Много лесно и практично занимание, както за мъници на около три годинки, така и за доста по-големи деца, включително и в класовете. Можете да прикачате парченца плат върху всякакъв стиропор – и върху опаковки, и върху специално закупени форми, например за украса на изкуствени великденски яйца. Стават много ефектни. Вкъщи понякога ни попада някоя и друга стиропорена тарелка, тогава имаме повод за този творчески проект.

ТРЯБВАТ ВИ:

• нещо от стиропор
• парченца тънък плат – нарязан на около 2/2 см
• фиба за коса

От някакви стари, по-тънки дрехи изрежете двайсетина парченца, по възможност в различни цветове. Аз не изхвърлям парченцата плат, изваждам ги и ги съхранявам за следващата апликация. Разбира се, не развалям творбата веднага, а след седмица и никога пред детето.

КАК СТАВА:

Фибата има по-дълъг край, който е удебелен накрая. С него натискате в средата парчето плат, което е сложено върху стиропора. После изваждате фибата, а плата остава забоден.

Можете да залепите лейкопласт в прегънатата част на фибата, за да е по-удобна за хващане. Ако пък нямате фиба, бихте могли да опитате да я замените с подострен молив например. Но с фиба се получава най-добре.

Ако детето е малко, можете да го оставите просто да забожда плата с фибата, без да гони форми. Ако е по-голямо, може да нарисувате простичка фигура върху стиропора. Можете дори да разиграете апликирането като тип сортер:

Направете две/три кръгчета и забодете във всяко различен на цвят плат. Детето трябва да запълни всяко кръгче със съответния цвят плат.

Непременно наблюдавайте детето, за да не лапа фибата или парченцата плат. Вкъщи не сме имали проблеми точно с фиби, но винаги имам едно наум за лапането, при това не само за деца до три години. Моята дъщеря, а и аз съм живият пример, че поглъщане на дребен предмет е вероятен и във възрастта между 3 и 5 години, че и нагоре. Дъщеря ми си е играла с бобчета още преди да навърши две години и смятах, че няма да имаме инциденти с дребните предмети. От опита си съдя, че децата слагат в уста предмети с гладка повърхност, най-често от метал или пластмаса – пръстенчета, тухлички строител, батерии за часовник, монети… Имайте едно наум.

Надявам се апликацията върху стиропор да ви е допаднала. Тя дава възможност да използваме опаковките от стиропор поне още веднъж.

Евел Инара

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Аз съм от онези родители, които се опитват да избягват подобрителите в храните. Рядко купуваме сладкиши, при това само от проверени места. Бисквитки, кексове, сладолед, тортички си правим сами, за да избегнем всякаквите химични добавки. Хапваме сладко, но гледаме поне да е домашно:)

Моята дъщеря, също като мен, много обича сладкиши и особено се впечатлява, когато те са красиво украсени. Ето защо направих захар, оцветена с цветове на роза, с която да поръсваме кексчета и тортички.

Канех се още от ранна пролет, но се разбързах чак когато видях, че и розите прецъфтяват. Захарта с рози запазва и лек аромат от цветята. От някои видове тя ухае по-силно, от други по-слабо, но цветът винаги е чудесен. Препоръчвам да правите наведнъж малко количество захар, за да изсъхне удобно. За една доза ви трябват:

• Две рози
• 200 грама бяла, кристална захар (1 чаена чаша)
• блендер/чопър
• лист хартия за печене, за удобство
• фурна с вентилатор по възможност

Уверете се, че розите са чисти и сухи. Аз избирам разцъфтели и почти прецъфтяващи рози, на които листенцата лесно падат. Откъснете листенцата и ги сложете заедно със захарта в блендер. Смелете, докато станат на почти еднородна смес.

Яркорозови рози оцветиха до светлолилаво захарта, а червени – до наситено лилаво.

Разстелете оцветената захар в голяма тава, върху лист за печене. Включете фурната на 50 градуса с вентилатор. С вентилатор става много по-бързо. Имам и дехидрататор, но ме мързеше да го вадя, затова пробвах с фурната. Розовата захар изсъхва за двайсетина минути.

Разбърквайте често с лъжица, така че да разчупвате създалите се по-едри кристалчета. Ароматът от розовата захар ще се усеща още във фурната – ако сте попаднали на по-ароматни рози, ще ухае силно, когато я отваряте. Но когато поръсите захарта и докато си похапвате сладкиша, аромат на рози вероятно няма да се усеща. Той присъства в буркана със захарта, но е твърде ефирен, за да бъде усетен, освен ако не хапнете цяла лъжица, както опитва да прави дъщеря ми.

Изчакайте захарта да изстине и се уверете, че е напълно суха. Съхранявайте я в плътно затворен буркан далеч от слънчева светлина. Според мен бурканче от тази ароматна захар е чудесно подаръче за някой празник, особено през зимата.

Оцветената захар се прави много лесно с цветните листенца на всякакви ядливи цветя:

Горски и обикновени теменужки, люляк, глухарче, роза, лавандула, слънчоглед. Можете да я приготвите и с листенца прясна мента.

Да ви е красиво и вкусно!

Евел Инара

Майка ми разказва как когато съм се родила, била някак разочарована:) Кога ще си играя с това бебе? – питала се. – То само спи и яде!

Майка ми просто нямала търпение да общува с бебето си, но и се била сблъскала с огромната разлика между реалността и това, което повечето от нас си представяме като игра, докато още не сме станали родители.

Играта развива ума на децата. Доказано е. Но когато бебчето се появи в нашия дом, остава още много време преди играта на кукли, колички или гоненица. Добрата новина е, че има стотици начини да играете с бебето си още от раждането му.

ПЪРВИТЕ ТРИ МЕСЕЦА:

Първите три месеца са наричани четвърти триместър, тогава бебчето едва-едва обръща внимание на света. За него през първите месеци светът е мама, тате и който още живее в дома му. Бебето спи много, тепърва започва да фокусира погледа си по-далеч от трийсетина сантиметра, не харесва да е без дрехи и предпочита да е сгушено в някой от родителите си. Играчки почти не му трябват.

Още докато бях бременна, бях купила за дъщеря ми дрънкалки за ръцете и крачетата, подариха й огромни мечки и други плюшени играчки. Мъжът ми настоя да купим текстилна овчица с бял шум, която аз не исках, а после се оказа, че е много полезна. Общо-взето, от играчките в стаята на Елора първите месеци се обръщаше внимание само на въпросната овчица и на един бял мечок с тъмно носле, който Елора мислеше за гърда и усилено флиртуваше с него.

Играчките, които наистина ще ви бъдат полезни в този период са контрастните, в черно-бяло, които привличат погледа на бебето. ТАЗИ статия за зрението на бебето ще ви разясни ситуацията с контраста.

Още преди Елора да се роди, опитвах да си играя с нея. Може само аз да съм си играла, кой знае:) „Почуквах“ лекичко по корема си, а тя риташе отвътре на същото място. Не всеки път ставаше и продължаваше не повече от две-три минутки, но за мен беше общуване.

Трябва да помните, че и след като се роди, през първите месеци бебчето ще задържа вниманието си за съвсем кратко. Можете да задържите погледа му, то да се взира във вас – най-простичката игра – но щом забележите, че извръща очи или търка личице, прекъснете играта. Иначе може да последва плач. Бебчетата бързо се уморяват.

Моето бебе категорично не харесваше събличането в първите три месеца, така че масажът като игра отпадна. Ще отбележа, че думата „масаж“ е твърде силна за нежния допир, от който се нуждаят бебетата. Аз малко се обърквах от тази дума тогава.

Игра с проследяване на звука ще развие по-бързо умението на бебето да се извръща в посока на дрънкалката, която местите покрай него. Но в този период бебетата лесно се адаптират. Детето може да реагира на първите подрънквания, а след това да привикне и да не обръща внимание. Така лекарите проследяват умението на бебето да се учи – докато спи, пляскат с ръце или светват лампа. Първите пъти бебето се стряска, но постепенно спира да се влияе от дразнителя. Ето защо, когато играете със звук или светлина, бебето трябва да е будно, а стимулът да се променя. Подчертавам – играта продължава съвсем кратко, секунди, минутка.

Много харесвам идеите за физическо развитие на Глен Доман. СТАТИЯТА ще ви даде много идеи как да играете с бебчето си и да развивате тялото и ума му.

ТРИ-ШЕСТ МЕСЕЦА

Бебчето още е мъничко, но вече вижда надалеч и не спи толкова много. Започва да различава цветовете, ала все-още контрастът е онова, което привлича погледа му. Ръчичките му ще успеят да задържат дори стъклено бебешко шише, виждала съм го.

Всяко взаимодействие с вас е вид игра за бебето. То иска да чува гласа ви, да копира усмивката ви, да повтаря интонацията на думите ви.

Бебето ще започне да се обръща в креватчето и да иска да стои изправено на крачетата си, докато вие го държите. То ще харесва да подскача, докато е в ръцете ви, и така ще тренира крачетата си. Дъщеря ми например много искаше да виси надолу с главата – непрекъснато се отпускаше назад, когато я вземех на ръце и после разглеждаше всичко.

Когато Елора беше бебе, малко се притеснявах дали трябва да я оставям да подскача на крачетата си. Знаете как е: все се намира някой, който да подметне, че нещо е вредно или опасно за бебето и вие решавате да не рискувате.

Глен Доман щеше да ми е много полезен тогава, но поне не го открих твърде късно. Горещо препоръчвам неговите физически упражнения – дори да не ги правите, ще добиете представа кое е полезно за бебето и защо не трябва по цял ден то да е в шезлонг, количка или креватче. Оставяйте бебето там, само когато нямате възможност да го пазите да не се нарани. През останалото време заложете на свобода на движението.

Говорете на бебето. Пейте му. Разказвайте му сензорни приказки – просто измислени историйки, съчетани с докосване и галене на крачетата, ръчичките, лицето…

ШЕСТ – ДВАНАЙСЕТ МЕСЕЦА

Идва време на захранването, което също е вид игра. Някой ще се възмути – с храна не се играе. Така е, обаче за бебето всичко е игра. Опознаването на света е игра. Думата „игра“ има безброй значения – от забавление, през танц и свирене до състезание и дори надмощие. „Игра“ означава взаимодействие с нещо, общуване.

Отпуснете се. Когато детето ви започне да се интересува от твърда храна, то ще трябва да си „поиграе“ с нея. Може да предпочетете пюрета и каши, но плюейки ги и бъркайки в купичката, детето пак ще играе, изучавайки храненето. Ако пък си харесате „Захранване, водено от бебето“ (ЗВБ), бебето ще може самостоятелно да изследва структурата, вкуса, цвета, тежестта на парчетата твърда храна.

След шестия месец освен общата моторика, игрите започват да развиват и фината моторика. Ето защо аз и Елора много се забавлявахме със ЗВБ. От физическа гледна точка, бебето ще започне да седи самостоятелно. Така ще има напълно нова перспектива към света. Ще преминете към лятна количка, ако ползвате количка. Детето ще е започнало да отказва да лежи в количката, а после и да седи в нея. Разходките няма да са време за сън, а за разглеждане и пипане.

Препоръчвам ви да вадите детето от количката при всяка възможност. Ако му позволите да се измори, то ще заспи по-лесно и за по-дълго после. Играта с бебето е прекият път към вашата почивка и особено към нощния сън на семейството:) Татковците ще ви бъдат благодарни, защото и тяхната не е лесна – прибират се при една изтощена мама, която има спешна нужда някой да я отмени поне за няколко часа. Моят съвет е да играете с бебето си при всяка възможност. Вие не сте просто родител, който отглежда дете. Заедно с бебето вие сте двойка, която си прави компания – точно като двама приятели.

ИГРАЧКИ: Детето ви ще харесва всичко и ще иска да го докосне. Всички предмети от бита, които няма да го наранят, са подходящи за представяне. Това е времето на „КОШОВЕТЕ СЪС СЪКРОВИЩА“. Ще ви бъдат полезни и картинки или фигурки на животни, по възможност реалистични. С тях и с вашия пример към осмия месец детето ще започне да повтаря първите срички-думички като „па-па“, „ко-ко“, „му-му“. Детето ще може да открива картинка или фигурка, за която попитате. Търсенето ще отнема към минутка, не бъдете нетърпеливи. Ще трябва да повторите няколко пъти молбата си, с прости думи: Къде е патето? Па-па? Къде е патето?

Докато бебето още не може да ходи, обикаляйте дома с него и му показвайте разни по-съществени места. Бабите и дядовците на Елора й показваха плаката с котка, статуетката на куче, вратата, огледалото, прозореца, мивката. Тя ги сочеше, щом я питаха къде са и това беше тяхната малка игра.

Често ние, родителите не приемаме с радост, ако друг човек показва нещо на детето ни. Това е малка, родителска ревност. Умът ни подсъзнателно търси кусури – аз знам кое е най-добро, ти ще покажеш това и ще си тръгнеш, а после аз ще трябва да го пазя да не падне… И аз съм си мислила такива неща:) Обаче, всяко взаимодействие е дар за детето ви (стига да не го излага на непосредствена опасност). Научете се да сте благодарни. Ще мине време и все по-малко хора ще се спират на улицата, за да обърнат внимание на детето ви, за да му се усмихнат и да му кажат колко е сладичко. Благодарете, усмихнете се. Бъдете пример за детето как трябва да се държим, когато ни обръщат внимание и когато роднините ни помагат.

ДВИЖЕНИЕ: Наближавайки първата си годинка, детето ще става все по-независимо в движенията си. Не се страхувайте чак толкова от мръсотията и от падането. Бебетата, които са имали възможност да се научат навреме, умеят да падат някак на каданс, като най-високо почти винаги е главата. От тази глава всъщност трябва да се пазите вие, защото всеки родител е виждал звезди посред бял ден и почти е изпадал в несвяст след сблъсък с главата на малкото си отроче. Надвесени над детето, често получаваме рязък удар в брадичката със силата на гюле:)

Бебето ще започне да пълзи и целият ви дом ще се превърне в игрална площадка. Ще трябва да вдигнете по-високо някои вещи, да заключите някои шкафове, но само ако съдържат опасни за бебето вещи. Иначе ви препоръчвам да ги включите в графа „играчки“.

Преградете изхода към стълбища и прозорци, към тоалетната, за да няма игри с тоалетната чиния. Не оставяйте бебето само, но не ограничавайте движенията му, доколкото е възможно. Не ползвайте креватчето като място за игра.

Моят опит показа, че проходилките са ненужен разход.Имахме проходилка за бутане – Елора не я е бутала нито веднъж, само играеше на игрите й. Проходилката беше дървена, на реномирана марка, но шумеше много, ако се движи по пода. Имахме и повод, с който да се помага на бебето да пази равновесие, когато е на два крака. Елора лягаше на земята, ако го сложа и не искаше да стане. В този нестабилен период ползвах дрешки с качулка и наколенки. Препоръчвам ги:)

Не се подвеждайте от въпроси „Играе ли си само?“. Истинската самостоятелна игра, белег на интелигентност, започва към четвъртата-петата година. Тогава детето започва да разиграва самостоятелно ролеви игри. Започва да си измисля занимания, а не просто да разглежда, макар да има и други възможности. Има деца, които предпочитат да общуват повече и други, които обичат спокойствието. Бебето ще подритва и подръпва някоя играчка за няколко минутки, това е. Отърсете се от представата, че за него е добре да играе само и да не общува. То тепърва ще започне да забелязва други деца, макар че едва ли ще взаимодейства с тях. Малките деца са отворени към родителите, към най-близките, към животните – те ги вълнуват. Постепенно, след първата годинка започва приобщаване към външния свят.

Важно е да се знае, че общуването с един конкретен човек през по-голямата част от времето е ключово за развитието на малките деца. Доказано е, че бебетата, за които се грижат социални работници на смени, изостават в развитието си точно поради тази причина – хората често се сменят и то не успява да изгради връзка с никой от тях. Затова, останете си вкъщи поне през първата година и се насладете на играта с вашето бебе.

Поддържайте връзката между вас, докато детето расте и се променя, за да умеете да общувате с него и когато е на една, и на шест, и на шестнайсет години. Тази връзка лесно може да бъде прокъсана – в заетите ни делници, докато тичаме между домашните задължения и работата. Умението да играем с детето ни е ключова за взаимоотношенията ни.

ИГРИ СЛЕД ШЕСТИЯ МЕСЕЦ:

Ку-ку, буба лази, вземи-дай, къде е предмета/животното, издаване на шумове с уста или от почукване на предмет, въздушни бани, къпане, плуване за бебета, сензорни игри като топло-студено, меко-твърдо, светло-тъмно…

Темата за играта е необятна. Важно е да знаете, че ключът към тази игра през първата година сте вие, най-близките хора на бебето. Насладете се на сладката връзка помежду ви, на малките си родителски победи и открития, докато се учите да общувате, тоест играете:)

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

Моето дете приветства всякакви занимания, които по принцип не са й позволени – като използването на чук например:) Подобна игра е всъщност много полезна за сръчността, за силата на ръцете, за връзката между око и ръка, а и за изразходване на адреналина. Ето как използвам опаковки и неща, които иначе просто изхвърлям, за да ги предложа за игра. Чудесно е, че играчката няма да ви струва нито стотинка и няма да заема място в дома ви.

Първата игра е ЗАБИВАНЕ НА ПИРОНИ

Ясно е, че не са истински пирони. Аз дълго време отлагах да предложа тази игра, защото си бях наумила да купя тий за голф вместо пирони – това са онези пластмасови или дървени държачи, на които се слагат топките в голфа. Има ги в Декатлон. Обаче, след като се мотах цяла година, накрая установих че и обикновени, начупени пръчици вършат работа. По-лесно ще ги начупите, ако са изсъхнали.

Вместо парче дърво, забиваме дървените „пирони“ в тарелка от стиропор. Тарелките са често срещани като опаковки на гъби, месо и други храни. Ако имате по-дебело парче стиропор, още по-добре. Сложете тарелката обърната с дъното нагоре върху дъска за рязане. Така няма да нараните масата с тази игра, а и ще има повече място за забиване на „пироните“. За чук предложете дървения чук за месо. Ако имате дървени инсрументи-играчка, още по-добре. Друг вариант е по-голямо дървено блокче от детски конструктор.

Дъщеря ми е вече на шест и на вилата й е позволено да забива истински пирони в парчета дърво, но тази игра все-още й харесва. Макар да избягвам продукти, опаковани в тарелки, от време на време и аз купувам такива. След като Елора забие всички пръчици, вече с по-чиста съвест мога да изхвърля тарелката.

Има вариант да нарисувате с химикал някаква форма върху тарелката и детето да забива пръчиците по нея. За по-големите, които търсят смисъл в заниманията си, това е нелоша идея.

ТРОШЕНЕ НА ЧЕРУПКИ

Забавното на яйчените черупки е, че са кухи и крехки. Обемни са и лесно се чупят. Предлагам ги в дървено хаванче, но ако издържате на шум и не ви тревожи тежестта, и месингово може да свърши работа. Задължително измивам яйчените черупки и ги изсушавам, за да няма риск ако детето ги пипа.

После може да ползвате натрошените черупки за подхранване на почвата – в саксиите или в градината. Хем и детето ще е помогнало:)

Не очаквайте детето да е заето с тези занимания цели дни или часове. Може и да почука десетина минути и да приключи. Всъщност, най-често толкова е времето, което малките деца задържат вниманието си върху нещо.

Желая ви весели игри!

Евел Инара

РАЗГЛЕДАЙТЕ И:

Да, медът от глухарчета не е пчелен мед. Той е сладко, което обаче е много вкусно и много полезно. Освен това се прави изключително лесно. Ако се получи по-редичък, може да се ползва като сироп за разтваряне с вода или за подслаждане на чай. Вкусът му е богат, на цветя, без горчиви нотки.

Напоследък съм запалена по приготвянето на всякакви рецепти с цветя и билки. Правим си сладко от акация, домашен ментов ликьор, разни лосиони с билки… Мисля да пробвам и рецептата от панирани глухарчета тази година:) Но, сега рецептата за мед от глухарчета:

Първо трябва да наберете цветове на глухарчета – без дръжките. Не е важно дали са разцъфтели или са пъпки, те ще се затворят, щом ги откъснете. Важно е обаче да берете по-далеч от натоварен път или градски тревни площи, за да са възможно най-чисти цветовете. Наберете количество, което ще поберете в тенджерите, които разполагате. Например аз правя сладкото в трилитрова тенджера, затова бера не повече от три чаени чаши цвят (понатъпкани).

НУЖНИ СА ВИ:

2,5-3 чаени чаши цветове от глухарче.

1 лимон

1 кг захар

1 литър вода

пакетче лимонена киселина

Аз започвам да приготвям моя мед от глухарчета следобед или надвечер, когато сме се върнали от разходка. Хубаво е, че през пролетта доста вали, тогава цветята са по-чисти и няма много буболечици по тях.

Оставете за два-три часа набраните цветове в широка чиния или друг подходящ съд на открито, за да се махнат буболечките. Трябва да ги приберете преди да мръкне, защото иначе цялата процедура ще е нахалост. После по-добре не мийте цветовете. Сложете ги в тенджерка, залейте с водата и нарежете лимона на парчета, но без кората.

Сложете тенджерата на котлона докато заври. Оставете за през нощта – между 6 и 12 часа.

На сутринта (или когато се събудите, може и по-късничко) прецедете сместа и добавете захарта. Сложете на котлона, на средна сила. Мен ме мързи да бъркам, затова оставям да къкри и само от време на време проверявам как е. След 30-40 минути медът ще започне да се сгъстява.

Когато се появят ей такива мехури/пяна като на снимката, вече е по-гъстичък. Проверете като капнете капка върху чинийка – ако капката не се разлее настрани, добавете лимонената киселина. Разбъркайте и махнете от огъня.

Аз веднага пълня бурканчета, затварям ги и ги обръщам, за да се запечатат. Но нашият мед от глухарчета бива изпапкан още доста преди да захладнее:) Много е вкусен с палачинки, гофрети или просто за подслаждане в чая.

Евел Инара

МОЖЕ БИ ЩЕ ВИ ХАРЕСА И:

2 листа, 4 странички

размер на лист 21/21 см

цена 40 лева

възраст – от годинка до предучилищна възраст

Тази мека книжка създадох за малката Адриана, която по това време беше почти на 13 месеца. Майката на момиченцето беше харесала няколко игри, една от които беше пералня с пране – защото Адриана се увличала да изважда дрехи от пералната вкъщи.

Част от интересите на момиченцето бяха също циповете, животните и топките.

Винаги съчетавам игрите в книжките, така че отделни елементи да могат да се ползват по няколко начина. Не харесвам нефункционалните странички, така че моите книжки нямат корици.

Името на Адриана е пъзел с мишлета. Тези мишлета са сензорни-торбички. Пълни са с два различни пълнежа, по които се съчетават две по две. Освен това са сортер по цвят, а могат да се подреждат и по дължина на опашките. Всяко мишле е сричка от името на Адриана. Мишлетата се пъхат в тунелчета от плат – не с лекота, а малко по-трудно, за да има истинска полза от тази игра.

На втората страничка са представени цифрите от 1 до 4 със съответния брой мишлета. Тази игра е любима на повечето деца – да надничат зад капачетата.

На третата страничка е котето, което трябва да бъде нахранено. Да, котето яде мишките от първата страничка. Има и четири кърпи с нещата, които би изяло едно коте – насекомо, мишка, птичка, рибка. Тази игра имитира ваденето и пъхането на дрехи в пералня, но в нея е включен и цип, който Адриана харесва.

Очичките на котето се отлепват, Адриана в някой момент ще го установи. С главата на котето ще може да научи думички като уши, очи, уста, мустаци, нос, докато играе с мама или татко и с книжката.

На последната страничка е ципът към прозрачния джоб, в който попада храната за котето, след като бъде напъхана в устичката. Отварянето на ципчето вече има причина – да бъдат извадени елементи. Много деца имат нужда от добра причина, за да извършат конкретно действие.

Много приятно ми беше да измисля тази книжка за Адриана. Получи се наистина функционална, макар да е с две странички. Винаги препоръчвам на родителите да играят с децата си, да им покажат поне в началото възможностите на книжката, която са поръчали. Има деца, които не обичат да им се месят, но повечето ще приветстват компанията ви. В крайна сметка децата се учат да играят, както се учат на всичко останало.

За повече информация за книжките и други играчки, моля, свържете се с мен на страницата на Мое умно бебе във Фейсбук.

Евел Инара

МОЖЕ БИ ЩЕ ХАРЕСАТЕ И:

Да си призная, все по-малко харесвам листовете и картите за обучение. Не че съвсем ги отричам, но забелязвам как се забавлява дъщеря ми, докато подскача, подхвърля или държи в ръцете си нещо, чрез което придобива знания. За нея въпросният развиващ материал е играчка, не учебно пособие. Затова вкъщи математиката влезе с КАПАЧКИ, МОНТЕСОРИ МЪНИСТА, СЕНЗОРНО СМЕТАЛО… А тези кубчета са й особено любими.

Подходящи са дори за мъници на годинка, но и на първолаци ще се харесат. Направих първо обикновено кубче, подобно на голям зар – онова раздърпаното, с червените точки. То е на няколко години. На страните му има от една до шест точки. Детето хвърля зара и казва цифрата, която му се е паднала.

Играта се прие с огромен ентусиазъм, сигурно заради подхвърлянето. Моята щерка във всичко държи да се редуваме, затова и тази игра протича така. Аз понякога нарочно греша, а тя ме поправя.

После ми хрумна да направя още един зар – от 7 до 12 точки на всяка страна. Така въведох повече числа за игра. Вече можехме не само да броим, а и да събираме и да изваждаме. Някъде към петата годинка децата са готови за смятане, може и по-рано. Ще забележите кога детето ви е готово. То трябва да брои поне до 20 и да осъзнава последователността на цифрите. Започнете събирането с най-малките цифри, първо само със събиране и никога не принуждавайте детето си да смята, ако не желае. Заиграйте го, помогнете му. За изваждане детето ще е готово може би година по-късно.

Най-късно добавих кубчетата с изписани цифри. Те са с цифри от 0 до 5 и от 6 до 11. С четири кубчета имаме възможност да играем на повече игри и да заобичаме математиката:

• да затвърждаваме броенето и значението на цифрите и числата
• да събираме и изваждаме
• да търсим броя точки, съответстващ на цифра и обратното
• да умножаваме след време
• да упражняваме двуцифрени, а и три и четирицифрени числа след време

Подхвърлянето, играта на късмет кой ще хвърли по-голямо число или дори самото любопитство при хвърлянето на зарче вълнуват децата. Кубчетата се изработват изключително лесно – просто изрежете 6 квадрата от картон, нарисувайте им числа или точки, залепете ги с тиксо и сте готови.

Както виждате, нашите кубчета не са идеални, дори съм ползвала изрисуван кашон, защото вкъщи се рисува върху всяка подходяща повърхност.

Така че – дали детето ви тъкмо прохожда или вече е първолаче, направете си такива зарчета-кубчета и играйте! Математиката може да бъде забавна!

Евел Инара

4 листа, 8 странички

размер на лист 21/21 см

цена 80 лева

възраст – от годинка до предучилищна възраст

Винаги съм обичала шиенето, още откакто бях в предучилищна и правех дрехи за куклите си. После имаше голям период, в който сама си шиех дрехите, а когато се роди Елора, започнах да правя играчки и дрешки за нея. Шиенето ме успокоява, макар да нямам почти никакво време за хобито си. Обичам да правя играчки – по час вечер, след като се прибера от работа и понякога предиобяд.

Ако се чудите – професията ми също е творческа, макар да е далеч от шиенето. Удоволствие е да видя готовия проект, сътворен от ръцете ми.

Книжката за трите прасенца беше поръчана от майката на Александър, когато момченцето наближаваше 3 годинки. Книжката е от 4 листа, 8 странички с игри. Името също е игра във всяка от моите книжки. Няма празни корици:) Игрите в книжката са свързани – така тя има много повече функции на по-достъпна цена.

Книжката е безопасна и подходяща за деца над годинка. Нагоре възрастта няма ограничение. Децата играят различно в различните възрасти. След четвъртата-петата годинка ще могат да разиграват истории с книжката. Преди това ще упражняват фината моторика, ще експериментират, ще се научат да правят разлика между едно – две – три, което съвсем не е проста работа:)

Започваме с името-пъзел по цвят. Понеже няма как безопасно да съберем пъзел от 10 отделни буквички на страницата, правим пъзел с три части, както името се пренася и три прасенца до тях. Пъзелът е и по големина на прасенцата.

Втора страничка е посветена на цифрите до три. В три джобчета с цифри се крият кукли за пръстче: 1 вълк, 2 пиленца, 3 прасенца. С тях се разиграва приказката.

Трите материала за къщичките са представени като сензорни торбички със слама, пръчици и камъчета. С тях могат да се правят опити да бъдат издухани, подобно на вълка. Детето ще определя кое е по-леко и по-тежко, по-твърдо или меко. Сензорните торбички са и сортер по вид.

Къщичката от слама. Тя се крепи само на една лепка и лесно може да бъде откачена от страничката. През вратата може да влиза прасенце и да се крие вътре.

Къщичката от дърво. Тя се крепи на две лепки и се откача малко по-трудно. Отново има врата, за да се скрие прасенцето-кукла.

Къщичката от камък е зашита здраво. Не се откача, има закопчалка на вратата. Тя вече е истинска къща – с покрив и комин.

Настроението на прасенцето. На прасенцето може да се сменят устичките, в зависимост дали е весело, тъжно или уплашено. В устата му се крие езиче.

Последната страничка е посветена на гората и сезоните. Три дървета представят геометричните форми – триъгълник, елипса, кръг. Последните две са двустранни, отлепващи се. От едната страна широколистните дървета са жълти, от другата зелени, а под формите са голи клони. Триъгълникът на иглолистното дърво не се маха.

Винаги препоръчвам на родителите да играят с децата си, да им покажат поне в началото възможностите на книжката, която са поръчали. Има деца, които не обичат да им се месят, но повечето ще приветстват компанията ви. В крайна сметка децата се учат да играят, както се учат на всичко останало.

Желая весели игри на Александър и неговото семейство! За мен беше удоволствие да направя тази книжка!

За повече информация за книжките и други играчки, моля, свържете се с мен на страницата на Мое умно бебе във Фейсбук.

Евел Инара

ОЩЕ КНИЖКИ ПО ПРИКАЗКИ: