азбуката песен

По случай Деня на българската писменост се реших да направя това видео с българската азбука. Срам не срам, защото далеч не съм певица, както ще се убедите:) Но дъщеря ми запомни с нея цялата азбука – на игра, докато си пеем двете. Затова искам да го споделя. Нека децата ни, без значение дали ходят на детска градина или на училище, знаят българската азбука и нека научаването й не им е трудно, а приятно.

Пускам на Елора от време на време образователни видеа – на английски, на български не намирам много-много. Направи ми впечатление, че от гледане на песнички си припяваше английската азбука – едва ли ще се учудите, сигурна съм, че повечето деца попиват видяното по телевизията. Тогава реших да взаимствам идеята – нали детето ми е българче, искам да знае българската азбука. Така започнах да й пея почти всеки ден като песничка нашата азбука – с мелодията на Twinkle Twinkle Little Star, защото се оказа много подходяща и запомняща се. Просто смених азбуките и добавих един ред накрая.

Ето линк към YouTube:

Чуждите езици са част от ежедневието ни. Децата ни с лекота учат думички, а ние се гордеем с тях, естествено. Нека не забравяме обаче, колко важно е да пазим своя език.

Нека децата ни умеят да изразяват мислите и чувствата си с богатството на българската реч. Иска ми се винаги да усещат роден езика, на който са произнесли първите си думички. Да го познават, за да се гордеят с него.

Писмеността на тракийските народи, чиито наследници сме ние, ражда и глаголицата, и гръцката писменост. В надписи от земите ни, много по-стари от 10 века, ще забележите както знаци от днешната кирилица, така и букви от латиницата. Факт е, че дедите ни са имали писменост много векове преди времето на Кирил и Методий, много преди времето на Климент Охридски, и това не омаловажава делото им. Благодарение на техния нелек, опасен труд, благодарение на богатството на България, благодарение на величието на княз Борис I, българската писменост става писменост на всички славяни.

Когато наричаме тази писменост просто „славянска“, нека не забравяме, че тя отива при всички славяни от нашите книжовни школи. Нека само си представим колко стада са били нужни за написването на толкова много книги, изпратени из земите на славянските народи. Колко български момчета са били обучени, за да бъдат създадени тези преписи и за да съпроводят книгите, да разпространят знанието далеч от родните си земи. На 24 май празнуваме величието на България. Чрез църковните книги старият български език остава да звучи в съвременните славянски държави.

Гордейте се с нашата богата, българска реч. Пазете я. Тя пази нашата история в себе си!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

Интелект как да развиваме
ръкописно писане 1 клас