Изобщо не е задължително детето ви да се научава да плува самостоятелно, нито пък съм на мнение, че учителите по плуване са излишни, напротив. Тук ще споделя обстоятелствата, които подтикнаха Елора на проплува сама, защото могат да са от полза.
Срещала съм родители, които разказват как децата им се научили да четат или да смятат сами, а моето така се научи да плува. Разбира се, за да се случи това, имаше голям интерес от нейна страна и стимулираща среда. Това, според мен, е важно за всяко самообучение.
ДА ЗАПАЗИМ ЛЮБОВТА КЪМ ВОДАТА
Знаете, че бебетата обожават водата. Водата ги успокоява, водата може би им напомня за месеците в утробата на техните майки. Много ми се искаше да водя дъщеря ми на плуване за бебета, ала за съжаление нямах тази възможност по ред причини, нито пък разполагах с вана у дома. Затова пък я къпех във висока ваничка. Това може да направи всеки.
Високата ваничка прилича на кофа, а не на коритце. Има няколко фирми, които предлагат такива ванички. Дълбоката ваничка позволява бебето да се потопи до брадичката и да не изпитва неудобството от по-хладния въздух върху мократа кожа. Няма сапунисване и изплакване, защото измиващите вещества могат да бъдат опасни да бебешката кожа. Най-често се ползва само вода. Повече за къпането в дълбока ваничка прочетете тук:
Ползвахме нашата дълбока ваничка дълго, в пъти по-дълго, отколкото производителя ѝ предричаше:) Междувременно Елора стана на годинка и започнахме да я водим на басейни от време на време. Имам предвид нещо като три-четири пъти годишно, не редовно посещение на басейни. Тя буквално с всички сили опитваше да се добере до басейн, щом видеше такъв. Не желаеше да излиза от водата и се налагаше с баща ѝ да се редуваме да стоим с нея вътре. Нямаше начин край Елора да има басейн и тя да е извън него. Все-още няма.
На година и няколко месеца, виждайки морето и вълните за пръв път, тя буквално крещя от възхита и вълнение. Това наистина беше любов.
ПОЛЕЗНАТА ПОМОЩ
Не беше навършила две години, когато ѝ купих плувката за гръб. Тя се препоръчва за деца над 3 години и под 30 килограма. Марката, която аз купих, е SwimFin, но има и други, просто са с различна форма. Наложи се да пришия допълнително велкро, защото телцето на Елора беше доста по-тъничко от предвиденото. Ползвахме „перката“ докато Елора започна да тежи към 20 килограма, тогава потъваше до брадичката, така че ако детето ви е над 20 килограма, отчетете този факт. За четирите години, в които я ползвахме, веднъж подмених ластиците, защото бяха загубили еластичността си заради слънцето и хлорът в басейните.
Предимството на плувките за гръб е, че за разлика от поясите и плувките за ръце, те позволяват на детето да остане потопено във водата и не затрудняват движенията му. Така, пораствайки, детето става по-тежко и постепенно се потапя все повече, плувката го държи все по-малко и все по-малко му помага, докато в един момент то се почувства готово да я свали. Освен това плувката за гръб не може да се изхлузи, така че не е необходимо да сте на ръка разстояние от детето си, ако басейна е дълбок.
Плуването на Елора с перката беше като ходене във водата. Тялото ѝ не стоеше хоризонтално, а вертикално и тя движеше ръце и крачета, сякаш лази. Доста се забавлявахме с това:)
Първото сваляне на плувката беше в последния ден от морската ни почивка, когато Елора беше на пет. В бебешкия басейн се престраши и с много плискане успяваше да мине около два метра без помощ. Още не беше готова за плуване без помощни средства в дълбок басейн. Спомням си как няколко месеца по-рано, вдъхновена от друго дете край водата, беше опитала да плува без перка и беше много изненадана, че потъва.
Вече беше на шест години, когато отидохме на басейн за първи юни, но забравихме перката. Нямаше как да се върнем, затова ѝ предложих да ползва плувките, които имаше там. Стоях плътно до нея, защото се притеснявах, че може да се подведе, да пусне плувката и да потъне. Общо-взето я носех из водата. В някакъв момент тя ми каза да я пусна и доплува самостоятелно до ръба на басейна. Така се оказа, че може да плува без помощ. Странното е, че от престрашаването в бебешкия басейн предното лято, бяхме посещавали басейн само още веднъж.
Вече не плуваше хоризонтално, а вертикално, но тя не приема лесно съвети, така че плува в стил „кучешката“:) или по гръб. Тепърва предстои да усвои стиловете на плуване. През последната година посещаваме много по-често басейни, за наша радост, така че увереността ѝ във водата расте. На плажа плува с дядо си до шамандурата и обожава да се гмурка.
ПЛАВНИЦИ ЗА МАЛКИТЕ ПЛУВЦИ
Точно в деня, когато проплува сама, наша позната, която наскоро се беше научила да плува, ни даде чудесна идея. С Елора си говореха за новите си умения в плуването и тя предложи да ѝ купим малки плавници. Не големи и тежки, а от онези с малки перки, които няма да я дърпат надолу с тежестта и дължината си. Малките плавници помагат да се движи по-бързо и да е по-уверена във водата. Определено са от голяма помощ за „прохождащи“ плувци. Година по-късно Елора успя да скъса единия и напоследък осъзна, че вече не са ѝ толкова необходими. Така и не сме купили нови, просто не е поискала.
Надявам се нашият опит с плуването с малко дете да ви е от помощ по един или друг начин. Когато ѝ купих перката, не вярвах Елора наистина да проплува сама, просто много ми хареса как изглеждаше и колко повече сигурност даваше във водата, но ето че бях приятно изненадана. Не целя да омаловажа ползата от учителите по плуване, напротив. Ние скоро също ще се възползваме от учител.
ВИЖТЕ СЪЩО:
