Ръкописното писане у дома беше първото недобре прието занимание, докато не си взех поука и не промених подхода си. Ето защо ще споделя с вас какво е най-добре да не правите, когато учите детето си да пише ръкописно. Да знаете, че ръкописното писане може да се случи и по забавен начин.
Когато дъщеря ми започваше да се учи на ръкопис, за щастие отдавна познаваше буквите, четеше гладко и с разбиране, смяташе наум поне до двайсет – иначе казано, усвояването на тези неща нямаше да отнема от времето. Аз, като една безкрайно надъхана домашнообразоваща майка, накупих няколко допълнителни учебни тетрадки, освен онези двете, които вървят с буквара. Едната тетрадка беше от млада българска художничка, съдържаше ръкописни букви плюс оцветяване на красиви картинки, свързани с всяка буква. Втората имаше разни хитри игри, плюс ченгелчета и ръкописни букви. За да направя трагедията пълна, бях купила и допълнителна учебна тетрадка за оцветяване на мандали чрез събиране и изваждане.
Не купувайте допълнителни учебни тетрадки.
Естествено, още на втората седмица дъщеря ми вдигна бунт. Тя изобщо не разбираше защо трябва да се занимава с това монотонно писане на ченгелчета, щом умее да пише печатно. Вече беше успяла да го намрази, още повече, че аз постоянно я поправях – и как да държи химикалката, и откъде да започва всеки елемент. Надявах се, че ще свикне. Обаче след един месец истерии от моя и нейна страна, най-сетне си дадох сметка, че нещо сериозно не е наред в нашето домашно обучение. Тогава махнах тетрадките и се върнахме към игрите.
Кутията с пясък отново влезе в употреба
Кутията с пясък или грис, с която учехме печатните букви, сега ни послужи и за ръкописните. Въведох три стъпала на показване и научаване на буква:
- рисуване в пясъка с дясна и лява ръка и от мен, и от Елора. Нейната водеща е дясната. Пишехме и с двете, защото е полезно, а и е смешно.
- След това пишехме буквата върху детски графичен таблет пак с дясна и лява ръка – и Елора, и аз.
- Накрая пишехме със затворени очи, отново и двете.
Чак след тези игри Елора изписваше един-единствен ред в тетрадката си. Детските графични таблети пестят много хартия. Препоръчвам ги горещо за подобни занимания. Вкъщи имаме три различни – дори един, с който се пише в тъмна стая, защото е с осветление. Много по-забавно е да се пише така, отколкото в тетрадка, нали?
Това „състезание“ разведри процеса на учене. Стана весело, още повече, че аз не пиша красиво с лява ръка. От време на време правехме състезание и по писане с крак. Може да ви се види прекалено, обаче дъщеря ми вече не мразеше писането, то даже започна да ѝ харесва.
Рисунки от една линия вместо ченгелчета
Ясно е, че детската ръка някак трябва да автоматизира плавните линии. Тук на помощ дойдоха рисунките, направени само от една линия. Има едни приспособления с улейчета за автоматизиране писането на букви. За съжаление, ако не седнете да играете с тях заедно с детето, те така ще си стоят – подредени на рафта. Ако имате такива, ползвайте ги заедно.
Извадила съм един лист с рисунки от една линия за разпечатване, но тогава ги гледахме направо от телефона ми. Избирахме някоя заедно, после аз пробвах да я повторя и накрая Елора също опитваше. Сравнявахме коя от двете ни се е справила по-добре. Не е казано, че тази игра се отдава повече на родител, отколкото на дете. Също така, ако детето ви се разведрява от ползването на телефон в ученето, гледайте примерите там.
Вълнуваща приказка на части за повтаряне по пунктир.
Измислях парченца от приказки за еднорог и ги пишех с ръкописен, пунктирен шрифт, който дъщеря ми да повтаря с химикал. Запазила съм само две, които също са във файла за сваляне. Всеки знае какво харесва детето му и може да си напише сам. Важното е упражнението да не е по-дълго от три-четири реда.
Диктовка на смешно изречение.
Едно-две изречения всеки ден, когато вече сте научили повечето букви. Понякога наречно ги прочитах с грешки, потъмнявайки звуковете – ставаше още по-смешно. Например:
Ден 1
Какво ще се получи, ако кръстосаме овца и кенгуру? Скачащ пуловер.
Ден 2
Две бълхички решили да ходят на кино и едната попитала другата: Ще ходим пеша или ще си хванем куче?
Ден 3
На табела в зоологическата градина пише: “Моля не плашете щрауса! Подът е бетонен!”
Ден 4
- Мамо, в училище все ми казват, че съм много разсеян!
- Момиченце, майка ти живее в съседния вход!
Ден 5
- Защо плачеш, момиченце?
- Изкопах си такава хубава дупка в пясъка, а сега не мога да си я занеса вкъщи…
Ако не се сещате за нищо смешно, просто „потъмнете“ звуковете в думите от стихче или песничка. Детето трябва не само да ги запише, но и да отгатне как. Важно е после да ги проверявате заедно и да подчертавате със зелено верните места, а не грешните с червено. Изтъквайки успехите му, детето ще се чувства победител.
Например:
Милъ мойъ маму, слаткъ и дубричкъ. Кък дъ кажъ, маму, колку те убичъм?
Краснописът ще дойде в по-горните класове.
Добре е да го запомним и да не придиряме чак толкова за краснопис. Ръчичките на децата се изморяват до болка в първи клас. Как да обясниш на едно дете, което иска просто да си играе, защо трябва да изпише една страница с ченгелчета? Как да го накараш да ти повярва? Не става с обяснения от рода: защото еди-кой-си пише по-красиво от теб; за да не пишеш най-грозно от целия клас; защото учителката ще ти пише двойка. Не. Аз обяснявах, че с ръкописните букви се пише по-бързо, а грозните букви са трудни за четене и който ги чете, може да го заболи главата.
Не забравяйте: подчертаваме със зелено успешно изписаните букви и толкова. Аз пишех грозно до пети клас. После започнах да пиша все по-красиво. Сега умея да пиша не само красиво, но и грозно, ако поискам. Това в кръга на шегата..
Две години по-късно дъщеря ми не пише красиво, признавам си. Но пише в пъти по-красиво от деца, които са изписали цели камари тетрадки с ченгелчета и букви в първи клас. Освен това, тя обича писането, а доста деца на нейната възраст го мразят.
Гимнастика на уморени ръчички.
Измислих песента, за да разведряваме заниманията по писане. „Танцувахме“ я за загряване, преди да започнем да пишем, както и по време на занимание, ако Елора се умори. Използвам множествено число, защото с деца в първите класове трябва да учите заедно. Няма как да им дадете задание и да ги оставите сами – те ще се чувстват наказани, защото едва ли ще искат да вършат онова, което те им казали. Затова стойте с детето, когато го учите. Правете упражненията заедно. Вложените от вас услия и подкрепата ви ще бъдат възнаградени.
Децата забравят как се изписват някои ръкописни букви.
Не припадайте, когато се случи за първи път. В учебника има страница с всички ръкописни букви. Сложете я на видно място. Ако детето попита за някоя буква, която вече сте учили, не го порицавайте на мига. Покажете му я. Аз повтарях цялото показване – от пясъка до хартията. Чак тогава продължавахме с онова, което бяхме започнали. Малко ми беше притеснено тогава, защото Елора се явява на годишни изпити, но накрая тя се справи блестящо. Всъщност, двете се справихме. Вече знам, че децата лесно забравят онова, което не им е чак толкова на сърце.
Специално за домашно образоващите родители, чиито деца се явяват на изпити за годишна оценка:
Подгответе детето си за изпити чрез тестовете и диктовките, които са качени в Нета. Има достатъчно, а децата, които учат у дома, не са свикнали с този вид изпитване. Смятам, че така детето ще бъде много по-спокойно и уверено на изпита, а и по-подготвено. Диктовки има в Ютюб, а тестове с изходни нива потърсете в Гугъл и разпечатайте. Едно е, когато родителят диктува, а съвсем различно е, когато детето пише диктовка в група с още деца. Ето две търсения:
Изходни нива БЕЛ 1 клас: https://bit.ly/3SDNsyr
Диктовки 1 клас: https://bit.ly/41rQwBH
Желая ви спокойствие – и на родителите, и на първолаците. Училището не бива да бъде мъчилище.
Евел Инара
ВИЖТЕ СЪЩО:
