СМЕЛАТА ВАЯНА 2

„Смелата Ваяна 2“ е продължение на морските приключения на Ваяна – момиче от островните народи, приятелка на океана и на един полубог.

ЗА КАКВО СЕ РАЗКАЗВА:

Във втората част на анимацията Ваяна е пораснала и вече е млада девойка. Тя получава титла, която я превръща в търсач на нови земи. Отправя се на ново пътешествие с любимите си прасе и петле, както и с още трима помощници. Онова, което никой не знае е, че получената почест поставя живота на Ваяна, както и на спътниците ѝ, в голяма опасност.

ЗА КАКВА ВЪЗРАСТ Е ПОДХОДЯЩ:

Този път Ваяна има малка, сладка сестричка, която, заедно с кокоските, прасето и лудото петле биха снижили възрастовата граница, поне според мен. Останалите герои са големи хора, затова препоръчвам филма за деца над 6-7 години и цялото им семейство – чак до бабите и дядовците.

ТЕМИ ЗА РАЗГОВОР:

„Смелата Ваяна 2“ е фантастично приключение, но дори и в такава анимация могат да се намерят полезни въпроси, които да разискваме с децата:

за полинезийските народи и начина им на придвижване в морето
как да разберем колко време има до залеза чрез пръстите на ръката си (слънцето на 4 пръста от хоризонта значи 1 час, три значи 45 минути, два са 30 минути, един е 15 минути)
за рифовете около островите и морските течения (реки)
за искреността и възможността да бъдем подведени от собствените си очаквания
за екипната игра и колко е важно да действаме заедно
за уважението ни към океана

„Смелата Ваяна 2“ е в кината от 29 ноември. Това е приятен, семеен филм с щастлив край и обещание за трета част. Когато филмът свърши, изчакайте още малко след анимираните надписи – има още една, последна сцена, преди да тръгне големия списък с финални надписи. Приятно гледане!

Евел Инара

Изображенията за предоставени от Forum Film Bulgaria

ВИЖТЕ СЪЩО:

КИНО ЗА ДЕЦА

Това е шаблон, с който дори малко дете може да създаде красива картинка на елха. Необходимо е само да наплеска боя в кръгчетата. Шаблонът може да си остане върху листа, а може и да го закрепите само временно с онази „дъвка“ за закачане на плакати, например.

По принцип не обичам да ползвам ролки от тоалетна хартия за украса – по естетически причини 🙂 Но тук ролката е само спомагателно средство, затова нямам против.

Много лесно занимание е, подходящо дори за деца в ЯСЛЕНА възраст или за деца със специални потребности, а се получава красива картинка. Някак е приятно да видиш, както всички постигаме почти еднакво добри резултати.

Всички, без значение от възрастта или уменията, имаме нужда да създаваме красиви творби и да им се радваме.

НЕОБХОДИМИ СА:

3 ролки от тоалетна хартия
зелена боя (водна, гваш, акрилна – каквато имате. Аз ползвам 2 цвята, но и един става)
пистолет с горещ силикон (може и друго здраво лепило)
бял лист
самозалепваща канцеларска гума (въпросната „дъвка“ за плакати)

ИЗРАБОТКА:

Нарежете всяка ролка на 4 пръстена. Нужни са ви 10. Залепете пръстените един към друг, като оформите груб триъгълник като на снимката: в 4 реда сложете 1, после 2, после 3 и най-долу 4 хартиени пръстена. Бихте могли да ползвате и друго здраво лепило (за картон). От останалата половин ролка изрежете звездичка и правоъгълниче за ствол на елхата.

ИЗПОЛЗВАНЕ:

Прикрепете с канцеларска глина шаблона към листа. Може и с мъничко силиконово лепило, но рискувате при премахване да се скъса и картинката.

Покажете на детето как да оцветява кръгчетата. След като оцветяването е приключило, махнете шаблона и оставете да изсъхне. Залепете звездата и ствола. Окачете на видно място картинката на детето, за да ѝ се радвате заедно. Вкъщи винаги правим две творби – една аз и една дъщеря ми.

Дори и да не махнете шаблона, пак ще сте постигнали главното – да сътворите красива картинка на зелена елха!

Евел Инара

26.11.2024

ВИЖТЕ СЪЩО:

4 листа, 8 странички

размер на лист: 21 сантиметра

цена: 120 лева

възраст: 3-6 години

Това е най-новата тиха книжка, която създадох – в нея вложих надеждата си да предадем на нашите деца обичта към селото и към селскостопанските животни, които ни изхранват. Тя беше направена като допълнение към Тихата книжка за фермата – добавих игри и идеи, които не присъстват в първата книжка. Книжката „На село“ има 4 листа (8 странички) и разполага с четири прасенца-сензорни торбички. Освен на тактилните игри и развитието на сръчността, тя залага и на броенето до 6.

ПЪРВА СТРАНИЦА:

В останалите мои тихи книжки на първа страница е името на детето. Тази книжка няма място за име, но има пъзел под формата на първия представител на селските животни: овчиците. Пъзелът изписва думата СЕЛО.

ВТОРА СТРАНИЦА:

Тук е полегнала мама Прасе, която може да кърми своите четири бебета-прасета. Слагайки едно по едно прасенцата да сучат, детето ще се учи на броене, както и как изглеждат цифрите от 1 до 4.

ТРЕТА СТРАНИЦА:

Тук е пъзелът със сензорните прасенца. Пъзелът показва различните чувства – тъга, радост, спокойствие и удивление. Детето може да подражава на израженията на прасенцата, както и просто да ги определя. Четирите прасенца са сензорни торбички, които се групират две по две според пълнежа си. Подходящи са и за игри с подхвърляне или мятане в цел.

ЧЕТВЪРТА СТРАНИЦА:

Шест репички в три различни цвята са игра за памет. Целта е детето да извади последователно два еднакви цвята. По-малките може просто да групират репичките по цвят, да ги „садят“ и вадят. Шестте репички могат да се ползват и като ресурс за броене.

ПЕТА СТРАНИЦА:

Сензорна страничка – почвата. Тя е особено важна на село. Тук детето ще открива насекоми и цветни камъчета. Игра за търпение, развитие на речта, успокояваща.

ШЕСТА СТРАНИЦА:

Три сензорни капачета „какъв съм на допир“, под които се крият три животни, чиято козина съответства по вид – дълга козина, перушина и рибешки люспи. Под капачетата има козичка, пиленце и риба.

СЕДМА СТРАНИЦА:

Пъзел по силуети на още три животни: пуйка, котка и мишка. Подходящи за да обясним на детето кои животни са полезни и кои са вредители.

ОСМА СТРАНИЦА:

Крава с четири отлепящи се глава, опашка и 4 крака – подходящи за броене или просто за игри за сръчност. Дава повод детето да научи названията на отделните части на тялото на кравата.

Тази тиха книжка е полезна за деца над 3 годинки до първи клас. Можете да давате на детето само един лист от книжката, особено ако то е на по-малка възраст или трудно се съсредоточава.

Препоръчвам ви да играете заедно с детето си – да му показвате какво може да прави с дадена игра, да му кажете думичките, свързани с нея, а после да му дадете възможност да си поиграе както то реши.

ВНИМАНИЕ! Винаги наблюдавайте детето си, докато играе! Следете да не лапа части или странички на книжката. Пазете отделящите се части с велкро върху тях да нямат допир със страничките с тюл, защото може да го скъсат.

Ако желаете да поръчате тази книжка, свържете се с мен чрез Месинджър или Вайбър. Цветовете варират според наличните в момента на поръчката. Моите тихи книжки пристигат при вас в удобна торбичка от плат – така спестявам изхвърлянето на хартиени опаковки и има къде да съхранявате книжката, без да изгубите части от нея.

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

Отпечатването на растения и изобщо на всякакви предмети, ни е много любопитно. Добре де, на мен ми е любопитно:) Отпечатвали сме растения с чукче, строител с боички, правили сме рисунки с отпечатъци от палци, опитвали сме да отпечатваме растения върху плат чрез варене – последното неуспешно. Така стигнахме до отпечатването със спори от гъби.

В трети клас децата учат за гъбите, така че това занимание може да бъде полезно за третокласниците. Имам още едно занимание, свързано с темата – игра, лист за оцветяване и карти, посветени на гъбите:

Ето как да направите отпечатъците. Ние ползвахме бели печурки, чийто спори се оказаха кафяви. Понеже не разбирам изобщо от гъби, ползвах различни по цвят картончета – ако спорите се окажеха бели, да се виждат поне на цветното. Дълго време планирах това занимание и смятах да купя по-големи гъби, или някакви по-специални. Да си призная, най-добре вземете най-обикновени и евтини печурки – получава се чудесно с тях.

НЕОБХОДИМИ СА:

Шапчици на гъби с внимателно отрязани пънчета (ползвахме бели печурки)

Картончета – бели и цветни, малко по-големи от шапките на гъбите

Чаши – с които да захлупите гъбите

КАКВО ДА ПРАВИТЕ:

Не мийте гъбите, просто внимателно изрежете пънчетата им, така че шапката да ляга цялата върху хартията. Ползвайте ядливи гъби.

Сложете шапките върху картончетата. Аз сложих едно синьо (за да се виждат спорите, ако се окажат бели), едно бяло картонче и едно парче салфетка. Имахме отпечатък и върху салфетката, но не беше толкова равен и хубав като на картончетата.

Захлупете шапчиците, за да се получи изпарение вътре в тях и не ги вдигайте едно денонощие. После внимателно махнете шапчиците и вижте получените отпечатъци.

Oтпечатъците могат да се размазжат и изтрият, ако не се пазят. Изглеждат красиви като майсторска, графична рисунка. Не знам аз ли съм по-впечатлена или дъщеря ми, но това няма значение. Важното е, че тези отпечатъци дават начало на разговора за размножаването на гъбите в нашето домашно училище.

Според мен този експеримент е подходящ и за по-малки деца. Изглежда вълшебен, а е лесен.

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО:

Картите показват цвета на животни или насекоми, тяхната козина или крилца. Общо са 28 на брой – по 14 карти за цветовете и 14 за животинките. Играта е вид пъзел, с който детето може да научи:

имена на животни
цветове
шарки
животински видове и местообитание
брой крайници, криле и други особености
външен вид на животните
броене

Всичко това детето може да го научи, ако има кой да му го обясни, разбира се.

Тези карти са от хартия, затова е добре при игра винаги да присъства възрастен – за да не бъде изядена някоя от тях. Подходящи са и за мъници на 1-2 годинки, но и за деца в предучилищна възраст, а защо не и за началните класове.

Ето няколко игри:

ИГРИ ЗА НАЙ–МАЛКИТЕ:

Започнете, като предложите само 3 карти – 1 на животно и 2 на цвят. Или обратното. Нека детето свикне с играта.
Постепенно можете да увеличавате броя на картите – да дадете 2 карти с животни, повече карти за цветовете и шарките.
Сложете няколко карти пред детето и го попитайте например: Каква е шарката на калинката? Назовете шарката (червена на черни точки), когато детето я избере. С подобни игри детето ще научи нови думи.
Направете предварително комбинации, като някои от тях са верни, а други не. Показвайте ги една по една, като детето трябва да определя „вярно“ и „невярно“ или просто „да“ и „не“ за тях.

ИГРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ:

Състезателни игри кой по-бързо ще направи определен брой съчетания. Ако детето е едно, засичайте време, стига то да желае.
Определяне на буквата, с която започва името на животното.
Броене на картите.
Броене на краката на животинките.
Възможни комбинации – понякога и други цветове (шарки) са подходящи. Например, има зелени бръмбари, жълти калинки, също и жълти на точки.
Съчетание на две различни животни – чрез вида и цвета – как ще звучи названието им. Например: КРАВОЛИНКА или КАЛИВА за калинка + крава.
Хищник и плячка – сортираме картите според вида или теглим карта, за да видим коя ще ни се падне.

Има една книжка в стихотворна форма за шарките на животните – „Цветна бъркотия“ на Евгения Войнова. Според мен е забавно, а и добър стимул за децата, докато играете, да прочетете и книжката. Вкъщи ни е любима.

Показаните карти не са правени от мен, затова няма да ги кача като файл на сайта ми. Има ги разпространени в интернет. Аз просто ги събрах, изравних ги като големина и им добавих цвят за фона. Ако искате да ги разпечатате, пишете ми в Месинджър или на електронната поща, за да ви ги изпратя.

Разпечатайте на плътна хартия. Колкото по-плътна, толкова по-добре. Изрежете отделните карти. После изрежете бялата част във всяка карта с животинка, за да се вижда поставената отдолу карта с шарка.

Желая ви весели и полезни игри!

Евел Инара

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Проектът за Земното кълбо и местоположението на континентите направихме в 5 клас. Много подобни проекти не са сложни за изработка и може да се предложат и в по-ранна възраст. Често съм виждала единствено играта в подобни занимания и преди време щях да си помисля, че това е занимание за детската градина. Обаче тук се изисква поне някаква прецизност и ориентация според екватора и Гринуичкия меридиан.

Относно прецизността – често децата ни не са от най-внимателните и скопосни хора, които ни се иска да бъдат. Когато правите проект вкъщи, а не за училище, можете да си отпуснете душата и да оставите детето да греши и да не изпипва нещата, както на вас ви се иска:) Може да го оставите съвсем умишлено да сбърка, защото така се случва ученето.

Това занимание позволява да упражните:

Имената и формите на континентите
Релеф на континентите (планини и низини, евентуално големи реки)
Екватор и Гринуички меридиан
Местоположение на континентите
Имената на океаните
Мащаб

Това са уроци от 5 клас по География и икономика.

МАТЕРИАЛИ:

хартиен фенер

За самото Земно кълбо можете да ползвате син балон, надуваема топка или син хартиен фенер. Аз предпочетох фенера, защото синя топка не намерих, а балоните се пукат лесно и имаше опасност да не довършим проекта. Освен това, лепихме континентите с горещ силикон. Ако ползвате балон, хартията трябва да бъде по-мека, а боите трябва да са съобразени с нея.

хартия за прекопиране на континентите

Прекопирахме случайно избрана от нета карта на света. За да спазим що-годе мащаба, сравних големината на континента и на домашния ни глобус с хартиения фенер. Дори континентите ви да не са особено точни като размер, ползите от заниманието няма да бъдат изгубени.

гваш бои

Кафява, зелена, жълта и синя. С тях детето грубо прерисува релефа на всеки от континентите.

горещ силикон или друго лепило

Лепилото е съобразено с останалите материали. Аз исках да бъде залепено здраво и лепенето да става по-лесно. Има и други добри начини, а този не позволява грешки, защото се къса хартиения фенер – което е минус.

ИЗРАБОТКА:

Това не е занимание за един ден, а за поне седмица. То не трябва да досади на детето, а да му помогне да се ориентира по-добре по нашето Земно кълбо. Вкъщи разделихме на отделни занимания прекопирането и изрязването, оцветяването на всеки от континентите и накрая лепенето (спрямо екватора и Гринуичкия меридиан). Общо седем дни с прекъсвания.

Понеже нашата планета Земя е фенер, си я закачихме на тавана, с малко лампички на батерии в нея. Предвидила съм още няколко занимания, свързани с континентите и Земното кълбо, които също ще споделя тук. Желая ви забавно учене!

Евел Инара

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Анимацията „Дивият робот“ е създадена по едноименния детски роман на Питър Браун. Не съм чела книгата, но сценарият на филма се оказа многопластов и буквално препълнен с теми за размисъл. Бих казала, че от всички анимации с майсторски изградени сценарии, „Дивият робот“ зае моето първо място. В него е събрана красотата на картината, неочакваността на ситуациите, хумор, истини, сълзи, радост и полезни знания.

ЗА КАКВО СЕ РАЗКАЗВА:

„Дивият робот“ разказва за един семеен помощник – робот, който попада на безлюден, но пълен с животни остров. Там започва да предлага услугите си, а те, разбира се, са нежелани и неуместни. Дъщеря ми беше очарована, че роботът се представя с женско име и е озвучен с женски глас.

