Тази бисквитена торта може да бъде намазана с какъвто крем си поискате. Най-лесният начин е с нишесте. Аз я правя поне два пъти в месеца и свършва за ден-два. Хубавото ѝ е, че бисквитените блатове са направени у дома и зная какво съдържат. Тя доста напомня на външен вид на „селската торта“, която се продава в някои сладкарници.
Блатовете се разточват лесно и се пекат за 5-7 минути всеки. Изискват да стоите до печката.
ПРОДУКТИ ЗА БЛАТОВЕТЕ:
300 грама извара (може и по-малко, пак ще стане)
200 грама захар (1 чаена чаша)
2 яйца
половин чаена лъжичка бакпулвер
3 чаши брашно плюс още половин чаша при разточването
ПРИГОТВЯНЕ НА БЛАТОВЕТЕ:
Смесете всички продукти без допълнителната половин чаша брашно. Ако тестото е твърде лепкаво, добавете още малко брашно. Тестото трябва да е меко, но да може да се меси с ръце.
Резделете тестото на 8 що-годе еднакви топки. Включете фурната да загрява на 160-170 градуса по Целзий, отгоре и отдолу.
Изберете големината на блатовете. За шаблон ползвайте чиния или тавичка.
Върху лист хартия за печене разточете първата топка. Дебелината на блата трябва да е около 2-3 мм. Поръсвайте тестото с брашно и леко разточвайте, става и с бирена бутилка.
Когато разточите до нужната големина, така че да можете да поберете избрания шаблон, сложете чинията или тавичката върху тестото. Ако ползвате тавичка, просто натиснете силно и развъртете, за да се разреже тестото. Ако ползвате чиния, минете покрай ръбовете ѝ с нож.
Пъхнете листа за печене с разрязаното тесто в загрятата фурна. Включете брояч за време или наблюдавайте блата, защото бързо ще бъде готов.
В това време разточете втори блат и повторете същото.
За да стане по-бързо, аз пека по два блата. Имам две решетки във фурната, една над друга, на които слагам листовете за печене. Слагам първия лист, разточвам следващия и го пъхам също вътре. Горе-долу на всеки 3-4 минути отварям фурната и добавям нов блат, а вадя вече изпечен.
Понякога ползвам и вентилатор, особено ако пека по два блата едновременно. Тогава трябва да сте по-внимателни, защото не бива блатовете да покафеняват. Хубавото е, че изрезките, които остават около кръглите блатове и също се изпичат, често покафеняват първи и ви подсказват, че са готови за вадене.
Извадете готовия блат и оставете листа за печене върху решетка или дървена дъска, за да поизстине. Решетката или тавичката остава в печката със следващия блат. След като блатът изстине, го отлепете от листа за печене и ползвайте листа отново. За по-бързо печене ви трябват 4 листа, за поединично – два. Не изхвърляйте листовете за печене, ако са здрави и не са прегорели. Те могат да се ползват няколко пъти, така правите по-малко боклук.
Направете нишесте или крем по ваш избор. Аз най-често правя нишесте с 1 литър прясно мляко и някакво читаво кремче на прах. Понякога добавям просто царевично брашно и аромат, обаче не става чак толкова вкусно като готово кремче, за съжаление.
Можете да направите яйчен крем, да добавите сметана или сгъстено мляко към нишестето – има безброй варианти. Напоследък за разкош нарязвам портокал между блатовете, поръсвам с пияни дюли, а най-отгоре – със смлени ядки. Но бихте могли да смелите изрезките от блатовете и да поръсите тортата само с тях.
Рецептата за блатовете може да ползвате и само за бисквитки. Също може да си изпечете двойно повече блатове и да ги приберете увити в хладилника, за да не изсъхват. Когато първата торта свърши, ще можете веднага да направите още една. Блатовете съм съхранявала седмица и нямаха разлика с току-що изпечени. Те стават и за нетрадиционен подарък – с литър мляко и две пакетчета кремче в торбичката.
Ако цените домашната храна, срещу 40 минути до печката ще имате вкусна бисквитена торта с домашни блатове. Да ви е сладко!
В детската градина и първите класове децата учат за българската традиция кукери и сурвакари, а майките им търсят насоки как се изработва кукерска маска. Специално за вас, мили дами, ще обобщя знанията за маскарадните игри по земите ни, които водят началото си от старите ни езически богове – Орфей, Дионис, както и Пан и останалите сатири…
Макар традицията да е древна като народа ни, не очаквайте тя да е особено възвишена и пълна с патос. Маскарадните игри, поне през последните векове, са имали за цел най-вече да забавляват, да осигуряват зрелище, отбелязвайки някой стар празник. В най-общи линии: хората, които се маскирали, обикаляли къщите и получавали в дар храна или монети, закачали хората по улиците и изпълнявали сценка, свързана с празника – например сватба, заораване, сеене – все свързани с плодородието ритуали.
Празникът е бил старата форма на карнавал, но по време на Османското иго маските са имали силата да държат настрана недоброжелатели на селищата. Такава история имаме от Садовик, прочетете я тук:
Представете си как би реагирал един суеверен ум на рогатите, космати чудовища, осветени от факли в нощта. На пронизителния звън на хлопките, окачени по тях. Знаете, че и до днес ние, българите, сме особено чувствителни към границите на селата ни. Познавате онази необяснима „вражда“ между две съседни села, между два съседни града, близки по численост. Тя се е проявявала още по времето на тези древни, маскарадни игри. Било е много важно кукери/сурвакари/русалии от друго село, да не минат по къщите. Това е носело срам и е водело до люти битки между двете маскарадни групи.
Този маскараден ритуал не е абсолютно еднакъв в различните села и традицията във всяко селце се е променяла с времето. Общото навсякъде е:
различни видове маски
хлопки, звънци и тъпани
обикаляне по къщите
огън
Маскираните хора из земите ни надлъж и шир носят много имена: кукери, кукове, джамали, маски, сурвакари, старци, дервиши, бабугери и т.н. Може би всяко селище е имало име за своите. Раковски ги описва с думата “кукове“, откъдето може би идва думата кукла, но и изкукал – луд човек.
ИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ
Празник на плодородието, земята се събужда за нов живот. Ритуал: заораване
В източна България и загубените земи наоколо се празнува на Месни Заговезни или Сирни Заговезни.
Двата празника са плаващи, падат се горе-долу в края на февруари и началото на март месец. При ритуалите в източните земи, населени с българи, се празнува плодородието, възраждането на земята. Има села, например по Черноморието, където „кукерът“ е само един, има и села с големи кукерски групи.
ОБЛЕКЛОТО:
Често е местна носия с прибавени към нея хлопки и маска с рога. Някои кукери се загръщат с китеници и халища, за да имитират по-успешно зверове. Кукерът в черноморските села е бил окичен с едър, издялан от дърво фалос, оцветен в червено, с който „задявал“ съселяните си, които носели на майтап. Останалите от свитата му правели различни смешки по улиците, пръскали хората с миризлива саламура, опитвали да щипят момите и приклещвали мъжете, докато не им дадат някоя пара. Понякога двама души заедно, наметнати с кожи или халища, оформяли фантастично животно, което тичало на четири крака и издавало невероятни звуци.
Маските също се променяли с времето. Например, в селото на моите баба и дядо – Драгоданово, Сливенско – кукерите преди трийсетина години се намятаха с китеници, а на главите си слагаха високи, конусовидни маски. Днес маските им са майсторски извезани с пайети, буквално произведение на изкуството.
Има дори села, в които маските съвсем не са страшни, а са обсипани с цветя. Така че, каквато и маска да измислите за детето си, стига са е съобразна с някогашните материали и възможности на хората, все ще е точно каквато трябва.
ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ
Празник на прераждането на слънцето, на господаря, силния. Маскарад в унисон с Мръсните дни. Ритуал „сватба“.
В западна България маскарадният ритуал се е изместил по-рано, още на Васильовден или Сурваки, обаче по стар стил – на 14 януари. Знаете, че след като църквата ни приема Григорианския календар, датите на църковните празници се издърпват с 13 дни. Все повече хора предпочитат да отбелязват народните празници по стария стил.
Васильовден е нашата Нова година. Това е денят на господаря, който управлява, който е „въ сил“ – в сили, василевсът на земите. Обърнете внимание на прекрасния факт, че „базилеус“ се обяснява именно на български език, а не на езика, чиято уж е титлата.
Има особено близко звучене между думите „сур“ и „цар“, това за мен е още една причина да свързвам Сурва с празника на владетеля.
На 13 срещу 14 януари в селата по западните български земи, както и в онези, останали извън границите на България, мъжете и до днес се обличат в животински кожи, слагат рогати маски на главите си, окичват се с хлопки, грабват дървени пушки и сопи, палят голям огън и излизат да огласят нощта с мощен звън.
Смята се, че огънят символизира как след най-дългите нощи в годината, от тук насетне деня почва да расте. Слънцето умира и се преражда за нов живот.
Също така, ритуалът на Сурва е в унисон с Мръсните дни, които продължават между Бъдни вечер и Водици. Вярва се, че в тези дни по земята ходят караконджули, поганци и изобщо всякакви зли сили, а за дете било особено опасно да се роди през някой от тези дни, защото можело да го залюби змей или змеица.
В западните части на България ще видите дървени маски, маски от кожа, маски с птичи пера – пак, колкото са селата, толкоз са и маските. Сурвакарските групи си имат войвода, както и разни гротескни образи, които изпълняват сценки тип „сватба“. Там също строго пазят територията си и ако две сурвакарски групи се срещнат, те „премерват сили“, докато не постигнат примирие. Има села, където по традиция се събират по две групи от съседни села. Войводата на местната група посреща другия войвода, питайки за война ли са дошли или за мир. Щом отговорът е, че идат с мир, те се обединяват. Огънят се пали, а на другия ден обикалят къщите в селата си.
Още нещо общо между източните и западните части на България – след празника участниците в ритуала си правят дълго, голямо празненство със събраните по къщите подаръци, или си ги поделят. Макар това да е било чисто мъжко забавление, напоследък в групите участват все повече жени и деца. Това отново е белег за вродената толерантност на българина, за живостта на традициите, които той пази. Те не са застинали, а се променят, живеят с новите времена.
През последните години аз и семейството ми виждаме именно ритуалите на западна България. Усещането, звуците и гледките на сурвакарските игри, както и на кукерските, е нещо, което не бива да се изживее само веднъж. Макар и като зрители, ходете в селата и гледайте тези игри.
Не претендирам за изчерпателност, по темата може да се разказва много повече. Целта ми е само да изясня с прости думи маскарадните ритуали по земите ни.
Ето каква маска спретнах преди време аз за моята дъщеря:
Използвайте по възможност естествени материали и просто се забавлявайте. Маскарадните игри са празник.
Харесва ми да правя разни дребни украси за празниците, най-добре без за тях да ми е нужен дълъг списък с материали. Най-обичам, когато ги изработвам от неща, които иначе ще изхвърля.
Тази година с дъщеря ми направихме два вида картички и малки венчета от амбалажна хартия – за целта ползвах стара хартиена торбичка. Те се изработват лесно дори от по-малки деца. Изрязване, отпечатване, малко рисуване и писане, малко усукване и лепене – все неща, които са полезни за фината моторика на децата, както и да развива търпението им.
КАРТИЧКИ
МАТЕРИАЛИ:
хартиена торбичка
бяла боя
черен тънкописец
За картичките изрежете квадрат и правоъгълник от някоя хартиена торбичка, която не е бяла, а кафеникава или сивкава. Гледайте да няма щампи по изрязаната хартия, а ако има, просто залепете две еднакви една към друга с щампите навътре. Вие сами избирате колко големи да са вашите картички, моите са с размери: квадратната 12/12 см и правоъгълната 12/17 см.
Необходима ви е бяла боя, най-добре по-гъста, в тубичка, но и с водна боичка ще се получи. Аз ползвах акрилна, тоест на водна основа. За да отпечатате кръгове, ползвайте ролка от тоалетна хартия или широка капачка от мляко например. Отпечатването е лесно дори за дете под две годинки, а то ще бъде гордо да ви помогне. Ако имате само водни бои, по-лесно ще стане с пластмасова капачка – намажете ръбчетата на капачката с четка и после ги отпечатайте върху хартията. Ако имате по-гъста боя, натопете в нея ръбовете на хартиената ролка и после ги притиснете до хартията.
За картичката със снега направете точки по хартията, ползвайки дръжката на четка за рисуване – потопете върха ѝ в боята. След като бялата боя изсъхне, идва ред на черния тънкописец. Нарисувайте конците на коледните играчки и малки снежинки край белите точици. Напишете кратко коледно послание. Ние с Елора избрахме:
Щастие! Радост! Коледа е тук! Дядо Коледа идва!
Винаги правим по два броя картички – една аз и една Елора, правим ги едновременно. Така детето се чувства равно с вас, творите заедно. Тези картички се изработват на два етапа и не поставят на изпитание детското търпение.
ВЕНЦИ ОТ АМБАЛАЖНА ХАРТИЯ
Тези венци са толкова сладички – могат да украсят подаръците или входната врата. Те са малко по-трудни за изработка. За тях са необходими:
Ленти амбалажна хартия, 2 см широки и дълги колкото двойната ширина на торбичка, или около 70 см.
Розови топченца и листенца (от филц и малки помпони или от картон)
Лепило стик
Пистолет с горещ силикон
Изрязах ленти от хартиена торбичка. Намазвах по малко щампованата им страна с лепило на стик и усуквах така, че щампата да остане отвътре. Прилича на предене и става бавно, също така лепне. Дъщеря ми усука лента за едно венче, аз за всички останали. Имайте предвид, че усукването не е много лесно за малки деца. Помагайте.
След като усучете хартията, оставете лепилото да изсъхне. После навийте на венче, голямо колкото да се наниже на детска китка, към 6 см в диаметър. Лепнете краищата с горещ силикон, за да не се развиват.
С горещ силикон добавете топчетата и листенцата. Аз сложих готови помпони и изрязах листенца от филц, защото според мен е по-красиво, а и разполагах с такива, но топчета могат да се направят и от мокра тоалетна хартия, като я оцветите и я оставите да изсъхне. Листенцата могат също да се направят от нарязаните торбички, като пак ги оцветите. Децата много по-лесно ще изрежат хартиени листенца, отколкото такива от филц. Поне моето дете изпитваше трудности с прецизността при филца.
Но пък много искаше да стиска пистолета с горещ силикон и да лепи листенца и помпони по венчетата. Затова много внимателно, за да няма опарени пръстчета, си поделихме тази задача: или Елора изцеждаше горещ силикон, а аз долепях листенцата до него, или обратното.
Накрая бяхме наистина доволни от резултата – малка украса за празниците, направена бързо и на нищожна цена.
Ако си търсите лесни проекти за коледни занимания – препоръчвам ви тези. Тъкмо ще рециклирате, освен да творите.
Как дори в лошо време да излезем на разходка с желание? Просто трябва да имаме цел – и ние, а и децата ни. Когато предварително имате план какво ще правите навън, независимо дали духа студен вятър или вали дъжд, вие не просто ще кръстосвате улиците без цел и посока. Нека разходката навън да има още една полза – да научите нещо.
Събирам заниманията според времето, за да е по-лесно да избирате какво да правите навън. Игрите са подходящи за деца над две-три години.
ПРИ ВСЯКАКВО ВРЕМЕ:
ТЪРСИ СЕМЕНА:
Вземете си кофичка или торбичка и събирайте всички семенца, които есента е разпиляла. Те са толкова много – на шишарките, на кленовете, липите, глухарчетата, бодилите, в шипките… Всичко това са семенца, а много от тях ще покълнат, ако ги сложите на топло и влажно. Ето нашите семенца от шишарка, бъдещи борчета:
СЪБИРАНЕ НА КЕСТЕНИ:
Плодовете на кестена са особено полезни. Те събират влагата, затова аз винаги гледам да имам поне една купа от тях през зимата. Зашити по няколко в памучна торбичка, кестените могат да се слагат под възглавницата за по-добър сън, да се носят в джоба за добър тонус и спокойствие. Смлени, те са чудесно измиващо средство за лице и тяло. Аз дори пера понякога с накиснати кестени.
Децата правят разни фигурки от кестени. Биха могли да направят подаръче от изброените по-горе за родители, баби и дядовци. А най-весело е да ги събирате, докато вятъра ги брули и се опитва да ви замери с тях. Търсенето на кестени развива наблюдателността, също и раздвижва.
ЕСЕННИ ПТИЦИ НАБЛЮДЕНИЕ:
Ако разполагате с бинокъл, вземете го. Но и с просто око ще видите доста птици, дори в градска среда. Номерът е да търсите конкретно птици, а не всичко живо. Когато забележите птица, опитайте да я разпознаете. Ние ползваме телефона ми за тази цел. Ясно е, че трудно ще направите снимка отблизо на птицата, затова разните идентификатори по снимка не вършат много работа. Но пък в България птиците не са чак толкова многобройни, ето на този сайт има всичко за тях: снимки, видео и звук. Дъщеря ми го обожава.
Общо-взето, с птици можете да запълните голяма част от времето си, особено ако позволите на детето си да ги снима с телефона ви:)
ЦВЕТОВЕ ПО ТАБЛИЦА СЪС ЗАЩИПВАНЕ:
Открийте листа и цветя в различни цветове: жълто, зелено, лилаво, червено, оранжево, кафяво. Има красиви цветови таблици със щипчици за целта, но вие можете да си направите такава и набързо, като оцветите парче картон, например. Тази игра развива наблюдателността на децата, а и вашата.
ЗАМРЪЗВАНЕ НА ВОДАТА:
За студените дни, в които локвите хващат коричка от лед. Обуйте на детето непромокаеми обувки и му позволете да минава по леда. Нека изпробва здравината му, нека сложи различни по тежест играчки, за да провери кои от тях ще пропаднат. Търсете най-замръзналата локва и се забавлявайте. Тази игра всъщност е строго научна, независимо как изглежда отстрани. Хи-хи-хи.
ЗАСАЖДАНЕ НА ЛУКОВИЦИ И СЕМЕНА:
Бихте могли да изкопаете дупка в почвата и да засадите някое пролетно цвете: зюмбюл например, че се намират най-лесно луковици. Напролет ще очаквате листенцата му да поникнат и цветето да се появи. Това е игра за памет и търпение.
ЕСЕННИ ЦВЕТЯ – ЗАСНЕМАНЕ И РИСУВАНЕ:
Отново ползваме телефон като стимул. Забелязала съм, че моята дъщеря е готова на всичко, за да вземе телефона ми. Може би защото рядко позволявам достъп до него, кой знае. Разходете се и заснемете онези мънички, есенни цветя. У дома детето може да прерисува една или повече от снимките. Това е игра за наблюдателност, както и за умение да пресъздава.
ЦВЕТЪТ НА НЕБЕТО ПРЕЗ ЕСЕНТА – ЗАСНЕМАНЕ И РИСУВАНЕ:
Вече сте снимали всички цветя? Или вече няма никакви? Тогава погледнете небето. Да, то често е сиво-бяло. Снимайте го. В друг ден или даже в друг час е синьо с бели облачета. Когато обръщате внимание на детето, то се научава да вижда красотата на света. Тази игра също е за наблюдателност, както и за умение да пресъздава.
ПО-ГОЛЯМО, ПО-МАЛКО СЪБИРАНЕ НА ЛИСТА СЪС СРАВНЯВАНЕ:
Вземете листо от земята и помолете детето си да намери по-малко от него. Или по-голямо. След това още по-малко или още по-голямо. Друг вариант е да съберете десетина листа, да седнете на пейка и да ги наредите по големина. Тази игра е математическа, учи и на наблюдение.
ШИРОКОЛИСТНО И ИГЛОЛИСТНО ДЪРВО ВСЕКИ ДЕН – ЗАСНЕМАНЕ:
По-лесно ще проследите как листата пожълтяват и после окапват, ако почти всеки ден, от една и съща гледна точка снимате едно конкретно иглолистно и едно широколистно листо. Ако имате възможност, изберете дървета, които не са в група, а са сами. Също е добре дърветата да са почти до дома ви. Често ще забравяте да ги снимате, нека да са ви наблизо.
Тази игра позволява на детето самостоятелно да установи разликата между иглолистните и широколистните дървета, осланяйки се на наблюдение. Тази игра учи на умение да се разсъждава, наблюдава и да се правят изводи. Също така тренира паметта на по-отвеяните родители:)
НАНИЗВАНЕ НА ПЛОДЧЕТА:
На шипки, глог, офика (това са оранжевите плодчета по храстите). Носете си нанизан в губерка или пластмасова игла конец и направете гирлянда, която да окачите на някое дърво пред дома си. Хем за красота, хем птиците ще си хапват от нея през зимата. Тази игра учи на грижа и сръчност.
ШУМОВЕТЕ НА ЕСЕНТА:
Излезте навън и слушайте. Слушането е трудно за децата, затова е добре да се упражнява. Чуйте как вие вятъра. Какъв звук издават падащите листа, птиците, дъжда, изсъхналата шума, семенниците на някои растения. Заради детето запишете тези шумове и си ги пускайте вкъщи. Аз ползвам Easy Voice Recorder на телефона си, но има и записващи играчки. Тази игра учи децата на внимание. Можете да сравнявате природните звуци с музикални звуци.
ЗАЗИМЯВАНЕ НА ХРАСТИ И ДЪРВЕТА:
Дори да живеете в града и да не разполагате с двор, пак бихте могли да се погрижите за някой храст, защо не? Розите е добре да бъдат окастрени преди да падне сняг. Все-пак, изберете храст, за който никой не се грижи, за да не ядосате някоя люта съседка. Също така бихте могли да натрупате почва около стъблата на по-млада фиданка, да натрупате и шума в корените ѝ, за да не измръзне. Тази игра учи на грижа и отговорност.
ДЪЖД:
ВОДОРАЗТВОРИМОСТ:
Има доста дъждовни дни през есента. Бихте могли да вземете различни неща от вкъщи, за да проверите дали се разтварят във вода. Най-лесно е на един и същи лист детето да направи рисунки с водни бои, моливи, химикал и маслен пастел, например.После оставете листа под дъжда и гледайте какво се случва с рисунките.
Какво друго да проверите за водоразтворимост? Метално мънисто, парче тоалетна хартия, тебешир, бонбон, въгленче (може и таблетка активен въглен), ефервесцентна таблетка или смес от сода и лимонтузу, капачка, захар, сол, брашно… Вземете по едно-две от тези неща, сложете ги в чашка и ги оставете под дъжда, за да ги вали. Почакайте, наблюдавайте. Може дори да ги носите с вас и да гледате дали и как се променят. Обсъждайте онова, което виждате. Тази игра учи децата на любопитство и логика.
ЛОДКИ В ЛОКВИТЕ:
Лодки можете да направите от всичко, дори от листа. Но, ако сте подготвени предварително и имате „пътници“ за лодките, детето ще го оцени. Просто се подсигурете с гумени ботушки. Тази игра ще ви припомни, че и вие сте били дете. Спомнете си как се играе:)
Ето още идеи за лодки:
СЛЕДИ В КАЛТА И НА АСФАЛТА:
Водата оставя следи. Калта също оставя следи. Но ще видите и чужди следи, които можете да проследите. Това е игра, в която често ще станете на прасета, но пък тя учи на наблюдателност и развива любознателността.
ВЯТЪР:
СИЛАТА НА ВЯТЪРА:
Когато духа вятър, си сложете ветровка и шапка, и бързо навън. Тогава има възможност за такива невероятни игри! Направете си ветропоказател като завържете лека панделка на пръчка, направете си хвърчило от листо и конец, проверявайте какво ще събори вятъра – празно шише, шише с малко вода в него… Ако имате компас, бихте могли да определите посоката на вятъра.
Тази игра развива любопитството на децата и ги калява:)
ЛОВЕНЕ НА ПАДАЩИ ЛИСТА И СЕМЕНЦА:
Ах, това е толкова красиво: началото на октомври, лек ветрец и танцуващи „хеликоптерчета“ във въздуха. Детето може да носи чашка или торбичка и да опитва да ги лови. Не е лесно, може дори да се състезавате. Весело е. А играта учи на ловкост.
МУЗИКА ЗА ВЯТЪРА: Изрежете тесен, продълговат отвор в пластмасова бутилка с капачка. Колкото кутрето ви за малка бутилка. Дълга колкото два показалеца, ако е голяма. Въртете я така, че да се чуе свирене. Ето ви повод да се разхождате и да свирите с вятъра.
СЛЪНЧЕВО ВРЕМЕ
ИЗСЛЕДВАМЕ СЯНКАТА:
Игра за наблюдение. Кога има сянка? Кога сянката изчезва? Очертайте с тебешир сянката на детето или нека то очертае вашата. Вижте как сянката се движи, като през известно време през деня очертаете сянката на някой неподвижен предмет. Покажете на детето идеята за слънчев часовник. Тази игра дава знания и развива наблюдателността.
ТЕМПЕРАТУРАТА НА СЛЪНЦЕ И НА СЯНКА, НА ЗЕМЯТА И НА ВЪЗДУХА:
Вземете термометъра от вкъщи, най-добре ако е безконтактен, защото измерването ще става бързо. Премерете температурата на земята на сянка и на слънце. Защо ли се различават? Също така премерете температурата на някоя стена ниско до земята и на метър и половина височина. Там също трябва да има разлика. Премерете температурата на различните материали: метал, камък, дърво, пластмаса. Обсъдете защо температурата е различна. Тази игра прави децата любопитни и ги учи да разсъждават.
Надявам се да съм ви вдъхновила за разходки с тези есенни игри!
Тук съм събрала помагалата за броене и смятане, които съм изработвала за дъщеря ми. Писали сме и по листове доста, обаче според мен ученето, особено за най-малките, трябва да става с предмети, с допир, с движение и веселба.
Естествено, започваме с осъзнаването на броенето. Първият материал, който изработих, беше за цифрите от 0 до 9 по Глен Доман. Е, аз малко ги смесих, като направих от едната страна на картончето цифра, а от другата точки, но в статията съм описала и чистия метод на Доман за бебоци.
Този метод развива също умението за съсредоточаване, търпението на детето и логиката.
Весел начин детето да започне да свързва цифра с количество. Та кое дете не обича балони? Играта развива и общата моторика, ловкостта. Има и вариант без помпони.
Игра отново за свързване на цифра с количество, но този път играта е сензорна. Подходяща е за деца над 3 години, за да няма опасност от глътнати камъчета или замеряне.
Детето неусетно научава кои са четни и кои нечетни числа. Детето упражнява броенето с двуцифрени числа, зрителната памет, логиката, търпението и ловкостта.
Всъщност, тези мъниста винаги ще бъдат от полза, защото онагледяват задачите. Започнахме със стълбата за броене, днес онагледяваме единици, десетици и стотици, както и таблицата за умножение.
Тези капачки заместват скучните листове и помагат на детето да се раздвижи. Подреждането на капачките успокоява в известна степен. Играта развива зрителната памет.
Тези материали наистина са ни били полезни, с част от тях все-още учим в първи клас. С други преговаряме – понякога нарочно вадя някой, който вече не ползваме. На децата трябва да им е лесно поне от време на време, за да трупат увереност.
Повечето момченца обожават количките. Някои от тях до такава степен са обсебени от игри с коли-играчки, че нищо друго не може да задържи така стабилно вниманието им. Говорила съм с майки, които се чудят как да занимават момченцето си, което не се интересува от почти нищо друго. Тук ви предлагам няколко игри с колички, които засягат основни знания, предавани на децата в детската градина и предучилищна възраст. Надявам се, че вашето момченце ще ги оцени.
СОРТИРАНЕ НА ЦВЕТОВЕ
Необходими са ви различни цветове коли и съответните цветове моливи или маркери, лист хартия. Разчертайте листа на четири-пет колони, оцветете ги грубо в различните цветове. Готово – имате цветен паркинг за колички, с които детето ви да упражнява цветовете.
Тази игра е лесна, подходяща е за деца в яслена възраст, но и за деца в предучилищна – защото е полезно на децата да им е лесно поне от време на време, така придобиват увереност. Ако детето ви е на шест, то също ще се забавлява да сортира колички по цвят от време на време, за удоволствие.
ЦВЕТОВА СХЕМА:
Вид сортиране по цветове, което развива и ориентацията, както и вниманието. Направете си картончета, на които надраскайте последователност от цветове като количките на детето си. Нека детето повтори схемата с колички. Играта е подходяща над три години, ще бъде интересна и на ученици, ако има и условие за бързина например.
БРОЕНЕ ДО ДЕСЕТ, СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ
Може и до повече, на листа бихте могли да сложите към тринайсет колички тип мачбокс. Ако ползвате по-големи играчки, тогава ще съберете по-малко. Просто разчертайте паркинг и номерирайте клетките. Бихте могли да сложите номерца и на колите, тогава детето ще сортира по изображенията на цифрите. Ако ползвате показания вариант, игрите са:
Броене: паркирай посочен брой колички в последователност на цифрите
Събиране: паркирай посочен брой колички, добави още посочен брой колички. Колко клетки са заети?
Изваждане: от паркираните вече колички махни посочен брой. Колко клетки са заети?
Първият вариант на играта е подходящ за детската градина, вторият и третият и на първолаци ще е интересен.
ПО-ГОЛЯМО, ПО-МАЛКО
Изберете колички с различна големина. Първо такива, които са с очевидна разлика. За по-напредналите деца може и с минимална разлика. За първолаци дори може да предложите линийка, за да измерват количките. Помолете децата да ги подредят по големина.
Вариант със знак за по-голямо и равно: наредете две по две колички, обяснете значението на знака. Нека детето да постави знаците между количките.
ПОСОКИ И ЦВЕТОВЕ
Игра за ориентация. Направете си малки картончета със стрелки. Стрелките може да са един цвят и детето да упражнява само посоките. Ако стрелките са в цветовете на количките, тогава ще развивате ориентацията на по-високо ниво. Играта е подходяща след третата годинка, ще бъде интересна и на ученици, според мен.
СОРТИРАНЕ ПО ОЧЕРТАНИЕ
Това сортиране по форма е по-сложно, защото повечето малки колички са близки по големина и форма, погледнати отгоре. Бихте могли да го опростите, като очертаете количките странично – понякога така се различават повече. Очертайте видимо различаващи се колички с молив, после удебелете и поправете прекъснатите линии с фулмастер. Играта развива наблюдателността.
КОНСТРУИРАНЕ НА БУКВИ
Напишете буквата върху лист и покажете на детето да я повтори с количките си. За по-малките напишете буквата на лист А4, нека да е голяма и да се редят количките отгоре. За по-напредналите направете показания вариант.
СОРТИРАНЕ НА ФИГУРИ
Нарисувайте паркинг върху лист. Сложете различна геометрична фигура пред клетките. Нарисувайте геометрични фигури върху количките. Аз ги рисувам с маркер за бяла дъска, но може да залепите хартиено тиксо или лепящи се листчета върху количките. Нека детето разпредели правилно количките в паркинга. Играта стимулира наблюдателността и аналитичността. Подходяща е за детската градина, като може да се усложнява със състезание за време при по-големи деца.
Още няколко предложения за игри с колички:
Ориентация с колички, става дори за упражняване на чужд език. Вземете количка и нека детето изпълнява инструкциите ви: сложи количката на масата, под масата, зад стола, върху стола, вляво от стола, над кутията…
Тежест: Вземете колички две по две с осезаемо различна тежест. Направете си везна от пръчка и две торбички, вързани в двата ѝ края. Претеглете коя количка от двете е по-тежка.
Материал: Ако имате момченце, сигурно имате колички от дърво, метал, пластмаса. Направете една от пластилин например. Така може да направите сортер или просто да обясните различните материали и да търсите същите из дома си или на улицата.
Рисуване с количка. С гъста, миеща се боя за рисуване намажете гумите на някоя количка, която не ви е от любимите. Веднага плъзнете количката по бял лист, гумите ѝ ще оставят две успоредни следи.
Надявам се да съм ви вдъхновила за игри с колички! Всичко може да бъде полезно занимание, от всичко децата могат да извличат опит и поука, стига да им дадем възможност. Весели игри!
Вдъхновяващо е как общата култура може да бъде придобита не само с лекции и уроци, а например от филм. Харесвам книги и филми, от които човек научава нещо. За щастие, голяма част от съвременните анимации са точно такива. „Тролчетата 2: Турнето“ например не е само супер сладка анимация, посветена на усмивките, добротата и шлагерните песнички. Филмът, по детски весело засяга част от историята на музиката – как тръгва от ритъм и емоция, от хармонията между два или повече звука. Как обединява хората и как ги разделя, когато става дума за различните стилове.
Филмът е красив и пълен с шегички, които ще се харесат не само на децата, а и на родителите им. Няколко от песните бяха изпети на български, което е чудесен подарък за българските деца. Детският ум има нужда да чува готови, красиви съвременни фрази на родния си език, които след това да използва в ежедневието си. Чудите ли се защо все повече хора ползват изрази на английски? Те просто не знаят такива на български или пък знаят, но съвсем малко. А онези на чужд език изскачат като горещ въздух най-отгоре в ума им при нужда.
Грабвайте всяка възможност да подхраните ума на детето си с хубави текстове на родния му език, под формата на песни и реплики от филмчета например. Те се усвояват най-лесно, знаете.
„Тролчетата 2: Турнето“ е подходящ както за дечица на четири-пет годинки, така и за родителите им, за бабите и дядовците. Даже може да започнете семеен спор по вечната тема кой стил музика е най-добрият. Все-пак в тази анимация са противопоставени шест от музикалните стилове.
Разбира се, не очаквайте задълбочено изследване на стиловете, а най-вече отбелязването им с една-две мелодии. Основното противопоставяне е между рок и поп музиката. Но този сюжет е благодатна тема за любопитството на децата. Ще ви подтикне да поговорите и да изследвате:
Какво е звученето на различните стилове?
Защо някои стилове си съперничат?
Как изглеждат хората, които са фенове на различни стилове музика?
Зависи ли качеството на музиката от нейния стил? От какво зависи качеството на музиката?
Какво представляват смесените стилове?
Какво проповядват различните стилове? Настроението в музиката.
Ще имате възможност да обсъдите още една тема покрай този филм, а тя е защо мъжките тролчета могат да имат бебета. Едно блестящо бебе-момченце се появява от един брокатен татко, така че този момент няма как да не бъде забелязан. Елора беше впечатлена от брокатените тролчета и заяви, че е логично жените тролчета да „раждат“ момиченца тролчета, а мъжете тролове – момченца. Аз ѝ зададох въпроса защо тогава ще има два пола тролчета – мъжки и женски – след като те не си взаимодействат за създаването на поколение. Поговорихме за различните гени, които носят различните родове и защо не бива роднини да създават общо дете. Разбира се, отбелязах факта, че и в реалния свят се случва мъжкият да ражда бебета – например при морските кончета е така.
Освен такива дълбокомислени теми, продължението на „Тролчетата“ ще поработи и за чувството за хумор на децата. Шегите са забавни и за големите, така че на никого няма да е скучно. Точно обратното – това е чудесен семеен филм, който ще ви дари с добро настроение. Не го пропускайте!
Сиропът от черен бъз или свирчовина е признат имуностимулант. Много хора си го приготвят сами, много други пък го купуват от аптеката. Аз съм от първите и знам, че само по лъжичка на ден като с магическа пръчка премахва симптомите на настинка – болно гърло, запушен нос, отпадналост.
Обаче дъщеря ми мрази вкуса на черния бъз. Направо започва да плаче, когато види, че го вадя от шкафа. Тази година, тъкмо бяхме сложили бурканите с черен бъз за сироп, когато набрахме доста малини. Тогава ми хрумна да направя сироп с малини и черен бъз, за да стане по-вкусен. Освен това, в аптеките най-често се продава именно комбинация от черен бъз и малинки.
НЕОБХОДИМИ СА ВИ:
Равно количество:
наронени плодчета добре узрял черен бъз
малини
двойна доза захар
буркани, захлупени с марля
Например две чаши малини, две чаши черен бъз, четири чаши захар. Съветвам ви да не се хвърляте от първия път на големи дози. Плодчетата на черния бъз се отделят бавно от съцветието и доста цапат. Работата е пипкава.
Съветвам ви да наберете добре узрели, съцветия с едри и наситено черни плодчета свирчовина. Така в тях ще има повече сок и зрънцата ще падат по-лесно. Вкъщи ги отделете внимателно от стъбълцата, като следите да съберете само зрелите плодчета, без други части на растението.
Плодовете не се мият, трябва да са сухи, за да не ферментира сместа.
Правя сиропа със захар. Някои хора го правят с мед, но аз не разполагам с мед, за който съм сигурна, че е истински. Освен това преди време заливах годжи бери с мед и всичко стана на оцет, та оттогава залагам на захарта. Да, медът е полезен, за разлика от захарта, обаче само ако е направен от пчели. Освен това за организма ни захарта си е захар, без значение каква е – фруктоза, глюкоза. Еднакво вреди.
КАК ДА ГО ПРИГОТВИТЕ?
Не разполагам с трилитрови буркани, ползвам еднолитрови. В такива се продава кисело мляко. Насипвам ред черен бъз, ред захар, ред малини, ред захар, ред черен бъз… Схващате. Докато не останат към 3-4 пръста до гърлото на буркана. Тогава насипвам захар, като оставям към 2 пръста до гърлото. Похлупвам с марля, защипана с ластиче и оставям на сянка захарта да се разтопи.
Това ще се случи след месец и малко, или около 40 дни.
После прецеждам сместа. Наливам сиропа в бутилка, която съхранявам затворена на хладно място. Плодовете не хвърлям, те също са много полезни. Сипвам ги в бурканче и си хапваме по чаена лъжичка от тях, като от време на време „си почиваме“. Понякога забравяме за този имуностимулант и се присещаме като ни заболи гърло, например. Тогава ударно хапваме всеки ден и почти всеки път боледуването ни се разминава.
По тази рецепта може да си направите и сироп само с черен бъз, но малините са така ароматни и полезни, че ви ги препоръчвам. Като ученичка съм живяла две години в Санкт Петербург и там всичките ми познати хапваха сладко от малини при първите симптоми на настинка и грип. С това се лекуваха. Малините свалят температура, ето защо са любим плод в сезона на настинките.
У дома сме големи фенове на черния бъз. Колкото пъти сме започнали да се разболяваме – той ни спасява. По лъжичка сладко или сироп на ден почти мигновено пресича симптомите на настинка.
Обаче дъщеря ми направо мрази вкуса на черния бъз. На сироп криво-ляво го пие, обаче неразреден и след него поглъща огромно количество вода. Сладкото отказва с рев, казва че е отвратително на вкус. Е, черният бъз наистина има специфичен вкус, обаче е много полезен и не се прекалява с него, защото в големи дози е вреден.
Тази година опитвам нови рецепти, с надеждата дъщеря ми да не се инати така за този природен имуностимулант. Зърнах някъде снимка на черен бъз и сини сливи, видях че хората по света правят и такова сладко, затова реших да го пробвам и аз. Прочетох няколко чуждестранни рецепти, които набързо побългарих.
За сладкото от черен бъз и сливи ви трябват:
1 част зрънца перфектно узрял черен бъз
1 част сини сливи
1 ½ части захар
лимонена киселина
лъжичка канела по желание
Това сладко не е за преяждане, а за имунитет, така че не ви трябва голямо количество. По килограм плод е чудесно количество, според мен. Излизат около 4 бурканчета по 300 милилитра.
Черен бъз или свирчовина са онези, високи малко над кръста на човек храсталаци, чиито бели цветове в края на август стават на черни плодчета. Растението е отровно, ползват се само плодчетата. Те се ронят лесно, когато са едри, добре узрели и налети със сок. Ако са зелени или пък изсъхнали, се ронят много по-трудно, затова препоръчвам да берете добре узрели и свежи цветове.
Колкото по-високо като надморска височина расте черния бъз, толкова по-късно узрява. Така че, ако в равнината е поизсъхнал, в предпланинските части ще има свеж. Черният бъз расте край пътищата и го има в изобилие. По същото време зреят и сините сливи.
Изронете внимателно плодчетата на черния бъз. Те боядисват, така че бъдете подготвени за оцветени пръсти или сложете ръкавици. В сладкото не бива да попадат зелени зрънца или други части на растенията.
Нарежете сините сливи на парченца. Смесете плодовете в тава или друг съд, който се побира в хладилника, и ги залейте със захарта. Оставете да престои между 12 часа и ден, както ви е удобно. Плодовете би трябвало да пуснат сок.
После сложете тавата във фурна на 180 градуса, добавете канела, ако искате. Печете около 2 часа, или докато малко от сладкото, капнато върху порцеланова чиния, се задържи без да се разлива настрани. Добавете лимонената киселина и разбъркайте.
Това сладко не се отпенва. Нямаше пяна. Когато е готово, го сипете в сухи бурканчета и обърнете с капачката надолу, за да се херметизират. Готово! Имате имуностимулант за зимата.
Може да го хапвате на филийка или просто по чаена лъжичка на ден. Канелата не се усещаше в моето сладко, а вкусът на черния бъз беше по-приглушен. Приятното на сладкото от черен бъз е лекото хрускане на зрънцата, сякаш има ядки.
И така, ако като мен харесвате по-нетрадиционни рецепти или все да променяте нещо, тази рецепта е за вас:) Черен бъз и сини сливи – хем полезно, хем някак по-необикновено, нали:)
Обичам българските плажове. На някои от тях ходя от дете и радостта, когато стъпя там, трудно се описва с думи. Взимала съм морски пясък за игри с дъщеря ми, но тази година направихме нещо повече. Събрахме по малко пясък от плажовете, които посетихме, за да започнем своя колекция.
Това е чудесно географско и сензорно помагало за всички деца, нещо като колекцията с камъни. На някои плажове пясъкът е черен, другаде златист. Има места с пясък, ситен като грис, а другаде е по-едър. Според мен е мило подаръче от морето, но е и нелош армаган за приятели в чужбина. Хем колекция със спомени, хем колекция с късче море.
За дъщеря ми направих вариант с пясък в малки бутилчици, както и етикети. За подарък за приятелски дечица – кутия с етикети от плажовете, плюс няколко празни етикета. Бутилчиците са от подходящи опаковки от козметика, има и купувани стъклени епруветки. Ако имате и бутилчиците, и етикетите, може да направите игра за наблюдателност, като се събират етикет и бутилчица с еднакъв пясък. Капачките не са залепени, за да може да се пипа пясъка. Ето защо препоръчвам да контролирате играта, ако не искате да намерите някой весел ден пясъка по пода у дома. Е, когато играете с пясък, винаги има и по пода, но това е приемливо.
Препоръчвам първо да изберете кутийката, в която ще ги съхранявате, а не като мен да се утрепете да търсете кутийки с нужната големина, защото сте бързали. Нашите са малко над 7 на 11 сантиметра, обаче препоръчвам по-мънички. Хубаво е кутийката да е с прозрачен капак, според мен. След това, когато знаете големината ѝ, изрежете от картон етикети с нужната големина.
Ние с Елора правихме нашите облепени с пясък и от двете страни, но за дете е по-лесно да са облепени само от едната. Тогава то ще сложи картона на плота, ще намаже с лепило, после ще посипе с пясък лепилото над купичката. Ако лепилото е от двете страни, картонът омеква и натежава, и е нужна повече сръчност както за мазането, така и за посипването. Ще трябва повече да помагате.
Подложете нещо на плота, защото пясък ще има навсякъде, както и лепило. Не е лошо предварително да надпишете откъде е пясъка върху етикетите. Аз си носех пясък в каквото намерех – малки торбички, бутилки от вода. Нужна е само шепичка, защото ще съберете доста тежък багаж, ако вземете по повече и от няколко плажа.
Закачете етикетите, докато изсъхне лепилото. Аз ползвах дълга пръчка, на която ги нанизах като суджуци:)
Тази приятна колекция с морски пясък ще увеличавате с годините, а през зимата ще ви сгрява със спомени. Приятно плажуване от мен:
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
