
Отдавна се каня да извадя малко видеа от домашното ни обучение по системата на Глен Доман. Малко се колебаех, защото предполагам има хора, на които четенето и цифрите по Доман им изглеждат като мания на свръхамбициозни родители. Е, всеки има право на мнение. Реших да покажа кадри от опитите ми да проверя какво знае Елора, за да видите и как се държи едно малко дете, докато някой го обучава.
Аз самата, преди няколкото години опит с Елора, си представях как детето слуша внимателно, как изпълнява онова, за което е помолено, как стои на едно място, как поне ме гледа, докато му говоря или дава вид, че ме чува:))) Е, не е така. Често чувам от родители на малки дечица – той/тя не се спира, не ме слуша, не мога нищо да покажа. Бих казала: нека това поведение не ви отказва. Детето чува и запомня, дори да не ви се вярва.
Защо да уча бебе на четене? – с право ще попита някой.
Тук е мястото да отбележа, че обучението по Доман ще научи на много неща всяко дете – ще тренира търпението, умението му да се съсредоточава, паметта, мисълта, логиката, зрителната памет, ще обогати речника му… Но е много вероятно да не го научи на четене. Да, четенето сигурно ще се случи след третата година и след като сте приключили с показването на картите, освен ако наистина не отглеждате малък гений или може би сте започнали да показвате картите още от първите месеци след раждането.
Така че, вие всъщност не учите детето да чете, а да запомня.
Обучение – това е целенасочено предаване на знания.
Развитие – това е усвояване на умения и подобряване на способностите.
Обучението и развитието почти никога не вървят поотделно. Вие предавате знания и предоставяте достатъчно време и подходящи условия на детето, за да може то да осъзнае тези знания, да ги усвои и затвърди. Обучението и развитието трудно биха съществували поотделно. Ето защо както и да решите да развивате своето дете, дали с конкретен метод или по усет, вие само ще му направите ценен подарък.

Подчертавам, че видеото не показва толкова обучение, колкото опитите ми да придобия представа какво е научила Елора. Не съм привърженик на изпитването и както ще се убедите – Елора също:) Тя не обичаше да се снима, предпочиташе да гледа през визьора на камерата, което беше още един проблем при заснемането. Съвсем целенасочено съм оставила моментите, в които не получавам желания отговор. Искам да видите и колко лесно се разсейват децата, как умишлено не дават отговор, как съзнателно грешат понякога, а друг път не помнят или не обръщат внимание. Нека подобно поведение не ви обезсърчава.
Снимала съм основно сутрин, малко след като сме се събудили. Това е причината да сме малко рошави и раздърпани, или облечени със странни дрехи:)
С Елора започнахме да се занимаваме по метода на Глен Доман когато тя беше на около година и половина. Виждате как се забавлявахме вкъщи до третата година. След третата година става наистина трудно да бъде задържано вниманието на едно дете с картите с думи, затова продължихме по различен начин. Не по метода (който препоръчва показване на малки книжки с по няколко думи). Елора вече знаеше буквите, понеже й ги показвах, в опит да задържа вниманието й. Това също не е по метода на Глен Доман.
Как продължихме след като Елора стана на три години?
Не ми се искаше да изгубим наученото дотук, затова продължих да занимавам Елора с четене. Всеки делничен ден за около 5-10 минути, не повече.
- Първо реших да я науча да събира два звука в сричка. След кратък опит с кубчетата на Зайцев се оказа, че нямаме нужда от този метод. Ако детето вече знае буквите, един лист и кратка приказка вършат достатъчно работа. С кубчетата около два-три месеца сливахме по две буквите. За целта разказвах за животни и звуците, които те издават. ГА! БЕ! МУ! И други подобни. След като се убедих, че Елора възприема сричките с две букви и започва да ги слива, преминахме към трибуквени думи.
- Разказвах всеки ден приказка, като нарочно включвах основно трибуквени думи. Пишех думите, а Елора трябваше да ги прочете. След като трибуквените думи станаха лесни за четене, включих думи с четири букви.
Ето две от приказките, измислени на момента. Тук вече въвеждам и по-дълги думи:
Ако детето ви харесва приказки, може би с тези видеа то също ще упражни думите или ще научи как се изписват те.
В момента Елора е на четири и половина. Вече чете кратки изречения с всякакви шрифтове. Думите с над шест букви все още я затрудняват. Не бързаме за никъде, важно е тя да има достатъчно време да усвоява наученото и да изпитва удоволствие от срещата с думите. Нещо, което трудно би получила в предучилищна група или в училище. Четем много и различни приказки, също и детски повести – основно чета аз, тя чете заглавията и избрани от мен думи из текста. Това не значи, че не обича филми и анимация, напротив.
Когато едно дете вижда думите изписани и познава звуците, то има шанс да коригира само начина, по който ги произнася. Вместо „ного“ ще казва „много“ например. Ние всъщност не четем всяка буква, а запомняме как изглежда цялата дума. Това е основата на гладкото четене – да сте виждали много думи изписани, окото ви да ги разпознава.
От време на време играем и други игри, свързани с писане и четене. Някои от тях са:
- четене и оцветяване на буквите с водни бои

- пъзел с думи и броене, лепене.

- свързване на думи с рисунка, в по-късен етап Елора сама рисуваше значението на всяка дума. Едно от любимите й занимания.

- Рисуване на значението на кратко изречение с къси думи. Както виждате, не ви трябват шаблони, само празен лист. Елора понякога внася промени в броя на участниците или декорира текста:)

Надявам се нашият домашен опит по темата да ви е от полза и да не се обезсърчавате, когато опитвате да научите на нещо детето си. Независимо кога решите да го направите, четенето в един момент и при вас ще излезе на дневен ред. Желая ви да го заобичате!
ВИЖТЕ СЪЩО:
