
Децата на година обикновено произнасят първите си думи в обичайни за тях ситуации. Най-често това са десет-дванайсет простички думи – мама, тате, дай, баба, дядо, кака, ела, не… Думите могат да са съкратени – апа (топка), ампа (лампа), ке (кеф), ся (седни).
Важно е да знаем какво представляват първите думи за децата, за разлика от понятието „дума“, което важи за нас, възрастните. Думите в речта ни не се отнасят към един конкретен предмет, в тях има обобщение. „Котка“ е всяка котка – без значение от цвета й, размера й, породата й и дали е нарисувана или истинска. Децата след първата си годинка се учат точно на това обобщение. Но то не се случва изведнъж, а постепенно, като детето преминава през няколко стадия:
Стадий първи:
Детето използва една и съща дума за много различни значения. „Мама“ означава мама, но може да означава и жена, прегръдка, храна, нужда от закрила, вдигни ме и какво ли още не. Не се засягайте, ако детето ви нарича друга дама „мама“:)
Стадий две:
Конкретизиране. „Котка“ за детето е едно конкретно животно и никое друго. Нещо като дума-име. Детето вече не назовава със същата дума други предмети или действия. „Мама“ вече има едно единствено значение.
Стадий три:
Постепенно детето преминава от думите-имена към обобщаването по признак. „Котка“ вече се нарича всяка котка – от нарисувана до истинска, без значения на цвят, големина и порода.
ВАЖНО е да помним, че за малките деца думите важат само в ситуация. Котката съществува само ако то я вижда. Ако предметът не е пред очите му, а вие говорите за него, детето вероятно няма да ви разбере. Ето защо в обучението на децата се използват играчки и картинки.
Независимо, че децата около годинка вече казват първите си думи, не чакайте безучастно да проговорят по тяхна инициатива. Дори умеейки да казва думите, най-вероятно детето ще разглежда картинки и ще играе мълчаливо. То има нужда от подтик, от общуване с най-близките си, за да каже думите. Подтиквайте детето си да говори:
-
Какво да ти дам? Хлебче? Кажи „дай“! Дай хляб! Дай! Хляб!
Когато се върнах на работа, Елора беше на 13 месеца и за кратко вкъщи идваше гледачка, за по няколко часа на ден. Тази страхотна жена научи Елора на две нови думички (едни от първите) само за два-три дни. Бях впечатлена. Думите бяха „ела“ и „дай“. С първата двете викаха гълъбите да дойдат на прозореца, с втората Елора искаше да й подадат играчка, която гледачката вадеше от коша. Дамата повтаряше думичката и молеше Елора да направи същото. Според мен трибуквените думи са чудесно начало за детската реч.

Ето още няколко „правила“, които са от полза за проговарянето на детето:
- Ако нещо е привлякло вниманието на детето, назовете името му. Също и името на съставните му части, действието му. Назовете ги многократно. Например: Това е кола. Каква кола? Голяма кола. Колата има гуми. Колата казва бръм-бръм. Тръгна колата. Бръм-бръм.
- Говорейки с детето, приказвайте бавно и бъдете кратки, като повтаряте ключовите думи (в горния случай – кола). Бързото и многословно бърборене няма да бъде разбрано от малкото дете, то трудно ще отдели познати думи в речта ви.
- Правете паузи, давайки възможност на детето да реагира на думите ви или да повтори думата (или сричка от нея).
- Някои специалисти препоръчват в тази най-ранна възраст (до 15 месеца) първо да се казва думата, а след нея опростено название. Например: Куче, бау-бау. Това е така, защото детето на тази възраст трудно ще повтори думата, но не и опростеното название и няма да се обезкуражи. Но да говорите на бебешки с детето не се препоръчва, децата имат нужда да чуват постоянно правилно и ясно изговорени думи.
- Давайте едни и същи имена на предметите – ако майката нарича един предмет „бау“, таткото „куч“, а бабата „пес“, детето ще се обърка. Разберете се кое как ще наричате.
- Ако детето вече умее да казва конкретна дума, подтиквайте го да я използва, вместо да сочи с пръстче какво иска. Например: Какво искаш? Колата ли? Колата бу-бу? Да? Кажи дай! Дай колата!
- Озвучавайте жестовете на детето. Например кучето е избягало по-далеч, а детето му маха за довиждане. Кажете: „Къде е кучето? Отиде си. Чао, куче! Чао!
- При децата често се среща отсрочено изговаряне на думи. Например, показали сте котка, назовали сте ушите, муцунката, лапите, опашката й, че казва „мяу“, но макар детето да е слушало внимателно, то е мълчало. Прибрали сте котката, минали са няколко минути, вече се храните и внезапно детето казва „мяу“. Това е особеност на възрастта, която се среща при всички малки деца.
Очаквайте скоро статията за игри, с които да стимулирате проговарянето във възрастта след 12 месеца!