Не изхвърлям картонените опаковки, сгъвам ги и после ги прибирам. Не е най-тачената от мъжа ми черта:) Ще ви покажа как в пристъп на вдъхновение измайсторихме от картон една къщичка за кукли с дъщеря ми – само за една сутрин, една вечер и още малко време за обзавеждането.
Елора започна да проявява интерес към куклите късно, едва като преполови третата си година. Около нея доста по-малки момиченца бяха обзети от майчински чувства, а моето не. Изведнъж подът на детската стая се зае от завити и спящи бебета, а аз станах тяхната баба. После се зададе четвъртият рожден ден на Елора, а тя поиска една конкретна къща за кукли (вярно, със зайци, а не с хора вътре).
Истината е, че още преди да родя и дори доста преди да зачена съм обмисляла как ще направя къща за кукли на дъщеря ми. В мечтите ми тя беше от дърво и представляваше подобрена версия на всички къщички, които майките на други момиченца са правили преди мен:) В реалността зная една истина за себе си: трябва да осъществя идеята си веднага и без да отлагам, иначе тя ще остане само в главата ми.
Затова извадих от склада си с кашони най-здравия и започнах да майсторя:
-
Моят кашон беше голям куб със страни към 30 сантиметра, затова го разполових на две равни части. Щях да закрепя двете половини една над друга. Не е необходима голяма дълбочина на „стаите“, около 15 сантиметра е достатъчна за малки играчки.
-
Понеже Елора си играе с по-дребни фигурки, реших да добавя по още един „под“ в средата на двете половинки кашон и така да се получи четириетажна къща. Съобразете се с опаковките, които имате и играчките на детето си. Ако куклите са големи десетина сантиметра, нашите размери ще подхождат и за вас.
-
Аз обърнах кашона наопаки – с щампата навътре, защото вътрешността на къщичката (стените и подовете) така и така ще ги оцветяваме, а отвън реших да оставя цвета на кашон. Изберете по-твърда опаковка, която не се огъва лесно. Залепването става особено лесно с пистолет с горещ силикон. Препоръчвам го за тази цел.
-
Преди да започна да лепя и сглобявам, изрязах прозорците – на страничните стени, с капаци и без, на които после щях да сложа пердета.
-
Залепих една към друга двете половинки от опаковката. После залепих допълнителните етажи и „строежът“ приключи.
-
Може да залепите от вътрешната страна парчета тапети, цветна хартия или да ги боядисате. Аз извадих бои (акрилни, за да не цапат стените) и започнах да търся опаковъчна хартия. После си казах – какво би направила майка ми? Моята майка винаги ме е оставяла да действам сама, караше ме да вярвам, че е в реда на нещата да успея и така трябва да бъде. Според мен тя е причината да съм уверена в себе си в доста области и да не се страхувам да експериментирам. Щом осъзнах, че майка ми нямаше да седи до мен и да ми боядисва къщата, реших да оставя тази работа на Елора и почти успях:).
-
Можеше и изобщо да не се намесвам, но поне я оставих тя да избере цветовете на стаите и само довършвах и доразмазвах боята, когато на нея й омръзнеше. Дори я оставих да изстиска половин тубичка брокатен контур върху пода на една от стаите, преди да й обясня, че тази боя има друга функция:)
-
Дойде ред на пердетата – три броя, върху прозорците без капаци. Ползвайте парчета плат от стари дрехи – подгънете края и нанижете здрав конец така, че плата да се набира. Оставете детето да си хареса цвят и десен по възможност, като обсъждате с него кои пердета биха паснали на цвета на стените. Опитайте да не налагате мнението си.
-
После със същата игла пробийте две дупчици малко по-високо и встрани от отвора на прозореца. Завържете откъм външната част.
-
Направих двуетажно легло и закачалка от дървени пръчици и картон и пръчица с мъниста. Закрепването отново е с горещ силикон.
-
За закрепване на закачалката и част от мебелите в къщата ползвах монтажно тиксо – има го в железариите. Така няма опасност да покапете всичко със силикон вътре, а дребните фигурки няма да падат при всяко разтърсване на къщата.
-
За мебели можете да ползвате всичко, пуснете въображението си: дървени части от низанки, кубчета, капачки, джобно огледалце, миниатюрни саксийки, стикери, малки възглавнички, сватбени подаръчета. Частта с търсенето на предмети, които да сложим в къщата се хареса на Елора най-много. Открихме част от опаковка, която беше подходяща за вана. Огледалото и малката саксийка според мен стана умивалник, но дъщеря ми го вижда като тоалетна чиния:)
-
В нашата къща няма печка и хладилник, защото Елора не ги сметна за нужни. Може би след време ще сложим. За нея беше интересно, че има двойно легло, дори за един ден успя да го раздели на съставни части и го сглобявах отново. Завивките отново са от стари парчета плат – избирайте платове, които не се разнищват лесно като полар, трико и филц. Ако имате зиг-заг ножица, употребете я. Разбира се, можете да вложите повече страние от мен и да ушиете някои неща за къщата. Можете да покажете на детето си най-елементарните бодове, ако е мааалко по-голямо или то пожелае. Например наборът на пердетата е чудесно начало в шиенето, ако смятате че детето ви е готово или то мисли така.
-
Ако къщата ще стои на пода, възможно е първия етаж да не е много удобен за игра (нашият е 16 сантиметров не е). Ето защо той стана паркинг и дворно място, където сложихме простор за дрехи. Вие може да предвидите по-висок „партерен“ етаж.
С времето може да добавяте или заменяте мебели, да изпипвате детайлите. Виждала съм страхотни къщички-шедьоври, необходимо е само време и желание, а те ще ви се отплатят. Не ви убеждавам, че не трябва да купувате къща за кукли на детето си, напротив. Аз направих тази преди да поръчам къщичката, която дъщеря ми поиска за рождения си ден – хем да проверя колко ще играе с подобно нещо, хем да хвана изпуснатия влак с мечтите ми за майсторене на къща. Всъщност, тези къщички:
- развиват фината моторика
- развиват въображението
- предразполагат към ролеви игри
Ако пък са направени от опаковки, няма да ви стуват нищичко, а ще дадете добър пример за повторното използване на предмети от ежедневието ни.
Весели игри от мен: