Дървените човечета са известни и като peg dolls. Представляват опростени дървени фигурки без очички или само с очички, но без изрисувани уста. Това се прави, за да нямат изражение и детето да може да вменява на човечето настроението, което самичко реши.
Тези човечета, използвани широко във Валдорфското възпитание, служат за игра на децата – виждаме ги като геройчета на приказки, като части от игрални комплекти… Някои са богато украсени, други наподобяват животинки. Винаги са ми изглеждали много примамливи, затова още, щом намерих откъде мога да купя дървените парченца, оцветих няколко за дъщеря ми.
Предлагала съм такива дървени човечета, когато Елора беше на четири годинки, после на пет – тогава вече си разиграваше сценки самичка и сметнах, че ще ѝ бъдат от помощ. За съжаление, до съвсем скоро тя изобщо не се впечатляваше от тези човечета. На първия комплект дори беше нарисувала усмивки, защото не ги одобряваше само с очички.
Когато беше на седем години, ми обясни, че предпочита малките фигурки на куклички или животинки на два крака, защото те били „по-истински“. Тя обича да играе с къщи за кукли и дребни куклички, но дървените човечета не бяха част от тази игра – дори дървените мечета с дрешки за преобличане оставаха встрани от играта. Точно поради тази причина не съм писала за Валдорфските човечета – много майки се интересуват от тях, но моят опит го нямаше никакъв. После една случка ме наведе на мисълта, че тези дървени човечета са за по-големи деца. Защото, колкото повече порастваме, толкова повече ценим простотата. Може би в миналото децата не са имали днешния избор и не са били буквално „заливани“ с играчки с повод и без повод.
Един ден предложих на Елора да си измайсторим човечета от дървени щипки, мъниста, тръбички от ибришими и дървените заготовки за въпросните peg dolls. Реших да стисна зъби и да ѝ позволя сама да ги оцвети, както тя си поиска. За мен това невинаги е лесно, защото ми се иска да нещата да се получат възможно най-изпипани, а децата не притежават търпението и прецизността на възрастен. Обаче е важно да оставите детето да се справя само – много е важно за самочувствието и уменията му. Аз първо показвам и после помагам – но, ако ме помолят.
Та, аз залепих отделните части на фигурките с пистолет с горещ силикон. Елора ми помагаше. Вие може да опитате по-добрия вариант, ако детето ви е пораснало като моето – то да лепи, а вие да помагате. Все-пак, внимавайте с горещия силикон, защото доста пари.
Когато осъзна какво правим, тя изпадна в нещо като възторг. Обясняваше ми, че това е най-готиното занимание, което сме имали и с огромно удоволствие се зае да оцветява и да оформя косите. Играе си с тези дървени фигурки. Е, не през цялото време, но си играе. Ако ви харесват, ето как да си направите такива и вие:
НЕОБХОДИМИ СА:
- дървени щипки (големи и малки)
- дървени мъниста (по-големи и по-малки)
- картонени тръбички от ибришими
- дървени заготовки за човечета
- акрилни бои
- тънки четки
- прежда
- цветен картон
- горещ силикон с пистолет за лепене (може и моментно лепило, но не го давайте на децата)
- дебел плат, ако ще изработвате бебета
ВНИМАНИЕ: Лепените човечета не са подходящи за деца, които лапат играчките си. Не оставяйте децата да играят с тях без надзор!
ИЗРАБОТВАНЕ:
Към горния край на щипките залепете мънистата. Големите щипки са „възрастни“, а малките са „деца“. Наличието на деца и бебета беше оценено високо. За да не се отварят щипките, облепете частта, която защипва, с картон. Това ще представлява дрехата. А там, където щипката се натиска, ще представлява крачета.
За човечета от картонени тръбички залепете мънистото в единия край на тръбичката. Ползвайте по-твърди тръбички, от плътен картон (или пластмасови). Оцветете тръбичките с акрилните бои. От картон можете да добавите опашка и така да си направите русалка. Тя също беше оценена високо.
На някои мъниста залепете прежда като коса. Първо намотайте малко прежда на трите си пръста. Завържете посредата намотката и отрежете сгъвките. Залепете върху мънистото. Когато лепилото изстине, позволете на детето да оформи прическата с ножица. Да, може доста да ги „офъка“, но вие запазете спокойствие:) Харесайте прическата. За децата възприятието е по-силно от реалността. Ако кажете, че е станало хубаво, детето ще има увереност да опита отново.
Най-лесни са заготовките на дървени човечета. Продават се различни големини, които пак ще имитират различни по възраст и пол човечета. Просто ги оцветете. Ако искате да правите животни, направете уши от филц и ги залепете.
Бебетата ни се получиха едрички, но изглеждат убедително. Вземете две квадратни парченца плат, прегънете ги на триъгълници. В средата на най-дългата страна на единия триъгълник залепете мънисто и прегънете плата около него. Вземете втория триъгълник и увийте с него плата под залепеното мънисто, все едно повивате бебе. Залепете с горещ силикон плата, за да не се размотава. Нарисувайте очички на бебето.
Може би защото напоследък е фен на кукличките Санторо, Елора беше съгласна човечетата ни да имат само очи. Изненадах се, но наистина не сме слагали устички този път. Така много лесно и почти без пари си направихме добър брой човечета за игра. Те са подходящи и за разиграване на различни историйки, за обсъждане на случки и поведение, но и просто за ролева игра.
Когато бях малка, аз „разигравах“ цели царства с щипките за простиране, понеже имахме най-различни. Друг път ползвах приборите за хранене – лъжиците бяха жени, вилиците и ножовете – мъже, десертните лъжички и вилички бяха деца, а кафяните – бебета. Големите прибори за сервиране бяха цар и царица. А след увлекателната игра, щом идваше време родителите ми да се приберат вкъщи от работа, пъхах всичко обратно в шкафа и хич и не ми хрумваше да ги мия:) Така и никой не ме хвана.
Май съм имала Валдорфско обучение, без да знам:)
Та, ако си търсите занимание, това ще се хареса и на по-големи деца, вече в училище. За по-малките не знам. Не знам:)
ВИЖТЕ СЪЩО:
