DreamWorks Animation and Pearl Studio’s „Abominable“
- Искам да го познавам! – прошепна възторжено шестгодишната ми дъщеря, когато на екрана полето се превърна в море и понесе малката лодчица на героите.
Гледахме семейно „Загубеният Йети“ и макар да не го очаквахме, единодушно тази анимация оглави класацията ни за най-хубав, вълнуващ и т.н филм. Да си призная, не очаквах много, въпреки сладурестия Йети, който напомня по външен вид на любимия ни Нощен бяс – все-пак от едно студио са създадени. Действието се развива в Китай, главните герои са тийнейджъри и аз си мислех, че ние със съпруга ми ще сме големи за тази анимация, а дъщеря ми – мъничка. Не познах.
Историята на тъжното момиче, което страни дори от близките си, започва спокойно, а после главоломно набира скорост. Внезапно приключението ни пренесе в легендата, изпълни се с вълшебство и то толкова видимо, толкова осезаемо, че нямаше как да не замечтаем за него, без значение на колко години сме. „Загубеният Йети“ просълзи порасналите от нас и вдъхнови детето. Той е перфектният семеен филм – държи здраво вниманието и на малки, и на големи. Чудесно е, че покрай забавлението тази анимация има доста допълнителна стойност:
- Тя показва някои от забележителностите на Азия.
- Засяга темата за приятелството, семейството и грижата за близките ни.
- Засяга темата за срама и подигравките. Има ли срамна работа изобщо?
- Разбира се, като в повечето семейни анимации, доброто и злото са противопоставени.
- Успяваме да се посмеем и дори да осмеем прекаленото използване на мобилните телефони. Не е лошо, особено за хлапетата, според мен.
- Засяга темата за опазването на животните, за редките животински видове.
- Засяга темата за музиката и нейното въздействие.
В заключение – филмът е чудесен за всички над 3-4 години, без ограничение във възрастта нагоре. Според мен мъниците ще се загледат истински, чак когато малкият Йети се появи на екрана. Анимацията е изключително красива, историята е вдъхновяваща, та чак просълзяваща. Определено си заслужава да се види на кино.
Наскоро обсъждахме в коментарите с други родители кога е правилния момент да заведем детето си на кино. Много хора се тревожат за силата на звука в кината и да, той наистина е въздействащ, но никога не е бил неприятен. Водим дъщеря ми откакто още нямаше четири години и не сме имали проблем със силата на звука или въздействието му. За сравнение – авиошоу или уличен концерт може и са били с много по-силен и дразнещ сетивата звук. Все-пак, първия път вземете със себе си наушници или поне поларена лента за глава – за всеки случай и особено ако детето ви е чувствително към звуци. Обсъдете с него къде отивате, нека бъде подготвено.
За мен основен признак, че детето ви е готово за първото си посещение в киното, е умението да изгледа наведнъж цял филм (час и нещо), като стои на едно място и не говори много-много. Хубаво е детето ви да е научено да се съобразява, когато го помолите да говори тихо. Да, в началото то ще ту става и сяда от седалката, ще казва нещо на висок глас. Нека да е в границите на поносимото за останалите зрители в киносалона.
Първият път седнете по-далеч от останалите зрители, ако има възможност. Така няма да се притеснявате, че детето се върти и говори. Ако то се разсейва твърде много, тогава и на него няма да е му е приятно и може би още не е готово за кино.
Относно „страшните моменти“ – отново зависи от детето. Всъщност, по-малките като че ли се плашат по-малко, отколкото по-големите деца, които са много по-осъзнати и въображението им засилва усещанията. Ние се държим за ръка, но макар дъщеря ми да е впечатлителна, не се е случвало да сънува или преживява по-късно моментите от никой филм. Разбира се, ако детето ви е чувствително към звук и мигаща светлина, се консултирайте с неговия педиатър.
„Загубеният Йети“ има два-три момента с по-силни звуци и напрегнато действие, но дъщеря ми дори не посегна да хване ръката ми, така че явно не са я притеснили. Много, много хубав филм. Браво и благодаря на създателите и на разпространителите!
Изображенията са предоставени от Forum Film Bulgaria
ОЩЕ ДЕТСКИ ФИЛМИ: