Тази Коледа направихме много украси и опаковки в стил „меденка“ – в цвят на естествен картон и изрисувани с бял маркер. Ние правихме основно къщички, но всъщност формата може да е най-различна: птици, сърчица, елхички.
КАКЪВ МАРКЕР ДА ПОЛЗВАТЕ
Направих няколко проби с различни пишещи средства. С бял водоразтворим пастел става, но той пише доста дебело и се размазва лесно, дори и след време.
С темперни, акрилни или гваш бои се получава добре, особено ако ползвате тънка четка. Но, трябва да чакате, докато боята изсъхне.
С акрилен маркер се получава най-лесно. Той съхне веднага, но не забравяйте, че не се трие и може без да искате да надраскате масата. Ние така си надраскахме едно бюрце. Затова постелете нещо.
КАК ДА ГИ ИЗРИСУВАТЕ
Разгледайте къщичките, които сме майсторили. Има няколко основни правила, които ще направят крайния резултат по-добър:
очертайте с контур цялата къщичка
нарисувайте керемиди
част от фасадата оцветете с различна текстура: точки, чертички, снежинки
добавете украса на прозорците
колкото повече детайли има, толкова по-добре
ЗА ИЗРЯЗВАНЕТО
Къщичките от картон изрежете вие, може да ползвате макетен нож за целта. Тези от амбалажна хартия оставете за детските ръчици. Просто дайте форма (предварително изрязана от картон), която детето да прекопира и после да изреже само, ако е над четири годинки.
ВИДОВЕ „МЕДЕНКИ“
Къщички за прозорец
За такива къщички най-добре стои картонът, който няма отпечатано от нито една страна. Тоест, да не е от опаковка, защото се виждат и двете страни на къщичката. Изрисувайте къщичките от двете страни на картона.
Все-пак, и картон от опаковки става – ако живеете на по-висок етаж и едната страна на къщичките няма да е толкова видима. Тогава обърнете лицевата страна към стаята и изрисувайте само нея. Ние си направихме цяло село.
Къщички – шити опаковки
Ще ви е нужна шевна машина и може да се опаковат само по-плоски подаръци или бонбонки. Получават с много красиви опаковки, само от амбалажна хартия.
Изрежете къщичка с нужната големина, зашийте всички краища, освен един. Изрисувайте къщичката. Пъхнете подаръка. Зашийте и последната страна.
Ще ви е нужна шевна машина и може да се опаковат само по-плоски подаръци или бонбонки. Получават с много красиви опаковки, само от амбалажна хартия.
Къщички – хартиени торбички
Също много красиви за опаковки. Нужни са само торбички от амбалажна хартия и маркер. Ние изрисувахме торбичките от едната страна. Оставихме достатъчно място за затваряне горе, даже си отбелязахме как ще се прегъне покрива. Покривът може да е и плосък, това е лично решение. След като изрисуваме торбичката, я затваряме или с тиксо, или с панделка като пробиваме дупчици в „тавана“ на къщичката.
Къщички – картички
Дали ще са от прегънат или единичен лист, вие решавате. Чудесни картички, които всяко дете може да направи самичко или с малко помощ.
Видях къщички-меденки с добавени цветове – червено и зелено – което също стои много сладко.
С Елора направихме, както всеки път, по еднакъв брой къщички. По една на ден, като тя доста се съпротивляваше на моите изисквания за изрисуване. Наложи се да я помоля да сложи контур на къщичките, които правеше тя. Не настоявах особено, защото все-пак украсата трябва да е приятно занимание, без препирни. Може би, ако децата са повече, ще се стараят повече. Но Елора влиза във възрастта, когато си има собствени виждания и си ги отстоява.
Къщичките „меденки“ са чудесни за Коледа, но през февруари все-още стоят на прозореца ни. Мисля си, че и като опаковки за мартенички ще са прекрасни. А защо не и като украса за Баба Марта, с добавен червен цвят?
Рисувайки ги, децата упражняват графомоториката, прецизността, търпението, умението да изрязват, да творят, да следват инструкции и да наподобяват. Какво по-хубаво от това:)
Домашното кисело мляко започнахме да правим много след хляба и доста се чудихме и маехме, докато се решим. Затова записвам рецептата тук – за да се убедят повече хора, че е изключително лесно и не отнема нито чак толкова време, нито сили. Това е рецепта за краве кисело мляко.
Отдавна не купувам масовите марки млека. Те, колкото и да са „подправени“ с овкусители, пак не са ни вкусни. Бяхме си намерили няколко малки стопанства, които правят истинско кисело мляко. Там вече грижата ни беше растящата купчина стъклен амбалаж и цената. Ние ядем доста кисело мляко.
Дълго време разпитвахме приятели, които си подквасват мляко. Прясно така или иначе си взимахме от млекомат или от стопанство, не беше проблем. Накрая подарих на мъжа ми един термометър за храна и се решихме да се пробваме.
Ето как правим млякото ние, или по-точно мъжът ми – Явор. Аз само помагам, а той е майсторът вкъщи.
Ако сте претенции като моя милост, проверете дали млякото, което купувате, няма мирис на животно. Ако има и това ви притеснява, намерете мляко, което ви допада като аромат.
Суровото мляко се сварява на умерена температура, без похлупак. Ползвайте достатъчно голяма тенджера и сложете отгоре ѝ една голяма лъжица напреки, та ако млякото кипне, докато сте се разсеяли, да не излезе извън тенджерата.
След като млякото заври, намалете котлона на слаба степен (ние от 9 възможни ползваме втора) и оставете двайсетина минути да поври. Това го правим, за да намалее водата и да е по-богато млякото после.
След като мине изваряването, оставяме млякото да изстива. Вкъщи сме доста заети, ето защо слагаме термометъра и така ни е по-лесно да следим наближава ли заветния миг на подквасването. Повечето хора проверяват температурата с топване на пръст, но ние с Явор ако почнем, ще си измием ръцете накрая от проверки:)
Температурата на кравето мляко за подквасване трябва да е между 43 и 47 градуса по Целзий. Овчето мляко се подквасва на друга температура, не сме го правили. За кисело мляко смес просто сложете овче кисело мляко, в краве прясно на температура 43 и 47 градуса.
Нашият термометър е за капучино, не за кисело мляко, но пак върши чудесна работа.
След като сме дочакали нужната топлина, на всеки литър прясно мляко слагаме по две супени, препълнени лъжици хубаво кисело мляко.
Хубаво кисело мляко означава мляко от малко стопанство, домашно кисело мляко с живи, булгарикус бацилчета. Не става с мляко от супермаркета. Ще намерите хубаво кисело мляко например там, откъдето ще си вземете суровото мляко. Или в магазинчета с фермерски продукти.
Разбъркваме прясното мляко с киселото, ние ползваме тел за целта. После го сипваме в глинени гърненца. Ще стане и в обикновени буркани, обаче глината прави половината от киселото мляко, повярвайте ми.
Глината е жива и млякото е живо, създадени са един за друг.
Завиваме похлупените глинени гърненца в два ката вълнени кърпи. Аз съм си изрязала такива кърпи от дебел, вълнен плат и си ги ползвам за всякакво втасване. Може да ползвате стар пуловер, одеялце, хавлии. Така завито млякото в гърнета/буркани престоява пет-шест часа.
Ако го оставите под пет часа, няма да се сгъсти достатъчно. Ако е повече, ще стане по-кисело.
След като петте часа минат, отвиваме и пъхаме в хладилника.
Ако надзърнете в неохладените гърненца, ще откриете, че млякото все-още не е съвсем гъсто. То ще се сгъсти чак като се охлади, след още няколко часа.
И готово! Имате вкусно и полезно, българско кисело мляко.
Общо-взето, подквасването на мляко е бързо, повечето е просто чакане. Не отнема време, дори за заети хора като нас. Няма загуби – колкото изварено прясно мляко сложите, толкова кисело излиза. А никъде няма да намерите кисело мляко в глинено гърне:)
Истинската игра започва на шест години, но горе-долу по същото време започва и училището. Детето тръгва в предучилищна или първи клас, а близките му запяват познатата песен:
„По-добре книжка, вместо играчка.“
„В училище не се носят играчки.“
„Ти да не си бебе?“
Бях изненадана да забележа как започна да се променя играта на дъщеря ми, след като влезе във възрастта между 6 и 12 години. Тогава децата вече познават света, в който живеят, могат да се изразяват чудесно, подвижни и ловки са, използват въображението си. Възрастта след 6 и преди тийнейджърството са последните години на детството, те са най-сладкото и осъзнато детство. Децата играят почти същите игри като преди, но в пъти по-смислено и умело. Игри, които развиват умението им да общуват: да създават приятелства, да преценяват хората, да прощават и дори да се преструват. Тези игри ги развиват като пълноценни личности, затова те са задължителни и не бива да им бъдат отказвани.
Какви са игрите между 6 и 12 години?
Ролеви игри с други деца – игри със сюжети от филми или книжки, дори телевизионни реклами. Децата спонтанно пресъздават части от любими истории или вземат образите на харесвани от тях герои. В други случаи дори измислят свои герои и ги „напъхват“ в познат сюжет. Така те подсъзнателно извайват бъдещата личност, в която ще се превърнат някой ден, когато пораснат.
Често децата нямат достатъчно добри примери около себе си, затова взаимстват сюжети от други деца. Старайте се не само в тази възраст, а и преди това, да давате на децата си достатъчно добри примери на герои, в които те биха желали да се превъплътят, играейки. Иначе детето ви може просто да следва чужди интереси и да не открие своите.
Най-често фигурките са човекоподобни и дребнички, но нямам по-подходяща снимка:)
Игри с фигурки – самостоятелно или съвместно с друго дете разиграване на ситуации с малки фигурки. Често децата играят с фигурки и когато са сами. Всъщност, осъзнатата игра на кукли при момичетата започва именно във възрастта след 5-6 години. Тогава идва времето на кукленските къщи, на креватчетата за кукли, на дрешките и шиенето им. Не, че преди тази възраст момиченцата не играят на майки и деца, просто след шестата година има истинско привързване към играчката-дете, има осъзната грижа, която продължава дни, седмици наред.
Маскиране, преобличане, гримиране, грижа за външния вид – самостоятелно или с близки приятели. Децата постепенно започват да обръщат внимание на външния вид: своя и чуждия. Забелязват характерните за любимите им герои дрехи. Започват да определят героите, че и хората, по тяхната външност. Не знам дали момченцата играят на игри с маскиране с други деца, но момиченцата започват да се лакират една-друга, да си сплитат косите. Това е игра на наподобяване, на избистряне на интересите, независимо дали е самостоятелна или споделена с други деца.
Първите опити за грим доказват колко са важни упражненията:)
Фантазиране и рисуване на тези фантазии – това е нещо средно между ролевите игри и играта с фигурки. Тук детето се стреми да превъплъти мечтанията си. Да създаде и да съхрани вълшебните си светове и приятели, да ги сподели с други хора. Бихте могли да му помогнете, като му осигурявате средства за рисуване и моделиране, както и уроци за умения, ако ги поиска.
Решаване на загадки – това са собствените разсъждения или разискването им с приятели. Достигането на изводи, проверката на тези изводи. Загадките могат да са от ежедневието – неща, за които детето не иска да пита възрастните, например. Може да са част от историите в любими филми, книги. Може да са и наистина опасни въпроси от типа „Какво ще стане наистина, ако бръкна в контакта?“, така че, бъдете нащрек. Възрастта 6-12 години е времето на откритията. Старайте се да поддържате близка връзка с детето си и да му обяснявате рисковете. Нека то ви споделя своите планове, доколкото това е възможно. За целта трябва да спечелите доверието му. Важи старото правило – отказваме само неща, които пряко застрашават живота и здравето на детето. Отказът без основание ще намали доверието на детето във вас.
Състезателни подвижни игри – в зависимост от интересите на детето. Всякакъв вид спорт, включително компютърни игри. В тази възраст повечето деца изпитват нужда от компания за подвижните игри и харесват да се съревновават. Друга част от децата ги избягват, защото се чувстват неуверени или не са достатъчно ловки. За съжаление, расте броят на децата, които имат наистина лоша физическа култура. Те не умеят да се катерят, защото от малки им е било обяснявано, че ще паднат. Не тичат, защото ще се изпотят. Не скачат в локвите, защото ще се изцапат. Общо-взето, това са деца, за чиято подвижност никой не е отделил достатъчно време и усилия, когато са били мънички. По-лесно е било да им се забрани нещо, отколкото да се перат дрехи и да се превързват коленца. Говоря от свое име, защото аз също израснах като такова дете – мразещо физкултурата, която се нареждаше сред трудните предмети. Не твърдя, че децата трябва да бъдат записвани на всякакви видове спортове, дори да не искат, а да не им се пречи да се движат възможно най-много, докато още са мънички.
Слънчев, пролетен ден, 14 часа. Всички други по-големи деца в квартала са на занимания.
Всички тези игри много приличат на игрите от детската градина, но сега са на различно ниво. По-сложни са, по-дълбоки. Ето защо е важно за децата да ги играят, да не бързат да пораснат.
За да играят във възрастта между 6 и 12 години, на децата им е нужно:
ВРЕМЕ
За съжаление, свободното време на учениците е силно ограничено. Те са целодневно на училище, а често след училище са и на кръжоци. Моят съвет е да изчистите извънкласните дейности на своето дете или поне онези, които сте поискали вие, а не то. Представете си как отивате на работа за 8 часа, а след това на втора работа вечерта и през уикенда. Ще се радвате ли? Колко време ще издържите така? Защото в повечето случаи детето ви не отива да си играе на кръжока след училище, то отива да учи и там.
ИГРАЧКИ
Ясно е, че ни се иска да намалим купищата играчки у дома, за сметка на книжките. Обаче детето ви има още време за игри, поне докато не стане тийнейджър, а защо не и след това? Ако му втълпявате, че е пораснало за играчки, то ще ги замени с телефона си.
Знаете ли, че огромен процент от децата не умеят да общуват по телефона (видео чат) с техни връстници, освен чрез игри в мрежа? Тоест, те не искат да разговарят, да споделят. Те просто пускат игра.
Знаете ли, че заплашително расте броят на децата, които не умеят да се забавляват на живо, дори сред природата с техни връстници, освен с телефон?
Отегчението от други хора (възрастни, по-малки деца) е характерно за тийнейджърите, но вече е част от живота дори на първолаците. Ето защо приберете телефоните и идете да купите с детето си нова играчка. После играйте с него, помогнете му да си спомни как се играе, научете го как се играе. Хванете последния влак, преди да нишката на детството му да се изплъзне като балонче от пръстите ви.
Когато майка ти много държи да влизаш в локвите, а ти искаш да я зарадваш:)
КОМПАНИЯ
Днешните деца са самотници. Те имат избор от около трийсетина деца, сред които да си намерят приятели. Децата на съвремието, най-често се групират по двойки и страдат в дните, когато другарчето им отсъства. Това започва в детската градина и продължава в училище.
Може възпитателките или учителките им да са най-прекрасните хора на света, но детето е самичко в групата или класа си. То няма закрилата на своя дом или своите близки, каквито някога са имали децата, играещи на улицата. Не може да изтича при баба си, ако друго дете го удари, например. Принудено е да спазва правилата на групата или класа.
Забелязала съм, че голяма част от децата, израснали с пълна програма – държавна ясла, детска градина, училище – имат трудности със запознаването с други деца. Когато си избират нов кръжок например, те предпочитат да познават някое от децата там. При случайно събрана група от повече от едно познати деца, те опитват да отделят приятелчето си от останалите, за да играе то единствено с тях.
Те не го правят, защото са невъзпитани или лоши деца, или защото не харесват другите деца. Не го правят и защото са необщителни по природа. Това се случва, защото децата не умеят, не са виждали как се поддържа приятелство в по-голяма група. Ясно е, че играта между три деца е трудна. Помогнете на своето дете да открие своята роля в общуването. Играйте ролеви игри с три персонажа – например майка с две деца. Играйте с децата си. По минутка, по пет, докато се прибирате към вкъщи от училище, разигравайте с реплики някаква ваша си, смешна пиеска. Приобщавайте други деца и възрастни към тази игра. Поощрявайте детето си да разширява кръга от приятели. Помагайте му да измисля теми за разговор с непознати – това също може да бъде смешна игра.
СКУКА
Погледът може и да казва „скука“, но всъщност сме снимали прическата:)
Без скука няма творчество. Доказано е. Ако времето ви е запълнено, само ще изпълнявате задълженията си и няма да има кога да се обърнете към душевността си. Ето това е другото важно. Оставете децата да скучаят. Без телефон и телевизор. Поне час на ден. Ще намерите ли такова прозорче в графика им?
Налага се, защото е жизнено важно учениците да играят. Знаете, че ако харесват училището, то е най-вече е заради междучасията и съучениците. Иска ми се носенето на играчка в училище да е нещо нормално, което не извиква заучената от възрастните подигравка:
Домашните палачинки за мен са олицетворение на уют. Може би защото когато бях малка никой не ми правеше палачинки – все залепваха на тигана, когато майка ми опитваше да изпече. Слушах истории как моята прабаба правела катми на сач и ги бленувах.
Откакто имам свой дом, често пека палачинки. Отначало ги правех в тефлонов тиган, после постепенно заменихме всички съдове вкъщи с по-здравословни и отново трябваше да се учим да печем палачинки – този път на тиган без незалепващо покритие. Научих се и изнамерих рецептата за палачинки, която не ме подвежда никога.
Тази рецепта е видоизменена от рецепта за палачинкова торта. Палачинките стават тънки и фини.
ПРОДУКТИ:
300 мл или 1 и половина чаени чаши вода
200 мл или 1 чаена чаша прясно мляко
180 гр или 1 и ¼ чаени чаши бяло брашно
50 гр или 3 супени лъжици какао, ако искате какаови палачинки. Иначе заменете с брашно или нишесте
¼ чаена лъжичка сол
1 супена лъжица захар
2 яйца (3, ако са дребни)
шарлан или друго течно олио за намазване на тигана
Написала съм пропорциите и в грамове, и в чаши и лъжици, защото на мен с вторите ми е по-удобно.
ПРИГОТВЯНЕ:
В удобна за вас купа или мензура смесете млякото, водата, солта и захарта. Разбъркайте добре, за да няма бучки. Ако желаете, добавете ванилия или друг аромат. Аз правя палачинките без аромати, защото могат да се хапват и със солени плънки.
Ако искате какаови палачинки, които стават божествени, но също не са много-много за хапване с кашкавал или сирене, тогава добавете споменатото какао. Ако искате обикновени палачинки, които и по-лесно се виждат кога са се запекли, заменете трите лъжици какао с брашно или нишесте.
Накрая добавете двете яйца. Ако яйцата са много дребни, сложете три броя. Установих от опит, че ако сложите яйцата преди брашното, то почти винаги става на буци и трудно се изглажда. Затова винаги добавям яйцата последни.
Другата особеност на палачинките, за да не залепват, е да няма много захар в тестото. Млякото също загаря лесно, затова водата е повече.
Тестото се получава рядко, по-рядко от боза. Така трябва да е. През годините, когато палачинките ми залепваха за тигана, все сгъстявах тестото, но всъщност проблемът е другаде: прекалено много захар, повечко мляко, недобре загрят тиган, неподходяща мазнина за намазване.
ПЕЧЕНЕ НА ПАЛАЧИНКИТЕ
Ако ползвате тиган с незалепващо покритие, просто намажете леко дъното на загретия тиган и печете.
Ако като мен ползвате стоманен или чугунен тиган, тогава ето още малко напътствия. Засега само аз пека палачинки вкъщи, защото съм най-спокойната у дома:) Скоро ще изпробваме един чугунен тиган, направен специално за палачинки, но засега домакинствам с тигана от снимките. Той е тежък и не е особено удобен за такива неща.
ЗА ДА НЕ ЗАЛЕПВАТ ПАЛАЧИНКИТЕ В СТОМАНЕН/ЧУГУНЕН ТИГАН:
Тиганът без незалепващо покритие трябва да е измит идеално – тоест дъното му да е излъскано до огледало. Винаги изтърквам с тел тигана, преди да пека палачинки, за да не се ядосвам после. Това не значи, че преди това тиганът не е бил добре измит, просто трябва да бъде из-лъс-кан. Моите тигани се лъскат само преди печене на палачинки:)
Тиганът трябва да се загрее много добре, преди да се добави мазнината. Той трябва да излъчва горещина и чак тогава да бъде намазан. В противен случай маслото ще започне да пуши, щом стои пет минути на котлона, без да има какво да се пържи в него.
За тиган без незалепващо покритие ползвам само растителни мазнини – шарлан най-вече. Не ползвам краве масло, защото то съдържа някакъв процент вода, а и прегаря бързо. Ако нямам шарлан, ползвам зехтин. Палачинките не попиват аромата на олиото, защото миризмата първа се изпарява от горещината.
Намазвам дъното и страните на горещия тиган с четка, потопена в мазнината. Вдигам го от котлона и изливам малко от тестото в него, като го накланям, за да се разпредели тестото бързо и равномерно по цялото дъно. Оставям на котлона да се пече.
Чакам краищата на палачинката да покафенеят и с дървена шпатула внимателно отлепям краищата ѝ от дъното. Подпъхвам шпатулата под палачинката и я обръщам. Пека на трета от девет степени – девет на моя котлон е като огньовете на Ада, повече от седем не съм ползвала. Степента на печене не трябва да е много слаба, но определено не е и силна.
Ако не съм сигурна докъде се е изпекла палачинката от втората страна, повдигам я леко с шпатулата и проверявам. Зависи и от дебелината – колко тесто сте сипали. Пече се към 3-5 минути от всяка страна, ако котлонът ви е подобен на моя.
Преди следващата палачинка намазвате отново с мазнина. Тя попива в палачинката, без да я прави мазна.
Не се сърдете, че така подробно обяснявам приготвянето на палачинки в стоманен тиган. Може би на някой моите наблюдения и малки открития ще му спестят залепнало тесто и нерви в почивната сутрин.
Три палачинки, останали от сутрешната закуска:)
От показаното количество излизат около 15 палачинки. Тричленно семейство закусваме чудесно с тях. Ако сте повече хора, предвидете това.
Надявам се тази чудесна, а и простичка рецепта за палачинки да направи сутрините ви вкъщи още по-хубави!
Отдавна се каня да разкажа колко полезни могат да бъдат думичките-карти по Доман и след третата година, когато вече методът за обучение с карти работи трудно. Но това не значи, че тези думички, които сте ползвали, не са ви нужни. Запазете ги, за да научите детето си на много други неща с тях.
Не харесвам ученето на чин, с тетрадка и учебник. От опита си с моята дъщеря се убедих, че когато детето се движи, докосва, размахва и избира предмети, то проявява много повече интерес. Ще изброя различни игри, в които участват картите с думи по Доман. Ако нямате такива карти, пак можете да играете игрите – направете си по-малки карти с думи върху картончета. Нека детето подскача върху избраната карта, нека я вдигне високо, нека я носи в „къща на картите“ – само не го карайте послушно на седне на масичка и да не помръдва.
УЧИМ БУКВИТЕ
Покажете на детето някоя от буквите в азбуката. Може да я изпишете върху лист, в пясък, да я оформите от пластилин или просто да му я посочите в карта с дума по Доман. Това си решавате вие. После сложете не повече от пет карти пред детето и го помолете да ви даде тази/тези, които започват с показаната буква. Разнообразие на играта:
вземи картите, които съдържат посочената буква
вземи картите, които започват с посочената буква
вземи картите, които завършват с посочената буква
вземи картите, в които има по две от посочената буква
вземи картите, които започват с една посочена буква и завършват с втора посочена буква. Например: Търси карти, които започват с К и завършват на А: КоткА, КъщА
БРОЕНЕ
Тук говорим за броене до десет или до колкото е броят на буквите във вашите думи. Покажете на детето една карта с трибуквена дума. Покажете му как се броят буквите. Покажете му още три карти, първоначално нека едната е трибуквена, с останалите с много повече букви – да е очевидна разликата. Постепенно усложнявайте играта, добавяйки още карти.
вземи картите, които имат по три букви
вземи картите, които имат по четири букви
Можете да играете и с по-голямо, по-малко, когато детето усвои броенето до 5. Направете си знак за по-голямо или по-малко, както и едно „равно“ с хартия и фулмастер например.
Сложете две карти и помолете детето да сложи правилния знак между тях, в зависимост от броя букви.
ГЛАСНИ И СЪГЛАСНИ ЗВУКОВЕ
След като детето може да брои, то би могло да премине към определяне на гласни и съгласни звукове. Това също се учи в детската градина и се затвърждава в първи клас. Гласните са тези, които се изговарят с отворена уста А, Е, И, О, У, Ъ. Препоръчвам в предучилищна да не ползвате думи с двойните букви Щ, Я, Ю. Тях ги покажете в първи клас.
Посочване на избран гласен звук в дума
Извади картите с думи, които имат един/два/три гласни звука
Посочи думите, които започват и завършват с гласен звук
Посочи думите, които започват и завършват със съгласен звук
За първи клас могат да се включат всички букви:
избери картите с думи, които съдържат три/четири/пет… звука
избери думите, които имат повече звуци, отколкото букви
обърни звучните съгласни в беззвучни; беззвучните в звучни; широките гласни в тесни и обратно. Прочети думата. ПРИМЕР: котка – гудгъ
Това е изпълнена със смях, полезна игра. Ето упътване за родители:
Сричкуването се учи в първи клас, но аз горещо препоръчвам децата да умеят да четат в първи клас, ако ще ходят в държавно училище. Просто там децата имат да учат толкова много неща, че това умение ще им помогне да не изостават. В едно с това ви приканвам, ако детето ви ходи на целодневно училище, да го оставяте намира вечер и през почивните дни, за да си играе и почива. Кръжоците е добре да са само по изрично желание на детето, поне в първите класове. Няма да съжалявате.
Ето едно ново видео с лесен начин да намерите броя на сричките, отново подвижен:
Игрите с картите на Доман за срички са:
извади думите с една сричка/ с две срички/ с три срички
повече или по-малко срички (две думи, детето поставя знак между тях)
намери думите, които могат/не могат да се пренасят на нов ред
УДАРЕНИЕ
Материал за първи клас. Някои деца имат затруднения с разделянето на думата на срички. Аз бях изненадана. Мислех, че е инстинктивно умение. Без значение, че беше наясно с гласните звукове, моята дъщеря се объркваше с броенето на сричките. Измислях всякакви игри – с добавяне на срички, със заменяне на буква, обаче чак с ето тази хитрина нещата си дойдоха на мястото. Ето нашето помощно видео за ударението:
Избери на думите с ударение в началото на думата
Избери на думите с ударение в средата на думата
Кои са думите с ударение в края на думата
ГЛАГОЛ, СЪЩЕСТВИТЕЛНО, ПРИЛАГАТЕЛНО
Това е ниво втори клас. В началния комплект с 50 думи, който аз предлагам, има само съществителни. И от трите вида има във втория комплект от 50 думи.
Извади само картите с глаголи
Извади само картите с прилагателни
Извади само картите със съществителни
Направи словосъчетание (прилагателно и съществително)
Преобразувай съществително във прилагателно. Внимание – не всички съществителни са подходящи за целта. Подберете. Например: луна-лунен; стол – настолен, чичо – чичов.
Направи изречение от прилагателно, съществително и глагол.
РОД НА СЪЩЕСТВИТЕЛНО И ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ
Това също е материал за втори клас в българските училища. Родовете са женски, мъжки и среден.
Децата могат да сортират картите, изваждайки само от един вид или разпределяйки ги на три купчинки.
Детето изважда карта с прилагателни, прочита думата и трябва да я промени в друг род. Например: жълто-жълта;
ЕДИНСТВЕНО И МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛО
Отново материал от втори клас.
Извадете само картите със съществителни и прилагателни имена. Най-вероятно те са в единствено число. Детето тегли карта и я променя от единствено в множествено число. Например: КОН – КОНЕ; БЯЛ – БЕЛИ.
С глаголите също може да поиграете по същия начин: ТИЧА – ТИЧАТ
НАМЕРИ РИМАТА:
Игра за ученици. Зависи от наличните ви карти с думи. Изберете две думи с еднакъв брой срички, които завършват на подобна сричка. Ударението в думите трябва да бъде на една и съща сричка. Ако трудно намирате рима, просто я напишете на малко листче и дайте няколко карти по Доман, от които детето да избере. НАПРИМЕР: майка-зайка; луна-храна; кола-пчела; татко-батко; нож-кош; люлка-булка;
Предлагам и втори комплект думи, още 50 на брой, с по-голямо разнообразие. С него могат да се играят игрите с прилагателни и глаголи, както и по-простички игри с противоположности. Думите са: дава, виж, спи, ходи, хвърля, търси, дърпа, няма, има, вика, пее, радост, студено, сняг, мръсно, чисто, звезди, кофа, пясък, пада, синьо, червено, жълто, зелено, бяло, черно, кафяво, тъмно, светло, коса, долу, горе, още, ново, друго, бързо, тихо, тропа, гледа, топло, очи, уста, уши, нос, крака, ръка, глава, диня, круша, домат.
Дори да нямате точно моите комплекти, можете да ползвате думите или да си изберете подходящи за игрите.
Не забравяйте да започвате игрите с малък брой карти – между 3 и 5, и постепенно да увеличавате броя им. Продължителността на игрите, особено при децата в детска градина трябва да започва с до петминутни игри и също постепенно да расте. Главното е да се забавлявате и на детето да му е забавно. Позволете му да лежи на пода, да подскача по картите.
Не забравяйте, че е добре да играете заедно с детето си, лавирайки между опитите му да измъкне от вас верните отговори и обикновеното изпитване. Ученето е някъде по средата:) Весели игри от мен!
Какво е интелектът? За съжаление, често грешим в представите си за него. Например, някои хора смятат, че интелекта се развива с игри за развитие на ума – кръстословици, судоку, шах, наизустяване, запаметяване… Понякога родителите настървено купуват нови и нови учебни тетрадки, за да затвърждава детето им знанията си. Или запълват свободното му време с кръжоци и курсове. Обаче това хем помага, хем не помага. Тези дейности развиват способностите, а не интелекта.
Други родители смятат, че ранното лягане вечер способства да бъдем по-умни. Но отдавна е доказано, че по-висок коефициент на интелигентност има сред хората, които си лягат късно и стават късно, отколкото сред онези, които си лягат рано и стават рано.
Тогава, как да станем по-умни?
За тази цел помага единствено житейският опит, както и умението ни да се учим от този опит. Ето защо, за да се развиваме, на първо място ние трябва да вярваме, че това е възможно. Тоест, да сме в добро душевно здраве, да сме отворени към новото.
Ако сме подтиснати, сковани от страх, гневни или недоверчиви, ученето няма да се получи. Мислете за това, когато водите детето си някъде на урок, а то не желае да ходи. Просто си хвърляте парите и времето на вятъра.
За да сме умни, е нужно да вярваме, че това е осъществимо. Също така е добре да общуваме с хора от всякакви възрасти, да опитваме нови неща, да се противопоставяме, когато е необходимо, да четем … и да мечтаем.
„За да използва ума си, човек се нуждае от увереност и покой.“
Нека осигурим на децата си достатъчно време за грешки и за мечти. Нека не забравяме това, когато посягаме към поредния сборник с тестове. Нека не се караме на дете в първи клас, че пише грозно или да очакваме всички задачи в тетрадката на детето ни да са решени вярно. Невъзможно е.
В днешните дни ние очакваме от децата си да могат онова, което започват да учат, а това е ужасно. Тази наша настройка мигновено убива способността за развитие, защото ние не очакваме такова. Ние сме настроени за мигновен резултат. Така внушаваме страх от ученето, тоест от развитието.
„Не зная“ звучи различно в устата на умния и на глупака.“
Знаете какво означава думичката „ум“ – нещо, което е „у-мъ“, тоест у мен, вътре в мен. Умът е част от същността ни, той ни характеризира. Има много показатели за измерването на интелекта:
Високите оценки за способности като решаване на проблеми.
Абстрактното мислене.
Способността да се учим.
Емоционалната осъзнатост.
Творчеството.
Приспособимостта.
Според триархичната теория за интелигентността на Щернберг, има три различни аспекта на интелекта:
ПРАКТИЧЕСКИ УМ
Приспособимостта, вземането на правилни решения и тяхното реализиране. Способността на човек да променя окръжаващата го среда.
Според мен този аспект на интелигентността пряко зависи от първите седем години на всеки човек. Дали е имал възможност сам да взима решения и да реагира на тях – дали е гладен, дали му се спи, дали му е студено. Често майките смятат, че тези решения не са право на детето, да не говорим за по-сериозните решения – мога ли, опасно ли е, прието ли е. Средата, в която преминават първите седем години от живота на всеки човек, определя развитието на неговия практически ум. Липсата на свобода, но и на ясни рамки и правила, е липса на възможност на детето да се учи.
АНАЛИТИЧЕН УМ
Способността да решаваме задачи, да отговаряме на въпроси.
Този вид ум придобиваме чрез образованието си. Голяма част от хората по света развиват най-вече първите два вида интелект и неглижират третия.
ТВОРЧЕСКИ УМ
Способността да се излиза от рамките на утвърденото и съществуващото, да се измисля. Той включва доброто въображение, изобретателността във всички области, както и умението да се решават различни проблеми. Именно този вид интелигентност ни позволява да се учим от опита си.
Дали защото е много по-радко срещан, или заради божественото умение да се създава, този вид ум се цени най-високо. Как да го развиваме? Като подкрепяме увереността на детето си, като му даваме възможност да греши многократно, да има собствено мнение, като не го държим в затворена среда и в един и същи кръг от познати, като не омаловажаваме едни предмети за сметка на други. Та нали класическото образование се основава на изкуствата, езиците, спорта и познаването на света?
Нека не подценяваме изкуствата точно ние, потомците на хората, дали Възраждането на цяла Европа. Когато България пада под Османско владичество, хиляди зографи, занаятчии и майстори на словото остават без своите аристократични покровители, защото са избити или прогонени. Тогава тези майстори бягат на запад. Тяхната миграция слага край на тъмното Средновековие на западните държави и начало на Европейското възраждане. Боянската църква в София е сред най-ранните исторически примери на Европейското възраждане, но не е само тя.
Желая ви достатъчно време за мечти, за творчество. Както Дан Браун казва:
„Човешкият ум се развива много по-бързо, отколкото неговата душа.”
“Кокозайо и Хамстерът на мрака“ – още щом чухме заглавието, искахме да го гледаме. Двете имена в него обещават вълнуващи персонажи, приключение и сблъсъци с мрака. Кокозайо като име трайно се […]
Наближи ли Великден, започвам да се дразня на всички зайчета, които взаимстваме от западното празнуване. Обаче Великденският заек няма нищо общо с нашия Великден. Кокошките имат общо дотолкова, че яйцата все-пак […]
Напоследък си мисля, че всички добри сценаристи от холивудското кино преминаха в студиата за анимация. Няма анимационен филм с лош сценарий. Всички са с отлично написани истории, със смекчен, но особено […]
Дъщеря ми много харесваше динозаври, когато беше на четири годинки. По този повод посветихме празнуването на рождения ѝ ден на динозаврите. Имаше динозавърски яйца, динозавърски крака, динозавърски етикети за храната и […]
Как вашето дете учи чужд език? Моето учи чрез игра и слушане, най-вече чрез подбрани от мен, безплатни видеоканали на английски език. Убедена съм, че нищо не се учи в големи […]
Още след първата минута на анимацията „Бъгнатият Рон“, осемгодишната ми дъщеря ми прошепна “И аз искам такъв робот!“. Да си призная, аз също исках. Много. И в същото време се тревожех, че логичните ми обяснения защо не ѝ давам да ползва дълго време телефона, компютъра и телевизора, отиват на боклука.
Обаче после се оказа, че „Бъгнатият Рон“ работи в моя полза. Сюжетът разказва за момченце в началното училище – от български произход при това:). Дете, чиято къща на улицата е единствената с овощна градина. Дете, което се храни с полезна храна. И това дете е единственото в училището, че и в градчето, което не притежава робот-приятел. А, толкова ми напомняше това дете на моето собствено, че чак ме стегна гърлото, докато гледах колко му е трудно да не е като всички останали.
Напоследък намирам анимациите за доста по-стойностни, отколкото повечето игрални филми. В тях се засягат наистина наболели, важни въпроси. „Бъгнатият Рон“ разисква проблема с все по-голямото „потъване“ на децата, че и на възрастните, в техниката. За загубата на общуването. Виждаме колко страшно може да бъде дори едно междучасие, колко болезнено е привличането на нежелано внимание.
Обаче, като на кино, накрая всичко свършва добре – толкова добре, че потвърждава моите, родителски обяснения защо не давам да се стои пред екрани много-много. Обяснява ги с кино.
Филмът е подходящ за всички деца над 5 годинки според мен, та чак до големите. Той е истински забавен, с държащо те в напрежение действие. Макар да е пълен с онези мечтани, вълшебно-технологични джажди, които сигурно ще са реалност съвсем скоро, „Бъгнатият Рон“ ни потупва по рамото, помагайки ни да се опомним. За да не забравяме кое е най-важното.
„Бъгнатият Рон“ е в кината от 22 октомври 2021 година
Семейство Адамс вече е класика, когато става въпрос за забавни, леко страховити филми, подходящи за деца. Анимацията „Семейство Адамс 2“ е подходяща и за тийнейджърите – онези търсещи себе си порастващи с капризни вкусове. Сюжетът е посветен на търсенето и намирането, на въпроса, който е минавал през главата на почти всеки тийнейджър, ако дори съвсем бегло е бил недоволен от родителите си:
„Това наистина ли е моето семейство?“
Всички деца порастват, дори децата на семейство Адамс. С порастването идват онези проблеми, чрез които детето осъзнава себе си и своето място в света. Така че, освен веселие за Хелун, този филм ще бъде полезен по едни болезнени по различен от типичния за Адамс начин, въпроси.
Докато гледах анимацията, си мислех, че е подходяща за по-големи деца, над 10 години. Не защото ще ги уплаши, а заради сюжета. Обаче, когато излязохме от прожекционната зала, дъщеря ми беше много доволна. Тя е на осем, ето защо снижавам преценката си за възрастовата граница до училищна възраст. За по-малките хлапета историите за разменени деца може би ще бъдат далечни или мъничко притеснителни. Всеки родител сам може да прецени. Но пък зачекването на темата за семейството ще отвори много поводи за разговори с децата:
Какво означава да си родител: да родиш или да отгледаш дете?
Какво означава да осиновиш дете?
Дали винаги хората в едно семейство си приличат?
Дали винаги хората в едно семейство се обичат?
Братята и сестрите приятели ли са или не?
Кое прави едно семейство „семейство“?
Жанрът на анимацията „Семейство Адамс 2“ е приключенска, семейна комедия. В кината е от 8 октомври 2021 – за всички, които нямат търпение да дойде Хелуин!
Бях забелязала този вид таблици за умножение още преди дъщеря ми да влезе дори в предучилищна възраст. Тя е повлияна от метода на Монтесори, помагайки на детето не просто да наизустява, но и да разсъждава. Много ми хареса идеята детето да вижда истинска таблица с нарастващите числа, а просто изписани едно след друго колонки с числа. Посредством тази таблица изпъкват факти, които детето трудно би забелязало при обикновените таблици за умножение:
Как нарастват числата, когато са умножени по собствената си стойност
Любопитните особености на умножението с 9, при които десетиците нарастват с една, а единиците намаляват с една
Когато множителите разменят местата си, произведението остава едно и също
Умножението с всяко число е броене през неговата числова стойност
Умножението на редиците с четни числа дава четни произведения
Понеже в единия край на таблицата са по-малките числа и постепенно нарастват, колкото са по- надясно и по-надолу в нея, тя може да бъда ползвана и за деление. Числата ще се намират по-лесно. Умножението тук е показано до 12, което ще даде още знания, дори да не бъдат запомнени.
Общо-взето, тази таблица за умножение е една чудесна вещ за стаята на всеки второкласник. Цветна и прегледна, тя може да бъде разположена на детското бюро или да бъде закачена на стената. Рамката не е тежка или чуплива, затова у дома я разнасяме из стаите всеки ден, повтаряйки умножението с дадено число.
Големината на рамката е близка до А3 – 30/40 сантиметра. Можете да я получите в три цвята, в зависимост от предпочитанието ви: черно, бяло и естествен цвят на дърво. Проверете с кои от рамките разполагам в момента.
Красиво помагало за стаята на всеки ученик, не само във втори клас, за да не излети наученото от ума и на по-големите.
Не знам как е при вас, но ако тръгнем на разходка само тримата с баща ѝ, моята дъщеря започва да се оплаква от умора, да пита за катерушки и половината време минава в разправии. Ако с нея е само един възрастен, тогава тя си приказва с него и не изпитва признаци на умора или друг дискомфорт. Това е най-ползотворната разходка за учене – един възрастен и едно дете – ала не и за отмора. Почти толкова добре минават излетите с друго семейство с дете, близко по възраст с дъщеря ми. Тогава, макар и да спорят от време на време, децата се увличат едно-друго и разглеждат, разсъждават, състезават се.
Тези сортери са от една такава приятна, есенна разходка. Искаше ми се да подготвя някакво занимание за Елора и Тити – момченцето на наши приятели. Обаче трябваше да се случи много бързо, покрай печенето на сандвичи и беленето на ябълки за излета.
Направих сортери по цвят от щипки, защото имах много дървени щипки, а гората беше шарена и прекрасна за събиране на листенца. Щипките лесно се навървят на връвчица и така са удобни за носене – например като огърлица на врата. Плюс това щипките устояват на вятър и осигуряват прегледност. Аз залепих различни цветове филц на всяка щипка, но може просто да драснете с цветен молив или фулмастер по щипките. Ще стане даже по-бързо.
Залепих филца с пистолет за горещ силикон. Показаните щипки са големи, като за простиране.
Важно: ако децата, за които правите сортера, са под 4 годишни, ползвайте по-малки щипки, които трябва да се отварят по-лесно. Малките деца трудно натискат щипките и трудно защипват с тях. Просто нямат нужната сила в пръстчетата. Ето защо занимания с щипки невинаги са удачни за малки деца.
Ако детето е малко и бързо губи търпение, сложете 3 или 4 щипки и постепенно добавяйте още към наниза. Все-пак, не искаме никого да отвратим от полезните занимания.
В началото на разходката дадох на всяко дете по един сортер. Сега се чудя дали не беше по-удачно да им дам един общ сортер и дали не трябваше ние, възрастните да се състезаваме с тях кой ще намери по-точни съвпадения на цветовете. Децата се съревноваваха доста. Спориха кой е намерил по-хубаво листо. Но поне не са мрънкали колко още ще се разхождаме.
Подобни сортери са полезно упражнение по наблюдателност. Особено за децата, които не се вглеждат много-много, нали? Нашият сортер от щипки си стои до вратата, готов за нови разходки.
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
