Какво е интелектът? За съжаление, често грешим в представите си за него. Например, някои хора смятат, че интелекта се развива с игри за развитие на ума – кръстословици, судоку, шах, наизустяване, запаметяване… Понякога родителите настървено купуват нови и нови учебни тетрадки, за да затвърждава детето им знанията си. Или запълват свободното му време с кръжоци и курсове. Обаче това хем помага, хем не помага. Тези дейности развиват способностите, а не интелекта.
Други родители смятат, че ранното лягане вечер способства да бъдем по-умни. Но отдавна е доказано, че по-висок коефициент на интелигентност има сред хората, които си лягат късно и стават късно, отколкото сред онези, които си лягат рано и стават рано.
Тогава, как да станем по-умни?
За тази цел помага единствено житейският опит, както и умението ни да се учим от този опит. Ето защо, за да се развиваме, на първо място ние трябва да вярваме, че това е възможно. Тоест, да сме в добро душевно здраве, да сме отворени към новото.
Ако сме подтиснати, сковани от страх, гневни или недоверчиви, ученето няма да се получи. Мислете за това, когато водите детето си някъде на урок, а то не желае да ходи. Просто си хвърляте парите и времето на вятъра.
За да сме умни, е нужно да вярваме, че това е осъществимо. Също така е добре да общуваме с хора от всякакви възрасти, да опитваме нови неща, да се противопоставяме, когато е необходимо, да четем … и да мечтаем.
„За да използва ума си, човек се нуждае от увереност и покой.“
Нека осигурим на децата си достатъчно време за грешки и за мечти. Нека не забравяме това, когато посягаме към поредния сборник с тестове. Нека не се караме на дете в първи клас, че пише грозно или да очакваме всички задачи в тетрадката на детето ни да са решени вярно. Невъзможно е.
В днешните дни ние очакваме от децата си да могат онова, което започват да учат, а това е ужасно. Тази наша настройка мигновено убива способността за развитие, защото ние не очакваме такова. Ние сме настроени за мигновен резултат. Така внушаваме страх от ученето, тоест от развитието.
„Не зная“ звучи различно в устата на умния и на глупака.“
Знаете какво означава думичката „ум“ – нещо, което е „у-мъ“, тоест у мен, вътре в мен. Умът е част от същността ни, той ни характеризира. Има много показатели за измерването на интелекта:
Високите оценки за способности като решаване на проблеми.
Абстрактното мислене.
Способността да се учим.
Емоционалната осъзнатост.
Творчеството.
Приспособимостта.
Според триархичната теория за интелигентността на Щернберг, има три различни аспекта на интелекта:
ПРАКТИЧЕСКИ УМ
Приспособимостта, вземането на правилни решения и тяхното реализиране. Способността на човек да променя окръжаващата го среда.
Според мен този аспект на интелигентността пряко зависи от първите седем години на всеки човек. Дали е имал възможност сам да взима решения и да реагира на тях – дали е гладен, дали му се спи, дали му е студено. Често майките смятат, че тези решения не са право на детето, да не говорим за по-сериозните решения – мога ли, опасно ли е, прието ли е. Средата, в която преминават първите седем години от живота на всеки човек, определя развитието на неговия практически ум. Липсата на свобода, но и на ясни рамки и правила, е липса на възможност на детето да се учи.
АНАЛИТИЧЕН УМ
Способността да решаваме задачи, да отговаряме на въпроси.
Този вид ум придобиваме чрез образованието си. Голяма част от хората по света развиват най-вече първите два вида интелект и неглижират третия.
ТВОРЧЕСКИ УМ
Способността да се излиза от рамките на утвърденото и съществуващото, да се измисля. Той включва доброто въображение, изобретателността във всички области, както и умението да се решават различни проблеми. Именно този вид интелигентност ни позволява да се учим от опита си.
Дали защото е много по-радко срещан, или заради божественото умение да се създава, този вид ум се цени най-високо. Как да го развиваме? Като подкрепяме увереността на детето си, като му даваме възможност да греши многократно, да има собствено мнение, като не го държим в затворена среда и в един и същи кръг от познати, като не омаловажаваме едни предмети за сметка на други. Та нали класическото образование се основава на изкуствата, езиците, спорта и познаването на света?
Нека не подценяваме изкуствата точно ние, потомците на хората, дали Възраждането на цяла Европа. Когато България пада под Османско владичество, хиляди зографи, занаятчии и майстори на словото остават без своите аристократични покровители, защото са избити или прогонени. Тогава тези майстори бягат на запад. Тяхната миграция слага край на тъмното Средновековие на западните държави и начало на Европейското възраждане. Боянската църква в София е сред най-ранните исторически примери на Европейското възраждане, но не е само тя.
Желая ви достатъчно време за мечти, за творчество. Както Дан Браун казва:
„Човешкият ум се развива много по-бързо, отколкото неговата душа.”
Какво е интелектът? За съжаление, често грешим в представите си за него. Например, някои хора смятат, че интелекта се развива с игри за развитие на ума – кръстословици, судоку, шах, наизустяване, […]
Още след първата минута на анимацията „Бъгнатият Рон“, осемгодишната ми дъщеря ми прошепна “И аз искам такъв робот!“. Да си призная, аз също исках. Много. И в същото време се тревожех, […]
Семейство Адамс вече е класика, когато става въпрос за забавни, леко страховити филми, подходящи за деца. Анимацията „Семейство Адамс 2“ е подходяща и за тийнейджърите – онези търсещи себе си порастващи […]
размер на рамката: 30/40 сантиметра предлагани цветове: черно, бяло, дървесен цена: 25 лева възраст: над 7 години налични цветове в момента: черно, бяло, дървесен Бях забелязала този вид таблици за умножение […]
Не знам как е при вас, но ако тръгнем на разходка само тримата с баща ѝ, моята дъщеря започва да се оплаква от умора, да пита за катерушки и половината време […]
Още след първата минута на анимацията „Бъгнатият Рон“, осемгодишната ми дъщеря ми прошепна “И аз искам такъв робот!“. Да си призная, аз също исках. Много. И в същото време се тревожех, че логичните ми обяснения защо не ѝ давам да ползва дълго време телефона, компютъра и телевизора, отиват на боклука.
Обаче после се оказа, че „Бъгнатият Рон“ работи в моя полза. Сюжетът разказва за момченце в началното училище – от български произход при това:). Дете, чиято къща на улицата е единствената с овощна градина. Дете, което се храни с полезна храна. И това дете е единственото в училището, че и в градчето, което не притежава робот-приятел. А, толкова ми напомняше това дете на моето собствено, че чак ме стегна гърлото, докато гледах колко му е трудно да не е като всички останали.
Напоследък намирам анимациите за доста по-стойностни, отколкото повечето игрални филми. В тях се засягат наистина наболели, важни въпроси. „Бъгнатият Рон“ разисква проблема с все по-голямото „потъване“ на децата, че и на възрастните, в техниката. За загубата на общуването. Виждаме колко страшно може да бъде дори едно междучасие, колко болезнено е привличането на нежелано внимание.
Обаче, като на кино, накрая всичко свършва добре – толкова добре, че потвърждава моите, родителски обяснения защо не давам да се стои пред екрани много-много. Обяснява ги с кино.
Филмът е подходящ за всички деца над 5 годинки според мен, та чак до големите. Той е истински забавен, с държащо те в напрежение действие. Макар да е пълен с онези мечтани, вълшебно-технологични джажди, които сигурно ще са реалност съвсем скоро, „Бъгнатият Рон“ ни потупва по рамото, помагайки ни да се опомним. За да не забравяме кое е най-важното.
„Бъгнатият Рон“ е в кината от 22 октомври 2021 година
Семейство Адамс вече е класика, когато става въпрос за забавни, леко страховити филми, подходящи за деца. Анимацията „Семейство Адамс 2“ е подходяща и за тийнейджърите – онези търсещи себе си порастващи с капризни вкусове. Сюжетът е посветен на търсенето и намирането, на въпроса, който е минавал през главата на почти всеки тийнейджър, ако дори съвсем бегло е бил недоволен от родителите си:
„Това наистина ли е моето семейство?“
Всички деца порастват, дори децата на семейство Адамс. С порастването идват онези проблеми, чрез които детето осъзнава себе си и своето място в света. Така че, освен веселие за Хелун, този филм ще бъде полезен по едни болезнени по различен от типичния за Адамс начин, въпроси.
Докато гледах анимацията, си мислех, че е подходяща за по-големи деца, над 10 години. Не защото ще ги уплаши, а заради сюжета. Обаче, когато излязохме от прожекционната зала, дъщеря ми беше много доволна. Тя е на осем, ето защо снижавам преценката си за възрастовата граница до училищна възраст. За по-малките хлапета историите за разменени деца може би ще бъдат далечни или мъничко притеснителни. Всеки родител сам може да прецени. Но пък зачекването на темата за семейството ще отвори много поводи за разговори с децата:
Какво означава да си родител: да родиш или да отгледаш дете?
Какво означава да осиновиш дете?
Дали винаги хората в едно семейство си приличат?
Дали винаги хората в едно семейство се обичат?
Братята и сестрите приятели ли са или не?
Кое прави едно семейство „семейство“?
Жанрът на анимацията „Семейство Адамс 2“ е приключенска, семейна комедия. В кината е от 8 октомври 2021 – за всички, които нямат търпение да дойде Хелуин!
Бях забелязала този вид таблици за умножение още преди дъщеря ми да влезе дори в предучилищна възраст. Тя е повлияна от метода на Монтесори, помагайки на детето не просто да наизустява, но и да разсъждава. Много ми хареса идеята детето да вижда истинска таблица с нарастващите числа, а просто изписани едно след друго колонки с числа. Посредством тази таблица изпъкват факти, които детето трудно би забелязало при обикновените таблици за умножение:
Как нарастват числата, когато са умножени по собствената си стойност
Любопитните особености на умножението с 9, при които десетиците нарастват с една, а единиците намаляват с една
Когато множителите разменят местата си, произведението остава едно и също
Умножението с всяко число е броене през неговата числова стойност
Умножението на редиците с четни числа дава четни произведения
Понеже в единия край на таблицата са по-малките числа и постепенно нарастват, колкото са по- надясно и по-надолу в нея, тя може да бъда ползвана и за деление. Числата ще се намират по-лесно. Умножението тук е показано до 12, което ще даде още знания, дори да не бъдат запомнени.
Общо-взето, тази таблица за умножение е една чудесна вещ за стаята на всеки второкласник. Цветна и прегледна, тя може да бъде разположена на детското бюро или да бъде закачена на стената. Рамката не е тежка или чуплива, затова у дома я разнасяме из стаите всеки ден, повтаряйки умножението с дадено число.
Големината на рамката е близка до А3 – 30/40 сантиметра. Можете да я получите в три цвята, в зависимост от предпочитанието ви: черно, бяло и естествен цвят на дърво. Проверете с кои от рамките разполагам в момента.
Красиво помагало за стаята на всеки ученик, не само във втори клас, за да не излети наученото от ума и на по-големите.
Не знам как е при вас, но ако тръгнем на разходка само тримата с баща ѝ, моята дъщеря започва да се оплаква от умора, да пита за катерушки и половината време минава в разправии. Ако с нея е само един възрастен, тогава тя си приказва с него и не изпитва признаци на умора или друг дискомфорт. Това е най-ползотворната разходка за учене – един възрастен и едно дете – ала не и за отмора. Почти толкова добре минават излетите с друго семейство с дете, близко по възраст с дъщеря ми. Тогава, макар и да спорят от време на време, децата се увличат едно-друго и разглеждат, разсъждават, състезават се.
Тези сортери са от една такава приятна, есенна разходка. Искаше ми се да подготвя някакво занимание за Елора и Тити – момченцето на наши приятели. Обаче трябваше да се случи много бързо, покрай печенето на сандвичи и беленето на ябълки за излета.
Направих сортери по цвят от щипки, защото имах много дървени щипки, а гората беше шарена и прекрасна за събиране на листенца. Щипките лесно се навървят на връвчица и така са удобни за носене – например като огърлица на врата. Плюс това щипките устояват на вятър и осигуряват прегледност. Аз залепих различни цветове филц на всяка щипка, но може просто да драснете с цветен молив или фулмастер по щипките. Ще стане даже по-бързо.
Залепих филца с пистолет за горещ силикон. Показаните щипки са големи, като за простиране.
Важно: ако децата, за които правите сортера, са под 4 годишни, ползвайте по-малки щипки, които трябва да се отварят по-лесно. Малките деца трудно натискат щипките и трудно защипват с тях. Просто нямат нужната сила в пръстчетата. Ето защо занимания с щипки невинаги са удачни за малки деца.
Ако детето е малко и бързо губи търпение, сложете 3 или 4 щипки и постепенно добавяйте още към наниза. Все-пак, не искаме никого да отвратим от полезните занимания.
В началото на разходката дадох на всяко дете по един сортер. Сега се чудя дали не беше по-удачно да им дам един общ сортер и дали не трябваше ние, възрастните да се състезаваме с тях кой ще намери по-точни съвпадения на цветовете. Децата се съревноваваха доста. Спориха кой е намерил по-хубаво листо. Но поне не са мрънкали колко още ще се разхождаме.
Подобни сортери са полезно упражнение по наблюдателност. Особено за децата, които не се вглеждат много-много, нали? Нашият сортер от щипки си стои до вратата, готов за нови разходки.
Всички искаме най-доброто за децата си. Най-доброто бъдеще. Най-доброто образование. Най-доброто училище. Така е – децата са най-скъпото ни. Стараем се. Но дали, ако открием кое е най-доброто училище и успеем да запишем детето си там, детето ни наистина ще получи най-доброто?
Нека изчислим. Ако в класа на нашето съкровище има 30 деца, по колко минути внимание от учител може да получи всяко от тях за един учебен час от 40 минути? Ами ако часовете са по 30 минути? Фактите говорят, че в най-добрия случай за пет учебни часа един ученик има възможност да получи пет минути лично внимание от учител.
Ще възразите – първолаците ходят на занималня! Добре, добавяме още пет минутки. Сега опитайте за десетина минути да вникнете какво затруднява детето по поне два предмета и да му го разясните така, че то да ви разбере.
Току-що стана ясно, че най-доброто не е просто да запишем детето в най-доброто училище, дори класа да има 20 деца, а не 30. Кое тогава е най-доброто?
Възможно най-много лично внимание.
Нека запазим за детето си възможно най-много от своето време. Да следим какво е пропуснало, лично. Да обясняваме – къде търпеливо, къде не, но да помагаме.
Знаете ли колко фундаментална е разликата между първи клас и предучилищната група?
Първо, по обема знания, които детето трябва да усвои. Второ, по необходимостта да стои тихо и мирно и да задържа вниманието си много по-дълго, отколкото в детската градина. Трето, по цялостната смяна на средата, на подредбата на деня и на изискванията към него.
Дори в килийните училища някога, учителят е учил десетина деца, които предавали знанията на следващите десет. Тоест, имало е много повече общуване, досег с онзи, който те учи. Ето защо, когато вашето дете тръгва в първи клас, е полезно да му отделите много време поне през първата година.
Не да му платите занималнята. Там е почти същото като в клас. Един учител, много деца, необходимост от тишина. Повече от осем часа на ден, пет дни в седмицата, девет месеца в годината, дванайсет години подред, вашето съкровище ще изпълнява нечия чужда воля. Ще седи на твърд стол, ще се храни по разписание, ще мълчи.
Игрите ще остават за събота и неделя, след като си е написало домашните. За малкото време в четирите оставащи часа преди лягане. Ала децата имат жизненоважна нужда от игри. Един пример: при момиченцата същинският интерес към игрите на кукли започва едва в предучилищна възраст. Обаче кой би посмял да си занесе кукла в училище?
Ето защо, когато вашето най-скъпо – детето ви – тръгва на училище, помислете дали да не спестите поне занималнята. Тетрадките и учебниците са наистина добре направени, със сигурност ще успеете да му помагате. Главното през тази първа година е да не отвратите детето си от училище. Нека то има време за игри. Нека има време за себе си. Време без график.
Още нещо важно: не засипвайте детето със странични занимания.
Познато ли ви е успокоението: платих му курс, значи съм добър родител? Децата ходят на занималня защото „всички деца от класа ходят“. Записани са на няколко кръжока защото „са част от занималнята“. В събота и неделя децата посещават уроци по английски, вместо да играят. Преговарят уроците, вместо да играят.
Поне през първата година в училище, не записвайте детето си на никакви кръжоци, освен ако то не настоява. Не го засипвайте с допълнителни познавателни книжки. Материалът се усвоява с лекота само с набора учебници и учебни тетрадки. Чуете ли, че детето е уморено и не му се ходи на урок, го заведете у дома или в парка. Постоянната заетост води до пасивност, до неумение за съсредоточаване. Днес много деца не знаят как да играят, освен с телефон.
Нека детето вижда, че неговото учене ви интересува.
Какво значи това? Определено не да питате учителката как се справя. Не да погледнете тетрадката му. Не да му отправите похвала. Не да го изпитате набързо по материала. Не да му се карате за оценки.
В един момент децата забелязват, че учителката гледа нивото на целия клас. Тя няма възможност да се грижи поотделно за всяко дете. Ако родителят само симулира интерес – тоест, не знае какво учи детето, какви са му домашните всеки ден и не може да му ги обясни – тогава детето постепенно се научава да дава вид, че знае. То започва да се „снишава“ в клас, има преписани отнякъде домашни, назубря урока или дори по-лошо: научава се да говори уверено и с общи фрази, защото съзнава, че учителят не го слуша. Носи петици и шестици вкъщи. То дава вид, че знае и просто „избутва“ училището. Чака междучасията, чака звънеца, чака ваканцията, чака да завърши…
През това време родителят е платил десетки хиляди левове за занимални, уроци и кръжоци. За скъпи помагала, неотваряни нито веднъж. Уви, за знаещо дете е нужно усилие. Нужно е време, отделено за всяко дете. Внимание и интерес. Иначе просто ще избутате първи клас.
Не пренебрегвайте „лесните“ предмети.
Музика, физкултура, рисуване – те са част от класическото образование. Без тях детето ви ще бъде осакатено душевно. Освен това, в тези предмети има толкова много математика и литература, че ще ви се завие свят.
И не на последно място: Научете детето си да чете преди първи клас.
Има учители, които на мига ще скочат: Сакън! Родителите да не учат децата на нищо, че после ние ще ги „поправяме“! Ще му е скучно на детето!
Тоест, за да научиш на нещо детето си – на нещо, което самия ти умееш – трябвало да имаш педагогическа диплома. И в първи клас нямало толкова много за учене, че непременно в цялата каша трябвало да се срича, да се усвоява четене с разбиране.
Спестете на детето си ученето да чете. Нека, влизайки в класната стая, то да може да слива сричките в думи и да разбира какво е прочело. Така няма да му се налага „да догонва“ по-подготвените деца и ще може да отдели време за многобройните други уроци. Също и за игра, жизненоважната игра! Още повече, че гладкото четене се учи бавно, за повече от година, а след първи клас вече никой няма да се върне на уроците по четене. Днес масово децата четат бавно, а не машинално, когато видят наредени букви. Това е една от причините да не четат книги.
Има тестове за училищна подготовка с рисуване на човечета, с прерисуване на ръкописен текст, със сравнение на големини, с оцветяване… Не се вторачвайте в тях. Детето ще тръгне в първи клас, без значение дали е със специални потребности или без. Просто го научете да чете предварително и си освободете време през следващата година. После минавайте заедно през всички уроци.
Скоро ще публикувам и нашите домашни, весели уроци за първи клас. Те може също да ви помогнат.
Допреди трийсетина години правилата на здравословното хранене бяха сравнително прости. Представляваха горе-долу следното:
Не соли много.
Не прекалявай със захарта, защото разваля зъбите и води до диабет.
Не яж пържено, защото ще те боли корем.
Избери супа или готвено, вместо суха храна. Не на сандвичите.
Бели краставиците, защото „са пръскани“. Яж много плодове и компоти.
Днес обаче храната е различна, а светът е разделен между „лудите, на които баба им само био е яла“ и „лудите да ядат полуфабрикати“. Тази статия е специално за новите родители и новите баби, които тепърва навлизат в необятния свят на днешните храни. Защо съществува скъпото био и какво значи качествена храна днес – ето това ще опитам да обясня възможно най-кратко и ясно.
Преди да се роди дъщеря ми, двамата с баща ѝ не водехме особено здравословен живот. Даже никак, да си призная. Покрай нейното захранване и хранене изминахме дълъг път, бавно се ориентирахме в клопките на съвременните храни. Сигурна съм, че все-още не знам всичко, за съжаление.
Ще започна с обобщението, че храните се делят на основни хранителни продукти (плодове, зеленчуци, зърнени, сурово месо) и продукти, които са произведени от тези основни продукти (например кайма, хляб, пюрета, колбаси, сосове, сладки и др.). Във всички продукти може да има вредни вещества. Дори в солта се добавя антислепващ агент.
ПЛОДОВЕ, ЗЕЛЕНЧУЦИ, ЗЪРНЕНИ ХРАНИ
Има биологично производство, домашно производство и индустриално производство на растителни храни.
БИО означава, че храните са отгледани от семена, които не са ГМО (значи генно модифицирани) в почва, която поне няколко години не е обработвана с химични торове, а само с контролирано количество позволени торове. Тези храни са получили сертификат, че са био, който е скъпо удоволствие и също увеличава цената им.
ДОМАШНИ означава, че някой отглежда растителните храни в домашни условия. За съжаление, никой не доказва, че тези храни са чисти от вредни вещества. Всичко е въпрос на осъзнатост. Често чувам за баби, които ръсят Раундъп, за да „не расте тревата“. Но пък има и много малки производители, които споделят снимки, често показват градините си и вярват в добрата храна. Моят съвет е да вземате домашни растителни храни само от проверени градини.
ИНДУСТРИАЛНИ означава, че се произвеждат в огромни количества. Торят се с химични торове, съдържат пестициди (химични вещества за борба с вредителите). Могат да съдържат опасни и забранени добавки, като например ДДТ – забранен в България и ЕС, но тайно се внася от Турция, където се използва в земеделието. Има подозрения, че ДДТ предизвиква рак при хората. Ето как, купувайки си уж здравословни храни, можем всъщност да си купим отрова.
В моето семейство отглеждаме част от зеленчуците, които консумираме и консервираме за зимата. Други купуваме от малки производители с надеждата да са чисти от отрови. От супермаркет купуваме български или достъпни био плодове и зеленчуци. На близкия пазар взимаме от познати вече продавачи, на които разчитаме за съвет.
МЕСО, МЛЯКО, ЯЙЦА
Относно животновъдството, то се дели на:
ИНДУСТРИАЛНО, където храната на животните съдържа антибиотици и други химични вещества, а самите животни прекарват и завършват живота си по наистина немилостив начин. Това означава, че месото, млякото или яйцата им съдържат антибиотици, хормони и други химии, които после попадат в организмите на хората, които ги консумират. Хормонът на страха, който се отделя при този начин на отглеждане, също не подобрява качеството на храна, отгледана по този начин.
За съжаление, индустриално отглежданите меса имат още минуси. Те се инжектират с течност, която да увеличи обема им, да ги предпазва от изсъхване и да подобри вида им. Опаковат се в тарелки с потопени в още химикали подложки, за да запазят трайността на продукта. Често меса с изтичащ срок на годност се продават мариновани. Дълбоко замразени меса се размразяват и продават, когато даден резерв трябва да бъде подменен. Индустриалното месо е съблазнително евтино, но консумацията му крие рискове.
ДОМАШНО е месо, отглеждано в домашни условия, не много като количество, но повече, отколкото може да консумира производителя. Кокошките често щъкат на двора, прасето весело е грухтяло в кочинката си. Понякога домашно означава страхотно, друг път не чак толкова. Зависи с какво е хранено животното. Рядко има стопани, които не купуват готови смески, но все-пак домашно отгледаното месо, особено такова от свободно пасли животни, има съвсем различен вкус. То не е инжектирано с течности и когато го сложите в тиган, не пуска една чаша вода в допълнение. Има малки ферми, които отглеждат свободно пасящи животни. Месото и яйцата им са по-скъпи, но който е опитвал веднъж, трудно ще се върне към индустриално отгледаното месо.
При млякото е същото – купено от човек, който отглежда животни или от млекомат, млякото се различава коренно от бутилираното по магазините. То се разваля след три дни в хладилника, то има хубав каймак и след подквасване става на истинско кисело мляко.
Нашето семейство купува месо, яйца и сурово мляко от малки производители, със свободно пасящи животни. Или, ако закъсаме – яйца от свободни кокошки от магазина. Също и пъдпъдъчи яйца.
КОЛБАСИ И ДРУГИ ПРЕРАБОТЕНИ МЕСА
ИНДУСТРИАЛНИ колбаси означава, че след индустриалното отглеждане идва и индустриалната преработка. В тази индустрия няма отпадък. Всяка част от тялото на животните се преработва в нещо и се продава. За да е вкусно и с апетитен вид, се добавят всякакви желиращи агенти, бои, овкусители и вещества, които да направят консистенцията каквато е нужна. Проблемът е, че всички тези химични вещества влияят на човешкия организъм, който ги е погълнал и особено на децата. Не стига това, но се добавят овкусители като натриевия глутамат, който предизвиква желание да се похапва още и още. В един момент ядете все повече и повече, и храната без такива добавки не ви е вкусна вече.
Хубавото е, че се появяват цехове, които изработват качествени колбаси. Те имат малки партиди, а на опаковките е отбелязано какво съдържа изделието. Моето семейство купува от време на време колбаси от малки ферми, които зареждат малки магазинчета. Следим съдържанието и проверяваме информацията за въпросната ферма.
ДОМАШНИ колбаси означава, че някой е ги направил в домашни условия. За съжаление не можем да сме сигурни какво месо е ползвано за тях – дали е домашно отгледано месо или купено от голям цех. Ако купувате от ферма, тогава е по-вероятно колбасите да са със собствено месо и да са качествени. Но, купувайки от непознати хора в мрежата, е възможно да бъдете измамени или просто да си купите салам от индустриално месо плюс всякакви химични добавки, защото човекът, който ги прави, няма нищо против тях. Уви, много хора, които произвеждат домашни храни, изобщо не са наясно с вредните добавки и си ги ползват.
МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ
У дома винаги имаме едно наум към готови млечни продукти. ИНДУСТРИАЛНИТЕ марки заливат супермаркетите, но дали в тези продукти има мляко и колко има е труден въпрос. За добавките и овкусителите вече писах – знаете какво е да си купите заквасена сметана и тя да стане на течност, когато опитате да я разбъркате с още нещо, например орехи и плодове. Тоест, това е нещо желирано, то не е сметана. Или кашкавалът да се окаже „имитиращ продукт“, направен от олио.
Но вече се появяват малки ферми, които продават вкусни, чисти кашкавали и сирена, хубаво кисело мляко, истинско масло, а не с маргарин или мас в него. Ние имаме любими малки ферми, които зареждат малки магазинчета. Продукцията трябва да е малко, за да е качествена. Бъдете подозрителни към стоки, които заливат пазара.
ДОМАШНИ млечни продукти се намират, особено край манастири и по селцата. Има хора, които продават, но не са много. Домашните млечни продукти могат да бъдат направени от всеки от нас при добро желание – дори в големите градове се намира сурово мляко.
У дома си заквасваме кисело мляко, защото така ни излиза по-евтино. А и предпочитаме глинени съдове, вместо стъклени бурканчета – по-вкусно е.
ХЛЯБ, БРАШНО И ПЕЧИВА
ИНДУСТРИАЛНОТО производство на хляб предлага един продукт, който е далеч от добрия стар хляб, но повечето от нас така са привикнали да го консумират, че дори не го осъзнават. Набухвателите са толкова агресивни, че подуват не само хлебните изделия, а и коремите. В голяма част от брашната се добавят ензими – те допълнително издуват хлебните изделия.
Ако искате наистина хубав хляб, той не бива да съдържа мая за закваска. Да, ако замесите едно бяло брашно с ензими плюс мая, ще получите пухкава питка. Но тя няма да бъде полезна за организма ви, няма да ви даде друго, освен удоволствие и калории.
Внимавайте с индустриално приготвените хлебни изделия. Те съдържат толкова много химия, че не носят ползи, освен засищането на глада и удоволствието да се яде.
Добрият хляб започва от брашното. То трябва да е чисто от ензими, по възможност да бъде смляно на каменна мелница, за да не бъдат избити от температурата полезните вещества в зърното. Още по-полезното брашно не е бяло, а пълнозърнесто. После идва набухвателят – най-добре да е с естествена закваска, защото тя е полезна за храносмилателната система. Добрият хляб е скъп. Той втасва дълго и не се намира навсякъде. Ако близо до дома ви има малка пекарна, където правят квасен хляб и други хлебни изделия с истински продукти, то вие сте късметлии. За съжаление най-често се ползва маргарин и други хидрогенирани мазнини, имитиращи продукти вместо сирене и кашкавал, изкуствени овкусители, подсладители, кремове на прах, изкуствени оцветители и други вредни добавки.
ЗАНАЯТЧИЙСКИ хляб или ДОМАШЕН хляб и всякакви печива са двата варианта да хапвате качествена храна. Подбирайте внимателно и брашното, и останалите съставки, когато готвите.
ТОРТИ И СЛАДКИ
ИНДУСТРИАЛНО произведените сладости в болшинството си съдържат редица вещества като глазиращ агент, сгъстител, оцветител и други. Те са химични вещества, някои от които не се смятат за вредни, но за други се знае, че действат неблагоприятно – причиняват пристъпи на астма, уртикарии, тумори, дерматит, хиперактивност, нарушено храносмилане… Няма да продължавам. Ето статия с повече подробности:
Помислете, преди да поръчате една от онези красиви торти с глазура и фигурки от захарно тесто. Купувайте само от кулинари, които работят с естествени съставки. Готовото захарно тесто съдържа хидрогенирани мазнини (маргарин) и опасни оцветители.
МАСЛО И ОЛИО
Има растителни и животински мазнини. Например краве масло, мас, шарлан, зехтин, кокосово масло, маргарин… От всички тях, маргаринът е особено вреден. Той е хидрогенирана мазнина – тост растителна мазнина, нагрята до висока температура, за да бъде сгъстена. Причинява запушване на артерии, покачване на теглото, ракови образувания, инсулинова резистентност и се съдържа в безброй кремове, бонбони, вафли и други фалшиви радости.
Нехидрогенираните (не са сгъстявани и са в естествен вид) са пречистени или натурални. Например слънчогледовото олио, а и не само то, е рафинирано най-често с химични вещества. Виждала съм само една марка рафинирано без химия. Любопитно е как рафинираното олио е два пъти по-евтино от нерафинираното – шарлана? Маслото може да бъде фино и пречистено (ГХИ), но може да е смесено с какво ли не от недобросъвестни производители. Същото важи за зехтина. Ето защо ви съветвам да подхождате внимателно към производителите, да не се предоверявате и да се питате как някои масла не гранясват. Всичко, което не се разваля, не е качествено.
Четете етикетите, макар често те да не са приятно четиво.
У дома постепенно се научихме да ползваме фермерски продукти, да си печем сами хляба и сладкишите, защото тези неща са доста скъпи в хубавите пекарни. Да консумираме много по-рядко от преди месо – около един път в седмицата. Да избягваме да купуваме колбаси. Да пазаруваме био или домашни плодове и зеленчуци, да произвеждаме сами част от тях, да берем диви плодове.
Преходът към по-полезен начин на хранене е бавен и доброволен. Не става насила, става само с убеденост. С вкуса на квасения хляб трябва да се привикне. С постните ястия също.
Всички казваме – заети сме, нямаме време да готвим, обаче ние сме това, което ядем. Ние създаваме хранителните навици на децата си. Храната показва отношението ни към самите нас. Колко сме си важни и на колко оценяваме здравето си.
Тази година (2021) видях из форумите сироп, в който ментата не се вари, а само се накисва по подобие на сиропа от бял бъз. Сега, когато започнахме да го правим вкъщи, ми се струва толкова логично да не варя ментата, защото тя е изключително ароматна. Обаче истината е, че не се сетих сама:)
Този сироп не се вари и не се загрява над 50 градуса по Целзий. Това означава, че ако искате да го консервирате, ще трябва да варите затворените буркани около 5 минути, за да се вакуумират капачките. Иначе може да се съхранява за около месец на хладно в затворени плътно буркани или бутилки. Когато отворите буркан със сироп, трябва да държите буркана в хладилник, защото сиропа ще вкисне на топло.
ПРОДУКТИ:
букет прясна мента
филтрирана или изворна вода
лимон (по желание)
захар
лимонена киселина
ПРИГОТВЯНЕ:
Умишлено не съм писала пропорции – просто сложете откъснатите стръкове в тенджера и ги залейте с филтрирана или изворна вода така, че като ги натиснете към дъното, да са покрити с вода. Ментата ще плува на повърхността на водата и дори няма да увехне до следващия ден. И да сложите повече вода, няма да бъде проблем.
Аз ползвам трилитрова тенджерка. В нея се получава малко над два литра готов сироп – около литър и половина вода и килограм захар.
По-важно е каква е водата. Тъй като този сироп не се вари, е хубаво тя да не е сипана от крана. Ако я налеете от чешмичка на извор или филтрирате вода от чешмата вкъщи, тя ще бъде без добавяната в питейната вода хлор. Ще бъде чиста. В краен случай преварете чешмяна вода и я охладете.
Ако разполагате с лимон, обелете му кората, защото е намазана с вредни химикали, за да го съхрани. После го нарежете на парченца и го добавете към накиснатата мента. Може да не добавяте лимон, не е решаващо за вкуса на сиропа.
След едно денонощие на стайна температура прецедете накиснатата мента. Ако сте добавили и лимон, първо натиснете хубаво с ръце или вилица лимоновите резени, за да си пуснат сока. Сложете ментовата вода в тенджера на котлона. Добавете захарта в съотношение 1:1,5 и загрейте само колкото да се разтопи захарта. Бъркайте, за да помогнете на разтапянето. При мен този сироп се нагрява най-много до 50 градуса по Целзий.
За бързо домашно безалкохолно бихте могли просто да добавите мед към ментовата вода и да сипете напитката в кана. Получава се чудесна, свежа ментова лимонада.
Добавете лимонената киселина. Слагам пакетче (1 с.л) на 2-3 литра сироп. След като всичко се е разтворило, затворете сиропа в бутилки или буркани. Ако ги обърнете надолу с капачките, те ще изглеждат така, сякаш са вакуумирани, но няма да издържат дълго. Приберете ги на хладно и ги консумирайте до месец.
Аз обръщам бурканите, макар да не стават трайни. Дори да сте забравили затворените буркани на топло и на повърхността на сиропа да се е появил мухъл, не е голяма беда. На мен ми се случва понякога. Просто прибирам на хладно, когато отворя буркана, махам мухъла и използвам сиропа. Вкусът си е същият. По-голям проблем става, ако забравите на топло вече отворен буркан, защото след няколко дни сиропът ще вкисне.
Ако желаете да запазите сироп от накисната мента за по-дълго, ще трябва да сварите пълните буркани за около 5 минути, за да се вакуумират капачките. Аз не пазя дълго ментов сироп – първо, защото ми е доста летен вкуса му, второ, защото мента има и през есента. Правила съм сиропа с мента от градината, с мента от планината, с блатна мента, с мента от полето – цветът на сиропа понякога става по-наситен, друг път е по-слаб, ароматът понякога се носи из целия апартамент, друг път си стои в чашата. Има хора, които затварят бутилките с резени лимон и ги държат в зимник. Аз не съм го правила, най-вече поради липсата на зимник.
Обожавам този ментов сироп през летните жеги – разреден със студена газирана вода, с добавени късчета лед. Изпивам по няколко чаши на един дъх, докато не се разхладя. Прекрасен е.
Ако детето ви е фен на анимационната поредица „Пес патрул“, със сигурност е чакало „Пес патрул: Филмът“ с огромно нетърпение. Моята осемгодишна дъщеря го посрещна с истински трепет, само защото това е любимата анимация на приятелката ѝ от почти бебешка възраст – Мая. Представям си колко силно е преживяването най-заклетите мънички фенове.
Знаете, че напоследък пълнометражните детски анимации са направени така, че да се харесват поравно и на възрастните. Е, „Пес патрул: Филмът“ е най-вече за децата. Той не е загубил фантазьорното, детско усещане на серийните филмчета, в които всичко е възможно и всичко завършва добре. Злото е очевидно и неумело, побеждава се като на игра, нужно е само желание.
Пълнометражният филм се различава съвсем леко от анимациите: той е още по-свръхсъвременен, простете за претрупването, и дори повече високотехнологичен. Според дъщеря ми, има разлика в изображенията на самите рисувани герои, което тя отчете като плюс. И има нов герой, който ще се присъедини към патрула!
Във филма няма истински страшни моменти. По тази причина „Пес патрул: Филмът“ е подходящ за всяко дете, без значение на колко годинки е, стига да може да издържи на едно място час и половина. Ние, двамата възрастни, които придружавахме осемгодишната, също гледахме с интерес, макар сюжетът да е подчертано детски. Детски екшън – ето това е „Пес патрул: Филмът“. Всичко е възможно, всичко е свръх впечатляващо и няма никакви сериозни пречки. Децата обожават такива сюжети. Бих казала, че за мен изводът от него е „С техника всичко е възможно“.
„Пес патрул: Филмът“ е озвучен на български, но Елора беше щастлива и от субтитрите по време на песента, защото най-сетне разбрала всички думи в нея. Досега чувала вместо „Да, ето го! “ – „Дай бонбон“:)
Все-пак, и тази анимация не е само забавление. Децата ще научат от нея:
че човек понякога трябва да превъзмогне страховете си
какво означава „да говориш образно“
Даже дава повод да поиграем на „Какво имам предвид, когато казвам…“, за да затвърдим понятието. „Отвори ми очите“, „Да започнем начисто“, „Ще ти пазя гърба“, „Играеш мръсно“ – ето малко примери за обсъждане и закачки с вашето дете.
Помните ли онзи епизод на „Приятели“, в който погрешка им бяха доставили много вкусен чийзкейк? Толкова вкусен, че изядоха един направо от пода:) Е, ето ви рецепта за него. Понеже е печен, той не се размазва по пода, дори да бъде изпуснат и при силно желание може да бъде изяден от там.
Този чийзкейк издържа липсата на хладилник, затова е подходящ за празнуване сред природата. Дори без добавени плодове или сладко, пак е вкусен, а плодовете могат да бъдат сложени в последния момент. Така се запазва видът на тортата и мисията „рожден ден сред природата“ е възможна.
Разбира се, печеният чийзкейк е по-вкусен, когато е леко изстуден. Ако разполагате с хладилник, дръжте го в него.
ПРОДУКТИ ЗА БЛАТА:
1 пакет чаени бисквити
2 с.л. разтопено краве масло (може и кокосово)
2 с.л. кристална захар
2 с.л. вода
Аз не купувам бисквити, а си пека ето по тази рецепта на „Вкусно с Йоли“. За блата отиват към 1/3 от дозата:
Загрявате фурната на 180 градуса по Целзий. Докато тя загрее, смилате или счуквате бисквитите, добавяте към тях останалите съставки. Разбърквате хубаво. В тавичка слагате хартия за печене и с опаката част на лъжица или вилица натискате и оформяте блата. Запичате за 8-10 минути.
Можете да не ползвате хартия за печене, ако разполагате с хубава форма за торта, със свалящ се ринг, която не протича.
ПРОДУКТИ ЗА ПЛЪНКАТА:
около 400 грама крема сирене
1 кофичка заквасена сметана (около 200 грама)
2 яйца
2/3 ч.ч. захар
пакетче ванилия
2 с.л. бяло брашно
Докато се запича блата, с миксер смесвате съставките. Изваждате блата и директно го заливате със сместа. Писала съм „около“ за пропорциите, защото съм правила този чийзкейк в безброй ситуации – с малко крема сирене, с много сирене, с големи яйца, с едно яйце, с кафява захар, с бяла захар… Има лека разлика във вкуса и гъстотата, но винаги се получава. Добре е сиренето да няма дъх на гранясало. Аз напоследък ползвам крема сирената на български млекарници и съм много доволна.
Печете пак във фурната, на 180 градуса по Целзий, още 1 час. Когато мине тези час, отворете леко вратичката на фурната и оставете готовия чийзкейк да изстине.
ЗАЛИВКА:
Печеният чийзкейк може да бъде хапнат и без никаква заливка. Може да бъде сервиран с нарязани сезонни плодове до парчето в чинийката. Може да бъде залят със сладко от бурканче – ягоди, горски плодове, праскови… Може, ако ще си го хапвате на място с хладилник, да залеете плодовете с желе или да направите само желе, ако нямате плодове.
ПРОДУКТИ ЗА ЖЕЛЕ:
1 пакетче желатин
100 мл студена вода
100 мл сироп
Накисвате желатина с водата, след 20 минути (или повече) добавяте сиропа и го загрявате лекичко, без да завира. Така желатина се разтопява.
Аз ползвам домашни сиропи – от бъз или нещо друго. Може да смесите равни части плодов или компотен сок и захар. Всичко може, щом ви е вкусно.
Ако имате сезонни плодове – всичко без диня и ябълки – нарежете ги на дребни парченца (без ципи и семки). Сложете плодовете върху чийзкейка, после поръсете с желето и сложете поне за час в хладилник. Ако не разполагате с плодове, залейте само със студеното вече желе чийзкейка – може на два пъти, за да стегне по-хубаво. Заливате с половината и прибирате на студено. После заливате с втората част от желето, която обаче е стояла на стайна температура, за да не се стегне.
И сте готови!
Печеният чийзкейк свършва почти толкова бързо, колкото се прави, за съжаление. Аз го приготвям и за рождени дни, и за гости, и за почерпка, когато сме канени в дома на някой роднина или приятел. Нали ние, българите, никъде не ходим с празни ръце:)
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
