В детската градина и първите класове децата учат за българската традиция кукери и сурвакари, а майките им търсят насоки как се изработва кукерска маска. Специално за вас, мили дами, ще обобщя знанията за маскарадните игри по земите ни, които водят началото си от старите ни езически богове – Орфей, Дионис, както и Пан и останалите сатири…
Макар традицията да е древна като народа ни, не очаквайте тя да е особено възвишена и пълна с патос. Маскарадните игри, поне през последните векове, са имали за цел най-вече да забавляват, да осигуряват зрелище, отбелязвайки някой стар празник. В най-общи линии: хората, които се маскирали, обикаляли къщите и получавали в дар храна или монети, закачали хората по улиците и изпълнявали сценка, свързана с празника – например сватба, заораване, сеене – все свързани с плодородието ритуали.
Празникът е бил старата форма на карнавал, но по време на Османското иго маските са имали силата да държат настрана недоброжелатели на селищата. Такава история имаме от Садовик, прочетете я тук:
Представете си как би реагирал един суеверен ум на рогатите, космати чудовища, осветени от факли в нощта. На пронизителния звън на хлопките, окачени по тях. Знаете, че и до днес ние, българите, сме особено чувствителни към границите на селата ни. Познавате онази необяснима „вражда“ между две съседни села, между два съседни града, близки по численост. Тя се е проявявала още по времето на тези древни, маскарадни игри. Било е много важно кукери/сурвакари/русалии от друго село, да не минат по къщите. Това е носело срам и е водело до люти битки между двете маскарадни групи.
Този маскараден ритуал не е абсолютно еднакъв в различните села и традицията във всяко селце се е променяла с времето. Общото навсякъде е:
- различни видове маски
- хлопки, звънци и тъпани
- обикаляне по къщите
- огън
Маскираните хора из земите ни надлъж и шир носят много имена: кукери, кукове, джамали, маски, сурвакари, старци, дервиши, бабугери и т.н. Може би всяко селище е имало име за своите. Раковски ги описва с думата “кукове“, откъдето може би идва думата кукла, но и изкукал – луд човек.
ИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ
Празник на плодородието, земята се събужда за нов живот. Ритуал: заораване
В източна България и загубените земи наоколо се празнува на Месни Заговезни или Сирни Заговезни.
Двата празника са плаващи, падат се горе-долу в края на февруари и началото на март месец. При ритуалите в източните земи, населени с българи, се празнува плодородието, възраждането на земята. Има села, например по Черноморието, където „кукерът“ е само един, има и села с големи кукерски групи.
ОБЛЕКЛОТО:
Често е местна носия с прибавени към нея хлопки и маска с рога. Някои кукери се загръщат с китеници и халища, за да имитират по-успешно зверове. Кукерът в черноморските села е бил окичен с едър, издялан от дърво фалос, оцветен в червено, с който „задявал“ съселяните си, които носели на майтап. Останалите от свитата му правели различни смешки по улиците, пръскали хората с миризлива саламура, опитвали да щипят момите и приклещвали мъжете, докато не им дадат някоя пара. Понякога двама души заедно, наметнати с кожи или халища, оформяли фантастично животно, което тичало на четири крака и издавало невероятни звуци.
Маските също се променяли с времето. Например, в селото на моите баба и дядо – Драгоданово, Сливенско – кукерите преди трийсетина години се намятаха с китеници, а на главите си слагаха високи, конусовидни маски. Днес маските им са майсторски извезани с пайети, буквално произведение на изкуството.
Има дори села, в които маските съвсем не са страшни, а са обсипани с цветя. Така че, каквато и маска да измислите за детето си, стига са е съобразна с някогашните материали и възможности на хората, все ще е точно каквато трябва.
ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ
Празник на прераждането на слънцето, на господаря, силния. Маскарад в унисон с Мръсните дни. Ритуал „сватба“.
В западна България маскарадният ритуал се е изместил по-рано, още на Васильовден или Сурваки, обаче по стар стил – на 14 януари. Знаете, че след като църквата ни приема Григорианския календар, датите на църковните празници се издърпват с 13 дни. Все повече хора предпочитат да отбелязват народните празници по стария стил.
Васильовден е нашата Нова година. Това е денят на господаря, който управлява, който е „въ сил“ – в сили, василевсът на земите. Обърнете внимание на прекрасния факт, че „базилеус“ се обяснява именно на български език, а не на езика, чиято уж е титлата.
Има особено близко звучене между думите „сур“ и „цар“, това за мен е още една причина да свързвам Сурва с празника на владетеля.
На 13 срещу 14 януари в селата по западните български земи, както и в онези, останали извън границите на България, мъжете и до днес се обличат в животински кожи, слагат рогати маски на главите си, окичват се с хлопки, грабват дървени пушки и сопи, палят голям огън и излизат да огласят нощта с мощен звън.
Смята се, че огънят символизира как след най-дългите нощи в годината, от тук насетне деня почва да расте. Слънцето умира и се преражда за нов живот.
Също така, ритуалът на Сурва е в унисон с Мръсните дни, които продължават между Бъдни вечер и Водици. Вярва се, че в тези дни по земята ходят караконджули, поганци и изобщо всякакви зли сили, а за дете било особено опасно да се роди през някой от тези дни, защото можело да го залюби змей или змеица.
В западните части на България ще видите дървени маски, маски от кожа, маски с птичи пера – пак, колкото са селата, толкоз са и маските. Сурвакарските групи си имат войвода, както и разни гротескни образи, които изпълняват сценки тип „сватба“. Там също строго пазят територията си и ако две сурвакарски групи се срещнат, те „премерват сили“, докато не постигнат примирие. Има села, където по традиция се събират по две групи от съседни села. Войводата на местната група посреща другия войвода, питайки за война ли са дошли или за мир. Щом отговорът е, че идат с мир, те се обединяват. Огънят се пали, а на другия ден обикалят къщите в селата си.
Още нещо общо между източните и западните части на България – след празника участниците в ритуала си правят дълго, голямо празненство със събраните по къщите подаръци, или си ги поделят. Макар това да е било чисто мъжко забавление, напоследък в групите участват все повече жени и деца. Това отново е белег за вродената толерантност на българина, за живостта на традициите, които той пази. Те не са застинали, а се променят, живеят с новите времена.
През последните години аз и семейството ми виждаме именно ритуалите на западна България. Усещането, звуците и гледките на сурвакарските игри, както и на кукерските, е нещо, което не бива да се изживее само веднъж. Макар и като зрители, ходете в селата и гледайте тези игри.
Не претендирам за изчерпателност, по темата може да се разказва много повече. Целта ми е само да изясня с прости думи маскарадните ритуали по земите ни.
Ето каква маска спретнах преди време аз за моята дъщеря:
Използвайте по възможност естествени материали и просто се забавлявайте. Маскарадните игри са празник.
ВИЖТЕ СЪЩО:
