Повечето момченца обожават количките. Някои от тях до такава степен са обсебени от игри с коли-играчки, че нищо друго не може да задържи така стабилно вниманието им. Говорила съм с майки, които се чудят как да занимават момченцето си, което не се интересува от почти нищо друго. Тук ви предлагам няколко игри с колички, които засягат основни знания, предавани на децата в детската градина и предучилищна възраст. Надявам се, че вашето момченце ще ги оцени.

СОРТИРАНЕ НА ЦВЕТОВЕ

Необходими са ви различни цветове коли и съответните цветове моливи или маркери, лист хартия. Разчертайте листа на четири-пет колони, оцветете ги грубо в различните цветове. Готово – имате цветен паркинг за колички, с които детето ви да упражнява цветовете.

Тази игра е лесна, подходяща е за деца в яслена възраст, но и за деца в предучилищна – защото е полезно на децата да им е лесно поне от време на време, така придобиват увереност. Ако детето ви е на шест, то също ще се забавлява да сортира колички по цвят от време на време, за удоволствие.

ЦВЕТОВА СХЕМА:

Вид сортиране по цветове, което развива и ориентацията, както и вниманието. Направете си картончета, на които надраскайте последователност от цветове като количките на детето си. Нека детето повтори схемата с колички. Играта е подходяща над три години, ще бъде интересна и на ученици, ако има и условие за бързина например.

БРОЕНЕ ДО ДЕСЕТ, СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ

Може и до повече, на листа бихте могли да сложите към тринайсет колички тип мачбокс. Ако ползвате по-големи играчки, тогава ще съберете по-малко. Просто разчертайте паркинг и номерирайте клетките. Бихте могли да сложите номерца и на колите, тогава детето ще сортира по изображенията на цифрите. Ако ползвате показания вариант, игрите са:

• Броене: паркирай посочен брой колички в последователност на цифрите
• Събиране: паркирай посочен брой колички, добави още посочен брой колички. Колко клетки са заети?
• Изваждане: от паркираните вече колички махни посочен брой. Колко клетки са заети?

Първият вариант на играта е подходящ за детската градина, вторият и третият и на първолаци ще е интересен.

ПО-ГОЛЯМО, ПО-МАЛКО

Изберете колички с различна големина. Първо такива, които са с очевидна разлика. За по-напредналите деца може и с минимална разлика. За първолаци дори може да предложите линийка, за да измерват количките. Помолете децата да ги подредят по големина.

Вариант със знак за по-голямо и равно: наредете две по две колички, обяснете значението на знака. Нека детето да постави знаците между количките.

ПОСОКИ И ЦВЕТОВЕ

Игра за ориентация. Направете си малки картончета със стрелки. Стрелките може да са един цвят и детето да упражнява само посоките. Ако стрелките са в цветовете на количките, тогава ще развивате ориентацията на по-високо ниво. Играта е подходяща след третата годинка, ще бъде интересна и на ученици, според мен.

СОРТИРАНЕ ПО ОЧЕРТАНИЕ

Това сортиране по форма е по-сложно, защото повечето малки колички са близки по големина и форма, погледнати отгоре. Бихте могли да го опростите, като очертаете количките странично – понякога така се различават повече. Очертайте видимо различаващи се колички с молив, после удебелете и поправете прекъснатите линии с фулмастер. Играта развива наблюдателността.

КОНСТРУИРАНЕ НА БУКВИ

Напишете буквата върху лист и покажете на детето да я повтори с количките си. За по-малките напишете буквата на лист А4, нека да е голяма и да се редят количките отгоре. За по-напредналите направете показания вариант.

СОРТИРАНЕ НА ФИГУРИ

Нарисувайте паркинг върху лист. Сложете различна геометрична фигура пред клетките. Нарисувайте геометрични фигури върху количките. Аз ги рисувам с маркер за бяла дъска, но може да залепите хартиено тиксо или лепящи се листчета върху количките. Нека детето разпредели правилно количките в паркинга. Играта стимулира наблюдателността и аналитичността. Подходяща е за детската градина, като може да се усложнява със състезание за време при по-големи деца.

Още няколко предложения за игри с колички:

• Ориентация с колички, става дори за упражняване на чужд език. Вземете количка и нека детето изпълнява инструкциите ви: сложи количката на масата, под масата, зад стола, върху стола, вляво от стола, над кутията…
• Тежест: Вземете колички две по две с осезаемо различна тежест. Направете си везна от пръчка и две торбички, вързани в двата ѝ края. Претеглете коя количка от двете е по-тежка.
• Материал: Ако имате момченце, сигурно имате колички от дърво, метал, пластмаса. Направете една от пластилин например. Така може да направите сортер или просто да обясните различните материали и да търсите същите из дома си или на улицата.
• Рисуване с количка. С гъста, миеща се боя за рисуване намажете гумите на някоя количка, която не ви е от любимите. Веднага плъзнете количката по бял лист, гумите ѝ ще оставят две успоредни следи.

Надявам се да съм ви вдъхновила за игри с колички! Всичко може да бъде полезно занимание, от всичко децата могат да извличат опит и поука, стига да им дадем възможност. Весели игри!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

Вдъхновяващо е как общата култура може да бъде придобита не само с лекции и уроци, а например от филм. Харесвам книги и филми, от които човек научава нещо. За щастие, голяма част от съвременните анимации са точно такива. „Тролчетата 2: Турнето“ например не е само супер сладка анимация, посветена на усмивките, добротата и шлагерните песнички. Филмът, по детски весело засяга част от историята на музиката – как тръгва от ритъм и емоция, от хармонията между два или повече звука. Как обединява хората и как ги разделя, когато става дума за различните стилове.

Филмът е красив и пълен с шегички, които ще се харесат не само на децата, а и на родителите им. Няколко от песните бяха изпети на български, което е чудесен подарък за българските деца. Детският ум има нужда да чува готови, красиви съвременни фрази на родния си език, които след това да използва в ежедневието си. Чудите ли се защо все повече хора ползват изрази на английски? Те просто не знаят такива на български или пък знаят, но съвсем малко. А онези на чужд език изскачат като горещ въздух най-отгоре в ума им при нужда.

Грабвайте всяка възможност да подхраните ума на детето си с хубави текстове на родния му език, под формата на песни и реплики от филмчета например. Те се усвояват най-лесно, знаете.

„Тролчетата 2: Турнето“ е подходящ както за дечица на четири-пет годинки, така и за родителите им, за бабите и дядовците. Даже може да започнете семеен спор по вечната тема кой стил музика е най-добрият. Все-пак в тази анимация са противопоставени шест от музикалните стилове.

Разбира се, не очаквайте задълбочено изследване на стиловете, а най-вече отбелязването им с една-две мелодии. Основното противопоставяне е между рок и поп музиката. Но този сюжет е благодатна тема за любопитството на децата. Ще ви подтикне да поговорите и да изследвате:

• Какво е звученето на различните стилове?
• Защо някои стилове си съперничат?
• Как изглеждат хората, които са фенове на различни стилове музика?
• Зависи ли качеството на музиката от нейния стил? От какво зависи качеството на музиката?
• Какво представляват смесените стилове?
• Какво проповядват различните стилове? Настроението в музиката.

Ще имате възможност да обсъдите още една тема покрай този филм, а тя е защо мъжките тролчета могат да имат бебета. Едно блестящо бебе-момченце се появява от един брокатен татко, така че този момент няма как да не бъде забелязан. Елора беше впечатлена от брокатените тролчета и заяви, че е логично жените тролчета да „раждат“ момиченца тролчета, а мъжете тролове – момченца. Аз ѝ зададох въпроса защо тогава ще има два пола тролчета – мъжки и женски – след като те не си взаимодействат за създаването на поколение. Поговорихме за различните гени, които носят различните родове и защо не бива роднини да създават общо дете. Разбира се, отбелязах факта, че и в реалния свят се случва мъжкият да ражда бебета – например при морските кончета е така.

Освен такива дълбокомислени теми, продължението на „Тролчетата“ ще поработи и за чувството за хумор на децата. Шегите са забавни и за големите, така че на никого няма да е скучно. Точно обратното – това е чудесен семеен филм, който ще ви дари с добро настроение. Не го пропускайте!

Евел Инара

Изображенията са предоставени от Forum Film Bulgaria

ВИЖТЕ СЪЩО:

„НАПРЕД“ ЗА БРАТЧЕТАТА, БАЩИТЕ И ВЪЛШЕБСТВОТО

Сиропът от черен бъз или свирчовина е признат имуностимулант. Много хора си го приготвят сами, много други пък го купуват от аптеката. Аз съм от първите и знам, че само по лъжичка на ден като с магическа пръчка премахва симптомите на настинка – болно гърло, запушен нос, отпадналост.

Обаче дъщеря ми мрази вкуса на черния бъз. Направо започва да плаче, когато види, че го вадя от шкафа. Тази година, тъкмо бяхме сложили бурканите с черен бъз за сироп, когато набрахме доста малини. Тогава ми хрумна да направя сироп с малини и черен бъз, за да стане по-вкусен. Освен това, в аптеките най-често се продава именно комбинация от черен бъз и малинки.

НЕОБХОДИМИ СА ВИ:

Равно количество:

наронени плодчета добре узрял черен бъз

малини

двойна доза захар

буркани, захлупени с марля

Например две чаши малини, две чаши черен бъз, четири чаши захар. Съветвам ви да не се хвърляте от първия път на големи дози. Плодчетата на черния бъз се отделят бавно от съцветието и доста цапат. Работата е пипкава.

Съветвам ви да наберете добре узрели, съцветия с едри и наситено черни плодчета свирчовина. Така в тях ще има повече сок и зрънцата ще падат по-лесно. Вкъщи ги отделете внимателно от стъбълцата, като следите да съберете само зрелите плодчета, без други части на растението.

Плодовете не се мият, трябва да са сухи, за да не ферментира сместа.

Правя сиропа със захар. Някои хора го правят с мед, но аз не разполагам с мед, за който съм сигурна, че е истински. Освен това преди време заливах годжи бери с мед и всичко стана на оцет, та оттогава залагам на захарта. Да, медът е полезен, за разлика от захарта, обаче само ако е направен от пчели. Освен това за организма ни захарта си е захар, без значение каква е – фруктоза, глюкоза. Еднакво вреди.

КАК ДА ГО ПРИГОТВИТЕ?

Не разполагам с трилитрови буркани, ползвам еднолитрови. В такива се продава кисело мляко. Насипвам ред черен бъз, ред захар, ред малини, ред захар, ред черен бъз… Схващате. Докато не останат към 3-4 пръста до гърлото на буркана. Тогава насипвам захар, като оставям към 2 пръста до гърлото. Похлупвам с марля, защипана с ластиче и оставям на сянка захарта да се разтопи.

Това ще се случи след месец и малко, или около 40 дни.

После прецеждам сместа. Наливам сиропа в бутилка, която съхранявам затворена на хладно място. Плодовете не хвърлям, те също са много полезни. Сипвам ги в бурканче и си хапваме по чаена лъжичка от тях, като от време на време „си почиваме“. Понякога забравяме за този имуностимулант и се присещаме като ни заболи гърло, например. Тогава ударно хапваме всеки ден и почти всеки път боледуването ни се разминава.

По тази рецепта може да си направите и сироп само с черен бъз, но малините са така ароматни и полезни, че ви ги препоръчвам. Като ученичка съм живяла две години в Санкт Петербург и там всичките ми познати хапваха сладко от малини при първите симптоми на настинка и грип. С това се лекуваха. Малините свалят температура, ето защо са любим плод в сезона на настинките.

Бъдете здрави с този полезен и ароматен сироп!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

У дома сме големи фенове на черния бъз. Колкото пъти сме започнали да се разболяваме – той ни спасява. По лъжичка сладко или сироп на ден почти мигновено пресича симптомите на настинка.

Обаче дъщеря ми направо мрази вкуса на черния бъз. На сироп криво-ляво го пие, обаче неразреден и след него поглъща огромно количество вода. Сладкото отказва с рев, казва че е отвратително на вкус. Е, черният бъз наистина има специфичен вкус, обаче е много полезен и не се прекалява с него, защото в големи дози е вреден.

Тази година опитвам нови рецепти, с надеждата дъщеря ми да не се инати така за този природен имуностимулант. Зърнах някъде снимка на черен бъз и сини сливи, видях че хората по света правят и такова сладко, затова реших да го пробвам и аз. Прочетох няколко чуждестранни рецепти, които набързо побългарих.

За сладкото от черен бъз и сливи ви трябват:

1 част зрънца перфектно узрял черен бъз

1 част сини сливи

1 ½ части захар

лимонена киселина

лъжичка канела по желание

Това сладко не е за преяждане, а за имунитет, така че не ви трябва голямо количество. По килограм плод е чудесно количество, според мен. Излизат около 4 бурканчета по 300 милилитра.

Черен бъз или свирчовина са онези, високи малко над кръста на човек храсталаци, чиито бели цветове в края на август стават на черни плодчета. Растението е отровно, ползват се само плодчетата. Те се ронят лесно, когато са едри, добре узрели и налети със сок. Ако са зелени или пък изсъхнали, се ронят много по-трудно, затова препоръчвам да берете добре узрели и свежи цветове.

Колкото по-високо като надморска височина расте черния бъз, толкова по-късно узрява. Така че, ако в равнината е поизсъхнал, в предпланинските части ще има свеж. Черният бъз расте край пътищата и го има в изобилие. По същото време зреят и сините сливи.

Изронете внимателно плодчетата на черния бъз. Те боядисват, така че бъдете подготвени за оцветени пръсти или сложете ръкавици. В сладкото не бива да попадат зелени зрънца или други части на растенията.

Нарежете сините сливи на парченца. Смесете плодовете в тава или друг съд, който се побира в хладилника, и ги залейте със захарта. Оставете да престои между 12 часа и ден, както ви е удобно. Плодовете би трябвало да пуснат сок.

После сложете тавата във фурна на 180 градуса, добавете канела, ако искате. Печете около 2 часа, или докато малко от сладкото, капнато върху порцеланова чиния, се задържи без да се разлива настрани. Добавете лимонената киселина и разбъркайте.

Това сладко не се отпенва. Нямаше пяна. Когато е готово, го сипете в сухи бурканчета и обърнете с капачката надолу, за да се херметизират. Готово! Имате имуностимулант за зимата.

Може да го хапвате на филийка или просто по чаена лъжичка на ден. Канелата не се усещаше в моето сладко, а вкусът на черния бъз беше по-приглушен. Приятното на сладкото от черен бъз е лекото хрускане на зрънцата, сякаш има ядки.

И така, ако като мен харесвате по-нетрадиционни рецепти или все да променяте нещо, тази рецепта е за вас:) Черен бъз и сини сливи – хем полезно, хем някак по-необикновено, нали:)

Бъдете здрави!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

Обичам българските плажове. На някои от тях ходя от дете и радостта, когато стъпя там, трудно се описва с думи. Взимала съм морски пясък за игри с дъщеря ми, но тази година направихме нещо повече. Събрахме по малко пясък от плажовете, които посетихме, за да започнем своя колекция.

Това е чудесно географско и сензорно помагало за всички деца, нещо като колекцията с камъни. На някои плажове пясъкът е черен, другаде златист. Има места с пясък, ситен като грис, а другаде е по-едър. Според мен е мило подаръче от морето, но е и нелош армаган за приятели в чужбина. Хем колекция със спомени, хем колекция с късче море.

За дъщеря ми направих вариант с пясък в малки бутилчици, както и етикети. За подарък за приятелски дечица – кутия с етикети от плажовете, плюс няколко празни етикета. Бутилчиците са от подходящи опаковки от козметика, има и купувани стъклени епруветки. Ако имате и бутилчиците, и етикетите, може да направите игра за наблюдателност, като се събират етикет и бутилчица с еднакъв пясък. Капачките не са залепени, за да може да се пипа пясъка. Ето защо препоръчвам да контролирате играта, ако не искате да намерите някой весел ден пясъка по пода у дома. Е, когато играете с пясък, винаги има и по пода, но това е приемливо.

КАК ДА НАПРАВИТЕ ЕТИКЕТИТЕ

Необходими са:

морски пясък, картон, лепило С200, четка, връвчица, маркер, кутийка

Препоръчвам първо да изберете кутийката, в която ще ги съхранявате, а не като мен да се утрепете да търсете кутийки с нужната големина, защото сте бързали. Нашите са малко над 7 на 11 сантиметра, обаче препоръчвам по-мънички. Хубаво е кутийката да е с прозрачен капак, според мен. След това, когато знаете големината ѝ, изрежете от картон етикети с нужната големина.

Ние с Елора правихме нашите облепени с пясък и от двете страни, но за дете е по-лесно да са облепени само от едната. Тогава то ще сложи картона на плота, ще намаже с лепило, после ще посипе с пясък лепилото над купичката. Ако лепилото е от двете страни, картонът омеква и натежава, и е нужна повече сръчност както за мазането, така и за посипването. Ще трябва повече да помагате.

Подложете нещо на плота, защото пясък ще има навсякъде, както и лепило. Не е лошо предварително да надпишете откъде е пясъка върху етикетите. Аз си носех пясък в каквото намерех – малки торбички, бутилки от вода. Нужна е само шепичка, защото ще съберете доста тежък багаж, ако вземете по повече и от няколко плажа.

Закачете етикетите, докато изсъхне лепилото. Аз ползвах дълга пръчка, на която ги нанизах като суджуци:)

Тази приятна колекция с морски пясък ще увеличавате с годините, а през зимата ще ви сгрява със спомени. Приятно плажуване от мен:

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

Изобщо не е задължително детето ви да се научава да плува самостоятелно, нито пък съм на мнение, че учителите по плуване са излишни, напротив. Тук ще споделя обстоятелствата, които подтикнаха Елора на проплува сама, защото могат да са от полза.

Срещала съм родители, които разказват как децата им се научили да четат или да смятат сами, а моето така се научи да плува. Разбира се, за да се случи това, имаше голям интерес от нейна страна и стимулираща среда. Това, според мен, е важно за всяко самообучение.

ДА ЗАПАЗИМ ЛЮБОВТА КЪМ ВОДАТА

Знаете, че бебетата обожават водата. Водата ги успокоява, водата може би им напомня за месеците в утробата на техните майки. Много ми се искаше да водя дъщеря ми на плуване за бебета, ала за съжаление нямах тази възможност по ред причини, нито пък разполагах с вана у дома. Затова пък я къпех във висока ваничка. Това може да направи всеки.

Високата ваничка прилича на кофа, а не на коритце. Има няколко фирми, които предлагат такива ванички. Дълбоката ваничка позволява бебето да се потопи до брадичката и да не изпитва неудобството от по-хладния въздух върху мократа кожа. Няма сапунисване и изплакване, защото измиващите вещества могат да бъдат опасни да бебешката кожа. Най-често се ползва само вода. Повече за къпането в дълбока ваничка прочетете тук:

Ползвахме нашата дълбока ваничка дълго, в пъти по-дълго, отколкото производителя ѝ предричаше:) Междувременно Елора стана на годинка и започнахме да я водим на басейни от време на време. Имам предвид нещо като три-четири пъти годишно, не редовно посещение на басейни. Тя буквално с всички сили опитваше да се добере до басейн, щом видеше такъв. Не желаеше да излиза от водата и се налагаше с баща ѝ да се редуваме да стоим с нея вътре. Нямаше начин край Елора да има басейн и тя да е извън него. Все-още няма.

На година и няколко месеца, виждайки морето и вълните за пръв път, тя буквално крещя от възхита и вълнение. Това наистина беше любов.

ПОЛЕЗНАТА ПОМОЩ

Не беше навършила две години, когато ѝ купих плувката за гръб. Тя се препоръчва за деца над 3 години и под 30 килограма. Марката, която аз купих, е SwimFin, но има и други, просто са с различна форма. Наложи се да пришия допълнително велкро, защото телцето на Елора беше доста по-тъничко от предвиденото. Ползвахме „перката“ докато Елора започна да тежи към 20 килограма, тогава потъваше до брадичката, така че ако детето ви е над 20 килограма, отчетете този факт. За четирите години, в които я ползвахме, веднъж подмених ластиците, защото бяха загубили еластичността си заради слънцето и хлорът в басейните.

Предимството на плувките за гръб е, че за разлика от поясите и плувките за ръце, те позволяват на детето да остане потопено във водата и не затрудняват движенията му. Така, пораствайки, детето става по-тежко и постепенно се потапя все повече, плувката го държи все по-малко и все по-малко му помага, докато в един момент то се почувства готово да я свали. Освен това плувката за гръб не може да се изхлузи, така че не е необходимо да сте на ръка разстояние от детето си, ако басейна е дълбок.

Плуването на Елора с перката беше като ходене във водата. Тялото ѝ не стоеше хоризонтално, а вертикално и тя движеше ръце и крачета, сякаш лази. Доста се забавлявахме с това:)

Първото сваляне на плувката беше в последния ден от морската ни почивка, когато Елора беше на пет. В бебешкия басейн се престраши и с много плискане успяваше да мине около два метра без помощ. Още не беше готова за плуване без помощни средства в дълбок басейн. Спомням си как няколко месеца по-рано, вдъхновена от друго дете край водата, беше опитала да плува без перка и беше много изненадана, че потъва.

Вече беше на шест години, когато отидохме на басейн за първи юни, но забравихме перката. Нямаше как да се върнем, затова ѝ предложих да ползва плувките, които имаше там. Стоях плътно до нея, защото се притеснявах, че може да се подведе, да пусне плувката и да потъне. Общо-взето я носех из водата. В някакъв момент тя ми каза да я пусна и доплува самостоятелно до ръба на басейна. Така се оказа, че може да плува без помощ. Странното е, че от престрашаването в бебешкия басейн предното лято, бяхме посещавали басейн само още веднъж.

Вече не плуваше хоризонтално, а вертикално, но тя не приема лесно съвети, така че плува в стил „кучешката“:) или по гръб. Тепърва предстои да усвои стиловете на плуване. През последната година посещаваме много по-често басейни, за наша радост, така че увереността ѝ във водата расте. На плажа плува с дядо си до шамандурата и обожава да се гмурка.

ПЛАВНИЦИ ЗА МАЛКИТЕ ПЛУВЦИ

Точно в деня, когато проплува сама, наша позната, която наскоро се беше научила да плува, ни даде чудесна идея. С Елора си говореха за новите си умения в плуването и тя предложи да ѝ купим малки плавници. Не големи и тежки, а от онези с малки перки, които няма да я дърпат надолу с тежестта и дължината си. Малките плавници помагат да се движи по-бързо и да е по-уверена във водата. Определено са от голяма помощ за „прохождащи“ плувци. Година по-късно Елора успя да скъса единия и напоследък осъзна, че вече не са ѝ толкова необходими. Така и не сме купили нови, просто не е поискала.

Надявам се нашият опит с плуването с малко дете да ви е от помощ по един или друг начин. Когато ѝ купих перката, не вярвах Елора наистина да проплува сама, просто много ми хареса как изглеждаше и колко повече сигурност даваше във водата, но ето че бях приятно изненадана. Не целя да омаловажа ползата от учителите по плуване, напротив. Ние скоро също ще се възползваме от учител.

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

Обожавам аромата на акацията. Като деца с приятелите ми ядяхме белите цветчета като бонбони. Това беше по времето, когато лакомствата бяха оскъдни и децата познаваха не само аромата, но и вкуса на доста цветя:)

Всъщност, цветовете на акацията са съвсем ядливи и даже има рецепти за панирани цветове. Дъщеря ми също харесва вкуса на суровото цвете.

Преди две години опитах за първи път да направя някакво сладко с цветовете на акация. Тогава намерих някаква рецепта, която препоръчваше да отскубна само белите листенца, които после се разтвориха в захарния сироп, обаче крайния резултат нямаше аромат на акация. Пълна загуба на време.

Тази година ми хрумна да пробвам метода от сиропа от люляк, но с цвят от акация. И стана! Чудесен, бледорозов сироп с аромат на любимата ми акация!

ПРОДУКТИ

1 буркан цвят акация

малко по-малко от количеството на този буркан горещ захарен сироп

(Захарен сироп се прави от равни количества вода и захар, затоплени на котлона)

лимонтузу или парченца лимон без кората, или и двете

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Наберете си свежа, разцъфтяла акация. Ако има буболечици, просто я оставете в открит съд за няколко часа, за да изпълзят. Няма нужда да я миете, по-добре я берете от чисти места или в дъждовен ден. Тя и без това цъфти в дъждовните месеци.

Наскубете само цветчетата, като махнете зелената дръжка на съцветието. Напълнете един празен буркан догоре, без да натъпквате цветовете.

Ако имате лимон, обелете кората му и го нарежете на кубчета. Добавете го в буркана. Аз слагам половин голям лимон в буркан с вместимост един литър, но това е въпрос на вкус. После лимонът не се усеща.

Залейте цветовете с горещ захарен сироп. Затворете с капачка и оставете да изстине. Оставете буркана да престои за десетина дни, до около две седмици в хладилника. Спомням си, че опитах сиропа след първите пет-шест дни и тогава имаше вкус на трева. На четиринайстия ден вече имаше вкус на акация.

Прецедете течността. Разредете сиропа на вкус с вода.

Ако няма да го изпивате веднага и не искате сиропа да се развали след още някоя седмица, го загрейте пак на котлона и добавете половин пакетче лимонена киселина на литър сироп. Не е нужно да завира, а само леко да се вдигне пара, за да се стегнат капачките от топлината му. Сипете в буркани, затворете ги и обърнете с капачките надолу. Така затворен, може да съхранявате акациевия сироп в обикновен шкаф например.

Първият път брахме акация около София в средата на месец май и мислех, че отдавна е прецъфтяла. Оказа се, че на по-високо акацията цъфти и в началото на юни. Напът за Самоков, в планината имаше много и пак си набрахме. Имаше дори прецъфтяващ люляк!

Отварата и сиропът от цветовете на акацията имат леко успокояващо действие, също противоглистно и отхрачващо, влияят добре на стомаха и червата. Но листата и кората на дървото са отровни, а суровите цветове могат да предизвикат гадене при някои деца, така че внимавайте. Сиропът има чудесен вкус, а и е полезен!

Да ви е сладко!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

С дъщеря ми сме ползвали най-различни комплекти с букви – обикновените пластмасови и бели, които се продават още от детството ми, комплект с магнитна дъска, шила съм букви от плат… Наскоро направих този комплект букви, който е съобразен цветово не само с гласните и съгласни звуци в азбуката, но и с видовете съгласни звуци – сонорни, звучни и беззвучни. Няма нужда да обяснявате тези подробности на малко дете, но е хубаво те да се съдържат в комплекта с букви, с което детето играе и учи. Така, чрез сетивата си, детето ще усвои разликата, а когато дойде време в училище да учи тези названия, ще му бъде по-лесно.

Комплект с букви не ви е нужен само, когато учите буквите. С него чак до първите класове ще пишете думи. В предучилищна група и първи клас звуците първо се изписват като червени и сини квадратчета. Червено за гласните, синьо за съгласните звуци. Преди детето да се учи да пише, то усвоява видовете звуци. Ето защо направих тези букви за Елора. Сега тя в последната предучилищна група и ѝ предстои първи клас. С братовчед ѝ, който е на четири, обичат да „пишат“ думички и по хладилника на баба си, така че сигурно ще им налепя магнитна лента и ще занеса един комплект и там.

Направата на този комплект не е скъпа, нито е трудоемка. Необходими са:

1 лист червен филц

1 лист син филц

1 лист синя EVA пяна

1 лист синя брокатена EVA пяна

парченце бяла EVA пяна

и по желание:

двойнолепящо тиксо

магнит на лист

парченце прозрачно PVC от опаковка

Червения филц е за гласните звуци: А, Е, И, О, У, Ъ.

Съгласни звуци:

Сонорни: Й, Л, М, Н, Р

Звучни: Б, В, Г, Д, Ж, З

Беззвучни: К, П, С, Т, Ф, Ж, Ц, Ч, Ш

Остават още четири букви:

Двойната съгласна Щ, двойните гласни Ю и Я, и беззвучния знак ь. Беззвучния знак ер малък съм направила от бял материал, за да е ясно, че няма звукова стойност. Обяснила съм на дъщеря ми, че той се поставя само до съгласна буква и тогава звукът става мек. Така може дори да си направите игра – да произнасяте звуците с ер малък до тях и без него. После добавяте и О и пак четете.

Буквата Й съм залепила с двойнолепящо тиксо върху парче прозрачен материал. Така детето може да докосва материала, от който е направена и подсъзнателно да свързва буквата с другите съгласни, а ченгелчето горе си стои на мястото. Хубавото на тези букви е, че те са изключително сензорни – детето може да прокарва пръстче по тях и да запомня как се изписват.

От цял лист А4 филц и EVA пяна излизат няколко комплекта букви. Аз препоръчвам да си направите първо един комплект и после още един-два. Така ще имате достатъчно букви за писане в по-късен етап. Можете, както вече споменах, да залепите на гърбовете им по парченце магнитен лист и да ги направите магнитни.

Големината на нашите букви е 3,5 см на 5,5 см. Двойните Щ, Я и Ю са по-големи, за да разбира детето дори на подсъзнателно ниво, че те съдържат повече от един звук. Вие, разбира се, можете да ги направите и по-едри, но за мен тази големина е достатъчна.

Изрежете си първо нужния брой правоъгълничета от съответния материал. После очертайте буквата мислено или в краен случай с изтриващ се маркер, например за бяла дъска, но не и върху филца. Там написаното ще остане, така че не пишете. Ако ви е по-лесно, първо изрежете правоъгълничета от хартия, изрежете буквите от тях и тогава ги прекопирайте върху филца и EVA пяната. Възможно е да сгрешите едно-две, но материала ще ви стигне.

Изрежете с малка ножичка, удобно е да е с извит край, за да станат по-плавни линиите.

Така един голям комплект букви ще ви излезе около пет, до десет лева, но ще предлага много информация за усвояване. Моята дъщеря е особено впечатлена от брокатените букви. Да си призная, на мен също са ми много приятни на допир.

Желая ви весели игри с буквите от българската азбука!

Евел Инара

Покрай изолацията бяха създадени много видеоуроци за деца, на всякакви теми. Ето как проблемите раждат добро. Прекрасно е! Видеоуроците на български език по принцип са рядкост, затова ги събирам тук. Няма да добавям приказки, от тях имаше много, а и аз съм претенциозна на тема четене на приказки за деца. Ще споделя уроците по музика и пеене, по танци, по приложни изкуства, които истински съм харесала и бих препоръчала. Сигурно съм пропуснала доста, така че, ако знаете за още видеоуроци на български език, моля да ги споделите, за да ги добавя.

МУЗИКА

Бебешка музика:

Весели песнички с движения, предназначени за най-малките. Съпровод на пиано, също и народни песни, подходящи за мъници. Много са полезни, особено за онези деца, които живеят на места без такива сбирки. Елора, прясно навършила седем, също научи една-две нови песнички от този концерт, макар да е далеч от възрастовата група.

https://bit.ly/3bWmiwn

Отделни песнички от Ели и Бебешка музика. Търсете видеата от март, април и май 2020-та:

https://www.facebook.com/pg/bebeshkamuzika/videos/?ref=page_internal

Малки приказки:

Весели песнички в съпровод китара. Покрай концерта на Бебешка музика открих и тази свежа, артистична дама:

https://www.facebook.com/pg/malkiprikazki/videos/?ref=page_internal

Пейте с Рони:

Няколко кратки видеоурока на читалище „Васил Левски“, на чийто канал има и доста приказки. Уроците с Рони са занимателни и полезни, стават и за деца в предучилищна възраст, но и за първите класове.

Ютюб каналът на читалище „Васил Левски“:

https://bit.ly/35nIFZd

Пиано с Мария Каракушева:

Видеоуроците са кратки, качени на страницата на пианистката във Фейсбук. Според мен са подходящи за деца в училищна възраст и всички пораснали. Много елегантно поднесени, разбираема и полезна информация.

https://www.facebook.com/pg/MariaKarakusheva/videos/?ref=page_internal

ТАНЦИ

Dance Station:

Тук бяха качени уроци по танци за деца – латино и бални танци, джайв, джаз, народни танци. Има и зумба за деца, и видеа не само за деца. Забавни, около 30 минутни уроци, които ни запознават с танците и ни раздвижват.

https://bit.ly/2WiOh2z

ПРИЛОЖНО ИЗКУСТВО

Има много видеа за рисуване на английски например, но на български не са чак толкова, особено изпипаните.

Студио Моливче:

Броене и рисуване, само рисуване… Някои са за деца в почти яслена възраст, други за класовете, че дори и родителите ще научат нещичко.

https://bit.ly/2WbJG2i

НАУКА

Музейко:

Доста полезни видеа с таг #МузейкоВкъщи ще откриете на страницата във Фейсбук. Подходящи за деца в предучилищна група, както и начално училище, но и аз ги гледам с интерес.

https://www.facebook.com/pg/muzeikobulgaria/videos/?ref=page_internal

Издателство „Просвета“:

Видеоуроци от първи до седми клас. Дано останат безплатни. Като майка, която обучава детето си вкъщи, те ми помагат за сверяване на информация, а детето ми се упражнява да усвоява знания, предадени от непознат учител и не в онази занимателна форма, в която се стремя да преподавам аз. Уроците не са весели или вълнуващи, но пък са полезни.

https://bit.ly/2KMDKYg

Пълнощастие и Мое умно бебе:

Няколко видеа от мен, които не са съзадени сега, но могат да бъдат полезни за научаване на буквите и развиване на вниманието при деца в детската градина.

Два урока по четене с приказка. Тук няма сричане, само споменаване на буквите:

https://bit.ly/2yZvQbk

https://bit.ly/3aTvS1F

Показване на карти с думи по метода на Глен Доман:

https://bit.ly/2YnhmMZ

https://bit.ly/3d8EzHc

https://bit.ly/2YmJNuH

https://bit.ly/2YzsWoH

https://bit.ly/2SqmEDN

без споменаване на буквите:

https://bit.ly/3bUzkKF

https://bit.ly/3aOEFSt

https://bit.ly/3aReWJm

https://bit.ly/3f50DnI

https://bit.ly/2SqNRGl

Песничка с буквите:

https://bit.ly/3d9Jrf7

ГИМНАСТИКА

Спортен клуб по художествена гимнастика „Нюанс“:

Дълги около час тренировки за деца в ранна училищна възраст. Според мен те са и тест дали този спорт е подходящ за детето ви – просто му пуснете някоя тренировка и се пробвайте.

https://www.facebook.com/pg/NuanceSportClub/videos/?ref=page_internal

Моля, не пускайте на децата си видеа, които не сте гледали. Гледайте новите видеа заедно, за да сте сигурни, че детето ви не получава информация, която вие не желаете то да получи. Не очаквайте, че целия свят е добронамерен и не прокарва нечии идеологии. Бъдете бдителни, защото забавлението е най-лесният път до умовете на децата ни. Аз съм гледала повечето от тези видеоуроци и за мен са чудесни, но ще има и нови, ще се промъкват реклами между видеата. Същото се отнася и за детските филмчета. Те градят светогледа на децата, отразяват се в отношенията им с най-близките, диктуват поведение и дори рисуват бъдещето на децата, на целия свят. Помислете как говорят героите, какво казват на детето ви. За нас, възрастните, някои неща може да са просто смешни, но за децата да са пример. Затова, нека не очакваме децата ни да бъдат научени на ценности извън семейството си. Това е наша, родителска грижа.

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО: