Евристична игра всъщност значи откривателска игра. Терминът (heuristic play) за първи път е използван в едно западно списание през 90-те години на 20 век. Статията изтъквала колко е важно да осигуряваме независима и самонасочена игра на малките деца.
Евристичната или откривателската игра е сензорна игра, с която съвсем лесно да занимаваме своето бебче. Не ви трябва предварителна подготовка. Просто избирате няколко предмета от дома си, с които няма опасност бебето да се нарани, докато ги изучава.
Още за сензорната игра и големите ползи от нея прочетете ТУК.
ВАЖНО: Не оставяйте детето си без надзор, докато то играе. Просто стойте наблизо, без да се намесвате, освен при опасност. Все-пак ние му предоставяме предмети, които са част от домакинството ни. Има риск – макар и минимален – детето да се нарани, затова го наблюдавайте.
С времето ще се убедите, че заниманията с детето ви всъщност ви осигуряват свободно време. Да, това време не е чак толкова свободно, колкото е било преди да станете родител, но в него има много повече тишина, смисленост и време самите вие да си чуете мислите 🙂 Това време не е и много – може да е само пет минути, но ако искате да свършите нещо без много да ви прекъсват, занимайте детето си с нещо. Дайте му да разглежда нещо ново за него, да го изучава. Ако детето е оставено само на себе си, вроденото му любопитство може да стане разрушително на моменти.
КАКВА Е ПОДХОДЯЩАТА ВЪЗРАСТ НА ДЕТЕТО?
Откривателската игра е за малките деца след шестия месец. След като бебето вече седи самостоятелно, може да му предоставите така наречения „кош със съкровища“ (treasure basket). Според мен откривателската игра продължава дори докато пораснем. Вече проходилите деца сами ще си набавят предметите, които са им интересни. Те ще преровят шкафовете, ще пипнат всичко по рафтовете, до което успеят да се доберат. Ще пробват дрехите и обувките ви, ще търсят скрити подаръци по празниците:) Но докато още не могат да направят това, а пък са в най-възприемчивата възраст, ние трябва да им дадем шанс да опознаят света, в който сме ги довели.
ЗАЩО Е ПОЛЕЗЕН КОШЪТ СЪС СЪКРОВИЩА?
Днес има чудесни играчки. Те са безопасни, ярки и цветни, наистина красиви. Обаче най-вероятно повечето са изработени от една и съща материя. Пласмаса, дърво може би. Тези играчки си приличат. Забелязали ли сте колко често децата искат да пипнат всичко друго около тях, само не и познатите си играчки? Позволете им. Това е полезно.
КАК ДА НАПРАВИМ КОШ СЪС СЪКРОВИЩА?
Лесно е. Необходим ви е недълбок кош или нечуплива кутия, където да поставите предмети от ежедневието, които присъстват в дома ви. Тези предмети трябва да са привлекателни за вашето бебе, да развиват сетивата му и евентуално да са свързани помежду си. Тези предмети трябва да бъдат подменяни, след като бебето вече е поиграло с тях.
ИДЕИ КАКВО ДА СЛОЖИТЕ В КОША: малки кутии, капаци, тапи, дървена лъжица, бъркалка, гривни, суха гъба луфа, шишарка, рапан, дървени предмети без остри и стърчащи ръбове, тъкани, празни бурканчета, възглавница с лавандула, чорап, метално звънче, малки топки или чорапи, сгънати на топка, хартиена ролка, фуния, лупа, …
Понякога бабите и дядовците, позволявайки на детето да докосне всичко, което поиска, всъщност му осигуряват един вид откривателска игра. Бъдете им благодарни, ако разнасят бебето и му подават всичко, което посочи. Често ние, родителите сме по-строги и стриктно следим за чистотата около детето ни. Често ние нямаме търпението и отстъпчивостта на бабите и дядовците, нито възторга им. И друг път съм го казвала – възползвайте се от бабите и дядовците, стига да са на разположение.
ОТКРИВАТЕЛСКА ИГРА НАВЪН:
Мен откривателската игра ме спасяваше навън, когато Елора не искаше да седи в количката. Знаете как е – непроходилите искат да ги носят, проходилите искат да тичат. Ако силите ми не позволяваха или трябваше да бързаме, давах на дъщеря ми листа, шишарки или нещо от покупките ни, ако сме пазарували. Разбира се, отново трябва да внимавате детето да не се задави или да не отхапе нещо, което ще му навреди.
Пазаруването с малко дете беше напълно възможно, с няколко условия: Купувахме само от едно магазинче и без да се бавим повече от 10-15 минути. Елора участваше в пазаруването – слагаше плодовете в торбата, избираше сапун в опаковка, подушвайки аромата им. Задължително ме държеше за ръка. На връщане можеше да подържи в количката някой пакет с вариво например или друго от покупките.
И до днес в магазините тя е напълно доволна да избере плодове, зеленчуци или сапун, следвайки изконното детско желание да й бъде купено нещо. Идеята ми е, че не е необходимо да купувате играчки или „лакомства“, ако приучите на това детето си отрано.
Желая ви бебета-откриватели и весели игри!
ВИЖТЕ И:
