Може би правенето на яйчица на диви птици от глина е най-подходящо за занимание около Великден. Аз всяка пролет се присещам, но чак на третата година успях да го осъществя. На първата година само купих глина. На втората пак купих глина и оформихме един вид яйчица. После забравихме къде сме ги прибрали. На третата година бях по-упорита и завършихме яйчицата, даже намерихме миналогодишните.
Това е занимание за по-големи деца. Най-добре да не са в детска градина, защото изисква по-голяма прецизност, а не ни се иска детето да се отегчи. Самото оформяне на яйчицата е сложно, ако държите да се получат с правилна форма, а и да се спазват големини.
Това занимание отнема повече време – може да запълни цяла седмица.
Първо правите яйчица от глина. Ако са няколко вида, правим по един-два вида на ден. Те се оставят да изсъхнат. След това тези яйчица се боядисват. Това също отнема ден. Бихте могли да направите седмица, посветена на птиците. Да подберете видове птици и да ги наблюдавате в природата, после да направите яйчице като тяхното. Аз ползвам този чудесен определител на птиците, но и онлайн има хубав сайт, в който ще чуете даже птичите песни.
https://www.birdsinbulgaria.org/
ГЛИНАТА
Ползвам бяла, самосъхнеща глина. Тя е по-твърда от пластилин и не понася добре жегата. Можете да мокрите ръцете си, докато оформяте яйчицето, но тогава глината става хлъзгава и може да капе кална вода. Предвидете престилка или дрехи за смяна.
Глината трябва да стои затворена, защото ще изсъхне. За целта ползвам стъклен буркан – откъсвам си малко глина и останалото веднага връщам в буркана. Така глината оцелява дълго време, може и година.
Препоръчвам да давате на детето парченце глина, което стига точно за направата на някой вид яйчице. Аз предварително разчертавах на лист яйчицето, което правим – така може да сложите отгоре новото яйчице и да проверите дали съответства. Не правете твърде много яйчица на ден, освен ако детето не го поиска. Подтиквайте детето да изпипва, може да не се получи първите пъти. Това е изключително сензорно и развиващо усещането за допир и натиск занимание.
След като сте готови, оставете на равна повърхност глинените яйчица да изсъхнат. За целта аз ползвам поднос. Там оставяме готовите глинени нещица и ги пренасям без грижи.
БОЯДИСВАНЕ
След ден яйчицата би трябвало да са изсъхнали. Време е за тяхното боядисване. Ползвам акрилни бои. Цветовете, които ще потрябват са бяло, кафяво, черно, синьо-зелено и капчица жълто. Аз избрах по-миниатюрни или по-цветни видове яйца: Синьо-зелени като яйцата на кос, бели на трипръст кълвач, най-дребничките – на селска лястовица, и шарени като на врабче.
Не сме правили яйца, по-големи от кокоши, защото за такива има модели от стиропор, които да боядисаме. Иначе половината опаковка глина заминава, а яйцето тежи като гюле.
Боядисваме първо основния цвят, оставяме да изсъхне и чак тогава добавяме точиците. На всяка смяна на боята е добре да измиете и подсушите ръцете си. Ползвайте суха четка за точиците, не я мокрете. Може да оцветявате и с клечка за зъби, за повече прецизност.
НАШИТЕ ЯЙЧИЦА СА КАТО НА:
КОС: синьо-зелени яйца с малко червеникаво-кафяви петънца. Големина 29/21 мм
ТРИПРЪСТ КЪЛВАЧ: бели, елипсовидни яйца. Големина около 25/19 мм
СЕЛСКА ЛЯСТОВИЦА: бели яйца на кафяви точици. Дължина между 16 и 21 мм, ширина между 12-15 мм.
ВРАБЧЕ: бели яйца на кафеникави точици. Големина 15/23 мм.
Яйцата изглеждат наистина красиво, особено когато са смесени. Някои са толкова дребнички, че човек трябва да ги види, за да си го представи. За съжаление, малко деца виждат парченца от черупките на излюпени птичета.
Това занимание отнема повечко време, но сътвореното остава за красота и за знания.
ВИЖТЕ СЪЩО:
