Винаги съм обичала черници, още от дете. Пред блока ни имаше едно високо дърво и много ме беше яд, че не мога да стигна до клоните му. Днес пред сегашния ми блок пак има черничево дърво и съм сред малкото, които се спират да похапнат. Дъщеря ми ми прави компания – клоните на това дърво са ниски, за разлика от онова в моето детство.
Все се чудех дали от черници може да се направи сладко – години наред. Мислех си, че понеже тези плодове са твърде меки и леко воднисти, няма да се получи. Все-пак, реших да пробвам. Първо четох разни рецепти из нета и накрая набрах две шепи черници – толкова успяха да оцелеят, защото слагам една в устата и една в торбата:)
Сладкото надмина 1000 пъти очакванията ми. Получи се нещо чудесно, с вкус на сладко от горски плодове. Ароматно и ярко червено. Малко по-точещ се става соса, разтяга се като горещ кашкавал. Черниците се запазват, не се разкашкват, както бях очаквала, че ще стане.
Сега от време на време бера по около две шепи черници и правя по бурканче сладко. Първите две дози се изядоха, без да влизат в буркан. Много ни хареса на кисело мляко с чия и сладко, затова. Имам вече и три затворени бурканчета. Прекрасно е, че черницата зрее не наведнъж, а повече от месец дава плод и така има възможност да се събират многократно плодовете ѝ.
Ето рецептата, която се оказа е много лесна. Мерките са на око:
МЕРКИ:
две шепи черници
две шепи захар (ясно е, че няма да я мерите с шепи:)
две-три глътки вода
1/3 ч.л. лимонена киселина
ПРИГОТВЯНЕ:
Поливам внимателно черниците с вода и после я изхвърлям. Поръсвам ги със захарта – колкото е обема на черниците (не тежестта), толкова захар слагам и прибирам в хладилника.
Черниците не пускат много сок. Когато на другия ден ги пресипя в тенджера, отмивам останалата в купата захар с малко вода и я изливам при плода със захарта. Пускам коплона на ниска степен и варя 30 минути след като е завряло, като разбърквам само четири-пет пъти – от време на време. Понеже сосът се точи, това може да ви подведе, че сладкото е готово по-рано. Обаче то няма да е готово, ако не сте го варили 30 минути. Ще бъде рядко. Изчакайте.
Това сладко няма пяна. Ако ще го затварям в буркан, накрая добавям 1/3 чаена лъжичка лимонтузу. Сипвам горещо в сухи, чисти буркани и обръщам надолу с капачката. Ако ще го ядем веднага, го прибирам в купичка с капак, която държа в хладилника.
Четох в други рецепти, че добавят аромати на черниците. Аз не добавям – сладкото и така си има вкус на сладко от къпини, на боровинки, на нещо смесено от най-любимите ми горски плодове. Още по-хубавото е, че когато зрее черницата, доста вали и плодчетата са по-чисти. Тя не боде като малините и къпините, не се крие като боровинките. Е, малко цапа, но се отмива с две-три измивания на ръцете.
Понякога ми става мъчно как капят плодовете в градовете – хората ги е срам да ги откъснат, да не би някой да помисли, че нямат пари да си купят. Или ги мързи – ще си купят готови, набрани, само трябва да ги измият. Купуват бутилирани „сокове“, когато просто могат да сварят една шепа от капещия плод, който расте под прозореца им. Тъжно е как забравяме и не умеем да ценим даровете на природата. Вишните изгниват по улиците, черниците само ни цапат обувките и колите, сливите също – а те пък са безкрайно богати на витамини и особено на витамин Ц, сок от тях се прави толкова лесно. Само ги сварете като компот, прецедете от костилките и люспите и сте готови. Не са пръскани и дишат същия въздух като нас.
Така че, наберете си малко черници и си направете едно сладко за зимата. Да ни се зарадват прабабите от небесата!
ВИЖТЕ СЪЩО:
