Допреди трийсетина години правилата на здравословното хранене бяха сравнително прости. Представляваха горе-долу следното:

• Не соли много.
• Не прекалявай със захарта, защото разваля зъбите и води до диабет.
• Не яж пържено, защото ще те боли корем.
• Избери супа или готвено, вместо суха храна. Не на сандвичите.
• Бели краставиците, защото „са пръскани“. Яж много плодове и компоти.

Днес обаче храната е различна, а светът е разделен между „лудите, на които баба им само био е яла“ и „лудите да ядат полуфабрикати“. Тази статия е специално за новите родители и новите баби, които тепърва навлизат в необятния свят на днешните храни. Защо съществува скъпото био и какво значи качествена храна днес – ето това ще опитам да обясня възможно най-кратко и ясно.

Преди да се роди дъщеря ми, двамата с баща ѝ не водехме особено здравословен живот. Даже никак, да си призная. Покрай нейното захранване и хранене изминахме дълъг път, бавно се ориентирахме в клопките на съвременните храни. Сигурна съм, че все-още не знам всичко, за съжаление.

Ще започна с обобщението, че храните се делят на основни хранителни продукти (плодове, зеленчуци, зърнени, сурово месо) и продукти, които са произведени от тези основни продукти (например кайма, хляб, пюрета, колбаси, сосове, сладки и др.). Във всички продукти може да има вредни вещества. Дори в солта се добавя антислепващ агент.

ПЛОДОВЕ, ЗЕЛЕНЧУЦИ, ЗЪРНЕНИ ХРАНИ

Има биологично производство, домашно производство и индустриално производство на растителни храни.

БИО означава, че храните са отгледани от семена, които не са ГМО (значи генно модифицирани) в почва, която поне няколко години не е обработвана с химични торове, а само с контролирано количество позволени торове. Тези храни са получили сертификат, че са био, който е скъпо удоволствие и също увеличава цената им.

ДОМАШНИ означава, че някой отглежда растителните храни в домашни условия. За съжаление, никой не доказва, че тези храни са чисти от вредни вещества. Всичко е въпрос на осъзнатост. Често чувам за баби, които ръсят Раундъп, за да „не расте тревата“. Но пък има и много малки производители, които споделят снимки, често показват градините си и вярват в добрата храна. Моят съвет е да вземате домашни растителни храни само от проверени градини.

ИНДУСТРИАЛНИ означава, че се произвеждат в огромни количества. Торят се с химични торове, съдържат пестициди (химични вещества за борба с вредителите). Могат да съдържат опасни и забранени добавки, като например ДДТ – забранен в България и ЕС, но тайно се внася от Турция, където се използва в земеделието. Има подозрения, че ДДТ предизвиква рак при хората. Ето как, купувайки си уж здравословни храни, можем всъщност да си купим отрова.

В моето семейство отглеждаме част от зеленчуците, които консумираме и консервираме за зимата. Други купуваме от малки производители с надеждата да са чисти от отрови. От супермаркет купуваме български или достъпни био плодове и зеленчуци. На близкия пазар взимаме от познати вече продавачи, на които разчитаме за съвет.

МЕСО, МЛЯКО, ЯЙЦА

Относно животновъдството, то се дели на:

ИНДУСТРИАЛНО, където храната на животните съдържа антибиотици и други химични вещества, а самите животни прекарват и завършват живота си по наистина немилостив начин. Това означава, че месото, млякото или яйцата им съдържат антибиотици, хормони и други химии, които после попадат в организмите на хората, които ги консумират. Хормонът на страха, който се отделя при този начин на отглеждане, също не подобрява качеството на храна, отгледана по този начин.

За съжаление, индустриално отглежданите меса имат още минуси. Те се инжектират с течност, която да увеличи обема им, да ги предпазва от изсъхване и да подобри вида им. Опаковат се в тарелки с потопени в още химикали подложки, за да запазят трайността на продукта. Често меса с изтичащ срок на годност се продават мариновани. Дълбоко замразени меса се размразяват и продават, когато даден резерв трябва да бъде подменен. Индустриалното месо е съблазнително евтино, но консумацията му крие рискове.

ДОМАШНО е месо, отглеждано в домашни условия, не много като количество, но повече, отколкото може да консумира производителя. Кокошките често щъкат на двора, прасето весело е грухтяло в кочинката си. Понякога домашно означава страхотно, друг път не чак толкова. Зависи с какво е хранено животното. Рядко има стопани, които не купуват готови смески, но все-пак домашно отгледаното месо, особено такова от свободно пасли животни, има съвсем различен вкус. То не е инжектирано с течности и когато го сложите в тиган, не пуска една чаша вода в допълнение. Има малки ферми, които отглеждат свободно пасящи животни. Месото и яйцата им са по-скъпи, но който е опитвал веднъж, трудно ще се върне към индустриално отгледаното месо.

При млякото е същото – купено от човек, който отглежда животни или от млекомат, млякото се различава коренно от бутилираното по магазините. То се разваля след три дни в хладилника, то има хубав каймак и след подквасване става на истинско кисело мляко.

Нашето семейство купува месо, яйца и сурово мляко от малки производители, със свободно пасящи животни. Или, ако закъсаме – яйца от свободни кокошки от магазина. Също и пъдпъдъчи яйца.

КОЛБАСИ И ДРУГИ ПРЕРАБОТЕНИ МЕСА

ИНДУСТРИАЛНИ колбаси означава, че след индустриалното отглеждане идва и индустриалната преработка. В тази индустрия няма отпадък. Всяка част от тялото на животните се преработва в нещо и се продава. За да е вкусно и с апетитен вид, се добавят всякакви желиращи агенти, бои, овкусители и вещества, които да направят консистенцията каквато е нужна. Проблемът е, че всички тези химични вещества влияят на човешкия организъм, който ги е погълнал и особено на децата. Не стига това, но се добавят овкусители като натриевия глутамат, който предизвиква желание да се похапва още и още. В един момент ядете все повече и повече, и храната без такива добавки не ви е вкусна вече.

Хубавото е, че се появяват цехове, които изработват качествени колбаси. Те имат малки партиди, а на опаковките е отбелязано какво съдържа изделието. Моето семейство купува от време на време колбаси от малки ферми, които зареждат малки магазинчета. Следим съдържанието и проверяваме информацията за въпросната ферма.

ДОМАШНИ колбаси означава, че някой е ги направил в домашни условия. За съжаление не можем да сме сигурни какво месо е ползвано за тях – дали е домашно отгледано месо или купено от голям цех. Ако купувате от ферма, тогава е по-вероятно колбасите да са със собствено месо и да са качествени. Но, купувайки от непознати хора в мрежата, е възможно да бъдете измамени или просто да си купите салам от индустриално месо плюс всякакви химични добавки, защото човекът, който ги прави, няма нищо против тях. Уви, много хора, които произвеждат домашни храни, изобщо не са наясно с вредните добавки и си ги ползват.

МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

У дома винаги имаме едно наум към готови млечни продукти. ИНДУСТРИАЛНИТЕ марки заливат супермаркетите, но дали в тези продукти има мляко и колко има е труден въпрос. За добавките и овкусителите вече писах – знаете какво е да си купите заквасена сметана и тя да стане на течност, когато опитате да я разбъркате с още нещо, например орехи и плодове. Тоест, това е нещо желирано, то не е сметана. Или кашкавалът да се окаже „имитиращ продукт“, направен от олио.

Но вече се появяват малки ферми, които продават вкусни, чисти кашкавали и сирена, хубаво кисело мляко, истинско масло, а не с маргарин или мас в него. Ние имаме любими малки ферми, които зареждат малки магазинчета. Продукцията трябва да е малко, за да е качествена. Бъдете подозрителни към стоки, които заливат пазара.

ДОМАШНИ млечни продукти се намират, особено край манастири и по селцата. Има хора, които продават, но не са много. Домашните млечни продукти могат да бъдат направени от всеки от нас при добро желание – дори в големите градове се намира сурово мляко.

У дома си заквасваме кисело мляко, защото така ни излиза по-евтино. А и предпочитаме глинени съдове, вместо стъклени бурканчета – по-вкусно е.

ХЛЯБ, БРАШНО И ПЕЧИВА

ИНДУСТРИАЛНОТО производство на хляб предлага един продукт, който е далеч от добрия стар хляб, но повечето от нас така са привикнали да го консумират, че дори не го осъзнават. Набухвателите са толкова агресивни, че подуват не само хлебните изделия, а и коремите. В голяма част от брашната се добавят ензими – те допълнително издуват хлебните изделия.

Ако искате наистина хубав хляб, той не бива да съдържа мая за закваска. Да, ако замесите едно бяло брашно с ензими плюс мая, ще получите пухкава питка. Но тя няма да бъде полезна за организма ви, няма да ви даде друго, освен удоволствие и калории.

Внимавайте с индустриално приготвените хлебни изделия. Те съдържат толкова много химия, че не носят ползи, освен засищането на глада и удоволствието да се яде.

Добрият хляб започва от брашното. То трябва да е чисто от ензими, по възможност да бъде смляно на каменна мелница, за да не бъдат избити от температурата полезните вещества в зърното. Още по-полезното брашно не е бяло, а пълнозърнесто. После идва набухвателят – най-добре да е с естествена закваска, защото тя е полезна за храносмилателната система. Добрият хляб е скъп. Той втасва дълго и не се намира навсякъде. Ако близо до дома ви има малка пекарна, където правят квасен хляб и други хлебни изделия с истински продукти, то вие сте късметлии. За съжаление най-често се ползва маргарин и други хидрогенирани мазнини, имитиращи продукти вместо сирене и кашкавал, изкуствени овкусители, подсладители, кремове на прах, изкуствени оцветители и други вредни добавки.

ЗАНАЯТЧИЙСКИ хляб или ДОМАШЕН хляб и всякакви печива са двата варианта да хапвате качествена храна. Подбирайте внимателно и брашното, и останалите съставки, когато готвите.

ТОРТИ И СЛАДКИ

ИНДУСТРИАЛНО произведените сладости в болшинството си съдържат редица вещества като глазиращ агент, сгъстител, оцветител и други. Те са химични вещества, някои от които не се смятат за вредни, но за други се знае, че действат неблагоприятно – причиняват пристъпи на астма, уртикарии, тумори, дерматит, хиперактивност, нарушено храносмилане… Няма да продължавам. Ето статия с повече подробности:

https://www.kukuriak.com/%D0%B5-%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/

Помислете, преди да поръчате една от онези красиви торти с глазура и фигурки от захарно тесто. Купувайте само от кулинари, които работят с естествени съставки. Готовото захарно тесто съдържа хидрогенирани мазнини (маргарин) и опасни оцветители.

МАСЛО И ОЛИО

Има растителни и животински мазнини. Например краве масло, мас, шарлан, зехтин, кокосово масло, маргарин… От всички тях, маргаринът е особено вреден. Той е хидрогенирана мазнина – тост растителна мазнина, нагрята до висока температура, за да бъде сгъстена. Причинява запушване на артерии, покачване на теглото, ракови образувания, инсулинова резистентност и се съдържа в безброй кремове, бонбони, вафли и други фалшиви радости.

Нехидрогенираните (не са сгъстявани и са в естествен вид) са пречистени или натурални. Например слънчогледовото олио, а и не само то, е рафинирано най-често с химични вещества. Виждала съм само една марка рафинирано без химия. Любопитно е как рафинираното олио е два пъти по-евтино от нерафинираното – шарлана? Маслото може да бъде фино и пречистено (ГХИ), но може да е смесено с какво ли не от недобросъвестни производители. Същото важи за зехтина. Ето защо ви съветвам да подхождате внимателно към производителите, да не се предоверявате и да се питате как някои масла не гранясват. Всичко, което не се разваля, не е качествено.

Четете етикетите, макар често те да не са приятно четиво.

У дома постепенно се научихме да ползваме фермерски продукти, да си печем сами хляба и сладкишите, защото тези неща са доста скъпи в хубавите пекарни. Да консумираме много по-рядко от преди месо – около един път в седмицата. Да избягваме да купуваме колбаси. Да пазаруваме био или домашни плодове и зеленчуци, да произвеждаме сами част от тях, да берем диви плодове.

Преходът към по-полезен начин на хранене е бавен и доброволен. Не става насила, става само с убеденост. С вкуса на квасения хляб трябва да се привикне. С постните ястия също.

Всички казваме – заети сме, нямаме време да готвим, обаче ние сме това, което ядем. Ние създаваме хранителните навици на децата си. Храната показва отношението ни към самите нас. Колко сме си важни и на колко оценяваме здравето си.

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

Ако детето ви е фен на анимационната поредица „Пес патрул“, със сигурност е чакало „Пес патрул: Филмът“ с огромно нетърпение. Моята осемгодишна дъщеря го посрещна с истински трепет, само защото това е любимата анимация на приятелката ѝ от почти бебешка възраст – Мая. Представям си колко силно е преживяването най-заклетите мънички фенове.

Знаете, че напоследък пълнометражните детски анимации са направени така, че да се харесват поравно и на възрастните. Е, „Пес патрул: Филмът“ е най-вече за децата. Той не е загубил фантазьорното, детско усещане на серийните филмчета, в които всичко е възможно и всичко завършва добре. Злото е очевидно и неумело, побеждава се като на игра, нужно е само желание.

Пълнометражният филм се различава съвсем леко от анимациите: той е още по-свръхсъвременен, простете за претрупването, и дори повече високотехнологичен. Според дъщеря ми, има разлика в изображенията на самите рисувани герои, което тя отчете като плюс. И има нов герой, който ще се присъедини към патрула!

Във филма няма истински страшни моменти. По тази причина „Пес патрул: Филмът“ е подходящ за всяко дете, без значение на колко годинки е, стига да може да издържи на едно място час и половина. Ние, двамата възрастни, които придружавахме осемгодишната, също гледахме с интерес, макар сюжетът да е подчертано детски. Детски екшън – ето това е „Пес патрул: Филмът“. Всичко е възможно, всичко е свръх впечатляващо и няма никакви сериозни пречки. Децата обожават такива сюжети. Бих казала, че за мен изводът от него е „С техника всичко е възможно“.

„Пес патрул: Филмът“ е озвучен на български, но Елора беше щастлива и от субтитрите по време на песента, защото най-сетне разбрала всички думи в нея. Досега чувала вместо „Да, ето го! “ – „Дай бонбон“:)

Все-пак, и тази анимация не е само забавление. Децата ще научат от нея:

• че човек понякога трябва да превъзмогне страховете си
• какво означава „да говориш образно“

Даже дава повод да поиграем на „Какво имам предвид, когато казвам…“, за да затвърдим понятието. „Отвори ми очите“, „Да започнем начисто“, „Ще ти пазя гърба“, „Играеш мръсно“ – ето малко примери за обсъждане и закачки с вашето дете.

Желая ви приятно гледане!

Евел Инара

Изображенията са предоставени от Forum Film Bulgaria

ВИЖТЕ СЪЩО:

ТРОЛЧЕТАТА 2: ТУРНЕТО

Помните ли онзи епизод на „Приятели“, в който погрешка им бяха доставили много вкусен чийзкейк? Толкова вкусен, че изядоха един направо от пода:) Е, ето ви рецепта за него. Понеже е печен, той не се размазва по пода, дори да бъде изпуснат и при силно желание може да бъде изяден от там.

Този чийзкейк издържа липсата на хладилник, затова е подходящ за празнуване сред природата. Дори без добавени плодове или сладко, пак е вкусен, а плодовете могат да бъдат сложени в последния момент. Така се запазва видът на тортата и мисията „рожден ден сред природата“ е възможна.

Разбира се, печеният чийзкейк е по-вкусен, когато е леко изстуден. Ако разполагате с хладилник, дръжте го в него.

ПРОДУКТИ ЗА БЛАТА:

1 пакет чаени бисквити

2 с.л. разтопено краве масло (може и кокосово)

2 с.л. кристална захар

2 с.л. вода

Аз не купувам бисквити, а си пека ето по тази рецепта на „Вкусно с Йоли“. За блата отиват към 1/3 от дозата:

Обикновени бисквити (yoli-bg.com)

ПРИГОТВЯНЕ НА БЛАТА

Загрявате фурната на 180 градуса по Целзий. Докато тя загрее, смилате или счуквате бисквитите, добавяте към тях останалите съставки. Разбърквате хубаво. В тавичка слагате хартия за печене и с опаката част на лъжица или вилица натискате и оформяте блата. Запичате за 8-10 минути.

Можете да не ползвате хартия за печене, ако разполагате с хубава форма за торта, със свалящ се ринг, която не протича.

ПРОДУКТИ ЗА ПЛЪНКАТА:

около 400 грама крема сирене

1 кофичка заквасена сметана (около 200 грама)

2 яйца

2/3 ч.ч. захар

пакетче ванилия

2 с.л. бяло брашно

Докато се запича блата, с миксер смесвате съставките. Изваждате блата и директно го заливате със сместа. Писала съм „около“ за пропорциите, защото съм правила този чийзкейк в безброй ситуации – с малко крема сирене, с много сирене, с големи яйца, с едно яйце, с кафява захар, с бяла захар… Има лека разлика във вкуса и гъстотата, но винаги се получава. Добре е сиренето да няма дъх на гранясало. Аз напоследък ползвам крема сирената на български млекарници и съм много доволна.

Печете пак във фурната, на 180 градуса по Целзий, още 1 час. Когато мине тези час, отворете леко вратичката на фурната и оставете готовия чийзкейк да изстине.

ЗАЛИВКА:

Печеният чийзкейк може да бъде хапнат и без никаква заливка. Може да бъде сервиран с нарязани сезонни плодове до парчето в чинийката. Може да бъде залят със сладко от бурканче – ягоди, горски плодове, праскови… Може, ако ще си го хапвате на място с хладилник, да залеете плодовете с желе или да направите само желе, ако нямате плодове.

ПРОДУКТИ ЗА ЖЕЛЕ:

1 пакетче желатин

100 мл студена вода

100 мл сироп

Накисвате желатина с водата, след 20 минути (или повече) добавяте сиропа и го загрявате лекичко, без да завира. Така желатина се разтопява.

Аз ползвам домашни сиропи – от бъз или нещо друго. Може да смесите равни части плодов или компотен сок и захар. Всичко може, щом ви е вкусно.

Ако имате сезонни плодове – всичко без диня и ябълки – нарежете ги на дребни парченца (без ципи и семки). Сложете плодовете върху чийзкейка, после поръсете с желето и сложете поне за час в хладилник. Ако не разполагате с плодове, залейте само със студеното вече желе чийзкейка – може на два пъти, за да стегне по-хубаво. Заливате с половината и прибирате на студено. После заливате с втората част от желето, която обаче е стояла на стайна температура, за да не се стегне.

И сте готови!

Печеният чийзкейк свършва почти толкова бързо, колкото се прави, за съжаление. Аз го приготвям и за рождени дни, и за гости, и за почерпка, когато сме канени в дома на някой роднина или приятел. Нали ние, българите, никъде не ходим с празни ръце:)

Да ви е сладко и на вас!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

Бяхме на вилата и дъщеря ми беше извършила всички бели и геройства, които могат да се извършат в къща с двор без телевизия. В опит да я задържа малко на сянка при мен, се сетих за отпечатването на растения върху лист с чукче.

Всички деца обичат да думкат с чук. Тук думкането е насочено и по-фино, също има търсене на подходящи растения. Може да има дори надпревара кой ще намери най-подходящо листо или цвете за отпечатване. Някои не се отпечатват добре, а опаката страна на листата по правило оставя по-хубава диря.

НЕОБХОДИМИ СА:

На вилата всички имат чук (дървен и гумен също стават), растения и дървена дъска. Листове взехме от стари сметки, донесени за горене.

КАК СЕ ОТПЕЧАТВА:

Сгънете листа на две или ползвайте два листа, между които да сложите цвете или листо. Подложете си дъска. Напипайте с пръст къде точно е растението. Леко начукайте тази част с чукчето.

Внимавайте да не ударите някой пръст. Може да има сериозни контузии, ако не се внимава! При по-малки деца контролирайте процеса.

Отпечатките могат да бъдат използвани за апликации по-късно – по една или по много. Например за картички. Просто изрежете хартията около отпечатъка и го залепете където желаете.

Сензорна и творческа, тази игра е чудесна не само за вилата. Аз също си поиграх с Елора на отпечатване. Прогонва стреса:)

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

Сиропът от рози се прави много лесно. Единственото условие е розите да са ароматни, за да бъде ароматен и сиропът. Аз правих сироп от трендафил – за който не знае, трендафил е вид розов храст, който цъфти с розови, червени или бели цветове, има силен аромат и расте в почти всеки стар български двор, най-често около прозорците на къщите.

Тъй като трендафилът не е наш, взимах най-вече цветовете,които бяха напът да прецъфтят, но сиропът си стана хубав и ароматен. Тоест, не е необходимо непременно да пожертвате най-хубавите цветове.

ЗА ЕДИН БУРКАН СИРОП ТРЯБВАТ:

2-3 розови цвята

половин буркан вода

половин буркан захар

¼ чаена лъжичка лимонена киселина, ако ще го консервирате

Аз до консервиране не стигнах, изпиваме го за секунди този розов еликсир.

ПРИГОТВЯНЕ:

Кипнете захарта и водата, за да станат на горещ, врящ сироп. Накъсайте листенцата на розите и напълнете с тях буркана догоре. Залейте ги с горещия захарен сироп. Листенцата мигом ще застанат най-горе и ще се смачкат. Сместа ще стане бледожълта. Затворете буркана с капачка и го оставете да изстине. След това приберете буркана в хладилник за седмица. След седмица можете да прецедите готовия сироп от рози, за да махнете листенцата.

Ако желаете да запазите сироп за по-късно ползване, отново го загрейте, добавете лимонената киселина и сипете в буркан. Затворения буркан обърнете с капачката надолу, докато сместа в него изстине.

От опит знам, че цветните сиропи не са особено трайни. Често след месец-два от аромата им не е останало много, затова по-добре си ги пийте веднага и не заделяйте много за зимата. Също така има години, в които цветята не дават достатъчно аромат. Например тази година (2021) така беше с теменужките и люляка – сиропите не се получиха с хубав аромат, поне не всички партиди. Но засега розите се представят чудесно.

Розовият сироп има бледожълт цвят, когато не е разреден с вода. Когато се разреди, няма цвят, няма и мирис, само божествен вкус. С листенца от рози можете да си направите и розова захар, която служи за украси и разкош в домашни десерти. Става и за малки, сладки, патриотични подаръчета.

Да ви е сладко и розово!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

Това е ягодово-сметанов сладолед, който често си правим у дома, щом настъпи сезона на ягодите. Дъщеря ми много обича сладолед и понеже купуваме само занаятчийски, си правим и сами. Нямаме машина за сладолед, сместа замръзва директно в камерата. Тоест, ако имате с какво да си разбиете белтъците на пяна, друго не ви трябва:)

Сладоледът с ягоди е вариация на сметановия сладолед, който съм публикувала отдавна.

Не ползвам точни мерки, така че всички количества са „около“, плюс-минус.

2 чаши ягоди със захар, престояли към 12 часа

½ чаша кристална захар каквато предпочитате

2 яйца

1 кофичка заквасена сметана

Когато купувам ягоди, похапваме и останалите гледам да ги посипя със захар и да ги сложа в хладилника, защото иначе гният. От сиропираните ягоди после си слагаме в киселото мляко, правим ги на сладолед… Намираме им приложение.

Та, от такива сиропирани ягодки ви трябват около 2 чаени чаши, които трябва да пасирате. Към тях добавяте заквасената сметана, захарта и двата жълтъка.

Белтъците биете на сняг и добавяте накрая, внимателно. Те дават пухкавост на сладоледа. Захарта пък служи, за да не замръзва на кокал водата в сместа. Ако сложите по-малко, сладоледът ще стане по-твърд.

Но, ние сме приели, че сладоледът е калорично удоволствие. Уви.

След като сместа е готова, можете мързеливо да я сипете в купа и да я замразите цялата наведнъж. Аз понякога я замразявам на малки порции, защото дъщеря ми обожава сладолед на клечка. Така никой не бърка отделните сладоледчета, а и можем да ги носим навън в термосова кутия.

За целта, освен формичките за сладолед на клечка, ползвам най-обикновени силиконови формички за печене. После слагам формичките в камерата на хладилника и изчаквам два-три часа, за да замръзне сместа.

По тази рецепта може да си правите сладолед и с малини, череши, вишни, къпини, кайсии – плодове, които можете да засипете със захар и те да пуснат сироп. то колко сладоледчета излизат от посоченото количество.

Надявам се нашият ягодов сладолед да ви хареса. На нас ни е любим!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

Напоследък все повече залагам на билките. От собствен опит виждам как всеки сезон природата ни дава точните билки, за да бъдем здрави. Пролетта започваме със сиропи от форзиция за имунитет и теменужки за леко дишане и отхрачване, мед от глухарчета за подсилване на тялото, борови връхчета за витамин Ц и цвят бъз за бодрост. И така чак до есента с листата и плодовете на дюлите, които пък помагат срещу кашлица.

У дома ползваме три изпитани имуностимуланта, които наистина пресичат настинките и ни предпазват от тях. Пием ги цялото семейство без значение от възрастта.

ПРОЛЕТ: ФОРЗИЦИЯ

Форзицията или форситията е жълт храст, който е един от първите с цвят след зимата. От цветчетата се прави сироп, който се разрежда с вода и се пие. Вкусен е, но е нетраен, дори ако добавите лимонена киселина. Затова ние изпиваме още до началото на лятото нашия сироп от форзиция. Той ни спасява от пролетните настинки и грипове. В аптеките се продават имуностимуланти от форзиция, но тя расте навсякъде, така че можем и сами да си направим.

ЛЯТО: ЛИСТА ОТ ДИВИ ЯГОДИ

Те се приемат под формата на чай – сварявате във вода, запарвате и пиете. Количеството е около шепа листа за две чаени чаши. Чаят не е особено вкусен, но не е и неприятен на вкус. Затова пък две-три чаши от него на ден пресичат бързо настинките. Бера листата от диви ягоди след като ягодките узреят, всеки път по малко, когато сме на разходка. Тази отвара си съперничи по успех с любимия ми спасителен чай „При студ и зима“.

ЕСЕН: СИРОП ОТ ЧЕРЕН БЪЗ

Смесвам черния бъз с малини, защото дъщеря ми никак не харесва вкуса му. Той ни пази от болести през есента и зимата. По една чаена лъжичка на ден, с прекъсвания по месец, ни гарантира добро здраве. Пресича настинките, затова посягаме към него и ако сме общували с подсмърчащи и покашлящи хора.

Сироп от черен бъз се продава в аптеките. Купешкият е доста вкусен, което ме кара да се замисля за съдържанието му. Половин литър домашен сироп е предостатъчен за цялото семейство за периода есен-зима-пролет.

Здравето и лековете са на ръка разстояние от нас. Природата се грижи за всичко в нашето райско кътче от света!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

Ако детето ви тъкмо се учи да чете, сигурно ще му е забавно да го прави с кратки приказки. Открих тези пет работни листове с кратки думи за четене и картинка за свързване с числа, които преди време съм правила за дъщеря ми. Тя много харесваше такива игри и аз често ги рисувах на момента, но за тези пет упражнения съм си поиграла на компютъра, явно.

Ето как да използвате работните листове:

Принтирайте ги. Листовете са подходящи за деца в предучилищна група и първи клас. Те съдържат кратка приказка, която съм си съчинила набързо. В приказките има уголемени думи с по три букви, а единият лист е с четирибуквени думи. Вие четете по-дребния шрифт, а детето само по-едрия. Когато децата се учат да четат, те първо осъзнават как се свързват два звука в сричка, после три, четири и т.н.

До приказките има картинка, която се завършва като се съединят номерираните точки. Тази игра е по-подходяща за деца в предучилищна възраст, защото там учат броене. Но пък първокласниците имат право и на по-лесни задачи, които да им дадат увереност.

Ето тук и две видеа пак с приказки, в които се четат отделни думи от детето. Моята дъщеря е обучавана по метод за ранно четене, но приказките са подходящи за всеки метод:

Ако тази игра за четене допадне на вашето дете, бихте могли да си измисляте кратички приказки и сами. Изтеглете петте листа с упражнения по четене тук:

Възможно е Google Chrome да не ви позволи да ги свалите. Опитайте с друг браузър. Листовете трябва първо да бъдат разархивирани след това принтирани.

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО: