ПЕТ ПРИЧИНИ ДА НЕ СЕ СЪРДИМ НА ДЕЦАТА

защо да не се сърдим на детето

Децата са весели, невинни и безсърдечни – пише авторът на Питър Пан още преди повече от два века.

Нашите прекрасни, неповторими деца уви, не ни дават поводи само за гордост и умиление. Ставайки родители, ние сме подготвени най-вече за обичта, ала не и за неудобството, което неведнъж ще изпитаме. Моето първо засрамване като майка беше първият път, в който Елора се разплака на улицата и аз не знаех как да я успокоя. Познавам семейства, които избягват да водят детето си на публични места, защото поведението му може да ги изложи. Само че децата растат и безутешния плач е заместен от нетактични забележки, прекъсване на разговора, чупене на разни неща и дори удряне и обиди. Нека не се сърдим или засрамваме, нека не се крием, а да опитваме да разбираме и цивилизоваме нашите деца.

Доброто възпитание е една от причините да смятам, че през първите седем години е полезно децата да са около родителите си. Да се намесим, когато поведението на детето е неприемливо и да му обясним защо. Да даваме личен пример и никога да не изпитаме чувството, че с детето си не споделяме общи ценности. Поне докато дойде пубертетът:)

  1. Нека не забравяме, че ние също сме били деца.

Накарали сме майка си и баща си да се червят поне веднъж в живота си. Ето това е главната причина да не се сърдим на собствените си деца. Днес нашите наследници ще вършат геройски бели, а ние ще виждаме в тях себе си.

защо да не се сърдим на детето

2. Децата имитират.

Те ще говорят с тона, с който им се говори всеки ден. Ще се усмихват, ако и на тях има кой да им се усмихва. Ще използват неприемливи думи, ако са ги чули отнякъде. Но каквото и да правят, поне през първите шест-седем години децата няма да влагат преднамереност.

Една от първите истински обиди изпитват майките или бащите, когато неочаквано детето им се обърне с „мамо“ или „татко“ към друг човек, или пък ги нарече „леля“ и „чичо“. Наскоро обсъждах темата с друга майка и така си спомних, че и Елора го е правила. Когато децата играят заедно, те обичат да повтарят чуждите реплики. Ако вашето дете в някакъв момент повтаря „мамо, мамо“, тогава е възможно и останалите деца да се обърнат така към вас. По същия начин детето ви може да опита звученето на „лельо“, слушайки как братовчедите му се обръщат към вас. Внимавайте с реакцията си. Понякога децата ще поискат да я предизвикат отново, използвайки обръщението, което ви е обидило. Децата винаги ще търсят начини ви провокират.

3. Децата търсят реакции.

Това е най-първият начин на общуване. Децата изучават света чрез реакциите на възрастните на техните постъпки. Също така тези реакции им дават първото усещане за власт. Бебето хвърля играчките на пода, защото мама ще ги вдигне. Детето ще провокира родителите си или хората, които се грижат за него, изпитвайки границите на позволеното в техните отношения. Така то се учи да общува не само с вас, а и с всички наоколо.

защо да не се сърдим на детето

4. Децата не са наясно с нормите на обществото.

Има поведение, което по-лесно се учи. Ако се постараем, детето ще научи къде е добре да се говори по-тихо и че за да вземеш нещо се иска позволение. Има обаче и правила, относно които детето може да ви засипе с куп неудобни въпроси, търсейки смисъла в тях. Понякога нашите морални норми са нерационални или болезнени. Детето няма как да знае, че едната баба може се обиди, ако то често-често говори за другата. Понякога дори майките или татковците се чувстват пренебрегнати и смятат, че детето им предпочита друг член на семейството. В сърцата им се загнездява ревност, която може да вгорчи отношенията родител-дете в бъдеще.

Не се поддавайте на обида към собственото си дете. То има правото да се чувства несигурно, защото тепърва ще придобива своята емоционална интелигентност. Вие просто не забравяйте, че то не притежава тактичност и дори не съзнава, че може да ви обиди.

5. Децата тепърва се учат да изразяват мислите и чувствата си.

В началото всичко може да е плач и грубост – докато не бъде научено, че нежността отваря сърцата на хора и животни. Детето трябва да премине през безброй напълно нови за него ситуации, за да успее след това да се държи адекватно за обществото ни дори когато нещо му се случва за първи път. Затова нека не поставяме на децата негативни етикети. Чувам понякога като предупреждение и извинение от родител „той е груб“, „той удря“, „то не разбира“. Научила съм се да използвам добри думи, рисувайки образа на дъщеря ми пред самата нея. „Ти си толкова нежна и мила“, „ти поздравяваш“. Опитът ми показва, че родителските думи са като магия – те буквално рисуват децата.

