ЕСЕННИ ЛИСТА С ЖИВОТИНСКИ МУЦУНКИ

есенни листа с животински муцунки

Гледам, че така и не съм описала най-любимото ни есенно занимание от миналата година – оформяхме падналите листа като муцунки на мечета и други животинки.

Оказа се доста пестеливо откъм материали занимание.

Нужни са ви само:

  • окапали листа
  • ножичка
  • бяла боя бои в тубичка: гваш, темпер, акрилна
  • Черен перманентен или акрилен маркер
  • стик лепило, ако ще събирате две листенца за едно животинче – като показаните на долната снимка
есенни листа с животински муцунки

Листата издържат дълго след това – нашите бяха закачени с карфици на стената чак до Коледа, тоест около два месеца и не бяха се променили особено. Създаваха приятно, есенно настроение вкъщи.

СТЪПКА ПО СТЪПКА

За да си направите листа с изрисувани животинки, първо се разходете с детето, за да си съберете десетина есенни листа. Ако ви останат след това, можете да ги приберете в някоя книга, за да станат на хербарий. Така в лютата зима ще си имате листа за рисуване върху тях и за пускане от прозореца.

игри с листа

Ако е необходимо, с ножичка оформете ушички върху листата. Може би е добре първо родителят да изреже едно листо и да даде възможност на детето да направи подобно. Ако детето се затруднява, дайте му да прекопира вашето листо върху своето. Или с маркер очертайте къде да изреже.

ПОВЕЧЕ ЗА УМЕНИЯТА ПРИ ИЗРЯЗВАНЕ СЪМ НАПИСАЛА ТУК:

изрязване
есенни листа с животински муцунки

Извадете боичките и сипете малко на листче или в капачка. Първо се оцветява с боята и чак, когато изсъхне ползваме маркера. Това е с цел да не намажем без да искаме върха на маркера с боя. Вероятно е да престане да пише, а ние учим децата, че трябва да пазят вещите си.

Препоръчвам да гледате готовите модели – например от снимките, поне за първото листо. Възможно е детето да не желае да се придържа към моделите. Не настоявайте – умението да измисля е най-ценно. Препоръчвам вие /родителите/ да изработите листо по модел и да оставите детето да се изявява свободно, ако желае. Така то ще има възможност да сравни след това вашите листа със своите.

есенни листа с животински муцунки

Моята дъщеря обича да си измисля сама, а не да следва правила. Успявам да я убедя да направи и някое листенце като показаното с думите, че правим „майка и дете листенца“. Може и при вашето дете да проработи.

Според мен тези мечета, катерички, лисичета, птичета или котета са особено весели и характерно есенни. А аз много държа на ведрото отношение към есента. Тя е цветна, топла, пълна с листопади, килими от листа, вълшебни мъгли и ситен дъждец.

Ако търсите приятно, есенно занимание, направете си листа-животинки.

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

есенни занимания на открито
More

КАК ДА СИ ОТГЛЕДАМЕ МИНИ ЕЛХИЧКА

отглеждаме мини елха от шишарка

Ако ви умиляват миниатюрните иглолистни дървенца, израснали върху шишарка, които се срещат в Мрежата, ето как да си отгледате. Според мен това е поучително занимание и за децата ни. Ако децата са няколко, ще могат да сравнят грешките и верните избори, които са направили, отглеждайки своята елхичка.

КАКВО Е НЕОБХОДИМО

отглеждаме мини елха от шишарка

За да отгледате малка елхичка, както условно ще наричам растението, ви е необходима зряла (покафеняла) шишарка, която обаче има семена. Тоест, тя трябва да е паднала наскоро от дървото и когато я изтръскате, от нея да падат семенцата ѝ. Ако шишарката е стояла дълго на земята, горските животни отдавна са отмъкнали тези семенца.

Отделете семенцата и ги приберете. Изберете си шишарка, върху която ще ги отглеждате. Аз харесвам по-дребни шишарки, но всеки си има собствен вкус.

Ще са ви необходими също: пръскалка с вода, саксия, почва за нея и долната част на пластмасова бутилка или чаша, с които да захлупите саксията.

ЗАПОЧВАМЕ

отглеждаме мини елха от шишарка

Семенцата на иглолистните са твърди и трудно покълват. Необходима им е продължителна влага. След няколко неуспешни опита без да покривам саксията, сложих семенца в памук и ги затворих в торбичка. Така те покълнаха след десетина дни, обаче коренчетата се оплетоха в памука и при преместването върху шишарката загинаха.

При последния, вече успешен опит, сложих по две-три семенца върху шишарка, полузаровена в саксийка. Пръсках с вода всеки ден и държах саксията похлупена с прозрачна пластмасова чашка. Ако саксията е по-голяма – изрежете си туба от минерална вода. Така спасявам малкото си растения от набезите на котката. Важно е все-пак този похлупак да не прилепва твърде плътно и да не се прекалява с водата, защото саксията започва да мухлясва и растението умира. Ако включите и детето си в отглеждането, то може да научи доста. Аз днес започнах да отглеждам ново растение с Елора, която вече е третокласничка и учи точно такива факти по Човекът и природата.

отглеждаме мини елха от шишарка

Можете да си направите саксийка от ролка от тоалетна хартия, сгъната отдолу. После съдържанието на тази „саксийка“ с лекота може да бъде преместено в красив съд.

СЛЕД ПОКЪЛВАНЕ

отглеждаме мини елха от шишарка

Не всички семенца ще покълнат. Затова не слагайте само едно. Но пък не слагайте и повече от пет, защото понякога всички, до едно искат да пораснат, а няма място за десет елхички върху шишарката.

Пръскаме с вода и пазим почвата да не изсъхва твърде много. Постепенно стъбълцето става по-твърдо, подобно на борова игличка, а на връхчето му се показват още дребнички иглички. Аз вече си представях миниатюрната коледна украса за коледната ми „горичка“, когато дойде лятото.

отглеждаме мини елха от шишарка

Лятото у дома нагорещява всички стаи. По принцип в апартамента ни трудно се отглеждат растения (то и аз не съм голяма градинарка). Виреят само особено топлолюбивите, но дори те страдат през лятото. Така, колкото и да се старах, моите саксийки с елхички съхнеха. Поливах повече, тогава пък тръгна мухъл. Просто трябваше да ги изнеса на въздух, но аз нямам тераса и не действах навреме. Затова първият ми успешен опит за покълване накрая загина. Вече знам къде да внимавам, така че ще опитам отново.

ВАЖНО

отглеждаме мини елха от шишарка

Важно е да съберете семенца от иглолистно дърво, а в шишарката да няма семенца. Иначе може да покълнат наведнъж двайсет. Важна е постоянната, ала не прекомерна влага. Има градинари, които слагат семенцата в хладилник за ден-два и след това ги посаждат – за да излъжат семенцето, че зимата е минала и вече е пролет.

Желая ви прекрасни миниатюрни елхички, които да ви носят радост!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

ДА ОТГЛЕДАМЕ ГЛУХАРЧЕ
More

ИЗМИВАЩИ СРЕДСТВА ОТ КЕСТЕНИ

От дивите или конските кестени децата майсторят разни неща. Да си призная, аз не си падам особено по творби с кестени. Много им е твърда обвивката, не могат да се лепят, след време пък се спаружват и изобщо цялата идея ми изглежда насилена: Дай да ти пробия дупчици, ти ще пъхнеш там тези клечки и виж какъв си творец:)

Аз събирам конски кестени заедно с дъщеря ми, обаче от тях си приготвям чудесно измиващо средство за лице. Може да се ползват и за прах за пране. Вкъщи също така обират излишната влага, а по един-два кестена в джоба ми носят спокойствие. Поне така казват хората.

Ето как ползваме кестените вкъщи:

ИЗМИВАЩО СРЕДСТВО ЗА ЛИЦЕ И НЕЖЕН ПИЛИНГ

Едно време, когато бях тийнейджърка, се продаваха тоалетни трици от конски кестен. Тези трици бяха евтини, но напълно естествени и ме спасяваха от пъпки и мазна кожа, особено през лятото. Аз имам смесена кожа и в онези години на врящи хормони, си миех лицето по два-три пъти на ден с въпросните трици. Те не изсушаваха кожата, матираха я лекичко, също леко просветляваха тена. Просто една щипка трици се намокряше с малко вода и се разтриваше нежно по лицето.

Уви, днес тези трици вече ги няма, затова от няколко години си ги правя сама. Една малка кутийка от десетина кестена ми е достатъчна за повече от дванайсет месеца. С тези трици може да се мият и ръцете, ако сте сред природата. Може и да се къпете с тях. Лекички са и едно шишенце от хапчета, пълно с тях, влиза във всеки джоб.

  • Как се приготвят?

Обелете свежи кестени. Това става, като ги разчупите и после си помогнете за беленето с нож. Ако кестените са изсъхнали, чупенето и беленето става предизвикателство. Може да ги накиснете за известно време във вода, за да омекнат, но после веднага ги разчупете и обелете, защото ще мухлясат, ако ги оставите мокри.

измиващи средства от кестени

След като ги разчупите, ги смелете в блендер. Трябва да станат наистина ситни. Моят блендер не ги прави достатъчно ситни, докато са още мокри, но пък е важно да бъдат наситнени поне в известна степен, преди да станат твърди като камък. Затова ги смилам, оставям да изсъхнат и после смилам с ръчна мелничка за кафе.

Препоръчвам горещо тези тоалетни трици. Разкошни са! Толкова са нежни и полезни за кожата, а няма да ви струват нито стотинка.

ПРАХ ЗА ПРАНЕ

измиващи средства от кестени

Подобно на сапунените ядки, конският кестен съдържа сапонини и с него може да се пере. Достатъчно е да накиснете една шепа разчупени и обелени кестени в 300-400 мл. вода за 12 часа.

После прецеждате и добавяте водата в барабана на пералнята.

Обаче! Важно е да разбирате, че този вид пране не премахва петна. Това е щадящо изпиране, нежно и без химия. Също като при сапунените ядки, няма аромат, нито пяна. Затова, ако сте свикнали да свързвате чистото пране с миризма на прах за пране или омекотител, това няма да ви се стори чисто:)

измиващи средства от кестени

Преминаването към природни прахове и отказването от омекотител е психологически процес. Ако имате хубава пералня, ще установите, ще дрехи без петна се изпират чудесно и само с вода, без препарати.

Признавам си, не пера със сапунени ядки често. Просто ми е сложно да успея да ги разчупя навреме, преди да станат твърди. Бързам да си направя тоалетните трици, а за прането – ако остане време. Купувам си български, натурален прах за пране.

измиващи средства от кестени

Конски кестен се продава и натрошен, но с кората. Все-пак, бихте могли да опитате да го смелите с ръчна мелничка и да си направите тоалетни трици и по този начин. Или да перете с него, защо не?

Това са две мои любими рецепти с конски кестен, особено първата.

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

имуностимуланти билки
More

ИГРИ С ЧЕРЕШИ И ВИШНИ

игри с череши и вишни

Черешовото време тази година мина, но оставям тук тазгодишните ни занимания. Някои от тях са за всички възрасти, други са за ученици в началните класове, но могат да се пригодят и за по-малки деца. Според мен това са весели и полезни занимания.

игри с череши и вишни

РИСУВАНЕ С ЧЕРЕШИ

Черешите боядисват. Вземете една черешка, четка за рисуване и лист. Вместо боя, ползвайте черешовия сок. Така детето ще разбере, че всички цветове първоначално са дошли от природата. Ще види и как се променя цветът на нарисуваните от него черешки – с времето ще покафевеят.

игри с череши и вишни

Това занимание може да се прави с всякакви цапащи плодове – вишни, малини, черници, къпини. Ако пък се изцапате, ето как да премахнете петното:

премахване на петна

ЧЕРЕШОВА ИГРА

Тази игра е написана, тоест може да се упражнява четене с нея. Но, ако детето е малко, може вие да му четете. Тогава ще упражните следване на указания. Също и броене, защото задачките са много логични и дори мъниците, ако умеят да броят, ще ги „решат“. Децата във втори клас биха могли да съставят уравнения.

Ако детето ви е във втори-трети клас, тази игра би могла да запълни половин час от ходенето на вилата. На дъщеря ми най-много ѝ хареса ролевата игра. Даже мяукаше и не внимаваше в нищо друго.

СВАЛЕТЕ ЛИСТА С ИГРАТА ТУК:

За играта ви трябват: черешово/вишнево дърво; купа; вода за миене на черешите; два малки буркана; захар; вода за компотите.

игри с череши и вишни

УМНОЖЕНИЕ

Е, умножението е за второкласниците и е осъществимо до умножение с 3, но пак е нещо. Ще покажете нагледно какво е умножение по нула – на нула места или на N места по нула череши. Ще умножавате по две с двойни черешки, а ако детето открие тройни, ще пробвате и с тях. Просто вземете чаши, в които да ги слагате и записвайте резултата. Бройте, не изпитвайте детето. Поиграйте с умножението.

ИГРИ С ЧЕРНИЦИ
Ето как се рисува и с черници:)

Весели черешови игри от нас!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

More

ЛЮБИМИТЕ МИ РЕЦЕПТИ – ЛИНКОВЕ

любими рецепти

Всеки си има рецепти, които харесва и ползва многократно. И аз си имам. Държа си ги отворени в телефона, обаче най-накрая реших да ги събера в една статия. Първо, че е по-прегледно, второ – защото понякога губя линковете и трето – защото може да са полезни на още някого.

Подреждам ги по азбучен ред.

любими рецепти бисквити

БИСКВИТИ ОБИКНОВЕНИ

https://bit.ly/3SVizFm

Много хубава рецепта, която често ползвам.

БИСКВИТИ СОЛЕНИ

https://bit.ly/3AqcOIq

Стават бързо и са чудесна закуска за непредвидени разходки.

любими рецепти еклери

ЕКЛЕРИ

https://bit.ly/3SQSXt7

Винаги ми се получават и всъщност стават доста лесно.

ЕЛДА НА КЮФТЕНЦА

https://bit.ly/3T4jvr4

Получават се вкусни, а елдата е полезна и засищаща. Чудесно постно ястие.

ЛАПАД – ПРЕСЕН, С ОРИЗ

https://bit.ly/3PrTnTX

Понякога добавям и орехи.

КАТМИ, БЪРЗИ

https://bit.ly/3PskNJd

Без мая, със сода. С тях замествам хляба, ако ни е свършил. Също употребявам старо кисело мляко, когато за друго не става.

любими рецепти рогчета

РОГЧЕТА

https://bit.ly/3QNRqCo

Любима рецепта. Но, вместо мая слагам една чаена чаша течен квас за хляб. Така втасва една нощ ( поне12 часа). Сигурно може да се замени и с нахутена мая на прах.

ЦЕЛУВКИ

https://bit.ly/3AoXDz4

Просто са чудесно обяснени, ако сте забравили нещо. Иначе аз ги правя само с кристална захар, без пудра. В пудрата слагат антислепващ агент, а нямам с какво да си меля сама захарта. Но ако тази рецепта ме научи как се приготвят и пекат целувки.

Ще добавям и още, защото хубавите, изпитани рецепти са истински съкровища.

Безкрайно съм благодарна на хората, публикували тези рецепти. Прекрасни са!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

печен чийзкейк рецепта
More

МНОГО ЛЕСНО СЛАДКО ОТ ЧЕРНИЦИ

сладко от черници рецепта

Винаги съм обичала черници, още от дете. Пред блока ни имаше едно високо дърво и много ме беше яд, че не мога да стигна до клоните му. Днес пред сегашния ми блок пак има черничево дърво и съм сред малкото, които се спират да похапнат. Дъщеря ми ми прави компания – клоните на това дърво са ниски, за разлика от онова в моето детство.

Все се чудех дали от черници може да се направи сладко – години наред. Мислех си, че понеже тези плодове са твърде меки и леко воднисти, няма да се получи. Все-пак, реших да пробвам. Първо четох разни рецепти из нета и накрая набрах две шепи черници – толкова успяха да оцелеят, защото слагам една в устата и една в торбата:)

Сладкото надмина 1000 пъти очакванията ми. Получи се нещо чудесно, с вкус на сладко от горски плодове. Ароматно и ярко червено. Малко по-точещ се става соса, разтяга се като горещ кашкавал. Черниците се запазват, не се разкашкват, както бях очаквала, че ще стане.

сладко от черници рецепта

Сега от време на време бера по около две шепи черници и правя по бурканче сладко. Първите две дози се изядоха, без да влизат в буркан. Много ни хареса на кисело мляко с чия и сладко, затова. Имам вече и три затворени бурканчета. Прекрасно е, че черницата зрее не наведнъж, а повече от месец дава плод и така има възможност да се събират многократно плодовете ѝ.

Ето рецептата, която се оказа е много лесна. Мерките са на око:

МЕРКИ:

две шепи черници

две шепи захар (ясно е, че няма да я мерите с шепи:)

две-три глътки вода

1/3 ч.л. лимонена киселина

сладко от черници рецепта

ПРИГОТВЯНЕ:

Поливам внимателно черниците с вода и после я изхвърлям. Поръсвам ги със захарта – колкото е обема на черниците (не тежестта), толкова захар слагам и прибирам в хладилника.

Черниците не пускат много сок. Когато на другия ден ги пресипя в тенджера, отмивам останалата в купата захар с малко вода и я изливам при плода със захарта. Пускам коплона на ниска степен и варя 30 минути след като е завряло, като разбърквам само четири-пет пъти – от време на време. Понеже сосът се точи, това може да ви подведе, че сладкото е готово по-рано. Обаче то няма да е готово, ако не сте го варили 30 минути. Ще бъде рядко. Изчакайте.

сладко от черници рецепта

Това сладко няма пяна. Ако ще го затварям в буркан, накрая добавям 1/3 чаена лъжичка лимонтузу. Сипвам горещо в сухи, чисти буркани и обръщам надолу с капачката. Ако ще го ядем веднага, го прибирам в купичка с капак, която държа в хладилника.

Четох в други рецепти, че добавят аромати на черниците. Аз не добавям – сладкото и така си има вкус на сладко от къпини, на боровинки, на нещо смесено от най-любимите ми горски плодове. Още по-хубавото е, че когато зрее черницата, доста вали и плодчетата са по-чисти. Тя не боде като малините и къпините, не се крие като боровинките. Е, малко цапа, но се отмива с две-три измивания на ръцете.

сладко от черници рецепта

Понякога ми става мъчно как капят плодовете в градовете – хората ги е срам да ги откъснат, да не би някой да помисли, че нямат пари да си купят. Или ги мързи – ще си купят готови, набрани, само трябва да ги измият. Купуват бутилирани „сокове“, когато просто могат да сварят една шепа от капещия плод, който расте под прозореца им. Тъжно е как забравяме и не умеем да ценим даровете на природата. Вишните изгниват по улиците, черниците само ни цапат обувките и колите, сливите също – а те пък са безкрайно богати на витамини и особено на витамин Ц, сок от тях се прави толкова лесно. Само ги сварете като компот, прецедете от костилките и люспите и сте готови. Не са пръскани и дишат същия въздух като нас.

Така че, наберете си малко черници и си направете едно сладко за зимата. Да ни се зарадват прабабите от небесата!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

пътеводител в храните
More

ДЪРВЕНИ ВАЛДОРФ ЧОВЕЧЕТА

Дървените човечета са известни и като peg dolls. Представляват опростени дървени фигурки без очички или само с очички, но без изрисувани уста. Това се прави, за да нямат изражение и детето да може да вменява на човечето настроението, което самичко реши.

Тези човечета, използвани широко във Валдорфското възпитание, служат за игра на децата – виждаме ги като геройчета на приказки, като части от игрални комплекти… Някои са богато украсени, други наподобяват животинки. Винаги са ми изглеждали много примамливи, затова още, щом намерих откъде мога да купя дървените парченца, оцветих няколко за дъщеря ми.

Предлагала съм такива дървени човечета, когато Елора беше на четири годинки, после на пет – тогава вече си разиграваше сценки самичка и сметнах, че ще ѝ бъдат от помощ. За съжаление, до съвсем скоро тя изобщо не се впечатляваше от тези човечета. На първия комплект дори беше нарисувала усмивки, защото не ги одобряваше само с очички.

дървени валдорф човечета

Когато беше на седем години, ми обясни, че предпочита малките фигурки на куклички или животинки на два крака, защото те били „по-истински“. Тя обича да играе с къщи за кукли и дребни куклички, но дървените човечета не бяха част от тази игра – дори дървените мечета с дрешки за преобличане оставаха встрани от играта. Точно поради тази причина не съм писала за Валдорфските човечета – много майки се интересуват от тях, но моят опит го нямаше никакъв. После една случка ме наведе на мисълта, че тези дървени човечета са за по-големи деца. Защото, колкото повече порастваме, толкова повече ценим простотата. Може би в миналото децата не са имали днешния избор и не са били буквално „заливани“ с играчки с повод и без повод.

Един ден предложих на Елора да си измайсторим човечета от дървени щипки, мъниста, тръбички от ибришими и дървените заготовки за въпросните peg dolls. Реших да стисна зъби и да ѝ позволя сама да ги оцвети, както тя си поиска. За мен това невинаги е лесно, защото ми се иска да нещата да се получат възможно най-изпипани, а децата не притежават търпението и прецизността на възрастен. Обаче е важно да оставите детето да се справя само – много е важно за самочувствието и уменията му. Аз първо показвам и после помагам – но, ако ме помолят.

дървени валдорф човечета

Та, аз залепих отделните части на фигурките с пистолет с горещ силикон. Елора ми помагаше. Вие може да опитате по-добрия вариант, ако детето ви е пораснало като моето – то да лепи, а вие да помагате. Все-пак, внимавайте с горещия силикон, защото доста пари.

Когато осъзна какво правим, тя изпадна в нещо като възторг. Обясняваше ми, че това е най-готиното занимание, което сме имали и с огромно удоволствие се зае да оцветява и да оформя косите. Играе си с тези дървени фигурки. Е, не през цялото време, но си играе. Ако ви харесват, ето как да си направите такива и вие:

НЕОБХОДИМИ СА:

  • дървени щипки (големи и малки)
  • дървени мъниста (по-големи и по-малки)
  • картонени тръбички от ибришими
  • дървени заготовки за човечета
  • акрилни бои
  • тънки четки
  • прежда
  • цветен картон
  • горещ силикон с пистолет за лепене (може и моментно лепило, но не го давайте на децата)
  • дебел плат, ако ще изработвате бебета
дървени валдорф човечета

ВНИМАНИЕ: Лепените човечета не са подходящи за деца, които лапат играчките си. Не оставяйте децата да играят с тях без надзор!

ИЗРАБОТВАНЕ:

Към горния край на щипките залепете мънистата. Големите щипки са „възрастни“, а малките са „деца“. Наличието на деца и бебета беше оценено високо. За да не се отварят щипките, облепете частта, която защипва, с картон. Това ще представлява дрехата. А там, където щипката се натиска, ще представлява крачета.

За човечета от картонени тръбички залепете мънистото в единия край на тръбичката. Ползвайте по-твърди тръбички, от плътен картон (или пластмасови). Оцветете тръбичките с акрилните бои. От картон можете да добавите опашка и така да си направите русалка. Тя също беше оценена високо.

дървени валдорф човечета

На някои мъниста залепете прежда като коса. Първо намотайте малко прежда на трите си пръста. Завържете посредата намотката и отрежете сгъвките. Залепете върху мънистото. Когато лепилото изстине, позволете на детето да оформи прическата с ножица. Да, може доста да ги „офъка“, но вие запазете спокойствие:) Харесайте прическата. За децата възприятието е по-силно от реалността. Ако кажете, че е станало хубаво, детето ще има увереност да опита отново.

Най-лесни са заготовките на дървени човечета. Продават се различни големини, които пак ще имитират различни по възраст и пол човечета. Просто ги оцветете. Ако искате да правите животни, направете уши от филц и ги залепете.

дървени валдорф човечета

Бебетата ни се получиха едрички, но изглеждат убедително. Вземете две квадратни парченца плат, прегънете ги на триъгълници. В средата на най-дългата страна на единия триъгълник залепете мънисто и прегънете плата около него. Вземете втория триъгълник и увийте с него плата под залепеното мънисто, все едно повивате бебе. Залепете с горещ силикон плата, за да не се размотава. Нарисувайте очички на бебето.

Може би защото напоследък е фен на кукличките Санторо, Елора беше съгласна човечетата ни да имат само очи. Изненадах се, но наистина не сме слагали устички този път. Така много лесно и почти без пари си направихме добър брой човечета за игра. Те са подходящи и за разиграване на различни историйки, за обсъждане на случки и поведение, но и просто за ролева игра.

Когато бях малка, аз „разигравах“ цели царства с щипките за простиране, понеже имахме най-различни. Друг път ползвах приборите за хранене – лъжиците бяха жени, вилиците и ножовете – мъже, десертните лъжички и вилички бяха деца, а кафяните – бебета. Големите прибори за сервиране бяха цар и царица. А след увлекателната игра, щом идваше време родителите ми да се приберат вкъщи от работа, пъхах всичко обратно в шкафа и хич и не ми хрумваше да ги мия:) Така и никой не ме хвана.

Май съм имала Валдорфско обучение, без да знам:)

дървени валдорф човечета

Та, ако си търсите занимание, това ще се хареса и на по-големи деца, вече в училище. За по-малките не знам. Не знам:)

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

опити със свещ
More

КАКВА МАЙКА ЩЕ БЪДЕШ, ЗАВИСИ ОТ ДЕТЕТО

Чудили ли сте се как се ражда майчината любов? Дали, ако човек има три деца, и трите ще са му еднакво мили? Ако едното, например, е хулиган, а другото е добряк, ще бъде ли едното по-любимо за майката и бащата? Дали тяхната любов зависи от крехкото здраве, от красотата, от пола на бебето?

Аз съм се чудела.

Доскоро възприемах като съвсем разумна възможност едно дете да може да умножава любовта и одобрението на родителите си чрез своята доброта или чрез постиженията си. Приемах по-строгото отношение към по-голямото дете в някои семейства, едва ли не като правило. Но понякога виждах същото към по-малкото дете и представите ми се сблъскваха с нови въпроси:

Защо към едното си дете може да се държим по-добре, отколкото към другото? Как се ражда майчината и бащината любов? Тя зависи ли например от някакви излъгани надежди, от трудностите в живота? Възможно ли е, ако си много, много добър, да бъдеш обичан повече?

Бях от онези хлапета, които смятат, че би трябвало към децата в едно семейство да се отнасят по един и същи начин. Всичко да им се дава поравно – и прегръдки, и строгост, и подаръци. Също така смятах, че добрите жестове и успехите са валутата, с която се купува привързаност от мама и татко.

После аз самата станах майка и започнах да разбирам малко по-добре другите майки.

Започнах да осъзнавам, че онова по-горе не са правила, били са просто детски заблуди. Че, колкото и да е послушен човек, няма да бъде обичан повече.

Но не разбирах защо.

Търсех обяснения в личностните черти, в трудностите, в съдбите, дори в случайността. Докато един ден, съвсем случайно не прочетох нещо съвсем кратичко за връзката между звездната карта на всеки човек и неговата майка.

Някога, като ученичка живо се интересувах от астрология, нумерология и други подобни науки. Даже имах три рафта книги с по-лека литература по този въпрос. Е, не можех да правя хороскопи, но знаех доста. Затова, когато прочетох, че четвърти дом в звездната карта съответства на семейството, в което се раждаш и най-вече на майката, се разрових отново.

Имах чувството, че съм напипала следа.

Отдавна вкъщи ги няма онези три рафта с книги, но не беше трудно да намеря повече информация. Тогава най-сетне голяма част от размишленията ми за отношенията между родители и деца получиха отговор. Съвсем логичен отговор.

Отношението на майката към детето се определя и от звездите.

Спомних си дори как се бях променила аз, щом се роди дъщеря ми. Например, по време на бременността си изобщо не ми беше хрумнало, че трябва да се подготвя за отглеждането на чаканото от мен бебе. Четях всичко за бременността, знаех подробно развитието на бебето по седмици, бях купила всичко необходимо, бях подготвила стаята, обаче нямах представа как се сменя пелена, как се храни или как спи новороденото.

Буквално през петте дни в болницата прерових Нета за всичко, свързано с ежедневието на едно бебе и след това продължих да се ровя. Ровя се и до днес. От почти пълен безхаберник и обърнат към собствените си преживявания човек, за един миг станах нечия майка.

Ще кажете, че това се случва с всяка майка и ще бъдете прави.

В мига, в който детето ни се роди, и ние, майките, се раждаме в четвъртия дом на неговата звездна карта. В зависимост кой от дванайсетте зодиакални знаци е там, се сътворява нашето бъдещо отношение към това дете. Дали ще бъдем прекалено грижовни или направо нехайни, дали ще му дадем всичко, което имаме или ще го оставим да избира само пътя си, не зависи от нас. Оказва се, че е написано в звездите.

Тогава осъзнах още неща:

  • Родителите просто не могат да се отнасят еднакво към всичките си деца. Напротив, по-вероятно е да се държат различно с всяко от децата си. И това е напълно нормално.
  • Но, все-пак си имаме собствена воля, съдбата не е всичко. Онова са предпоставки, обаче ако знаем за тях, можем да поправим пораженията.
  • Майчината обич и грижа не са по заслуги. Видът и силата им са заложени в момента на раждането ни.

Харесва ми да мисля, че само един дом от всичките дванайсет създава заплаха да изпитаме големите трудности в отношенията между родител и дете – ако Козирог е в нашия четвърти дом. Разбира се, възможностите се определят от цялата звездна карта, не само от едно съзвездие в нея. Тази статия е за разликите в отношението към децата ни, а не за астрология.

Има хора, които няма да възприемат сериозно това – например, защото не вярват в звездни карти. Но, ако търсите своите отговори, погледнете и там. Дори беглата и обща информация в статиите от Нета може да ви насочи.

Как се определя четвъртия дом? Най-лесно е с помощта на астролог. Може и сам, чрез безплатните приложения в Нета. Ако знаете асцендента си – той се определя по часа, датата и мястото на раждане, и е във вашия първи дом – броите последователно зодиите, докато стигнете четвърти дом. Например: асцендент Везни, Скорпион във втори дом, Стрелец в трети дом, Козирог в четвърти дом.

Аз прочетох за това значение на четвъртия дом в една публикация на Rady and the Stars, с която се познаваме отдавна. Тя е професионалист. Не съм го разисквала по-подробно с нея, но споделям името ѝ, ако някой има нужда от съвет. Нейните думи ми бяха полезни. Дано моите са полезни на вас.

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

пеене за бебета и деца
More

ЯЙЧИЦА НА ДИВИ ПТИЦИ ОТ ГЛИНА

ЯЙЧИЦА НА ДИВИ ПТИЦИ ОТ ГЛИНА

Може би правенето на яйчица на диви птици от глина е най-подходящо за занимание около Великден. Аз всяка пролет се присещам, но чак на третата година успях да го осъществя. На първата година само купих глина. На втората пак купих глина и оформихме един вид яйчица. После забравихме къде сме ги прибрали. На третата година бях по-упорита и завършихме яйчицата, даже намерихме миналогодишните.

Това е занимание за по-големи деца. Най-добре да не са в детска градина, защото изисква по-голяма прецизност, а не ни се иска детето да се отегчи. Самото оформяне на яйчицата е сложно, ако държите да се получат с правилна форма, а и да се спазват големини.

Това занимание отнема повече време – може да запълни цяла седмица.

Първо правите яйчица от глина. Ако са няколко вида, правим по един-два вида на ден. Те се оставят да изсъхнат. След това тези яйчица се боядисват. Това също отнема ден. Бихте могли да направите седмица, посветена на птиците. Да подберете видове птици и да ги наблюдавате в природата, после да направите яйчице като тяхното. Аз ползвам този чудесен определител на птиците, но и онлайн има хубав сайт, в който ще чуете даже птичите песни.

https://www.birdsinbulgaria.org/

ЯЙЧИЦА НА ДИВИ ПТИЦИ ОТ ГЛИНА
В определителя не са описани яйцата на птиците

ГЛИНАТА

Ползвам бяла, самосъхнеща глина. Тя е по-твърда от пластилин и не понася добре жегата. Можете да мокрите ръцете си, докато оформяте яйчицето, но тогава глината става хлъзгава и може да капе кална вода. Предвидете престилка или дрехи за смяна.

Глината трябва да стои затворена, защото ще изсъхне. За целта ползвам стъклен буркан – откъсвам си малко глина и останалото веднага връщам в буркана. Така глината оцелява дълго време, може и година.

ЯЙЧИЦА НА ДИВИ ПТИЦИ ОТ ГЛИНА

Препоръчвам да давате на детето парченце глина, което стига точно за направата на някой вид яйчице. Аз предварително разчертавах на лист яйчицето, което правим – така може да сложите отгоре новото яйчице и да проверите дали съответства. Не правете твърде много яйчица на ден, освен ако детето не го поиска. Подтиквайте детето да изпипва, може да не се получи първите пъти. Това е изключително сензорно и развиващо усещането за допир и натиск занимание.

ЯЙЦА НА ДИВИ ПТИЦИ ОТ ГЛИНА

След като сте готови, оставете на равна повърхност глинените яйчица да изсъхнат. За целта аз ползвам поднос. Там оставяме готовите глинени нещица и ги пренасям без грижи.

БОЯДИСВАНЕ

След ден яйчицата би трябвало да са изсъхнали. Време е за тяхното боядисване. Ползвам акрилни бои. Цветовете, които ще потрябват са бяло, кафяво, черно, синьо-зелено и капчица жълто. Аз избрах по-миниатюрни или по-цветни видове яйца: Синьо-зелени като яйцата на кос, бели на трипръст кълвач, най-дребничките – на селска лястовица, и шарени като на врабче.

ЯЙЧИЦА НА ДИВИ ПТИЦИ ОТ ГЛИНА

Не сме правили яйца, по-големи от кокоши, защото за такива има модели от стиропор, които да боядисаме. Иначе половината опаковка глина заминава, а яйцето тежи като гюле.

Боядисваме първо основния цвят, оставяме да изсъхне и чак тогава добавяме точиците. На всяка смяна на боята е добре да измиете и подсушите ръцете си. Ползвайте суха четка за точиците, не я мокрете. Може да оцветявате и с клечка за зъби, за повече прецизност.

ЯЙЧИЦА НА ДИВИ ПТИЦИ ОТ ГЛИНА

НАШИТЕ ЯЙЧИЦА СА КАТО НА:

КОС: синьо-зелени яйца с малко червеникаво-кафяви петънца. Големина 29/21 мм

ТРИПРЪСТ КЪЛВАЧ: бели, елипсовидни яйца. Големина около 25/19 мм

СЕЛСКА ЛЯСТОВИЦА: бели яйца на кафяви точици. Дължина между 16 и 21 мм, ширина между 12-15 мм.

ВРАБЧЕ: бели яйца на кафеникави точици. Големина 15/23 мм.

ЯЙЧИЦА НА ДИВИ ПТИЦИ ОТ ГЛИНА

Яйцата изглеждат наистина красиво, особено когато са смесени. Някои са толкова дребнички, че човек трябва да ги види, за да си го представи. За съжаление, малко деца виждат парченца от черупките на излюпени птичета.

Това занимание отнема повечко време, но сътвореното остава за красота и за знания.

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

какво е пролет урок

More

УРОК ЗА БОТЕВ С ПЕСЕН

урок за Ботев с песен

Обичам да уча дъщеря ми посредством песни и стихотворения. Според мен така всички запомняме по-лесно, а и пеенето сплотява, доказано е. Всяка година на 2 юни пея на Елора „Тих бял Дунав“ и обсъждаме думите куплет по куплет. Този път реших да запиша нашия своеобразен урок.

За съжаление не съм голяма певица, но се надявам да ми простите. Можете да пуснете видеото на детето си и да пеете заедно с нас. През годините съм обяснявала изразите от стихотворението на Вазов, гледам да включвам и допълнителни знания, докато пеем. Предполагам, че не съм обяснила всичко в това видео, но то пак може да бъде основа на урока по родолюбие за Деня на Ботев.

Всичко започна с желанието ми да пусна на Елора песента „Тих бял Дунав“ един втори юни. Обаче намирах само хорови изпълнения, от които не се разбираше нищо. После се появи едно изпълнение на детски хор, в което думите се чуват по-ясно, обаче песента е наистина дълга и още след третия куплет детето не слуша. Преди пеех само аз, но откакто Елора започна на чете достатъчно бързо, припяваме заедно.

Обяснението на думите и изразите може да предизвика смях. Не се притеснявайте да се посмеете с детето, стига да не го обърнете съвсем на присмех. Ведрото настроение и добрите шеги ще помогнат да задържите вниманието на детето и то да ви разбере. Все-пак, литературата е вид развлечение.

урок за Ботев с песен
За повече прегледност ползвах листчета с текста на песента, карти за Ботев и Вазов, както и малко картинки

КАКВО СЪМ ОБЯСНЯВАЛА:

  • Дунав е голяма река – можете да покажете снимки, видеа и да я разгледате на картата.
  • „Радецки“ е параход. Параход е кораб, който се движи чрез пара.
  • „Златни вълни“ – защото водата на големите реки понякога изглежда кафеникава. А може да е било по изгрев или залез и слънцето да „позлатява“ водата. Не са наистина златни. Представи си какво щеше да е, да са наистина златни.
  • Козлодуй е крайбрежно селище на река Дунав. По онова време е бил село, но там има селище от древни времена. Разглеждаме картата.
  • Рог е едновремешен инструмент от рог на животно, с който може да се свири. Гледаме видео.
  • Байрак означава знаме. Разглеждаме знамена на чети.
  • Юнак е млад мъж. Юн значи млад. Оттам идва юница, например.
  • „Левски знаци“ са лъвчетата на калпаците им.
  • В очите им плам – означава, че изглеждат вдъхновени и решителни. Няма истински пламъци.
  • С гол в ръката нож – ножът е изваден от ножницата и това е заплаха.
  • Летиме за свобода – бързат, нямат търпение. Не летят наистина.
  • Тирания – тирани са наричани хората, които налагат неограничената си власт. Значи, четата се бори за правата на българите. Чета идва от „чет“ – преброени, много на брой.
  • Люто се намръщи – лютото пари, задавя те.
  • Бурен глас – така силен и страшен, все едно има буря.
  • Плян е плен. Различни начини на изговор в различните части на България. Не е правописна грешка.
  • „Днеска мре народа“ – избухнало е Априлското въстание, с което българите се опитват да отхвърлят властта на Османската империя.
  • „Преклони глава“ означава да се подчини.
  • „Твар“ има значение на „товар“, но и на „твар“ – живо същество. Не е обида, както най-често се ползва днес.
  • Наваля – надвисва.
  • Свалят шапки и целуват земята. Стар обичай. Свалянето на шапка означава да покажеш уважение. Целувката е знак на обич и преклонение.
  • Турски племена – значи с войски на Османската империя. Държавата Турция тогава не съществува.
  • „В битка не сме вещи“ – не разбират от битки, не умеят да се бият. Не става въпрос за вещи в смисъла на „неща“.
  • Горещи сърца – тоест буйни, смели, пълни с чувства.
  • Гладни за бой – искат да се бият.
  • Грозна мощ – грозен значи и страшен. Грозното плаши ли?
  • Левът ни е вожд – лъвът отколе е символ на българите.
  • Околия – околност, земите наоколо.
  • Екна глас съгрян – Чу се надалеч глас, съгрян от надежда. Надеждата топли душата.

За нас, големите, много думи са ясни, но на децата може да им звучи неразбираемо. Дори от „цалунете“ дъщеря ми започва да се чуди и мисли, че има правописна грешка. Затова обяснявам, че в миналото е имало повече от една книжовни школи и така е било правилно да се говори и пише.

Децата се забавляват, когато ползвате буквализъм и после обясните както всъщност значи някой израз. Когато обяснявате, давайте избор. Например: „Сърца горещи“ значи, че сърцата им парят или, че са пълни с чувства? Да, детето ще се отвлича от песента, но ще запомни повече.

За 2 юни в детските градини основно творят, понеже децата са доста и е трудно да се проведе разговор с всяко едно. Аз не харесвам чак толкова „творенето“ по задача. Предпочитам да отидем до паметник и да поставим цвете, да пеем и да си говорим, да обсъждаме.

Любопитното е, че с по-малки деца у дома, на втори юни като че ли се разиграва една и съща сценка:

С моя приятелка преди време обсъждахме неволите си, свързани с възпитанието на децата ни на този ден. Ето какво се е случвало и у тях, и у нас почти всяка година:

  • На детето се обяснява за деня, за сирените в 12 часа и как трябва да застанем мирно и тихо, за да отдадем почит.
  • Детето казва, че няма да го направи.
  • Започваме да убеждаваме детето, ала то упорства.
  • Сирените вият. Детето седи на пода. Има случаи, в които нарочно говори. Майката се ядосва, даже се възмущава.
  • Следва караница.
урок за Ботев с песен
Записвахме на двора, дори щурците се чуват:)

Не знам как е в детските заведения. Може би там има установен ред и децата го следват.

Но, дъщеря ми до шестата си година трудно приемаше стоенето мирно по време на сирените.

Май се срамуваше и се противеше, защото не разбираше какво точно се случва. Много се сърдех тогава. За моя радост, днес тя очаква сирените с нетърпение. Знае, че показваме своето уважение и благодарност. Че в онази минута всички в България мислим и правим едно и също, без значение дали сме у дома или навън.

Така че, понякога децата просто се притесняват. Помогнете им. Дръжте ги за ръка, прегърнете ги по време на звука от сирените.

Друго ясно нещо е, че децата забравят. Не помнят почти нищо от онова, което сме им говорили и показвали предната година. Затова не се сърдете, не ги препитвайте много-много. Постепенно и по малко, знанието ще остане в умовете им. Важното е обичта към родината да попива с сърцата им ден след ден.

Евел Инара

КАРТИТЕ С БОТЕВ И ВАЗОВ МОЖЕТЕ ДА СВАЛИТЕ ТУК:

карти Будители
More