ЛОШИТЕ МОМЧЕТА • Мое умно бебе

Напоследък си мисля, че всички добри сценаристи от холивудското кино преминаха в студиата за анимация. Няма анимационен филм с лош сценарий. Всички са с отлично написани истории, със смекчен, но особено визуален екшън и стават любими и на децата, и на големите. Това се отнася и за анимацията „Лошите момчета“. Тя е логична, въздействаща, на места особено забавна и смешна, просто в нея ги няма насилието и кръвавостта от игралните екшъни.

Ето защо „Лошите момчета“ е подходящ за всички над четири – пет годинки, просто е нужно да могат да си задържат вниманието върху пълнометражен филм. Най-малките ще се радват на едно, порасналите ще разберат и смешките, и едва загатнатата на моменти тъга. Всичко в тази анимация ми хареса – шегите, героите, обратите, действието. Преди това заглавието ме притесняваше мъничко, а когато филмът започна, започнах да се чудя дали е добра идея да показвам на дъщеря си история за непоправими, макар и нарисувани престъпници, от които се боят всички.

Обаче, оказа се, че „Лошите момчета“ разказва за добротата и за приятелството – при това толкова живо, с примери, които са извадени сякаш от живота на зрителя. Тя ще успее да убеди някое дете защо е по-добре да бъдем добри, макар да не е по-лесно. Анимацията ни даде възможност да си поговорим надълго и нашироко за това:

Кое е по-добре – да си лош или да си добър?
Може ли да те обявят за виновен, защото преди това си правил подобни бели?
Белята свършва ли в мига, в който ти простят за нея или споменът за нея остава дълго след това?
Защо от лош някой може внезапно да стане добър?
Защо от добър някой може да стане лош?
Какво означава да се преструваш на друг? Трябва ли да се преструваме?
Добро ли е или е лошо да караш другите да вършат това, което ти искаш?
Приятелите променят ли се? Разделят ли се заради това, че са се променили?