Истинската игра започва на шест години, но горе-долу по същото време започва и училището. Детето тръгва в предучилищна или първи клас, а близките му запяват познатата песен:
„По-добре книжка, вместо играчка.“
„В училище не се носят играчки.“
„Ти да не си бебе?“
Бях изненадана да забележа как започна да се променя играта на дъщеря ми, след като влезе във възрастта между 6 и 12 години. Тогава децата вече познават света, в който живеят, могат да се изразяват чудесно, подвижни и ловки са, използват въображението си. Възрастта след 6 и преди тийнейджърството са последните години на детството, те са най-сладкото и осъзнато детство. Децата играят почти същите игри като преди, но в пъти по-смислено и умело. Игри, които развиват умението им да общуват: да създават приятелства, да преценяват хората, да прощават и дори да се преструват. Тези игри ги развиват като пълноценни личности, затова те са задължителни и не бива да им бъдат отказвани.
Какви са игрите между 6 и 12 години?
Ролеви игри с други деца – игри със сюжети от филми или книжки, дори телевизионни реклами. Децата спонтанно пресъздават части от любими истории или вземат образите на харесвани от тях герои. В други случаи дори измислят свои герои и ги „напъхват“ в познат сюжет. Така те подсъзнателно извайват бъдещата личност, в която ще се превърнат някой ден, когато пораснат.
Често децата нямат достатъчно добри примери около себе си, затова взаимстват сюжети от други деца. Старайте се не само в тази възраст, а и преди това, да давате на децата си достатъчно добри примери на герои, в които те биха желали да се превъплътят, играейки. Иначе детето ви може просто да следва чужди интереси и да не открие своите.
Игри с фигурки – самостоятелно или съвместно с друго дете разиграване на ситуации с малки фигурки. Често децата играят с фигурки и когато са сами. Всъщност, осъзнатата игра на кукли при момичетата започва именно във възрастта след 5-6 години. Тогава идва времето на кукленските къщи, на креватчетата за кукли, на дрешките и шиенето им. Не, че преди тази възраст момиченцата не играят на майки и деца, просто след шестата година има истинско привързване към играчката-дете, има осъзната грижа, която продължава дни, седмици наред.
Маскиране, преобличане, гримиране, грижа за външния вид – самостоятелно или с близки приятели. Децата постепенно започват да обръщат внимание на външния вид: своя и чуждия. Забелязват характерните за любимите им герои дрехи. Започват да определят героите, че и хората, по тяхната външност. Не знам дали момченцата играят на игри с маскиране с други деца, но момиченцата започват да се лакират една-друга, да си сплитат косите. Това е игра на наподобяване, на избистряне на интересите, независимо дали е самостоятелна или споделена с други деца.
Фантазиране и рисуване на тези фантазии – това е нещо средно между ролевите игри и играта с фигурки. Тук детето се стреми да превъплъти мечтанията си. Да създаде и да съхрани вълшебните си светове и приятели, да ги сподели с други хора. Бихте могли да му помогнете, като му осигурявате средства за рисуване и моделиране, както и уроци за умения, ако ги поиска.
Решаване на загадки – това са собствените разсъждения или разискването им с приятели. Достигането на изводи, проверката на тези изводи. Загадките могат да са от ежедневието – неща, за които детето не иска да пита възрастните, например. Може да са част от историите в любими филми, книги. Може да са и наистина опасни въпроси от типа „Какво ще стане наистина, ако бръкна в контакта?“, така че, бъдете нащрек. Възрастта 6-12 години е времето на откритията. Старайте се да поддържате близка връзка с детето си и да му обяснявате рисковете. Нека то ви споделя своите планове, доколкото това е възможно. За целта трябва да спечелите доверието му. Важи старото правило – отказваме само неща, които пряко застрашават живота и здравето на детето. Отказът без основание ще намали доверието на детето във вас.
Състезателни подвижни игри – в зависимост от интересите на детето. Всякакъв вид спорт, включително компютърни игри. В тази възраст повечето деца изпитват нужда от компания за подвижните игри и харесват да се съревновават. Друга част от децата ги избягват, защото се чувстват неуверени или не са достатъчно ловки. За съжаление, расте броят на децата, които имат наистина лоша физическа култура. Те не умеят да се катерят, защото от малки им е било обяснявано, че ще паднат. Не тичат, защото ще се изпотят. Не скачат в локвите, защото ще се изцапат. Общо-взето, това са деца, за чиято подвижност никой не е отделил достатъчно време и усилия, когато са били мънички. По-лесно е било да им се забрани нещо, отколкото да се перат дрехи и да се превързват коленца. Говоря от свое име, защото аз също израснах като такова дете – мразещо физкултурата, която се нареждаше сред трудните предмети. Не твърдя, че децата трябва да бъдат записвани на всякакви видове спортове, дори да не искат, а да не им се пречи да се движат възможно най-много, докато още са мънички.
Всички тези игри много приличат на игрите от детската градина, но сега са на различно ниво. По-сложни са, по-дълбоки. Ето защо е важно за децата да ги играят, да не бързат да пораснат.
За да играят във възрастта между 6 и 12 години, на децата им е нужно:
ВРЕМЕ
За съжаление, свободното време на учениците е силно ограничено. Те са целодневно на училище, а често след училище са и на кръжоци. Моят съвет е да изчистите извънкласните дейности на своето дете или поне онези, които сте поискали вие, а не то. Представете си как отивате на работа за 8 часа, а след това на втора работа вечерта и през уикенда. Ще се радвате ли? Колко време ще издържите така? Защото в повечето случаи детето ви не отива да си играе на кръжока след училище, то отива да учи и там.
ИГРАЧКИ
Ясно е, че ни се иска да намалим купищата играчки у дома, за сметка на книжките. Обаче детето ви има още време за игри, поне докато не стане тийнейджър, а защо не и след това? Ако му втълпявате, че е пораснало за играчки, то ще ги замени с телефона си.
Знаете ли, че огромен процент от децата не умеят да общуват по телефона (видео чат) с техни връстници, освен чрез игри в мрежа? Тоест, те не искат да разговарят, да споделят. Те просто пускат игра.
Знаете ли, че заплашително расте броят на децата, които не умеят да се забавляват на живо, дори сред природата с техни връстници, освен с телефон?
Отегчението от други хора (възрастни, по-малки деца) е характерно за тийнейджърите, но вече е част от живота дори на първолаците. Ето защо приберете телефоните и идете да купите с детето си нова играчка. После играйте с него, помогнете му да си спомни как се играе, научете го как се играе. Хванете последния влак, преди да нишката на детството му да се изплъзне като балонче от пръстите ви.
КОМПАНИЯ
Днешните деца са самотници. Те имат избор от около трийсетина деца, сред които да си намерят приятели. Децата на съвремието, най-често се групират по двойки и страдат в дните, когато другарчето им отсъства. Това започва в детската градина и продължава в училище.
Може възпитателките или учителките им да са най-прекрасните хора на света, но детето е самичко в групата или класа си. То няма закрилата на своя дом или своите близки, каквито някога са имали децата, играещи на улицата. Не може да изтича при баба си, ако друго дете го удари, например. Принудено е да спазва правилата на групата или класа.
Забелязала съм, че голяма част от децата, израснали с пълна програма – държавна ясла, детска градина, училище – имат трудности със запознаването с други деца. Когато си избират нов кръжок например, те предпочитат да познават някое от децата там. При случайно събрана група от повече от едно познати деца, те опитват да отделят приятелчето си от останалите, за да играе то единствено с тях.
Те не го правят, защото са невъзпитани или лоши деца, или защото не харесват другите деца. Не го правят и защото са необщителни по природа. Това се случва, защото децата не умеят, не са виждали как се поддържа приятелство в по-голяма група. Ясно е, че играта между три деца е трудна. Помогнете на своето дете да открие своята роля в общуването. Играйте ролеви игри с три персонажа – например майка с две деца. Играйте с децата си. По минутка, по пет, докато се прибирате към вкъщи от училище, разигравайте с реплики някаква ваша си, смешна пиеска. Приобщавайте други деца и възрастни към тази игра. Поощрявайте детето си да разширява кръга от приятели. Помагайте му да измисля теми за разговор с непознати – това също може да бъде смешна игра.
СКУКА
Без скука няма творчество. Доказано е. Ако времето ви е запълнено, само ще изпълнявате задълженията си и няма да има кога да се обърнете към душевността си. Ето това е другото важно. Оставете децата да скучаят. Без телефон и телевизор. Поне час на ден. Ще намерите ли такова прозорче в графика им?
Налага се, защото е жизнено важно учениците да играят. Знаете, че ако харесват училището, то е най-вече е заради междучасията и съучениците. Иска ми се носенето на играчка в училище да е нещо нормално, което не извиква заучената от възрастните подигравка:
Ти бебе ли си?
Защото учениците са деца. А децата играят.
ВИЖТЕ СЪЩО:
