От досегашния ми опит като родител, който сам обучава детето си, стигнах до един конкретен и наистина важен извод:
За развитието на почти всяко дете не е необходимо друго, освен един възрастен, сколонен да му отдели от времето си.
Материалите, детските групи за развитие, кръжоците и скъпите играчки съществуват повече за наше родителско успокоение и не представляват чак такава голяма полза за децата. Дори да не ви се намират и две излишни левчета, това няма как да попречи да развивате ума на детето си. Отпуснете се, всичко е във вашите ръце.
-
Развиващият свят
Най-хубавото е, че колкото и неуверени в знанията си да се чувствате, за едно бебе или малко дете не е необходимо да знаете чак толкова много:) Познавате ли цветовете? Говорите ли? Можете ли да броите? Е, не дръжте тази информация за себе си:)
Знам, че в началото е малко странно да започнете да говорите на бебето си. Сякаш общувате с чужденец – донякъде е точно така, то няма да разбира думите ви, но бързо ще се научи. Ще разпознава интонацията ви, ще я свързва с изражението на лицето ви и ще прави първите си логически връзки. Така че, започнете да говорите на бебето. Показвайте му предметите в дома ви, назовавайте частите на облеклото му, докато го обличате и частите на тялото, докато го галите или масажирате, докато го къпете.
Вие сте най-важният развиващ „материал“ за вашето бебе.
За бебетата и малките деца има една важна подробност. Според изследвания, ако за бебето не се грижи един конкретен човек и той не е заедно с него през по-голямата част от денонощието, а хората се сменят, детето губи способността да задържа вниманието си и да възприема. То се вглъбява, затваря се в себе си и това продължава до момента, в който в ежедневието му не се появи човек, с който са заедно повече от няколко часа дневно. Ето защо дечицата, лишени от родителски грижи често имат забавяне в развитието. Колкото и да се стараят социалните служители, те се сменят и не остават с детето колкото родител.
Друго важно нещо е да се стараете да говорите правилно, на книжовен език. Начинът, по който детето проговори ще остане завинаги част от речника му.
-
Развиващите разходки
Знаете колко е трудно да напаснете разходките си с тези на друга майка. Аз нямах късмета да си намеря компания по време на отпуска ми по майчинство, но това се оказа не чак такава голяма загуба. Постепенно открих, че ако разговарям с Елора, проблемите с нежеланието й да стои в количката, докато се придвижваме от едно място на друго почти изчезват. Визирам възрастта след петия месец, когато детето започва да отказва да лежи и не спи колкото преди. Наложи се около месец да ползвам столчето за кола за разходки с количката, вместо коша и седалката, понеже Елора не можеше още да седи добре, но категорично отказваше да лежи. От седалката за кола тя можеше да разглежда света.
Тогава започнах да назовавам:
- нещата, покрай които минавахме: лампи, коли, огради, реки, мостове, знаци, къщи, локви…
- Живите същества: хора, кучета, котки, гълъби, коне, крави…
- Природата: дървета, храсти, цветя, листа, облаци, звезди, слънцето, луната…
- Превозните средства: коли, автобуси, трамваи, влакове, самолети, каруци…
- Цветовете: за тях използвах паркиралите коли. Първо съобщавах основните цветове, по-късно, към година-година и половина започнах да споменавам нюансите като светло и тъмно: светлосиньо, бледозелено, яркооранжево.
- След втората година обърнахме внимание и на геометричните форми, които са навсякъде, не само в градска среда.
Изобщо не беше рано, оказа се, и не ни бяха нужни никакви материали и сортери за целта. Елора неусетно научи цветовете, докато опитвах да я удържа в количката на път за парка:) Синът на приятелка на същата възраст разпознаваше всички марки автомобили, пак от разходките. Но за да бъде запомнена тази информация, трябва да я съобщавате всеки ден или почти всеки ден, а детето да ви слуша, да му е интересно.
Тези разговори с детето ви ще ви „спасяват“ много пъти, когато то започне да нервничи в колата или в количката. Молбата ви да потърсите заедно следвашата лампа или синя кола ще го разсее за малко, ако още е във възрастта, в която разсейването работи като средство да спрете плача.
Разбира се, не си представяйте как назовавате всичко, което видите или нарочно избягвате разходките с други хора. Не стигайте до крайности, не бързайте. Забавлявайте се.
-
Броенето като възприятие
Броенето до десет, на което много деца се научават от телевизора и на чужд език не е това, за което говоря, обаче. Нямам предвид наизустяването на цифрите като стихче, а осъзнаването на броенето – в началото дори като съвкупност, която дава на детето представа за изминало време, за разстояние, за количество. Това осъзнаване е революционно за детския ум – правенето на разлика между едно и две е огромна стъпка напред.
Когато се изкачвате или слизате по стълбите и ги броите, първо отделно за всеки етаж, по-късно общия брой на всички стълби, вие създавате на детето си представа за разстояние. Със стъпки може да бъде измерено всичко, може да бъде измерено дори оставащото време – след десет стъпала сме си вкъщи. След три стъпала ще се пързулнеш от пързалката. Детето се учи да се ориентира в света по тези признаци. За настроение стъпките могат да бъдат миши и великански, детски и на големите.
Броенето ще даде на детето търпение и представа за изминалото време. Например:
След десет залюлявания трябва да слезе от люлката. Бройте от десет до едно.
Така детето е подготвено, че трябва да си тръгнете и сърденето е по-малко. Особено ако отстъпите и дадете „бонус“ още пет залюлявания, например:) Аз използвам все-още този подход, когато трябва да си тръгнем от някъде – три спускания по пързалката, две обиколки на игрището. Така Елора е способна да се подготви за предстоящата промяна и е наясно какво предстои.
-
Развитие на системното мислене
Може да получавате и давате знания фрагментарно, тоест всеки факт сам за себе си, но най-голяма полза има от знанията, когато те са представени като частица от цялото. Системното мислене е модерна тема. Най-простичко може да бъде представено с въпроса „Как?“ или как взаимодейства даден предмет/действие/същество в контекста на света.
Този начин на представяне на знания не само е по-любопитен, но и по-разбираем. Той дава поводи за размисъл и гъделичка любопитството. Той учи хората да разсъждават, а не да са папагали.
Как да запознавате с ново понятие?
- Назовете го. Дайте име, за да може вече да бъде разпознавано. Например: това е сняг.
- Разкажете как се е появило. Например: снегът пада от облаците, когато е студено.
- Как може да се използва? Защо е необходимо? Например: За снежни човеци, за бой със снежни топки, напоява земята, пази посевите от измръзване…
- Обобщете – част от какво е? Например: снегът е вода. Същата вода, която пием и тече в реката. Той вали през зимата.
- От какво се състои? Какви са съставните му части? Например: снегът се състои от снежинки, малки кристалчета, всяко с неповторима форма.
- Намерете връзки. Какви са приликите и разликите му с други обекти? Например: снегът е като дъжда, но по-студен. Снегът е като град, но по-мек. Като сладолед, но без да е сладък.
Нищо не съществува само по себе си. Учете детето си да открива връзките между отделните на пръв поглед неща, поощрявайте го да изследва света, да експериментира. Обзалагам се, че ще откриете толкова много неща, които преди това дори не сте забелязвали. Светът, детето ви и сами себе си ще се изненадате:)
Развиващото общуване с вашето дете ще създаде емоционална връзка помежду ви, ще свърже интересите ви, ще ви научи да общувате един с друг. То е лесно, не изисква средства и не изисква специално време.