Открих сред папките си тези осем работни листчета със загадки, които съм правила преди време за дъщеря ми. Явно съм смятала да направя повече, преди да ги кача на сайта, обаче съм си останала само със смятането:)

Загадките са подходящи за деца в предучилищна възраст, първи и евентуално втори клас. Включват логическо мислене, оцветяване, четене с разбиране и писане. За по-малките може вие да четете условията. За по-големите това е още едно упражнение на четенето с разбиране.

Според мен листовете са добър увод към текстовите задачи по математика.

Децата малко се плашат от текстовите задачи, защото трябва да се внимава, да се чете всяко изречение и да се вземе предвид всяка информация. Трудно им е да разберат как се решават подобни задачи.

Доста се занимавах през последните три години с текстовите задачи в началното училище и скоро ще събера на едно място работните листове, които съм измисляла за дъщеря ми. Ако търсите как да въведете детето си в текстовите задачи – на първо време ползвайте тези осем листчета.

Тук няма изчисления, което е добре дошло за първокласниците, че и за по-големите от тях. Има оцветяване и рисунки, които да помогнат на детето да си представи условието на всяка задача. Оцветяването цели да го отпусне и да разграничи решаването на загадката със задачите в училище. Исках повече да прилича на игра. Детето трябва просто да оцветява или да свързва с линийки картинките, за да стигне до отговора. Игрите са лесни, с изключване на възможностите и са нагледни.

Надявам се тези осем работни листчета да се полезни и на вашите хлапета!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

Анимацията „Костенурките нинджа: Пълен хаос“ е нов прочит на познатата история за плъха и четирите костенурки, които мутирали и се превърнали в хора-костенурки. В историята са добавени нови герои, а момичето, което се сприятелява с костенурките е напълно променено, уви, в стил на властващите из цялото комерсиално кино идеи. Анимацията е красива, напомня на ръчна рисунка. Едно дете би могло да почерпи идеи как да нарисува светлината, например.

Филмът разказва за приемането и вписването, ако си различен. Различен, в смисъл чудовище, мутант, някой плашещ. Хубавото е, че решенията на главните герои се променят на няколко пъти и се задават въпроси дали изобщо си струва човек да се вписва, дали не трябва да потърси същества, подобни на себе си и дали е възможно да бъдеш „приет“.

ЗА КАКВА ВЪЗРАСТ Е ПОДХОДЯЩ:

Според мен „Костенурките нинджа: Пълен хаос“ е подходящ за всички фенове на „Костенурките нинджа“, както и за хлапета между осем и двайсет години. Аз не съм фен на „Костенурките“, предполагам затова мислех, че филма е по-подходящ за момчета, обаче десетгодишната ми дъщеря се оказа очарована от него.

Има как „Костенурките нинджа: Пълен хаос“ да бъде повод за обсъждане на разни полезни теми. Например:

Какво щеше да е, ако костенурките се бяха оказали момичета, вместо момчета?

Защо се ходи на училище – за да си намериш среда, или за да учиш?

Трябва ли костенурките-мутанти да станат пак обикновени костенурки?

Трябва ли да наказваме децата, ако са си признали някоя беля?

Приемат ли те, ако си герой?

По-лесно ли е някой да те „представи“ на другите, когато влизаш в нова среда?

Този външен вид на Ейприл ли харесваме или предишния?

Винаги има какво да се обсъжда покрай филм с тийнейджъри за тийнейджъри, мисля аз. Бих ви посъветвала да гледате филмите, които порастващите ви деца гледат. Киното оформя мирогледа им, затова е добре да сме наясно и да говорим с тях за онова, което са видели и което са си помислили след това.

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

КИНО ЗА ДЕЦА

Как да научим детето да чете? Много учители ще кажат, че не бива да го учим, защото ще го научим грешно. Обаче не отчитат, че в първи клас, за някакви си девет месеца, детето трябва да се научи да чете с разбиране, да пише ръкописно, да събира и да изважда числа, да не говорим за усвояването на знанията по останалите предмети. Много е, за да се започне от нулата, особено ако не следваш собствената си скорост за учене, а се движиш с цял клас.

Създадох моите карти „Умни думи“, с които се учи лесно, чак до трети клас. Сега ще ви обясня как да научите детето си да чете с тяхна помощ. Разбира се, дори да нямате картите, пак можете да следвате метода. Можете да си направите карти с думи сами, на ръка.

Ще се спра на всеки от етапите на усвояване на четенето и ще опиша игри, с които да преведете детето си през тях. Ето ги:

НАУЧАВАНЕ НА БУКВИТЕ

Понеже тези карти са вдъхновени от метода на Доман (който обаче е за бебета), бихте могли да ползвате неговия подход:

показвате няколко пъти на ден по една (или две-три) карта на детето, казвате му какво е написано на нея, казвате думата по срички и след това по букви. За да заинтригувате детето, може да му предложите да тегли карта от колодата, обърната така, че думите да не се виждат. Децата харесват игрите на късмет.

Игри без карти:

Напишете името на детето и му посочете първата буква. Това е неговата буква, затова ще е най-любимата. Винаги свързвайте ученето с нещо лично – името на мама, татко, баби и дядовци, на цялата рода, на приятелчетата. Името на селището, в което живеете. Например, докато вървите, гледайте номерата на колите и буквите, които са изписани на тях. Показвайте ги на детето. Покажете му първата буква на вашата марка автомобил. Търсете някоя буква по табелите на улицата – посветете ден на дадена буква. Ще дойде време, в което вашето дете ще познава буквите.

Ето ви още идеи за игри с букви:

Картите „Умни думи“ съдържат цели думи, но ако закриете част от картата, получавате по-лесна игра. Например с първа и последна буква от думата.

Подреждане по азбучен ред: сложете три думи пред детето, като се вижда само първата (или последната) буква от тях. Знаейки азбуката, му покажете как да ги подреди по азбучен ред. След това сменете думите и направете упражнението заедно. Винаги първо показвайте, освен ако не сте играли няколко пъти тази игра. Повторете упражнението не повече от три пъти и ако детето не помоли да играете още, прекъснете играта. Играйте няколко пъти на ден, колкото ви позволява ежедневието.

Намери всички думи, започващи с избрана буква: Изберете буква, изпишете я пред детето. Сложете първоначално пет думи, от които детето да избира. После увеличете броя на думите.

Намери всички думи, завършващи с избрана буква: същото, но с последната буква от думата.

ГЛАСНИ И СЪГЛАСНИ ЗВУКОВЕ

В предучилищните групи започват не с буквите, а с гласните и съгласни звукове. Децата оцветяват квадратчета в синьо (за съгласни) и червено (за гласни) звукове. Това според мен е абстрактно упражнение за децата. По-лесно се определят звуковете на изписана думичка и човек се забърква, ако не умее да пише букви. Ето защо моите „Умни думи“ са изписани в Монтесори стил в червено и синьо. За двойните букви има по два цвята на буква. Играейки, детето свиква с тях. Ето малко игри, свързани със звуковете:

Намери кои букви в азбуката са на гласни звукове и кои на съгласни: Това е занимание за поне десетина игри. Не бързайте. Напишете азбуката на лист. Дайте на детето червен, син и сив молив (за ь). Обърнете картите с думи с гърба към детето и му дайте да изтегли пет от тях. После му покажете как да търси във всяка от изтеглените карти букви и да ги отбелязва на листа. Когато е готово, ако детето не помоли за още пет карти, прекъснете играта. Играйте няколко пъти на ден, с прекъсвания.

Кой ще изтегли карта с повече звукове (или с повече гласни звукове/ съгласни звукове): Обърнете картите с гърба нагоре. Изтеглете карта, нека и детето да изтегли една. После пребройте звуковете в двете думи и вижте кой е победил или резултата е равен. Децата харесват състезателни игри. Предварително уговорете кой от трите варианта на играта избирате.

СЛИВАНЕ НА ДВА ЗВУКА В СРИЧКА

Щом детето ви разпознава буквите, е време за сливане на два звука. В картите „Умни думи“ има няколко думи, чиито първи срички са удобни за целта и те са: ко, на, пи, шу, ме, аз. Закриваме думата така, че да останат само два звука. Можете да започнете с гатанки.

Гатанки: Подгответе си частично закрити картончета и покажете първото, като кажете на детето гатанката. Например: Кой снася яйца и петелът ѝ е съпруг (ко); Тананикаме си с тази сричка (на); Жълто и пухкаво, на две крачета, на мама кокошка детето (пи); Когато повее вятър в листата на дърветата, се чува… (шу); Има рогца и блее така (ме); Когато питат кой иска сладолед, аз вдигам ръце и викам (аз). Заедно с гатанката показваме сричката на детето. След няколко игри то ще запомни тези срички.

Познай думата по първата сричка: извадете три думи (нека са съществителни) и оставете да се виждат само първите срички. Нека детето опита да познае коя е думата – има един или два опита, после я поглеждате. В началото детето няма да познава, ще му бъде трудно. Тук е добре да се включи като съучастник на детето втори възрастен или вече четящо дете. Така и вие също ще познавате думи по сричка, а детето ще разбере смисъла на играта.

Кой ще изтегли дума с повече срички: отново обръщате картите наопаки и теглите. Броят на сричките е колкото гласните (червените) букви. Уловката е, че всеки трябва да прочете на срички своята дума. Помагайте на детето.

Сливането на две букви в сричка, прочитането им, е основополагащо знание. То може да отнеме време. Бъдете търпеливи и дайте това време на своето дете. Нека то се забавлява с четенето.

ЧЕТЕНЕ НА ДУМА ОТ ТРИ БУКВИ

След като детето е осъзнало как се произнасят две букви, написани една до друга, идва ред на трибуквените думи. Пак със закриване можете да съставите думите: меч, шум, син, рис, нощ, виж, дам, сам, чам, яде, как, лед, йод, съм, има. С тях можете да попълвате кратка приказка, която да разказвате на детето, а то да чете думичката. Ето, на принципа на това упражнение:

След трибуквените думи, децата усвояват четенето на четирибуквени и постепенно на по-дълги думи. Бихте могли да разказвате приказки и с четирибуквени думи, а по-късно и с по-дълги.

ЧЕТЕНЕ НА СРИЧКИ ИЛИ ЧЕТЕНЕ НА ЦЯЛА ДУМА ПО БУКВИ

В училище учат децата да четат на срички и за съжаление доста от тях четат, ала без да разбират какво четат. На други езици децата се учат да прочитат цялата дума по букви, а не по срички. Тогава според мен има по-бавно начало на четене, но почти веднага се постига четене с разбиране. Моята дъщеря се научи да чете цели думи (по системата на Доман, която удължих), не е сричала, но в българските училища ще искат от детето ви да може да срича.

Нарисувай думата: Бихте могли да теглите думи от колодата, да я четете и всеки да я рисува. Ясно е, че е по-добре да ползвате съществителните имена на първо време. Те са отбелязани със звездичка. Добре е да участвате в игрите за четене на детето си, но за тази игра може да ви замести и по-голямо дете.

Котаракът отговаря: Това е смешна игра, в която теглите дума, детето я прочита и тя е отговорът на „котарака“ на някакъв предварително зададен въпрос. Например „Какво ще вали утре? Какво сънува дядо ти? Какво имам в чантата?“. Разбира се, вместо „котарак“, може да е всяко друго същество. Изваждайте съществителни или прилагателни, в зависимост от въпроса, който ще зададете.

Първа и последна сричка: изтеглете две думи. От първата вземете първата сричка, от втората – последната. Напишете думата и я прочетете. За ден може да направите цял списък от странни думи, които обаче може да значат нещо на друг език. Ако имате време, ги проверявайте през интернет преводач.

ЧЕТЕНЕ НА СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ

Щом детето ви чете и разбира значението на прочетените думи, идва ред на словосъчетанията.

Случайно словосъчетание: За целта разделете една колода със съществителни имена и една колода с прилагателни (те са отбелязани с квадратче). Обърнете ги с гърба нагоре и нека детето изтегли по една карта. Получават се и логични, и весели комбинации. Нека детето прочете словосъчетанието и да го нарисува, ако е възможно. Понякога думите са в различни родове, попитайте детето как е правилно да се каже.

Странно и по-добре: изберете съществително и три-четири прилагателни към него. Едно да е подходящо, а другите – не. Покажете на детето съчетанието с неподходящо прилагателно и нека то избере от другите две-три предложения онова, което му се вижда най-добро. По същия начин можете да избирате няколко съществителни и едно прилагателно.

ЧЕТЕНЕ НА ИЗРЕЧЕНИЕ С РАЗБИРАНЕ

Добави действие: Изберете логично словосъчетание, плюс няколко глагола, от които един е подходящ. Нека детето избере кой.

Подреди изречението: Изберете три или четири думи, които биха съставили смислено изречение. Подредете две/три от тях и дайте на детето да сложи третата/четвъртата на правилното място. Можете да усложните играта, като подредите само две или нито една от думите.

Съставяне на изречение: Когато детето успява да прочете словосъчетание и да разбира смисъла му, можем да добавим още една дума. За целта слагаме и трета колода – с глаголи. Глаголите са отбелязани с кръгче. Детето тегли от трите колоди (съществително, прилагателно и глагол) и така съставя изречение. Прочита думите една след друга, записва ги и ги поправя в правилния род, ако е необходимо.

Място на думата: Напишете изречение, в което липсва една дума. Дайте на детето избор от няколко картончета с думи, за да избере коя дума би добавило и къде.

ЧЕТЕНЕ НА НЯКОЛКО ИЗРЕЧЕНИЯ:

Ако детето ви чете изречение с разбиране, вече можете да се придвижите към четене на две изречения. За целта е добре пак да го направите на игра, да задействате любопитството му. Например да му пишете малки бележки с информация: къде сте скрили лакомство, къде е пастата за зъби, къде е любимата му играчка.

С картите „Умни думи“ може да играете играта:

Място на думата: Напишете две-три изречения, в което липсва по една дума. Дайте на детето избор от няколко картончета с думи, за да избере кои думи би добавило и къде.

От тук нататък четенето се развива ето така:

• четене на няколко изречения с разбиране
• четене на абзац с разбиране
• четене на страница с разбиране
• четене на приказки с много картинки и малко текст
• четене на кратки приказки с една картинка
• четене на тънки книжки, в които има илюстрации
• четене на по-дебели книжки с илюстрации
• четене на книги без илюстрации

Тези етапи не могат да бъдат прескачани и преминаването от един в друг зависи от желанието на детето. Вие можете само да му помогнете да не свързва четенето единствено с учене, защото тогава няма да иска да чете. Което и дете да попитате, то иска да играе, а не да учи. Как да подтикнем детето да чете, ще пиша отделно и пространствено. Картите „Умни думи“ имат още приложения и за първолаците, и за следващите два класа, но за това – в следващата статия. Тук наблягам само на първите стъпки в четенето.

Ако искате да притежавате „Умни думи“: 50 карти с думи, плюс карти въпроси, определящи съществително, прилагателно и глагол, можете да направите поръчка чрез съобщение на Фейсбук страницата на Мое умно бебе или по телефона. Цената за:

стандартен комплект е 25 лева

за персонализиран с името на детето на една от картите е 30 лева

Ще се радвам да съм ви била полезна!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

С дъщеря ми гледахме „Стихии“ – пълнометражната анимация на Дисни и Пиксар. Както се разбира от заглавието, филмът е посветен на природните стихии, най-вече на огъня и водата, и тяхната наглед несъвместимост. Има и други стихии в историята – растения и бури например, но те не са главни герои. Действието се развива в мегаполиса на стихиите, където всички те живеят заедно, подобно на хора от различни националности.

Понеже двамата главни герои са на възраст младежи, а не малки деца, бих препоръчала “Стихии“ за деца в училищна възраст и нагоре. Просто на по-малките едва ли ще са любопитни грижите на съзряването, на родителското одобрение и очакванията на семейството. Иначе, както и друг път съм казвала – анимациите имат най-изпипаните сценарии напоследък. Беше пълно със забавни моменти, на които се смееше цялата зала, без значение от възрастта.

Много ми хареса също, че освен забавления, във филма са засегнати и разни физични свойства:

• как водата може да действа като лупа
• как за да гори, на огъня е нужен въздух
• как се прави стъкло
• как водата става на пара
• огъня или водата са по-опасни един за друг
• коя е най-опасната стихия
• сравнението на гнева с огън, тоест метафорите

Както разбирате, този филм е подходящ за научаване на важни факти. Разбира се, за целта е нужно да обсъдим тези научни свойства с детето си, а не да очакваме то да ги разбере от едно гледане.

Нямаше страшни, нито любовни моменти. Всичко беше по детски платонично и хубаво. Е, имаше едно място, където стана тъжно и дъщеря ми пусна някоя и друга сълза, но нещата бързо се оправиха. С две думи – „Стихии“ е приятен и полезен филм за порастването и за различията между хората, плюс щипка полезни знания, поднесени красиво.

Евел Инара

Изображенията за предоставени от Forum Film Bulgaria

ВИЖТЕ СЪЩО:

ВСИЧКИ РЕЦЕНЗИИ НА ДЕТСКИ ФИЛМИ

Тези вкусни, посипани със сусам, мекички отвътре и хрупкави отвън гевречета или питчици, са сред любимите ни домашни рецепти. Приготвят се лесно и бързо, изяждат се още по-бързо. За малко над половин час ще сте готови.

Особено са подходящи при пътувания. Ние винаги си носим храна за из път, но на децата им се иска да е нещо „по-така“, а не просто филии с нещо. Гевречетата често бухват много и стават като питчици. Може да се разрежат и да се оформят като миниатюрни сандвичи. Чудесно е, че не изискват много продукти.

Единственото, което не е в техен плюс, е трайността им. Трябва да се изядат в същия ден, защото на другия вече няма да са с хрупкава коричка. Най-вкусни са топлички, току-що извадени от фурната. Ето рецептата, от която излиза една голяма тава с гевречета. Понякога правя доза и половина.

ПРОДУКТИ:

• 400 грама (три чаени чаши) бяло брашно плюс още половин чаша при оформянето
• 2 пълни чаени лъжици (две пакетчета) бакпулвер
• 1 чаена лъжица захар
• 1 чаена лъжица сол
• 400 грама (2 чаени чаши) кисело мляко
• 4 супени лъжици зехтин или олио
• 1 белтък
• сусам за поръсване

ПРИГОТВЯНЕ:

Включете фурната да загрява на 180 градуса по Целзий. Аз ги пека с вентилатор, но ще стане и без. Застелете голяма тава с хартия за печене.

Премерете брашното – предпочитам да ползвам кухненска везна, но съм дала и съотношението в чаши, ако не разполагате с такава. Сложете в брашното бакпулвера, солата и захарта, и разбъркайте. Изсипете в купата, където ще месите. После премерете киселото мляко. Аз ползвам домашно, пълномаслено. Дори лекичко да е тръгнало да се разваля, тази рецепта ще го спаси от изхвърляне. Накрая слагам и зехтина. Ползвала съм и шарлан, когато не съм разполагала със зехтин. Ароматът почти изветрява при печенето.

Разбърквам и размесвам тестото, няма нужда от сериозно месене. После започвам да късам топки от него, с малко брашно в ръката, за да не лепнат. Топките са с големина по ваше усмотрение. Аз ги правя колкото голямо яйце.

Оформям продълговато парче от топчето, после го слепвам като геврече и оставям върху хартията за печене. Оставям един-два пръста разстояние, защото тестото ще набъбне.

Разбивам белтъка с вилица, колкото да не се точи. С четка или пръсти го мажа върху гевречетата. При липса на белтък съм намазвала с мляко, но тогава коричката не става толкова хрупкава.

Поръсвам обилно със сусам. Дори дупките на гевречетата да се скрият при набухването, сусамът ще попадне вътре и ще е много вкусно. После слагам тавата във фурната и пека 20 минути с вентилатор. Може да добавите още минутка-две, зависи от фурната. Ако печете без вентилатор, добавете още пет минутки.

Щом са готови, у нас тези гевречета мигом биват нападнати. Разрязвам ги на две половини, защото парят и си ги хапвам горещи. Оставям да изстинат. Не ги прибирам, за да не омекне кората им.

Опитвала съм да замразявам оформени гевречета, които в друг ден само да опека, обаче не се получи добре. Гевречетата не се вдигнаха колкото друг път. Също така съм замествала бакпулвера със сода за хляб, но остава мирис на сода. Не ми хареса.

Ако печете гевречетата за из път, сложете ги в полуотворена хартиена или платнена торба, за да не ги задушите. Най-добре да изчакате да изстинат, преди да ги опаковате, но аз редовно ги понасям горещи. Цялата кола ухае на прясно опечен хляб.

Да ви е сладко!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

Това е любимият ни доматен сос от пет-шест години насам. Неустоимо вкусен, подходящ и за зимнина, и за хапване веднага. Когато е в буркани, имам готов сос за спагети или пица, както и за всякакви манджички. Например, любимият ми боб на фурна го приготвям с този сос.

Дъщеря ми много обича доматен сос и си го хапва дори само като сос за брускети или намазан на филийка.

ПРОДУКТИ за една тава:

нарязани домати, колкото се побират в плитка тава (ако са с много дебела ципа, по-добре да се обелят)

около ¼ чаша зехтин

4-5 скилидки чесън

една голяма, нарязана на едро глава кромид лук

розмарин, пресен или сух, на вкус (около супена лъжица)

риган на вкус

босилек на вкус

черен пипер на вкус

1 чаена лъжица сол

1 супена лъжица захар

ПРИГОТВЯНЕ:

Правила съм този сос с всякакви домати. И с хубави, и с купени консервни също. Е, по-вкусен става с хубави доматки от градината, нарязани на филийки, но се получава с всякакви.

Ако доматите имат много дебела ципа (вие трудно я дъвчете), тогава ги обелете. Това става много лесно: целите домати се потапят във вряща вода за около 30 секунди, после се оставят в купа. Ципата пада почти цяла, но внимавайте, защото доматите парят. Ако ципата не пада лесно, значи не сте ги държали в достатъчно гореща вода или сте ги извадили по-рано от нужното. Доматите не се сваряват така, остават си свежи.

После нарязвам обелените домати в тава – например правоъгълната тава на фурната. Добавям зехтина и подправките, разбърквам хубаво и пека в загрята фурна на 160 градуса по Целзий, по-добре с вентилатор. Пека два-три часа, зависи колко са сочни доматите, като разбърквам няколко пъти. Когато доматите лекичко се позапекат, изваждам тавата от фурната. Изсипвам съдържанието в тенджера, за да пасирам гладко.

Харесвам този сос гладко смлян. Тогава го опитвам на вкус и ако нещо му липсва – добавям. После, ако ще го консервирам, пак загрявам соса, докато заври и наливам в стерилизирани във фурната буркани. Затварям, обръщам надолу с капачките и оставям да изстинат.

Ще споделя рецептата за любимия ми боб, която споменах.

БОБ НА ФУРНА С ДОМАТЕНИЯ СОС:

Бобът се накисва за половин денонощие, после се слага в нова вода и щом тя заври, се изхвърля. В следващата вода боба се вари без подправки до пълна готовност. Водата не трябва да остане прекалено много, само един пръст над зърната. Варя боба в тенджера, която може да се слага и във фурната. Ако нямате такава, после го прехвърлете в дълбока тава.

В тиган загрейте 4-5 супени лъжици зехтин и запържете 4-5 нарязани скилидки чесън. Добавете около чаена чаша от доматения сос, оставете около минута да се запържи, после добавете боба с не много от водата му и сол на вкус. Сложете вътре моцарела (или неузряло сирене), нарязани на кубчета. Пъхнете в загрята на 180 градуса по Целзий фурна и печете около половин час. Друг боб вече не готвя вкъщи:)

Да ви е сладко!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

Обичам всякакви идеи за великденски яйца, различни от същинските, боядисани яйца. Приготвям яйчени черупки-саксийки, в които засаждам по някое семенце. Купувам свещички-яйца, каменни яйца, дървени яйца, яйца от тебешир, яйца с играчка, подскачащи яйца… И от двайсетина години правя яйца-кексчета.

Видях идеята в едно немско списание и оттогава я следвам. Можете да ползвате всякакво тесто за кекс – аз съм го правила. Обаче тестото за кекс се вдига доста, затова не пълнете черупките над половината. Също така, кексът е мек след изпичане и при обелване пада голяма част сладкиша. Затова през годините на различни опити – къде успешни, къде плачевни – открих любимата ми рецепта за екстремно шоколадов кекс. Тази рецепта е на голяма почит вкъщи. Тя е играла ролята на почти всички торти за празненства сред природата. Този кекс става по-твърд, не бухва като другите. Има богат вкус, който почти не може да съжителства с кремове и други добавки. Той е торта без нужда от пластове, украси и фондани.

ЕСТРЕМНО ШОКОЛАДОВ КЕКС:

150 грама или 1 ¼ чаена чаша бяло брашно

½ чаена лъжичка бакпулвер

сол на върха на лъжичката

2 черни шоколада или около 180 грама какаова паста

125 грама краве масло

100 грама или ½ чаена чаша захар

125 мл мед

2 яйца

100 грама едросмлени орехи

ПРИГОТВЯНЕ:

Загрейте фурната на 188 градуса по Целзий. Смесете брашното с бакпулвера и солта. Към яйцата добавете захарта, а след това и меда. По-добре да бъркате с миксер, но аз често разбърквам на ръка, и то набързо. Добавете орехите и разтопения шоколад. Бихте могли да ползвате всякакъв черен шоколад – за готвене, за ядене или какаова паста. Правила съм рецептата с всеки вид, дори с количество наполовина, защото другата половина е била изядена:)

Накрая добавете брашнената смес.

Този кекс се пече 30-35 минути, когато е сложен в тавичка. Тогава задължително ползвам хартия за печене. Когато го пека в черупки или форми за мъфини, пека не повече от 30 минути.

Относно черупките – седмица преди Великден започвам да събирам черупките на яйцата. Помага ми, че пека козунаци, от там идват поне десетина черупки, а за цялото количество тесто ви трябват към 20. Когато искам да запазя черупката, чупя с лъжичка горната част и лекичко я премахвам. Целта е все-пак яйцето да излезе, но черупката да може да се ползва за печене. После измивам черупката с вода и я оставям да съхне. Държа черупките в панер, далеч от кухненския хаос, защото ми се е случвало да ги съборя и всичките да се изпочупят. (Дори да нямате много черупки, можете да опечете остатъка от тестото като мъфини или по-малък кекс.)

Пълня черупките не повече от 2/3, за да има накъде да се вдига тестото. Във фурната ги закрепвам по три в купичка, за да не падат и да не се разливат.

После рисувам очи и усти на готовите яйчица. За целта съм си купила хранителен маркер, но едва ли ще пречи да ползвате перманентен за няколко точици.

Много са ми любими. Нека ви е сладко и хубаво по празниците!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

Един наистина лесен начин за „оцветяване“ на великденските яйца открихме миналата година. Уви, при него остава боклук – фолиото, в което е увито яйцето. Аз не обичам занимания, които пълнят кофите след това, но има решение. Бихте могли да ползвате станиоли от шоколад. Обаче именно станиол, а не хартия с метализирано покритие. Аз си събирам такива опаковки, колкото и смешно да звучи – например златните ги ползваме на Рангеловден за златните ябълки. Така се преизползва поне мъничко, а и се пестят пари. Вместо да купувам златна хартия, често си имам събрана през годината.

Относно фолиото – уви, то толкова често се ползва, че може би три-четири парченца от него могат да отидат и за едно детско занимание. Понеже яйцата не изискват голям лист, бихте могли да запазите вече ползвано фолио за тази идея.

НУЖНИ СА:

алуминиево фолио или станиол от шоколад

лепило на стик

акрилни / темперни или гваш бои – гъсти бои

клечки за уши или памук, навъртян върху кибритена клечка

сварени, изстинали яйца

ПРИГОТВЯНЕ:

Понеже яйцата са студени и няма какво да се разлива, това занимание е подходящо за повече от едно дете едновременно. Просто показвате на децата как да оформят фолиото като кръстче и как да увият в него яйцето. С лепило мацваме там, където фолиото се застъпва. Може и без лепило, но с него краищата на металния лист се прибират по-лесно.

После с мека кърпа се изглаждат гънките на фолиото. Това е по-трудната за децата част. Да намерят правилния натиск – нито твърде силен, нито прекалено слаб. Възможно е децата да изтърват яйцата поне веднъж. Не е проблем за този вид шарене на яйцата, стига да не се разплескат прекалено:) Ако все-пак това ви ядосва, не разваляйте с гнева си играта. Дайте им дървени или стиропорени яйца, които да опаковат.

След като фолиото е сложено върху яйцата, е време за боите. Трябва ви гъста боя, която ще се поставя като точици. Лесно е дори за най-неумелите, но пак може някое яйце да се търкули. Покажете на децата как първо да оцветят едната половина на яйцето, а после, когато боята изсъхне, да го завъртят и да нарисуват и втората. Аз слагам яйцата върху кора за яйца. Ползвам акрилни бои – има комплекти под десет лева в магазините за художници.

Тези великденски яйца стават красиви и отразяват светлината. Според мен това е хитър начин за боядисването им, който лесно може да бъде извършен от детски ръце.

Светли празници ви желая!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО: