Забавно е как в обществото ни ранното детско развитие все-още се смята за прекалена родителска амбиция, но пък често срещам публикации за децата, които растат сред природата и имат „истинско“ детство. Извинете, но определението „истинско“ пред която и да е дума ме изкарва от равновесие:) Другите деца явно карат фалшиво детство.
Нека не забравяме обаче, че онези „горски“ деца също биват обучавани, те не са оставени като Тарзан и Маугли да растат диви и както там се справят сами. Техните родители отлагат абстрактните науки като четене и математика, но не и усвояването на практическите знания, нито пък забравят колко важни са приказките.
Много харесвам Валдорфската система за обучение. Тя не е толкова пунктуална, както обучението по Монтесори (макар двете да имат доста допирни точки). Придържам се към правилата на Рудолф Щайнер, с изключение на тези за четенето и писането, просто защото смятам, че е по-добре плавно да се въведе това абстрактно знание, а не детето да бъде затрупано от информация в първи клас и да няма време да я осмисли. Това, разбира се, си е лично мое мнение, продиктувано от образователната система в България, в която вероятно ще трябва да попадне дъщеря ми. Ето кога според Валдофския метод на обучение детето е готово да чете само и да смята:
Физически признаци:
-
То сменя бебешките зъбки с постоянни. Някъде към седмата му година.
-
Пропорциите на тялото му се променят – отново на същата възраст крайниците се удължават и главата става по-малка спрямо пропорциите на тялото. Детето може, като всеки възрастен, да вдигне лявата си ръка над главата и дланта му да покрие дясното ухо и обратно.
-
Ставите са видими. Ставите на коленете и пръстите не са само трапчинки.
-
На лицето: брадичката и носа се разширяват, мазнините по бузите са по-малко.
-
Гръбнакът приема формата на изтеглено S.
-
Пулсът става около 60 удара в минута, дишането е веднъж на всеки четири удара на сърцето.
Умения:
-
Балансира, докато върви по греда.
-
Хвърля и хваща голяма топка.
-
Изкачва стълбите, редувайки ляв и десен крак на последователни крачки.
-
Връзва връзки, умее да се закопчава.
-
Умее да скача на един крак, независимо кой.
-
Прескача.
-
Умее да подскача едновременно с два крака.
-
Ходейки, движи едновременно лява ръка с десен крак и обратното.
-
Извършва ръкостискане като протяга ръката си с палец нагоре.
-
Умее да шие с игла, да плете, да играе игри с пръсти.
-
Водещата ръка е установена. Има случаи, когато това се случва едва на 9 години и това е препоръка за по-късно започване с четенето.
-
Съзнава последователността при рисуване и оцветяване на картина.
Забележете колко други умения трябва да усвои детето, нищо че е „горско“, преди да се запознае с писането и математиката.
Ето основните принципи на семействата и детските градини, които се основават на Валдорфската методика:
-
Децата имат нужда от много и неорганизирана игра.
Без ние, родителите да им измисляме занимания и да запълваме времето им, уж за да не им е скучно. Разбира се, не може и без структурирани занимания – това е времето, в което децата се учат на нещо от нас, техните родители и възпитатели.
-
Без телевизор.
Ето на това ми отне дъъълго време да науча съпруга ми. Може и да си мислите, че телевизора ще ви даде малко свободно време или тишина, но те ще ви струват скъпо, след като телевизора бъде спрян. Макар самата аз ежедневно да пускам по час на ден филмчета или песнички на чужд език и виждам ползите от това, повече от този час предпочитам да не се пуска телевизор пред дъщеря ми. Колкото по-дълго е гледала телевизия, толкова по-раздразнителна и по-малко концентрирана е тя. Ако просто й обясня, че трябва да си играе сама, защото трябва да свърша нещо, тя в повечето случаи наистина си намира занимание.
Не се сърдете на децата, ако ви прекъсват, но бъдете твърди в желанието си. Трябва им време и практика, за да се научат. Опитът ми показва, че търпението се отплаща, когато става въпрос за децата ви. Разбира се, нека не забравяме, че те имат нужда от ежедневната си доза гушкане и внимание от ваша страна, още повече ако не прекарвате делниците заедно. Не ги отблъсквайте, не им пускайте телевизора. Има неща, които криво-ляво ще свършите заедно с тях:)
-
Приказките и разказването на истории са изключително важни.
Айнщайн е казал: Ако искате детето ви да е умно, разказвайте му приказки. Ако искате да е много умно, четете му много приказки.
Във Валдорфската система за обучение приказките имат централна роля. Детският свят там е изпълнен с феи и чудеса. Самият свят е вълшебен. Ето това ми е любимата част от идеите на Рудолф Щайнер.
Още нещо: на нас, възрастните, доста приказки може да ни се сторят страшнички и неподходящи за деца. Но децата ни възприемат по различен начин страшното. Не се бойте, четете им.
-
Децата нямат нужда да четат и смятат още на три. Не бързаме.
За тези неща обясних по-горе.
-
Прекарваме навън възможно най-дълго време.
Задължително. Всеки ден. По тъмно също. В дъжд, сняг и мъгли. С подходящо облекло и без да се паникьосваме, ако някой се понамокри. Децата ни се каляват и се научават как да се пазят от студа и влагата.
-
Гласуваме доверие на децата относно опасни предмети като ножове и огън.
Контролирано, разбира се. Винаги съм наблизо. Аз поне се опитвам да гласувам доверие и пъдя съпруга си надалеч. На бащите май им е по-трудно:)
-
Изграждаме силно чувство за ритъм и рутина.
Още от режима за сън и храна на бебето, чак до ежедневието, седмиците, сезоните – пълни с повтарящи се действия в определен ред – всичко това е ритъма на Валдорф. Тази повтаряемост дава усещане за нещо познато, за спокойствие не само на децата, а и на възрастните. Рутината тук е полезна, тя носи опит. Опитвайте се да изградите и да спазвате определена последователност в ставането от сън, разходките, храненето и почивката. Всичко, влязло в ритъма на дома ви ще се случва по-лесно.
-
Цапането и мокренето са полезни за всяко дете.
Наскоро четох изследване, според което в почвата се съдържат микроби, които ни успокояват. При вдишването им те действат на мозъка подобно на хапчетата, които се изписват на пациенти с нервни разстройства. Градинарството, играта с вода доказано носят спокойствие на ума и сетивата, освен чисто практическите ползи.
-
Запълваме цялата страница.
Това е много интересно правило, което отскоро започнах да спазвам. Валдорфската методика изгражда деца, които разбират и създават изкуство. Може би това правило им помага да се изградят като творци – когато рисуват, децата биват подтиквани да не остават празни/бели петна по листовете. Не мога да обясня разликата, все-пак едва от месец-два спазваме това правило, но определено голяма положителна и любопитна разлика има. Опитайте и ще видите, че е така.
-
Всеки момент е възможност да научиш нещо ново.
Ученето не е по часове, нито единствено в учебната стая. Знаете как децата ни ни изумяват понякога със знания, които не знаем откъде са придобили.
-
Танцът, пеенето, изкуството и ръчният труд развиват мозъка.
Моториката, фината моторика, пространственото мислене – те развиват ума. Учим децата на красота. Учим децата сами да се грижат за себе си. Това е основно правило за оцеляване – не четенето, не математиката. Умението да се облечеш, да се почистиш, да почистиш след себе си, да отгледаш храна. Тези умения никога няма да са излишни, не бива да ги забравяме.
-
Учим децата на абстрактни умения като математиката чрез практически, ръчни активности.
Практическите умения предхождат абстрактните. Те помагат да бъдат разбрани по-лесно и изобщо да бъдат разбрани.
-
Всяко дете е индивидуалност, която уважаваме.
Важно е децата да са щастливи и да се научат да намират пътя към щастието. Те трябва да изпълняват своите мечти, а не нашите. Както при Монтесори – наблюдаваме детето, следваме заложбите и интересите му, задоволяваме любопитството му.
Когато Елора ми каже: искам да стана продавачка и майка, аз не й обяснявам, че трябва да стане президент или шеф. Казвам й: щом искаш, бъди. Нейните мечти ще се променят с времето… или няма. Кое искаме най-много за децата си? Да бъдат щастливи, нали? Те най-добре знаят как. Нека не ги объркваме излишно.