МНОГО ЛЕСНО СЛАДКО ОТ ЧЕРНИЦИ

сладко от черници рецепта

Винаги съм обичала черници, още от дете. Пред блока ни имаше едно високо дърво и много ме беше яд, че не мога да стигна до клоните му. Днес пред сегашния ми блок пак има черничево дърво и съм сред малкото, които се спират да похапнат. Дъщеря ми ми прави компания – клоните на това дърво са ниски, за разлика от онова в моето детство.

Все се чудех дали от черници може да се направи сладко – години наред. Мислех си, че понеже тези плодове са твърде меки и леко воднисти, няма да се получи. Все-пак, реших да пробвам. Първо четох разни рецепти из нета и накрая набрах две шепи черници – толкова успяха да оцелеят, защото слагам една в устата и една в торбата:)

Сладкото надмина 1000 пъти очакванията ми. Получи се нещо чудесно, с вкус на сладко от горски плодове. Ароматно и ярко червено. Малко по-точещ се става соса, разтяга се като горещ кашкавал. Черниците се запазват, не се разкашкват, както бях очаквала, че ще стане.

сладко от черници рецепта

Сега от време на време бера по около две шепи черници и правя по бурканче сладко. Първите две дози се изядоха, без да влизат в буркан. Много ни хареса на кисело мляко с чия и сладко, затова. Имам вече и три затворени бурканчета. Прекрасно е, че черницата зрее не наведнъж, а повече от месец дава плод и така има възможност да се събират многократно плодовете ѝ.

Ето рецептата, която се оказа е много лесна. Мерките са на око:

МЕРКИ:

две шепи черници

две шепи захар (ясно е, че няма да я мерите с шепи:)

две-три глътки вода

1/3 ч.л. лимонена киселина

сладко от черници рецепта

ПРИГОТВЯНЕ:

Поливам внимателно черниците с вода и после я изхвърлям. Поръсвам ги със захарта – колкото е обема на черниците (не тежестта), толкова захар слагам и прибирам в хладилника.

Черниците не пускат много сок. Когато на другия ден ги пресипя в тенджера, отмивам останалата в купата захар с малко вода и я изливам при плода със захарта. Пускам коплона на ниска степен и варя 30 минути след като е завряло, като разбърквам само четири-пет пъти – от време на време. Понеже сосът се точи, това може да ви подведе, че сладкото е готово по-рано. Обаче то няма да е готово, ако не сте го варили 30 минути. Ще бъде рядко. Изчакайте.

сладко от черници рецепта

Това сладко няма пяна. Ако ще го затварям в буркан, накрая добавям 1/3 чаена лъжичка лимонтузу. Сипвам горещо в сухи, чисти буркани и обръщам надолу с капачката. Ако ще го ядем веднага, го прибирам в купичка с капак, която държа в хладилника.

Четох в други рецепти, че добавят аромати на черниците. Аз не добавям – сладкото и така си има вкус на сладко от къпини, на боровинки, на нещо смесено от най-любимите ми горски плодове. Още по-хубавото е, че когато зрее черницата, доста вали и плодчетата са по-чисти. Тя не боде като малините и къпините, не се крие като боровинките. Е, малко цапа, но се отмива с две-три измивания на ръцете.

сладко от черници рецепта

Понякога ми става мъчно как капят плодовете в градовете – хората ги е срам да ги откъснат, да не би някой да помисли, че нямат пари да си купят. Или ги мързи – ще си купят готови, набрани, само трябва да ги измият. Купуват бутилирани „сокове“, когато просто могат да сварят една шепа от капещия плод, който расте под прозореца им. Тъжно е как забравяме и не умеем да ценим даровете на природата. Вишните изгниват по улиците, черниците само ни цапат обувките и колите, сливите също – а те пък са безкрайно богати на витамини и особено на витамин Ц, сок от тях се прави толкова лесно. Само ги сварете като компот, прецедете от костилките и люспите и сте готови. Не са пръскани и дишат същия въздух като нас.

Така че, наберете си малко черници и си направете едно сладко за зимата. Да ни се зарадват прабабите от небесата!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

пътеводител в храните
More

ДЪРВЕНИ ВАЛДОРФ ЧОВЕЧЕТА

Дървените човечета са известни и като peg dolls. Представляват опростени дървени фигурки без очички или само с очички, но без изрисувани уста. Това се прави, за да нямат изражение и детето да може да вменява на човечето настроението, което самичко реши.

Тези човечета, използвани широко във Валдорфското възпитание, служат за игра на децата – виждаме ги като геройчета на приказки, като части от игрални комплекти… Някои са богато украсени, други наподобяват животинки. Винаги са ми изглеждали много примамливи, затова още, щом намерих откъде мога да купя дървените парченца, оцветих няколко за дъщеря ми.

Предлагала съм такива дървени човечета, когато Елора беше на четири годинки, после на пет – тогава вече си разиграваше сценки самичка и сметнах, че ще ѝ бъдат от помощ. За съжаление, до съвсем скоро тя изобщо не се впечатляваше от тези човечета. На първия комплект дори беше нарисувала усмивки, защото не ги одобряваше само с очички.

дървени валдорф човечета

Когато беше на седем години, ми обясни, че предпочита малките фигурки на куклички или животинки на два крака, защото те били „по-истински“. Тя обича да играе с къщи за кукли и дребни куклички, но дървените човечета не бяха част от тази игра – дори дървените мечета с дрешки за преобличане оставаха встрани от играта. Точно поради тази причина не съм писала за Валдорфските човечета – много майки се интересуват от тях, но моят опит го нямаше никакъв. После една случка ме наведе на мисълта, че тези дървени човечета са за по-големи деца. Защото, колкото повече порастваме, толкова повече ценим простотата. Може би в миналото децата не са имали днешния избор и не са били буквално „заливани“ с играчки с повод и без повод.

Един ден предложих на Елора да си измайсторим човечета от дървени щипки, мъниста, тръбички от ибришими и дървените заготовки за въпросните peg dolls. Реших да стисна зъби и да ѝ позволя сама да ги оцвети, както тя си поиска. За мен това невинаги е лесно, защото ми се иска да нещата да се получат възможно най-изпипани, а децата не притежават търпението и прецизността на възрастен. Обаче е важно да оставите детето да се справя само – много е важно за самочувствието и уменията му. Аз първо показвам и после помагам – но, ако ме помолят.

дървени валдорф човечета

Та, аз залепих отделните части на фигурките с пистолет с горещ силикон. Елора ми помагаше. Вие може да опитате по-добрия вариант, ако детето ви е пораснало като моето – то да лепи, а вие да помагате. Все-пак, внимавайте с горещия силикон, защото доста пари.

Когато осъзна какво правим, тя изпадна в нещо като възторг. Обясняваше ми, че това е най-готиното занимание, което сме имали и с огромно удоволствие се зае да оцветява и да оформя косите. Играе си с тези дървени фигурки. Е, не през цялото време, но си играе. Ако ви харесват, ето как да си направите такива и вие:

НЕОБХОДИМИ СА:

  • дървени щипки (големи и малки)
  • дървени мъниста (по-големи и по-малки)
  • картонени тръбички от ибришими
  • дървени заготовки за човечета
  • акрилни бои
  • тънки четки
  • прежда
  • цветен картон
  • горещ силикон с пистолет за лепене (може и моментно лепило, но не го давайте на децата)
  • дебел плат, ако ще изработвате бебета
дървени валдорф човечета

ВНИМАНИЕ: Лепените човечета не са подходящи за деца, които лапат играчките си. Не оставяйте децата да играят с тях без надзор!

ИЗРАБОТВАНЕ:

Към горния край на щипките залепете мънистата. Големите щипки са „възрастни“, а малките са „деца“. Наличието на деца и бебета беше оценено високо. За да не се отварят щипките, облепете частта, която защипва, с картон. Това ще представлява дрехата. А там, където щипката се натиска, ще представлява крачета.

За човечета от картонени тръбички залепете мънистото в единия край на тръбичката. Ползвайте по-твърди тръбички, от плътен картон (или пластмасови). Оцветете тръбичките с акрилните бои. От картон можете да добавите опашка и така да си направите русалка. Тя също беше оценена високо.

дървени валдорф човечета

На някои мъниста залепете прежда като коса. Първо намотайте малко прежда на трите си пръста. Завържете посредата намотката и отрежете сгъвките. Залепете върху мънистото. Когато лепилото изстине, позволете на детето да оформи прическата с ножица. Да, може доста да ги „офъка“, но вие запазете спокойствие:) Харесайте прическата. За децата възприятието е по-силно от реалността. Ако кажете, че е станало хубаво, детето ще има увереност да опита отново.

Най-лесни са заготовките на дървени човечета. Продават се различни големини, които пак ще имитират различни по възраст и пол човечета. Просто ги оцветете. Ако искате да правите животни, направете уши от филц и ги залепете.

дървени валдорф човечета

Бебетата ни се получиха едрички, но изглеждат убедително. Вземете две квадратни парченца плат, прегънете ги на триъгълници. В средата на най-дългата страна на единия триъгълник залепете мънисто и прегънете плата около него. Вземете втория триъгълник и увийте с него плата под залепеното мънисто, все едно повивате бебе. Залепете с горещ силикон плата, за да не се размотава. Нарисувайте очички на бебето.

Може би защото напоследък е фен на кукличките Санторо, Елора беше съгласна човечетата ни да имат само очи. Изненадах се, но наистина не сме слагали устички този път. Така много лесно и почти без пари си направихме добър брой човечета за игра. Те са подходящи и за разиграване на различни историйки, за обсъждане на случки и поведение, но и просто за ролева игра.

Когато бях малка, аз „разигравах“ цели царства с щипките за простиране, понеже имахме най-различни. Друг път ползвах приборите за хранене – лъжиците бяха жени, вилиците и ножовете – мъже, десертните лъжички и вилички бяха деца, а кафяните – бебета. Големите прибори за сервиране бяха цар и царица. А след увлекателната игра, щом идваше време родителите ми да се приберат вкъщи от работа, пъхах всичко обратно в шкафа и хич и не ми хрумваше да ги мия:) Така и никой не ме хвана.

Май съм имала Валдорфско обучение, без да знам:)

дървени валдорф човечета

Та, ако си търсите занимание, това ще се хареса и на по-големи деца, вече в училище. За по-малките не знам. Не знам:)

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

опити със свещ
More

КАКВА МАЙКА ЩЕ БЪДЕШ, ЗАВИСИ ОТ ДЕТЕТО

Чудили ли сте се как се ражда майчината любов? Дали, ако човек има три деца, и трите ще са му еднакво мили? Ако едното, например, е хулиган, а другото е добряк, ще бъде ли едното по-любимо за майката и бащата? Дали тяхната любов зависи от крехкото здраве, от красотата, от пола на бебето?

Аз съм се чудела.

Доскоро възприемах като съвсем разумна възможност едно дете да може да умножава любовта и одобрението на родителите си чрез своята доброта или чрез постиженията си. Приемах по-строгото отношение към по-голямото дете в някои семейства, едва ли не като правило. Но понякога виждах същото към по-малкото дете и представите ми се сблъскваха с нови въпроси:

Защо към едното си дете може да се държим по-добре, отколкото към другото? Как се ражда майчината и бащината любов? Тя зависи ли например от някакви излъгани надежди, от трудностите в живота? Възможно ли е, ако си много, много добър, да бъдеш обичан повече?

Бях от онези хлапета, които смятат, че би трябвало към децата в едно семейство да се отнасят по един и същи начин. Всичко да им се дава поравно – и прегръдки, и строгост, и подаръци. Също така смятах, че добрите жестове и успехите са валутата, с която се купува привързаност от мама и татко.

После аз самата станах майка и започнах да разбирам малко по-добре другите майки.

Започнах да осъзнавам, че онова по-горе не са правила, били са просто детски заблуди. Че, колкото и да е послушен човек, няма да бъде обичан повече.

Но не разбирах защо.

Търсех обяснения в личностните черти, в трудностите, в съдбите, дори в случайността. Докато един ден, съвсем случайно не прочетох нещо съвсем кратичко за връзката между звездната карта на всеки човек и неговата майка.

Някога, като ученичка живо се интересувах от астрология, нумерология и други подобни науки. Даже имах три рафта книги с по-лека литература по този въпрос. Е, не можех да правя хороскопи, но знаех доста. Затова, когато прочетох, че четвърти дом в звездната карта съответства на семейството, в което се раждаш и най-вече на майката, се разрових отново.

Имах чувството, че съм напипала следа.

Отдавна вкъщи ги няма онези три рафта с книги, но не беше трудно да намеря повече информация. Тогава най-сетне голяма част от размишленията ми за отношенията между родители и деца получиха отговор. Съвсем логичен отговор.

Отношението на майката към детето се определя и от звездите.

Спомних си дори как се бях променила аз, щом се роди дъщеря ми. Например, по време на бременността си изобщо не ми беше хрумнало, че трябва да се подготвя за отглеждането на чаканото от мен бебе. Четях всичко за бременността, знаех подробно развитието на бебето по седмици, бях купила всичко необходимо, бях подготвила стаята, обаче нямах представа как се сменя пелена, как се храни или как спи новороденото.

Буквално през петте дни в болницата прерових Нета за всичко, свързано с ежедневието на едно бебе и след това продължих да се ровя. Ровя се и до днес. От почти пълен безхаберник и обърнат към собствените си преживявания човек, за един миг станах нечия майка.

Ще кажете, че това се случва с всяка майка и ще бъдете прави.

В мига, в който детето ни се роди, и ние, майките, се раждаме в четвъртия дом на неговата звездна карта. В зависимост кой от дванайсетте зодиакални знаци е там, се сътворява нашето бъдещо отношение към това дете. Дали ще бъдем прекалено грижовни или направо нехайни, дали ще му дадем всичко, което имаме или ще го оставим да избира само пътя си, не зависи от нас. Оказва се, че е написано в звездите.

Тогава осъзнах още неща:

  • Родителите просто не могат да се отнасят еднакво към всичките си деца. Напротив, по-вероятно е да се държат различно с всяко от децата си. И това е напълно нормално.
  • Но, все-пак си имаме собствена воля, съдбата не е всичко. Онова са предпоставки, обаче ако знаем за тях, можем да поправим пораженията.
  • Майчината обич и грижа не са по заслуги. Видът и силата им са заложени в момента на раждането ни.

Харесва ми да мисля, че само един дом от всичките дванайсет създава заплаха да изпитаме големите трудности в отношенията между родител и дете – ако Козирог е в нашия четвърти дом. Разбира се, възможностите се определят от цялата звездна карта, не само от едно съзвездие в нея. Тази статия е за разликите в отношението към децата ни, а не за астрология.

Има хора, които няма да възприемат сериозно това – например, защото не вярват в звездни карти. Но, ако търсите своите отговори, погледнете и там. Дори беглата и обща информация в статиите от Нета може да ви насочи.

Как се определя четвъртия дом? Най-лесно е с помощта на астролог. Може и сам, чрез безплатните приложения в Нета. Ако знаете асцендента си – той се определя по часа, датата и мястото на раждане, и е във вашия първи дом – броите последователно зодиите, докато стигнете четвърти дом. Например: асцендент Везни, Скорпион във втори дом, Стрелец в трети дом, Козирог в четвърти дом.

Аз прочетох за това значение на четвъртия дом в една публикация на Rady and the Stars, с която се познаваме отдавна. Тя е професионалист. Не съм го разисквала по-подробно с нея, но споделям името ѝ, ако някой има нужда от съвет. Нейните думи ми бяха полезни. Дано моите са полезни на вас.

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

пеене за бебета и деца
More

ЯЙЧИЦА НА ДИВИ ПТИЦИ ОТ ГЛИНА

ЯЙЧИЦА НА ДИВИ ПТИЦИ ОТ ГЛИНА

Може би правенето на яйчица на диви птици от глина е най-подходящо за занимание около Великден. Аз всяка пролет се присещам, но чак на третата година успях да го осъществя. На първата година само купих глина. На втората пак купих глина и оформихме един вид яйчица. После забравихме къде сме ги прибрали. На третата година бях по-упорита и завършихме яйчицата, даже намерихме миналогодишните.

Това е занимание за по-големи деца. Най-добре да не са в детска градина, защото изисква по-голяма прецизност, а не ни се иска детето да се отегчи. Самото оформяне на яйчицата е сложно, ако държите да се получат с правилна форма, а и да се спазват големини.

Това занимание отнема повече време – може да запълни цяла седмица.

Първо правите яйчица от глина. Ако са няколко вида, правим по един-два вида на ден. Те се оставят да изсъхнат. След това тези яйчица се боядисват. Това също отнема ден. Бихте могли да направите седмица, посветена на птиците. Да подберете видове птици и да ги наблюдавате в природата, после да направите яйчице като тяхното. Аз ползвам този чудесен определител на птиците, но и онлайн има хубав сайт, в който ще чуете даже птичите песни.

https://www.birdsinbulgaria.org/

ЯЙЧИЦА НА ДИВИ ПТИЦИ ОТ ГЛИНА
В определителя не са описани яйцата на птиците

ГЛИНАТА

Ползвам бяла, самосъхнеща глина. Тя е по-твърда от пластилин и не понася добре жегата. Можете да мокрите ръцете си, докато оформяте яйчицето, но тогава глината става хлъзгава и може да капе кална вода. Предвидете престилка или дрехи за смяна.

Глината трябва да стои затворена, защото ще изсъхне. За целта ползвам стъклен буркан – откъсвам си малко глина и останалото веднага връщам в буркана. Така глината оцелява дълго време, може и година.

ЯЙЧИЦА НА ДИВИ ПТИЦИ ОТ ГЛИНА

Препоръчвам да давате на детето парченце глина, което стига точно за направата на някой вид яйчице. Аз предварително разчертавах на лист яйчицето, което правим – така може да сложите отгоре новото яйчице и да проверите дали съответства. Не правете твърде много яйчица на ден, освен ако детето не го поиска. Подтиквайте детето да изпипва, може да не се получи първите пъти. Това е изключително сензорно и развиващо усещането за допир и натиск занимание.

ЯЙЦА НА ДИВИ ПТИЦИ ОТ ГЛИНА

След като сте готови, оставете на равна повърхност глинените яйчица да изсъхнат. За целта аз ползвам поднос. Там оставяме готовите глинени нещица и ги пренасям без грижи.

БОЯДИСВАНЕ

След ден яйчицата би трябвало да са изсъхнали. Време е за тяхното боядисване. Ползвам акрилни бои. Цветовете, които ще потрябват са бяло, кафяво, черно, синьо-зелено и капчица жълто. Аз избрах по-миниатюрни или по-цветни видове яйца: Синьо-зелени като яйцата на кос, бели на трипръст кълвач, най-дребничките – на селска лястовица, и шарени като на врабче.

ЯЙЧИЦА НА ДИВИ ПТИЦИ ОТ ГЛИНА

Не сме правили яйца, по-големи от кокоши, защото за такива има модели от стиропор, които да боядисаме. Иначе половината опаковка глина заминава, а яйцето тежи като гюле.

Боядисваме първо основния цвят, оставяме да изсъхне и чак тогава добавяме точиците. На всяка смяна на боята е добре да измиете и подсушите ръцете си. Ползвайте суха четка за точиците, не я мокрете. Може да оцветявате и с клечка за зъби, за повече прецизност.

ЯЙЧИЦА НА ДИВИ ПТИЦИ ОТ ГЛИНА

НАШИТЕ ЯЙЧИЦА СА КАТО НА:

КОС: синьо-зелени яйца с малко червеникаво-кафяви петънца. Големина 29/21 мм

ТРИПРЪСТ КЪЛВАЧ: бели, елипсовидни яйца. Големина около 25/19 мм

СЕЛСКА ЛЯСТОВИЦА: бели яйца на кафяви точици. Дължина между 16 и 21 мм, ширина между 12-15 мм.

ВРАБЧЕ: бели яйца на кафеникави точици. Големина 15/23 мм.

ЯЙЧИЦА НА ДИВИ ПТИЦИ ОТ ГЛИНА

Яйцата изглеждат наистина красиво, особено когато са смесени. Някои са толкова дребнички, че човек трябва да ги види, за да си го представи. За съжаление, малко деца виждат парченца от черупките на излюпени птичета.

Това занимание отнема повечко време, но сътвореното остава за красота и за знания.

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

какво е пролет урок

More

УРОК ЗА БОТЕВ С ПЕСЕН

урок за Ботев с песен

Обичам да уча дъщеря ми посредством песни и стихотворения. Според мен така всички запомняме по-лесно, а и пеенето сплотява, доказано е. Всяка година на 2 юни пея на Елора „Тих бял Дунав“ и обсъждаме думите куплет по куплет. Този път реших да запиша нашия своеобразен урок.

За съжаление не съм голяма певица, но се надявам да ми простите. Можете да пуснете видеото на детето си и да пеете заедно с нас. През годините съм обяснявала изразите от стихотворението на Вазов, гледам да включвам и допълнителни знания, докато пеем. Предполагам, че не съм обяснила всичко в това видео, но то пак може да бъде основа на урока по родолюбие за Деня на Ботев.

Всичко започна с желанието ми да пусна на Елора песента „Тих бял Дунав“ един втори юни. Обаче намирах само хорови изпълнения, от които не се разбираше нищо. После се появи едно изпълнение на детски хор, в което думите се чуват по-ясно, обаче песента е наистина дълга и още след третия куплет детето не слуша. Преди пеех само аз, но откакто Елора започна на чете достатъчно бързо, припяваме заедно.

Обяснението на думите и изразите може да предизвика смях. Не се притеснявайте да се посмеете с детето, стига да не го обърнете съвсем на присмех. Ведрото настроение и добрите шеги ще помогнат да задържите вниманието на детето и то да ви разбере. Все-пак, литературата е вид развлечение.

урок за Ботев с песен
За повече прегледност ползвах листчета с текста на песента, карти за Ботев и Вазов, както и малко картинки

КАКВО СЪМ ОБЯСНЯВАЛА:

  • Дунав е голяма река – можете да покажете снимки, видеа и да я разгледате на картата.
  • „Радецки“ е параход. Параход е кораб, който се движи чрез пара.
  • „Златни вълни“ – защото водата на големите реки понякога изглежда кафеникава. А може да е било по изгрев или залез и слънцето да „позлатява“ водата. Не са наистина златни. Представи си какво щеше да е, да са наистина златни.
  • Козлодуй е крайбрежно селище на река Дунав. По онова време е бил село, но там има селище от древни времена. Разглеждаме картата.
  • Рог е едновремешен инструмент от рог на животно, с който може да се свири. Гледаме видео.
  • Байрак означава знаме. Разглеждаме знамена на чети.
  • Юнак е млад мъж. Юн значи млад. Оттам идва юница, например.
  • „Левски знаци“ са лъвчетата на калпаците им.
  • В очите им плам – означава, че изглеждат вдъхновени и решителни. Няма истински пламъци.
  • С гол в ръката нож – ножът е изваден от ножницата и това е заплаха.
  • Летиме за свобода – бързат, нямат търпение. Не летят наистина.
  • Тирания – тирани са наричани хората, които налагат неограничената си власт. Значи, четата се бори за правата на българите. Чета идва от „чет“ – преброени, много на брой.
  • Люто се намръщи – лютото пари, задавя те.
  • Бурен глас – така силен и страшен, все едно има буря.
  • Плян е плен. Различни начини на изговор в различните части на България. Не е правописна грешка.
  • „Днеска мре народа“ – избухнало е Априлското въстание, с което българите се опитват да отхвърлят властта на Османската империя.
  • „Преклони глава“ означава да се подчини.
  • „Твар“ има значение на „товар“, но и на „твар“ – живо същество. Не е обида, както най-често се ползва днес.
  • Наваля – надвисва.
  • Свалят шапки и целуват земята. Стар обичай. Свалянето на шапка означава да покажеш уважение. Целувката е знак на обич и преклонение.
  • Турски племена – значи с войски на Османската империя. Държавата Турция тогава не съществува.
  • „В битка не сме вещи“ – не разбират от битки, не умеят да се бият. Не става въпрос за вещи в смисъла на „неща“.
  • Горещи сърца – тоест буйни, смели, пълни с чувства.
  • Гладни за бой – искат да се бият.
  • Грозна мощ – грозен значи и страшен. Грозното плаши ли?
  • Левът ни е вожд – лъвът отколе е символ на българите.
  • Околия – околност, земите наоколо.
  • Екна глас съгрян – Чу се надалеч глас, съгрян от надежда. Надеждата топли душата.

За нас, големите, много думи са ясни, но на децата може да им звучи неразбираемо. Дори от „цалунете“ дъщеря ми започва да се чуди и мисли, че има правописна грешка. Затова обяснявам, че в миналото е имало повече от една книжовни школи и така е било правилно да се говори и пише.

Децата се забавляват, когато ползвате буквализъм и после обясните както всъщност значи някой израз. Когато обяснявате, давайте избор. Например: „Сърца горещи“ значи, че сърцата им парят или, че са пълни с чувства? Да, детето ще се отвлича от песента, но ще запомни повече.

За 2 юни в детските градини основно творят, понеже децата са доста и е трудно да се проведе разговор с всяко едно. Аз не харесвам чак толкова „творенето“ по задача. Предпочитам да отидем до паметник и да поставим цвете, да пеем и да си говорим, да обсъждаме.

Любопитното е, че с по-малки деца у дома, на втори юни като че ли се разиграва една и съща сценка:

С моя приятелка преди време обсъждахме неволите си, свързани с възпитанието на децата ни на този ден. Ето какво се е случвало и у тях, и у нас почти всяка година:

  • На детето се обяснява за деня, за сирените в 12 часа и как трябва да застанем мирно и тихо, за да отдадем почит.
  • Детето казва, че няма да го направи.
  • Започваме да убеждаваме детето, ала то упорства.
  • Сирените вият. Детето седи на пода. Има случаи, в които нарочно говори. Майката се ядосва, даже се възмущава.
  • Следва караница.
урок за Ботев с песен
Записвахме на двора, дори щурците се чуват:)

Не знам как е в детските заведения. Може би там има установен ред и децата го следват.

Но, дъщеря ми до шестата си година трудно приемаше стоенето мирно по време на сирените.

Май се срамуваше и се противеше, защото не разбираше какво точно се случва. Много се сърдех тогава. За моя радост, днес тя очаква сирените с нетърпение. Знае, че показваме своето уважение и благодарност. Че в онази минута всички в България мислим и правим едно и също, без значение дали сме у дома или навън.

Така че, понякога децата просто се притесняват. Помогнете им. Дръжте ги за ръка, прегърнете ги по време на звука от сирените.

Друго ясно нещо е, че децата забравят. Не помнят почти нищо от онова, което сме им говорили и показвали предната година. Затова не се сърдете, не ги препитвайте много-много. Постепенно и по малко, знанието ще остане в умовете им. Важното е обичта към родината да попива с сърцата им ден след ден.

Евел Инара

КАРТИТЕ С БОТЕВ И ВАЗОВ МОЖЕТЕ ДА СВАЛИТЕ ТУК:

карти Будители
More

СТАЯ НА ТАЙНИТЕ ЗА КРАЯ НА ВТОРИ КЛАС

стая на тайните за деца

Стая на тайните или escape room, както е по-известна май. Обаче аз държа на своя си език, защото в българския не ни липсват изразни средства, а и е важен примера, който даваме на децата си. Та, отдавна бях обещала на Елора, че ще ѝ направя игра СТАЯ НА ТАЙНИТЕ и ето, че накрая сколасах.

Загадките обхващат материал за втори клас по МОН в България. Те включат БЕЛ, математика, английски език и малко обща култура. Направени са така, че условията да могат да се променят. Дори да нямате как да промените моя текст на компютър, може да напишете свои загадки на ръка, ползвайки постройката на играта.

Ето какви уроци съм засегнала в тази СТАЯ НА ТАЙНИТЕ:

  • БЕЛ

умалително съществително име;

въпросителни, съобщителни и възклицателни изречения;

българската азбука;

род на съществителното;

  • МАТЕМАТИКА

видове триъгълници;

умножение и деление;

изваждане;

  • АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

цветове

класна стая

местоположение спрямо обект

стая на тайните за деца

НЕОБХОДИМИ СА:

  • разпечатани листове от играта
  • катинар и 3 различни ключа
  • синя торбичка (може и подаръчна)
  • 3 буркана с прибори за хранене – вилици, лъжици и кафени лъжички
  • молив за писане за детето
  • фенерче
  • плик за писма, по-добре ярък цвят
  • 3 малки плика за писма (може сами да си ги направите)
  • лепило на стик / тиксо

Ние с Елора го направихме като истинска Стая на тайните – всичко беше подредено в нейната спалня. Аз ѝ дадох първия билет с насоки и ѝ казах, че за да излезе, трябва да открие и да пъхне под вратата билета за излизане. Стоях зад вратата и не бях заключила, защото Елора не пожела.

Да си призная, първата игра я обърка. Вместо да следва указанията, тя беше започнала да търси улики напосоки и беше разбъркала всички загадки. Наложи се да направя нова игра като променя задачите. Този път всичко ѝ беше ясно, не прескачаше нива и стигна бързо до билета за излизане. Така че, може първата игра да я изиграете заедно, ако детето ви не е участвало в подобни игри.

ИГРАТА:

Начало: Насоката е написана на лист и се дава на детето: under the desk

Под бюрото оставяте плика за писма.

Стъпка две: В плика има код за дума, изписан с деление и умножение, събиране и изваждане: тя води до синя торбичка с много съобщителни, възклицателни и въпросителни изречения.

Загадката е: 6.3, 27:3, 7.2, 5.6, 8.3-5, 5.3, 6.7-25, 1.2, 63:7, 6.4, 55-44, 10:10

Номерата на буквите са: 18, 9, 14, 30 19, 15, 17, 2, 9, 24, 11, 1/

Посланието е: синя торбичка

Детето трябва да намери синя торбичка.

escape room за деца

Стъпка три: В синята торбичка има няколко листчета с различни изречения, както и едно с указание: Въпросителните изречения са подсказки.

Стъпка четири: Детето намира три ключа и кутия, заключена с катинар.

Потърси ли под възглавницата си? (първи ключ)

Има ли нещо в джоба на халата ти? (втори ключ)

Под килима крие ли се листче? (трети ключ)

Погледни към лампата веднага!

Завърти се наляво и гледай!

В гардероба трябва да е.

Със сигурност е в раницата ти.

Стъпка пет: Детето е намерило три ключа, на които са закачени картинки с различни по вид триъгълници. На видно място място се вижда кутия, заключена с катинар. Аз я бях увила с верижка, за която беше захванат катинара. На кутията е изписан търсения триъгълник.

Равнобедрен триъгълник

Стъпка шест: Детето отваря кутията и открива девет двойни листчета със скрит текст, листче с указание и фенерче.

Листчетата изрежете пак от файла за разпечатване – по едно надписано и едно празно правоъгълниче. Прегънете ги на две, така че надписа да остане отвътре и залепете.

Когато се погледнат срещу светлина, скритият надпис се вижда. Тук детето може да употреби фенерчето, но е добре преди това да е виждало подобна игра, за да се досети какво да прави.

Според рода на скритите думи ще намери надпис, където е следващата загадка.

Женски род; възглавничка, табуретка, бележка (бележката е под възглавничката на табуретката)

Мъжки род: чорап, обувка, лист (листа е в чорап и в обувка)

Среден род: огледало, одеяло, послание (посланието е изписано наобратно и трябва да се прочете наобратно, намира се под одеяло)

Стъпка седем: Детето намира бележката, където пише:

„под буркан с умалителни съществителни имена“

На видно място има сложени 3 буркана: с лъжици, с вилици и с малки лъжички. На дъното на всеки е залепен малък плик, а в плика под буркана с лъжичките има различни цветни картончета и указание:

Пъхни под вратата билетът с цвят, който е съставен от yellow and red.

Стъпка осем: Детето пъха под вратата оранжевото картонче, на което пише: билет. Майката отваря вратата:)

ИЗТЕГЛЕТЕ ЛИСТОВЕТЕ ЗА РАЗПЕЧАТВАНЕ ТУК:

После и аз изиграх една игра в Стаята на тайните, също и бащата на Елора. На него тя лично му обясни правилата. Направила съм условията така, че да се ползват подръчни вещи, които ги има в повечето домове. Че кой няма буркани, лъжици и един катинар?

Жалко, че не разполагам с повече снимки, но се постарах да опиша разбираемо всичко. Надявам се играта да ви допадне. Може да предложите награда накрая. Може да я направите по случай завършването на втори клас. Целта не е да е трудно, а забавно, нали!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

видеоуроци английски

More

КОКОЗАЙО И ХАМСТЕРЪТ НА МРАКА

“Кокозайо и Хамстерът на мрака“ – още щом чухме заглавието, искахме да го гледаме. Двете имена в него обещават вълнуващи персонажи, приключение и сблъсъци с мрака. Кокозайо като име трайно се загнезди в ума ми и накрая оправда и моите, и очакванията на дъщеря ми.

ЗА КАКВО СЕ РАЗКАЗВА:

Както всички анимации напоследък, “Кокозайо и Хамстерът на мрака“ освен забавен, е и ненатрапчиво поучителен. Темата е най-вече за различията. Поставя се въпросът дали да се стремим да приличаме на другите. Дали отличителните ни черти, колкото и странни да са, са ограничение или предимство. Важни въпроси, които си задаваме не само, докато растем.

Сладкото кокошко-зайче, осиновено като бебче от самия крал, е единствено по рода си на своя остров. То расте и търси на кого да прилича, като кого да бъде.

ЗА КАКВА ВЪЗРАСТ Е ПОДХОДЯЩ:

Липсват наистина страшни моменти, дори отрицателните герои са очарователни. За мен “Кокозайо и Хамстерът на мрака“ е подходящ за всяко дете, което може да задържи вниманието си на пълнометражен филм. Може би от над четири годинки, без ограничение нагоре във възрастта. Ние, родителите, определено се забавлявахме. Хубав, семеен филм.

КОКОЗАЙО И ХАМСТЕРЪТ НА МРАКА

Всеки път се възползвам от заложените в анимациите въпроси, за да ги разискваме после. Този път с дъщеря ми ще говорим за:

  • Нейните отличителни черти. И външни, и на характера.
  • Отличителните черти на близки и приятели.
  • Лесно ли е да си различен?
  • Ще научим значението на още няколко нови думички, които сме чули във филма. Например „семантика“. Също и „мазохист“:)
  • Дали злодеите трябва да изглеждат грозни?

Чудесно е, че една анимация, създадена в Европа, е на нивото на най-добрите американски студия. Последната дума, защото ми стана любимо да я повтарям, е КОКОЗАЙО.

Евел Инара

Изображенията за предоставени от Forum Film Bulgaria

ВИЖТЕ СЪЩО:

хубави детски филми
More

ХАРТИЕНИ КОКОШКИ ЗА ВЕЛИКДЕН

ХАРТИЕНИ КОКОШКИ ЗА ВЕЛИКДЕН

Наближи ли Великден, започвам да се дразня на всички зайчета, които взаимстваме от западното празнуване. Обаче Великденският заек няма нищо общо с нашия Великден. Кокошките имат общо дотолкова, че яйцата все-пак идват от тях. Според народната ни вяра яйцата за Великден са се взимали от полозите на кокошките на Велики четвъртък (или от седмицата преди това, ако нямате много кокошки), боядисвали са се червени и са се пазели цял месец. От тези яйца се е раздавало на всеки гост, изобщо на всеки, който прекрачвал прага на къщата чак до края на май месец.

Знаете, че народната вяра утвърждава червения цвят като защитен и зимен, а белият е цвета на плодородието и лятото. Затова имаме мартенички в началото на затоплянето, затова и белите яйца – началото на живота – се вапцват червени: за да се пази онова, което предстои да се роди.

Стига лирически отклонения, сега за тези много лесни и простички за изработка кокошчици. Почти всички материали ги имаме в домовете си или могат да се заменят. Например, вместо апликиране може да рисуваме по листа и да си оцветим с фулмастер гребена и клюна на кокошката. Щипките може да останат небоядисани, може да се оцветят и с водни боички. Ако нямате по-твърда хартия от скицник, сложете 2 листа А4 един в друг, за да не се огъва кокошката.

ХАРТИЕНИ КОКОШКИ ЗА ВЕЛИКДЕН

НУЖНИ СА ВИ:

  • бял лист от скицник (аз ползвах един лист на две кокошки)
  • червена хартия за клюн, гребен и онази висулка под клюна:)
  • черна хартия за криле и очи – те са по 2 броя
  • стик лепило
  • две щипки
  • акрилна или водна боя

ИЗРАБОТВАНЕ:

Винаги майсторя заедно с дъщеря ми, тоест, правим две кокошки. Никой не обича да се труди сам, нали:)

ХАРТИЕНИ КОКОШКИ ЗА ВЕЛИКДЕН

Първо боядисваме щипките, за да съхнат, докато майсторим. Аз ползвам акрилна боя, но става много добре и с водна, така че дори я препоръчвам като избор. С акрилна боя щипките може да залепнат и ще трябва с натиск да ги разтворите.

Както споменах, разделям белия лист на две, за два броя кокошки. После прегъваме така по диагонал, че да се получи квадрат или два триъгълника. На децата им е трудно, тук показваме бавно и помагаме. Изрязваме излишната част от белия лист, за да ни остане прегънат по диагонала квадрат.

Изрязваме си гребен, клюн и онова, висящото от червения цвят. От черната хартия режем две крила и две очи. Ако на детето му е трудно, ние, големите изрязваме първи и го даваме като шаблон, детето да си го очертае, преди да реже. Препоръчвам, освен ако детето не държи да прави всичко самостоятелно.

ХАРТИЕНИ КОКОШКИ ЗА ВЕЛИКДЕН

Рязваме около три пръста по сгъвката от единия ъгъл на квадрата. Там залепяме червените части, така че да стърчат от вътрешната страна, между двата триъгълника. После залепяме и черните части.

Защипваме щипките, изправяме кокошките на крака и сме готови!

Много лесни, много сладички кокошчици, подходящи за изработка и за по-мънички деца, и за големи майки даже.

ХАРТИЕНИ КОКОШКИ ЗА ВЕЛИКДЕН

Светли празници!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

кутии за Великден
More

ЛОШИТЕ МОМЧЕТА

Лошите момчета

Напоследък си мисля, че всички добри сценаристи от холивудското кино преминаха в студиата за анимация. Няма анимационен филм с лош сценарий. Всички са с отлично написани истории, със смекчен, но особено визуален екшън и стават любими и на децата, и на големите. Това се отнася и за анимацията „Лошите момчета“. Тя е логична, въздействаща, на места особено забавна и смешна, просто в нея ги няма насилието и кръвавостта от игралните екшъни.

Ето защо „Лошите момчета“ е подходящ за всички над четири – пет годинки, просто е нужно да могат да си задържат вниманието върху пълнометражен филм. Най-малките ще се радват на едно, порасналите ще разберат и смешките, и едва загатнатата на моменти тъга. Всичко в тази анимация ми хареса – шегите, героите, обратите, действието. Преди това заглавието ме притесняваше мъничко, а когато филмът започна, започнах да се чудя дали е добра идея да показвам на дъщеря си история за непоправими, макар и нарисувани престъпници, от които се боят всички.

Лошите момчета

Обаче, оказа се, че „Лошите момчета“ разказва за добротата и за приятелството – при това толкова живо, с примери, които са извадени сякаш от живота на зрителя. Тя ще успее да убеди някое дете защо е по-добре да бъдем добри, макар да не е по-лесно. Анимацията ни даде възможност да си поговорим надълго и нашироко за това:

  • Кое е по-добре – да си лош или да си добър?
  • Може ли да те обявят за виновен, защото преди това си правил подобни бели?
  • Белята свършва ли в мига, в който ти простят за нея или споменът за нея остава дълго след това?
  • Защо от лош някой може внезапно да стане добър?
  • Защо от добър някой може да стане лош?
  • Какво означава да се преструваш на друг? Трябва ли да се преструваме?
  • Добро ли е или е лошо да караш другите да вършат това, което ти искаш?
  • Приятелите променят ли се? Разделят ли се заради това, че са се променили?
Лошите момчета

Въпросите са безкрайни, а „Лошите момчета“ може да се гледа много пъти подред. Чудесен филм!

Евел Инара

Изображенията са предоставени от Forum Film Bulgaria

ВИЖТЕ СЪЩО:

хубави детски филми
More

ДИНОЗАВЪРСКИ НЕЩА

динозавърски неща

Дъщеря ми много харесваше динозаври, когато беше на четири годинки. По този повод посветихме празнуването на рождения ѝ ден на динозаврите. Имаше динозавърски яйца, динозавърски крака, динозавърски етикети за храната и динозавърска украса от хартия за тортата. Ако и вашето дете харесва динозаврите, тук ще споделя тези наши динозавърски залитания.

ДИНОЗАВЪРСКИ ЯЙЦА ОТ ПОЧВА

динозавърски яйца

Направих нещо като фосили за изравяне или изчопляне. Сложих малки фигурки на динозавърчета в смес от почва, пясък, сол, брашно и вода. Оставих да изсъхнат, след това занесох на празненството и направихме игра с търсене на динозавърски яйца по поляната.

По-подробно съм обяснила тук:

ДИНОЗАВЪРСКИ ЯЙЦА ОТ ЛЕД

ледени игри за лятото

Тези замръзнали динозаври не са от рождения ден, но пък са на същата тема. Те се приготвят у дома и трудно се пренасят някъде. Освен това е по-добре да се играе с тях през лятото. Удачно се съчетават с поднасянето на повече знания за динозаврите – че са измрели по време на ледниковия период и са намирани запечатани в ледниците яйца и останки от динозаври.

Вижте статията, в която разказвам повече за тях:

ДИНОЗАВЪРСКИ ЛАПИ

динозавърски крака

Динозавърските лапи бяха за децата, но основно родителите си ги слагахме на краката:) Четиригодишните не бяха очаровани. Лапите застават над обувката и леко стърчат отстрани. Направени са от EVA пяна, ноктите (от същата пяна) са залепени с горещ силикон. Понеже крачетата на децата са различни и ако лапите са много големи, детето ще се спъва в тях, препоръчвам да очертаете обувката на детето си, добавяйки около 2-3 сантиметра, не повече.

динозавърски крака

Вместо EVA пяна, може да се направят лапи и от филц – той може и да се шие, но може и да боцка по кожата на детето.

Лапата се нахлузва на глезена, после се обува обувката. Намерих една-единствена снимка от онзи рожден ден, на която да се виждат сложени динозавърски лапи. Това е Алекс, тогава на шест години:)

динозавърски крака

ДИНОЗАВЪРСКИ ЕТИКЕТИ ЗА ХРАНА

динозавърски етикети

Направих осем етикета за храната и напитките, която носехме. Кафе, мляко, бисквити, пастет, крема сирене, лютеница, сироп и бира. За съжаление не съм запазила снимки от тогава, но самите етикети си стоят и ако на някого ще му свършат работа, дори да е просто като закачка за храната на дете, което си пада по динозаври, изтеглете ги от тук:

За торта бях направила шоколадов кекс, върху него „динозавърски яйца“ от сгъстено мляко и пудра захар, плюс два хартиени динозавъра на бамбукови шишчета, забодени в кекса. Децата бяха доволни:)

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

музикални инструменти
More