ЗА КАКВА ВЪЗРАСТ Е ПОДХОДЯЩ:

Макар че книгата е детска, анимацията не е подходяща за най-малките, според мен. Във филма има няколко по-страшни сцени. Говори се за смърт и естествен отбор. Филмовият разказ е на високо ниво, така че по-скоро бих го препоръчала за порасналите зрители, както и за деца поне в първи клас.

ТЕМИ ЗА РАЗГОВОР:

Ако трябва да изброя всички теми, които бихте могли да изследвате с детето си, докато гледате „Дивият робот“, няма да мога. Много са. Ето поне някои:

всичко за оцеляването на животните в дивата природа
трябва ли изкуствения интелект да има собствена воля
миграцията на птиците
хубаво ли е да има кой да върши цялата скучна работа
могат ли роботите да бъдат зли
темата за страха, грубостта и нуждата някой да ни учи на доброта
как се става общност и възможно ли е при дивите животни
как се съчиняват приказки
само хората ли притежават чувства
как се става майка
темата за смъртта и саможертвата
за помощта
за неприемането на различните

„Дивият робот“ е анимация, която по-добре да не пропускате. Малко повече от два часа радост, тъга и смях, които ни очакват в кината от 11 октомври. Приятно гледане!

Евел Инара

Изображенията за предоставени от Forum Film Bulgaria

ВИЖТЕ СЪЩО:

ОЩЕ КИНО ЗА ДЕЦА

Напоследък се появяват чудесни анимации, които не са на големите и познати на всички филмови компании. „10 живота“ не отстъпва по нищо на големите в бранша. Любопитно е, че дъщеря ми често разпознава в лицата на героите от новите анимации, чертите на герои от по-стари такива, и то от различни студия. Май приемствеността на Холивуд към външния вид на звездите се е прехвърлила и в анимациите.

ЗА КАКВО СЕ РАЗКАЗВА:

„10 живота“ е анимационен филм, разказващ за живота на един не особено внимателен котарак, който твърде бързо профуква своите девет живота. След това получава още една възможност, но тя не е точно онова, което е очаквал.

ЗА КАКВА ВЪЗРАСТ Е ПОДХОДЯЩ:

В този филм няма нищо страшно или смущаващо. Децата обаче харесват герои деца, а тук главните действащи лица са пораснали. Все-пак котаракът Бекет присъства, а той е толкова сладък и забавен. Бих препоръчала „10 живота“ за всички над 6-7 години – за семейства, за тийнейджъри, за баби и дядовци. Сценарият му притежава онази точна рецепта, която ви кара не просто да се забавлявате, но и да се разчувствате.

ТЕМИ ЗА РАЗГОВОР:

„10 живота“ е благодатен за учене с деца. В него се засягат безброй въпроси:

за домашните животни и начина им на хранене
за животните, които възприемаме като вредители
необятния въпрос за пчелите
за лицемерието
за „онзи“ свят и божията милост, представена в лицето на съименичката ѝ „Грейс“
за приятелството и смисъла на живота
за нуждата да внимаваме, за да не се нараним непоправимо
за безсилието и силата, различни за всеки от нас
за съвременните технологии

Може да се обсъжда толкова много, при това без детето да се усети, че учите. Но аз ви желая най-вече приятно гледане!

Евел Инара

Изображенията за предоставени от Forum Film Bulgaria

ВИЖТЕ СЪЩО:

КИНО ЗА ДЕЦА

„Пазителя на дракони“ не е типичната анимация на големите студия, с която сме свикнали. Нямам предвид качеството на картината – там всичко беше изпипано до съвършенство. Просто не бива да очаквате онзи изгладен до перфекционизъм разказ, в който в началото на филма едни много симпатични геройчета имат общочовешки проблем, този проблем се решава след сложни перипетии, които те стискат за гърлото и те карат да рониш сълзи, защото усещаш, че си точно като тези геройчета. Историята на „Пазителя на дракони“ звучи като азиатска легенда. Според мен е полезно да гледаме и такива, не само изгладени до съвършенство хитове. Така умът ни се учи да възприема различен тип разкази.

ЗА КАКВО СЕ РАЗКАЗВА:

Макар „Пазителя на дракони“ да е испано-китайска продукция, сюжетът и героите са азиатски. Едно подменено дете ще открие, че съдбата му са почитаемите дракони, които в онзи момент са затворени в тъмница и използвани като лек за старостта. Детето е момиченце със сладурски любимец, който я следва навсякъде.

ЗА КАКВА ВЪЗРАСТ Е ПОДХОДЯЩ:

В анимацията има един-два по-страшни момента, когато се появяват съществата, свързани със смъртта. Заради тях и заради не така изгладения сценарий бих препоръчала „Пазителя на дракони“ за деца над 10 години и нагоре. На нас – родителите – ни хареса.

ТЕМИ ЗА РАЗГОВОР:

Дъщеря ми беше учудена защо имало толкова много господари в този филм. Наистина, главната героиня наричаше „господарю“ доста персонажи. Ето защо поговорихме за:

азиатската култура на подчинение. Темата е необятна.

Поговорихме и за:

свободата и дълга. Момичето престана да бъде слугиня, но трябваше да се подчини на съдбата си. Тя стана нейния нов господар.
Лъжата, предателството, преструвката.

Тази тема е любопитна за децата, които чрез приятелствата си преминават през трудни моменти.

„Пазителя на дракони“ тръгва в кината от 2 август 2024-та. Желая ви приятно гледане!

Евел Инара

Изображенията за предоставени от Forum Film Bulgaria

ВИЖТЕ СЪЩО:

КИНО ЗА ДЕЦА – АНОТАЦИИ НА ДЕТСКИ ФИЛМИ

Обичам пържени тиквички, но изобщо не обичам да стоя до тигана пет часа. Ето защо, когато преди няколко години градината ни раждаше цели камари от тях, изнамерих какви ли не рецепти, по които да ги готвя. Обаче само хубави рецепти – ястия, които основно са съставени от тиквички, усеща се вкуса им и те са приятни за хапване. Не натъпкани с кашкавал, шунка и съъъъвсем мъъъничко тиквичка в тях. Имам рецепта за чудесна, лесна супа. За шоколадов кекс. За кюфте на тостер (очаквайте я скоро), за салатка-зимнина и за пастет-разядка.

Тази разядка става лесно, но бързо се изяжда поради естеството на печените тиквички – свиват се и от три големи тиквички излиза едно бурканче. Затова не става за зимнина, освен ако наистина не сте заринати с тиквички и нямате проблем да хабите тока за фурна през лятото. През зимата това дори е полезно, защото топлите стаята.

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ

Две-три тиквички, колкото да се напълни добре тавата

чесън (може и на прах)

смлян черен пипер

резене (може и копър)

сол

½ ч.ч. зехтин

ПРИГОТВЯНЕ

Нарязвам на кубчета тиквичките и ги слагам в тава, така че да покрият 1-2 пръста от дъното. Заливам със зехтина и добавям подправките. Аз слагам по половин чаена лъжичка черен пипер, чесън и сол, и три-четири супени лъжици нарязани пера от резене. То е подобно на копъра, но с по-анасонов вкус. Ако нямате, сложете щедро копър.

После с ръце обърквам тиквичките с подправките и слагам да се пече на около 180-200 градуса по Целзий, като разбърквам от време на време. Тиквичките са ми най-вкусни, когато част от тях са се запекли, но без да са изсъхнали. Те се разкашкват при печенето, но не са блудкави, а много приятни на вкус.

За мен няма никакъв по-добър начин за печене на тиквички. Не може да са хрупкави на фурна, защото съдържат много вода. А ако ги изцедите, лесно прегарят. Но ако приемете, че ще са под формата на пастет, намазани на филийка например, ще признаете преимуществата на тази рецепта. При желание може да добавите една-две лъжици сусамов тахан към разядката. Аз в повечето случаи нямам и пропускам. Не е от голямо значение.

Обичам да си мажа от тази разядка върху току-що изпечен домашен хляб или геврече. За тях също имам многократно проверени рецепти.

Опитайте и останалите ни любими рецепти с тиквички! Да ви е сладко!

Евел Инара

ВИЖТЕ СЪЩО: