ПРИКАЗКИ ЗА БЕБЕТА И МАЛКИ ДЕЦА • Мое умно бебе

Приказките учат децата на безброй неща – на нови думи, на умение да се изразяват, развиват паметта и вниманието им, емоционалната им култура… Заглавието на статията е „Приказки за бебета“, но ако досега се е случило да не сте разказвали приказки на детето си, също може да започнете с тези.

Бебчетата, а и някои от проходилите, че и проговорилите малчугани трудно задържат вниманието си, ако опитате да им прочетете приказка, дълга например 5-10 реда. Затова с приказките трябва да се започне винаги от самото начало. Има няколко важни условия, за да задържите вниманието на бебче или малко дете:

нищо не бива да разсейва детето – например включен телевизор, любимата му баба, нова играчка, глад, умора. Добре е в началото да сте сами с бебето в стаята и то да е бодро и спокойно.
приказките са кратки – не продължават повече от минутка.
приказките са свързани с допир и/или движение.
вие разказвате с преувеличена интонация, променяте гласа си от шепот до нормален говор.
приказките може да включват играчка или предмет, който е интересен за бебето.

Ще споделя някои от най-първите приказки, които разказвах на Елора. Обърнете внимание, че можете да разказвате за всичко, което ви хрумне и изобщо не е необходимо да търсите някакви конкретни приказки. Тези приказки не е задължително да имат сюжет, най-често са просто изреждане.

СЕНЗОРНА ПРИКАЗКА ЗА МИШЛЕТО

Разказвам тази приказка дори сега, когато Елора е на 5. Обичаме я много.

Вземете ръчичката на детето и започнете да въртите своя показалец в дланта му, сякаш разбърквате нещо:

„Варило мишленце супичка. Бъркало, бъркало и супичката била готова.“

Един по един хващате палеца на детето, показалеца му, средния и безименния пръст и разказвате:

„Дало на това мишле, защото то донесло водица. Дало на това мишле, защото то донесло зеленчуци. Дало на това мишле, защото то донесло дръвца. Дало на това мишле, защото то запалило огъня.“

Може да спазвате моите думи, може да си измисляте. Както ви харесва. После хващате кутрето и продължавате:

„А на това мишленце не дало. Защото то нито вода донесло, нито огъня стъкнало, нито помагало с нещо.“

Правите човече със своите показалец и среден пръст и „тръгвате“ бавно по китката на детето, нагоре по ръчичката, чак до вратлето/подмишничката. Разказвате:

„Тръгнало си мишлето. Вървяло и плакало. Вървяло и плакало.“

Накрая погъделичквате вратлето/мишницата с думите:

„И се скрило ето тук.“

Винаги, когато разказвам тази приказка на малко дете, то протяга ръчичка и иска да я разкажа отново:)

Правите жест, сякаш взимате някоя част от лицето на бебето и си я слагате на себе си. Тоест, „разменяте си“ части от лицето, а защо не и от цялото тяло. През това време говорите:

„Ще взема това носленце и ще ти дам моето.“

Щипвате нежно нослето на бебето, наужким го „залепвате“ за своето лице, после на неговото лице „лепвате“ своя въображаем нос. Продължавате с всички части на тялото, докато детето не загуби интерес или на вас не ви омръзне:) Например:

„Ще си взема това ушенце и ще ти дам моето ухо. Взимам тази косичка и слагам моята тук. Взимам тази мекичка бузка и лепвам моята голяма буза.“

Когато говорите за неговите носле, устичка, веждичка, челце – нека гласът ви е по-тънък и нежен. Удебелете го, усмихвайки се, когато споменавате своите части на тялото. Това допълнително ще забавлява детето. Тази „приказка“ съм разказвала и на две деца едновременно – така даже повече се забавляват.

ЧАСТИТЕ НА ТЯЛОТО

Много подходяща за приказка преди сън. Удобно е да лежите, но не е задължително. Удобно е бебето/детето да е с по-малко дрехи, но пак не е задължително. С тази приказка децата бързо научават частите на тялото, в същото време тя свързва емоционално детето с родителя. Ние я използваме и до днес.

Галите детето по съответната част от тялото му, без да го гъделичкате и казвате нежно:

„О, хубави устенца (погалвате нежно устните). О, прекрасно вратле (погалвате вратлето). О, хубави раменца. О, хубаво гръбче. О, хубаво лакътче. О, хубава косичка.“

Можете да ползвате и различни прилагателни вместо хубаво – като красиво, нежно, изправено, изваяно, прекрасно, любимо мое… Можете да не галите с пръсти, а с перце.

Друг вариант е да ползвате мека играчка и думите да са:

„Ще целуна челцето ти (играчката „целува“ челото на детето). Ще целуна ръчичката ти. Ще целуна коремчето.“

СЕМЕЙСТВОТО ПРЪСТЧЕТА

Чудесна за прелюдия към рязане на ноктите:) Просто хващате ръчичката или крачето на детето и започвайки от палеца, докосвате и нежно подръпвате пръстчетата му.

„Това е дядо пръстче (палецът). Баба пръстче (показалецът). Татко пръстче (средният пръст). Мама пръстче (безименният пръст). Бебе пръстче (кутрето).“

Променяйте гласа си в зависимост от това дали показвате мъжки, женски или детски персонаж. Може сами да решите как да кръстите пръстчетата, има и варианти – мама, татко, сестра, брат, бебе. Но изберете един вариант и се придържайте към него.

С пръстчетата на ръчичките може да разказвате още един вариант, като ги сгъвате един по един:

„Легнал си да спинка дядо. Нани, нани, дядо. (Хъркате). Легнала да спинка баба. Нани, нани, бабо. (Хъркате или издавате друг звук за сън). Легнал да спинка татко. Нани, нани, татко. (Хъркате). Легнала да спинка мама. Нани, нани, мамо. (Хъркате). Легнало да спинка бебето. Нани, нани, бебе. (Хъркате).“

Може в един момент да карате детето да казва самичко думичките баба, дядо, мама, татко, бебе или да издава звуците за сън.

КОЙ СЕ КРИЕ ТАМ?

Изберете не повече от пет различни предмета, нека детето не ги вижда. Може да са играчки или картинки (малките деца много харесват различни животни), може да са плодове или зеленчуци, може да са просто предмети от бита. Слагате първия предмет зад или под възглавница, малка покривчица или нещо подобно, после казвате с пресилен интерес:

„Я да видим кой е зад/под възглавницата?“

Показвате предмета. Ако детето вече е виждало приказката, може то да дръпне възглавницата/покривката и да види кой се крие там. С развълнуван глас назовавате предмета:

„Прасенцето!“ или „Там е прасенцето! Грух-грух“.

Показвате и петте предмета. Не бързате и не продължавате безкрайно, дори детето да настоява. Освен ако не сте някъде, където се налага да бъдете тихи и търпеливи, разбира се:)

ТЪРКУЛ

Вземете мека, неголяма топка или чифт чорапи, свити на руло. Търкаляйте ги с длан по тялото на бебето, като по-удобно е то да е леко облечено. Понякога вдигайте ръчичката или крачето му, имитирайки стръмнини, където топката ту се търкаля по-бързо, ту с по-голяма трудност. Променяйте интонацията си.

Например:

„Търкулнала се топката по лявото краче. Фиууу чак до коляното. После нагоре, търкул нагоре, ох, бум на коремчето! От коремчето фиууу – към дясното рамо. Ааааа! Надолу, пада към лакътчето! Помоооощ! Чак до ръчичката! Ох, хванала се за пръстчето! Замалко да падне! И пак нагоре, нагоре към лакътчето, после по рамото и се завъртяла два пъти покрай вратлето, и скок – на главата!…“

ХЕЙ, РЪЧИЧКИ

Знаете песничката по стихчето на Калина Малина:

„Хей, ръчички, хей ги две.

Те ме слушат най-добре.

Едната мие другата,

а пък двете лицето.“

Докато казвате стихчето или пеете песничката, движете нежно ръчичките на бебето спрямо текста.

Мисля, че вече ви стана ясен принципа с бебешките приказки – можете да „разкажете“ всичко, което ви хрумне. Да пускате предмети на пода, назовавайки ги – голям смях за малко бебе, водещ до събаряне на доста неща в най-скоро време. Да подхвърляте играчки във въздуха. Да надничате в различни шкафове последователно, назовавайки тях, както и един от предметите вътре – гардероба, хладилника, чекмеджето, чантата на мама, бебешкия скрин. Да имитирате как вървят животните, тропкайки с крачетата на бебето: кончето препуска „тагадък-тагадък“, слонът стъпва „дум! дум!“, врабчето подскача „скок-скок“…

Разказвайте приказките много, много пъти, докато не забележите, че детето ги е запомнило. Тогава го въвлечете в разказването, разказвайте заедно или нека то опита да разкаже приказка на друго дете. Не насилвайте детето, не го препитвайте. Помагайте, ако то има нужда. Поощрявайте усилията му и показвайте удоволствието си от успехите му.

След като се убедите, че детето ви без усилие задържа вниманието си, докато му разказвате, можете да вземете първите мънички книжки с картинки. Те трябва да имат не повече от два-четири реда текст на страничка. Започнете с някоя книжка, показвайки картинката и прочитайки изразително текста. Можете просто да свалите кратки стихчета като тези на Калина Малина и да показвате играчки или картинки, които имате вкъщи, докато четете стихчетата. Разбира се, за всички деца картинките са съществени. Не очаквайте дори дете на 5 години да ви слуша с интерес, ако няма поне една рисунка, която да запали въображението му.

Желая ви приказни истории!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО: