето, хем си лежат:)

Тази игра работи за по-доброто възприемане на пространството, синхронизира зрениението и движенията.

Кошчетата, които слагам в комплектите, са различни, но са близки по обем. Това се налага поради поскъпването на цените на кошовете. На мен не ми се иска да вдигам цената на комплекта, ето защо издирвам по-бюджетни решения. Ако пък разполагате със свое панерче, можете да поръчате торбички без кош. Цената е по-ниска.

Можете да си направите сами такива тактилни торбички. Ето как става:

Има лесен и по-сложен вариант. Лесният е да измайсторите торбички от стари чорапки:

Ако сте решили да шиете, са нужни:

парчета плат по двойки с големина 20/8 см
парчета плат за калъфчиците с големина пак 20/8 см
пълнеж от: вата, стиропор на гранули, ориз, боб…
панерче
маска за сън

Парчетата плат е добре да са различни по цвят и материя. Прегъвате ги на две и зашивате, като оставяте отвор за торбичката с пълнеж (който ще зашиете, след като я напъхате вътре). Изрязвате триъгълниче в ъглите около шевовете, така че да се прегъне по-добре.

Ушивате и вътрешна торбичка със същата големина от по-нелюбим за вас плат. Така ще можете лесно да перете възглавничките, пълни с боб и ориз. Онези с вата и стиропор няма нужда да бъдат вадени.