Тези игри сме кръстили на различни приказки и напоследък, по време на карантината, ги играем често. Те са кратички, подвижни игри, свързани с някакъв момент от различни приказки. Дъщеря ми много ги харесва, а за възрастните са полезни, особено за онези, които не се сещат как да играят с деца.
ДЯДОВАТА РЪКАВИЧКА
Тази леко разрушителна игра ми беше любима още откакто аз бях на 8-9 години, а брат ми на 2-3. Пъхахме се в плика за завивката и обикаляхме апартамента. По-смешно е, когато в плика има повече от едно дете, защото всяко дърпа нанякъде и има доста залитане и падане. Дъщеря ми например се изхитрява и наднича през плата.
Важно е да поразчистите чупливите предмети на достъпни места, ако още са останали такива в дома ви:) Имайте едно наум, че играта е леко опасна, така че поне в началото се напъхайте в торбата с детето или наблюдавайте отстрани.
Наричаме тази игра Дядовата ръкавичка, сещате се защо.
ЗАЙЧЕНЦЕТО БЯЛО
За тази игра трябва навън да е тъмно и да имате фенерчета. Ще кажете, че детето ви го е страх от тъмното? Да, и моето уж го е страх – до момента, в който не предложа да играем на Зайченцето бяло. Идеята е, че зайчето се е загубило в тъмнината и светулката го търси с фенерче. Иначе е игра на криеница в тъмното. Пеем песничката за Зайченцето бяло, докато един от нас се крие в тъмнината. Щом песничката свърши, тръгваме да търсим с включени фенерчета.
Играем тази игра още отпреди Елора да порасне достатъчно, за да се страхува от тъмнината – когато още криеше само главата си. Дори да нямате много места за криене, тъмнината ще помогне, а търсенето с фенерче е особено вълнуващо. Елора се крие сама, но предпочита да търси с още някого.
ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ
Отново вид игра на криеница, този път Хензел и Гретел търсят пътя към дома. За целта ви трябва мъничка къщичка – нарисувана, измайсторена или играчка – плюс три топчета. Топчетата са трохичките, те водят към къщичката, която се слага близо до последното, така че да е видима. Тоест, не трябва да е покрита или напъхана в шкаф например. Играта е за наблюдателност, може да бъде разиграна и в тъмнина с фенерчета при по-големи и смели деца.
За трохички може да ползвате орехчета, парчета строител и каквото друго се сетите. За най-малките може да направите градация при трохичките, например тъмнозелено, зелено и светлозелено топче или номерирани от едно до три. Така децата по-лесно ще се насочат близо до коя трохичка да търсят къщата.
ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА ИЛИ МАША ОТ МАША И МЕЧОКА
Смешна, подвижна игра. Търкалянето е полезно за децата, така че ще прекарате весел половин час. Трябва ви одеяло и широка, равна площ, например спалня. И килим става, но е малко по-твърдо. Разпъвате одеялото, един от вас ляга в единия му край, захваща с крак и ръка двата му края, след това с търкаляне се увива в одеялото. Разиграваме как се правят баничките, които после Червената шапчица ще занесе на болната си баба.
После детето може да опита да се измъкне от намотаното одеяло, да се развие обратно, да пробва да се изправи, ако е безопасно. Ние се редуваме с увиването. Търкалянето развива координацията, така че тази игра, освен весела е и полезна.
ПРИНЦЕСАТА И ГРАХОВОТО ЗЪРНО
Сензорна игра, отново вид криеница, но с тази дори може да мятате по някой поглед към телевизора и да не мърдате много-много. Трябват ви две-три завивки и топче, което ще е грахчето. Първо вземете топчица като за тенис и ако детето я намира с лекота, я сменете с по-малка. Може да ползвате и орехче.
Аз сгъвам на две завивките и ги натрупвам една върху друга. Това са дюшеците, с които в приказката изпитвали принцесата. Детето затваря очи, вие пъхате някъде най-отдолу грахчето. После детето, търкаляйки се по завивките или опипвайки с ръчички, трябва да го намери. Моята дъщеря отново държи да се редуваме, затова и аз, и тя се търкаляме и в тази игра, развивайки вестибуларния си апарат:)
Тези игри са още по-весели с повече от едно дете, но при нужда и големите ще станем деца, нали? Те са повод да се присетите за приказката, да си я разкажете, но също и да се раздвижите дори у дома.
ВИЖТЕ СЪЩО:
