Тези вкусни, посипани със сусам, мекички отвътре и хрупкави отвън гевречета или питчици, са сред любимите ни домашни рецепти. Приготвят се лесно и бързо, изяждат се още по-бързо. За малко над половин час ще сте готови.
Особено са подходящи при пътувания. Ние винаги си носим храна за из път, но на децата им се иска да е нещо „по-така“, а не просто филии. Гевречетата често бухват много и стават като питчици. Може да се разрежат и да се оформят като миниатюрни сандвичи. Чудесно е, че не изискват много продукти.
Единственото, което не е в техен плюс, е трайността им. Трябва да се изядат в същия ден, защото на другия вече няма да са с хрупкава коричка. Най-вкусни са топлички, току-що извадени от фурната. Ако са останали, пъхам ги в загрята фурна за две минутки и пак са хрупкави.
Ето рецептата, от която излиза една голяма тава с гевречета. Понякога правя доза и половина.
ПРОДУКТИ:
- 400 грама (три чаени чаши) бяло брашно плюс още половин чаша при оформянето
- 2 пълни чаени лъжици (едно пакетче) бакпулвер
- 1 чаена лъжица захар
- 1 чаена лъжица сол
- 400 грама (2 чаени чаши) кисело мляко
- 4 супени лъжици зехтин или олио
- 1 белтък
- сусам (или маково семе) за поръсване
ПРИГОТВЯНЕ:
Включете фурната да загрява на 180 градуса по Целзий. Аз ги пека с вентилатор, но ще стане и без. Застелете голяма тава с хартия за печене.
Премерете брашното – предпочитам да ползвам кухненска везна, но съм дала и съотношението в чаши, ако не разполагате с такава. Сложете в брашното бакпулвера, солата и захарта, и разбъркайте. Изсипете в купата, където ще месите. После премерете киселото мляко. Аз ползвам домашно, пълномаслено. Дори да е тръгнало да се разваля, тази рецепта ще го спаси от изхвърляне. Накрая слагам и зехтина. Ползвала съм и шарлан, когато не съм разполагала със зехтин. Ароматът почти изветрява при печенето.
Разбърквам и размесвам тестото, няма нужда от сериозно месене. После започвам да късам топки от него, с малко брашно в ръката, за да не лепнат. Топките са с големина по ваше усмотрение. Аз ги правя колкото голямо яйце.
Оформям продълговато парче от топчето, после го слепвам като геврече и оставям върху хартията за печене. Оставям един-два пръста разстояние, защото тестото ще набъбне.
Разбивам белтъка с вилица, колкото да не се точи. С четка или пръсти го мажа върху гевречетата. При липса на белтък съм намазвала с мляко, но тогава коричката не става толкова хрупкава.
Поръсвам обилно със сусам. Дори дупките на гевречетата да се скрият при набухването, сусамът ще попадне вътре и ще е много вкусно. После слагам тавата във фурната и пека 20 минути с вентилатор. Може да добавите още минутка-две, зависи от фурната. Ако печете без вентилатор, добавете още пет минутки.
Щом са готови, у нас тези гевречета мигом биват нападнати. Разрязвам ги на две половини, защото парят и си ги хапвам горещи. Оставям да изстинат. Не ги прибирам, за да не омекне кората им.
Опитвала съм да замразявам оформени гевречета, които в друг ден само да опека, обаче не се получи добре. Гевречетата не се вдигнаха колкото друг път. Също така съм замествала бакпулвера със сода за хляб, но остава мирис на сода. Не ми хареса.
Ако печете гевречетата за из път, сложете ги в полуотворена хартиена или платнена торба, за да не ги задушите. Най-добре да изчакате да изстинат, преди да ги опаковате, но аз редовно ги понасям горещи. Цялата кола ухае на прясно опечен хляб.
Да ви е сладко!
ВИЖТЕ СЪЩО: