ДОМАШНОТО ОБУЧЕНИЕ ВКЪЩИ • Мое умно бебе

Моята дъщеря е домашна ученичка. Никога не е посещавала детска градина или училище. Учи вкъщи, а ние с баща ѝ сме нейните основни учители. Отдавна се каня да разкажа повече за домашното обучение, за причините и големите ползи от него. Много хора смятат, че то е „забранено“, „вредно“, „само за богати“, „за проблемни деца“. Други внезапно се оказват в неразрешима ситуация и започват да търсят нови възможности за своите деца. Ако ви е любопитно – тук ще разкажа за нашето домашно обучение.

ИСТОРИЯТА НА ДОМАШНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Домашното обучение е широко разпространено още от 70-те години в Щатите. Напоследък набира все по-голяма популярност в Русия, както и в цяла Европа. Хората, които не си представят света без училища, е добре да си припомнят, че съвременното училище – такова, каквото го познаваме – съществува едва от 20 век. Преди това, през цялата човешка история, децата са се обучавали основно вкъщи. Така те не са били лишавани от възпитанието и близостта на своите семейства, както все по-често се случва в наши дни.

Няма спор, че в България училището е започнало като една добра, родолюбива идея. Децата се научавали на четмо и писмо, на основните знания за света. С тази разлика, че тогава училището заемало неголяма част от времето на децата.

РАЗДЕЛЕНИТЕ СЕМЕЙСТВА

Днес училището изисква присъствието на детето целодневно, още от четиригодишна възраст. Често децата в началните класове прекарват над осем часа в училища и занимални – в неудобни дрехи и обувки, седнали на чинове и далеч от близките си. Това са стресови ситуации, а е доказано, че в стресови ситуации човек не може да учи. В съвременните училища детето се научава да мълчи, да се нагажда, да бъде само, да не се доверява, да не търси привързаност, да бъде „кораво“, да не показва грешките си, да не опитва нищо, в което може да сгреши. То не прекарва с близките си достатъчно време, за да присъства на ежедневни случки. Често просто няма кога да бъде възпитано – да е научено да поздравява, да не се бута при отваряне на врата, да дава предимство, да кавалерства, да води обикновен разговор, да се интересува добронамерено от познат, да пази чистота, да общува с хора на различни възрасти, да се съобразява с нормите в обществото…

КАК РЕШИХМЕ ДЕТЕТО НИ ДА УЧИ ВКЪЩИ

Убедих се, че човек започва да разсъждава различно, когато има дете. Преди Елора да навърши годинка, дори не ми беше хрумвало тя да не посещава детска градина, какво остава за училище. После дойде време да се върна на работа, а тя беше толкова мъничка. Работата ми е такава, че можех да работя от следобед до по-късно вечерта, затова първо намерих гледачка за три часа на ден – до часа, в който свекърва ми се прибираше от работа. После внезапно на гледачката се наложи да отсъства и се наложи свекърът ми да поеме тези три часа. Аз хранех Елора, слагах я да спи, включвах бебефона и хуквах на работа. Оказа се, че можем да се справим, затова положението не се промени, докато не дойде време за задължителното записване на детето на градина – тогава на петгодишна възраст.

Най-много от всичко ме отблъскваше факта, че не е позволено да си взема детето от детската градина когато аз реша. Или да не го водя, ако реша. Не. Аз губех правото над собственото си дете в работното време на детската градина.

Заинатих се. Вече бях чувала за домашното обучение. А вкъщи се справяхме много добре. На пет години Елора четеше и смяташе. Освен това никак не обичам да кандидатствам, да броя точки, да нямам избор, да дремя в някакви сайтове с надеждата детето ми да бъде класирано. Благодаря, но не.

С таткото на Елора решихме да пробваме как ще се справяме за двете години в предучилищна. Все-още не знаехме дали ще продължим и в училище. Все-още не се бяхме убедили напълно, че това е нашия начин. После видяхме, че не е трудно. Че така ни е добре. После се убедихме, че това ни се отразява добре. Че сме на прав път.

Към днешна дата не бих записала дъщеря си в училище доброволно.

„СВОБОДНОТО ВРЕМЕ“

Съвременните деца се учат най-вече да бързат, да изкарват добри оценки и да се сливат с тълпата. Времето е такова – забързано. Но има и други възможности за децата. Просто тези възможности ще ни струват на нас, родителите, нашето „свободно“ време. Пиша в кавички „свободно време“, защото много родители не разбират, че щом имаме деца, „свободното време“ го няма. Децата, семейството ни вече стават нашата кариера и нашите „най-добри приятели“. С тях прекарваме свободното си време и то не насила, а от любов, с желание. Ако не разбираме защо не можем да очакваме полагащо ни се всяка седмица „лично време“, значи нито домашното образование, нито родителството са за нас. Нямам предвид човек да не спи, да не се излежава и да не ходи на почивки. Или да не работи. Или да няма приятели. Напротив. Просто това се случва заедно с децата.

РАБОТА И ДОМАШНО ОБРАЗОВАНИЕ

Веднага казвам, че е трудно да си обучавате детето вкъщи. Не само заради парите. Ако сте богати, чудесно. Ще ви е малко по-лесно. Ние не сме богати и се налага да работим:) Това означава, че още преди години се отказахме от част от доходите си. И двамата родители се отказахме, не само единият. Познавам семейства, в които майката гледа децата, бащата изкарва пари. Това също е трудно – и за майката, която трябва да се справя сама с отглеждане, обучение, възпитание, поддържане на дом; и за бащата, които е лишен от повече време с любимите си хора.

Обаче, като изключим принудителното отказване от пълен работен ден, самото домашно обучение не е скъпо, ако го вършите сами. Често си давам сметка колко пари са нужни за едно дете, което ходи на градина или училище: за учебни такси, за униформи, за храна, за тържества, за път, за учебници, за учебни екскурзии. И съм щастлива, че поне тези пари се спестяват на нашия скромен семеен бюджет.

Децата, обучавани в домашна среда, като правило боледуват по-рядко. Просто липсват други деца, които да ги заразяват. Спестявате пари от лекарства и прегледи, честно е да се спомене. Имате възможност да отгледате здраво, калено дете, стига да знаете какво правите.

Ако обаче не можете да обучавате детето си лично – поради някаква причина – тогава ще се наложи да осигурите частни уроци, онлайн курсове или цели обучителни програми за своето дете. Тези услуги варират – от безплатни до много скъпи. От такива, които не ви осигуряват диплома, до такива с пълен набор изпити.

ДОБРАТА НОВИНА

Добрата новина е, че в България можете напълно безплатно да се явявате на изпити и да получите диплома за всеки клас. До този момент (6 клас тази година) нашето семейство се справя без платени уроци. Купувала съм две години подред абонамент за около 30 лева на година за математика и английски език, който обаче почти не използваме и предстои да бъде прекъснат.

Елора имаше удостоверение за завършена предучилищна подготовка, получена след явяване на изпити в кварталната детска градина, където беше записана в самостоятелна форма на обучение. След това получи удостоверение за завършено начално образование, както и за завършен пети клас от едно държавно софийско училище, в което полага годишни изпити в същата форма на обучение. Във въпросното училище има много други деца, които са записани в подобни форми на обучение. Тези деца са най-различни. Има ученолюбиви, има проблемни, има спортисти, надарени деца, деца от чужбина, необщителни, деца с трудности в обучението, деца от религиозни семейства, незавършили навреме деца… Също като в класовете с редовно обучение.

СОЦИАЛИЗАЦИЯ

Дойдохме си на думата:)

Съществува погрешното схващане, че в училище и в детската градина децата се социализират. Щом децата са част от някой училищен клас или група в детската градина, родителите рядко се тревожат дали децата им имат приятели и колко добри приятели са им те. Не. Те се тревожат за знания и ги записват на какви ли не курсове. Но липсата на привързани приятелства – този въпрос рядко излиза на дневен ред преди пети клас. Забелязала съм, че поколението на сегашните родители и поколението на днешните баби и дядовци са на мнение, че мястото на децата е при останалите деца. Че децата трябва да изграждат връзки помежду си. Да се отделят от семействата си, за да бъдат самостоятелни.

Аз изобщо не съм съгласна с това.

Всъщност, ще подкрепя мнението си с една малка извадка от книгата „Стойте до децата си“ на Гордън Нюфелд:

„Когато говорим за социално поведение, не бива да се фокусираме върху отношенията между децата. Процесът на насочване се състои в това детето да следва възрастния.“

Детето да следва възрастния – това мое верую ми е помагало години преди да прочета книгата на Гордън Нюфелд. Всъщност, това водачество не отхвърля модерната фраза „да следваме децата“. Ние следваме децата, като се водим от техните интереси, но ги водим, като ги посвещаваме в цивилизацията на нашия свят. Водим ги през ежедневната рутина заедно с цялото им семейство. Така се предават човешките ценности – от родителите към децата. За съжаление съвременното училище спира този естествен процес. Цели поколения са били лишени от добро възпитание и досег до истинска човечност, включително моето поколение.

Препоръчвам да прочетете цялата книга на Гордън Нюфелд. Тя разисква именно въпросите за привързаността и прекъснатата връзка с децата ни.

ИСТИНСКАТА СОЦИАЛИЗАЦИЯ:

Децата, които не ходят на детска градина или на училище, не стоят затворени вкъщи. Те прекарват доста време извън дома си. Научават се да се запознават с други деца навсякъде, където отидат. Причината е, че само така могат да си осигурят компания. Научават се да общуват с деца и възрастни на всякаква възраст – невинаги наличните възможности са на същите години като тях. Моята дъщеря никога не е имала проблем да играе и с малки, и с големи, и с момичета, и с момчета. Никога не ѝ е хрумвало да откаже да се запознае с дете, защото „вече си има най-добра приятелка“ или защото в това време вече играе с друго дете.

Да, на домашнообразоващите родители се налага да заведат детето си на места, където ще има и други деца. Да, често децата, които се срещат в работно време из парковете, са болни и затова не са на градина. Но на открито един течащ нос или кашлица не са чак такава заплаха. Освен това на малките деца не са им необходими други деца всеки ден. Може и пред ден-два. Децата растат и постепенно завързват приятелства, макар и краткотрайни в повечето случаи. Уговаряте заедно срещи за игра. Записвате ги на някакво харесвано занимание. И се получава чудесно.

ИЗГУБЕНО ВРЕМЕ

Много деца днес ходят на училище, а после сядат с баба си, с майка си или баща си и учат наново, за да разберат онова, което са им преподали. Така учебният ден се проточва безкрайно и изяжда свободното време. За мен така се ражда омразата към знанието.

СПЕЦИАЛИСТИТЕ

Все по-често ни се обяснява, че само специалистите могат да бъдат учители. Аз няма да споря с тази новост, моят аргумент е броят на специалистите и времето, което те биха могли да отделят на всяко дете в класа им, за да го научат на нещо. Не просто да проследят какво е научило вкъщи, не да му поставят срочна и годишна оценка, а да изградят връзка с всеки ученик и да станат негов учител. С тези думи не съдя учителите, напротив. Много от тях опитват да огреят навсякъде, но това е невъзможно. Нямат време. Нямат сили. Те са хора, даже да са специалисти.

Да си призная, вкъщи имаме само едно дете и сме двама, а често сме на ръба на нервна криза – колкото по-нагоре в класовете вървим. Обучаваме дете, което познаваме, възпитали сме го, имаме известна власт и влияние над него, и много си го обичаме. Обаче понякога ми идва да помета стаята с нашето дете, докато опитваме да го накараме да научи онова, което не иска. Защото, нека си го кажем ясно:

Има изисквания за знания и умения, които трябва да бъдат покрити, за да получи това дете диплома. Без значение къде сте го записали, колко пари плащате и колко сте свободомислещи – в края на обучението ще ви е нужна диплома. Без диплома едва ли ще му се обадят за интервю, когато започне да си търси работа. Така че, освен ако не притежавате личен бизнес, който да подсигури и детето ви чак до неговата пенсия, ви е нужен документ за завършено образование. Така е устроен съвременният свят.

ПРЕПОРЪЧАНА ЛИТЕРАТУРА:

Има две книги, които ще са от голяма полза за всеки осъзнат родител. Не само за домашнообразоващите, а за всички. Едната вече я споменах – „Стойте до децата си“. Полезна за родители не само на малки деца, но и на деца в тийнейджърска възраст.

Втората книга е на Глен Доман „Как да увеличим интелигентността на бебето си“. Голям поклонник съм на метода за детско развитие на Доман, използвала съм го чрез картите с думи най-вече. Освен за децата обаче, този метод развива и уменията на родителите. Човек се научава как да общува с детето си, как да го учи, как изобщо учат децата. Този метод създава близост между родители и деца, освен всички други ползи, които ясно проличават, щом започнете училище.

РОДИТЕЛИ И ДЕЦА

Има още нещо важно, което трябва да спомена: интелигентността на родителите е от съществено значение, когато става въпрос за домашно образование. Налага се за знаете много и да умеете да учите, да сте отворени към новото, да сте търпеливи, разбиращи и самокритични. Ако мразите ученето, ако не се вълнувате от знанието, домашното обучение ще бъде дълбоката яма, в която можете да паднете заедно с детето си. Защото децата не учат сами, те имат нужда от наставник. Не очаквайте детето да се образова самостоятелно, четейки учебниците си.

Ако въпросът с домашното образование ви е любопитен, очаквайте статията за самостоятелната форма на обучение. В нея ще разкажа по-подробно за нашия досегашен опит с нея.

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО: