Още след първата минута на анимацията „Бъгнатият Рон“, осемгодишната ми дъщеря ми прошепна “И аз искам такъв робот!“. Да си призная, аз също исках. Много. И в същото време се тревожех, че логичните ми обяснения защо не ѝ давам да ползва дълго време телефона, компютъра и телевизора, отиват на боклука.
Обаче после се оказа, че „Бъгнатият Рон“ работи в моя полза. Сюжетът разказва за момченце в началното училище – от български произход при това:). Дете, чиято къща на улицата е единствената с овощна градина. Дете, което се храни с полезна храна. И това дете е единственото в училището, че и в градчето, което не притежава робот-приятел. А, толкова ми напомняше това дете на моето собствено, че чак ме стегна гърлото, докато гледах колко му е трудно да не е като всички останали.
Напоследък намирам анимациите за доста по-стойностни, отколкото повечето игрални филми. В тях се засягат наистина наболели, важни въпроси. „Бъгнатият Рон“ разисква проблема с все по-голямото „потъване“ на децата, че и на възрастните, в техниката. За загубата на общуването. Виждаме колко страшно може да бъде дори едно междучасие, колко болезнено е привличането на нежелано внимание.
Обаче, като на кино, накрая всичко свършва добре – толкова добре, че потвърждава моите, родителски обяснения защо не давам да се стои пред екрани много-много. Обяснява ги с кино.
Филмът е подходящ за всички деца над 5 годинки според мен, та чак до големите. Той е истински забавен, с държащо те в напрежение действие. Макар да е пълен с онези мечтани, вълшебно-технологични джажди, които сигурно ще са реалност съвсем скоро, „Бъгнатият Рон“ ни потупва по рамото, помагайки ни да се опомним. За да не забравяме кое е най-важното.
„Бъгнатият Рон“ е в кината от 22 октомври 2021 година
Изображенията са предоставени от Forum Film Bulgaria
ВИЖТЕ СЪЩО: