Тези вкусни, посипани със сусам, мекички отвътре и хрупкави отвън гевречета или питчици, са сред любимите ни домашни рецепти. Приготвят се лесно и бързо, изяждат се още по-бързо. За малко над половин час ще сте готови.
Особено са подходящи при пътувания. Ние винаги си носим храна за из път, но на децата им се иска да е нещо „по-така“, а не просто филии с нещо. Гевречетата често бухват много и стават като питчици. Може да се разрежат и да се оформят като миниатюрни сандвичи. Чудесно е, че не изискват много продукти.
Единственото, което не е в техен плюс, е трайността им. Трябва да се изядат в същия ден, защото на другия вече няма да са с хрупкава коричка. Най-вкусни са топлички, току-що извадени от фурната. Ето рецептата, от която излиза една голяма тава с гевречета. Понякога правя доза и половина.
ПРОДУКТИ:
400 грама (три чаени чаши) бяло брашно плюс още половин чаша при оформянето
2 пълни чаени лъжици (две пакетчета) бакпулвер
1 чаена лъжица захар
1 чаена лъжица сол
400 грама (2 чаени чаши) кисело мляко
4 супени лъжици зехтин или олио
1 белтък
сусам за поръсване
ПРИГОТВЯНЕ:
Включете фурната да загрява на 180 градуса по Целзий. Аз ги пека с вентилатор, но ще стане и без. Застелете голяма тава с хартия за печене.
Премерете брашното – предпочитам да ползвам кухненска везна, но съм дала и съотношението в чаши, ако не разполагате с такава. Сложете в брашното бакпулвера, солата и захарта, и разбъркайте. Изсипете в купата, където ще месите. После премерете киселото мляко. Аз ползвам домашно, пълномаслено. Дори лекичко да е тръгнало да се разваля, тази рецепта ще го спаси от изхвърляне. Накрая слагам и зехтина. Ползвала съм и шарлан, когато не съм разполагала със зехтин. Ароматът почти изветрява при печенето.
Разбърквам и размесвам тестото, няма нужда от сериозно месене. После започвам да късам топки от него, с малко брашно в ръката, за да не лепнат. Топките са с големина по ваше усмотрение. Аз ги правя колкото голямо яйце.
Оформям продълговато парче от топчето, после го слепвам като геврече и оставям върху хартията за печене. Оставям един-два пръста разстояние, защото тестото ще набъбне.
Разбивам белтъка с вилица, колкото да не се точи. С четка или пръсти го мажа върху гевречетата. При липса на белтък съм намазвала с мляко, но тогава коричката не става толкова хрупкава.
Поръсвам обилно със сусам. Дори дупките на гевречетата да се скрият при набухването, сусамът ще попадне вътре и ще е много вкусно. После слагам тавата във фурната и пека 20 минути с вентилатор. Може да добавите още минутка-две, зависи от фурната. Ако печете без вентилатор, добавете още пет минутки.
Щом са готови, у нас тези гевречета мигом биват нападнати. Разрязвам ги на две половини, защото парят и си ги хапвам горещи. Оставям да изстинат. Не ги прибирам, за да не омекне кората им.
Опитвала съм да замразявам оформени гевречета, които в друг ден само да опека, обаче не се получи добре. Гевречетата не се вдигнаха колкото друг път. Също така съм замествала бакпулвера със сода за хляб, но остава мирис на сода. Не ми хареса.
Ако печете гевречетата за из път, сложете ги в полуотворена хартиена или платнена торба, за да не ги задушите. Най-добре да изчакате да изстинат, преди да ги опаковате, но аз редовно ги понасям горещи. Цялата кола ухае на прясно опечен хляб.
Това е любимият ни доматен сос от пет-шест години насам. Неустоимо вкусен, подходящ и за зимнина, и за хапване веднага. Когато е в буркани, имам готов сос за спагети или пица, както и за всякакви манджички. Например, любимият ми боб на фурна го приготвям с този сос.
Дъщеря ми много обича доматен сос и си го хапва дори само като сос за брускети или намазан на филийка.
ПРОДУКТИ за една тава:
нарязани домати, колкото се побират в плитка тава (ако са с много дебела ципа, по-добре да се обелят)
около ¼ чаша зехтин
4-5 скилидки чесън
една голяма, нарязана на едро глава кромид лук
розмарин, пресен или сух, на вкус (около супена лъжица)
риган на вкус
босилек на вкус
черен пипер на вкус
1 чаена лъжица сол
1 супена лъжица захар
ПРИГОТВЯНЕ:
Правила съм този сос с всякакви домати. И с хубави, и с купени консервни също. Е, по-вкусен става с хубави доматки от градината, нарязани на филийки, но се получава с всякакви.
