Обичам българските плажове. На някои от тях ходя от дете и радостта, когато стъпя там, трудно се описва с думи. Взимала съм морски пясък за игри с дъщеря ми, но тази година направихме нещо повече. Събрахме по малко пясък от плажовете, които посетихме, за да започнем своя колекция.
Това е чудесно географско и сензорно помагало за всички деца, нещо като колекцията с камъни. На някои плажове пясъкът е черен, другаде златист. Има места с пясък, ситен като грис, а другаде е по-едър. Според мен е мило подаръче от морето, но е и нелош армаган за приятели в чужбина. Хем колекция със спомени, хем колекция с късче море.
За дъщеря ми направих вариант с пясък в малки бутилчици, както и етикети. За подарък за приятелски дечица – кутия с етикети от плажовете, плюс няколко празни етикета. Бутилчиците са от подходящи опаковки от козметика, има и купувани стъклени епруветки. Ако имате и бутилчиците, и етикетите, може да направите игра за наблюдателност, като се събират етикет и бутилчица с еднакъв пясък. Капачките не са залепени, за да може да се пипа пясъка. Ето защо препоръчвам да контролирате играта, ако не искате да намерите някой весел ден пясъка по пода у дома. Е, когато играете с пясък, винаги има и по пода, но това е приемливо.
Препоръчвам първо да изберете кутийката, в която ще ги съхранявате, а не като мен да се утрепете да търсете кутийки с нужната големина, защото сте бързали. Нашите са малко над 7 на 11 сантиметра, обаче препоръчвам по-мънички. Хубаво е кутийката да е с прозрачен капак, според мен. След това, когато знаете големината ѝ, изрежете от картон етикети с нужната големина.
Ние с Елора правихме нашите облепени с пясък и от двете страни, но за дете е по-лесно да са облепени само от едната. Тогава то ще сложи картона на плота, ще намаже с лепило, после ще посипе с пясък лепилото над купичката. Ако лепилото е от двете страни, картонът омеква и натежава, и е нужна повече сръчност както за мазането, така и за посипването. Ще трябва повече да помагате.
Подложете нещо на плота, защото пясък ще има навсякъде, както и лепило. Не е лошо предварително да надпишете откъде е пясъка върху етикетите. Аз си носех пясък в каквото намерех – малки торбички, бутилки от вода. Нужна е само шепичка, защото ще съберете доста тежък багаж, ако вземете по повече и от няколко плажа.
Закачете етикетите, докато изсъхне лепилото. Аз ползвах дълга пръчка, на която ги нанизах като суджуци:)
Тази приятна колекция с морски пясък ще увеличавате с годините, а през зимата ще ви сгрява със спомени. Приятно плажуване от мен:
Изобщо не е задължително детето ви да се научава да плува самостоятелно, нито пък съм на мнение, че учителите по плуване са излишни, напротив. Тук ще споделя обстоятелствата, които подтикнаха Елора на проплува сама, защото могат да са от полза.
Срещала съм родители, които разказват как децата им се научили да четат или да смятат сами, а моето така се научи да плува. Разбира се, за да се случи това, имаше голям интерес от нейна страна и стимулираща среда. Това, според мен, е важно за всяко самообучение.
ДА ЗАПАЗИМ ЛЮБОВТА КЪМ ВОДАТА
Знаете, че бебетата обожават водата. Водата ги успокоява, водата може би им напомня за месеците в утробата на техните майки. Много ми се искаше да водя дъщеря ми на плуване за бебета, ала за съжаление нямах тази възможност по ред причини, нито пък разполагах с вана у дома. Затова пък я къпех във висока ваничка. Това може да направи всеки.
Високата ваничка прилича на кофа, а не на коритце. Има няколко фирми, които предлагат такива ванички. Дълбоката ваничка позволява бебето да се потопи до брадичката и да не изпитва неудобството от по-хладния въздух върху мократа кожа. Няма сапунисване и изплакване, защото измиващите вещества могат да бъдат опасни да бебешката кожа. Най-често се ползва само вода. Повече за къпането в дълбока ваничка прочетете тук:
Ползвахме нашата дълбока ваничка дълго, в пъти по-дълго, отколкото производителя ѝ предричаше:) Междувременно Елора стана на годинка и започнахме да я водим на басейни от време на време. Имам предвид нещо като три-четири пъти годишно, не редовно посещение на басейни. Тя буквално с всички сили опитваше да се добере до басейн, щом видеше такъв. Не желаеше да излиза от водата и се налагаше с баща ѝ да се редуваме да стоим с нея вътре. Нямаше начин край Елора да има басейн и тя да е извън него. Все-още няма.
На година и няколко месеца, виждайки морето и вълните за пръв път, тя буквално крещя от възхита и вълнение. Това наистина беше любов.
ПОЛЕЗНАТА ПОМОЩ
Не беше навършила две години, когато ѝ купих плувката за гръб. Тя се препоръчва за деца над 3 години и под 30 килограма. Марката, която аз купих, е SwimFin, но има и други, просто са с различна форма. Наложи се да пришия допълнително велкро, защото телцето на Елора беше доста по-тъничко от предвиденото. Ползвахме „перката“ докато Елора започна да тежи към 20 килограма, тогава потъваше до брадичката, така че ако детето ви е над 20 килограма, отчетете този факт. За четирите години, в които я ползвахме, веднъж подмених ластиците, защото бяха загубили еластичността си заради слънцето и хлорът в басейните.
Предимството на плувките за гръб е, че за разлика от поясите и плувките за ръце, те позволяват на детето да остане потопено във водата и не затрудняват движенията му. Така, пораствайки, детето става по-тежко и постепенно се потапя все повече, плувката го държи все по-малко и все по-малко му помага, докато в един момент то се почувства готово да я свали. Освен това плувката за гръб не може да се изхлузи, така че не е необходимо да сте на ръка разстояние от детето си, ако басейна е дълбок.
Плуването на Елора с перката беше като ходене във водата. Тялото ѝ не стоеше хоризонтално, а вертикално и тя движеше ръце и крачета, сякаш лази. Доста се забавлявахме с това:)
Първото сваляне на плувката беше в последния ден от морската ни почивка, когато Елора беше на пет. В бебешкия басейн се престраши и с много плискане успяваше да мине около два метра без помощ. Още не беше готова за плуване без помощни средства в дълбок басейн. Спомням си как няколко месеца по-рано, вдъхновена от друго дете край водата, беше опитала да плува без перка и беше много изненадана, че потъва.
Вече беше на шест години, когато отидохме на басейн за първи юни, но забравихме перката. Нямаше как да се върнем, затова ѝ предложих да ползва плувките, които имаше там. Стоях плътно до нея, защото се притеснявах, че може да се подведе, да пусне плувката и да потъне. Общо-взето я носех из водата. В някакъв момент тя ми каза да я пусна и доплува самостоятелно до ръба на басейна. Така се оказа, че може да плува без помощ. Странното е, че от престрашаването в бебешкия басейн предното лято, бяхме посещавали басейн само още веднъж.
Вече не плуваше хоризонтално, а вертикално, но тя не приема лесно съвети, така че плува в стил „кучешката“:) или по гръб. Тепърва предстои да усвои стиловете на плуване. През последната година посещаваме много по-често басейни, за наша радост, така че увереността ѝ във водата расте. На плажа плува с дядо си до шамандурата и обожава да се гмурка.
ПЛАВНИЦИ ЗА МАЛКИТЕ ПЛУВЦИ
Точно в деня, когато проплува сама, наша позната, която наскоро се беше научила да плува, ни даде чудесна идея. С Елора си говореха за новите си умения в плуването и тя предложи да ѝ купим малки плавници. Не големи и тежки, а от онези с малки перки, които няма да я дърпат надолу с тежестта и дължината си. Малките плавници помагат да се движи по-бързо и да е по-уверена във водата. Определено са от голяма помощ за „прохождащи“ плувци. Година по-късно Елора успя да скъса единия и напоследък осъзна, че вече не са ѝ толкова необходими. Така и не сме купили нови, просто не е поискала.
Надявам се нашият опит с плуването с малко дете да ви е от помощ по един или друг начин. Когато ѝ купих перката, не вярвах Елора наистина да проплува сама, просто много ми хареса как изглеждаше и колко повече сигурност даваше във водата, но ето че бях приятно изненадана. Не целя да омаловажа ползата от учителите по плуване, напротив. Ние скоро също ще се възползваме от учител.
Обожавам аромата на акацията. Като деца с приятелите ми ядяхме белите цветчета като бонбони. Това беше по времето, когато лакомствата бяха оскъдни и децата познаваха не само аромата, но и вкуса на доста цветя:)
Всъщност, цветовете на акацията са съвсем ядливи и даже има рецепти за панирани цветове. Дъщеря ми също харесва вкуса на суровото цвете.
Преди две години опитах за първи път да направя някакво сладко с цветовете на акация. Тогава намерих някаква рецепта, която препоръчваше да отскубна само белите листенца, които после се разтвориха в захарния сироп, обаче крайния резултат нямаше аромат на акация. Пълна загуба на време.
Тази година ми хрумна да пробвам метода от сиропа от люляк, но с цвят от акация. И стана! Чудесен, бледорозов сироп с аромат на любимата ми акация!
ПРОДУКТИ
1 буркан цвят акация
малко по-малко от количеството на този буркан горещ захарен сироп
(Захарен сироп се прави от равни количества вода и захар, затоплени на котлона)
лимонтузу или парченца лимон без кората, или и двете
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
Наберете си свежа, разцъфтяла акация. Ако има буболечици, просто я оставете в открит съд за няколко часа, за да изпълзят. Няма нужда да я миете, по-добре я берете от чисти места или в дъждовен ден. Тя и без това цъфти в дъждовните месеци.
Наскубете само цветчетата, като махнете зелената дръжка на съцветието. Напълнете един празен буркан догоре, без да натъпквате цветовете.
Ако имате лимон, обелете кората му и го нарежете на кубчета. Добавете го в буркана. Аз слагам половин голям лимон в буркан с вместимост един литър, но това е въпрос на вкус. После лимонът не се усеща.
Залейте цветовете с горещ захарен сироп. Затворете с капачка и оставете да изстине. Оставете буркана да престои за десетина дни, до около две седмици в хладилника. Спомням си, че опитах сиропа след първите пет-шест дни и тогава имаше вкус на трева. На четиринайстия ден вече имаше вкус на акация.
Прецедете течността. Разредете сиропа на вкус с вода.
Ако няма да го изпивате веднага и не искате сиропа да се развали след още някоя седмица, го загрейте пак на котлона и добавете половин пакетче лимонена киселина на литър сироп. Не е нужно да завира, а само леко да се вдигне пара, за да се стегнат капачките от топлината му. Сипете в буркани, затворете ги и обърнете с капачките надолу. Така затворен, може да съхранявате акациевия сироп в обикновен шкаф например.
Първият път брахме акация около София в средата на месец май и мислех, че отдавна е прецъфтяла. Оказа се, че на по-високо акацията цъфти и в началото на юни. Напът за Самоков, в планината имаше много и пак си набрахме. Имаше дори прецъфтяващ люляк!
Отварата и сиропът от цветовете на акацията имат леко успокояващо действие, също противоглистно и отхрачващо, влияят добре на стомаха и червата. Но листата и кората на дървото са отровни, а суровите цветове могат да предизвикат гадене при някои деца, така че внимавайте. Сиропът има чудесен вкус, а и е полезен!
С дъщеря ми сме ползвали най-различни комплекти с букви – обикновените пластмасови и бели, които се продават още от детството ми, комплект с магнитна дъска, шила съм букви от плат… Наскоро направих този комплект букви, който е съобразен цветово не само с гласните и съгласни звуци в азбуката, но и с видовете съгласни звуци – сонорни, звучни и беззвучни. Няма нужда да обяснявате тези подробности на малко дете, но е хубаво те да се съдържат в комплекта с букви, с което детето играе и учи. Така, чрез сетивата си, детето ще усвои разликата, а когато дойде време в училище да учи тези названия, ще му бъде по-лесно.
Комплект с букви не ви е нужен само, когато учите буквите. С него чак до първите класове ще пишете думи. В предучилищна група и първи клас звуците първо се изписват като червени и сини квадратчета. Червено за гласните, синьо за съгласните звуци. Преди детето да се учи да пише, то усвоява видовете звуци. Ето защо направих тези букви за Елора. Сега тя в последната предучилищна група и ѝ предстои първи клас. С братовчед ѝ, който е на четири, обичат да „пишат“ думички и по хладилника на баба си, така че сигурно ще им налепя магнитна лента и ще занеса един комплект и там.
Направата на този комплект не е скъпа, нито е трудоемка. Необходими са:
1 лист червен филц
1 лист син филц
1 лист синя EVA пяна
1 лист синя брокатена EVA пяна
парченце бяла EVA пяна
и по желание:
двойнолепящо тиксо
магнит на лист
парченце прозрачно PVC от опаковка
Червения филц е за гласните звуци: А, Е, И, О, У, Ъ.
