“Кокозайо и Хамстерът на мрака“ – още щом чухме заглавието, искахме да го гледаме. Двете имена в него обещават вълнуващи персонажи, приключение и сблъсъци с мрака. Кокозайо като име трайно се загнезди в ума ми и накрая оправда и моите, и очакванията на дъщеря ми.
ЗА КАКВО СЕ РАЗКАЗВА:
Както всички анимации напоследък, “Кокозайо и Хамстерът на мрака“ освен забавен, е и ненатрапчиво поучителен. Темата е най-вече за различията. Поставя се въпросът дали да се стремим да приличаме на другите. Дали отличителните ни черти, колкото и странни да са, са ограничение или предимство. Важни въпроси, които си задаваме не само, докато растем.
Сладкото кокошко-зайче, осиновено като бебче от самия крал, е единствено по рода си на своя остров. То расте и търси на кого да прилича, като кого да бъде.
ЗА КАКВА ВЪЗРАСТ Е ПОДХОДЯЩ:
Липсват наистина страшни моменти, дори отрицателните герои са очарователни. За мен “Кокозайо и Хамстерът на мрака“ е подходящ за всяко дете, което може да задържи вниманието си на пълнометражен филм. Може би от над четири годинки, без ограничение нагоре във възрастта. Ние, родителите, определено се забавлявахме. Хубав, семеен филм.
Всеки път се възползвам от заложените в анимациите въпроси, за да ги разискваме после. Този път с дъщеря ми ще говорим за:
Нейните отличителни черти. И външни, и на характера.
Отличителните черти на близки и приятели.
Лесно ли е да си различен?
Ще научим значението на още няколко нови думички, които сме чули във филма. Например „семантика“. Също и „мазохист“:)
Дали злодеите трябва да изглеждат грозни?
Чудесно е, че една анимация, създадена в Европа, е на нивото на най-добрите американски студия. Последната дума, защото ми стана любимо да я повтарям, е КОКОЗАЙО.
Наближи ли Великден, започвам да се дразня на всички зайчета, които взаимстваме от западното празнуване. Обаче Великденският заек няма нищо общо с нашия Великден. Кокошките имат общо дотолкова, че яйцата все-пак идват от тях. Според народната ни вяра яйцата за Великден са се взимали от полозите на кокошките на Велики четвъртък (или от седмицата преди това, ако нямате много кокошки), боядисвали са се червени и са се пазели цял месец. От тези яйца се е раздавало на всеки гост, изобщо на всеки, който прекрачвал прага на къщата чак до края на май месец.
Знаете, че народната вяра утвърждава червения цвят като защитен и зимен, а белият е цвета на плодородието и лятото. Затова имаме мартенички в началото на затоплянето, затова и белите яйца – началото на живота – се вапцват червени: за да се пази онова, което предстои да се роди.
Стига лирически отклонения, сега за тези много лесни и простички за изработка кокошчици. Почти всички материали ги имаме в домовете си или могат да се заменят. Например, вместо апликиране може да рисуваме по листа и да си оцветим с фулмастер гребена и клюна на кокошката. Щипките може да останат небоядисани, може да се оцветят и с водни боички. Ако нямате по-твърда хартия от скицник, сложете 2 листа А4 един в друг, за да не се огъва кокошката.
НУЖНИ СА ВИ:
бял лист от скицник (аз ползвах един лист на две кокошки)
червена хартия за клюн, гребен и онази висулка под клюна:)
черна хартия за криле и очи – те са по 2 броя
стик лепило
две щипки
акрилна или водна боя
ИЗРАБОТВАНЕ:
Винаги майсторя заедно с дъщеря ми, тоест, правим две кокошки. Никой не обича да се труди сам, нали:)
Първо боядисваме щипките, за да съхнат, докато майсторим. Аз ползвам акрилна боя, но става много добре и с водна, така че дори я препоръчвам като избор. С акрилна боя щипките може да залепнат и ще трябва с натиск да ги разтворите.
Както споменах, разделям белия лист на две, за два броя кокошки. После прегъваме така по диагонал, че да се получи квадрат или два триъгълника. На децата им е трудно, тук показваме бавно и помагаме. Изрязваме излишната част от белия лист, за да ни остане прегънат по диагонала квадрат.
Изрязваме си гребен, клюн и онова, висящото от червения цвят. От черната хартия режем две крила и две очи. Ако на детето му е трудно, ние, големите изрязваме първи и го даваме като шаблон, детето да си го очертае, преди да реже. Препоръчвам, освен ако детето не държи да прави всичко самостоятелно.
Рязваме около три пръста по сгъвката от единия ъгъл на квадрата. Там залепяме червените части, така че да стърчат от вътрешната страна, между двата триъгълника. После залепяме и черните части.
Защипваме щипките, изправяме кокошките на крака и сме готови!
Много лесни, много сладички кокошчици, подходящи за изработка и за по-мънички деца, и за големи майки даже.
Напоследък си мисля, че всички добри сценаристи от холивудското кино преминаха в студиата за анимация. Няма анимационен филм с лош сценарий. Всички са с отлично написани истории, със смекчен, но особено визуален екшън и стават любими и на децата, и на големите. Това се отнася и за анимацията „Лошите момчета“. Тя е логична, въздействаща, на места особено забавна и смешна, просто в нея ги няма насилието и кръвавостта от игралните екшъни.
Ето защо „Лошите момчета“ е подходящ за всички над четири – пет годинки, просто е нужно да могат да си задържат вниманието върху пълнометражен филм. Най-малките ще се радват на едно, порасналите ще разберат и смешките, и едва загатнатата на моменти тъга. Всичко в тази анимация ми хареса – шегите, героите, обратите, действието. Преди това заглавието ме притесняваше мъничко, а когато филмът започна, започнах да се чудя дали е добра идея да показвам на дъщеря си история за непоправими, макар и нарисувани престъпници, от които се боят всички.
Обаче, оказа се, че „Лошите момчета“ разказва за добротата и за приятелството – при това толкова живо, с примери, които са извадени сякаш от живота на зрителя. Тя ще успее да убеди някое дете защо е по-добре да бъдем добри, макар да не е по-лесно. Анимацията ни даде възможност да си поговорим надълго и нашироко за това:
Кое е по-добре – да си лош или да си добър?
Може ли да те обявят за виновен, защото преди това си правил подобни бели?
Белята свършва ли в мига, в който ти простят за нея или споменът за нея остава дълго след това?
Защо от лош някой може внезапно да стане добър?
Защо от добър някой може да стане лош?
Какво означава да се преструваш на друг? Трябва ли да се преструваме?
Добро ли е или е лошо да караш другите да вършат това, което ти искаш?
Приятелите променят ли се? Разделят ли се заради това, че са се променили?
Въпросите са безкрайни, а „Лошите момчета“ може да се гледа много пъти подред. Чудесен филм!
Дъщеря ми много харесваше динозаври, когато беше на четири годинки. По този повод посветихме празнуването на рождения ѝ ден на динозаврите. Имаше динозавърски яйца, динозавърски крака, динозавърски етикети за храната и динозавърска украса от хартия за тортата. Ако и вашето дете харесва динозаврите, тук ще споделя тези наши динозавърски залитания.
ДИНОЗАВЪРСКИ ЯЙЦА ОТ ПОЧВА
Направих нещо като фосили за изравяне или изчопляне. Сложих малки фигурки на динозавърчета в смес от почва, пясък, сол, брашно и вода. Оставих да изсъхнат, след това занесох на празненството и направихме игра с търсене на динозавърски яйца по поляната.
По-подробно съм обяснила тук:
ДИНОЗАВЪРСКИ ЯЙЦА ОТ ЛЕД
Тези замръзнали динозаври не са от рождения ден, но пък са на същата тема. Те се приготвят у дома и трудно се пренасят някъде. Освен това е по-добре да се играе с тях през лятото. Удачно се съчетават с поднасянето на повече знания за динозаврите – че са измрели по време на ледниковия период и са намирани запечатани в ледниците яйца и останки от динозаври.
Вижте статията, в която разказвам повече за тях:
ДИНОЗАВЪРСКИ ЛАПИ
Динозавърските лапи бяха за децата, но основно родителите си ги слагахме на краката:) Четиригодишните не бяха очаровани. Лапите застават над обувката и леко стърчат отстрани. Направени са от EVA пяна, ноктите (от същата пяна) са залепени с горещ силикон. Понеже крачетата на децата са различни и ако лапите са много големи, детето ще се спъва в тях, препоръчвам да очертаете обувката на детето си, добавяйки около 2-3 сантиметра, не повече.
Вместо EVA пяна, може да се направят лапи и от филц – той може и да се шие, но може и да боцка по кожата на детето.
Лапата се нахлузва на глезена, после се обува обувката. Намерих една-единствена снимка от онзи рожден ден, на която да се виждат сложени динозавърски лапи. Това е Алекс, тогава на шест години:)
ДИНОЗАВЪРСКИ ЕТИКЕТИ ЗА ХРАНА
Направих осем етикета за храната и напитките, която носехме. Кафе, мляко, бисквити, пастет, крема сирене, лютеница, сироп и бира. За съжаление не съм запазила снимки от тогава, но самите етикети си стоят и ако на някого ще му свършат работа, дори да е просто като закачка за храната на дете, което си пада по динозаври, изтеглете ги от тук:
За торта бях направила шоколадов кекс, върху него „динозавърски яйца“ от сгъстено мляко и пудра захар, плюс два хартиени динозавъра на бамбукови шишчета, забодени в кекса. Децата бяха доволни:)
Как вашето дете учи чужд език? Моето учи чрез игра и слушане, най-вече чрез подбрани от мен, безплатни видеоканали на английски език. Убедена съм, че нищо не се учи в големи групи, особено пък за деца. Часовете по чужд език в клас с трийсетина деца всъщност са обикновено самообучение. За съжаление, не всеки родител може да си позволи частен учител за детето си – дали поради парични причини, дали поради мястото, където живее.
Да, има чудесни кръжоци за обучение по чужд език, с прекрасни, ведри преподаватели. С тази статия не отричам, че има места и хора, които създават благодатна среда за проговаряне на чужд език. Тук ще споделя как един родител, който няма средства в излишък и му е трудно да запише детето си на чуждоезичен курс, пак може да му осигури тези знания – безплатно и лесно, с весели уроци. Но, ще се наложи да участвате, а не просто да пускате видеа.
Когато Елора беше съвсем мъничка, започнах да ѝ показвам няколко канала на английски за по час всеки ден. Те са описани в тази статия:
Важно е да помните, че за децата не е полезно да стоят повече от час-два на ден пред екран, дори учениците. Също е полезно да подбирате каналите, така че съдържанието им да е естетически издържано. И не на последно място:
Нека не забравяме, че децата ни са българчета и българският език е пръв в нашите сърца. Него трябва да знаем най-добре, защото иначе сме като лаещи котета или чуруликащи петлета. Преструваме се на нещо, което не сме.
Моята щерка тъкмо приключи с втори клас. Тази година добавях още уроци и игри, за да допълни знанията си по конспекта по английски език: главно за съставяне на изречения, за местоимения, предлози. Останалите неща си ги знаеше от видеоуроците, които съм ѝ пускала, като тя не брои това за учене.
Тоест, на осем години едно дете може да разбира елементарен английски език, да превежда и да опитва да съставя изречения (често неправилно), само от гледане на видеа. За проговарянето ще трябва да се намеси родител (учител), който да подтиква детето да повтаря и да разговаря с него на чужд език.
Тук ще споделя нови линкове на забавни канали и видеа на английски език, които са за малко по-големи деца. Някои са подходящи за деца в предучилищна възраст, други за първолаци, трети за четвъртокласници…
Тези видеа са полезни и като придружаващо обучение – има полезни неща по математика и природни науки, например. Не се сърдете, че са точно по английски. И останалите чужди езици са важни, но моят опит е с английския. Каналите са подходящи за деца, които вече разбират английски език, и са безплатни. Нещо като второ ниво.
Това е канал, в който една дама чете най-новите книжки с малко текст и много картинки. Има много такива канали. Забавното на този е, че участват някакви малки кукли-геройчета, които започват спор с дамата и от време на време има викове, охкания и големи вълнения. Аз нямаше да му обърна внимание, но Елора го видя и полудя по него. Даже си купихме част от книжките.
Scratch Garden, забавна математика, природни науки, срички и звуци на английски, кодиране: https://bit.ly/34GVT7A
Тук има един крещящ червен „точко“, който е наистина смешен. Филмчетата са с внезапни, весели прекъсвания и закачки. Има полезно броене през определено число, с което лесно се учи умножение. Любим канал и на мен, и на Елора.
За дечица, които харесват да майсторят и творят, дори да не разбират добре английски. Занимания на запис с учител, който обяснява всичко, но то се вижда и като картина.
Ако на някой са му нужни такива творчески уроци, ето още един чудесен канал на английски:
Подредила съм линковете за видеата, защото в канала са разбъркани и ми е трудно да ги намирам, а така са полезни и за мен.
Отделно от Easy Phonics 1,2 и 3 има и видеа за следващо ниво за четене. Аз ги намирам за особено полезни, но е добре да стоите с детето, да повтаряте заедно и да го подтиквате да отговаря на гатанките, макар и сочейки отговорите на екрана на телевизора.
Тази година, тъй като Елора се учи да пише на английски, ползвахме книжката „Първите 1000 думи на английски“, както и ето тази игра:
Тя разделя названия на животни на срички и позволява да се образуват нови, фантастични животни. Ние се смеем и четем името на новото невероятно животно, което сме създали. Според мен играта е наистина полезна, а се наложи да я издирвам месец, преди да я купя. Да, правя ѝ безплатна реклама:)
Дано учителите по английски да не ми се сърдят много, може би тези видеа ще им бъдат полезни също. За децата в началните класове предстои да кача статии с линкове към помощните материали, които сме ползвали с Елора по конспектите на МОН – по всички предмети, включително и английски език. Там има и работни листове, създадени от български учители.
Надявам се тези весели канали да ви бъдат полезни и забавни!
Sonic (Ben Schwartz) in SONIC THE HEDGEHOG 2 from Paramount Pictures and Sega. Photo Credit: Courtesy Paramount Pictures and Sega of America.
Рядко се случва, но според мен продължението на филма за Соник ми хареса повече от първата част. Имаше цели три геройчета като Соник, а завършекът на филма обещава и за четвърто. „Соник: Филмът 2“ е подходящ за деца в училищна възраст, според мен. Много по-малките може и да не го разберат. За възрастните може да изглежда детски. Защото той е такъв – с леко наивна история и смешки, весел и пълен с крайности. Доброто срещу лошото, всесилни деца супергерои, изпълнени с доброта хора и накрая – напълно щастлива развръзка. За големите също се намират забавни моменти, където да се посмеем от сърце.
„Соник: Филмът 2“ разказва за таралежчето със супер сили и чистосърдечна душа, което живее с двамата си човешки родители и кучето им. Обаче идилията не продължава дълго, защото злодеят се освобождава, а и други, от далечни галактики, също не му мислят доброто. Ето как Соник отново влиза в схватка със злото.
Tails (Colleen O’Shaughnessey) in Sonic The Hedgehog 2 from Paramount Pictures and Sega. Photo Credit: Courtesy Paramount Pictures and Sega of America.
Струваше ми се, че трудно ще намерим какво да обсъждаме, обаче в разказа са заложени доста въпроси. Например за:
Приятелите. Как хората намират приятелски кръг?
Важно ли е да живеем със себеподобни?
Коя суперсила бихме желали да имаме?
Хубаво ли е да оставаш сам у дома?
Разумно ли е да разхвърляш прекалено много, когато са ти гласували доверие?
Кои обувки са най-удобни?
Последната тема, за обувките, у дома се поражда от избора на трите геройчета, както и от желанието на дъщеря ми да носи само обувки с лепки.
„Соник: Филмът 2“ е филм, мислен специално за децата, поне моето усещане е такова. Това хлапетата няма как да не го оценят.
Изображенията са предоставени от Forum Film Bulgaria
Правила съм тези малки книжки преди доста време и даже си мислех, че съм ги споделила тук. Обаче се оказа, че така си стоят – прибрани в една папка. Това са три „книжки“, които имат по едно изречение на страница. Целта е детето да прочете изречението и да нарисува картинка по него. Също така ми се е искало и да научи нещо ново, затова книжките за пуловера и за пеперудката съдържат и факти. Много са подходящи за развиване на четенето с разбиране.
Книжката за крушата беше първата, която направих. За съжаление съм изхвърлила най-старите илюстрирани книжки, пазя една отпреди година, когато Елора беше на седем. Според мен тези книжки могат да се предлагат на децата няколко години подред. Когато са вече втори – трети клас, те просто ще упражнят рисунката по заглавие и пак ще им бъде полезно.
Те са от по два листа, формат А4, които после трябва да разрежете по ширина, да сгънете и да зашиете по средата. За по-бързо, аз ги зашивам с шевна машина, но и две бодчета на ръка ще свършат работа. Нарочно не съм направила страниците да се отпечатват двустранно – понякога дори фулмастерите пускат повече и се виждат и на задната стана на листа. Когато книжката бъде илюстрирана, бихте могли да залепите гърбовете на белите страници една към друга.
Ако идеята ви допада, можете да си направите и свои книжки – от разрязан и сгънат лист А4 и собствена историйка. Като прототипа на книжката за крушата, който случайно съм запазила:) Според мен така могат да се предават уроци и знания – например за празниците, за природните бедствия, за правилата на улицата, за различните видове сгради. Аз определено ще направя за моята домашна ученичка, също и книжки на английски, за да упражним наученото.
Специално за Първа пролет подготвих един малък урок-театър за дъщеря ми. Тя много харесва, когато учим с кукли и особено се забавлява, ако участва „невъзпитаното мече“. Докато оцветявах листовете, по които щеше да се движи урока, ми хрумна да го запишем.
Ето, че този малък видеоурок за пролетта е качен в Ютюб канала на Пълнощастие, както и в плейлистата Домашно училище.
Урокът поставя въпросите:
Какво е пролет?
Къде има пролет?
Кога е пролет?
Какво се случва през пролетта?
Защо има пролет?
Според мен, когато си отговори на тези въпроси, всяко дете ще може по-добре да си обясни пролетта. Ако желаете и вие да си направите този урок или малко театрално представление за пролетта, можете да свалите листовете за него. Те не са оцветени, тъкмо детето ви може да участва в приготвянето. Във файла съм добавила и КАРТА С КЛИМАТИЧНИТЕ ПОЯСИ НА СВЕТА, както и версия за оцветяване.
Онова, което не присъства във видеоурока е свързано с датата 21 март. Можете да го разкажете на детето си:
Преди петстотин години папа Григорий решил да „закове“ пролетното равноденствие на една дата, 21 март. Затова той въвел сегашния календар, който всички на Земята до днес ползваме. Обаче равноденствието не може да бъде „заковано“. Още на следващата година то се случило ден по-късно, на 22 март. Равноденствието се пада на различна дата почти всяка година – 20, 21 или 22 март.
Ето го и нашият театрален урок за пролетта. Честита Първа пролет!
Това беше първото ни ходене на кино след няколкомесечно прекъсване поради наложените ограничения. Бяхме гледали трейлъра на „Мей червената панда“, който изобщо не ни подведе – филмът е забавен, динамичен и дори малко непредсказуем.
Единственото, което не ми допадна, беше подчертаното отделяне на подрастващото дете от семейството му. Всички изживяваме близки приятелства в млада възраст, ала поне при нас, българите семейството е за цял живот. Добрите родители неизменно подкрепят децата си и рядко се оказват „лоша компания“ като приятелите. Филмът всъщност беше възможност да си поговорим за това с дъщеря ми. И да се посмеем от сърце на веселите моменти, докато гледаме анимацията.
ЗА КАКВА ВЪЗРАСТ Е ПОДХОДЯЩ:
Та, заради въпросите, които повдига „Мей червената панда“, бих я препоръчала за деца в училищна възраст, както и за възрастни без ограничение в годините.
ЗА КАКВО СЕ РАЗКАЗВА:
Главната героиня е момиче, което тъкмо съзрява и започва да се превръща в грамадна червена панда, когато се развълнува. От това произхождат безброй смешни и конфузни ситуации. Червената панда навежда ума ми към така любимите ми върколаци и превръщачи от фентъзи повестите и дори само заради тях ми става любима.
КАКВО ЩЕ НАУЧИМ от „Мей червената панда“?
Ще си поговорим за връзките с роднините и с приятелите, за разликите и приликите, и колко приятели имат сега мама и татко, баба и дядо. Мда, може и да стане малко тъжно.
Ще обсъдим чувствата – гнева, радостта, срамежливостта – и начините за справяне с тях.
Ще дадем примери за засрамващи постъпки и има ли нещо засрамващо в нашето, родителско поведение, както и в държанието на децата към мама и татко.
Ще опишем какво значи да взимаш решения за бъдещето. Ще гадаем как ще се развие бъдещето на Мей.
Ще поприказваме и за начина, по който ни възприемат околните, които не ни познават изобщо или не достатъчно.
Хубаво е, че не бързаме да говорим за всичко това веднага, след като сме гледали филма. Има поне седмица, докато той поизбледнее от умовете си, за да обсъждаме заедно любими моменти от него.
Наближава Баба Марта и търсех разни занимания, свързани с прежда. Така направихме тези гъсенички. Разбира се, те биха могли да се направят и в други цветове. Елора много ги хареса, макар че за пореден път си имаше леко инатливо, собствено мнение и почти не сложи червено на нейната гъсеничка.
МАТЕРИАЛИ
Нужни са ви дървени пръчици (може и клончета, защо не), прежда, лепило за хартия, очички (ако нямате, просто нарисувайте)
ИЗРАБОТВАНЕ
Нарязваме преждата на парченца. Както виждате, нашата прежда е малко по-дълга от пръчиците. В тази дължина е удобна за нанизване.
Покажете на децата как да сгънат многократно преждата и да отрежат накрая, за да стане по-бързо рязането. Иначе им става досадно и се налага да помагате повече.
После нанизваме кончетата, както е показано на снимката:
сгъвате конеца на две
слагате по средата му пръчицата
подпъхвате двата края през пръчицата в „ухото“ от прежда горе
издърпвате двата края
От време на време мацвайте малко лепило на пръчицата, за да се закрепя по-лесно преждата.
Едно конче обърнете нагоре – то ще играе ролята на антенки.
Накрая подрежете краищата на нанизаните конци, подобно на многобройни крачета. Залепете очичките от двете стани. Нарисувайте устичка.
Получава се гъсеничка или стоножчица. Тя става за подаръче от дете на дете за Баба Марта, за любими роднини или просто за игра.
У дома винаги изработваме творбите си заедно – една гъсеничка Елора и една аз. Така хем показвам, хем правя компания, хем мъничко се състезаваме.
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
