проговарянето

Децата на година обикновено произнасят първите си думи в обичайни за тях ситуации. Най-често това са десет-дванайсет простички думи – мама, тате, дай, баба, дядо, кака, ела, не… Думите могат да са съкратени – апа (топка), ампа (лампа), ке (кеф), ся (седни).

Важно е да знаем какво представляват първите думи за децата, за разлика от понятието „дума“, което важи за нас, възрастните. Думите в речта ни не се отнасят към един конкретен предмет, в тях има обобщение. „Котка“ е всяка котка – без значение от цвета й, размера й, породата й и дали е нарисувана или истинска. Децата след първата си годинка се учат точно на това обобщение. Но то не се случва изведнъж, а постепенно, като детето преминава през няколко стадия:

Стадий първи:

Детето използва една и съща дума за много различни значения. „Мама“ означава мама, но може да означава и жена, прегръдка, храна, нужда от закрила, вдигни ме и какво ли още не. Не се засягайте, ако детето ви нарича друга дама „мама“:)

Стадий две:

Конкретизиране. „Котка“ за детето е едно конкретно животно и никое друго. Нещо като дума-име. Детето вече не назовава със същата дума други предмети или действия. „Мама“ вече има едно единствено значение.

Стадий три:

Постепенно детето преминава от думите-имена към обобщаването по признак. „Котка“ вече се нарича всяка котка – от нарисувана до истинска, без значения на цвят, големина и порода.

ВАЖНО е да помним, че за малките деца думите важат само в ситуация. Котката съществува само ако то я вижда. Ако предметът не е пред очите му, а вие говорите за него, детето вероятно няма да ви разбере. Ето защо в обучението на децата се използват играчки и картинки.

Независимо, че децата около годинка вече казват първите си думи, не чакайте безучастно да проговорят по тяхна инициатива. Дори умеейки да казва думите, най-вероятно детето ще разглежда картинки и ще играе мълчаливо. То има нужда от подтик, от общуване с най-близките си, за да каже думите. Подтиквайте детето си да говори:

  • Какво да ти дам? Хлебче? Кажи „дай“! Дай хляб! Дай! Хляб!

Когато се върнах на работа, Елора беше на 13 месеца и за кратко вкъщи идваше гледачка, за по няколко часа на ден. Тази страхотна жена научи Елора на две нови думички (едни от първите) само за два-три дни. Бях впечатлена. Думите бяха „ела“ и „дай“. С първата двете викаха гълъбите да дойдат на прозореца, с втората Елора искаше да й подадат играчка, която гледачката вадеше от коша. Дамата повтаряше думичката и молеше Елора да направи същото. Според мен трибуквените думи са чудесно начало за детската реч.

проговаряне

Ето още няколко „правила“, които са от полза за проговарянето на детето:

  1. Ако нещо е привлякло вниманието на детето, назовете името му. Също и името на съставните му части, действието му. Назовете ги многократно. Например: Това е кола. Каква кола? Голяма кола. Колата има гуми. Колата казва бръм-бръм. Тръгна колата. Бръм-бръм.
  2. Говорейки с детето, приказвайте бавно и бъдете кратки, като повтаряте ключовите думи (в горния случай – кола). Бързото и многословно бърборене няма да бъде разбрано от малкото дете, то трудно ще отдели познати думи в речта ви.
  3. Правете паузи, давайки възможност на детето да реагира на думите ви или да повтори думата (или сричка от нея).
  4. Някои специалисти препоръчват в тази най-ранна възраст (до 15 месеца) първо да се казва думата, а след нея опростено название. Например: Куче, бау-бау. Това е така, защото детето на тази възраст трудно ще повтори думата, но не и опростеното название и няма да се обезкуражи. Но да говорите на бебешки с детето не се препоръчва, децата имат нужда да чуват постоянно правилно и ясно изговорени думи.
  5. Давайте едни и същи имена на предметите – ако майката нарича един предмет „бау“, таткото „куч“, а бабата „пес“, детето ще се обърка. Разберете се кое как ще наричате.
  6. Ако детето вече умее да казва конкретна дума, подтиквайте го да я използва, вместо да сочи с пръстче какво иска. Например: Какво искаш? Колата ли? Колата бу-бу? Да? Кажи дай! Дай колата!
  7. Озвучавайте жестовете на детето. Например кучето е избягало по-далеч, а детето му маха за довиждане. Кажете: „Къде е кучето? Отиде си. Чао, куче! Чао!
  8. При децата често се среща отсрочено изговаряне на думи. Например, показали сте котка, назовали сте ушите, муцунката, лапите, опашката й, че казва „мяу“, но макар детето да е слушало внимателно, то е мълчало. Прибрали сте котката, минали са няколко минути, вече се храните и внезапно детето казва „мяу“. Това е особеност на възрастта, която се среща при всички малки деца.

Очаквайте скоро статията за игри, с които да стимулирате проговарянето във възрастта след 12 месеца!

Евел Инара