образователната реформа

Да си го кажем – слушаме за издирванете и задържането на децата в училище и смятаме, че се отнася за другите. За децата, отраснали в дървени бараки и живеещи в средновековието. За децата, отглеждани от немощни баби и дядовци – без „здрава ръка“, която да ги вкара в правия път. Виждам безброй харесвания на статии, крайни изказвания на майки.

Моля, отговорете си на три въпроса относно „издирването и задържането“:

  1. Какво ще се случи, когато във всеки клас попаднат още 20% деца, които не желаят да бъдат там? Как ще се отрази това на останалите деца в класа и на нивото на знанията?

Тези „издирени и задържани“ деца няма да са само в предучилищните групи. Ще бъдат навсякъде, във всички класове. В момента безопасността в училище и качеството на образование са под въпрос. А след реформата?

Стискаме зъби и си казваме: моето дете учи в елитно училище, „издирените и задържани“ деца няма да отидат там. Моето дете порасна, другите трябва да се подчинят… Ами децата на вашето дете? Тази реформа най-вероятно ще засегне и тях, макар и в необозримото бъдеще.

Всички сме наясно, че ако смесим вино с оцет, количеството ще е повече, но виното ще е… кисело. Така логично изниква въпросът:

  1. Ще има едно общо ниво, но то нагоре ли ще е, или надолу?

Уви, виното няма да стане по-качествено. Щом слагаме всички деца под един знаменател – и на отрудените, вечно заети родители; и на безхаберните; и на малцината, които знаят колко много може да направи всеки родител за детето си – сам, безплатно, с присъствието си. Всички сме престъпници, чиито деца ще бъдат „издирени и задържани“.

Държавните чиновници претендират, че те ще се грижат по-добре за децата ни, ние трябва да работим. Да си майка и баща според тях е временна заетост, после децата нямат нужда от родители, а от гледачки на минимална заплата. От учители-звероукротители, изнервени и унизени, с няколко малки изключния, които винаги остават, ала са така недостатъчни.

  1. Как ще бъдат задържани децата в час, щом не искат да са там?

В ума ми изплуват фактите за ползването на воиска – правено е наистина, само преди стотина години в Америка. Но повечето от нас пак не се притесняват. Те си представят деца от бараки, живеещи в средновековието. Обаче тези деца ги водят на интеграция при вашето момиченце, при вашето момче. Нека включим и собствените си деца/внуци/племенници в картинката и да помислим трезво. Осем часа в клас, с 20% техни връстници, които не желаят да са там. Един учител. Един или двама души охрана на входа на училището. Една медицинска сестра, евентуално.

Сега ще ви задам един бонус въпрос, от мен:

Каква е целта на образованието?

Според чиновниците, които осъществяват образователната реформа, тя ще осигури работна ръка и ще ни спаси от пенсионната криза. Обаче аз се чудя: какво ще работят тези деца? На какво ще ги учите вие, професионалисти?

Да четат? Да смятат? Това квалификация ли е в съвременния свят и колко от четенето и смятането всъщност се учи вкъщи, СЛЕД училище?

Ще ги научите ли да мислят?

Скромен процент от нас, родителите днес, са ходили с радост на училище, ала повечето си казваме – училището е необходимото зло. Трябва да учиш, за да вземеш диплома.

Съвременното училище място ли е, където децата получават полезни знания? Или там доста се зубри? Съвременното училище място ли е, което учи децата да мислят и да имат собствено мнение? Или се преписва критическа литература, рецитират се уроците дума по дума? Съвременното училище развива ли талантите? Колко български артисти от която и да е област са получили световно признание?

Тръгват безброй еничари, които ще „издирват и задържат“, криейки се зад идеята за възпитани и умни деца. Чудесна идея, но е като за сиропиталище – не работи, самодоказала се е. Държавата не е майка, дори когато обичаш Родината си. И никога няма да е.

Затова ви моля, чиновници, не слагайте децата под общ знаменател! Моля, не отнемате правата на родителите да обучават децата си, щом сме решили да го правим. От това зависи какъв живот ще живеят те, когато пораснат. Ние, родителите от нашето време, имаме достъп до различни образователни методи и знаем, че образованието всъщност е родова памет. В по-голямата му част то се получава в дома, от родителите. Училището, каквото е сега, съществува от 150 години. Как се е образовало човечеството преди това?

Може би сте на работа по десетина часа всеки ден, може би няма кой да ви помага и да наглежда децата ви, затова тази образователна акция по „издирване и задържане“ не ви пречи и сте съгласни с нея. Но моля ви, не се отказвайте от правото си на избор, дори днес то да не ви трябва! Утре децата ви може да имат нужда от същите тези права.

Тук можете да прочетете РЕШЕНИЕ № 3 7 3 от 5 юли 2017 година.

Мамина Бубина Писина

ВЪЛШЕБНИЯТ ВАЛДОРФСКИ МЕТОД