Почти всяка година, наближи ли месец март, започвам да мисля разни идеи за мартенички, подходящи за деца. Тази година си дадох сметка, че увлечена да измислям „интересни“ неща, забравям по-традиционните. Забравям, че мартеничките се изработват от прежда, която е чудесен материал за децата, а те рядко я използват в проекти. Затова тази година, освен че показах на Елора как всъщност да усуква червен и бял конец, се поразрових за творби, с които в различна степен ще се справят повечето деца над 3 годинки.
УСУКВАНЕ
Усукването беше като магия за дъщеря ми, все-още го усвоява и аз активно помагам. Ползваме по-дебели конци. Връзваме един към друг един червен и един бял конец, всеки с дължина около двайсетина сантиметра, не трябва да са твърде дълги. Аз хващам единия край, Елора другия. Навиваме. Много често аз навивам, а тя само се стреми да не изпусне нейния край или навива в грешна посока:) После тя хваща възела между двата конеца, а аз опъвам пуснатите свободно краища, които се усукват. Накрая тя връзва възелче. Опитайте, ако не сте го правили с детето си. Дъщеря ми много хареса тази простичка дейност.
ПРЪЧКИ С ПРЕЖДА
С омотаването на пръчки с прежда ще се справят и двегодишните според мен. Разбира се, не очаквайте детето да изработи повече от една пръчка. Най-вероятно интересът му ще се изчерпи някъде в края на първата. Може дори да не довърши и една, а да я изработите заедно.
Аз оставям на видно място материалите в следващите дни и често дъщеря ми изработва още поне един брой от каквото там сме правили абсолютно самостоятелно и по собствена инициатива. Понякога изработва съвсем различно нещо. Важното е, че е видяла способа на изработка.
За пръчките е удобно да имате лепило на стик. Мацвате с него по пръчката, за да не се плъзга преждата. Няма да е проблем да прескочите лепилото, особено ако пръчката е леко грапава. За по-лесно, вие усучете първите няколко пъти и тогава дайте на детето да продължи. Покажете му как да подпъхва конеца или да го прави на възелче, когато приключи усукването с даден цвят. Пръчките може да ползвате за мартенска украса.
ПИСКЮЛИ
Препоръчвам да направите пискюлите по-големи, за да е удобно за несвикналите детски ръчички. Ние ползвахме картончета, на които в горната част резнах прорези, където да задържим конеца за връзване на пискюла.
С намотаването отново ще се справят и две-тригодишните според мен. Покажете на детето къде да отреже конеца, след като е намотало достатъчно. Елора едва сега истински усвои връзването на възел, макар скоро да навършва шест години. Колкото и да се опитвах да я мотивирам, досега връзването изобщо не я вълнуваше. Докато правехме пискюли и аз всеки път подсказвах къде да мушне конеца, най-накрая ми омръзна и я оставих да се оправя сама. Е, явно й е било интересно и този път не се отказа. Най-сетне започна да връзва възел с лекота и вече можем да преминем към връзване на панделка:)
Направихме шест пискюла наведнъж, което е доста за моето дете. Аз бях планирала два – по един бял и един червен за всяка от нас. Можете да изработвате пискюла заедно или паралелно по един, всичко зависи от уменията и интереса на детето.
ПАНО
Едно пано може да бъде изработено от няколко деца, зависи колко време имате и колко са ентусиазирани и търпеливи децата. За моя изненада дъщеря ми изработи цялото пано сама, аз показах само как се закача първото конче. Това пано, освен за украса, може да стане и помагало за усвояване на сплитането.
Първо отрежете един конец и дайте на детето да отреже още конци със същата дължина в двата цвята. Нашите бяха 20 броя и дълги 42 сантиметра. Тази творба има математически елемент, защото изисква равен брой конци. Елора броеше отзад-напред, закачайки ги за пръчицата.
Сгънете конеца на две, сложете пръчицата над сгъвката. Сгънете двойния конец над пръчката. Промушете краищата през получилата се бримка, както е показано на снимката. Написано звучи по-сложно, отколкото е:)
Развиваме фината моторика, докато усукваме и навиваме преждата. Развиваме и пространственото мислене, и търпението на децата. Работата с различните материали и техники подпомага тяхното въображение. Децата стават по-уверени във възможностите си, когато виждат завършените си творби. Изработката на нещо, което след това ще бъде подарено, е и начин на общуване, на планиране и на опознаване на традицията.
Тези творби могат да бъдат изработени за украса не само за Баба Марта и не само в бяло и червено. Ние с Елора непременно ще ги опитаме и в други сезони. А в дните, които остават до първи март, ще изработим още малко от тях, защото вкъщи по традиция сами изработваме мартеничките, които подаряваме. Може да не са най-красивите, но пък са направени с обич!
Може би ще ви хареса и:
