Дъщеря ми много харесваше динозаври, когато беше на четири годинки. По този повод посветихме празнуването на рождения ѝ ден на динозаврите. Имаше динозавърски яйца, динозавърски крака, динозавърски етикети за храната и динозавърска украса от хартия за тортата. Ако и вашето дете харесва динозаврите, тук ще споделя тези наши динозавърски залитания.
ДИНОЗАВЪРСКИ ЯЙЦА ОТ ПОЧВА
Направих нещо като фосили за изравяне или изчопляне. Сложих малки фигурки на динозавърчета в смес от почва, пясък, сол, брашно и вода. Оставих да изсъхнат, след това занесох на празненството и направихме игра с търсене на динозавърски яйца по поляната.
По-подробно съм обяснила тук:
ДИНОЗАВЪРСКИ ЯЙЦА ОТ ЛЕД
Тези замръзнали динозаври не са от рождения ден, но пък са на същата тема. Те се приготвят у дома и трудно се пренасят някъде. Освен това е по-добре да се играе с тях през лятото. Удачно се съчетават с поднасянето на повече знания за динозаврите – че са измрели по време на ледниковия период и са намирани запечатани в ледниците яйца и останки от динозаври.
Вижте статията, в която разказвам повече за тях:
ДИНОЗАВЪРСКИ ЛАПИ
Динозавърските лапи бяха за децата, но основно родителите си ги слагахме на краката:) Четиригодишните не бяха очаровани. Лапите застават над обувката и леко стърчат отстрани. Направени са от EVA пяна, ноктите (от същата пяна) са залепени с горещ силикон. Понеже крачетата на децата са различни и ако лапите са много големи, детето ще се спъва в тях, препоръчвам да очертаете обувката на детето си, добавяйки около 2-3 сантиметра, не повече.
Вместо EVA пяна, може да се направят лапи и от филц – той може и да се шие, но може и да боцка по кожата на детето.
Лапата се нахлузва на глезена, после се обува обувката. Намерих една-единствена снимка от онзи рожден ден, на която да се виждат сложени динозавърски лапи. Това е Алекс, тогава на шест години:)
ДИНОЗАВЪРСКИ ЕТИКЕТИ ЗА ХРАНА
Направих осем етикета за храната и напитките, която носехме. Кафе, мляко, бисквити, пастет, крема сирене, лютеница, сироп и бира. За съжаление не съм запазила снимки от тогава, но самите етикети си стоят и ако на някого ще му свършат работа, дори да е просто като закачка за храната на дете, което си пада по динозаври, изтеглете ги от тук:
За торта бях направила шоколадов кекс, върху него „динозавърски яйца“ от сгъстено мляко и пудра захар, плюс два хартиени динозавъра на бамбукови шишчета, забодени в кекса. Децата бяха доволни:)
Как вашето дете учи чужд език? Моето учи чрез игра и слушане, най-вече чрез подбрани от мен, безплатни видеоканали на английски език. Убедена съм, че нищо не се учи в големи групи, особено пък за деца. Часовете по чужд език в клас с трийсетина деца всъщност са обикновено самообучение. За съжаление, не всеки родител може да си позволи частен учител за детето си – дали поради парични причини, дали поради мястото, където живее.
Да, има чудесни кръжоци за обучение по чужд език, с прекрасни, ведри преподаватели. С тази статия не отричам, че има места и хора, които създават благодатна среда за проговаряне на чужд език. Тук ще споделя как един родител, който няма средства в излишък и му е трудно да запише детето си на чуждоезичен курс, пак може да му осигури тези знания – безплатно и лесно, с весели уроци. Но ще се наложи да участвате, а не просто да пускате видеа.
Когато Елора беше съвсем мъничка, започнах да ѝ показвам няколко канала на английски за по час всеки ден. Те са описани в тази статия:
Важно е да помните, че за децата не е полезно да стоят повече от час-два на ден пред екран, дори учениците. Също е полезно да подбирате каналите, така че съдържанието им да е естетически издържано. И не на последно място:
Нека не забравяме, че децата ни са българчета и българският език е пръв в нашите сърца. Него трябва да знаем най-добре, защото иначе сме като лаещи котета или чуруликащи петлета. Преструваме се на нещо, което не сме.
Моята щерка тъкмо приключи с втори клас. Тази година добавях още уроци и игри, за да допълни знанията си по конспекта по английски език: главно за съставяне на изречения, за местоимения, предлози. Останалите неща си ги знаеше от видеоуроците, които съм ѝ пускала, като тя не брои това за учене.
Тоест, на осем години едно дете може да разбира елементарен английски език, да превежда и да опитва да съставя изречения (често неправилно), само от гледане на видеа. За проговарянето ще трябва да се намеси родител (учител), който да подтиква детето да повтаря и да разговаря с него на чужд език.
Тук ще споделя нови линкове на забавни канали и видеа на английски език, които са за малко по-големи деца. Някои са подходящи за деца в предучилищна възраст, други за първолаци, трети за четвъртокласници…
Тези видеа са полезни и като придружаващо обучение – има полезни неща по математика и природни науки, например. Не се сърдете, че са точно по английски. И останалите чужди езици са важни, но моят опит е с английския. Каналите са подходящи за деца, които вече разбират английски език, и са безплатни. Нещо като второ ниво.
Това е канал, в който една дама чете най-новите книжки с малко текст и много картинки. Има много такива канали. Забавното на този е, че участват някакви малки кукли-геройчета, които започват спор с дамата и от време на време има викове, охкания и големи вълнения. Аз нямаше да му обърна внимание, но Елора го видя и полудя по него. Даже си купихме част от книжките.
Scratch Garden, забавна математика, природни науки, срички и звуци на английски, кодиране: https://bit.ly/34GVT7A
Тук има един крещящ червен „точко“, който е наистина смешен. Филмчетата са с внезапни, весели прекъсвания и закачки. Има полезно броене през определено число, с което лесно се учи умножение. Любим канал и на мен, и на Елора.
За дечица, които харесват да майсторят и творят, дори да не разбират добре английски. Занимания на запис с учител, който обяснява всичко, но то се вижда и като картина.
Ако на някого са му нужни такива творчески уроци, ето още един чудесен канал на английски:
Подредила съм линковете за видеата, защото в канала са разбъркани и ми е трудно да ги намирам, а така са полезни и за мен.
Отделно от Easy Phonics 1,2 и 3 има и видеа за следващо ниво за четене. Аз ги намирам за особено полезни, но е добре да стоите с детето, да повтаряте заедно и да го подтиквате да отговаря на гатанките, макар и сочейки отговорите на екрана на телевизора.
Тази година, тъй като Елора се учи да пише на английски, ползвахме книжката „Първите 1000 думи на английски“, както и ето тази игра:
Тя разделя названия на животни на срички и позволява да се образуват нови, фантастични животни. Ние се смеем и четем името на новото невероятно животно, което сме създали. Според мен играта е наистина полезна, а се наложи да я издирвам месец, преди да я купя. Да, правя ѝ безплатна реклама:)
Дано учителите по английски да не ми се сърдят много, може би тези видеа ще им бъдат полезни също. За децата в началните класове предстои да кача статии с линкове към помощните материали, които сме ползвали с Елора по конспектите на МОН – по всички предмети, включително и английски език. Там има и работни листове, създадени от български учители.
Надявам се тези весели канали да ви бъдат полезни и забавни!
Sonic (Ben Schwartz) in SONIC THE HEDGEHOG 2 from Paramount Pictures and Sega. Photo Credit: Courtesy Paramount Pictures and Sega of America.
Рядко се случва, но според мен продължението на филма за Соник ми хареса повече от първата част. Имаше цели три геройчета като Соник, а завършекът на филма обещава и за четвърто. „Соник: Филмът 2“ е подходящ за деца в училищна възраст, според мен. Много по-малките може и да не го разберат. За възрастните може да изглежда детски. Защото той е такъв – с леко наивна история и смешки, весел и пълен с крайности. Доброто срещу лошото, всесилни деца супергерои, изпълнени с доброта хора и накрая – напълно щастлива развръзка. За големите също се намират забавни моменти, където да се посмеем от сърце.
„Соник: Филмът 2“ разказва за таралежчето със супер сили и чистосърдечна душа, което живее с двамата си човешки родители и кучето им. Обаче идилията не продължава дълго, защото злодеят се освобождава, а и други, от далечни галактики, също не му мислят доброто. Ето как Соник отново влиза в схватка със злото.
Tails (Colleen O’Shaughnessey) in Sonic The Hedgehog 2 from Paramount Pictures and Sega. Photo Credit: Courtesy Paramount Pictures and Sega of America.
Струваше ми се, че трудно ще намерим какво да обсъждаме, обаче в разказа са заложени доста въпроси. Например за:
Приятелите. Как хората намират приятелски кръг?
Важно ли е да живеем със себеподобни?
Коя суперсила бихме желали да имаме?
Хубаво ли е да оставаш сам у дома?
Разумно ли е да разхвърляш прекалено много, когато са ти гласували доверие?
Кои обувки са най-удобни?
Последната тема, за обувките, у дома се поражда от избора на трите геройчета, както и от желанието на дъщеря ми да носи само обувки с лепки.
„Соник: Филмът 2“ е филм, мислен специално за децата, поне моето усещане е такова. Това хлапетата няма как да не го оценят.
Изображенията са предоставени от Forum Film Bulgaria
Правила съм тези малки книжки преди доста време и даже си мислех, че съм ги споделила тук. Обаче се оказа, че така си стоят – прибрани в една папка. Това са три „книжки“, които имат по едно изречение на страница. Целта е детето да прочете изречението и да нарисува картинка по него. Също така ми се е искало и да научи нещо ново, затова книжките за пуловера и за пеперудката съдържат и факти. Много са подходящи за развиване на четенето с разбиране.
Книжката за крушата беше първата, която направих. За съжаление съм изхвърлила най-старите илюстрирани книжки, пазя една отпреди година, когато Елора беше на седем. Според мен тези книжки могат да се предлагат на децата няколко години подред. Когато са вече втори – трети клас, те просто ще упражнят рисунката по заглавие и пак ще им бъде полезно.
Те са от по два листа, формат А4, които после трябва да разрежете по ширина, да сгънете и да зашиете по средата. За по-бързо, аз ги зашивам с шевна машина, но и две бодчета на ръка ще свършат работа. Нарочно не съм направила страниците да се отпечатват двустранно – понякога дори фулмастерите пускат повече и се виждат и на задната стана на листа. Когато книжката бъде илюстрирана, бихте могли да залепите гърбовете на белите страници една към друга.
Ако идеята ви допада, можете да си направите и свои книжки – от разрязан и сгънат лист А4 и собствена историйка. Като прототипа на книжката за крушата, който случайно съм запазила:) Според мен така могат да се предават уроци и знания – например за празниците, за природните бедствия, за правилата на улицата, за различните видове сгради. Аз определено ще направя за моята домашна ученичка, също и книжки на английски, за да упражним наученото.
Специално за Първа пролет подготвих един малък урок-театър за дъщеря ми. Тя много харесва, когато учим с кукли и особено се забавлява, ако участва „невъзпитаното мече“. Докато оцветявах листовете, по които щеше да се движи урока, ми хрумна да го запишем.
Ето, че този малък видеоурок за пролетта е качен в Ютюб канала на Пълнощастие, както и в плейлистата Домашно училище.
Урокът поставя въпросите:
Какво е пролет?
Къде има пролет?
Кога е пролет?
Какво се случва през пролетта?
Защо има пролет?
Според мен, когато си отговори на тези въпроси, всяко дете ще може по-добре да си обясни пролетта. Ако желаете и вие да си направите този урок или малко театрално представление за пролетта, можете да свалите листовете за него. Те не са оцветени, тъкмо детето ви може да участва в приготвянето. Във файла съм добавила и КАРТА С КЛИМАТИЧНИТЕ ПОЯСИ НА СВЕТА, както и версия за оцветяване.
Онова, което не присъства във видеоурока е свързано с датата 21 март. Можете да го разкажете на детето си:
Преди петстотин години папа Григорий решил да „закове“ пролетното равноденствие на една дата, 21 март. Затова той въвел сегашния календар, който всички на Земята до днес ползваме. Обаче равноденствието не може да бъде „заковано“. Още на следващата година то се случило ден по-късно, на 22 март. Равноденствието се пада на различна дата почти всяка година – 20, 21 или 22 март.
Ето го и нашият театрален урок за пролетта. Честита Първа пролет!
Това беше първото ни ходене на кино след няколкомесечно прекъсване поради наложените ограничения. Бяхме гледали трейлъра на „Мей червената панда“, който изобщо не ни подведе – филмът е забавен, динамичен и дори малко непредсказуем.
Единственото, което не ми допадна, беше подчертаното отделяне на подрастващото дете от семейството му. Всички изживяваме близки приятелства в млада възраст, ала поне при нас, българите семейството е за цял живот. Добрите родители неизменно подкрепят децата си и рядко се оказват „лоша компания“ като приятелите. Филмът всъщност беше възможност да си поговорим за това с дъщеря ми. И да се посмеем от сърце на веселите моменти, докато гледаме анимацията.
ЗА КАКВА ВЪЗРАСТ Е ПОДХОДЯЩ:
Та, заради въпросите, които повдига „Мей червената панда“, бих я препоръчала за деца в училищна възраст, както и за възрастни без ограничение в годините.
ЗА КАКВО СЕ РАЗКАЗВА:
Главната героиня е момиче, което тъкмо съзрява и започва да се превръща в грамадна червена панда, когато се развълнува. От това произхождат безброй смешни и конфузни ситуации. Червената панда навежда ума ми към така любимите ми върколаци и превръщачи от фентъзи повестите и дори само заради тях ми става любима.
КАКВО ЩЕ НАУЧИМ от „Мей червената панда“?
Ще си поговорим за връзките с роднините и с приятелите, за разликите и приликите, и колко приятели имат сега мама и татко, баба и дядо. Мда, може и да стане малко тъжно.
Ще обсъдим чувствата – гнева, радостта, срамежливостта – и начините за справяне с тях.
Ще дадем примери за засрамващи постъпки и има ли нещо засрамващо в нашето, родителско поведение, както и в държанието на децата към мама и татко.
Ще опишем какво значи да взимаш решения за бъдещето. Ще гадаем как ще се развие бъдещето на Мей.
Ще поприказваме и за начина, по който ни възприемат околните, които не ни познават изобщо или не достатъчно.
Хубаво е, че не бързаме да говорим за всичко това веднага, след като сме гледали филма. Има поне седмица, докато той поизбледнее от умовете си, за да обсъждаме заедно любими моменти от него.
Наближава Баба Марта и търсех разни занимания, свързани с прежда. Така направихме тези гъсенички. Разбира се, те биха могли да се направят и в други цветове. Елора много ги хареса, макар че за пореден път си имаше леко инатливо, собствено мнение и почти не сложи червено на нейната гъсеничка.
МАТЕРИАЛИ
Нужни са ви дървени пръчици (може и клончета, защо не), прежда, лепило за хартия, очички (ако нямате, просто нарисувайте)
ИЗРАБОТВАНЕ
Нарязваме преждата на парченца. Както виждате, нашата прежда е малко по-дълга от пръчиците. В тази дължина е удобна за нанизване.
Покажете на децата как да сгънат многократно преждата и да отрежат накрая, за да стане по-бързо рязането. Иначе им става досадно и се налага да помагате повече.
После нанизваме кончетата, както е показано на снимката:
сгъвате конеца на две
слагате по средата му пръчицата
подпъхвате двата края през пръчицата в „ухото“ от прежда горе
издърпвате двата края
От време на време мацвайте малко лепило на пръчицата, за да се закрепя по-лесно преждата.
Едно конче обърнете нагоре – то ще играе ролята на антенки.
Накрая подрежете краищата на нанизаните конци, подобно на многобройни крачета. Залепете очичките от двете стани. Нарисувайте устичка.
Получава се гъсеничка или стоножчица. Тя става за подаръче от дете на дете за Баба Марта, за любими роднини или просто за игра.
У дома винаги изработваме творбите си заедно – една гъсеничка Елора и една аз. Така хем показвам, хем правя компания, хем мъничко се състезаваме.
Тази Коледа направихме много украси и опаковки в стил „меденка“ – в цвят на естествен картон и изрисувани с бял маркер. Ние правихме основно къщички, но всъщност формата може да е най-различна: птици, сърчица, елхички.
КАКЪВ МАРКЕР ДА ПОЛЗВАТЕ
Направих няколко проби с различни пишещи средства. С бял водоразтворим пастел става, но той пише доста дебело и се размазва лесно, дори и след време.
С темперни, акрилни или гваш бои се получава добре, особено ако ползвате тънка четка. Но, трябва да чакате, докато боята изсъхне.
С акрилен маркер се получава най-лесно. Той съхне веднага, но не забравяйте, че не се трие и може без да искате да надраскате масата. Ние така си надраскахме едно бюрце. Затова постелете нещо.
КАК ДА ГИ ИЗРИСУВАТЕ
Разгледайте къщичките, които сме майсторили. Има няколко основни правила, които ще направят крайния резултат по-добър:
очертайте с контур цялата къщичка
нарисувайте керемиди
част от фасадата оцветете с различна текстура: точки, чертички, снежинки
добавете украса на прозорците
колкото повече детайли има, толкова по-добре
ЗА ИЗРЯЗВАНЕТО
Къщичките от картон изрежете вие, може да ползвате макетен нож за целта. Тези от амбалажна хартия оставете за детските ръчици. Просто дайте форма (предварително изрязана от картон), която детето да прекопира и после да изреже само, ако е над четири годинки.
ВИДОВЕ „МЕДЕНКИ“
Къщички за прозорец
За такива къщички най-добре стои картонът, който няма отпечатано от нито една страна. Тоест, да не е от опаковка, защото се виждат и двете страни на къщичката. Изрисувайте къщичките от двете страни на картона.
Все-пак, и картон от опаковки става – ако живеете на по-висок етаж и едната страна на къщичките няма да е толкова видима. Тогава обърнете лицевата страна към стаята и изрисувайте само нея. Ние си направихме цяло село.
Къщички – шити опаковки
Ще ви е нужна шевна машина и може да се опаковат само по-плоски подаръци или бонбонки. Получават с много красиви опаковки, само от амбалажна хартия.
Изрежете къщичка с нужната големина, зашийте всички краища, освен един. Изрисувайте къщичката. Пъхнете подаръка. Зашийте и последната страна.
Ще ви е нужна шевна машина и може да се опаковат само по-плоски подаръци или бонбонки. Получават с много красиви опаковки, само от амбалажна хартия.
Къщички – хартиени торбички
Също много красиви за опаковки. Нужни са само торбички от амбалажна хартия и маркер. Ние изрисувахме торбичките от едната страна. Оставихме достатъчно място за затваряне горе, даже си отбелязахме как ще се прегъне покрива. Покривът може да е и плосък, това е лично решение. След като изрисуваме торбичката, я затваряме или с тиксо, или с панделка като пробиваме дупчици в „тавана“ на къщичката.
Къщички – картички
Дали ще са от прегънат или единичен лист, вие решавате. Чудесни картички, които всяко дете може да направи самичко или с малко помощ.
Видях къщички-меденки с добавени цветове – червено и зелено – което също стои много сладко.
С Елора направихме, както всеки път, по еднакъв брой къщички. По една на ден, като тя доста се съпротивляваше на моите изисквания за изрисуване. Наложи се да я помоля да сложи контур на къщичките, които правеше тя. Не настоявах особено, защото все-пак украсата трябва да е приятно занимание, без препирни. Може би, ако децата са повече, ще се стараят повече. Но Елора влиза във възрастта, когато си има собствени виждания и си ги отстоява.
Къщичките „меденки“ са чудесни за Коледа, но през февруари все-още стоят на прозореца ни. Мисля си, че и като опаковки за мартенички ще са прекрасни. А защо не и като украса за Баба Марта, с добавен червен цвят?
Рисувайки ги, децата упражняват графомоториката, прецизността, търпението, умението да изрязват, да творят, да следват инструкции и да наподобяват. Какво по-хубаво от това:)
Домашното кисело мляко започнахме да правим много след хляба и доста се чудихме и маехме, докато се решим. Затова записвам рецептата тук – за да се убедят повече хора, че е изключително лесно и не отнема нито чак толкова време, нито сили. Това е рецепта за краве кисело мляко.
Отдавна не купувам масовите марки млека. Те, колкото и да са „подправени“ с овкусители, пак не са ни вкусни. Бяхме си намерили няколко малки стопанства, които правят истинско кисело мляко. Там вече грижата ни беше растящата купчина стъклен амбалаж и цената. Ние ядем доста кисело мляко.
Дълго време разпитвахме приятели, които си подквасват мляко. Даже все-още разпитваме. Прясно така или иначе си взимахме от млекомат или от стопанство, не беше проблем. Накрая подарих на мъжа ми един термометър за храна и се решихме да се пробваме.
Ето как правим млякото ние, или по-точно мъжът ми – Явор. Аз само помагам, а той е майсторът вкъщи.
Ако сте претенции като моя милост, проверете дали млякото, което купувате, няма мирис на животно. Ако има и това ви притеснява, намерете мляко, което ви допада като аромат.
Суровото мляко се сварява на умерена температура, без похлупак. Ползвайте достатъчно голяма тенджера и сложете отгоре ѝ една голяма лъжица напреки, та ако млякото кипне, докато сте се разсеяли, да не излезе извън тенджерата.
Преди оставяхме млякото да поври на слаба степен (ние от 9 възможни ползваме втора) двайсетина минути – ако млякото е „тънко“. Целта е да намалее водата и да е по-богато млякото после. Напоследък купуваме мляко е с толкова богат каймак, че няма нужда от изваряване, защото е достатъчно гъсто.
След като мине изваряването, оставяме млякото да изстива. Вкъщи сме доста заети, ето защо слагаме термометъра и така ни е по-лесно да следим наближава ли заветния миг на подквасването. Повечето хора проверяват температурата с топване на пръст, но ние с Явор ако почнем, ще си измием ръцете накрая от проверки:)
За по-бурзо изстудяване тенджерата може да се сложи в съд със студена вода.
Температурата на кравето мляко за подквасване трябва да е между 43 и 47 градуса по Целзий. Овчето мляко се подквасва на друга температура, не сме го правили. За кисело мляко смес просто сложете овче кисело мляко, в краве прясно на температура 43 и 47 градуса.
Нашият термометър е за капучино, не за кисело мляко, но пак върши чудесна работа.
След като сме дочакали нужната топлина, на всеки литър прясно мляко слагаме по една-две супени, пълни лъжици хубаво кисело мляко.
ПОЯСНЕНИЕ от 2025г: Преди слагахме по 3-4 лъжици на литър, но киселото ни мляко бързо се вкиселяваше, а понякога даже се „пресичаше“ след няколко дни. Тогава една жена от стопанство ни каза, че по лъжица на литър е достатъчно. Опитахме първо с две лъжици и се получи много по-гладко кисело мляко с мек вкус. Така че, ето още една тайна. Не слагайте много кисело мляко за закваска.
Хубаво кисело мляко означава мляко от малко стопанство, домашно кисело мляко с живи, булгарикус бацилчета. Не става с мляко от супермаркета. Ще намерите хубаво кисело мляко например там, откъдето ще си вземете суровото мляко. Или в магазинчета с фермерски продукти.
Разбъркваме прясното мляко с киселото, ние ползваме тел за целта. (Някои хора добавят по половин чаена лъжичка сол и една захар на няколко литра мляко). После го сипваме в глинени гърненца. Ще стане и в обикновени буркани, обаче глината прави половината от киселото мляко, повярвайте ми.
Глината е жива и млякото е живо, създадени са един за друг.
Завиваме похлупените глинени гърненца в два ката вълнени кърпи. Аз съм си изрязала такива кърпи от дебел, вълнен плат и си ги ползвам за всякакво втасване. Може да ползвате стар пуловер, одеалце, хавлии. Така завито млякото в гърнета/буркани престоява четири-пет часа (при температура в стаята 18 градуса). ВРЕМЕТО ЗАВИСИ от температурата в стаята. От пролетта натам, когато вкъщи е над 24 градуса, държим гърненцата завити 4 часа. Млякото е стегнало още преди да го приберем.
Колкото повече държите млякото на топло, толкова по-кисело ще стане.
След като четирите часа минат, отвиваме и пъхаме в хладилника.
Ако надзърнете в неохладените гърненца, може да откриете, че млякото все-още не е съвсем гъсто. То ще се сгъсти напълно когато се охлади, след още няколко часа.
И готово! Имате вкусно и полезно, българско кисело мляко.
Общо-взето, подквасването на мляко е бързо, повечето е просто чакане. Не отнема време, дори за заети хора като нас. Няма загуби – колкото прясно мляко сложите, толкова кисело излиза. А никъде няма да намерите кисело мляко в глинено гърне:)
Истинската игра започва на шест години, но горе-долу по същото време започва и училището. Детето тръгва в предучилищна или първи клас, а близките му запяват познатата песен:
„По-добре книжка, вместо играчка.“
„В училище не се носят играчки.“
„Ти да не си бебе?“
Бях изненадана да забележа как започна да се променя играта на дъщеря ми, след като влезе във възрастта между 6 и 12 години. Тогава децата вече познават света, в който живеят, могат да се изразяват чудесно, подвижни и ловки са, използват въображението си. Възрастта след 6 и преди тийнейджърството са последните години на детството, те са най-сладкото и осъзнато детство. Децата играят почти същите игри като преди, но в пъти по-смислено и умело. Игри, които развиват умението им да общуват: да създават приятелства, да преценяват хората, да прощават и дори да се преструват. Тези игри ги развиват като пълноценни личности, затова те са задължителни и не бива да им бъдат отказвани.
Какви са игрите между 6 и 12 години?
Ролеви игри с други деца – игри със сюжети от филми или книжки, дори телевизионни реклами. Децата спонтанно пресъздават части от любими истории или вземат образите на харесвани от тях герои. В други случаи дори измислят свои герои и ги „напъхват“ в познат сюжет. Така те подсъзнателно извайват бъдещата личност, в която ще се превърнат някой ден, когато пораснат.
Често децата нямат достатъчно добри примери около себе си, затова взаимстват сюжети от други деца. Старайте се не само в тази възраст, а и преди това, да давате на децата си достатъчно добри примери на герои, в които те биха желали да се превъплътят, играейки. Иначе детето ви може просто да следва чужди интереси и да не открие своите.
Най-често фигурките са човекоподобни и дребнички, но нямам по-подходяща снимка:)
Игри с фигурки – самостоятелно или съвместно с друго дете разиграване на ситуации с малки фигурки. Често децата играят с фигурки и когато са сами. Всъщност, осъзнатата игра на кукли при момичетата започва именно във възрастта след 5-6 години. Тогава идва времето на кукленските къщи, на креватчетата за кукли, на дрешките и шиенето им. Не, че преди тази възраст момиченцата не играят на майки и деца, просто след шестата година има истинско привързване към играчката-дете, има осъзната грижа, която продължава дни, седмици наред.
Маскиране, преобличане, гримиране, грижа за външния вид – самостоятелно или с близки приятели. Децата постепенно започват да обръщат внимание на външния вид: своя и чуждия. Забелязват характерните за любимите им герои дрехи. Започват да определят героите, че и хората, по тяхната външност. Не знам дали момченцата играят на игри с маскиране с други деца, но момиченцата започват да се лакират една-друга, да си сплитат косите. Това е игра на наподобяване, на избистряне на интересите, независимо дали е самостоятелна или споделена с други деца.
Първите опити за грим доказват колко са важни упражненията:)
Фантазиране и рисуване на тези фантазии – това е нещо средно между ролевите игри и играта с фигурки. Тук детето се стреми да превъплъти мечтанията си. Да създаде и да съхрани вълшебните си светове и приятели, да ги сподели с други хора. Бихте могли да му помогнете, като му осигурявате средства за рисуване и моделиране, както и уроци за умения, ако ги поиска.
Решаване на загадки – това са собствените разсъждения или разискването им с приятели. Достигането на изводи, проверката на тези изводи. Загадките могат да са от ежедневието – неща, за които детето не иска да пита възрастните, например. Може да са част от историите в любими филми, книги. Може да са и наистина опасни въпроси от типа „Какво ще стане наистина, ако бръкна в контакта?“, така че, бъдете нащрек. Възрастта 6-12 години е времето на откритията. Старайте се да поддържате близка връзка с детето си и да му обяснявате рисковете. Нека то ви споделя своите планове, доколкото това е възможно. За целта трябва да спечелите доверието му. Важи старото правило – отказваме само неща, които пряко застрашават живота и здравето на детето. Отказът без основание ще намали доверието на детето във вас.
Състезателни подвижни игри – в зависимост от интересите на детето. Всякакъв вид спорт, включително компютърни игри. В тази възраст повечето деца изпитват нужда от компания за подвижните игри и харесват да се съревновават. Друга част от децата ги избягват, защото се чувстват неуверени или не са достатъчно ловки. За съжаление, расте броят на децата, които имат наистина лоша физическа култура. Те не умеят да се катерят, защото от малки им е било обяснявано, че ще паднат. Не тичат, защото ще се изпотят. Не скачат в локвите, защото ще се изцапат. Общо-взето, това са деца, за чиято подвижност никой не е отделил достатъчно време и усилия, когато са били мънички. По-лесно е било да им се забрани нещо, отколкото да се перат дрехи и да се превързват коленца. Говоря от свое име, защото аз също израснах като такова дете – мразещо физкултурата, която се нареждаше сред трудните предмети. Не твърдя, че децата трябва да бъдат записвани на всякакви видове спортове, дори да не искат, а да не им се пречи да се движат възможно най-много, докато още са мънички.
Слънчев, пролетен ден, 14 часа. Всички други по-големи деца в квартала са на занимания.
Всички тези игри много приличат на игрите от детската градина, но сега са на различно ниво. По-сложни са, по-дълбоки. Ето защо е важно за децата да ги играят, да не бързат да пораснат.
За да играят във възрастта между 6 и 12 години, на децата им е нужно:
ВРЕМЕ
За съжаление, свободното време на учениците е силно ограничено. Те са целодневно на училище, а често след училище са и на кръжоци. Моят съвет е да изчистите извънкласните дейности на своето дете или поне онези, които сте поискали вие, а не то. Представете си как отивате на работа за 8 часа, а след това на втора работа вечерта и през уикенда. Ще се радвате ли? Колко време ще издържите така? Защото в повечето случаи детето ви не отива да си играе на кръжока след училище, то отива да учи и там.
ИГРАЧКИ
Ясно е, че ни се иска да намалим купищата играчки у дома, за сметка на книжките. Обаче детето ви има още време за игри, поне докато не стане тийнейджър, а защо не и след това? Ако му втълпявате, че е пораснало за играчки, то ще ги замени с телефона си.
Знаете ли, че огромен процент от децата не умеят да общуват по телефона (видео чат) с техни връстници, освен чрез игри в мрежа? Тоест, те не искат да разговарят, да споделят. Те просто пускат игра.
Знаете ли, че заплашително расте броят на децата, които не умеят да се забавляват на живо, дори сред природата с техни връстници, освен с телефон?
Отегчението от други хора (възрастни, по-малки деца) е характерно за тийнейджърите, но вече е част от живота дори на първолаците. Ето защо приберете телефоните и идете да купите с детето си нова играчка. После играйте с него, помогнете му да си спомни как се играе, научете го как се играе. Хванете последния влак, преди да нишката на детството му да се изплъзне като балонче от пръстите ви.
Когато майка ти много държи да влизаш в локвите, а ти искаш да я зарадваш:)
КОМПАНИЯ
Днешните деца са самотници. Те имат избор от около трийсетина деца, сред които да си намерят приятели. Децата на съвремието, най-често се групират по двойки и страдат в дните, когато другарчето им отсъства. Това започва в детската градина и продължава в училище.
Може възпитателките или учителките им да са най-прекрасните хора на света, но детето е самичко в групата или класа си. То няма закрилата на своя дом или своите близки, каквито някога са имали децата, играещи на улицата. Не може да изтича при баба си, ако друго дете го удари, например. Принудено е да спазва правилата на групата или класа.
Забелязала съм, че голяма част от децата, израснали с пълна програма – държавна ясла, детска градина, училище – имат трудности със запознаването с други деца. Когато си избират нов кръжок например, те предпочитат да познават някое от децата там. При случайно събрана група от повече от едно познати деца, те опитват да отделят приятелчето си от останалите, за да играе то единствено с тях.
Те не го правят, защото са невъзпитани или лоши деца, или защото не харесват другите деца. Не го правят и защото са необщителни по природа. Това се случва, защото децата не умеят, не са виждали как се поддържа приятелство в по-голяма група. Ясно е, че играта между три деца е трудна. Помогнете на своето дете да открие своята роля в общуването. Играйте ролеви игри с три персонажа – например майка с две деца. Играйте с децата си. По минутка, по пет, докато се прибирате към вкъщи от училище, разигравайте с реплики някаква ваша си, смешна пиеска. Приобщавайте други деца и възрастни към тази игра. Поощрявайте детето си да разширява кръга от приятели. Помагайте му да измисля теми за разговор с непознати – това също може да бъде смешна игра.
СКУКА
Погледът може и да казва „скука“, но всъщност сме снимали прическата:)
Без скука няма творчество. Доказано е. Ако времето ви е запълнено, само ще изпълнявате задълженията си и няма да има кога да се обърнете към душевността си. Ето това е другото важно. Оставете децата да скучаят. Без телефон и телевизор. Поне час на ден. Ще намерите ли такова прозорче в графика им?
Налага се, защото е жизнено важно учениците да играят. Знаете, че ако харесват училището, то е най-вече е заради междучасията и съучениците. Иска ми се носенето на играчка в училище да е нещо нормално, което не извиква заучената от възрастните подигравка:
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