защо да не се сърдим на детето

Нека не се сърдим на децата си. Нека всеки път, когато според нас детето ни върши нещо, което ни огорчава, обижда или засрамва, просто да се постараем да му покажем как и защо да не го прави. Знам, че трудно:)

Мамина Бубина Писина

лице за емоции

More

ТИХА КНИЖКА ЗА ПЪТУВАНЕТО, СЪС СНИМКА НА ДЕТЕТО

мека книжка за пътуването

Ето че най-сетне дойде време да ви покажа и тази книжка, създадена още през лятото за един малък рожденик на име Дамян. Темата беше „пътуване“, ето защо игрите в книжката са посветени на това вълнуващо занимание:)

Главният герой в книжката е зайчето, което може да се качва в превозните средства, за от едната страна на главата му има прозрачно джобче за снимката на детето. Може да играете и без да слагате снимка, но според мен детето ще оцени идеята зайчето да е самото то. Снимката, която съм сложила е от брошура, само маркира къде трябва да бъде сложена снимката на истинския рожденик:)

  • На заглавната страничка имаме плик за писма, в който се крие зайчето. Защото винаги, когато сме далеч, е хубаво да пратим привет у дома! На плика е пъзелът с име.

мека книжка за пътуването

  • На втората страничка е куфарът, в който са напъхани различни облекла.

Когато тръгваме на път, стягаме куфарите. Детето може да ги вади и прибира, да научи името на всяка дреха.

  • Четирите куфара на трета страничка са сензорни торбички.

Съчетават се две по две, а пъзелът по цветове учи на връзката между количество и цифра. Една изключително полезна игра.

мека книжка за пътуването

  • Автобусът на четвърта страничка е със свалящи се гуми, а зайчето може да шофира отпред.

Отзад има багажно отделение, в което влиза един от сензорните куфари.

  • Корабът има две места, където може да пътува зайчето-момченце.

Във водата „плува“ истинска мидичка.

мека книжка за пътуването

  • Самолетът също има багажно отделение, където момченцето може да натовари куфара си.

Перката се сваля, а зайчето може да бъде пилот.

  • За нощувки има палатка с цип.

Над палатката грее слънчице, а пухкавият облак пази сянка. Тук виждате и джобчето за снимка на зайчето.

мека книжка за пътуването

  • На последната страничка е фотоапаратът.

Спомените са съществени за всяко пътешествие, нали:) Когато повдигнете фотоапарата, се вижда джобче с меко огледало. Може да заменяте огледалото със снимки на семейството от време на време.

Желая весели игри на малкия Дамян! Беше удоволствие да измисля и изработя тази книжка. Ако ви е харесала и искате да имате такава, можете да се свържете с мен чрез лично съобщение на Фейсбук страницата на Мое умно бебе.

Мамина Бубина Писина

ОЩЕ ИГРАЧКИ ОТ МОЕ УМНО БЕБЕ:

пиратска тиха книжка

More

ДЪРЖАЧ ЗА ИГРАЧКИ В КОЛИЧКАТА: НАПРАВИ САМ

държач за играчки

Държачът за играчки в количката е наистина полезна вещ. С нея може да сте спокойни, че няма да загубите някоя любима играчка, докато сте на разходка. Ако пък бебчето ви е по-малко и още не седи, може да ги ползвате за закрепване на предмет, който да стимулира вниманието на бебето.

Когато Елора беше в тази възраст, за играчките в количката ползвах едни дървени нанизи, накрая със щипки като от тиранти. Тези нанизи сами по себе си са играчки, затова ползата от тях беше двойна. Ето как да си направите съвсем обикновени държачи, които няма да ви струват почти нищо:

Материали:

  • 1 или 2 щипки от тиранти – от стари тиранти или от магазините за шивашки материали. Една щипка струва около левче.
  • шнур или панделка, между 30 и 50 сантиметра.

Не ви е необходима шевна машина. Дори ползването на игла може да се избегне:)

държач за играчки

Можете да вържете лентата, ако не искате да шиете. Разбира се, тогава няма да е много естетично, но държачът ще върши същата работа. Ето двата варианта на държач:

1. Държач с една щипка и ухо:

Зашийте или завържете лентата в единия й край както виждате на снимката долу. Ухото трябва да е толкова голямо, че щипката да минава през него. С това „ухо“ ще правите примка около рамката на количката. На заглавната снимка се вижда как е захванат държача към тръбна част.

Завържете или зашийте щипката към другия край на лентата. Готово!

държач за играчки

2. Държач с две щипки

Завържете или зашийте щипките от двете страни на лентата. Готово:)

Премерете каква е височината на количката, за да прецените колко дълга да бъде лентата. Не правете лентата твърде дълга, защото ще стане потенциална опасност от задушаване, а и така играчките ще се влачат по земята. По-късата лента позволява да ги запазите по-чисти, защото ще висят, когато бебето опита да ги хвърли.

държач за играчки

  • Ако имате тиранти и не ви се шие, можете да ги ползвате направо, без да ги преправяте. Просто захванете мека играчка и на двете щипки към бебето, за да не гризе и лапа метала на щипката. Все-пак преценете риска от задушаване – дали бебето не може да напъха главичката си между ластиците.
  • Ако пък имате малко бебче, което още лежи и се чудите как да му закачите играчки, ето един трик. За съжаление, нямам снимка:

Ползвайте ластик между щипките, вместо шнур. Така ще имате ластичен/разтегателен държач за играчки. Трета щипка завържете или зашийте към сгънат на две десетсантиметров или по-къс шнур. Този къс шнур-ухо нанижете на ластичния държач, а самия ластичен държач опънете на сенника на количката. За късия държач-ухо захващате играчка. Внимателно преценете колко трябва да е дълъг ластика – колкото е широка количката, иначе ще виси. Късият шнур не бива да стига до бебето.

Държачите за играчки са много полезна вещ според мен. Те са и чудесни за малки подаръчета – изработват се лесно и не струват почти нищо, а определено ще влязат в употреба за родителите на бебоци. Весели разходки ви желая!

Мамина Бубина Писина

сензорни торбички от чорапи

More

„ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА И ЧЕТИРИТЕ КРАЛСТВА“ ЗА ВРЪЗКАТА МАЙКИ И ДЪЩЕРИ

Лешникотрошачката
Disney’s THE NUTCRACKER AND THE FOUR REALMS.

Никога не е твърде рано за Коледно настроение! Тази година на моето семейство го донесе филмът-приказка „Лешникотрошачката и четирите кралства“.

Още с първите кадри заживяхме в изящната история за едно сираче и вълшебния свят, който неговата майка му е завещала. Наложи се да обясня на Елора кой всъщност е Лешникотрошачката и защо я наричат така. Приказката е от друго време, написана е в началото на 19 век, когато играчките и лакомствата са били различни от днешните. Така че разказах набързо на петгодишната ми дъщеря за дървените войничета в ливреи, между зъбите на които можели да се чупят лешници. Забавното е, че такива лешникотрошачи все-още се продават.

Според мен филмът е семеен, създаден най-вече за децата, но с качество за възрастни. Историята и красивата картина ще прикове вниманието и на по-малко дете, но все-пак имайте едно наум за възрастта на детето. В приказката има една-две по-страшни случки, които може да ви притеснят. След края на филма попитах петгодишната ми дъщеря страхувала ли се е от нещо и тя каза, че я е плашела сградата-клоун. По време на прожекцията двете се държахме за ръка в напрегнатите моменти, но иначе Елора ги прие безстрашно. Все-пак, страшните неща за децата и за възрастните често са твърде различни.

Филмът е чудесен за отношенията майки и дъщери. Той разказва за приемствеността, за наследството и любовта по един наистина разчувстващ начин. Момченцата ще харесат войничетата, но за момиченцата историята предлага истинско вдъхновение. Майките ще пуснат по някоя сълза.

Лешникотрошачката
Disney’s THE NUTCRACKER AND THE FOUR REALMS.

Лешникотрошачката и четирите кралства“ е не само много красив, коледен филм. Сюжетът предлага изненадващ обрат, а след щастливия край може би детето ви ще поиска да му прочетете и оригиналната приказка на Ернст Хофман, по която е създаден филма.

Единственото, което бих променила не само в този филм, а в повечето съвременни фантастични продукции е задължителната квота актьори от различни раси. Филмът в едната си част пресъздава реално време, а това сериозно обърква представата за историята не само на децата, а и на някои възрастни. Историята трябва да се помни каквато е, защото иначе се повтаря не само в добрите си части.

Накратко: „Лешникотрошачката и четирите кралства“ е страхотен, семеен филм. Има страшни моменти, така че имайте едно наум.

Мамина Бубина Писина

Изображенията са предоставени от Forum Film Bulgaria

ОЩЕ ФИЛМИ, ПОДХОДЯЩИ ЗА ДЕЦА:

„КУБО И ПЪТЯТ НА САМУРАЯ“ ЕЛЕГАНТНА ЯПОНСКА ПРИКАЗКА ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ

„ТАЙНАТА НА КОКО“, НА КОЙТО ЩЕ ПОПЛАЧЕТЕ ЩАСТЛИВО

„СМЕЛАТА ВАЯНА“ ИЛИ ВДЪХНОВНИЕ ЗА СМЕЛИ МОМИЧЕТА

„ДРАКОНЪТ, МОЯТ ПРИЯТЕЛ“ И КЪДЕ ДА ГО НАМЕРИМ

More

ВСИ СВЕТИИ И БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ОБИЧАИ

български обичаи

От незапомнени времена по нашите земи битуват ритуали, които предпазват хората от злото. Духовете, сладката храна, началото на зимата, предпазването от зли сили… Може би ви напомнят чуждестранния Вси светии, но корените на тези обичаи са дълбоки, особено когато става дума за народ, древен като нашия. Модерният Вси светии е просто търговски трик, който съчетава в себе си парченца от забравени или пък забранени от църквата езически вярвания – също като Коледа. Няма да ви убеждавам, че Вси светии е български празник:) Но както вкъщи с удоволствие празнуваме Коледа – с подаръци, елха и събиране на семейството – така не се мръщим и на Вси светии.

В него има бонбони, маски и мъничко страх – смятате ли, че ако просто ги забраним на децата си, те ще ни разберат? Според мен е изключително непрозорливо да противопоставяме на толкова рекламно-лъскав ден нашия прекрасен Ден на Будителите. Така само рискуваме да изградим лош образ на тези велики българи в умовете на нашите деца. Денят на Будителите е отделен празник, а не алтернатива. Нека го уважаваме като такъв!

Ние, българите имаме богата народна традиция, свързана с духовете, сладката храна и предпазването от зли сили. Да, датите не съвпадат, ала това е обяснимо. Древният български календар, макар обявен за най-точният в света, е бил заменен с объркания Римския (Юлиански) календар, а в началото на XX век и с Грегорианския. Непрестанното напасване на дати, разминаването между Стария и Новия завет в църковен план допълнително объркват времето на старите обичаи. Отдавна искам да ви разкажа за българските народни празници в прехода между лятото и зимата. Там се срещат много обичаи срещу демони и злини – вълци, мишки, вампири, духове. Българинът винаги се опитва чрез ритуали да ги омилостиви или излъже, за да не пакостят. Ще забележите връзката между тези стари обреди, които се изпълняват през есента по нашите наситени с мистика земи.

26 ОКТОМВРИ – Димитровден

Според народните предания свети Димитър бил брат-близнак на свети Георги. Приживе братята се разделили и тръгнали по света в различни посоки, а след време си поделили и годината. От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден – така групирали българите сезоните. Дойдел ли св. Димитър на коня си, от брадата му падал сняг – идвали зимата и студът. По традиция в съботата преди Димитровден, на Димитровска задушница се раздавало жито и питки за помен.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година. Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома. Той бил наричан полазник. Добър и заможен ли бил гостът, такава щяла да е и годината.

Тези предания са запазени от дълбока древност от дедите ни. Смята се, че тракийския конник и свети Георги са сходни образи.

27 ОКТОМВРИ – Мишкинден

Празникът пазел от мишки и други поганци, за да не пакостят. Приготвяла се пита, която отгоре била нашарена с котешки лапи. Питката се мажела с мед.

08 НОЕМВРИ – Архангеловден, Рангеловден.

Рангел, или „Ангел“ бил един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Другото му име било Душевадник, а в църковните предания името му е променено на Архангел Михаил. Той отвеждал душите на мъртвите при свети Петър. Според някои народни вярвания, когато умиращият се усмихва, свети Рангел му подава златна ябълка. Българите почитат Архангел Михаил, за да осигурят здраве и добър живот на живите и лек преход в отвъдното.

На Архангеловден се почита ангелът-пазител, който и според християнската вяра пази хората от беди и скърби.

български обичаи

24 НОЕМВРИ – Катерининден.

Света Екатерина се смята за закрилница от болести като бяс, шарка, треска. В Пловдивско се замесвали нечетен брой питки, които после се мажели с нещо сладко – мед, петмез, рачел. Една се оставяла на прага на къщата като дар за Баба Шарка, за да не влиза вътре.

В Троянско хората раздавали питки, намазани с мед, с пожеланието: “Хапнете си за сладки и медени!”. Намазвали с мед и ключалката на вратата, за да не се “подлютява Баба Шарка, която живее на тавана” . Ако в дома имало малки дечица, стопанката заставала на кръстопът и давала на всеки минувач да си отчупи от питките с думите:

„Вземи за Света Катерина, да е край дома ни и да пази от Шарко и Беско“.

30 НОЕМВРИ – Андреювден, Мечкинден

Вярва се, че от този момент денят започва да расте с едно просено зърно на ден. Вари се жито, грах, боб или леща и от него всеки от домочадието хвърля по малко в комина, пожелавайки добри посеви. Останалото се изяжда от хората и домашните животни. В северна България казвали: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“. Мечката е главната част от празника и до масата се слага картина или нещо, наподобяващо мечка.

04 ДЕКЕМВРИ – света Варвара

Света Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт. Считана е и за пазителка на децата от болести, особено от шарка, затова хората я наричали „Баба Шарка“.

За умилостивяване на „баба Шарка“ се раздават питки от варено тесто, намазани с мед. В западна България децата палели огън на кръстопът, а на огъня приготвяли варива и хапвали по няколко зрънца. След това прескачали по три пъти огъня и вземали по една главня от него.

Според друг обичай, няколко сварени зрънца се слагали на коляното на детето и то трябвало да ги изяде без ръце. Празникът се нарича още Женска Коледа, тъй като в миналото девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

Вижте колко сходни са ритуалите: умилостивяването на поганците, мечките, Шарко и Беско; прогонването им извън дома, на кръстопът; сладката храна; паленето на огньове; душите на мъртвите. В миналото не е имало лакомства като сегашните, нито маски и украси от магазина. Имало е медени питки, варено зърно, страх от Баба Шарка…

Вкъщи просто се опитваме да съчетаваме модерния Вси светии с българските обичаи, защото според мен там са корените му. Изберете си някоя традиция и я съживете в дома си. Изпечете сладки питки, сварете жито, спомнете си бабите и дядовците, които вече не са сред нас. Нека бъдем мъдри, вместо да се сърдим:)

Мамина Бубина Писина

Левски карти

More

ПИРАТСКА ТИХА КНИЖКА

пиратска тиха книжка

Пиратската тиха книжка за първия рожден ден на Алекс беше вдъхновена от темата на неговата детска стая. Майката на Алекс беше харесала част от игрите в Книжката за Джунглата, а аз й предложих вместо тукани да направим папагали. Книжката съдържа много пъзели – по звук, по цвят, за броене – които стимулират развитието на фината моторика, логиката, концентрацията, речта и въображението.

На първата страничка е пиратската шапка-джоб, в която се прибира пиратска превръзка за око. С нея Алекс или мама, или татко ще могат да се превръщат в истински пирати.

Пъзелът с име ще научи момченцето на буквичките от името му, както и на правилната им подредба.

пиратска тиха книжка

Във всички пиратски истории има потънало съкровище. Тук монети потъват към морското дъно, а една от рибките дори може да ги гълта. С монетите Алекс ще научи цифрите от 1 до 5. Игра за избутване с пръстче.

Пиратският кораб, с който пътува маймунката е опростен графичен пъзел. Половината от кораба се сваля и детето трябва да реши къде точно да я залепи. Котвата е игра с издърпване, в другия й край има спасителен пояс. Рулят се върти.

пиратска тиха книжка

Папагалите се сортират по звук заедно с маймунката – съчетават се два по два. Те също са и пъзел по цветове. Всеки папагал се прибира в гнездо със съответния цвят.

Дървото, на което се крие хамакът за маймунката също е взаимствано от Книжката за джунглата. На дървото се крият птици и още маймунки.

пиратска тиха книжка

В пиратските сандъци-капачета се крият съответния брой истински монети. С тях Алекс ще се научи да прави връзка между цифра и брой. От опит знам, че децата много обичат да надничат зад капачетата и да откриват какво се крие там. Сензорна игра за броене.

Пиратът е игра за частите на лицето и емоциите. Очите и устата се въртят, за да изобразят различни настроения, а мустаците и обецата се свалят. Ушите са мекички и стърчат.

пиратска тиха книжка

Последната страничка е мястото на маймунката. Алекс може да я прибира тук или пък да „й обува гащички“:)

Съветвам ви поне от време на време на играете заедно с детето си с книжката. Да му показвате нови игри с различните й части. Не показвайте всичко наведнъж – покажете една игра и оставете детето да я опознае. Дали вие ще изберете какво да покажете или ще следите какво ще привлече вниманието на детето – важно е не просто да му оставите книжката и да го оставите насаме с нея. Да, то постепенно ще открие различните възможности за игра, но няма как само да научи думите на различните настроения например. Децата имат нужда от общуване, за да обогатяват речника си и да се развиват пълноценно.

Желая много съкровища на малкия Алекс – нека ги открива през целия си живот!

Изработката на играчки ми е любимо занимание, макар да нямам много време за него. Беше удоволствие да измисля и изработя тази книжка! Ако Пиратската книжка ви е допаднала, но ви е трудно да я изработите сами, може да я поръчате като се свържете с мен чрез лично съобщение от страницата на Мое умно бебе във Фейсбук.

Мамина Бубина Писина

тиха книжка за колите

More

ПРИРОДНИ МАТЕРИАЛИ ЗА ДЕЦАТА – КАК ДА ГИ ПОЛЗВАМЕ

природни материали

Природните материали са чудесни за игра. Те са в основата на Валдорфското обучение и се ползват във всички системи за обучение на деца. С природните материали, които няма да ви струват нито стотинка, може да замените безброй скъпи играчки. Ето само някои от тях:

  • материали за сензорни игри
  • хартии за рисуване и цветни хартии за апликации, рисуване и конструиране
  • конструктори за нанизване, изработка на фигури

Ползването на естествени материали вкъщи ще поддържа връзката на детето ви с природата, може да развива дори неговата грижовност и любовта му към животните.

ЗА БЕБЕТА:

За бебетата след третия-четвъртия месец са подходящи всички по-едри материали: кестени, цели орехи, едри жълъди (задължително със залепени капачета). Ламинирани хербарии на листа и цветя. Бебетата и малките деца обожават да откриват света и ще бъдат щастливи да поиграят с торбички, пълни с билки или семена. По-дребните материали като шипки например може да предлагате зашити в тюлени торбички, за да няма опасност от задавяне.

Можете да покажете всичко на бебето си – и листа, и цветя без да са ламинирани – но само под ваш контрол, за да избегнете поглъщане или задавяне.

природни материали

ЗА ДЕЦА:

Щом мине бебешкия период, освен начините, по които сте ползвали материалите досега, можете да покажете на детето по-творчески начини да ползвате природни материали. Никога не подценявайте опасността от задавяне. Моят опит показва, че макар дребните части да не се препоръчват за деца под три години, дори на пет има шанс децата да изследват предмети с уста. Така че, имайте едно наум и винаги наглеждайте детските игри.

ТЪРСЕНЕ, СЪБИРАНЕ, ПРЕСИПВАНЕ НА ПРИРОДНИ МАТЕРИАЛИ: развива наблюдателността и концентрацията, моториката, фината моторика, знанията за природата, грижовността…

ОЦВЕТЯВАНЕ НА ПРИРОДНИ МАТЕРИАЛИ: развива фината моторика, въображението, концентрацията, сензорно развитие…

КОНСТРУИРАНЕ С ПРИРОДНИ МАТЕРИАЛИ: развива наблюдателността, въображението, концентрацията, връзката между око и ръка…

Малко идеи кои природни материали за какво могат да се ползват:

зърна: ориз, боб, леща, пшеница, царевица – подходящи за игри с пресипване, за пълнеж на сензорни възглавнички, за търсене на по-едри предмети, скрити сред зрънцата, за апликране със зрънца. Суровият слънчоглед е чудесен избор за храна на зимуващи птици.

листа – за рисуване по тях, за очертаване, за сортиране по вид, за шиене по листо или нанизване, за апликиране. Също за наблюдаване на основни физични закони – пускането от терасата/прозореца на листа няма да замърси околната среда, но ще забавлява неимоверно децата, особено ако по някаква причина не могат да излязат на разходка. Ето малко идеи в статия.

Направете си хербарий:

Наесен вкъщи събираме много листа и правим хербарии. Слагаме листата между листовете на брошурите, които пускат по пощите, след това ги затискаме с тежки книги. Така след седмица имаме много хербаризирани листа. Имайте предвид, че някои листа от градските паркове трябва да се поизбършат от прахоляка, преди да бъдат хербаризирани.

природни материали

диви кестени – за конструиране, за хвърляне в цел – например малко кошче, за броене, за изписване на букви – което е пак вид конструиране

жълъди – за конструиране, за хвърляне в цел, за броене, за хранене на катеричките, щом падне сняг. Едрите жълъди може да оцветите в различни цветове с устойчива боя, да залепите здраво капачетата и така да направите игра с цветове за най-малките (сортиране по цвят, намери търсения цвят). Ако към капачетата прикрепите стъклени мъниста и ги окачите на връвчица, те стават чудни герданчета или коледни играчки.

семена от дървета – или така наречените въртолетчета, освен за конструиране и оцветяване, са чудесни пак за пускане през прозореца и терасата, а и за храна на птици. Когато навали сняг, пуснете такива семенца навън, за да почерпите зимуващите птици.

прецъфтели цветове на дървета – имам предвид на липа. Те също са „въртолетчета“ и падането им е много вълнуващо за децата, а и за някои родители:).

глогинки – за конструиране, за храна на зимуващите птици, нанизване, коледна украса

плодове на офика (оранжевите топченца) – за конструиране, за храна на зимуващите птици, нанизване, коледна украса

шипки – за храна на зимуващи птици, конструиране, нанизване, полезен чай.

шишарки – за коледни украси, конструиране, оцветяване. Ако семената са запазени, отново за храна на зимуващи птици и катерички. Вижте повече за оцветяването на предмети тук.

шушулки – за дрънкалки тип маракаси, но не за бебета. Игри със следване на звук, ритмични игри.

природни материали

Есента е най-популярното време за събиране на природни материали. Ние с дъщеря ми носим на разходка платнена или хартиена торбичка, която пълним с каквото намерим – листа, семена, плодчета… Често събирам само аз, а Елора е заета с катерене по дърветата. Не се сърдя, защото знам, че после тя с удоволствие ще рисува по тях и ще чака момента, в който ще гледаме как танцуват из въздуха, пуснати от прозореца ни.

Мамина Бубина Писина

миди с кристали

More

СЛИВЕНСКИ МИЛИНКИ С КВАС

милинки с квас

Родена съм в прекрасния, ветровит Сливен, а една от „забележителностите“ на града са сливенските милинки. За сливналии ударението в „милинки“ е на второто „и“, а не на първото, както е в София, например:) Сливенските милинки са легенда, един от вкусовете на сливенските утрини. Непременно ги опитайте, ако минавате през града.

Те са мекички, с маслена, солена коричка. Приготвят се в големи, кръгли тави, по 60 броя милинки във всяка и в детството ми се продаваха на бройка. Спомням си, че когато ходех на гости през ваканциите, баба пращаше дядо за милинки сутрин, още преди да съм станала.

Милинките се приготвят лесно с мая, но вкъщи отдавна не консумираме мая, така че реших да пригодя рецептата за квас. Много ми се бяха дояли милинки.

Квасът прави изпеченото тесто малко по-хрупкаво и с леко кисел дъх, но вкусната тестена закуска пак се получи. Дори някак не усетих времето, за което ги приготвих, защото квасът втасва за 8-10-12 часа и аз замесих милинките късно вечерта. Изпекох ги, щом се събудих на другата сутрин.

милинки с квас

ПРОДУКТИ:

тесто:

  • 3/4 чаена чаша квас
  • 1/2 чаена чаша топличка вода
  • 4 супени лъжици захар
  • 1 чаена лъжица сол
  • 2 яйца
  • около 700 грама бяло брашно
  • сирене по желание

за намазване:

  • 80 грама разтопено масло
  • 2 супени лъжици бяло брашно
  • 1/2 чаена лъжичка сол
  • пудра захар за поръсване след изпичането

милинки с квас

Смесвате продуктите за тестото – квасът, водата, яйцата, захарта и солта. После добавяте постепенно брашното, докато месите 5 – 10 минути. Ако тестото лепне много, добавете още малко брашно. Тестото ще стане по-тежко, ако добавите твърде много брашно. Тестото лепне не само защото няма достатъчно брашно, а и защото не е измесено. Ако тестото продължава да лепне, намажете ръцете си с растително олио и месете така. Ако ги намажете с масло, попадайки в тестото маслото може да го направи идея по-хрупкаво.

След като измесите тестото, намажете широка тава или хартия за печене с масло. Късайте топчета от тестото и ги слагайте на около сантиметър разстояние едно от друго. Постарайте се топчетата да са с еднаква големина, не е важно да са точно 60:). Между топчетата може да поръсите сиренце. Аз слагам сиренце, макар то почти да не се усеща след изпичането. Просто придава част от характерния сладко-солен, пухкаво-хрупкав вкус на сливенските милинки.

Покрийте тавата с тестото с друга тава или с голяма купа. Оставете да втасва между 8 и 12 часа при температура на стаята около 22 градуса. Както споменах, аз приготвям милинките късно вечер, към полунощ. Пека ги сутрин към 10-11 часа. Втасването на кваса зависи и от температурата на стаята, така че ако е много топло у вас, може да втасат и за 6 часа. Не се притеснявайте за температури и часове, просто вижте дали милинките са се вдигнали – разликата между втората и третата снимка.

Смесете продуктите за намазване – маслото, брашното и солта. Внимателно намажете всяка милинка с четка, лъжичка или с пръсти. През това време загрейте фурната на 190 градуса по Целзий, отгоре и отдолу, без вентилатор. Печете около 50 минути, после отворете вратичката на фурната, изключете я и оставете още минута-две, преди да извадите милинките. Поръсете с пудра захар и си ги хапнете.

Да ви е сладко!

Нямате квас? Вижте как да си направите сами!

Мамина Бубина Писина

солети рецепта

More

РАЗВИВАЩИТЕ СЕНЗОРНИ ИГРИ

сензорни игри

Всички говорим за сензорно развитие, но какво всъщност са сензорните игри?

Те са всяка дейност, която помага на децата да се съсредоточат върху сетивата си. По-конкретно, сетивната игра е предназначена да насърчи децата да опознаят и развият своите сетива:

Зрението, слухът, вкусът, мирисът и допирът. Също балансът и сръчността.

Важно е да отбележа, че по същество всяка игра е сензорна – и забавляването с дрънкалка, и лазенето по пода например. Но голямата полза е във възможността детето да прави изводи – дрънкалката се чува слабо, когато е далеч. Пързалям се по паркета, но не и по килима. За да има изводи, на детето е добре да се осигури повод то да ги прави. Да поиграете с него, да му кажете че дрънкалката е близо или далеч, да го научите на думичките, които описват усещанията му.

В изследването на света има доста цапане и ние, родителите, ще трябва да го изтърпим:)

сензорни игри

Защо сензорните игри са така полезни?

  • Те помагат на хората да учат и да запомнят
Знаем, че децата учат чрез игра. Когато изпитат чрез сетивата си онова, което изследват, те го запомнят много по-добре и по-лесно. Например: дори да кажете на детето, че снегът е студен, то ще научи този факт най-лесно, ако докосне снега.
  • Развиват мозъка
Сензорната игра помага за създаването на мозъчни връзки. Сензорната игра работи също за фината и общата моторика. Насърчава независимото мислене и решаването на проблемите.
  • За езикови умения
Сензорната игра обогатява речника на децата. Предметът грапав ли е или е гладък? Звукът висок ли е или нисък? Вкусът сладък ли е или кисел? Детето научава нови думи, които описват нещата в нашия свят. Но вие трябва да му кажете тези думи, при това не само веднъж:)
  • За самоуспокояване
Всички знаем, че някои усещания ни успокояват. Същото важи и за децата. Изследването на сетивата им може да помогне на децата да се научат да се справят с трудни ситуации.
  • За подобряване на паметта
Случвало ли ви се е да помиришете нещо и внезапно си спомняте съвсем различно място и време? Сетивата ни са силно свързани с нашите спомени. Сензорните игри са свързани с добрата памет. Говорете с децата си за какво им напомнят уханията или вкусовете.
  • При свръхчувствителност към някои сензорни дейности
Сензорната игра може да помогне на деца, чувствителни например към силни шумове. За деца, отказващи определени храни е от голяма полза да могат да докоснат и да изследват текстурите на храната, без натиск да се хранят. Изследването на нещата, които ни причиняват неудобство, може да ни помогне да преодолеем непоносимостта си към тях.
сензорни игри

ЛЕСНИ СЕНЗОРНИ ДЕЙНОСТИ БЕЗ ПОДГОТОВКА:

ЗРЕНИЕ

Разходете се с детето. Посочете какво виждате. Това е всичко, което е необходимо. Можете да се разходите из собствения си дом, ако времето е лошо. Посочете какво виждате – цветовете, формите, предметите. Качете се на стол и вижте как се променя перспективата ви. Загасете лампата и вижте как светлината влияе на възприятията.

ВКУС

Поговорете за вкусовете по време на хранене. Организирайте си дегустационна игра – извадете каквото имате подръка и без детето да вижда, му дайте да опита малки парченца. Децата обожават такива игри. Обожават и облизване на купата, в която е приготвен десерта:)
сензорни игри

СЛУХ

Използвайте гласа си. Поговорете с плътен глас, след това с тъничък. Почукайте по различни повърхности. Направете си домашен инструмент – например ксилофон от буркани и вода. Тропайте с крака. Имитирайте животински звуци. Помолете детето си да следва гласа ви из къщи първо с отворени, а по-късно и със затворени очи. Това е любима игра вкъщи.

ОБОНЯНИЕ

Вземете няколко подправки от кухнята и ги помиришете. Обяснете на детето си, че трябва да внимава с уханията и никога не бива да вдишва дълбоко непознатите миризми. Попитайте го какви мисли му навява дадено ухание.

ДОПИР

Можете да извадите различни тъкани от гардероба, за да ги почувствате на допир. Сравнете различни текстури като меко одеяло и шкурка. Стискайте нещата, за да видите дали те са твърди или меки. Играйте с топлата и студена вода, докато си миете ръцете и вижте как сапунът прави ръцете ви хлъзгави.
сензорни игри

БАЛАНС

Помолете детето си да застане на един крак. Ако е мъничко, придържайте го. Ако е по-голямо, нека затвори очи. Нека опита да приклекне. Подтикнете го да върви по бордюрите – първо с помощ, постепенно без. Завъртете го в кръг. Нека опита да върви назад.
Всичко може да е сензорна игра, ако обърнете внимание на детето си към това, което преживява. Питайте детето какво вижда, какво чува или чувства. Обръщайте внимание на отговорите му. Тези игри ще ви направят по-близки и ще ви помогнат да разбирате по-добре света на своето дете.
сензорни торбички от чорапи
More

ТИХА КНИЖКА ЗА КОЛИТЕ

тиха книжка за колите

Създадох тази книжка за един малък рожденик от Перник. Книжката е посветена на колите, така любими на повечето момченца.

На първата страничка по традиция има пъзел с името на момченцето, този път тематично буквите приличат на шосета. Там е и джобчето с мека количка, върху която могат да се прикрепят различни „лица“ и така количката да става съвсем различна.

Тя е нещо като конструктор от плат.

тиха книжка за колите

Ето ги част от различните части, които променят базовата количка. Три цели „лица“:

  •  такси
  • полицейска кола
  • линейка.

Прибирането на частите е направено като пъзел по цвят – в бяло, жълто и синьо.

На съседната страничка има светофар с капачета и полицейска свирка. С тях Кристо ще регулира пътното движение.

тиха книжка за колите

Тези части за базовата количка са подредени като пъзел по форми. Те префасонират количката в камион.

Зад трите капачета с цифри на съседната страничка се крият пътни знаци – един предупредителен, два за предимство и три забранителни. Тези знаци могат да се ползват и на шосетата от съседната страничка. С тях Кристо ще научи разликата между 1, 2 и 3, както и значението на знаците.

тиха книжка за колите

По молба сложих име над импровизирания гараж за коли, но на мястото на буквите може да пише АВТОКЪЩА или да има още места за паркиране. В джобчетата-гаражи могат да се слагат съвсем истински колички, които не са част от книжката.

Шосетата са подвижни и може да бъдат закрепвани на различни места. За количките има и автомивка с ресни.

тиха книжка за колите

На последната страничка е автовозът със сваляща се рампа, по която да се качват количките. Малки колички могат да бъдат пъхани в прозрачното джобче. Едната гума също се сваля, когато детето реши, че камионът има нужда от ремонт:)

Желая на Кристо весели игри! Дано книжката му е харесала! Книжката е подходяща както за дете на годинка, така и за дете на 4-5 годинки. Без да са непосилни за малките, игрите от книжката интригуват и по-големи деца.

Ако книжката ви харесва и желаете да имате такава или подобна на нея, моля, свържете се с мен чрез лично съобщение на Фейсбук страницата на Мое умно бебе.

Мамина Бубина Писина

ТИХА КНИЖКА ЗА ЖИВОТНИТЕ ВЪВ ФЕРМАТА

More