Съгласни звуци:
Сонорни: Й, Л, М, Н, Р
Звучни: Б, В, Г, Д, Ж, З
Беззвучни: К, П, С, Т, Ф, Ж, Ц, Ч, Ш
Остават още четири букви:
Двойната съгласна Щ, двойните гласни Ю и Я, и беззвучния знак ь. Беззвучния знак ер малък съм направила от бял материал, за да е ясно, че няма звукова стойност. Обяснила съм на дъщеря ми, че той се поставя само до съгласна буква и тогава звукът става мек. Така може дори да си направите игра – да произнасяте звуците с ер малък до тях и без него. После добавяте и О и пак четете.
Буквата Й съм залепила с двойнолепящо тиксо върху парче прозрачен материал. Така детето може да докосва материала, от който е направена и подсъзнателно да свързва буквата с другите съгласни, а ченгелчето горе си стои на мястото. Хубавото на тези букви е, че те са изключително сензорни – детето може да прокарва пръстче по тях и да запомня как се изписват.
От цял лист А4 филц и EVA пяна излизат няколко комплекта букви. Аз препоръчвам да си направите първо един комплект и после още един-два. Така ще имате достатъчно букви за писане в по-късен етап. Можете, както вече споменах, да залепите на гърбовете им по парченце магнитен лист и да ги направите магнитни.
Големината на нашите букви е 3,5 см на 5,5 см. Двойните Щ, Я и Ю са по-големи, за да разбира детето дори на подсъзнателно ниво, че те съдържат повече от един звук. Вие, разбира се, можете да ги направите и по-едри, но за мен тази големина е достатъчна.
Изрежете си първо нужния брой правоъгълничета от съответния материал. После очертайте буквата мислено или в краен случай с изтриващ се маркер, например за бяла дъска, но не и върху филца. Там написаното ще остане, така че не пишете. Ако ви е по-лесно, първо изрежете правоъгълничета от хартия, изрежете буквите от тях и тогава ги прекопирайте върху филца и EVA пяната. Възможно е да сгрешите едно-две, но материала ще ви стигне.
Изрежете с малка ножичка, удобно е да е с извит край, за да станат по-плавни линиите.
Така един голям комплект букви ще ви излезе около пет, до десет лева, но ще предлага много информация за усвояване. Моята дъщеря е особено впечатлена от брокатените букви. Да си призная, на мен също са ми много приятни на допир.
Желая ви весели игри с буквите от българската азбука!
Да си призная, преди да направя този комплект с капачки за дъщеря ми, малко се чудех дали наистина ще бъде от полза. Капачките представят сборовете на числата от 1 до 10, като включват събиране и изваждане. Подходящи са за всички деца, които проявяват интерес към събиране и изваждане до 10. Например, децата в предучилищна група, както и онези в първи клас.
На Елора ѝ предстои догодина да бъде записана като първокласничка. У дома упражняваме смятането отдавна – първо започнахме със събиране до пет, после до десет и когато то беше усвоено, минахме към изваждането.
Съветът ми е да не бързате и да не пришпорвате математическите умения на детето си. Децата харесват да им е лесно, да умеят нещо, да бъдат майстори. Дайте им време, за да усвоят добре предложеното знание и едва след като са наистина уверени в конкретните занимания, ги усложнявайте.
У дома използваме много игри за смятане. Различни видове сметала, които са предмети и детето ги държи в ръце. Това хем разнообразява процеса на учене, хем помага за запомнянето чрез допир и зрителна памет. Много по-рядко ползваме просто лист хартия или работна тетрадка.
В момента, когато започнах да правя комплекта с капачки за събиране и изваждане, Елора вече смяташе с лекота до двайсет, но често упражнявахме основата. Според мен децата ще ползват цял живот тези най-прости сборове на числата до десет. Ето защо трябва да им се отдели много време и различни начини на затвърждаване.
Реших да определя един цвят, който да е само за сборовете/разликите от 1 до 10, а всички останали цветове да са за уравненията. Зеленият цвят е средата на импровизираните „цветчета“ от уравнения. Така Елора ги разпознава лесно и няма нужда да рови дълго из капачките, докато ги намери.
Естествено, не разполагах с много капачки. Ползвах капачки от прясно мляко, а колко бутилки мляко се купуват на седмица:) Затова първо направих 3-4 сбора, за цифрите от едно до четири.
Ако очаквате да ви обясня, как дъщеря ми е била очарована и цял ден е решавала с тях задачи, няма да стане:) Не. Но определено предпочита капачките на пода пред листчето и химикала. Освен това така се пести хартия.
Постепенно, цифра по цифра, направих и останалите сборове. Използваме ги поне веднъж седмично, като времето за събирането им става все по-кратко. Първо слагаме зелените капачки и дъщеря ми започва да подрежда около тях останалите цветове, според резултата на всяка задачка. Да си призная, скоро ги подреждах и аз и ми отне повече време, отколкото на нея:) Човек трябва да мисли и да внимава, нищо че смята само до десет. При два комплекта или наличието на две деца, даже може да се правят и състезания с тези капачки.
Планирам да направя същите догодина, за да упражняваме и умножението.
Покрай изолацията бяха създадени много видеоуроци за деца, на всякакви теми. Ето как проблемите раждат добро. Прекрасно е! Видеоуроците на български език по принцип са рядкост, затова ги събирам тук. Няма да добавям приказки, от тях имаше много, а и аз съм претенциозна на тема четене на приказки за деца. Ще споделя уроците по музика и пеене, по танци, по приложни изкуства, които истински съм харесала и бих препоръчала. Сигурно съм пропуснала доста, така че, ако знаете за още видеоуроци на български език, моля да ги споделите, за да ги добавя.
МУЗИКА
Бебешка музика:
Весели песнички с движения, предназначени за най-малките. Съпровод на пиано, също и народни песни, подходящи за мъници. Много са полезни, особено за онези деца, които живеят на места без такива сбирки. Елора, прясно навършила седем, също научи една-две нови песнички от този концерт, макар да е далеч от възрастовата група.
Няколко кратки видеоурока на читалище „Васил Левски“, на чийто канал има и доста приказки. Уроците с Рони са занимателни и полезни, стават и за деца в предучилищна възраст, но и за първите класове.
Видеоуроците са кратки, качени на страницата на пианистката във Фейсбук. Според мен са подходящи за деца в училищна възраст и всички пораснали. Много елегантно поднесени, разбираема и полезна информация.
Тук бяха качени уроци по танци за деца – латино и бални танци, джайв, джаз, народни танци. Има и зумба за деца, и видеа не само за деца. Забавни, около 30 минутни уроци, които ни запознават с танците и ни раздвижват.
Доста полезни видеа с таг #МузейкоВкъщи ще откриете на страницата във Фейсбук. Подходящи за деца в предучилищна група, както и начално училище, но и аз ги гледам с интерес.
Видеоуроци от първи до седми клас. Дано останат безплатни. Като майка, която обучава детето си вкъщи, те ми помагат за сверяване на информация, а детето ми се упражнява да усвоява знания, предадени от непознат учител и не в онази занимателна форма, в която се стремя да преподавам аз. Уроците не са весели или вълнуващи, но пък са полезни.
Няколко видеа от мен, които не са съзадени сега, но могат да бъдат полезни за научаване на буквите и развиване на вниманието при деца в детската градина.
Два урока по четене с приказка. Тук няма сричане, само споменаване на буквите:
Дълги около час тренировки за деца в ранна училищна възраст. Според мен те са и тест дали този спорт е подходящ за детето ви – просто му пуснете някоя тренировка и се пробвайте.
Моля, не пускайте на децата си видеа, които не сте гледали. Гледайте новите видеа заедно, за да сте сигурни, че детето ви не получава информация, която вие не желаете то да получи. Не очаквайте, че целия свят е добронамерен и не прокарва нечии идеологии. Бъдете бдителни, защото забавлението е най-лесният път до умовете на децата ни. Аз съм гледала повечето от тези видеоуроци и за мен са чудесни, но ще има и нови, ще се промъкват реклами между видеата. Същото се отнася и за детските филмчета. Те градят светогледа на децата, отразяват се в отношенията им с най-близките, диктуват поведение и дори рисуват бъдещето на децата, на целия свят. Помислете как говорят героите, какво казват на детето ви. За нас, възрастните, някои неща може да са просто смешни, но за децата да са пример. Затова, нека не очакваме децата ни да бъдат научени на ценности извън семейството си. Това е наша, родителска грижа.
Преди време бях видяла цветни кутии за яйца, нещо като опаковки за Великденски подаръци. Вътре се слагат нашарени яйца, декоративни свещи, бонбонки. Хрумна ми, че е добър проект за децата – не е сложен, за оцветяване е, става за декорация и за пренасяне на яйцата. Тази година посъбрах малки картонени кутии, такива за шест яйца. Според мен по-малките кутии са по-подходящи.
Елора не ме остави да боядисвам. Грабна единствената ни широка четка и оцвети кутиите сама. После не спря да ме пита какво ще сложим в тях.
Кутиите по-добре да нямат отпечатан текст по себе си. Някои марки яйца ползват по-шарени кутии като жълто-зелената на снимката. За тях е достатъчно да им нарисувате ярки точици. Други са светлосиви и се оцветяват лесно. Единственото условие е да ползвате бои с добра покривност. Миналата година опитах с обикновени водни бои и не ми се получи. Цветът беше блед, а кутията се обезформи от водата. Опитах и с акрилна боя, тя пък попиваше много и отново резултатът не беше добър. Тази година ползвахме перлени водни бои, които са с чудесна покривност. Общо-взето, съветът ми е да ползвате малко вода или да рисувате линии, а не да боядисвате изцяло.
Друга възможност е да налепите точици или квадратчета тиксо, вместо да боядисвате кутиите. Вътре сложете шарени яйца и други малки подаръчета за близките си. Овържете с конец кутията и сте готови. Ние посадихме семена на цветя в черупки от яйца и макар тъкмо да са покълнали, ще сложим и от тях в кутиите. Така, макар да не можем да сме с близките си този Великден, ще им занесем малка изненада до вратата.
Самата подготовка на тези шарени кутии, ни създаде празнично настроение. Може би ще се харесат и на вас:)
Наближава Великден и всички боядисваме яйца, а после изхвърляме боята. Но „има още хляб“ в тази боя, макар използвана. Поиграйте с децата, докато боядисвате яйцата, а и след това. Ето как:
ПОМОЩНИЦИ ПРИ БОЯДИСВАНЕТО
Да, боите цапат, но ако внимавате повечко и прежалите някое и друго яйце, децата ще научат много, докато заедно шарите яйцата. Бъркалките ще влязат в употреба за най-малките. Другите ще упражнят сръчността си и знанията за смесването на цветовете.
ЕКСПЕРИМЕНТ „КАПИЛЯРЕН ЕФЕКТ“
Вземете парче тоалетна хартия, увийте я на фитил и сложете двата ѝ края в два буркана с различен цвят боя. Боята ще започне да пълзи нагоре по хартията, точно както се придвижва по стъблата на растенията. Хартията също е направена от растения. За няколко часа цветовете ще се срещнат в най-горния край. Така нагледно ще обясните на детето как растенията пият вода.
ОЦВЕТЯВАНЕ НА БЯЛО ЦВЕТЕ
Ако разполагате с бели цветя, натопете ги в останалата от боядисването на яйцата вода. След ден-два ще видите как краищата на цветчетата се оцветяват. Ще демонстрирате на детето как водата се придвижва по цветето.
СМЕСВАНЕ НА ЦВЕТОВЕ ВЪРХУ ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ
След като приключите с шаренето на яйцата, сложете парчета тоалетна или домакинска хартия в плоска чиния. Позволете на детето да сипва върху хартията с лъжица различните цветове, опитвайки да нарисува нещо простичко. Боята ще пълзи по хартията и ще се смесва, което е забавно кратко занимание. То развива сръчността, въображението и знанията за заобикалящата среда.
БОЯДИСВАНЕ НА ОРИЗ
Цветният ориз се ползва като домашен пясък. С него се пресипва, в него се пишат букви, може да се правят и апликации върху мокро лепило или разстлан пластилин. Боядисването на ориза става много лесно – сложете в купичка малко ориз. Капнете от боята и разбъркайте. Оставете да изсъхне, като разбърквате от време на време.
РИСУВАНЕ СЪС САПУНЕНИ МЕХУРИ
Можете да направите рисунки на красиви цветя, облачета, морски вълни, дим… За тази цел добавете към боята в буркана малко препарат за съдове и разбълникайте течността, като духате със сламка в нея. Долепете лист хартия върху балончетата и оставете да изсъхне.
По-подробно прочетете за този вид рисуване тук:
РИСУНКИ СЪС СОЛ
Това го правихме за първи път, просто за да оползотворим боите. Трябва ви течно лепило или каша брашно и вода, ако нямате. Направете схематична рисунка с лепилото, като слагате повечко. После посипете лепилото със сол. Оставете солените контури да изсъхнат. След като са изсъхнали, капвайте по тях с боите от яйцата. Боята ще се просмуква по солта и ще се смесва. След като всички контури са оцветени, оставете рисунката да изсъхне.
Това не е занимание за всеки ден, но децата харесват разнообразието и ще им бъде интересно да опитат. Освен това така научават повече за свойствата на различните материали.
БОЯ ЗА СНЯГ
Пресипах боите в шишенца от боя за коса. В този вид ги ползваме през зимата за боя за сняг, като избягваме червеното и жълтото, защото напомнят телесни течности. Запазих ги в бутилчиците, защото така са удобни за ползване през цялата година. Нищо, че зимата е далеч. По-удобни са и за рисуването върху сол, и за онова върху тоалетна хартия.
Ако успеете да изгребете малко скреж от камерата в хладилника, ще организирате още една весела игра за детето си – рисуване върху сняг в чиния.
СМЕСВАНЕ НА ЦВЕТОВЕ
Препоръчвам игра в банята. Необходими са ви нечупливи бутилки, по-добре безцветни. Например от минерална вода. Напълнете ги с вода и капнете от боите за яйца. После оставете детето да сипва от различните цветове вода например в бели кофички от кисело мляко. Нека експериментира наволя. Не оставяйте детето само, защото може да се подхлъзне или да реши да пийне от оцветената вода. Тези бои оцветяват дрехите, дори да са в слаба концентрация, затова облечете нещо старо.
Желая ви весели Великденски празници! Бъдете здрави!
Тези игри сме кръстили на различни приказки и напоследък, по време на карантината, ги играем често. Те са кратички, подвижни игри, свързани с някакъв момент от различни приказки. Дъщеря ми много ги харесва, а за възрастните са полезни, особено за онези, които не се сещат как да играят с деца.
ДЯДОВАТА РЪКАВИЧКА
Тази леко разрушителна игра ми беше любима още откакто аз бях на 8-9 години, а брат ми на 2-3. Пъхахме се в плика за завивката и обикаляхме апартамента. По-смешно е, когато в плика има повече от едно дете, защото всяко дърпа нанякъде и има доста залитане и падане. Дъщеря ми например се изхитрява и наднича през плата.
Важно е да поразчистите чупливите предмети на достъпни места, ако още са останали такива в дома ви:) Имайте едно наум, че играта е леко опасна, така че поне в началото се напъхайте в торбата с детето или наблюдавайте отстрани.
Наричаме тази игра Дядовата ръкавичка, сещате се защо.
ЗАЙЧЕНЦЕТО БЯЛО
За тази игра трябва навън да е тъмно и да имате фенерчета. Ще кажете, че детето ви го е страх от тъмното? Да, и моето уж го е страх – до момента, в който не предложа да играем на Зайченцето бяло. Идеята е, че зайчето се е загубило в тъмнината и светулката го търси с фенерче. Иначе е игра на криеница в тъмното. Пеем песничката за Зайченцето бяло, докато един от нас се крие в тъмнината. Щом песничката свърши, тръгваме да търсим с включени фенерчета.
Играем тази игра още отпреди Елора да порасне достатъчно, за да се страхува от тъмнината – когато още криеше само главата си. Дори да нямате много места за криене, тъмнината ще помогне, а търсенето с фенерче е особено вълнуващо. Елора се крие сама, но предпочита да търси с още някого.
ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ
Отново вид игра на криеница, този път Хензел и Гретел търсят пътя към дома. За целта ви трябва мъничка къщичка – нарисувана, измайсторена или играчка – плюс три топчета. Топчетата са трохичките, те водят към къщичката, която се слага близо до последното, така че да е видима. Тоест, не трябва да е покрита или напъхана в шкаф например. Играта е за наблюдателност, може да бъде разиграна и в тъмнина с фенерчета при по-големи и смели деца.
За трохички може да ползвате орехчета, парчета строител и каквото друго се сетите. За най-малките може да направите градация при трохичките, например тъмнозелено, зелено и светлозелено топче или номерирани от едно до три. Така децата по-лесно ще се насочат близо до коя трохичка да търсят къщата.
ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА ИЛИ МАША ОТ МАША И МЕЧОКА
Смешна, подвижна игра. Търкалянето е полезно за децата, така че ще прекарате весел половин час. Трябва ви одеяло и широка, равна площ, например спалня. И килим става, но е малко по-твърдо. Разпъвате одеялото, един от вас ляга в единия му край, захваща с крак и ръка двата му края, след това с търкаляне се увива в одеялото. Разиграваме как се правят баничките, които после Червената шапчица ще занесе на болната си баба.
После детето може да опита да се измъкне от намотаното одеяло, да се развие обратно, да пробва да се изправи, ако е безопасно. Ние се редуваме с увиването. Търкалянето развива координацията, така че тази игра, освен весела е и полезна.
ПРИНЦЕСАТА И ГРАХОВОТО ЗЪРНО
Сензорна игра, отново вид криеница, но с тази дори може да мятате по някой поглед към телевизора и да не мърдате много-много. Трябват ви две-три завивки и топче, което ще е грахчето. Първо вземете топчица като за тенис и ако детето я намира с лекота, я сменете с по-малка. Може да ползвате и орехче.
Аз сгъвам на две завивките и ги натрупвам една върху друга. Това са дюшеците, с които в приказката изпитвали принцесата. Детето затваря очи, вие пъхате някъде най-отдолу грахчето. После детето, търкаляйки се по завивките или опипвайки с ръчички, трябва да го намери. Моята дъщеря отново държи да се редуваме, затова и аз, и тя се търкаляме и в тази игра, развивайки вестибуларния си апарат:)
Тези игри са още по-весели с повече от едно дете, но при нужда и големите ще станем деца, нали? Те са повод да се присетите за приказката, да си я разкажете, но също и да се раздвижите дори у дома.
Всъщност, ще рисуваме с бои, но с помощта на сламка. Ако нямате пластмасова или хартиена сламки – аз нямам отдавна у дома – стават и пвц дръжки за балони, а за първите два опита – и многократни сламки (без стъклени). В два от методите има и издухване на въздух през сламката, така че може да се каже, развиваме дишането, освен фината моторика и въображението.
Защо ви е да правите тази мацаница вкъщи с детето си – ще попитате. Аз бих ви посъветвала не само да показвате на детето си тези три начина за рисуване, а да рисувате заедно с него. Така ще сътворите нещо заедно, ще градите общ спомен, ще търсите и намирате заедно решение, може би дори малко ще се състезавате един с друг.
ИЗДУХВАНЕ НА ВАДИЧКИ БОЯ
Попадала съм на безброй красиви картинки с този вид рисуване, но се оказа, че има тънкости, за да не се получи просто един подгизнал лист и боята наистина да стане на прилични вадички. За целта хартията за рисуване трябва да е плътна и не особено попиваща. Блокче за рисуване е най-подходящо, а не хартия за принтер например. На листа може да нарисувате личице на човече, а вадичките да са косата му. Други варианти са слънце, трева, дъждовни облаци…
За боя при успешния си опит ползвахме боя в тубичка, разредена с малко вода. Забележете, че боята трябва да е с гладка консистенция и да не е твърде водниста, но и не твърде гъста.
Покажете на детето как да пренася със сламката малко от боята върху листа, да я изсипва там и после да я издухва на вадички. Тук по-тънките сламки май са по-добър вариант.
РИСУНКИ СЪС САПУНЕНИ БАЛОНИ
Това го пробвахме три-четири пъти с дъщеря ми, преди да открием как става. Не ставаше с акварели, нито с темпер, колкото и боя да разтваряхме във водата. Получи се с боя за яйца.
Взимате един буркан, сипвате вода, слагате лъжичка веро и добавяте боя за яйца. Колкото повече боя, толкова по-ярък ще е цвета, обаче и цапането е по-вероятно. Все-пак, боята за яйца трудно се мие, не го забравяйте и придържайте буркана на по-малките деца. Сместа трябва да става на балончета, когато издухвате въздух през сламката в нея.
След като балончетата започнат да излизат от буркана, долепяте до тях лист хартия. Става и хартия за принтер, и блокче за рисуване. Получават се красиви, балонести отпечатъци, които напомнят на хортензии, на облаци, на морска пяна… Децата обожават правенето на балончета и е вероятно да се престараят с правенето им. Ако не разполагате с престилка за рисуване, минималното количество дрехи е за предпочитане.
СНЕЖИНКИ, ЦВЕТЕНЦА, ЗВЕЗДИЧКИ И КРЪГЧЕТА
Тук няма издухване на боя, а отпечатване. Трябва ви сламка за еднократна употреба, която да нарежете в единия край като на снимката. Отпечатването става по-добре с гъста боя, разредена с мъничко вода. Отпечатъците може да представляват снежинки, но също и цветя или звезди в небето. Детето ще открие, че когато завърти сламката, отпечатъкът става на кръгче.
Листът трябва да е цветен, ако ще рисувате снежинки. Ако не разполагате с цветна хартия, и опаковъчната върши работа. Тъкмо ще използвате нещо, което по принцип е за изхвърляне.
Надявам се, че ще се забавлявате с тези три необичайни начини за рисуване. С тях можете заедно да създадете картички или да употребите разтворената боя за яйца, след като сте нашарили яйцата. Бъдете здрави!
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
