Фен съм на играчките, изработени у дома. Особено на онези, за които използваме отпадък и създаваме нещо полезно. Тези кокили могат да бъдат направени от различни консервни кутии – от сгъстено мляко, от кафе, чай, зехтин. Не е задължително кутиите да са цилиндрични, трябва само две по две да са еднакви.
Чудесни са за развиване на баланса и общата моторика. Подходящи са за деца, които вървят стабилно – над 2-3 годинки според мен. Подходящи са и за големи деца, и за родители. Аз ги харесах точно толкова, колкото и Елора:)
Вкъщи препоръчвам да се използват само върху мокет, защото на паркета тропат и се плъзгат. Навън изберете равно място с твърда и суха почва, а щом задобреете – на асфалт. Ако има камъни и неравности се пада лесно, самите кутии също могат да се изкривят. Задължително стъпвайте върху тях с обувки, за да не нараните ходилата си.
Намерете две еднакви кутии вкъщи.
Моят опит показа, че по-големите са по-удобни, поне в началото. Може да ги боядисате, може и да не го правите. Аз ги оцветих като барабани в лилаво и златисто/сребристо. Наложи се да нанеса два пласта боя.
След като боята изсъхна, нашият татко проби с дрелка по две дупчици в горната част на всяка кутия. Аз откровено се страхувам от електрически дрелки и триони, но ако вие можете сами – направете го:) Дупките стават малко неравни, после леко чукнете навътре с малък чук, за да не няма опасност някой да се одраска. Ако нямате стяга, докато пробивате дупките хванете кутията с клещи. Никога не я хващайте с пръсти за ръба – често вътрешната му част е остра и може сериозно да се порежете, ако в същия момент пробивате с дрелката.
След като имате дупчици, идва време да сложите въженца. Може да си купите готово въже, но ако имате стари тениски – някоя мъжка и по-плътна също ще свърши работа.
- Отрежете най-долната част на подгъва на тениската, той не ви трябва, понеже е по-плътен. После отрежете две или колкото ви трябват ленти по цялата ширина на тениската. Лентите трябва да са около 2-3 сантиметра широки.
- Разтеглете лентите, после напъхайте всеки край в дупчицата отвън навътре. Издърпайте повечко от плата, като внимавате да не се порежете на ръба на консервната кутия и завържете краищата. Готово! Имате си кокили:)
Сега остава да излезете навън и да ги пробвате. Елора нямаше търпение да походи с тях и започна вкъщи, така че доста я пазих от ръбовете. Не ми хареса.
Направихме тестовете на не особено подходящо място – на брега на река, където беше мокро и кокилите малко затъваха в почвата. Същото се получи и седмица по-късно, когато празнувахме рождения ден на Елора. Надявах се кокилите да са забавление и за децата, и за родителите, но почвата беше мокра и неравна. Въпреки интереса на част от децата, не стана да ги разходим наистина.
Ако планирате празнуване на открито с дечица над 3-4 годинки, направете кокили – може би гостите ви ще ги оценят.
Вижте как Елора ходи и пада от тях:) Определено по-големите консерви са по-подходящи, както и твърдата, равна почва. Едно камъче може да обърне кутията, но вие не се плашете. Децата ще се справят:
Желая ви завиден баланс във всичко:) Както и игри – да не оставяме игрите единствено за децата:)