Ако доматите имат много дебела ципа (вие трудно я дъвчете), тогава ги обелете. Това става много лесно: целите домати се потапят във вряща вода за около 30 секунди, после се оставят в купа. Ципата пада почти цяла, но внимавайте, защото доматите парят. Ако ципата не пада лесно, значи не сте ги държали в достатъчно гореща вода или сте ги извадили по-рано от нужното. Доматите не се сваряват така, остават си свежи.
После нарязвам обелените домати в тава – например правоъгълната тава на фурната. Добавям зехтина и подправките, разбърквам хубаво и пека в загрята фурна на 160 градуса по Целзий, по-добре с вентилатор. Пека два-три часа, зависи колко са сочни доматите, като разбърквам няколко пъти. Когато доматите лекичко се позапекат, изваждам тавата от фурната. Изсипвам съдържанието в тенджера, за да пасирам гладко.
Харесвам този сос гладко смлян. Тогава го опитвам на вкус и ако нещо му липсва – добавям. После, ако ще го консервирам, пак загрявам соса, докато заври и наливам в стерилизирани във фурната буркани. Затварям, обръщам надолу с капачките и оставям да изстинат.
Ще споделя рецептата за любимия ми боб, която споменах.
БОБ НА ФУРНА С ДОМАТЕНИЯ СОС:
Бобът се накисва за половин денонощие, после се слага в нова вода и щом тя заври, се изхвърля. В следващата вода боба се вари без подправки до пълна готовност. Водата не трябва да остане прекалено много, само един пръст над зърната. Варя боба в тенджера, която може да се слага и във фурната. Ако нямате такава, после го прехвърлете в дълбока тава.
В тиган загрейте 4-5 супени лъжици зехтин и запържете 4-5 нарязани скилидки чесън. Добавете около чаена чаша от доматения сос, оставете около минута да се запържи, после добавете боба с не много от водата му и сол на вкус. Сложете вътре моцарела (или неузряло сирене), нарязани на кубчета. Пъхнете в загрята на 180 градуса по Целзий фурна и печете около половин час. Друг боб вече не готвя вкъщи:)
Обичам всякакви идеи за великденски яйца, различни от същинските, боядисани яйца. Приготвям яйчени черупки-саксийки, в които засаждам по някое семенце. Купувам свещички-яйца, каменни яйца, дървени яйца, яйца от тебешир, яйца с играчка, подскачащи яйца… И от двайсетина години правя яйца-кексчета.
Видях идеята в едно немско списание и оттогава я следвам. Можете да ползвате всякакво тесто за кекс – аз съм го правила. Обаче тестото за кекс се вдига доста, затова не пълнете черупките над половината. Също така, кексът е мек след изпичане и при обелване пада голяма част сладкиша. Затова през годините на различни опити – къде успешни, къде плачевни – открих любимата ми рецепта за екстремно шоколадов кекс. Тази рецепта е на голяма почит вкъщи. Тя е играла ролята на почти всички торти за празненства сред природата. Този кекс става по-твърд, не бухва като другите. Има богат вкус, който почти не може да съжителства с кремове и други добавки. Той е торта без нужда от пластове, украси и фондани.
ЕСТРЕМНО ШОКОЛАДОВ КЕКС:
150 грама или 1 ¼ чаена чаша бяло брашно
½ чаена лъжичка бакпулвер
сол на върха на лъжичката
2 черни шоколада или около 180 грама какаова паста
125 грама краве масло
100 грама или ½ чаена чаша захар
125 мл мед
2 яйца
100 грама едросмлени орехи
ПРИГОТВЯНЕ:
Загрейте фурната на 188 градуса по Целзий. Смесете брашното с бакпулвера и солта. Към яйцата добавете захарта, а след това и меда. По-добре да бъркате с миксер, но аз често разбърквам на ръка, и то набързо. Добавете орехите и разтопения шоколад. Бихте могли да ползвате всякакъв черен шоколад – за готвене, за ядене или какаова паста. Правила съм рецептата с всеки вид, дори с количество наполовина, защото другата половина е била изядена:)
Накрая добавете брашнената смес.
Този кекс се пече 30-35 минути, когато е сложен в тавичка. Тогава задължително ползвам хартия за печене. Когато го пека в черупки или форми за мъфини, пека не повече от 30 минути.
Относно черупките – седмица преди Великден започвам да събирам черупките на яйцата. Помага ми, че пека козунаци, от там идват поне десетина черупки, а за цялото количество тесто ви трябват към 20. Когато искам да запазя черупката, чупя с лъжичка горната част и лекичко я премахвам. Целта е все-пак яйцето да излезе, но черупката да може да се ползва за печене. После измивам черупката с вода и я оставям да съхне. Държа черупките в панер, далеч от кухненския хаос, защото ми се е случвало да ги съборя и всичките да се изпочупят. (Дори да нямате много черупки, можете да опечете остатъка от тестото като мъфини или по-малък кекс.)
Пълня черупките не повече от 2/3, за да има накъде да се вдига тестото. Във фурната ги закрепвам по три в купичка, за да не падат и да не се разливат.
После рисувам очи и усти на готовите яйчица. За целта съм си купила хранителен маркер, но едва ли ще пречи да ползвате перманентен за няколко точици.
Много са ми любими. Нека ви е сладко и хубаво по празниците!
Един наистина лесен начин за „оцветяване“ на великденските яйца открихме миналата година. Уви, при него остава боклук – фолиото, в което е увито яйцето. Аз не обичам занимания, които пълнят кофите след това, но има решение. Бихте могли да ползвате станиоли от шоколад. Обаче именно станиол, а не хартия с метализирано покритие. Аз си събирам такива опаковки, колкото и смешно да звучи – например златните ги ползваме на Рангеловден за златните ябълки. Така се преизползва поне мъничко, а и се пестят пари. Вместо да купувам златна хартия, често си имам събрана през годината.
Относно фолиото – уви, то толкова често се ползва, че може би три-четири парченца от него могат да отидат и за едно детско занимание. Понеже яйцата не изискват голям лист, бихте могли да запазите вече ползвано фолио за тази идея.
НУЖНИ СА:
алуминиево фолио или станиол от шоколад
лепило на стик
акрилни / темперни или гваш бои – гъсти бои
клечки за уши или памук, навъртян върху кибритена клечка
сварени, изстинали яйца
ПРИГОТВЯНЕ:
Понеже яйцата са студени и няма какво да се разлива, това занимание е подходящо за повече от едно дете едновременно. Просто показвате на децата как да оформят фолиото като кръстче и как да увият в него яйцето. С лепило мацваме там, където фолиото се застъпва. Може и без лепило, но с него краищата на металния лист се прибират по-лесно.
После с мека кърпа се изглаждат гънките на фолиото. Това е по-трудната за децата част. Да намерят правилния натиск – нито твърде силен, нито прекалено слаб. Възможно е децата да изтърват яйцата поне веднъж. Не е проблем за този вид шарене на яйцата, стига да не се разплескат прекалено:) Ако все-пак това ви ядосва, не разваляйте с гнева си играта. Дайте им дървени или стиропорени яйца, които да опаковат.
След като фолиото е сложено върху яйцата, е време за боите. Трябва ви гъста боя, която ще се поставя като точици. Лесно е дори за най-неумелите, но пак може някое яйце да се търкули. Покажете на децата как първо да оцветят едната половина на яйцето, а после, когато боята изсъхне, да го завъртят и да нарисуват и втората. Аз слагам яйцата върху кора за яйца. Ползвам акрилни бои – има комплекти под десет лева в магазините за художници.
Тези великденски яйца стават красиви и отразяват светлината. Според мен това е хитър начин за боядисването им, който лесно може да бъде извършен от детски ръце.
Иде Великден и ще има хора, които ще поискат да си боядисат яйцата с природни бои. Тук ще разкажа моя няколкогодишен опит и малките ми открития. С природни бои не се действа като с обичайните. Под природни бои нямам предвид готови пакетчета, на които пише „натурална боя“, а зеленчуци, корени, обелки и подправки.
Първо – почти всичко зависи от яйцата.
Ако имате кафяви яйца, дори да са бледички – няма да стане. Трябват ви бели яйца. Или пъдпъдъчи. Аз ползвам пъдпъдъчи, защото са ми по-вкусни и не заемат целия хладилник. Варят се по-бързо и по-лесно се пренасят.
Приготвяме боите по-отрано.
Тоест, ако искаме синьо, си купуваме най-късно в началото на април червено зеле и го прибираме в хладилника. Това зеле се изчерпва, затова аз гледам в края на март да съм пъхнала поне половин зелка в хладилника. Да съм си купила и една глава червено цвекло, и червен лук. Ето какво съм ползвала за оцветяване:
Куркума на прах за жълто. Червено цвекло (и на прах също) за червено. Червено зеле за синьо. Спанак за зелено. Боровинков компот за розовеничкаво. Люспи от червен лук за кафяво-червено.
Варене на яйцата.
Варенето на яйцата не става предварително, а заедно с оцветителите, след което те остават да киснат вътре поне три часа. Варете на тих огън, за пъдпъдъчи яйца около три минути след завирането на водата, без капак. Аз варя в малка тенджерка (към 3 литра), после внимателно прехвърлям всичко в друг съд, защото не разполагам с 5 тенджери, които да бъдат заети няколко часа. Както се вижда на снимката, след варенето те са още белички.
Боядисването.
Ще ви трябва много от зеленчука или подправката, с която ще боядисвате. Буквално зеленчука покрива яйцата и сместа прилича на яхния. Нарязвам зелето и слагам вода колкото да покрие него и яйцата. В някои години съм замразявала зеле или съм го съхранявала сварено в буркан. Пак боядисваше. Та идеята е да сложите много оцветител – една глава настъргано цвекло или няколко супени лъжици с връх, ако е на прах, в половин литър вода. Четири-пет лъжици куркума към същото количество вода. Люспите на кило лук. Много нарязан спанак. Неразреден буркан компот от боровинки или други горски плодове.
Не добавяме оцет, нито сол. Слагаме само вода и варим внимателно. Тези „бои“ трудно се смесват. Слагала съм оцветени в жълто яйца в друга боя и почти всички стават сиви или кафяви. Слагала съм червени или сини яйца в сместа от куркума – тогава беше мааалко по-добре. Имаше намек за зелено, но в повечето случаи първият цвят пада и вторият се зацапва. Но, опитайте. Боядисването с природна боя е повече игра, отколкото точна наука. Забавлявайте се.
Цветовете стават бледи. Тези на снимката са ми от ярките:)
Не очаквайте наистина ярки цветове. Червеното често изобщо не прилича на червено:) След трите часа в изстиналия разтвор или след цяла нощ вътре, внимателно извадете яйцата и БЕЗ ДА ГИ БЪРШЕТЕ, ги оставете да изсъхнат. Избършете ли ги, боята ще падне.
Яйцата стават по-скоро пастелни. Аз много харесвам този им вид, все едно са събрани от гнезда на горски птици.
Прерових всичките си папки, ала не открих други снимки, освен тези тричките. Тези бои не изглеждат впечатляващо на снимка. Както вече казах, препоръчвам да ползвате пъдпъдъчи яйца.
Желая ви светли празници и нека всичките ви яйца се паднат бораци.
Ръкописното писане у дома беше първото недобре прието занимание, докато не си взех поука и не промених подхода си. Ето защо ще споделя с вас какво е най-добре да не правите, когато учите детето си да пише ръкописно. Да знаете, че ръкописното писане може да се случи и по забавен начин.
Когато дъщеря ми започваше да се учи на ръкопис, за щастие отдавна познаваше буквите, четеше гладко и с разбиране, смяташе наум поне до двайсет – иначе казано, усвояването на тези неща нямаше да отнема от времето. Аз, като една безкрайно надъхана домашнообразоваща майка, накупих няколко допълнителни учебни тетрадки, освен онези двете, които вървят с буквара. Едната тетрадка беше от млада българска художничка, съдържаше ръкописни букви плюс оцветяване на красиви картинки, свързани с всяка буква. Втората имаше разни хитри игри, плюс ченгелчета и ръкописни букви. За да направя трагедията пълна, бях купила и допълнителна учебна тетрадка за оцветяване на мандали чрез събиране и изваждане.
Не купувайте допълнителни учебни тетрадки.
Естествено, още на втората седмица дъщеря ми вдигна бунт. Тя изобщо не разбираше защо трябва да се занимава с това монотонно писане на ченгелчета, щом умее да пише печатно. Вече беше успяла да го намрази, още повече, че аз постоянно я поправях – и как да държи химикалката, и откъде да започва всеки елемент. Надявах се, че ще свикне. Обаче след един месец истерии от моя и нейна страна, най-сетне си дадох сметка, че нещо сериозно не е наред в нашето домашно обучение. Тогава махнах тетрадките и се върнахме към игрите.
Кутията с пясък отново влезе в употреба
Кутията с пясък или грис, с която учехме печатните букви, сега ни послужи и за ръкописните. Въведох три стъпала на показване и научаване на буква:
рисуване в пясъка с дясна и лява ръка и от мен, и от Елора. Нейната водеща е дясната. Пишехме и с двете, защото е полезно, а и е смешно.
След това пишехме буквата върху детски графичен таблет пак с дясна и лява ръка – и Елора, и аз.
Накрая пишехме със затворени очи, отново и двете.
Чак след тези игри Елора изписваше един-единствен ред в тетрадката си. Детските графични таблети пестят много хартия. Препоръчвам ги горещо за подобни занимания. Вкъщи имаме три различни – дори един, с който се пише в тъмна стая, защото е с осветление. Много по-забавно е да се пише така, отколкото в тетрадка, нали?
Това „състезание“ разведри процеса на учене. Стана весело, още повече, че аз не пиша красиво с лява ръка. От време на време правехме състезание и по писане с крак. Може да ви се види прекалено, обаче дъщеря ми вече не мразеше писането, то даже започна да ѝ харесва.
Рисунки от една линия вместо ченгелчета
Ясно е, че детската ръка някак трябва да автоматизира плавните линии. Тук на помощ дойдоха рисунките, направени само от една линия. Има едни приспособления с улейчета за автоматизиране писането на букви. За съжаление, ако не седнете да играете с тях заедно с детето, те така ще си стоят – подредени на рафта. Ако имате такива, ползвайте ги заедно.
Извадила съм един лист с рисунки от една линия за разпечатване, но тогава ги гледахме направо от телефона ми. Избирахме някоя заедно, после аз пробвах да я повторя и накрая Елора също опитваше. Сравнявахме коя от двете ни се е справила по-добре. Не е казано, че тази игра се отдава повече на родител, отколкото на дете. Също така, ако детето ви се разведрява от ползването на телефон в ученето, гледайте примерите там.
Вълнуваща приказка на части за повтаряне по пунктир.
Измислях парченца от приказки за еднорог и ги пишех с ръкописен, пунктирен шрифт, който дъщеря ми да повтаря с химикал. Запазила съм само две, които също са във файла за сваляне. Всеки знае какво харесва детето му и може да си напише сам. Важното е упражнението да не е по-дълго от три-четири реда.
Едно-две изречения всеки ден, когато вече сте научили повечето букви. Понякога наречно ги прочитах с грешки, потъмнявайки звуковете – ставаше още по-смешно. Например:
Ден 1
Какво ще се получи, ако кръстосаме овца и кенгуру? Скачащ пуловер.
Ден 2
Две бълхички решили да ходят на кино и едната попитала другата: Ще ходим пеша или ще си хванем куче?
Ден 3
На табела в зоологическата градина пише: “Моля не плашете щрауса! Подът е бетонен!”
Ден 4
Мамо, в училище все ми казват, че съм много разсеян!
Момиченце, майка ти живее в съседния вход!
Ден 5
Защо плачеш, момиченце?
Изкопах си такава хубава дупка в пясъка, а сега не мога да си я занеса вкъщи…
Ако не се сещате за нищо смешно, просто „потъмнете“ звуковете в думите от стихче или песничка. Детето трябва не само да ги запише, но и да отгатне как. Важно е после да ги проверявате заедно и да подчертавате със зелено верните места, а не грешните с червено. Изтъквайки успехите му, детето ще се чувства победител.
Например:
Милъ мойъ маму, слаткъ и дубричкъ. Кък дъ кажъ, маму, колку те убичъм?
Краснописът ще дойде в по-горните класове.
Добре е да го запомним и да не придиряме чак толкова за краснопис. Ръчичките на децата се изморяват до болка в първи клас. Как да обясниш на едно дете, което иска просто да си играе, защо трябва да изпише една страница с ченгелчета? Как да го накараш да ти повярва? Не става с обяснения от рода: защото еди-кой-си пише по-красиво от теб; за да не пишеш най-грозно от целия клас; защото учителката ще ти пише двойка. Не. Аз обяснявах, че с ръкописните букви се пише по-бързо, а грозните букви са трудни за четене и който ги чете, може да го заболи главата.
Не забравяйте: подчертаваме със зелено успешно изписаните букви и толкова. Аз пишех грозно до пети клас. После започнах да пиша все по-красиво. Сега умея да пиша не само красиво, но и грозно, ако поискам. Това в кръга на шегата..
Две години по-късно дъщеря ми не пише красиво, признавам си. Но пише в пъти по-красиво от деца, които са изписали цели камари тетрадки с ченгелчета и букви в първи клас. Освен това, тя обича писането, а доста деца на нейната възраст го мразят.
Гимнастика на уморени ръчички.
Измислих песента, за да разведряваме заниманията по писане. „Танцувахме“ я за загряване, преди да започнем да пишем, както и по време на занимание, ако Елора се умори. Използвам множествено число, защото с деца в първите класове трябва да учите заедно. Няма как да им дадете задание и да ги оставите сами – те ще се чувстват наказани, защото едва ли ще искат да вършат онова, което те им казали. Затова стойте с детето, когато го учите. Правете упражненията заедно. Вложените от вас услия и подкрепата ви ще бъдат възнаградени.
Децата забравят как се изписват някои ръкописни букви.
Не припадайте, когато се случи за първи път. В учебника има страница с всички ръкописни букви. Сложете я на видно място. Ако детето попита за някоя буква, която вече сте учили, не го порицавайте на мига. Покажете му я. Аз повтарях цялото показване – от пясъка до хартията. Чак тогава продължавахме с онова, което бяхме започнали. Малко ми беше притеснено тогава, защото Елора се явява на годишни изпити, но накрая тя се справи блестящо. Всъщност, двете се справихме. Вече знам, че децата лесно забравят онова, което не им е чак толкова на сърце.
Специално за домашно образоващите родители, чиито деца се явяват на изпити за годишна оценка:
Подгответе детето си за изпити чрез тестовете и диктовките, които са качени в Нета. Има достатъчно, а децата, които учат у дома, не са свикнали с този вид изпитване. Смятам, че така детето ще бъде много по-спокойно и уверено на изпита, а и по-подготвено. Диктовки има в Ютюб, а тестове с изходни нива потърсете в Гугъл и разпечатайте. Едно е, когато родителят диктува, а съвсем различно е, когато детето пише диктовка в група с още деца. Ето две търсения:
Като домашнообразоващ родител ще ви разкажа как най-лесно и приятно да научите с детето си таблицата за умножение. Това не значи да я научите за три дни или за седмица – попадала съм на такива реклами. Ще обясня как се осъзнава и разбира умножението от дете, което не се увлича от математика.
„Първото, което ви е нужно, е ВРЕМЕ“
Времето е необходимо, за да може това знание да узрее в детския ум. Тоест, детето може и да забрави част от таблицата, но то ще осъзнава нейните принципи и ще може да ги изведе самостоятелно. Ако детето ви държи изпити по математика като моето, започнете с изучаването на таблицата за умножение най-малко половин година преди изпитите. Ние се справихме без нерви и бързане за около девет месеца.
БРОЕНЕ ПРЕЗ ЧИСЛО
Дори детето да е по-малко, например още преди началото на втори клас, бихте могли да подготвяте ума му за умножение чрез броене през число. През две, през пет, през десет – с тях започваме. После са по-сложните – през три, четири, шест, седем, девет. Бихте могли да изрежете тези цифрови линии и да давате на детето да ги подрежда по големина на числото. Произведенията с различно число за написани с различен шрифт. Така отговорите в таблицата за умножение ще се запечатват неусетно в ума му.
В този Ютюб канал на английски език има клипчета с броене, които също съм ползвала за целта. Ако детето ви учи английски, опитайте и тях.
ВИЗУАЛИЗИРАНЕ НА УМНОЖЕНИЕТО
Пристъпваме към същинското учене на таблицата за умножение. Както споменах, първо с числото две, после десет и пет, и чак след това останалите числа. Обяснете умножението на детето си: че две по три е 2+2+2. Вземете бобчета или други еднакви предмети и покажете поне веднъж що е то умножаване. Напишете няколко задачки и дайте на детето възможност да ги реши с бобчета, а не представяйки си.
„Нагледните упражнения поне веднъж в седмицата са особено полезни“
Тук слагам линк към мои видеа, илюстриращи умножението. В тях съм ползвала Монтесори математическите мъниста, както и цифри, онагледяващи единици и десетици. Бихте могли да ги пускате на детето си по няколко пъти на ден, като е добре то да повтаря от време на време.
МОНТЕСОРИ МЪНИСТА
Ако имате, ползвайте ги, горещо препоръчвам. Ако нямате, бихте могли да си изрежете от тетрадка на квадратчета: десет „единици“ с по едно квадратче, десет „двойки“ с по две квадратчета, десет „тройки“ с по три… И така до десет. Сложете ги в кутия и всеки път, когато детето ви се забърка, ги вадете и смятайте с тях.
ИСТИНСКАТА ТАБЛИЦА ЗА УМНОЖЕНИЕТО
Всички сме виждали равенствата за умножение, написани за числото две, после за три, за четири и така нататък. Обаче онова не е таблица. Таблица е систематизиран чертеж с числа, който нагледно показва тяхната зависимост. Притежанието на подобна таблица е истински полезно и тя ще потрябва не само във втори клас. Тези таблици присъстват още във възрожденските български учебници, в тях дори е описано как се съставят.
С такава таблица детето ще забележи доста закономерности, свързани с умножението. Ще се научи да борави с координатна система и да вижда нагледно свойствата на таблицата, ако му бъдат посочени.
Аз предлагам такива таблици в рамка, удобни за закачане и облягане на стена.
ЗАБАВНА ПРИКАЗКА
Възнамерявах да направя повече приказки, ала засега е само за умножаване по три. Все-пак е забавно представянето и някое дете би могло да го запомни по-лесно.
ИГРА ДОМИНО УМНОЖЕНИЕ
Детето вече би трябвало да е наясно с принципа на умножението. Сега трябва да го затвърждавате. Обаче няма да стане с „повтори десет пъти таблицата с осем“ или „отивай да учиш таблицата“. Както знаете, нежеланите знания най-лесно изхвърчат от ума. Ако детето ви обича математиката, сигурно самичко ще научи и таблицата. Обаче, ако не я обича чак толкова, препоръчвам да намерите приятни начини да я наизустите. Например с това чудесно домино умножение. То има три нива на сложност, както и самопроверка в цветовете между плочките. Потърсете го в книжарниците, има го и в нета, на издателство Асеневци е.
Не съм получавала пари или облаги, за да рекламирам тази игра и съм я закупила със собствени средства.
Препоръчвам да играете с детето си, поне в началото. Децата не са студенти, за да учат сами, а една игра продължава десетина минути, ако не се бавите.
УМНОЖЕНИЕ С ДЕВЕТ
За умножението с девет има хитрина за изчисление с пръсти. Моята дъщеря я ползва. Децата в някакъв момент осъзнават, че от произведение, за което са сигурни, могат да достигнат до друго, което не знаят.
Също така, съм направила карти, които да обърнат внимание на детето към факта, че примерно 9×5 е равно на 50-5. Ползвайте ги от време на време и всеки път посочвайте на детето си каква е връзката. Децата забравят, както вече казах.
За делението на девет има хитрини:
Ако сборът на цифрите на някое число е 9, то може да се раздели на девет.
Ако едно число се дели на 9, то се дели и на 3.
ОНЛАЙН ИГРИ
Има безплатни апликации за упражняване на умножението, които можете да си изтеглите. Моята дъщеря с удоволствие учеше по този начин, може би защото по принцип ползването на устройства е ограничено вкъщи. На сайта wordwall.net също има качени множество кратки игри по темата, създадени от учители. Моята дъщеря искрено ги харесва.
УМНОЖЕНИЕ С НУЛА
За по-лесно запомняне, че „всяко число“ x0=0, предлагам ето тази снимка, която мернах във Фейсбук:
Във файла присъстват картите за броене през число, както и тези за умножение с 9. Сложила съм и приказката с умножение по три, както и няколко полезни връзки за умножението.
Тази информация ще ви бъде от полза не само във втори клас, а и по-нагоре. Помагайте на децата си, независимо от формата, в която се обучават. Подкрепяйте ги. В наше време очакваме малки деца да учат самостоятелно сложни и нежалани от тях уроци. А нежеланото знание си отива бързо. Остават само уменията, придобити докато сме заучавали нещо.
Тези вкусни, посипани със сусам, мекички отвътре и хрупкави отвън гевречета или питчици, са сред любимите ни домашни рецепти. Приготвят се лесно и бързо, изяждат се още по-бързо. […]
Това е любимият ни доматен сос от пет-шест години насам. Неустоимо вкусен, подходящ и за зимнина, и за хапване веднага. Когато е в буркани, имам готов сос за […]
Обичам всякакви идеи за великденски яйца, различни от същинските, боядисани яйца. Приготвям яйчени черупки-саксийки, в които засаждам по някое семенце. Купувам свещички-яйца, каменни яйца, дървени яйца, яйца от […]
Един наистина лесен начин за „оцветяване“ на великденските яйца открихме миналата година. Уви, при него остава боклук – фолиото, в което е увито яйцето. Аз не обичам занимания, […]
Иде Великден и ще има хора, които ще поискат да си боядисат яйцата с природни бои. Тук ще разкажа моя няколкогодишен опит и малките ми открития. С природни […]
Прекрасни, дребни гномчета, които не са трудни за изработка, но отнемат няколко дни заради съхненето на глината. Проектът е подходящ за по-умели деца, може би в предучилищна или училище. Получават се красиви джудженца, които могат да послужат за подаръчета, за коледни базари в училище или просто за украса у дома.
НЕОБХОДИМИ СА:
бяла глина
шапчици от жълъди
акрилни бои – бяло, оранжево, червено, зелено, кафяво
лепило / аз ползват с горещ силикон/
черен перманентен или акрилен маркер
ИЗРАБОТВАНЕ
Съхранявам глината в буркан, след като я отворя. Отчупвам парченце и веднага прибирам в буркана. Така се запазва с месеци, да не кажа година.
Оформяме цилиндрични формички от глината, като гледаме да не се бавим много, защото ще се напука. Ако това стане, мокрим лекичко ръцете с вода. Първо овалваме на топче, след това разтъркваме леко настрани, докато стане продълговатичко. Слагаме на твърда повърхност и правим равен долния край, на който ще стъпва гномчето. Отгоре мерим шапчица от жълъд. Имайте предвид, че глината леко се свива и после шапките ще големеят. Изберете по-мънички, а не огромни.
Оставяме глинените фигурки да съхнат на стайна температура. По Коледа вкъщи това отне 3 – 4 дни. През лятото става доста по-бързо.
След като изсъхнат, е ред на боядисването. Първо очертаваме с молив рисунката си. После с тънка четка оцветяваме първо бялата брада. След това смесваме бяло и оранжево, и оцветяваме лицата. Накрая избираме цвят за телцата и довършваме всяко гномче. Последния цвят се добавя на няколко пъти и трябва да се внимава да не се изцапа брадата и лицето с него.
Когато боята изсъхне, залепваме калпачетата. Най-бързо става с пистолет с горещ силикон. Той е полезен за всяка майка. И накрая рисуваме очички, носле и уста.
Гномчетата придобиват пълната си прелест едва след като са напълно готови. Когато са повече от едно, различни по цвят и големина, изглеждат особено коледно, подредени на някоя лавица.
Изработката им се разтяга в около пет дни, предвидете го. Самата работа по тях е малко, затова и по-нетърпеливите дечица, а и по-заетите, ще се справят.
Чудесно занимание за начало на шиенето – използва се тропосващ бод, възможно най-лесният. Тази червенушка стои красиво, закачена на елхата. Подходяща е и за подаръче от дете за някой близък човек, също за училищните базари.
Ако нямате филц, бихте могли да я направите от картон. Просто изрежете показаните части от шаблона и ги залепете.
Винаги изработваме по две неща с дъщеря ми – едно аз и едно тя. Така хем показвам по-удачно, хем детето не се чувства поучавано. Просто вършим нещо ЗАЕДНО.
НЕОБХОДИМИ СА:
филц или картон: черен, бял, червен, сив и мъничко оранжев /може оранжевото да се замени с червено/
Разпечатайте или прекопирайте частите на червенушката. Изрежете ги в написания цвят и брой. За децата може да е трудно да изрязват филца – не им се сърдете, а помагайте. Филцът не се реже лесно.
На снимката е показано телце с две черни части
Имаме едно черно телце, към което пришиваме от двете страни оранжевите клюнчета. Те може да се подрежат мъничко, по-големи са. За пришиване ползваме тропосващ бод – боцкаме от едната страна на филца, иглата излиза от другата и на малко разстояние промушваме иглата, за да се върне пак от първата страна. Покажете на детето как се прави възелче, после направете първия бод така, че възелчето да не се вижда.
Към черното телце се добавя черната опашка, която пак има пришити сиви парченца от двете ѝ страни. После от всяка страна се пришива бялата чат от телцето, след това червената част.
Накрая се пришиват и двете крилца – те отново имат сив филц, пришит върху белия.
Бихте могли да направите две черни телца вместо едно – тогава по-лесно ще скриете между тях шнура за закачане. Също бихте могли да разделите шиенето да двете части на червенушката между двама души. Това помага при по-нетърпеливи деца, или за привикване към отборна работа.
Зашиваме мънистата за оченца и червенушката е готова. Това е мъжка червенушка, среща се в България, където е застрашен вид. Гнезди в гористи местности, но през зимата се среща и в градовете. Заради красивата ѝ песен и външността ѝ, някога е била отглеждана и в клетка.
Това занимание може да бъде предложено на деца над пет годинки, според мен. Може да бъде предложено и на големи хора, които тепърва се учат да шият. Аз го приготвих за дъщеря ми, защото ѝ помагам да изработи малки подаръчета за близките ни, които да им подари на Бъдни вечер.
По Коледа се старая да отделям повече време за такива семейни занимания. Добре, че е Коледа и празниците изобщо, иначе си намирам извинения и отлагам доста идеи.
Отдавна си мисля, че всички добри сценаристи са отишли в анимираното кино. „Котаракът в чизми 2“ го потвърждава – това е първокласен уестърн, обаче с приказни герои, които преследват сбъдването на най-съкровеното си желание. Не е само за деца, семеен филм е. Гледате заедно и на всеки от семейството му е весело.
Логично, историята се върти около Котарака в чизми и неговата любима. За радост на децата е добавено едно сладуресто кученце, а за радост и на големите, и на малките, в играта влизат и трите мечки, заедно със Златокоска. Последните четирима са особено колоритни и единодушно са ни любимците от този филм, не само заради диалекта, на който говорят, а и заради отношенията помежду им.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ВЪЗРАСТ:
Както вече казах, „Котаракът в чизми 2“ ще зарадва децата, най-вече защото е красива анимация с приказни герои – но го препоръчвам за онези над 5-6 годинки все-пак. Тийнейджърите и възрастните ще получат своите крилати фрази, на които да се посмеят и които после да обяснят на децата.
Чудесно е, че точно преди Коледа „Котаракът в чизми 2“ ни даде възможност да си поговорим с дъщеря ми и за:
желанията и защо човек би се отказал от желанието си
черногледството и розовите очила
семействата и децата в тях
пенсионирането
смъртта
Това последното, за Смъртта, е по повод преследвача на Котарака в чизми, който може леко да поуплаши по-чувствителните деца. Дъщеря ми беше притеснена, затова побързах да обясня, че това е Смъртта на котките, не човешката Смърт. Вкъщи говорим за смъртта и свети Рангел, който взима душите на мъртвите, също и за персонажи на Тери Пратчет. При нас притеснението отмина с кратък разговор, но сме помолени да не подсвиркваме като Смърт на котките, особено вечер.
Най-общо казано: „Котаракът в чизми 2“ е чудесен. Направен е повече като за големи, отколкото за деца. Хубав семеен филм.
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
