kak da kazvame ne

Скоро отново попаднах на обсъждане между майки за похватите с които забраняват това или онова на децата си. Знам какво им е. Знам колко е странно да се налага да отговаряш не само за себе си, а и за още някой, който хем ти е особено мил, хем не желае да се държи мило. Знам как всички мисли за нежното родителство изхвърчат от главата ми и се колебая между две неща: да го набия ли най-сетне това дете или да се правя, че нищо не е станало?

Имам няколко практични съвета подръка, извадени от досегашния ми опит. Дано да ви дадат сили за справяне с потомците:)

ПЪРВО: Не се страхувайте от детския плач или сърдене.

Плачът е първият, че и най-честият звук, с който ще се обръща към нас детето ни – още от бебе, та чак докато проима бръчици. Опитвам се да не се страхувам, изнервям и срамувам, че детето ми плаче, вика или се тръшка. В началото, а и по-нататък, няма да знаете защо плаче, няма да знаете как да го утешите, дори ще го игнорирате според някои съвети на възпитатели. Хората ще ви гледат укорно и ще ви поучават как трябва да действате, също като мен сега:) Истината е, че ако искате да забраните нещо на детето си, ще трябва да приемете неговата тъга, сърденето му или известна доза рев.

ВТОРО: Времето за инатене/рев/сърдене/тъга зависи от комбинацията между вас и детето ви.

Не зависи от пола на детето, дори и от възрастта му. Зависи от характера му, плюс вашия характер. Представете си, че вие умеете да контролирате чувствата на детето си, но то е от по-твърдоглавите. Почти същото ще е с разбрано дете и неумел в манипулациите родител. Да си признаем, говорим именно за манипулации, макар и в името на цивилизоваността. Така че, стига с онези оправдания: момче е, затова е толкова диво. Или: тя е същата като баща си. Моята свекърва, майка на доста буйния ми съпруг, признава внучката си за в пъти по-трудно контролируемото дете от двамата. Тук признавам, дъщеря ми го е взела от мен, но друго е важно.

Запомнете: вие също сте величина в това уравнение.

ТРЕТО: Начинът, по който реагирате е пример за детето ви.

Внимавайте какво показвате. Това значи, че когато някой друг, а не само детето изпитва търпението ви, а вие започнете да крещите, или да мълчите, да плачете, тръгвате си… вие всъщност показвате нагледно какво да прави то в подобна ситуация. Не се сърдете, ако детето копира тона ви. Не се чудете защо едни деца се сърдят, а други се смеят.

Вие не се тръшкате – ще ме контрирате. Това е друго. Децата са нецивилизовани, знаете. Те реагират бурно, особено когато:

ЧЕТВЪРТО: Детето чувства безсилие.

То е бавно. Дребно. Слабо. Не умее да говори, или пък говори на “бебешки”. Нищо не зависи от волята му. Единствено виковете му имат някаква сила. Простете на детето си следващата криза. Погледнете го с чужди очи. Това е неговият бунт, борбата му да има собствено мнение. Нищо, че отстоява правото си да оближе земята. Не казвам да му разрешите, а да простите изблика му, доколкото нервите ви позволяват.

Също така, от време на време му позволете да победи. Победите имат значение.

ПЕТО: Приемете, че това е безкраен процес.

Спорът, сблъсъкът между вас и детето ви – кротък или подобен на гладиаторски игри – ще присъства винаги в живота ви. Просто ще спорите за различни неща. Какво да яде, какво да учи, как да се грижи за себе си. Ако сега ви е страх да контролирате дете в детската градина, после няма да имате никакъв шанс. Няма магически думи, които да кажете на отрочето си и до края на света да живеете по мед и масло. Сега си припомнете точка три.

ШЕСТО: Кажете на детето си, че го обичате.

Стигнахме до начините, с които да помогнем забраната да бъде приета по-лесно. Много е важно да казвате често на детето си, че го обичате и особено, когато му забранявате нещо. В такъв момент то се чувства отхвърлено и нелюбимо. Уверението, че го обичате има силата да отслаби или напълно да спре гнева му.

СЕДМО: Прегърнете детето.

Ако го направите заедно с уверението, че го обичате, ще уцелите право в целта. Прегръдката е много важна – тя дава възможност на детето да се скрие от света, да се оттегли с гнева или срама от мнимото отхвърляне, което чувства заради вашия отказ. Прегръдките са чудодейни и препоръчвам да ги практикувате често и постоянно, през целия си живот и без никакъв повод.

ОСМО: Съпреживявайте с детето си вашият отказ.

Какво ще рече това? Например, забранили сте то да скочи от някаква скала в морето, защото е само на три години. То реве, та се къса. Вие сте лошия, но и онзи, който има силата да го утеши.

Обяснете му, че разбирате колко много иска да скочи. Разбирате, че обича водата и че се гордеете, че е толкова смело. Разбирате, че то просто иска да се забавлява.

По същия начин след време ще съпреживявате отказа си да пуснете детето на дискотека:)

ДЕВЕТО: Дайте му шанс да получи желаното, ако е възможно.

Обрисувайте възможността пред детето си: ако толкова много иска да скача във вода, то вие ще го запишете при професионален учител и “скоро” то ще има уменията да скача от високо. Не лъжете, не давайте празни обещания. Бъдете готови да застанете зад всяка своя дума.

ДЕСЕТО: Отказвайте само онова, което би било заплаха за живота и здравето на детето.

Всичко останало то може да получи, макар и отложено във времето. Това ще даде надежди и мечти на детето ви, а вас ще превърне в съюзник.

ЕДИНАЙСЕТО: Създайте добра проекция на детето за самото него.

Преди с дъщеря ми прекарвахме доста време в пясъчника. Там идваше едно момченце с баба си. Повечето майки избягваха да оставят децата си с това момченце, защото имало навика да хвърля пясък по децата и да е грубо. Баба му още с идването започваше да нарежда, едва ли с лошо намерение: Стойте далеч от него, той е много непослушен. Хвърля пясък, удря децата! Само да го направиш и си тръгваме! – заплашваше го тя.

Спомням си първия път, в който това момченце дойде при нас. Аз имам навика да се усмихвам, машинално е. То ми се усмихна в отговор, дойде колебливо. Аз обяснявах на Елора какво да прави, помолих я да му подаде нещо. Момченцето пое играчката много внимателно, докато притеснената му баба нареждаше онези неща. Тогава побързах да кажа нещо от сорта:

Ти ми изглеждаш много мил. Сигурна съм, че ще бъдеш внимателен. Благодаря ти, че толкова хубаво си играеш с нас.

Това момченце никога в мое присъствие не е хвърляло пясък и не е било грубо. Разбира се, случват се изключения или наистина превъзбудени деца, при които номерът не минава. Но ако казвате на детето си, че то е мило, сговорчиво, мъдро, възпитано – то ще се постарае да бъде такова, заради вас. Защото вашето мнение е истински ценно за него.

ДВАНАЙСЕТО: Благодарете на детето си.

Ние не сме господари на волята на децата си, така че, ако те склонят да я пречупят, заради нас – нека да го оценим и да им го кажем. Ще се изненадате колко бързо детето ще започне да благодари за вашите жестове.

ТРИНАЙСЕТО: Наказания трябва да има.

Всичко си има цена – гласи испанска поговорка. Ако искаш спокойствие, не провокирай гнева, нали така? Децата трябва да са наясно, че има граница, която не е препоръчително да бъде пресичана. Ако не го научат, има риск да наранят някого или самите те да бъдат наранени – и душевно, и физически. Наша работа, като техни родители е да ги научим на това. Светът няма да е дори на 1/10 търпелив към децата ни, колкото сме били ние. Затова, който не уважава мама, ще си ляга без приказка. Който си цапа нарочно дрехите, ще пере. Който удря, ще бъде изолиран.

За цивилизация говоря, не за варварщина:)

Старая се да не се срамувам от изблиците на гняв, когато ни се случват – и моите, и на детето ми:) Все-пак, ние сме живи, чувстващи същества, а не роботи. Ако не успеем да се сдържим, умеем после да се извиним. Опитвам да съм твърда, защото детето ми винаги ще долавя слабостта на майчиното ми сърце. Но не забравям и друго:

Децата трябва да бъдат глезени. Все-пак не знаем каква съдба ги очаква, нали?

Още малко световна мъдрост за възпитанието:

„Домът е главното училище за човешки добродетели.“ Уилям Елъри, американски юрист и конгресмен

Децата имат повече нужда от примери, отколкото от критика.“ Жозеф Жубер, френски юрист и писател

„Децата трябва да бъдат глезени. Тогава от тях израстват истински разбойници.“ Евгений Шварц, руски поет и писател

Успех в борбата!

Мамина Бубина Писина

ОБРАЗОВАТЕЛНАТА РЕФОРМА. СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