български обичаи

От незапомнени времена по нашите земи битуват ритуали, които предпазват хората от злото. Духовете, сладката храна, началото на зимата, предпазването от зли сили… Може би ви напомнят чуждестранния Вси светии, но корените на тези обичаи са дълбоки, особено когато става дума за народ, древен като нашия. Модерният Вси светии е просто търговски трик, който съчетава в себе си парченца от забравени или пък забранени от църквата езически вярвания – също като Коледа. Няма да ви убеждавам, че Вси светии е български празник:) Но както вкъщи с удоволствие празнуваме Коледа – с подаръци, елха и събиране на семейството – така не се мръщим и на Вси светии.

В него има бонбони, маски и мъничко страх – смятате ли, че ако просто ги забраним на децата си, те ще ни разберат? Според мен е изключително непрозорливо да противопоставяме на толкова рекламно-лъскав ден нашия прекрасен Ден на Будителите. Така само рискуваме да изградим лош образ на тези велики българи в умовете на нашите деца. Денят на Будителите е отделен празник, а не алтернатива. Нека го уважаваме като такъв!

Ние, българите имаме богата народна традиция, свързана с духовете, сладката храна и предпазването от зли сили. Да, датите не съвпадат, ала това е обяснимо. Древният български календар, макар обявен за най-точният в света, е бил заменен с объркания Римски (Юлиански) календар, а в началото на XX век и с Григорианския. Непрестанното напасване на дати, разминаването между Стария и Новия завет в църковен план допълнително объркват времето на старите обичаи. Отдавна искам да ви разкажа за българските народни празници в прехода между лятото и зимата. Там се срещат много обичаи срещу демони и злини – вълци, мишки, вампири, духове. Българинът винаги се опитва чрез ритуали да ги омилостиви или излъже, за да не пакостят. Ще забележите връзката между тези стари обреди, които се изпълняват през есента по нашите наситени с мистика земи.

ДИМИТРОВДЕН: 26 ОКТОМВРИ по нов стил, 8 НОЕМВРИ по стар стил

Според народните предания свети Димитър бил брат-близнак на свети Георги. Приживе братята се разделили и тръгнали по света в различни посоки, а след време си поделили и годината. От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден – така групирали българите сезоните. Дойдел ли св. Димитър на коня си, от брадата му падал сняг – идвали зимата и студът. По традиция в съботата преди Димитровден, на Димитровска задушница се раздавало жито и питки за помен.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година. Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома. Той бил наричан полазник. Добър и заможен ли бил гостът, такава щяла да е и годината.

Тези предания са запазени от дълбока древност от дедите ни. Смята се, че тракийския конник и свети Георги са сходни образи.

МИШКИНДЕН: 27 ОКТОМВРИ по нов стил, 9 НОЕМВРИ по стар стил

Празникът пазел от мишки и други поганци, за да не пакостят. Приготвяла се пита, която отгоре била нашарена с котешки лапи. Питката се мажела с мед.

АРХАНГЕЛОВДЕН, РАНГЕЛОВДЕН: 08 НОЕМВРИ нов стил, 21 НОЕМВРИ по стар стил

Рангел, или „Ангел“ бил един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Другото му име било Душевадник, а в църковните предания името му е променено на Архангел Михаил. Той отвеждал душите на мъртвите при свети Петър. Според някои народни вярвания, когато умиращият се усмихва, свети Рангел му подава златна ябълка. Българите почитат Архангел Михаил, за да осигурят здраве и добър живот на живите и лек преход в отвъдното.

На Архангеловден се почита ангелът-пазител, който и според християнската вяра пази хората от беди и скърби.

български обичаи

КАТЕРИНИНДЕН: 24 НОЕМВРИ по нов стил, 07 декември по стар стил

Света Екатерина се смята за закрилница от болести като бяс, шарка, треска. В Пловдивско се замесвали нечетен брой питки, които после се мажели с нещо сладко – мед, петмез, рачел. Една се оставяла на прага на къщата като дар за Баба Шарка, за да не влиза вътре.

В Троянско хората раздавали питки, намазани с мед, с пожеланието: “Хапнете си за сладки и медени!”. Намазвали с мед и ключалката на вратата, за да не се “подлютява Баба Шарка, която живее на тавана” . Ако в дома имало малки дечица, стопанката заставала на кръстопът и давала на всеки минувач да си отчупи от питките с думите:

„Вземи за Света Катерина, да е край дома ни и да пази от Шарко и Беско“.

АНДРЕЮВДЕН, МЕЧКИНДЕН: 30 НОЕМВРИ по нов стил, 13 ДЕКЕМВРИ по стар стил

Вярва се, че от този момент денят започва да расте с едно просено зърно на ден. Вари се жито, грах, боб или леща и от него всеки от домочадието хвърля по малко в комина, пожелавайки добри посеви. Останалото се изяжда от хората и домашните животни. В северна България казвали: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“. Мечката е главната част от празника и до масата се слага картина или нещо, наподобяващо мечка.

СВЕТА ВАРВАРА: 04 ДЕКЕМВРИ по нов стил, 17 ДЕКЕМВРИ по стар стил

Света Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт. Считана е и за пазителка на децата от болести, особено от шарка, затова хората я наричали „Баба Шарка“.

За умилостивяване на „баба Шарка“ се раздават питки от варено тесто, намазани с мед. В западна България децата палели огън на кръстопът, а на огъня приготвяли варива и хапвали по няколко зрънца. След това прескачали по три пъти огъня и вземали по една главня от него.

Според друг обичай, няколко сварени зрънца се слагали на коляното на детето и то трябвало да ги изяде без ръце. Празникът се нарича още Женска Коледа, тъй като в миналото девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

Вижте колко сходни са ритуалите: умилостивяването на поганците, мечките, Шарко и Беско; прогонването им извън дома, на кръстопът; сладката храна; паленето на огньове; душите на мъртвите. В миналото не е имало лакомства като сегашните, нито маски и украси от магазина. Имало е медени питки, варено зърно, страх от Баба Шарка…

От тази година (2019-та) планирам вкъщи да празнуваме цял български месец на Вси светии. Ние ще празнуваме по стар стил, защото времето според мен по-добре съвпада като дати с народните вярвания. Ще попроменя ритуалите така, че да са любопитни за малки деца, ще преразкажа легендите. Започваме на Димитровден, та чак до 17 декември. Ще споделям идеите за всеки празник и ще се радвам, ако се присъедините:)

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

Димитровден