Децата са весели, невинни и безсърдечни – пише авторът на Питър Пан още преди повече от два века.
Нашите прекрасни, неповторими деца уви, не ни дават поводи само за гордост и умиление. Ставайки родители, ние сме подготвени най-вече за обичта, ала не и за неудобството, което неведнъж ще изпитаме. Моето първо засрамване като майка беше първият път, в който Елора се разплака на улицата и аз не знаех как да я успокоя. Познавам семейства, които избягват да водят детето си на публични места, защото поведението му може да ги изложи. Само че децата растат и безутешния плач е заместен от нетактични забележки, прекъсване на разговора, чупене на разни неща и дори удряне и обиди. Нека не се сърдим или засрамваме, нека не се крием, а да опитваме да разбираме и цивилизоваме нашите деца.
Доброто възпитание е една от причините да смятам, че през първите седем години е полезно децата да са около родителите си. Да се намесим, когато поведението на детето е неприемливо и да му обясним защо. Да даваме личен пример и никога да не изпитаме чувството, че с детето си не споделяме общи ценности. Поне докато дойде пубертетът:)
- Нека не забравяме, че ние също сме били деца.
Накарали сме майка си и баща си да се червят поне веднъж в живота си. Ето това е главната причина да не се сърдим на собствените си деца. Днес нашите наследници ще вършат геройски бели, а ние ще виждаме в тях себе си.
2. Децата имитират.
Те ще говорят с тона, с който им се говори всеки ден. Ще се усмихват, ако и на тях има кой да им се усмихва. Ще използват неприемливи думи, ако са ги чули отнякъде. Но каквото и да правят, поне през първите шест-седем години децата няма да влагат преднамереност.
Една от първите истински обиди изпитват майките или бащите, когато неочаквано детето им се обърне с „мамо“ или „татко“ към друг човек, или пък ги нарече „леля“ и „чичо“. Наскоро обсъждах темата с друга майка и така си спомних, че и Елора го е правила. Когато децата играят заедно, те обичат да повтарят чуждите реплики. Ако вашето дете в някакъв момент повтаря „мамо, мамо“, тогава е възможно и останалите деца да се обърнат така към вас. По същия начин детето ви може да опита звученето на „лельо“, слушайки как братовчедите му се обръщат към вас. Внимавайте с реакцията си. Понякога децата ще поискат да я предизвикат отново, използвайки обръщението, което ви е обидило. Децата винаги ще търсят начини ви провокират.
3. Децата търсят реакции.
Това е най-първият начин на общуване. Децата изучават света чрез реакциите на възрастните на техните постъпки. Също така тези реакции им дават първото усещане за власт. Бебето хвърля играчките на пода, защото мама ще ги вдигне. Детето ще провокира родителите си или хората, които се грижат за него, изпитвайки границите на позволеното в техните отношения. Така то се учи да общува не само с вас, а и с всички наоколо.
4. Децата не са наясно с нормите на обществото.
Има поведение, което по-лесно се учи. Ако се постараем, детето ще научи къде е добре да се говори по-тихо и че за да вземеш нещо се иска позволение. Има обаче и правила, относно които детето може да ви засипе с куп неудобни въпроси, търсейки смисъла в тях. Понякога нашите морални норми са нерационални или болезнени. Детето няма как да знае, че едната баба може се обиди, ако то често-често говори за другата. Понякога дори майките или татковците се чувстват пренебрегнати и смятат, че детето им предпочита друг член на семейството. В сърцата им се загнездява ревност, която може да вгорчи отношенията родител-дете в бъдеще.
Не се поддавайте на обида към собственото си дете. То има правото да се чувства несигурно, защото тепърва ще придобива своята емоционална интелигентност. Вие просто не забравяйте, че то не притежава тактичност и дори не съзнава, че може да ви обиди.
5. Децата тепърва се учат да изразяват мислите и чувствата си.
В началото всичко може да е плач и грубост – докато не бъде научено, че нежността отваря сърцата на хора и животни. Детето трябва да премине през безброй напълно нови за него ситуации, за да успее след това да се държи адекватно за обществото ни дори когато нещо му се случва за първи път. Затова нека не поставяме на децата негативни етикети. Чувам понякога като предупреждение и извинение от родител „той е груб“, „той удря“, „то не разбира“. Научила съм се да използвам добри думи, рисувайки образа на дъщеря ми пред самата нея. „Ти си толкова нежна и мила“, „ти поздравяваш“. Опитът ми показва, че родителските думи са като магия – те буквално рисуват децата.
Нека не се сърдим на децата си. Нека всеки път, когато според нас детето ни върши нещо, което ни огорчава, обижда или засрамва, просто да се постараем да му покажем как и защо да не го прави. Знам, че трудно:)
