Всички коледни занимания и идеи за деца, които съм събирала през годините и на двата ми сайта, ще бъдат събрани тук. Често някоя от тях се шмугва между останалите и я откривам чак след празниците, а не искам да е така. Затова – всичко за Коледа в една статия.
цена на бурканче с късметчета: 15 лева
цена на 3 броя: 35 лева
Много обичам късмети и дъщеря ми също ги обича. Докато търсех как да направя преговор, който да ѝ е любопитен и приятен, ми хрумна да го направя под формата на късметчета. Така се получиха тези 76 късметчета със знанията по предметите от първи клас:
Български език, математика, родинознание и музика. По останалите предмети децата придобиват основно умения, а по тези четири има неща за наизустяване. Знанията лесно изхвърчат от главата на децата /и не само/, затова е хубаво да бъдат повтаряни.
Идеята на късметчетата е точно тази – да припомнят и затвърждават, запазвайки в същото време елемента на изненадата.
Детето си тегли късметче, прочита го на глас и е добре да го запомни – по-късно през деня може да го попитате какъв късмет му се е паднал. Припомнете му, ако е забравило. Също детето може да търси някаква връзка между знанието-късметче, което му се е паднало и случките през деня. Забавното е, че често наистина има връзка.
Не изхвърляйте извадените късметчета. Препоръчвам да ги прибирате и след като всички късметчета бъдат изтеглени от бурканчето, да започнете отначало. Бихте могли да ги дадете на друго дете, но до четвърти клас този преговор ще бъде полезен, нищо, че е за първи.
Кога да започнете да ползвате късметчетата? Например през лятната ваканция преди втори клас. Или в началото на втори клас. Защо не и след това? Преговорът винаги е полезен.
С тези късметчета-знания би могъл да преговаря целия клас – едно дете тегли късметчето и го прочита на всеослушание. После всички се стараят да го запомнят.
Ако имате първолаче или детенце във втори клас, можете да поръчате нашите късметчета за преговор. Цената им е 15 лева за бурканче.
ВИЖТЕ СЪЩО:
Обичам Коледа и всякакви Коледни занимания. Защото май, ако ги няма заниманията, за родителите остава само пазаруване и готвене, плюс чистене след това. Разбира се, трудно се организират занимания за всеки ден, но поне пет-шест на година успяваме да направим с дъщеря ми всяка Коледа. Цяла година събирам идеи, повечето от които отпадат, уви.
Ето тези коледни джуджета ги мисля няколко зими. Обаче, или няма да намеря фъстъци с черупка, или времето няма да остане за тях. Миналата година ги направихме точно на Коледа. Тогава осъзнах няколко неща:
Все-пак, коледните джуджета от фъстъци са приятно забавление, свързващи по Коледа деца и родители на всички възрасти. Най-малките ще мацат, по-големите ще изпипват.
фъстъци с черупки, изпечени
фулмастери – бял акрилен, червен и черен
Белият флумастер е основен, за да изрисувате брадите. Изберете акрилен маркер с четка, за да рисувате по-лесно по грапавата повърхност. Внимавайте, защото акрилният маркер не се изтрива и не се пере. Червеното и черното може да са обикновени фулмастери. Аз ползвах перманентни, защото не се размазват след това и не цапат ръцете на този, който разчупва фъстъците.
Бихте могли да ползвате темперни или други по-гъсти боички, обаче за тяхното изсъхване се чака поне час и те лесно се размазват.
Каквито и бои да изберете, дори да не разполагате с много варианти, опитайте да направите фъстъчени коледни джудженца. Ще се забавлявате, а стават и за празнични наградки, които да подарявате на децата. Напомнят малко на отварянето на шоколадови яйца. Може дори да гадаете колко фъстъчета ще ви се паднат.
Първо сложете белите детайли – брадите, пухчетата на шапките. След това добавете червеното и черното като втори слой. Пипайте внимателно, защото всеки флумастер съхне по-бавно върху фъстъчената обвивка.
Ще се радвам да споделите творенията си!
ОЩЕ КОЛЕДНИ ИДЕИ:
Гледам, че така и не съм описала най-любимото ни есенно занимание от миналата година – оформяхме падналите листа като муцунки на мечета и други животинки.
Оказа се доста пестеливо откъм материали занимание.
Нужни са ви само:
Листата издържат дълго след това – нашите бяха закачени с карфици на стената чак до Коледа, тоест около два месеца и не бяха се променили особено. Създаваха приятно, есенно настроение вкъщи.
СТЪПКА ПО СТЪПКА
За да си направите листа с изрисувани животинки, първо се разходете с детето, за да си съберете десетина есенни листа. Ако ви останат след това, можете да ги приберете в някоя книга, за да станат на хербарий. Така в лютата зима ще си имате листа за рисуване върху тях и за пускане от прозореца.
Ако е необходимо, с ножичка оформете ушички върху листата. Може би е добре първо родителят да изреже едно листо и да даде възможност на детето да направи подобно. Ако детето се затруднява, дайте му да прекопира вашето листо върху своето. Или с маркер очертайте къде да изреже.
ПОВЕЧЕ ЗА УМЕНИЯТА ПРИ ИЗРЯЗВАНЕ СЪМ НАПИСАЛА ТУК:
Извадете боичките и сипете малко на листче или в капачка. Първо се оцветява с боята и чак, когато изсъхне ползваме маркера. Това е с цел да не намажем без да искаме върха на маркера с боя. Вероятно е да престане да пише, а ние учим децата, че трябва да пазят вещите си.
Препоръчвам да гледате готовите модели – например от снимките, поне за първото листо. Възможно е детето да не желае да се придържа към моделите. Не настоявайте – умението да измисля е най-ценно. Препоръчвам вие /родителите/ да изработите листо по модел и да оставите детето да се изявява свободно, ако желае. Така то ще има възможност да сравни след това вашите листа със своите.
Моята дъщеря обича да си измисля сама, а не да следва правила. Успявам да я убедя да направи и някое листенце като показаното с думите, че правим „майка и дете листенца“. Може и при вашето дете да проработи.
Според мен тези мечета, катерички, лисичета, птичета или котета са особено весели и характерно есенни. А аз много държа на ведрото отношение към есента. Тя е цветна, топла, пълна с листопади, килими от листа, вълшебни мъгли и ситен дъждец.
Ако търсите приятно, есенно занимание, направете си листа-животинки.
ВИЖТЕ СЪЩО:
Ако ви умиляват миниатюрните иглолистни дървенца, израснали върху шишарка, които се срещат в Мрежата, ето как да си отгледате. Според мен това е поучително занимание и за децата ни. Ако децата са няколко, ще могат да сравнят грешките и верните избори, които са направили, отглеждайки своята елхичка.
КАКВО Е НЕОБХОДИМО
За да отгледате малка елхичка, както условно ще наричам растението, ви е необходима зряла (покафеняла) шишарка, която обаче има семена. Тоест, тя трябва да е паднала наскоро от дървото и когато я изтръскате, от нея да падат семенцата ѝ. Ако шишарката е стояла дълго на земята, горските животни отдавна са отмъкнали тези семенца.
Отделете семенцата и ги приберете. Изберете си шишарка, върху която ще ги отглеждате. Аз харесвам по-дребни шишарки, но всеки си има собствен вкус.
Ще са ви необходими също: пръскалка с вода, саксия, почва за нея и долната част на пластмасова бутилка или чаша, с които да захлупите саксията.
ЗАПОЧВАМЕ
Семенцата на иглолистните са твърди и трудно покълват. Необходима им е продължителна влага. След няколко неуспешни опита без да покривам саксията, сложих семенца в памук и ги затворих в торбичка. Така те покълнаха след десетина дни, обаче коренчетата се оплетоха в памука и при преместването върху шишарката загинаха.
При последния, вече успешен опит, сложих по две-три семенца върху шишарка, полузаровена в саксийка. Пръсках с вода всеки ден и държах саксията похлупена с прозрачна пластмасова чашка. Ако саксията е по-голяма – изрежете си туба от минерална вода. Така спасявам малкото си растения от набезите на котката. Важно е все-пак този похлупак да не прилепва твърде плътно и да не се прекалява с водата, защото саксията започва да мухлясва и растението умира. Ако включите и детето си в отглеждането, то може да научи доста. Аз днес започнах да отглеждам ново растение с Елора, която вече е третокласничка и учи точно такива факти по Човекът и природата.
Можете да си направите саксийка от ролка от тоалетна хартия, сгъната отдолу. После съдържанието на тази „саксийка“ с лекота може да бъде преместено в красив съд.
СЛЕД ПОКЪЛВАНЕ
Не всички семенца ще покълнат. Затова не слагайте само едно. Но пък не слагайте и повече от пет, защото понякога всички, до едно искат да пораснат, а няма място за десет елхички върху шишарката.
Пръскаме с вода и пазим почвата да не изсъхва твърде много. Постепенно стъбълцето става по-твърдо, подобно на борова игличка, а на връхчето му се показват още дребнички иглички. Аз вече си представях миниатюрната коледна украса за коледната ми „горичка“, когато дойде лятото.
Лятото у дома нагорещява всички стаи. По принцип в апартамента ни трудно се отглеждат растения (то и аз не съм голяма градинарка). Виреят само особено топлолюбивите, но дори те страдат през лятото. Така, колкото и да се старах, моите саксийки с елхички съхнеха. Поливах повече, тогава пък тръгна мухъл. Просто трябваше да ги изнеса на въздух, но аз нямам тераса и не действах навреме. Затова първият ми успешен опит за покълване накрая загина. Вече знам къде да внимавам, така че ще опитам отново.
ВАЖНО
Важно е да съберете семенца от иглолистно дърво, а в шишарката да няма семенца. Иначе може да покълнат наведнъж двайсет. Важна е постоянната, ала не прекомерна влага. Има градинари, които слагат семенцата в хладилник за ден-два и след това ги посаждат – за да излъжат семенцето, че зимата е минала и вече е пролет.
Желая ви прекрасни миниатюрни елхички, които да ви носят радост!
ВИЖТЕ СЪЩО:
От дивите или конските кестени децата майсторят разни неща. Да си призная, аз не си падам особено по творби с кестени. Много им е твърда обвивката, не могат да се лепят, след време пък се спаружват и изобщо цялата идея ми изглежда насилена: Дай да ти пробия дупчици, ти ще пъхнеш там тези клечки и виж какъв си творец:)
Аз събирам конски кестени заедно с дъщеря ми, обаче от тях си приготвям чудесно измиващо средство за лице. Може да се ползват и за прах за пране. Вкъщи също така обират излишната влага, а по един-два кестена в джоба ми носят спокойствие. Поне така казват хората.
Ето как ползваме кестените вкъщи:
ИЗМИВАЩО СРЕДСТВО ЗА ЛИЦЕ И НЕЖЕН ПИЛИНГ
Едно време, когато бях тийнейджърка, се продаваха тоалетни трици от конски кестен. Тези трици бяха евтини, но напълно естествени и ме спасяваха от пъпки и мазна кожа, особено през лятото. Аз имам смесена кожа и в онези години на врящи хормони, си миех лицето по два-три пъти на ден с въпросните трици. Те не изсушаваха кожата, матираха я лекичко, също леко просветляваха тена. Просто една щипка трици се намокряше с малко вода и се разтриваше нежно по лицето.
Уви, днес тези трици вече ги няма, затова от няколко години си ги правя сама. Една малка кутийка от десетина кестена ми е достатъчна за повече от дванайсет месеца. С тези трици може да се мият и ръцете, ако сте сред природата. Може и да се къпете с тях. Лекички са и едно шишенце от хапчета, пълно с тях, влиза във всеки джоб.
- Как се приготвят?
Обелете свежи кестени. Това става, като ги разчупите и после си помогнете за беленето с нож. Ако кестените са изсъхнали, чупенето и беленето става предизвикателство. Може да ги накиснете за известно време във вода, за да омекнат, но после веднага ги разчупете и обелете, защото ще мухлясат, ако ги оставите мокри.
След като ги разчупите, ги смелете в блендер. Трябва да станат наистина ситни. Моят блендер не ги прави достатъчно ситни, докато са още мокри, но пък е важно да бъдат наситнени поне в известна степен, преди да станат твърди като камък. Затова ги смилам, оставям да изсъхнат и после смилам с ръчна мелничка за кафе.
Препоръчвам горещо тези тоалетни трици. Разкошни са! Толкова са нежни и полезни за кожата, а няма да ви струват нито стотинка.
ПРАХ ЗА ПРАНЕ
Подобно на сапунените ядки, конският кестен съдържа сапонини и с него може да се пере. Достатъчно е да накиснете една шепа разчупени и обелени кестени в 300-400 мл. вода за 12 часа.
После прецеждате и добавяте водата в барабана на пералнята.
Обаче! Важно е да разбирате, че този вид пране не премахва петна. Това е щадящо изпиране, нежно и без химия. Също като при сапунените ядки, няма аромат, нито пяна. Затова, ако сте свикнали да свързвате чистото пране с миризма на прах за пране или омекотител, това няма да ви се стори чисто:)
Преминаването към природни прахове и отказването от омекотител е психологически процес. Ако имате хубава пералня, ще установите, ще дрехи без петна се изпират чудесно и само с вода, без препарати.
Признавам си, не пера със сапунени ядки често. Просто ми е сложно да успея да ги разчупя навреме, преди да станат твърди. Бързам да си направя тоалетните трици, а за прането – ако остане време. Купувам си български, натурален прах за пране.
Конски кестен се продава и натрошен, но с кората. Все-пак, бихте могли да опитате да го смелите с ръчна мелничка и да си направите тоалетни трици и по този начин. Или да перете с него, защо не?
Това са две мои любими рецепти с конски кестен, особено първата.
ВИЖТЕ СЪЩО:
Черешовото време тази година мина, но оставям тук тазгодишните ни занимания. Някои от тях са за всички възрасти, други са за ученици в началните класове, но могат да се пригодят и за по-малки деца. Според мен това са весели и полезни занимания.
РИСУВАНЕ С ЧЕРЕШИ
Черешите боядисват. Вземете една черешка, четка за рисуване и лист. Вместо боя, ползвайте черешовия сок. Така детето ще разбере, че всички цветове първоначално са дошли от природата. Ще види и как се променя цветът на нарисуваните от него черешки – с времето ще покафевеят.
Това занимание може да се прави с всякакви цапащи плодове – вишни, малини, черници, къпини. Ако пък се изцапате, ето как да премахнете петното:
ЧЕРЕШОВА ИГРА
Тази игра е написана, тоест може да се упражнява четене с нея. Но, ако детето е малко, може вие да му четете. Тогава ще упражните следване на указания. Също и броене, защото задачките са много логични и дори мъниците, ако умеят да броят, ще ги „решат“. Децата във втори клас биха могли да съставят уравнения.
Ако детето ви е във втори-трети клас, тази игра би могла да запълни половин час от ходенето на вилата. На дъщеря ми най-много ѝ хареса ролевата игра. Даже мяукаше и не внимаваше в нищо друго.
СВАЛЕТЕ ЛИСТА С ИГРАТА ТУК:
За играта ви трябват: черешово/вишнево дърво; купа; вода за миене на черешите; два малки буркана; захар; вода за компотите.
УМНОЖЕНИЕ
Е, умножението е за второкласниците и е осъществимо до умножение с 3, но пак е нещо. Ще покажете нагледно какво е умножение по нула – на нула места или на N места по нула череши. Ще умножавате по две с двойни черешки, а ако детето открие тройни, ще пробвате и с тях. Просто вземете чаши, в които да ги слагате и записвайте резултата. Бройте, не изпитвайте детето. Поиграйте с умножението.
Весели черешови игри от нас!
ВИЖТЕ СЪЩО:
Всеки си има рецепти, които харесва и ползва многократно. И аз си имам. Държа си ги отворени в телефона, обаче най-накрая реших да ги събера в една статия. Първо, че е по-прегледно, второ – защото понякога губя линковете и трето – защото може да са полезни на още някого.
Подреждам ги по азбучен ред.
БИСКВИТИ ОБИКНОВЕНИ
Много хубава рецепта, която често ползвам.
БИСКВИТИ СОЛЕНИ
Стават бързо и са чудесна закуска за непредвидени разходки.
ЕКЛЕРИ
Винаги ми се получават и всъщност стават доста лесно.
ЕЛДА НА КЮФТЕНЦА
Получават се вкусни, а елдата е полезна и засищаща. Чудесно постно ястие.
ЛАПАД – ПРЕСЕН, С ОРИЗ
Понякога добавям и орехи.
КАТМИ, БЪРЗИ
Без мая, със сода. С тях замествам хляба, ако ни е свършил. Също употребявам старо кисело мляко, когато за друго не става.
РОГЧЕТА
Любима рецепта. Но, вместо мая слагам една чаена чаша течен квас за хляб. Така втасва една нощ ( поне12 часа). Сигурно може да се замени и с нахутена мая на прах.
ЦЕЛУВКИ
Просто са чудесно обяснени, ако сте забравили нещо. Иначе аз ги правя само с кристална захар, без пудра. В пудрата слагат антислепващ агент, а нямам с какво да си меля сама захарта. Но ако тази рецепта ме научи как се приготвят и пекат целувки.
Ще добавям и още, защото хубавите, изпитани рецепти са истински съкровища.
Безкрайно съм благодарна на хората, публикували тези рецепти. Прекрасни са!
ВИЖТЕ СЪЩО:
Винаги съм обичала черници, още от дете. Пред блока ни имаше едно високо дърво и много ме беше яд, че не мога да стигна до клоните му. Днес пред сегашния ми блок пак има черничево дърво и съм сред малкото, които се спират да похапнат. Дъщеря ми ми прави компания – клоните на това дърво са ниски, за разлика от онова в моето детство.
Все се чудех дали от черници може да се направи сладко – години наред. Мислех си, че понеже тези плодове са твърде меки и леко воднисти, няма да се получи. Все-пак, реших да пробвам. Първо четох разни рецепти из нета и накрая набрах две шепи черници – толкова успяха да оцелеят, защото слагам една в устата и една в торбата:)
Сладкото надмина 1000 пъти очакванията ми. Получи се нещо чудесно, с вкус на сладко от горски плодове. Ароматно и ярко червено. Малко по-точещ се става соса, разтяга се като горещ кашкавал. Черниците се запазват, не се разкашкват, както бях очаквала, че ще стане.
Сега от време на време бера по около две шепи черници и правя по бурканче сладко. Първите две дози се изядоха, без да влизат в буркан. Много ни хареса на кисело мляко с чия и сладко, затова. Имам вече и три затворени бурканчета. Прекрасно е, че черницата зрее не наведнъж, а повече от месец дава плод и така има възможност да се събират многократно плодовете ѝ.
Ето рецептата, която се оказа е много лесна. Мерките са на око:
МЕРКИ:
две шепи черници
две шепи захар (ясно е, че няма да я мерите с шепи:)
две-три глътки вода
1/3 ч.л. лимонена киселина
ПРИГОТВЯНЕ:
Поливам внимателно черниците с вода и после я изхвърлям. Поръсвам ги със захарта – колкото е обема на черниците (не тежестта), толкова захар слагам и прибирам в хладилника.
Черниците не пускат много сок. Когато на другия ден ги пресипя в тенджера, отмивам останалата в купата захар с малко вода и я изливам при плода със захарта. Пускам коплона на ниска степен и варя 30 минути след като е завряло, като разбърквам само четири-пет пъти – от време на време. Понеже сосът се точи, това може да ви подведе, че сладкото е готово по-рано. Обаче то няма да е готово, ако не сте го варили 30 минути. Ще бъде рядко. Изчакайте.
Това сладко няма пяна. Ако ще го затварям в буркан, накрая добавям 1/3 чаена лъжичка лимонтузу. Сипвам горещо в сухи, чисти буркани и обръщам надолу с капачката. Ако ще го ядем веднага, го прибирам в купичка с капак, която държа в хладилника.
Четох в други рецепти, че добавят аромати на черниците. Аз не добавям – сладкото и така си има вкус на сладко от къпини, на боровинки, на нещо смесено от най-любимите ми горски плодове. Още по-хубавото е, че когато зрее черницата, доста вали и плодчетата са по-чисти. Тя не боде като малините и къпините, не се крие като боровинките. Е, малко цапа, но се отмива с две-три измивания на ръцете.
Понякога ми става мъчно как капят плодовете в градовете – хората ги е срам да ги откъснат, да не би някой да помисли, че нямат пари да си купят. Или ги мързи – ще си купят готови, набрани, само трябва да ги измият. Купуват бутилирани „сокове“, когато просто могат да сварят една шепа от капещия плод, който расте под прозореца им. Тъжно е как забравяме и не умеем да ценим даровете на природата. Вишните изгниват по улиците, черниците само ни цапат обувките и колите, сливите също – а те пък са безкрайно богати на витамини и особено на витамин Ц, сок от тях се прави толкова лесно. Само ги сварете като компот, прецедете от костилките и люспите и сте готови. Не са пръскани и дишат същия въздух като нас.
Така че, наберете си малко черници и си направете едно сладко за зимата. Да ни се зарадват прабабите от небесата!
ВИЖТЕ СЪЩО:
Дървените човечета са известни и като peg dolls. Представляват опростени дървени фигурки без очички или само с очички, но без изрисувани уста. Това се прави, за да нямат изражение и детето да може да вменява на човечето настроението, което самичко реши.
Тези човечета, използвани широко във Валдорфското възпитание, служат за игра на децата – виждаме ги като геройчета на приказки, като части от игрални комплекти… Някои са богато украсени, други наподобяват животинки. Винаги са ми изглеждали много примамливи, затова още, щом намерих откъде мога да купя дървените парченца, оцветих няколко за дъщеря ми.
Предлагала съм такива дървени човечета, когато Елора беше на четири годинки, после на пет – тогава вече си разиграваше сценки самичка и сметнах, че ще ѝ бъдат от помощ. За съжаление, до съвсем скоро тя изобщо не се впечатляваше от тези човечета. На първия комплект дори беше нарисувала усмивки, защото не ги одобряваше само с очички.
Когато беше на седем години, ми обясни, че предпочита малките фигурки на куклички или животинки на два крака, защото те били „по-истински“. Тя обича да играе с къщи за кукли и дребни куклички, но дървените човечета не бяха част от тази игра – дори дървените мечета с дрешки за преобличане оставаха встрани от играта. Точно поради тази причина не съм писала за Валдорфските човечета – много майки се интересуват от тях, но моят опит го нямаше никакъв. После една случка ме наведе на мисълта, че тези дървени човечета са за по-големи деца. Защото, колкото повече порастваме, толкова повече ценим простотата. Може би в миналото децата не са имали днешния избор и не са били буквално „заливани“ с играчки с повод и без повод.
Един ден предложих на Елора да си измайсторим човечета от дървени щипки, мъниста, тръбички от ибришими и дървените заготовки за въпросните peg dolls. Реших да стисна зъби и да ѝ позволя сама да ги оцвети, както тя си поиска. За мен това невинаги е лесно, защото ми се иска да нещата да се получат възможно най-изпипани, а децата не притежават търпението и прецизността на възрастен. Обаче е важно да оставите детето да се справя само – много е важно за самочувствието и уменията му. Аз първо показвам и после помагам – но, ако ме помолят.
Та, аз залепих отделните части на фигурките с пистолет с горещ силикон. Елора ми помагаше. Вие може да опитате по-добрия вариант, ако детето ви е пораснало като моето – то да лепи, а вие да помагате. Все-пак, внимавайте с горещия силикон, защото доста пари.
Когато осъзна какво правим, тя изпадна в нещо като възторг. Обясняваше ми, че това е най-готиното занимание, което сме имали и с огромно удоволствие се зае да оцветява и да оформя косите. Играе си с тези дървени фигурки. Е, не през цялото време, но си играе. Ако ви харесват, ето как да си направите такива и вие:
ВНИМАНИЕ: Лепените човечета не са подходящи за деца, които лапат играчките си. Не оставяйте децата да играят с тях без надзор!
Към горния край на щипките залепете мънистата. Големите щипки са „възрастни“, а малките са „деца“. Наличието на деца и бебета беше оценено високо. За да не се отварят щипките, облепете частта, която защипва, с картон. Това ще представлява дрехата. А там, където щипката се натиска, ще представлява крачета.
За човечета от картонени тръбички залепете мънистото в единия край на тръбичката. Ползвайте по-твърди тръбички, от плътен картон (или пластмасови). Оцветете тръбичките с акрилните бои. От картон можете да добавите опашка и така да си направите русалка. Тя също беше оценена високо.
На някои мъниста залепете прежда като коса. Първо намотайте малко прежда на трите си пръста. Завържете посредата намотката и отрежете сгъвките. Залепете върху мънистото. Когато лепилото изстине, позволете на детето да оформи прическата с ножица. Да, може доста да ги „офъка“, но вие запазете спокойствие:) Харесайте прическата. За децата възприятието е по-силно от реалността. Ако кажете, че е станало хубаво, детето ще има увереност да опита отново.
Най-лесни са заготовките на дървени човечета. Продават се различни големини, които пак ще имитират различни по възраст и пол човечета. Просто ги оцветете. Ако искате да правите животни, направете уши от филц и ги залепете.
Бебетата ни се получиха едрички, но изглеждат убедително. Вземете две квадратни парченца плат, прегънете ги на триъгълници. В средата на най-дългата страна на единия триъгълник залепете мънисто и прегънете плата около него. Вземете втория триъгълник и увийте с него плата под залепеното мънисто, все едно повивате бебе. Залепете с горещ силикон плата, за да не се размотава. Нарисувайте очички на бебето.
Може би защото напоследък е фен на кукличките Санторо, Елора беше съгласна човечетата ни да имат само очи. Изненадах се, но наистина не сме слагали устички този път. Така много лесно и почти без пари си направихме добър брой човечета за игра. Те са подходящи и за разиграване на различни историйки, за обсъждане на случки и поведение, но и просто за ролева игра.
Когато бях малка, аз „разигравах“ цели царства с щипките за простиране, понеже имахме най-различни. Друг път ползвах приборите за хранене – лъжиците бяха жени, вилиците и ножовете – мъже, десертните лъжички и вилички бяха деца, а кафяните – бебета. Големите прибори за сервиране бяха цар и царица. А след увлекателната игра, щом идваше време родителите ми да се приберат вкъщи от работа, пъхах всичко обратно в шкафа и хич и не ми хрумваше да ги мия:) Така и никой не ме хвана.
Май съм имала Валдорфско обучение, без да знам:)
Та, ако си търсите занимание, това ще се хареса и на по-големи деца, вече в училище. За по-малките не знам. Не знам:)
ВИЖТЕ СЪЩО:
