Тази година за Деня на народните будители ми хрумна да направя списък по азбучен ред, където всеки може да намери име, подобно на неговото. Смятам, че еднаквите имена сближават. За децата (за всички даже) ще бъде по-лесно да проумеят думата „будител“, когато потърсят едно име в списъка, а после прочетат в Мрежата малко повече за него. Ето как направих този вечно непълен списък „Будител с моето име“
Този списък винаги ще бъде непълен.
Просто е невъзможно да бъдат вписани всички онези хора, дали искрата, подтика, радостта, гордостта да сме българи. Но колкото и непълен да е, ние винаги можем да го допълваме през годините. Можем да се вглеждаме в имената – и на мъже, и на жени. Специално се постарах да има много жени в моя списък. Защото момичетата са бъдещите майки и онези, които ще откърмят бъдещите българи. Разбира се, има съвременни имена, които няма как да бъдат намерени в списъка. Но даже първата буква на името или на фамилията поражда чувство за сродност.
Ако имате нужда от текстовия файл, за да можете да го редактирате – пишете ми. Ще би го пратя. Тук слагам списъка – кратичък, но събран от сърце.
„Къщата за кукли на Габи“ е детска телевизионна поредица, по която е създаден едноименният филм. Той е смесица между игрално кино и анимация, като от време на време героите се обръщат за помощ и към зрителите в кинозалата.
ЗА КАКВО СЕ РАЗКАЗВА
Габи е тийнейжърка, която има вълшебна къща за кукли, измайсторена преди години от нейната баба. Момичето може да се смалява и да влиза в къщичката, пълна с оживели котета-кукли. Един ден, по нещастна случайност, къщичката попада в ръцете на друга любителка на котките, която обаче е забравила как да играе със своята колекция от играчки.
ЗА КАКВА ВЪЗРАСТ Е ПОДХОДЯЩ
„Къщата за кукли на Габи: Филмът“ разказва за възрастта между игрите и порастването. Засяга въпросите, които се въртят в главата на всички момичета над 10-12 години. Бих казала, че той е подходящ за всички момичета, които тепърва порастват – и онези в детската градина, и онези в прогимназията. Даже е чудесен за тях, препоръчителен. Понеже във филма има доста брокат, панделки, диадеми и всякакви момичешки неща, може би момчетата няма да бъдат във възторг от него. Филмът е подходящ и за любителите на котки.
ТЕМИ ЗА РАЗГОВОР
Понеже разказва за порастването, това е основното, за което да поговорим с детето си:
как така хората забравят как се играе
мога ли да продължа да играя с играчки, дори да съм голям
има ли „бебешки“ неща, които големите не бива да правят
Също така, изхождайки от сцената с нахалните момичета-скаути във филма, е добре да поговорим с децата си за тяхното поведение:
длъжни ли са ни с нещо непознатите хора
приемливо ли е да влезеш в чужда къща без покана
приемливо ли е да пипаш чужди вещи
Да си призная, очаквах „Къщата за кукли на Габи: Филмът“ да е направен за доста по-малки деца от дъщеря ми, но са оказа, че е точно за възрастта ѝ (тя е на 12 години). Определено смятам, че майките и дъщерите или бабите и внучките, или лелите и племенниците ще прекарат чудесно момичешко време, докато го гледат.
Моята дъщеря е домашна ученичка. Никога не е посещавала детска градина или училище. Учи вкъщи, а ние с баща ѝ сме нейните основни учители. Отдавна се каня да разкажа повече за домашното обучение, за причините и големите ползи от него. Много хора смятат, че то е „забранено“, „вредно“, „само за богати“, „за проблемни деца“. Други внезапно се оказват в неразрешима ситуация и започват да търсят нови възможности за своите деца. Ако ви е любопитно – тук ще разкажа за нашето домашно обучение.
ИСТОРИЯТА НА ДОМАШНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Домашното обучение е широко разпространено още от 70-те години в Щатите. Напоследък набира все по-голяма популярност в Русия, както и в цяла Европа. Хората, които не си представят света без училища, е добре да си припомнят, че съвременното училище – такова, каквото го познаваме – съществува едва от 20 век. Преди това, през цялата човешка история, децата са се обучавали основно вкъщи. Така те не са били лишавани от възпитанието и близостта на своите семейства, както все по-често се случва в наши дни.
Няма спор, че в България училището е започнало като една добра, родолюбива идея. Децата се научавали на четмо и писмо, на основните знания за света. С тази разлика, че тогава училището заемало неголяма част от времето на децата.
РАЗДЕЛЕНИТЕ СЕМЕЙСТВА
Днес училището изисква присъствието на детето целодневно, още от четиригодишна възраст. Често децата в началните класове прекарват над осем часа в училища и занимални – в неудобни дрехи и обувки, седнали на чинове и далеч от близките си. Това са стресови ситуации, а е доказано, че в стресови ситуации човек не може да учи. В съвременните училища детето се научава да мълчи, да се нагажда, да бъде само, да не се доверява, да не търси привързаност, да бъде „кораво“, да не показва грешките си, да не опитва нищо, в което може да сгреши. То не прекарва с близките си достатъчно време, за да присъства на ежедневни случки. Често просто няма кога да бъде възпитано – да е научено да поздравява, да не се бута при отваряне на врата, да дава предимство, да кавалерства, да води обикновен разговор, да се интересува добронамерено от познат, да пази чистота, да общува с хора на различни възрасти, да се съобразява с нормите в обществото…
КАК РЕШИХМЕ ДЕТЕТО НИ ДА УЧИ ВКЪЩИ
Убедих се, че човек започва да разсъждава различно, когато има дете. Преди Елора да навърши годинка, дори не ми беше хрумвало тя да не посещава детска градина, какво остава за училище. После дойде време да се върна на работа, а тя беше толкова мъничка. Работата ми е такава, че можех да работя от следобед до по-късно вечерта, затова първо намерих гледачка за три часа на ден – до часа, в който свекърва ми се прибираше от работа. После внезапно на гледачката се наложи да отсъства и се наложи свекърът ми да поеме тези три часа. Аз хранех Елора, слагах я да спи, включвах бебефона и хуквах на работа. Оказа се, че можем да се справим, затова положението не се промени, докато не дойде време за задължителното записване на детето на градина – тогава на петгодишна възраст.
Най-много от всичко ме отблъскваше факта, че не е позволено да си взема детето от детската градина когато аз реша. Или да не го водя, ако реша. Не. Аз губех правото над собственото си дете в работното време на детската градина.
Заинатих се. Вече бях чувала за домашното обучение. А вкъщи се справяхме много добре. На пет години Елора четеше и смяташе. Освен това никак не обичам да кандидатствам, да броя точки, да нямам избор, да дремя в някакви сайтове с надеждата детето ми да бъде класирано. Благодаря, но не.
С таткото на Елора решихме да пробваме как ще се справяме за двете години в предучилищна. Все-още не знаехме дали ще продължим и в училище. Все-още не се бяхме убедили напълно, че това е нашия начин. После видяхме, че не е трудно. Че така ни е добре. После се убедихме, че това ни се отразява добре. Че сме на прав път.
Към днешна дата не бих записала дъщеря си в училище доброволно.
„СВОБОДНОТО ВРЕМЕ“
Съвременните деца се учат най-вече да бързат, да изкарват добри оценки и да се сливат с тълпата. Времето е такова – забързано. Но има и други възможности за децата. Просто тези възможности ще ни струват на нас, родителите, нашето „свободно“ време. Пиша в кавички „свободно време“, защото много родители не разбират, че щом имаме деца, „свободното време“ го няма. Децата, семейството ни вече стават нашата кариера и нашите „най-добри приятели“. С тях прекарваме свободното си време и то не насила, а от любов, с желание. Ако не разбираме защо не можем да очакваме полагащо ни се всяка седмица „лично време“, значи нито домашното образование, нито родителството са за нас. Нямам предвид човек да не спи, да не се излежава и да не ходи на почивки. Или да не работи. Или да няма приятели. Напротив. Просто това се случва заедно с децата.
РАБОТА И ДОМАШНО ОБРАЗОВАНИЕ
Веднага казвам, че е трудно да си обучавате детето вкъщи. Не само заради парите. Ако сте богати, чудесно. Ще ви е малко по-лесно. Ние не сме богати и се налага да работим:) Това означава, че още преди години се отказахме от част от доходите си. И двамата родители се отказахме, не само единият. Познавам семейства, в които майката гледа децата, бащата изкарва пари. Това също е трудно – и за майката, която трябва да се справя сама с отглеждане, обучение, възпитание, поддържане на дом; и за бащата, които е лишен от повече време с любимите си хора.
Обаче, като изключим принудителното отказване от пълен работен ден, самото домашно обучение не е скъпо, ако го вършите сами. Често си давам сметка колко пари са нужни за едно дете, което ходи на градина или училище: за учебни такси, за униформи, за храна, за тържества, за път, за учебници, за учебни екскурзии. И съм щастлива, че поне тези пари се спестяват на нашия скромен семеен бюджет.
Децата, обучавани в домашна среда, като правило боледуват по-рядко. Просто липсват други деца, които да ги заразяват. Спестявате пари от лекарства и прегледи, честно е да се спомене. Имате възможност да отгледате здраво, калено дете, стига да знаете какво правите.
Ако обаче не можете да обучавате детето си лично – поради някаква причина – тогава ще се наложи да осигурите частни уроци, онлайн курсове или цели обучителни програми за своето дете. Тези услуги варират – от безплатни до много скъпи. От такива, които не ви осигуряват диплома, до такива с пълен набор изпити.
ДОБРАТА НОВИНА
Добрата новина е, че в България можете напълно безплатно да се явявате на изпити и да получите диплома за всеки клас. До този момент (6 клас тази година) нашето семейство се справя без платени уроци. Купувала съм две години подред абонамент за около 30 лева на година за математика и английски език, който обаче почти не използваме и предстои да бъде прекъснат.
Елора имаше удостоверение за завършена предучилищна подготовка, получена след явяване на изпити в кварталната детска градина, където беше записана в самостоятелна форма на обучение. След това получи удостоверение за завършено начално образование, както и за завършен пети клас от едно държавно софийско училище, в което полага годишни изпити в същата форма на обучение. Във въпросното училище има много други деца, които са записани в подобни форми на обучение. Тези деца са най-различни. Има ученолюбиви, има проблемни, има спортисти, надарени деца, деца от чужбина, необщителни, деца с трудности в обучението, деца от религиозни семейства, незавършили навреме деца… Също като в класовете с редовно обучение.
СОЦИАЛИЗАЦИЯ
Дойдохме си на думата:)
Съществува погрешното схващане, че в училище и в детската градина децата се социализират. Щом децата са част от някой училищен клас или група в детската градина, родителите рядко се тревожат дали децата им имат приятели и колко добри приятели са им те. Не. Те се тревожат за знания и ги записват на какви ли не курсове. Но липсата на привързани приятелства – този въпрос рядко излиза на дневен ред преди пети клас. Забелязала съм, че поколението на сегашните родители и поколението на днешните баби и дядовци са на мнение, че мястото на децата е при останалите деца. Че децата трябва да изграждат връзки помежду си. Да се отделят от семействата си, за да бъдат самостоятелни.
Аз изобщо не съм съгласна с това.
Всъщност, ще подкрепя мнението си с една малка извадка от книгата „Стойте до децата си“ на Гордън Нюфелд:
„Когато говорим за социално поведение, не бива да се фокусираме върху отношенията между децата. Процесът на насочване се състои в това детето да следва възрастния.“
Детето да следва възрастния – това мое верую ми е помагало години преди да прочета книгата на Гордън Нюфелд. Всъщност, това водачество не отхвърля модерната фраза „да следваме децата“. Ние следваме децата, като се водим от техните интереси, но ги водим, като ги посвещаваме в цивилизацията на нашия свят. Водим ги през ежедневната рутина заедно с цялото им семейство. Така се предават човешките ценности – от родителите към децата. За съжаление съвременното училище спира този естествен процес. Цели поколения са били лишени от добро възпитание и досег до истинска човечност, включително моето поколение.
Препоръчвам да прочетете цялата книга на Гордън Нюфелд. Тя разисква именно въпросите за привързаността и прекъснатата връзка с децата ни.
ИСТИНСКАТА СОЦИАЛИЗАЦИЯ:
Децата, които не ходят на детска градина или на училище, не стоят затворени вкъщи. Те прекарват доста време извън дома си. Научават се да се запознават с други деца навсякъде, където отидат. Причината е, че само така могат да си осигурят компания. Научават се да общуват с деца и възрастни на всякаква възраст – невинаги наличните възможности са на същите години като тях. Моята дъщеря никога не е имала проблем да играе и с малки, и с големи, и с момичета, и с момчета. Никога не ѝ е хрумвало да откаже да се запознае с дете, защото „вече си има най-добра приятелка“ или защото в това време вече играе с друго дете.
Да, на домашнообразоващите родители се налага да заведат детето си на места, където ще има и други деца. Да, често децата, които се срещат в работно време из парковете, са болни и затова не са на градина. Но на открито един течащ нос или кашлица не са чак такава заплаха. Освен това на малките деца не са им необходими други деца всеки ден. Може и пред ден-два. Децата растат и постепенно завързват приятелства, макар и краткотрайни в повечето случаи. Уговаряте заедно срещи за игра. Записвате ги на някакво харесвано занимание. И се получава чудесно.
ИЗГУБЕНО ВРЕМЕ
Много деца днес ходят на училище, а после сядат с баба си, с майка си или баща си и учат наново, за да разберат онова, което са им преподали. Така учебният ден се проточва безкрайно и изяжда свободното време. За мен така се ражда омразата към знанието.
СПЕЦИАЛИСТИТЕ
Все по-често ни се обяснява, че само специалистите могат да бъдат учители. Аз няма да споря с тази новост, моят аргумент е броят на специалистите и времето, което те биха могли да отделят на всяко дете в класа им, за да го научат на нещо. Не просто да проследят какво е научило вкъщи, не да му поставят срочна и годишна оценка, а да изградят връзка с всеки ученик и да станат негов учител. С тези думи не съдя учителите, напротив. Много от тях опитват да огреят навсякъде, но това е невъзможно. Нямат време. Нямат сили. Те са хора, даже да са специалисти.
Да си призная, вкъщи имаме само едно дете и сме двама, а често сме на ръба на нервна криза – колкото по-нагоре в класовете вървим. Обучаваме дете, което познаваме, възпитали сме го, имаме известна власт и влияние над него, и много си го обичаме. Обаче понякога ми идва да помета стаята с нашето дете, докато опитваме да го накараме да научи онова, което не иска. Защото, нека си го кажем ясно:
Има изисквания за знания и умения, които трябва да бъдат покрити, за да получи това дете диплома. Без значение къде сте го записали, колко пари плащате и колко сте свободомислещи – в края на обучението ще ви е нужна диплома. Без диплома едва ли ще му се обадят за интервю, когато започне да си търси работа. Така че, освен ако не притежавате личен бизнес, който да подсигури и детето ви чак до неговата пенсия, ви е нужен документ за завършено образование. Така е устроен съвременният свят.
ПРЕПОРЪЧАНА ЛИТЕРАТУРА:
Има две книги, които ще са от голяма полза за всеки осъзнат родител. Не само за домашнообразоващите, а за всички. Едната вече я споменах – „Стойте до децата си“. Полезна за родители не само на малки деца, но и на деца в тийнейджърска възраст.
Втората книга е наГлен Доман „Как да увеличим интелигентността на бебето си“. Голям поклонник съм на метода за детско развитие на Доман, използвала съм го чрез картите с думи най-вече. Освен за децата обаче, този метод развива и уменията на родителите. Човек се научава как да общува с детето си, как да го учи, как изобщо учат децата. Този метод създава близост между родители и деца, освен всички други ползи, които ясно проличават, щом започнете училище.
РОДИТЕЛИ И ДЕЦА
Има още нещо важно, което трябва да спомена: интелигентността на родителите е от съществено значение, когато става въпрос за домашно образование. Налага се за знаете много и да умеете да учите, да сте отворени към новото, да сте търпеливи, разбиращи и самокритични. Ако мразите ученето, ако не се вълнувате от знанието, домашното обучение ще бъде дълбоката яма, в която можете да паднете заедно с детето си. Защото децата не учат сами, те имат нужда от наставник. Не очаквайте детето да се образова самостоятелно, четейки учебниците си.
Ако въпросът с домашното образование ви е любопитен, очаквайте статията за самостоятелната форма на обучение. В нея ще разкажа по-подробно за нашия досегашен опит с нея.
„Лошите момчета 2“ е специален и с това, че един от героите в него е озвучен и на български, и на английски от българска актриса – Мария Бакалова. Тук тя е гласът на Пигтейл.
ЗА КАКВО СЕ РАЗКАЗВА:
Лошите момчета (и момиче) г-н Вълк, г-н Змия, г-н Акула, г-н Пираня и г-жа Тарантула са се отказали от лошотията си и вече опитват да живеят без престъпления. За съжаление, миналото ги застига, хората са предубедени, а други престъпници искат да се възползват от тях.
ЗА КАКВА ВЪЗРАСТ Е ПОДХОДЯЩ:
Понеже, макар и анимирани, всички герои са пораснали, бих препоръчала филма за деца в училищна възраст и техните семейства.
ТЕМИ ЗА РАЗГОВОР:
„Лошите момчета 2“ започва с екшън, превъзнасящ престъпното поведение. Това малко ме притесни, но после всичко си дойде на мястото. Стана ясно, че щом веднъж изгубиш доверието на хората, е наистина трудно да си го върнеш. Филмът дава възможност да поговорим с децата си за:
втората възможност и изграждането на доверие
какъв е по-добре да бъдеш: престъпник или честен човек
може ли да се скрие престъпление
трябва ли да се поддаваме на изнудване
може ли просто така да се метнем на ракета и да попаднем в Космоса
недомислените планове за Космоса
какво би правил човек с всичкото злато на света
какво ще се случи наистина, ако гигантски „магнит“ привлече всичкото злато от Земята в Космоса; и после то падне обратно на Земята
Често в екшъните, били те игрални или анимационни, сцените са преувеличени и фантастични. Хубаво е да накараме децата да се замислят как би изглеждала подобна случка в реалността. Да поглеждаме не само от гледната точка на главните герои.
Извън приказките за добро и зло, „Лошите момчета 2“ се оказа весел, героичен и изпълнен с искрено приятелство. Особено се хареса на мъжката половина от семейството ни, както и на дъщеря ми. Те го обявиха за една от най-хубавите анимации, които са гледали напоследък.
Евел Инара
Изображенията за предоставени от Forum Film Bulgaria
„Как да си дресираш дракон“ има нова, игрална версия, която тръгна по кината от първата седмица на юни 2025-та година. Историята за Хълцук, който първоначално е разочарование за баща си и всички хора от селото си, е любима на всички деца, които вече са тийнейджъри или скоро ще бъдат. Тази игрална версия на „Как да си дресираш дракон“ определено идва тъкмо навреме за тях.
ЗА КАКВО СЕ РАЗКАЗВА:
Действието в „Как да си дресираш дракон“ от 2025-та година следва сценария на първия филм от поредицата. Хълцук ще открие своя Нощен бяс и ще преобърне света, в който живее.
ЗА КАКВА ВЪЗРАСТ Е ПОДХОДЯЩ:
Понеже този филм е игрален, той изглежда много по-реалистичен от анимациите за Хълцук и Нощен бяс. Ето защо го препоръчвам за деца над 7 години. Няма нищо страшно в сцените, но в тъмната зала, пред големия екран, по-малките деца може да се притеснят от сцените с летящите дракони. Филмът е направен чудесно, така че не бих сложила горна граница за зрителите. „Как да си дресираш дракон“ от 2025-та би се харесал на всички пораснали любители на приказки.
ТЕМИ ЗА РАЗГОВОР:
Ние с дъщеря ми доста сравнявахме първия филм с този от 2025-та. Сравнявахме външния вид на героите. Говорихме за поведението на всеки един, най-вече на хлапетата. Защо се държат така, какво целят.
После говорихме за споделянето, особено с родител. За това колко е важно между децата и родителите да има истинска привързаност. Да не им е трудно да водят разговор.
Минахме през въпроса за послушанието. Опасно ли е да не постъпваш както ти се казва? Трябва ли винаги да вършиш онова, което другите очакват от теб?
Говорихме за парите и властта. Щеше ли да се случи всичко това, ако Хълцук не беше единственият син на предводителя? Децата трябва да разбират как е устроен света.
„Как да си дресираш дракон“ от 2025-та ни подари чудесни два часа. Приятно гледане и на вас!
„Лило и Стич“ е заглавие, познато на всички, заради мащабното разпространение на всякакви рекламни материали с лика на Стич – дрехи, играчки, книжки, сувенири. Обичта към извънземното сладурче започва с анимационния филм отпреди повече от 20 години и не стихва. Едва ли ще има дете, което да не поиска да види новия, игрален филм „Лило и Стич“.
ЗА КАКВО СЕ РАЗКАЗВА:
Малката Лило, която наскоро внезапно е останала сираче, живее заедно с по-голямата си сестра. За съжаление двете трудно се справят с живота на големите и над тях виси опасността да бъдат разделени. Тогава на Земята и в живота им се появява неуправляемото извънземно Стич, което никак не помага нещата да се подредят.
ЗА КАКВА ВЪЗРАСТ Е ПОДХОДЯЩ:
Това е семеен филм, подходящ за цялото семейство. Има няколко весели смешки, които възрастните ще оценят. Бих го препоръчала за всички зрители над 5 годинки. Тийнейджърите обаче може решат, че са твърде пораснали за него.
ТЕМИ ЗА РАЗГОВОР:
„Лило и Стич“ подтиква към няколко теми за разговор. Едната е непослушанието. Даже препоръчвам да поговорите с детето си за всичките бели, които Лило сътворява и така разрушава възможностите на сестра си за работа. За грубостта, с която ѝ говори в началото на филма. Тук ясно виждаме колко голяма роля играят привързаността и времето, което прекарваме заедно с детето, за да се разбираме добре.
Втората тема е семейството. Тя е свързана с непослушанието донякъде. Свързана е с ролите и задълженията, които имаме, когато сме част от едно семейство. Помощта трябва да идва от всички, не само от големите.
Третата тема е за езика. Ставаме свидетели на един претопен език, в който хората основно говорят на новоналожения английски и тук-там ползват по някоя думичка на родния си език. Толкова е тъжно да слушаш, особено когато знаеш, че съвременните българчета обожават са използват чужди изрази и повечето дори не могат да ги преведат на български език.
Историята в „Лило и Стич“ е подчертано детска. Там децата са чаровно-непослушни, а възрастните са търпеливи и подкрепящи. Извънземните са сладки и разбрани същества. Доброто тържествува и краят на филма ни прави щастливи. Какво по-приятно от това?
Умножението често е първото изпитание по математика, което децата трябва да преодолеят. Случва се още във втори клас, обаче не приключва тогава. Продължава и се усложнява – особено с деленето и след това с дробите, които се учат в пети клас.
Има различни игри за учене на умножение. Малка част от тях не са самотно занимание. Очаква се детето самостоятелно да седне и да се занимава със заучаването на таблицата. Лошото е, че много от децата не желаят и дори се съпротивляват на това заучаване.
Когато дъщеря ми беше във втори клас, се справяше, като извеждаше част от равенствата. Но се налага таблицата за умножение да се наизусти, защото иначе деленето ще се окаже още по-трудна задача. Обаче, както казах, голяма част от децата не се интересуват от математика. Изобщо. Запомнят част от таблицата за умножение и след месец вече са я забравили. В такива случаи е необходимо да имате някакво припомнящо я, забавно занимание.
Например настолна, състезателна игра.
Измислих тази игра „Умножение“ за дъщеря ми, когато започна пети клас. Тя се съсредоточава на най-трудните за запомняне произведения в умножението. Тези с 3, 4, 6, 8 и 9. Ясно е, че таблицата с 2, 5 и 10 се заучава с лекота. За 9 даже има хитрини за извеждане, но когато се наложи делене, е необходимо да сте научили таблицата. Ето защо, докато играем и изобщо не се изпитваме, и двете преговаряме таблицата за умножение с тази игра.
КАКВО СЪДЪРЖА:
Кутия с игрална „дъска“, два цвята дървени рибки (цветовете варират) в отделна кутийка, две зарчета, упътване.
КАК СЕ ИГРАЕ:
Играчите са двама, но могат да бъдат и повече, ако включите още някакви пешки (например стотинки), освен двата цвята дървени рибки, които вървят с играта. Имаме и две зарчета с цифрите от 3 до 9. Всеки играч хвърля зарчетата, а те му показват две числа за умножение. Той вижда тяхното произведение върху игралната дъска и слага върху него своя с цвят рибка.
Ако квадратчето вече е заето – губи това хвърляне и е ред на другия играч. Играта свършва, когато всички квадратчета с произведения са запълнени с рибки. Това отнема около 10-15 минути.
След това е време да се види кой е победител. Печели играчът с по-голям сбор от произведенията, върху които е сложил своя рибка. Тоест, колкото по-големи числа се падат, толкова по-добре.
Накрая събираме сборовете с калкулатор. Препоръчвам го. Така детето не чувства никакъв натиск за смятане, изпитване, препитване и други учебни процеси. Но дори този процес е полезен за усвояването на смятането. Особено ако го извършва детето.
Може да си направите дъска, на която да записвате резултатите всеки ден, нека има класиране. Ако я играете семейно, още по-добре. Играта отнема едва четвърт час, но ви помага да преговаряте весело и сплотява. Какво по-забавно от това?
Тази игра е авторска. Няма я никъде другаде, освен на сайта на Мое умно бебе. Ако желаете да я поръчате, моля, свържете се с мен по Месинджър, по телефона или по имейл.
цена на комплект: 15 лева (предлагат се неизрязани)
възраст: 5 и 6 клас, преговор в 7 клас
Картите „Морфеми“ са подходящи най-вече за децата в 5 и 6 клас, но част от морфемите започват да се изучават още в 3 клас. Те съдържат шест правоъгълни карти с упътване как лесно да направим морфемен анализ на думата и ясни обяснения за всяка от видовете морфеми. Съдържат и множество малки карти с морфеми: корени, представки, наставки, окончания и определителни членове, с които децата да съставят думи.
Направих картите за моята дъщеря, когато беше в 5 клас, защото никак не ми харесаха помагалата, на които попаднах. Исках нещо, което да ѝ даде точни насоки откъде да започне, когато трябва да направи морфемен анализ на дума и как да продължи. Кое след кое следва. Исках също кратички обяснения за всяка от видовете морфеми. Малките карти с морфеми са в съответните форми и цветове, изучавани в училищата.
Вижте видеоурок с картите „Морфеми“, който ще ви даде насоки как да работите с детето си по придобиването на знания с тях.
КАКВО СЕ СЪДЪРЖА В КОМПЛЕКТА:
Картите „Морфеми“ са отпечатани на плътен картон. Предлагат се неизрязани, за да бъде по-изгодна цената им и транспортирането им също така. Комплектът съдържа три листа с големина А4, които с лекота можете да изрежете сами или с детето си; картонена кутия за сгъване и етикет на нея; голям плик, в който е прибрано всичко.
Гризините с кашкавал стават много вкусни – многократно са похапвани от приятелчетата от кръжока на дъщеря ми и са им сред любимите. Правят се лесно и освен царевичното брашно, останалите продукти би трябвало да ги има във всяка кухня.
ПРОДУКТИ:
2 чаени чаши бяло брашно
1 чаена чаша царевично брашно
1 яйце
3-4 супени лъжици мазнина (зехтин, кокосово масло или олио)
50 мл вода с малко оцет в нея (моят е домашен)
1 кафяна лъжичка сол
1 кафяна лъжичка захар
1 чаена лъжичка бакпулвер
½ чаена чаша натрошено сирене
½ чаена чаша настърган кашкавал
розмарин/босилек/риган на вкус
ПРИГОТВЯНЕ:
Понеже замесването става бързо, първо пускам фурната да се загрее на 180 градуса по Целзий, отгоре и отдолу.
Смесвам двата вида брашно, солта, захарта и бакпулвера. Добавям мазнината. Ако е кокосово масло или краве масло – предварително го разтопявам. Ползвам каквато мазнина имам в момента и винаги се получава добре. Добавям сиренето и кашкавала. Слагам разбитото яйце и водата с оцет. Относно водата с оцет – моят е хубав, домашен, ябълков оцет, но и обикновен да сложите, пак ще се получи, стига да не прекалите с киселото. По принцип в доста подобни рецепти не слагат оцет, а бяло вино. Обаче колко от нас имат отворена, неизветряла бутилка качествено бяло вино вкъщи по всяко време? Особено пък вино, което не е от вода и есенция? И тъй като аз не готвя с некачествени продукти, не слагам вино, а водичка с домашен оцет. Смейте ми се, ако искате. Според мен е глупаво да готвим, ако ще слагаме в храната си съставки, направени от изкуствени суровини. Продават се и готови гризини.
Кашкавалът и сиренето вкъщи също са от малки мандри, яйцата са домашни, брашното гледам да е без добавени ензими. Има голямо значение с какво готвите – от това зависи вкусът на печивото.
След като добавим и сухите подправки, разбъркваме с лъжица тестото. То трябва да стане доста гъсто и даже леко сухо, за да се оформя лесно с ръце. Ако тестото е токова сухо, че гризините се разпадат, докато ги оформяте, добавете една-две лъжици вода. Ако пък не е достатъчно гъсто, сложете 1-2 лъжици брашно. Гъстотата зависи и от големината на яйцето, затова може да варира.
Оформям гризините дебели колкото човешки пръсти и двойно по-дълги. Редя ги върху хартия за печене. Щом фурната е загряла, ги слагам за 15-20 минути. Трябва да покафенеят лекичко.
След това изчаквам да изстинат и са готови за похапване.
От това тесто по Коледа правя малки сурвачки-гризини. Ако ви допадне идеята – опитайте. Според мен оформянето на гризините независимо дали на сурвачици или пръчици, е полезно занимание за децата, макар да отнеме повече време. Извикайте децата си на помощ.
“Как да увеличим интелигентността на бебето си“ от Глен Доман и Джанет Доман вече е издадена и на български език! Тази книга е не само вдъхновяващо послание към настоящите и бъдещите родители, и към всички, които работят с деца. Тя дава безброй нови, неподозирани от повечето от нас гледни точки. Дава ясни препоръки и три научноразработени програми за развитието на ума на малките деца. Всяка майка трябва да прочете тази книга и да я запази като настолно четиво. Ще ѝ бъде полезна и за миговете, когато се почувства неоценена или несправяща се. Защото “Как да увеличим интелигентността на бебето си“ заразява със своя ентусиазъм към майчинството и неговите неизброими заслуги.
ЖАНР НА КНИГАТА
“Как да увеличим интелигентността на бебето си“ на издателство Колибри предоставя изпитани програми за индивидуално обучение на деца до шестгодишна възраст. Представлява научно, задълбочено проучване в областта на педагогиката и развитието на интелигентността, предадено в семпла и достъпна форма.
ЗА КОГО Е ПОЛЕЗНА КНИГАТА
Ще разшири кръгозора на родителите на малки деца. Ще бъде полезна на бъдещите майки и татковци, на бабите и дядовците, на всички хора, чиито професии имат досег с обучението и общуването с деца.
ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРИТЕ
Глен Доман е световнопризнатият създател на няколко революционни методи за обучение на малки деца, включително деца с проблеми в развитието. Основател е на Института за развитието на човешкия потенциал, където от над шейсет години неговите идеи и програми се усъвършенстват чрез сътрудничество с безчет майки и техните деца. Джанет Доман е дъщеря на Глен Доман, която продължава на идеите му.
ПОВЕЧЕ ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО
Книгата включва два раздела – въвеждане в идеите на Доман и препоръки за прилагането на тези идеи под формата на разработени програми за обучение по четене, енциклопедични знания и математика още от раждането на детето. Съдържа около 300 страници, приятни за четене и изключително разбираеми.
Когато преди единайсет години за пръв път чух за идеите на Доман и започнах да ги прилагам, ми се наложи да издирвам подробностите на всякакви езици, освен на родния си. Сега, четейки “Как да увеличим интелигентността на бебето си“ на български език, се радвам. Доман ни дава основите на доброто преподаване. Обяснява как децата възприемат играчките. Показва ни предпочитанията им във вечния спор – игра или учене.
Може би идеята да обучаваме децата още от раждането им, при това на четене, математика или факти, ще се стори прекалено екстравагантна на повечето хора.
Не бива обаче да забравяме, че методите на Глен Доман се прилагат от 60-те години на XX-ти век чак до наши дни в Северна и Южна Америка, Европа, Африка, Азия и Австралия. Придобивките, които носят на децата, са изумителни. Като родител, обучавал детето си по метода за четене, мога да потвърдя безкрайните ползи в умението за:
Четене, съсредоточаване, задържане на вниманието, наблюдателност, речников запас от думи, правопис и памет.
Днес моята дъщеря бере сладките плодове на своето ранно обучение, което преливаше от игри, приятели и забавление.
Прекрасно е, че в “Как да увеличим интелигентността на бебето си“ се зачита заетостта на различните майки. Има насоки как да подходим към обучението на малкото си дете в зависимост от това колко часа на ден можем да прекарваме с него. Още по-прекрасно е, че учените от Института за развитие на човешкия потенциал все-пак се опитват да ни убедят колко е важно да прекараме заедно с детето си неговите първи шест години. Че онова, което си обещаваме да правим в необозримото бъдеще, когато най-сетне се пенсионираме, може да се случи още днес заедно с децата ни – посещението на музеи, опознаването на света, на изкуствата, на самите нас. Че майките и бащите са най-добрите учители, които светът някога е виждал.
Знанието води към доброта. Четенето дава свобода на децата ни. А най-самостоятелни са именно знаещите и умеещите деца. Методите на Глен Доман не са екстравагантни. Те са изпълнени с уважение към децата, към майките, към знанието, към бъдещето и към задружността на семействата.
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
