Макар наскоро да стигнах до извода, че плачът е нормална реакция за децата, както и избухването на техните родители, включая и мен, все-още живо ме вълнува как да помогна на детето ми да спре да плаче. Преди обаче да прочетете тази според мен много полезна статия, която преведох и активно практикувам съветите й, искам да ви обърна внимание върху нашата човешка природа:
Мили родители, навсякъде ни преследват лозунги за спокойствието, обясняват ни колко е лошо да повишиш тон. И ние, естествено, се стараем. Но сме хора, нали? Може би има нации, които по природа са по-уравновесени. Е, тук семката ни е барут:) Ние повечето сме кибритлии, не мислите ли? Забележете, че там, където са се разселили сродните ни племена, хората са също упорити и експанзивни – Италия, Испания, Ирландия, Шотландия… Така че, ние се опитваме да бъдем спокойни родители и да не крещим, но когато се случи, тогава просто се извиняваме. Не се чувстваме лоши. Не задържаме гнева в себе си.
Искам да ви подтикна не да крещите постоянно, а да приемете тази по-сърдита своя страна, която ще се проявява от време на време. Децата ни трябва да знаят, че хората викат понякога, че се сърдят, че обявяват война. Не всичко е мир и любов, и това съвсем не е толкова страшно. Човешко е.
А сега да преминем към умната статия:
Не е тайна, че детския плач ни кара да се чувстваме неудобно. Помислете колко се тревожите, когато детето ви плаче без очевидна причина. Макар да знаем, че основния начин за комуникация при бебетата е именно плачът, все-още гледаме на него като на нещо, което трябва да бъде “поправено”. Веднага след като бебето проходи и каже първите си думички, очакваме то да започне да изразява емоциите си по-често подобно на нас и по-радко с плача си.
Факт е, че човешкият мозък е създаден така, че да сме силно чувствителни към детския плач. Готови сме да помогнем, дори плачещото дете да не е нашето.
Видно е, че се налага да реагираме на детския плач. Но как?
Плачещото дете не е непременно тъжно.
За много от малките деца плачът не е израз на тъга. Възможно е да плачат от гняв, неудовлетвореност, страх, превъзбуда, объркване, безпокойство и дори от радост. Бедата е, че им липсва вербалната възможност обяснят и да осъзнаят чувствата си. Това значи, че въпросът “Защо плачеш?” няма да бъде от никаква полза.
Репликата “Не плачи” ще направи живота ви по-труден.
Може би си мислите, че като прекъснете плача, ще сте предпазили детето (а и сърцето си) от негативните чувства. Но когато казваме “Спри да плачеш” или “ Не плачи” на малко дете, то автоматично помисля, че вие не разбирате какво му е в момента. Отговорът на тези реплики е още по-силен или упорит плач.
Казвайки “стига”, вие сякаш заявявате на детето, че неговите емоции са неверни или маловажни. Независимо колко травиална ви се струва причината за плача, вашето нежелание или неумение да потвърдите чувствата на детето в този момент лишава и двама ви от възможността да се научите как да направите тази силна емоция по-позитивна.
Успех за нас, като родители, независимо колко трудно изглежда, е да подкрепим да детето си в умението да се самоуспокоява и да контролира емоциите си. Можем да го сторим, само ако се отнасяме към тях със съчувствие и разбиране.
Колкото и да се изкушавате, не разсейвайте детето.
Много от нас виждат разсейването като на основен инструмент при емоционални изблици. Ако успеем да разсеем плачещото си дете си от всичко, заради което плаче, бихме спрели плаченето напълно. Всички сме размахвали любима играчка пред насълзените очи и сме пели песнички през зъби, изпаднали в пълно отчаяние. За съжаление, разсейването пречи да осъществим контакт с разстроеното дете и да му помогнем да се справи с проблема.
Да, ако детето дърпа играчка с друго дете, разсейването с друга играчка е напълно възможно. Но ако то плаче, защото сте му обули обувките, вместо да му позволите да го направи само, опитът да го разсеете ще доведе само до повече плач.
Вярно е, че разсейването работи понякога, но по-често е просто “лепенка”. Не помага на детето да се учи как да реагира в подобни ситуации и как да реагира по-позитивно в бъдеще.
Какво да кажем?
Следващия път, когато се изправите пред разплакано малко дете, опитайте да отделите малко време, за да се уверите, че сте спокойни. Ако сте ядосани, стресирани или обидени, всичко, което ще кажете, само ще разстрои детето още повече. Поемете си въздух веднъж-дваж, вслушайте се в собствените си чувства. Може би сърцето ви ще бие по-силно, може би ще стискате зъби и ще сте напрегнати. Когато сте готови, със спокоен и тих глас опитайте някоя от тези десет плюс една алтернативи:
- От един отбор сме. Ще ти помогна.
Дори детето да отказва помощта ви, то харесва чувството да сте на разположение, когато има нужда от вас.
- Виждам, че ти е тежко.
Тази простичка реплика му дава увереност, че вие го чувате и го виждате.
- Разбирам, че си тъжен/разочарован/сърдит. Всичко е наред.
Детето трябва да знае, че емоциите са нещо естествено за нас, хората.
- Това наистина е тъжно/разочароващо/вбесяващо.
Признаването значимостта на онова, което е разплакало детето, му помага да го приеме и след това да се придвижи към следващата задача – да реши как да реагира.
- Хайде да си починем.
Оттеглянето от ситуацията показва на детето, че понякога е необходимо да се отдалечиш, за да си подредиш мислите. Възможно е детето просто да е превъзбудено и да има нужда от малко спокойствие, преди да се върне към проблема.
- Обичам те. С мен си в безопасност.
Осъществете връзка с детето си. Прегърнете го или поне го докоснете, за да почувства, че говорите истината.
- Искаш ли помощ /или почивка/ за да опиташ отново?
Много пъти, когато децата плачат от разочарование, те имат нужда от помощ да осъществят целта си; от почивка, за да се справят с емоцията си или от нов опит за онова, с което не са се справили. Питайки, а не поучавайки, ще помогнете на детето да се чувства важно и значимо.
- Чувам плача ти, но не зная защо. Ще ми помогнеш ли да разбера?
Дори детето да не успява да облече чувствата си в думи, вие му давате шанс да опита.
- Помня, когато…
Може да изглежда като разсейване, но дава възможност на детето да си спомни момент, в който се е чувствало спокойно. Това ще му помогне да мисли по-рационално. Да искате да убедите в нещо разстроено дете е все едно да се договаряте с малък диктатор. Децата не са способни да чуят разумните ви доводи, когато са ядосани, разстроени или обидени.
10. Хайде да измислим решение заедно.
В крайна сметка, ние искаме да научим нашите деца да се справят с негативните емоции. Да измислят решение на проблема ще им помогне да гледат по-обективно на проблемите и да търсят възможности за решаването им.
- Запазете мълчание и прегърнете детето си.
Бъдете стълб от съпричастност и сила за него.
Статията е преводна, можете да я прочетете в оригинал ето ТУК.