най-важното за първи клас

Всички искаме най-доброто за децата си. Най-доброто бъдеще. Най-доброто образование. Най-доброто училище. Така е – децата са най-скъпото ни. Стараем се. Но дали, ако открием кое е най-доброто училище и успеем да запишем детето си там, детето ни наистина ще получи най-доброто?

Нека изчислим:

Ако в класа на нашето съкровище има 30 деца, по колко минути внимание от учител може да получи всяко от тях за един учебен час от 40 минути? Ами ако часовете са по 30 минути? Фактите говорят, че в най-добрия случай за пет учебни часа един ученик има възможност да получи пет минути лично внимание от учител.

Ще възразите – първолаците ходят на занималня! Добре, добавяме още пет минутки. Сега опитайте за десетина минути да вникнете какво затруднява детето по поне два предмета и да му го разясните така, че то да ви разбере.

Току-що стана ясно, че най-доброто не е просто да запишем детето в най-доброто училище, дори класа да има 20 деца, а не 30. Кое тогава е най-доброто?

Възможно най-много лично внимание.

Нека запазим за детето си възможно най-много от своето време. Да следим какво е пропуснало, лично. Да обясняваме – къде търпеливо, къде не, но да помагаме.

Знаете ли колко фундаментална е разликата между първи клас и предучилищната група?

Първо, по обема знания, които детето трябва да усвои. Второ, по необходимостта да стои тихо и мирно и да задържа вниманието си много по-дълго, отколкото в детската градина. Трето, по цялостната смяна на средата, на подредбата на деня и на изискванията към него.

Дори в килийните училища някога, учителят е учил десетина деца, които предавали знанията на следващите десет. Тоест, имало е много повече общуване, досег с онзи, който те учи. Ето защо, когато вашето дете тръгва в първи клас, е полезно да му отделите много време поне през първата година.

Не да му платите занималнята. Там е почти същото като в клас. Един учител, много деца, необходимост от тишина. Повече от осем часа на ден, пет дни в седмицата, девет месеца в годината, дванайсет години подред, вашето съкровище ще изпълнява нечия чужда воля. Ще седи на твърд стол, ще се храни по разписание, ще мълчи.

Игрите ще остават за събота и неделя, след като си е написало домашните. За малкото време в четирите оставащи часа преди лягане. Ала децата имат жизненоважна нужда от игри. Един пример: при момиченцата същинският интерес към игрите на кукли започва едва в предучилищна възраст. Обаче кой би посмял да си занесе кукла в училище?

Ето защо, когато вашето най-скъпо – детето ви – тръгва на училище, помислете дали да не спестите поне занималнята. Тетрадките и учебниците са наистина добре направени, със сигурност ще успеете да му помагате. Главното през тази първа година е да не отвратите детето си от училище. Нека то има време за игри. Нека има време за себе си. Време без график.

Още нещо важно: не засипвайте детето със странични занимания.

Познато ли ви е успокоението: платих му курс, значи съм добър родител? Децата ходят на занималня защото „всички деца от класа ходят“. Записани са на няколко кръжока защото „са част от занималнята“. В събота и неделя децата посещават уроци по английски, вместо да играят. Преговарят уроците, вместо да играят.

Поне през първата година в училище, не записвайте детето си на никакви кръжоци, освен ако то не настоява. Не го засипвайте с допълнителни познавателни книжки. Материалът се усвоява с лекота само с набора учебници и учебни тетрадки. Чуете ли, че детето е уморено и не му се ходи на урок, го заведете у дома или в парка. Постоянната заетост води до пасивност, до неумение за съсредоточаване. Днес много деца не знаят как да играят, освен с телефон.

най-важното за първи клас

Нека детето вижда, че неговото учене ви интересува.

Какво значи това? Определено не да питате учителката как се справя. Не да погледнете тетрадката му. Не да му отправите похвала. Не да го изпитате набързо по материала. Не да му се карате за оценки.

В един момент децата забелязват, че учителката гледа нивото на целия клас. Тя няма възможност да се грижи поотделно за всяко дете. Ако родителят само симулира интерес – тоест, не знае какво учи детето, какви са му домашните всеки ден и не може да му ги обясни – тогава детето постепенно се научава да дава вид, че знае. То започва да се „снишава“ в клас, има преписани отнякъде домашни, назубря урока или дори по-лошо: научава се да говори уверено и с общи фрази, защото съзнава, че учителят не го слуша. Носи петици и шестици вкъщи. То дава вид, че знае и просто „избутва“ училището. Чака междучасията, чака звънеца, чака ваканцията, чака да завърши…

През това време родителят е платил десетки хиляди левове за занимални, уроци и кръжоци. За скъпи помагала, неотваряни нито веднъж. Уви, за знаещо дете е нужно усилие. Нужно е време, отделено за всяко дете. Внимание и интерес. Иначе просто ще избутате първи клас.

Не пренебрегвайте „лесните“ предмети.

Музика, физкултура, рисуване – те са част от класическото образование.

Без тях детето ви ще бъде осакатено душевно. Освен това, в тези предмети има толкова много математика и литература, че ще ви се завие свят.

И не на последно място: Научете детето си да чете преди първи клас.

Има учители, които на мига ще скочат: Сакън! Родителите да не учат децата на нищо, че после ние ще ги „поправяме“! Ще му е скучно на детето!

Тоест, за да научиш на нещо детето си – на нещо, което самия ти умееш – трябвало да имаш педагогическа диплома. И в първи клас нямало толкова много за учене, че непременно в цялата каша трябвало да се срича, да се усвоява четене с разбиране.

Спестете на детето си ученето да чете. Нека, влизайки в класната стая, то да може да слива сричките в думи и да разбира какво е прочело. Така няма да му се налага „да догонва“ по-подготвените деца и ще може да отдели време за многобройните други уроци. Също и за игра, жизненоважната игра! Още повече, че гладкото четене се учи бавно, за повече от година, а след първи клас вече никой няма да се върне на уроците по четене. Днес масово децата четат бавно, а не машинално, когато видят наредени букви. Това е една от причините да не четат книги.

Има тестове за училищна подготовка с рисуване на човечета, с прерисуване на ръкописен текст, със сравнение на големини, с оцветяване… Не се вторачвайте в тях. Детето ще тръгне в първи клас, без значение дали е със специални потребности или без. Просто го научете да чете предварително и си освободете време през следващата година. После минавайте заедно през всички уроци.

Скоро ще публикувам и нашите домашни, весели уроци за първи клас. Те може също да ви помогнат. Ето две от помагалата, които създадох, докато обучавах дъщеря ми:

Умни думи карти
Умни думи карти
преговор комплект

Желая ви приятна учебна година!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

капачки събиране и изваждане
преговор комплект
игри с череши и вишни
Как да научим детето да чете