На теория не изглежда особено трудно – взимате една книжка с приказки и започвате да четете на детето си. На практика обаче е много вероятно да няма кой да ви слуша. Защо в толкова много семейства родителите не четат на децата си – при това част от тях са хора, които обичат да четат? Те са се сблъскали с проблема на неудачно подбраната книга и са претърпели фиаско в опита си да привлекат вниманието на детето си с четене на приказка. Ако сте от тези родители, препоръчвам ви да опитате пак, защото няма по-ценно, прекарано с детето ви време, от споделените истории.
Как да изберете детски книжки: от четенето за бебе до четенето с дете, което само започва да чете:
Основно правило: избираме не според възрастта, а според етапа на запознаване с книги.
ДОКЪМ ШЕСТИЯ МЕСЕЦ и още някой друг месец отгоре, можете да четете на детето си всичко, стига да го правите що-годе изразително. Детето ще приветства звученето на думичките, а вие ще развивате речта му, колкото и да не ви се вярва. Можете да четете дори когато бебето спи. Важно в ранното му детство е да използвате книжовен език, защото детето тепърва усвоява звученето на думите и ще проговори така, както му се говори в ежедневието.
ОКОЛО ГОДИНКА детето разбира всичко и само се опитва да повтаря думички. То ще сграбчи и ще скъса книжка, която не е подходяща за възрастта му. Изберете малки книжки с дебели листа от картон, с картинки и изключително кратък текст. Могат да са едновременно и книжки-пъзели, за които скоро ще дойде време. Детето с радост ще повтаря названията на животните, превозните средства, растенията.
Запазете тези книжки, не само докато към втората или третата си година детето се заинтересува от пъзелите. Когато започне да чете, тези първи книжки няма да го обезсърчат, докато срича. В предучилищната и първи клас малкото текст и едрите букви ще са ви от полза.
След ултра кратките приказки идва време за средно дългите, някъде около страничка. Тези приказки задължително трябва да са с много картинки и опростени изречения. Ако няма картинка за всяка история, или са схематични и черно-бели, много е вероятно детето да не ги хареса.
Преходът от свръхкратък към малко по-дълъг текст е важен, защото тренира търпението на детето да слуша. Днес децата имат избор от толкова силни визуални, слухови и интерактивни стимулации, затова е лесно да губят интерес от слушането на приказки. Понякога четем с дъщеря ми навън – когато е много горещо или сме взели нова книжка и тя няма търпение да чуе историята. Рядко други деца се заседяват при нас, както би се случило, ако играехме на нещо. Повечето са любопитни, но искат да разгръщат картинките и прекъсват четенето, докато не изгубят търпение и не потърсят друго забавление.
Докато четете и препрочитате едни и същи кратки приказки с картинки, детето ви ще е във ВЪЗРАСТТА НА ВЪПРОСИТЕ. Ще пита по нещо почти след всяко изречение и това понякога много ще ви ядосва, освен че ще прекъсва четенето. Не се сърдете на детето си – то още не умее да разсъждава наум. Лавината от въпроси са неговите мисли. Все-пак аз въведох следното правило:
В началото отговарях на всеки въпрос. После забелязах, че Елора ми задава едни и същи въпроси, на които вече е получавала отговори. За нея задаването на въпросите беше станало рутина, част от ритуала на четенето на любимите приказки. Тогава въведох правилото да не бъда прекъсвана и въпросите да се задават след края на текста. Не стана лесно, все-пак спирах да чета и отговарях на въпрос, който не е задаван до момента. Останалите въпроси игнорирах, дори от време на време напомнях правилото и заплашвах, че при следващото й прекъсване ще спра да чета. Постепенно Елора се научи да не прекъсва четенето. Сега отговарям на въпроси, само ако четем нова история, при това тя рядко не успява да изчака края.
Едва след като милион пъти сте прочели единствената или две-три любими книжки с приказки, ще дойде време за приказките по няколко странички. След първата годинка не да говорим за възраст на детето, а за интерес. Няма значение на колко е детето ви, важно е дали има търпение да изслуша по-дълга история. Предлагайте книжка, а ако не я хареса я приберете и предложете по-късно пак. Винаги, когато е възможно, позволявайте на детето си да избира само. Опитът ми е показал, че аз и дъщеря ми се спираме на различни книжки и макар да съм била убедена, че нещо ще й хареса, често не съм била права.
Избирайте заедно в книжарниците. Щом сте стигнали до истории от няколко страници, може да се запишете и в библиотека. Така ще си спестите място вкъщи и някой друг лев. Когато детето ви обикне историите, ще разберете какво имам предвид. Понякога Елора е способна да не помръдне часове от мястото си, слушайки нови приказки. Изнудва мен, баща си и бабите си да й разказват в колата, или докато вървим нанякъде. Това не значи, че не обича да гледа филмчета или че не иска да играе, разбира се.
Ще препоръчам една от последните книжки, която Елора си избра в библиотеката, защото е много хубава и е българска. Бях изненадана, защото книжката има малко и все черно-бели илюстрации. Не бях чела „Рачето Стаматко“. Историите в нея са късички – по две-три странички – и са много забавни. Имената са български, случките са весели. Препоръчвам я горещо както за деца, които вече успешно слушат по-дълги истории, така и за второкласници например.
Дори до момента да не сте чели нищо на детето си, опитайте сега. Независимо на каква възраст е, започнете с книжките с картинки и постепенно преминете към книжките за по-големи деца. Преди за започнете, изключете телевизора – по възможност поне пет-десет минути по-рано. Разговаряйте с детето си за книжките, обсъждайте ги. Опитайте да отделяте време за тях почти всеки ден – приготвянето вечер за сън например е чудесен избор, който може да се превърне в ритуал. И най-важното – наслаждавайте се – на приказките и на времето, прекарано с детето си.
Желая ви вълшебни истории и деца като от приказките!