Какво е интелектът? За съжаление, често грешим в представите си за него. Например, някои хора смятат, че интелекта се развива с игри за развитие на ума – кръстословици, судоку, шах, наизустяване, запаметяване… Понякога родителите настървено купуват нови и нови учебни тетрадки, за да затвърждава детето им знанията си. Или запълват свободното му време с кръжоци и курсове. Обаче това хем помага, хем не помага. Тези дейности развиват способностите, а не интелекта.
Други родители смятат, че ранното лягане вечер способства да бъдем по-умни. Но отдавна е доказано, че по-висок коефициент на интелигентност има сред хората, които си лягат късно и стават късно, отколкото сред онези, които си лягат рано и стават рано.
Тогава, как да станем по-умни?
За тази цел помага единствено житейският опит, както и умението ни да се учим от този опит. Ето защо, за да се развиваме, на първо място ние трябва да вярваме, че това е възможно. Тоест, да сме в добро душевно здраве, да сме отворени към новото.
Ако сме подтиснати, сковани от страх, гневни или недоверчиви, ученето няма да се получи. Мислете за това, когато водите детето си някъде на урок, а то не желае да ходи. Просто си хвърляте парите и времето на вятъра.
За да сме умни, е нужно да вярваме, че това е осъществимо. Също така е добре да общуваме с хора от всякакви възрасти, да опитваме нови неща, да се противопоставяме, когато е необходимо, да четем … и да мечтаем.
„За да използва ума си, човек се нуждае от увереност и покой.“
Нека осигурим на децата си достатъчно време за грешки и за мечти. Нека не забравяме това, когато посягаме към поредния сборник с тестове. Нека не се караме на дете в първи клас, че пише грозно или да очакваме всички задачи в тетрадката на детето ни да са решени вярно. Невъзможно е.
В днешните дни ние очакваме от децата си да могат онова, което започват да учат, а това е ужасно. Тази наша настройка мигновено убива способността за развитие, защото ние не очакваме такова. Ние сме настроени за мигновен резултат. Така внушаваме страх от ученето, тоест от развитието.
„Не зная“ звучи различно в устата на умния и на глупака.“
Знаете какво означава думичката „ум“ – нещо, което е „у-мъ“, тоест у мен, вътре в мен. Умът е част от същността ни, той ни характеризира. Има много показатели за измерването на интелекта:
- Високите оценки за способности като решаване на проблеми.
- Абстрактното мислене.
- Способността да се учим.
- Емоционалната осъзнатост.
- Творчеството.
- Приспособимостта.
Според триархичната теория за интелигентността на Щернберг, има три различни аспекта на интелекта:
ПРАКТИЧЕСКИ УМ
Приспособимостта, вземането на правилни решения и тяхното реализиране. Способността на човек да променя окръжаващата го среда.
Според мен този аспект на интелигентността пряко зависи от първите седем години на всеки човек. Дали е имал възможност сам да взима решения и да реагира на тях – дали е гладен, дали му се спи, дали му е студено. Често майките смятат, че тези решения не са право на детето, да не говорим за по-сериозните решения – мога ли, опасно ли е, прието ли е. Средата, в която преминават първите седем години от живота на всеки човек, определя развитието на неговия практически ум. Липсата на свобода, но и на ясни рамки и правила, е липса на възможност на детето да се учи.
АНАЛИТИЧЕН УМ
Способността да решаваме задачи, да отговаряме на въпроси.
Този вид ум придобиваме чрез образованието си. Голяма част от хората по света развиват най-вече първите два вида интелект и неглижират третия.
ТВОРЧЕСКИ УМ
Способността да се излиза от рамките на утвърденото и съществуващото, да се измисля. Той включва доброто въображение, изобретателността във всички области, както и умението да се решават различни проблеми. Именно този вид интелигентност ни позволява да се учим от опита си.
Дали защото е много по-радко срещан, или заради божественото умение да се създава, този вид ум се цени най-високо. Как да го развиваме? Като подкрепяме увереността на детето си, като му даваме възможност да греши многократно, да има собствено мнение, като не го държим в затворена среда и в един и същи кръг от познати, като не омаловажаваме едни предмети за сметка на други. Та нали класическото образование се основава на изкуствата, езиците, спорта и познаването на света?
Нека не подценяваме изкуствата точно ние, потомците на хората, дали Възраждането на цяла Европа. Когато България пада под Османско владичество, хиляди зографи, занаятчии и майстори на словото остават без своите аристократични покровители, защото са избити или прогонени. Тогава тези майстори бягат на запад. Тяхната миграция слага край на тъмното Средновековие на западните държави и начало на Европейското възраждане. Боянската църква в София е сред най-ранните исторически примери на Европейското възраждане, но не е само тя.
Желая ви достатъчно време за мечти, за творчество. Както Дан Браун казва:
„Човешкият ум се развива много по-бързо, отколкото неговата душа.”
ВИЖТЕ СЪЩО:
- КАРТИ ЕДИНИЦИ, ДЕСЕТИЦИ, СТОТИЦИ ПО МОНТЕСОРИТези карти са най-полезни за децата от първи до трети клас, когато се учи какво са единиците, десетиците и стотиците. Те добре онагледяват числата и помагат на децата по-лесно да ги … Read more
- ОСЕМ ЗАГАДКИ С ОЦВЕТЯВАНЕОткрих сред папките си тези осем работни листчета със загадки, които съм правила преди време за дъщеря ми. Явно съм смятала да направя повече, преди да ги кача на сайта, обаче … Read more
- КОСТЕНУРКИТЕ НИНДЖА: ПЪЛЕН ХАОСАнимацията „Костенурките нинджа: Пълен хаос“ е нов прочит на познатата история за плъха и четирите костенурки, които мутирали и се превърнали в хора-костенурки. В историята са добавени нови герои, а момичето, … Read more
- ТВОРЧЕСКА ИГРА ЗА ДОРИСУВАНЕ С КОТКАПопаднах на тази занимавка за дорисуване на картинка във Фейсбук. Много ми хареса, защото предлага бърз урок не само по творчество и рисуване. Дава и представа как едно и също нещо … Read more
- КАК ДА НАУЧИМ ДЕТЕТО ДА ЧЕТЕКак да научим детето да чете? Много учители ще кажат, че не бива да го учим, защото ще го научим грешно. Обаче не отчитат, че в първи клас, за някакви си … Read more