Картите показват цвета на животни или насекоми, тяхната козина или крилца. Общо са 28 на брой – по 14 карти за цветовете и 14 за животинките. Играта е вид пъзел, с който детето може да научи:

• имена на животни
• цветове
• шарки
• животински видове и местообитание
• брой крайници, криле и други особености
• външен вид на животните
• броене

Всичко това детето може да го научи, ако има кой да му го обясни, разбира се.

Тези карти са от хартия, затова е добре при игра винаги да присъства възрастен – за да не бъде изядена някоя от тях. Подходящи са и за мъници на 1-2 годинки, но и за деца в предучилищна възраст, а защо не и за началните класове.

Ето няколко игри:

ИГРИ ЗА НАЙ–МАЛКИТЕ:

1. Започнете, като предложите само 3 карти – 1 на животно и 2 на цвят. Или обратното. Нека детето свикне с играта.
2. Постепенно можете да увеличавате броя на картите – да дадете 2 карти с животни, повече карти за цветовете и шарките.
3. Сложете няколко карти пред детето и го попитайте например: Каква е шарката на калинката? Назовете шарката (червена на черни точки), когато детето я избере. С подобни игри детето ще научи нови думи.
4. Направете предварително комбинации, като някои от тях са верни, а други не. Показвайте ги една по една, като детето трябва да определя „вярно“ и „невярно“ или просто „да“ и „не“ за тях.

ИГРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ:

1. Състезателни игри кой по-бързо ще направи определен брой съчетания. Ако детето е едно, засичайте време, стига то да желае.
2. Определяне на буквата, с която започва името на животното.
3. Броене на картите.
4. Броене на краката на животинките.
5. Възможни комбинации – понякога и други цветове (шарки) са подходящи. Например, има зелени бръмбари, жълти калинки, също и жълти на точки.
6. Съчетание на две различни животни – чрез вида и цвета – как ще звучи названието им. Например: КРАВОЛИНКА или КАЛИВА за калинка + крава.
7. Хищник и плячка – сортираме картите според вида или теглим карта, за да видим коя ще ни се падне.

Има една книжка в стихотворна форма за шарките на животните – „Цветна бъркотия“ на Евгения Войнова. Според мен е забавно, а и добър стимул за децата, докато играете, да прочетете и книжката. Вкъщи ни е любима.

Показаните карти не са правени от мен, затова няма да ги кача като файл на сайта ми. Има ги разпространени в интернет. Аз просто ги събрах, изравних ги като големина и им добавих цвят за фона. Ако искате да ги разпечатате, пишете ми в Месинджър или на електронната поща, за да ви ги изпратя.

Разпечатайте на плътна хартия. Колкото по-плътна, толкова по-добре. Изрежете отделните карти. После изрежете бялата част във всяка карта с животинка, за да се вижда поставената отдолу карта с шарка.

Желая ви весели и полезни игри!

Евел Инара

ВИЖТЕ ОЩЕ:

• КАРТИ ШАРКИ НА ЖИВОТНИ
• ЗЕМНОТО КЪЛБО И КОНТИНЕНТИТЕ, УЧЕБЕН ПРОЕКТ
• „ДИВИЯТ РОБОТ“
• „10 ЖИВОТА“
• ПАЗИТЕЛЯ НА ДРАКОНИ

Анимацията „Дивият робот“ е създадена по едноименния детски роман на Питър Браун. Не съм чела книгата, но сценарият на филма се оказа многопластов и буквално препълнен с теми за размисъл. Бих казала, че от всички анимации с майсторски изградени сценарии, „Дивият робот“ зае моето първо място. В него е събрана красотата на картината, неочакваността на ситуациите, хумор, истини, сълзи, радост и полезни знания.

ЗА КАКВО СЕ РАЗКАЗВА:

„Дивият робот“ разказва за един семеен помощник – робот, който попада на безлюден, но пълен с животни остров. Там започва да предлага услугите си, а те, разбира се, са нежелани и неуместни. Дъщеря ми беше очарована, че роботът се представя с женско име и е озвучен с женски глас.

ЗА КАКВА ВЪЗРАСТ Е ПОДХОДЯЩ:

Макар че книгата е детска, анимацията не е подходяща за най-малките, според мен. Във филма има няколко по-страшни сцени. Говори се за смърт и естествен отбор. Филмовият разказ е на високо ниво, така че по-скоро бих го препоръчала за порасналите зрители, както и за деца поне в първи клас.

ТЕМИ ЗА РАЗГОВОР:

Ако трябва да изброя всички теми, които бихте могли да изследвате с детето си, докато гледате „Дивият робот“, няма да мога. Много са. Ето поне някои:

• всичко за оцеляването на животните в дивата природа
• трябва ли изкуствения интелект да има собствена воля
• миграцията на птиците
• хубаво ли е да има кой да върши цялата скучна работа
• могат ли роботите да бъдат зли
• темата за страха, грубостта и нуждата някой да ни учи на доброта
• как се става общност и възможно ли е при дивите животни
• как се съчиняват приказки
• само хората ли притежават чувства
• как се става майка
• темата за смъртта и саможертвата
• за помощта
• за неприемането на различните

„Дивият робот“ е анимация, която по-добре да не пропускате. Малко повече от два часа радост, тъга и смях, които ни очакват в кината от 11 октомври. Приятно гледане!

Евел Инара

Изображенията за предоставени от Forum Film Bulgaria

ВИЖТЕ СЪЩО:

ОЩЕ КИНО ЗА ДЕЦА

• КАРТИ ШАРКИ НА ЖИВОТНИ
• ЗЕМНОТО КЪЛБО И КОНТИНЕНТИТЕ, УЧЕБЕН ПРОЕКТ
• „ДИВИЯТ РОБОТ“
• „10 ЖИВОТА“
• ПАЗИТЕЛЯ НА ДРАКОНИ

„Пазителя на дракони“ не е типичната анимация на големите студия, с която сме свикнали. Нямам предвид качеството на картината – там всичко беше изпипано до съвършенство. Просто не бива да очаквате онзи изгладен до перфекционизъм разказ, в който в началото на филма едни много симпатични геройчета имат общочовешки проблем, този проблем се решава след сложни перипетии, които те стискат за гърлото и те карат да рониш сълзи, защото усещаш, че си точно като тези геройчета. Историята на „Пазителя на дракони“ звучи като азиатска легенда. Според мен е полезно да гледаме и такива, не само изгладени до съвършенство хитове. Така умът ни се учи да възприема различен тип разкази.

ЗА КАКВО СЕ РАЗКАЗВА:

Макар „Пазителя на дракони“ да е испано-китайска продукция, сюжетът и героите са азиатски. Едно подменено дете ще открие, че съдбата му са почитаемите дракони, които в онзи момент са затворени в тъмница и използвани като лек за старостта. Детето е момиченце със сладурски любимец, който я следва навсякъде.

ЗА КАКВА ВЪЗРАСТ Е ПОДХОДЯЩ:

В анимацията има един-два по-страшни момента, когато се появяват съществата, свързани със смъртта. Заради тях и заради не така изгладения сценарий бих препоръчала „Пазителя на дракони“ за деца над 10 години и нагоре. На нас – родителите – ни хареса.

ТЕМИ ЗА РАЗГОВОР:

Дъщеря ми беше учудена защо имало толкова много господари в този филм. Наистина, главната героиня наричаше „господарю“ доста персонажи. Ето защо поговорихме за:

• азиатската култура на подчинение. Темата е необятна.

Поговорихме и за:

• свободата и дълга. Момичето престана да бъде слугиня, но трябваше да се подчини на съдбата си. Тя стана нейния нов господар.
• Лъжата, предателството, преструвката.

Тази тема е любопитна за децата, които чрез приятелствата си преминават през трудни моменти.

„Пазителя на дракони“ тръгва в кината от 2 август 2024-та. Желая ви приятно гледане!

Евел Инара

Изображенията за предоставени от Forum Film Bulgaria

ВИЖТЕ СЪЩО:

КИНО ЗА ДЕЦА – АНОТАЦИИ НА ДЕТСКИ ФИЛМИ

• КАРТИ ШАРКИ НА ЖИВОТНИ
• ЗЕМНОТО КЪЛБО И КОНТИНЕНТИТЕ, УЧЕБЕН ПРОЕКТ
• „ДИВИЯТ РОБОТ“
• „10 ЖИВОТА“
• ПАЗИТЕЛЯ НА ДРАКОНИ

Обичам пържени тиквички, но изобщо не обичам да стоя до тигана пет часа. Ето защо, когато преди няколко години градината ни раждаше цели камари от тях, изнамерих какви ли не рецепти, по които да ги готвя. Обаче само хубави рецепти – ястия, които основно са съставени от тиквички, усеща се вкуса им и те са приятни за хапване. Не натъпкани с кашкавал, шунка и съъъъвсем мъъъничко тиквичка в тях. Имам рецепта за чудесна, лесна супа. За шоколадов кекс. За кюфте на тостер (очаквайте я скоро), за салатка-зимнина и за пастет-разядка.

Тази разядка става лесно, но бързо се изяжда поради естеството на печените тиквички – свиват се и от три големи тиквички излиза едно бурканче. Затова не става за зимнина, освен ако наистина не сте заринати с тиквички и нямате проблем да хабите тока за фурна през лятото. През зимата това дори е полезно, защото топлите стаята.

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ

Две-три тиквички, колкото да се напълни добре тавата

чесън (може и на прах)

смлян черен пипер

резене (може и копър)

сол

½ ч.ч. зехтин

ПРИГОТВЯНЕ

Нарязвам на кубчета тиквичките и ги слагам в тава, така че да покрият 1-2 пръста от дъното. Заливам със зехтина и добавям подправките. Аз слагам по половин чаена лъжичка черен пипер, чесън и сол, и три-четири супени лъжици нарязани пера от резене. То е подобно на копъра, но с по-анасонов вкус. Ако нямате, сложете щедро копър.

После с ръце обърквам тиквичките с подправките и слагам да се пече на около 180-200 градуса по Целзий, като разбърквам от време на време. Тиквичките са ми най-вкусни, когато част от тях са се запекли, но без да са изсъхнали. Те се разкашкват при печенето, но не са блудкави, а много приятни на вкус.

За мен няма никакъв по-добър начин за печене на тиквички. Не може да са хрупкави на фурна, защото съдържат много вода. А ако ги изцедите, лесно прегарят. Но ако приемете, че ще са под формата на пастет, намазани на филийка например, ще признаете преимуществата на тази рецепта. При желание може да добавите една-две лъжици сусамов тахан към разядката. Аз в повечето случаи нямам и пропускам. Не е от голямо значение.

Обичам да си мажа от тази разядка върху току-що изпечен домашен хляб или геврече. За тях също имам многократно проверени рецепти.

Опитайте и останалите ни любими рецепти с тиквички! Да ви е сладко!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

• КАРТИ ШАРКИ НА ЖИВОТНИ
• ЗЕМНОТО КЪЛБО И КОНТИНЕНТИТЕ, УЧЕБЕН ПРОЕКТ
• „ДИВИЯТ РОБОТ“
• „10 ЖИВОТА“
• ПАЗИТЕЛЯ НА ДРАКОНИ

Тази година търсих картонена торта – трябваха ми кутии, в които да сложа по нещичко за приятелките на дъщеря ми, но да си личи, че е по случай рожден ден. Искаше ми се да може всяко „парченце“ да изглежда като самостоятелна торта, а и да има място в него. Например, да мога да разделя тортата на няколко части, които да занеса на различни места.

Оказа се, че в готовите триъгълни парчета трудно можеш да избираш големина и брой на кутийките. Тогава се разтърсих за правоъгълни – да изглеждат като пастички. Не всяка торта е кръгла, нали? Обаче не намерих. Затова се наложи да направя. Попаднах на кутии, които побираха моите подаръчета, украсих ги и така получих картонената торта, която ми беше нужна.

Включих и дъщеря ми в изработката. Все-пак, бъдете наясно, че изработката на тази картонена торта (и то без подаръчетата в нея) отнема време. Помощта е полезна. Първо трябваше да отида до магазина, в който се продават такива кутии с капак. Моите са с големина 11/11/13 сантиметра. Обемни са, но в тях наистина ще поберете каквото искате – играчици или почерпка. Такива кутии се продават в сайтовете са пакетиране, но аз имах възможност да си спестя цената на доставката, защото ги открих във физически магазин.

НЕОБХОДИМИ СА ВИ:

• цветен картон или EVA пяна (фоам)
• четен брой кутии от (2 до 8), или нечетен (ако са 9), цвят на естествен кашон
• плътни, релефни листове EVA пяна (фоам) в два-три цвята, за „захарната поръска“
• пистолет с горещ силикон или проверено лепило за картон
• големи помпони според броя на кутиите
• Ножица, която реже вълнисто
• широко, правоъгълно парче картон, върху което да наредите картонената торта
• панделка, с която да вържете парчетата заедно

ИЗРАБОТКА:

Имайте едно наум, че с над 9 парчета такава торта ще стане огромна.

Ако ще черпите повече деца, направете две торти. На етажи не става, заради помпоните. Ако искате да има свещичка, залепете върху парчето за рожденика стойка за свещичка с горещ силикон.

Сгъването на кутиите ще отнеме време. Хубаво е някой да ви помага. Например детето-рожденик, ако не е твърде мъничко. Картонените кутии си имат сгъвки, които да следвате.

Изрежете правоъгълници от цветния картон (или фоам) с големината на капаците на кутиите. Изрежете дълги ленти, вълнисти от едната страна по възможност, с които ще облепите капаците отстрани. Аз изрязвах по два правоъгълника от един лист и после от остатъка режех лентите. Залепете ги с горещ силикон върху капаците. Залепете помпоните в средата на капаците.

Изрежете дълги ленти от същия или друг цвят, с дебелина половин – един сантиметър. Те се лепят върху кутиите и имитират крем.

Накрая залепете малките, цветни изрезки, които имитират захарна поръска. Така кутиите са готови. Дъщеря ми малко се поопари на дребните парченца. Внимавайте, когато работите с горещ силикон. Бихте могли да ползвате картон и хубаво лепило за картон. Тогава кутиите ви ще бъдат по-лесно разградими, което е важно.

Вътре в кутиите може да добавите тишу хартия или салфетки – зависи от пълнежа, който сте предвидили.

Според мен подобна голяма кутия може да се изработи заедно с децата в детските градини и да се ползва всеки път, когато някое детенце има празник. Родителите донасят изненадите, разпределят ги и малко боклук е спестен.

Желая ви весели рождени дни, които да минават леко, особено ако ги подготвяте вие! Знам колко усилия и време, а и средства гълта едно празненство.

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

Кой не е чувал за дебелия, оранжев котарак? Може да не знаете нищо друго за него, но картинки сте виждали. Той е олицетворение на котешкото доволство.

ЗА КАКВО СЕ РАЗКАЗВА:

„Гарфилд: Филмът“ е предисторията и продължението на историята на оранжевия котарак Гарфилд – как е намерил своя човек и как след години отново намира своя татко котарак. Един анимационен, комедиен екшън, който е подходящ за цялото семейство.

ЗА КАКВА ВЪЗРАСТ Е ПОДХОДЯЩ:

За всички, които обичат котки, без значение на каква възраст са.

ЗА КАКВО ДА ПОГОВОРИМ С ДЕТЕТО:

Понеже включва всички вредни неща на съвремието ни – като храни и навици – на децата особено много ще им хареса. Уви. Ето повод да поговорите с детето си:

• какво всъщност ядат котките

Котките са месоядни животни. Не бива да ядат пица или сладки неща, защото е вероятно да заболеят.

• какво не бива да ядат кучетата и защо
• кое е по-доброто място за живот на котките и кучетата

През последните години, покрай нашата собствена котка се замислих доста над живота на домашните любимци – ограничено пространство, изкуствена, пакетирана храна; кастрации; ваксини; оставяне в хотел при пътувания, което е ужасно преживяване за почти всяко животно. Да си призная, вече не смятам, че уличните котки живеят по-зле.

Но да се върнем на веселия „Гарфилд: Филмът“ и темите, които да обсъдите с детето си:

• Могат ли да ни навредят слушалките?

От тийнейджъка докъм 30-тата си година ползвах често слушалки. После, един ден чух какво е здравословното ниво на звука, който се подава от слушалките. После се поинтересувах за вредите от целия този шум, насочен директно в ушите ми. Оттогава не ползвам слушалки изобщо, стига да е възможно. Слушалките могат да увредят слуха, ако силата на звука се увеличи над препоръчителната, а тя е доста тихичка. Проверете я. Пиша това, защото в наши дни аудиослушалките отново са на мода.

• отговорността

Във филма на няколко пъти има герои, които се отмятат от дадено обещание. Как би трябвало да постъпи човек, ако е от страната на потърпевшия и от страната на провинилия се?

Разбира се, ние обсъдихме кой герой ни е харесал най-много и коя част от действието също така. Филмът е лек и забавен. Изгледахме даже финалните надписи, защото имаше весели кадри между тях.

Приятно гледане и на вас!

Евел Инара

Изображенията за предоставени от Forum Film Bulgaria

ВИЖТЕ СЪЩО:

КИНО ЗА ДЕЦА

• КАРТИ ШАРКИ НА ЖИВОТНИ
• ЗЕМНОТО КЪЛБО И КОНТИНЕНТИТЕ, УЧЕБЕН ПРОЕКТ
• „ДИВИЯТ РОБОТ“
• „10 ЖИВОТА“
• ПАЗИТЕЛЯ НА ДРАКОНИ

Нямахме търпение да гледаме „Измислени приятели“ и филмът оправда всичките ни очаквания. Той е красиво заснет и красиво разказан, приказно съчетава игрално кино и анимация. Главната героиня е на ръба на тийнейджърството, затова и се люшка между детството и юношеството. Поставена в труден за семейството ѝ момент и без да съзнава как, тя намира подкрепата на своя вълшебен, вътрешен свят.

ЗА КАКВА ВЪЗРАСТ Е ПОДХОДЯЩ:

Макар да не е изцяло анимационен, „Измислени приятели“ продължава триумфалния път на анимациите – сценарият и постановката му са чудесни. Бих казала, че е подходящ за всички деца над 8-10 години, както и за цялото семейство. Няма нито една страшна сцена, въпреки невидимите приятели и въпреки проблемите на семейството, за което се разказва.

Но се пригответе да плачете, при това най-вече от носталгия. Дъщеря ми изкара последните двайсетина минути в сълзи, а съм сигурна, че подсмърчаше цялата зала:)

КАКВО ДА ОБСЪДИТЕ СЛЕД ФИЛМА:

Първото, което може би ще разберете още по време на прожекцията, е как се усеща детето ви: дете ли е още в ума си или вече пораства. В началото на филма момиченцето тръгва с непознат човек и прави още няколко твърде доверчиви постъпки. „Като на кино“ бихте си помислили. Дъщеря ми обаче се възмущаваше – ние доста говорим вкъщи за тези неща, за безопасното общуване с непознати. Така че, ето ви филм-тест за отговорност и общуване.

• Ние говорихме за това, колко важно е да обсъждаш с роднините си нещата, които те тревожат.

• Как разговорите, прегръдките, рисуването, пеенето, дори танците помагат да се отпуснем.

• Защо измислените приятели стават невидими, когато човек порасне.

• Защо е важно човек да помни границата между игра и наистина.

Участието на Райън Рейнолдс е още едно изпълнено обещание за добро кино. Зарадвахме се и на ролята на Фиона Шоу, която децата разпознават от филмите за Хари Потър. В заключение: „Измислени приятели“ е чудесен. През първите минути започва някак плахо, а към финала вече се е настанил в сърцето ви. Приятно гледане!

Евел Инара

Изображенията за предоставени от Forum Film Bulgaria

ВИЖТЕ СЪЩО:

ОЩЕ КИНО ЗА ДЕЦА И РОДИТЕЛИ

• КАРТИ ШАРКИ НА ЖИВОТНИ
• ЗЕМНОТО КЪЛБО И КОНТИНЕНТИТЕ, УЧЕБЕН ПРОЕКТ
• „ДИВИЯТ РОБОТ“
• „10 ЖИВОТА“
• ПАЗИТЕЛЯ НА ДРАКОНИ