Една от любимите ни игри у дома, свързани с математиката е домино. Когато играете, трябва да можете да преброите точиците върху плочките, да намирате еднаквите половинки, да преценявате къде точиците са повече и къде по-малко. Но с Домино можете да учите математика и по други начини, с дечица на три годинки например. Не го препоръчвам за по-мъничките, защото плочиците и точиците на тях са дребнички. Не че е невъзможно, просто няма да ви е много удобно да показвате. Във възрастта до три годинки по-логично е да показвате броенето с цели плочици, а не с точиците върху тях.

Откакто направих за Елора първите карти с цифри по Доман, когато тя още нямаше две годинки, все търся нови и забавни помагала. Не ми харесва ученето с листчета и тетрадки, след като има толкова по-хитри начини за онагледяване на числата. Някак неусетно и години преди първи клас Елора започна да събира и изважда, да брои с десетици и да намира решения на логически задачи. Не твърдя, че всички деца трябва да смятат преди първи клас разбира се, а че това стана наистина неусетно, докато си играехме. А и май не е чак толкова лоша идея, след като по новата образователна програма в първи клас се учи събиране и изваждане до 100. За една година децата ще преживеят огромна промяна и ще се наложи да усвоят голям обем информация. Това едва ли ще е приятно за първолаците, според мен.

А ученето трябва да бъде приятно! Ето как да учите и играете с плочиците на Домино:

Стандартна игра на Домино, малко опростена.

Подходяща за деца, които осъзнават цифрите до 20. Игра за двама души. От всички плочки участниците получават по 7. Който има плочка с най-голям сбор от точици, я поставя пръв на масата. Другият участник търси сред своите плочица, която има половинка със същия брой точици като една от половинките на поставената плочка. Играта се реди и в двете посоки. Когато слагате плочка с еднакви половинки, тя се слага перпендикулярно и вече може да се реди и в тези посоки. Ако нямате подходяща плочица, теглите от купа, докато изтеглите подходяща. Играта свършва, щом един от играчите подреди всичките си плочици.

Онагледяване на числата, свързване на число и цифра.

От комплекта Домино извадете плочиците от 1 до 5 или 10. Подредете ги от най-малко към най-голямо число. Бройте с тях. Постепенно можете да започнете да пишете цифри и да молите детето да ги сортира правилно. Щом детето усвои цифрите до 10, добавяйте и по-големите плочки, но без да бързате. Тези игри трябва да са кратички – най-много 5-10 минутки с прибирането и да се правят често, поне 2-3 пъти седмично.

Хубавото е, че докато детето сортира плочките по брой, то някак неусетно учи и събиране, защото за по-големите цифри има различни вариации с точиците.

По-голямо и по-малко.

• Слагате в торбичка плочки Домино. Нека са с числа, които детето разпознава. Един по един теглите плочка. Печели онзи, който е изтеглил по-голямо число.
• Изрежете от картон знак за по-голямо/по-малко. Слагате две плочки и детето трябва да сложи знака правилно между тях. Моето дете много държи да се редуваме, може би и на вашето ще му хареса. Понякога дори може да бъркате, за да стане по-весело.

Задачки Домино с онагледяване

За децата, които лесно боравят с цифрите и се учат на събиране и изваждане. Дайте лист и химикал плюс няколко плочки Домино на детето. За по-забавно сложете плочките в купа или торбичка и нека то само ги изтегли. Задачата може да е различна:

• Да напише на листа цифрата, съответна на всяка половинка от плочките със знака плюс между тях и да напише решението.
• Вие да подредите плочките със знак минус или плюс между тях, а то да напише отговорите или да търси плочка с такъв брой точици. Ако ще търси плочица с верен отговор, вие можете да подготвите плочиците за всяко равенство и детето да избира от тях, а не от всички плочки в комплекта.

Кули за баланс

Може изобщо да не ползвате числата на плочките Домино, а просто да си поиграете с тях като с конструктор. Да поставяте един след друг плочка, докато кулата не падне. Да пишете букви, да правите фигури. Да ползвате плочките като парички в играта на магазин…

Домино не е скучна, стара игра. Това е древна игра, доказала ползите си през вековете. Поиграйте!

Евел Инара

Направих такава торбичка с име за приятелче на дъщеря ми – така бяхме опаковали подаръка за рождения ден. Детето май оцени по-високо опаковката, защото си я носеше навсякъде, което много ме поласка.

Тогава направих торбичка и за Елора, а когато дойде Коледа, всички подаръци у дома бяха опаковани в торбички от плат. За децата торбичките имаха имена и животинчета, разбира се. Мислех, че момченцата няма да се впечатлят, но бях приятно изненадана от сина на кумовете ни, вече първокласник. Той също много си харесва торбичката и си я използва.

Така традицията продължи – опаковките на подаръци вкъщи са от плат. Ако ви харесат, можете да си поръчате такава торбичка – за опаковка или просто за подаръче.

Виждате избора от животинчета: еднорог, коте, лисичка, лъвче, динозавърче. Това са тези, които съм се сетила да снимам и мога да ви покажа. Големината на торбичката е около 33 на 37 сантиметра. Показаните десени може да не са налични, ще можете да изберете от това, което имам в момента. Съставът на плата на торбичките е 100 процента памук.

Цената на една торбичка е 15 лева. Торбичките могат да се перат и да се гладят от вътрешната страна.

Ако ви е трудно да направите такава торбичка сами и искате да поръчате, моля, свържете се с мен с лично съобщение на страницата на Мое умно бебе във Фейсбук или по телефона.

Евел Инара

Не твърдя, че тези три идеи за конструктор от хартиени ролки ще заменят Лего-то на детето ви, но пък ще разнообразят играта и дори ще ви дадат някой и друг час семейна веселба. Имах период, а и сега понякога пак влизам в него, когато непрекъснато набелязвах нови видове конструктори за Елора. Но разбира се, човек не може да купи всички развиващи игри на детето си, дори да не се притеснява колко ще похарчи и да разполага с огромно място за играчки у дома:) Няма и нужда. Когато играчките са твърде много, те не са пред очите на детето и често то играе само с малка част от тях. Когато пак се загледам по някой нов конструктор, осъзнавам че го прави детето в мен, а не майката в мен:) Майката е наясно, че откривателската игра е най-важна за детето й. Майката в мен знае, че почти всички вещи в дома ни имат потенциала да развият ума на детето ми, стига да им дам шанс.

Хартиените ролки вкъщи отдавна не се изхвърлят, събираме ги в голяма кутия и Елора непрекъснато майстори нещо от тях. Естествено, от време на време се освобождавам от някои остарели проекти, защото мястото в апартамента ни съвсем не е безкрайно:)

ХАРТИЕНИ РОЛКИ И ДИСКОВЕ

Този вид конструктор препоръчвам с две ръце. Много подходящ е и за семейни игри, в които да се състезавате кой ще построи по-висока кула или кой ще сложи последния елемент, преди кулата да падне. Чудесна игра за баланс, която няма да ви струва нито стотинка. Падането на кулата е весело също, особено за по-малките.

Можете да ползвате не само хартиени ролки, а и всякакви картонени кутийки и изрязани парчета картон наместо дискове. Но аз се радвам, че намерих още едно приложение на старите дискове вкъщи.

Тези кули се харесват много на Елора, защото дисковете оформят нещо като тераси, където се задържат малки фигурки. Тя играе на замъци с тях, затова понякога изрязваме тесни „вратички“ в част от ролките.

ХАРТИЕНИ КРЕПОСТИ

За този вид конструктор ви трябват само хартиени ролки. В горната част на ролките, през около три сантиметра направете малки прорези – около два сантиметра дълбоки и милиметър широки. Колкото по-тесни са процепите, толкова по-добре ще се захващат ролките една на друга.

На мен ми напомнят на защитните стени на българските крепости, затова ги наричам така. Елора много се радва на прозорчетата и вратите от цветна хартия и както всяко дете – изявява желание да ги залепя и рисува сама.

Хартиените крепости също учат на баланс, макар да не се срутват така грандиозно като първия конструктор.

ХАРТИЕНИ МОЛЕКУЛИ

Просто на това ми напомнят хартиените ролки, свързани с моливи помежду си. Вместо моливи може да ползвате пръчици, но трябва да са с еднаква дебелина, защото между дупчиците в ролките и тях по-добре да няма луфт. Иначе скулптурата ще се разпада.

За да ги направите, пробийте дупчици с остра ножичка и я разширете с молив. Направете дупчици на 5-6 места във всяка хартиена ролка.

Вместо крепости и замъци, може да направите същества. Просто вместо врати и прозорци, нарисувайте усти и очи, които детето да вплита, редейки ролките. Така ще имате хартиена гъсеница от ролки и дискове, чудовище вместо крепост, а с моливите ще бъде още по-лесно да изобразите същества.

Спокойно можете да комбинирате и трите конструктора в един. Както виждате на снимките, става още по-забавно. Препоръчвам ви обаче не просто да дадете на детето си ролките, а да седнете поне първия път с него и да му покажете какво може да направи с тях. Да поиграете вие, включвайки детето.

Няма дете, което да не обича да поиграе с родителите си. Кулата от ролки и дискове е чудесна семейна игра, която може да запълни не една семейна вечер, защото е подходяща както за най-малките, така и за мама и татко, баба и дядо:)

Евел Инара

вижте също:

Танците са изключително благодатни за всички нас, не само за децата. Те подобряват настроението, координацията, чувството за ритъм. Те уморяват децата и им помагат да заспят по-лесно, което е чудесно, нали:) Те дават досег с изкуството и себеизразяването.

Докъм четвъртата й година, с Елора „танцувах“ предимно аз, но моите умения в танците за деца се изчерпват с патешкия танц и още няколко елементарни движения. Опитвах се да я подтикна да повтаря движения от видеата на Super simple songs, но това се случваше, само ако и аз танцувах заедно с нея. Година по-късно, след като я записах в трупа по танци, Елора най-сетне започна да повтаря почти всеки танц, който види на екрана, както и да ме моли за видеа с танци. Разтърсих се за информация по темата, която искам да споделя с вас.

Според мен част от тези видеа са подходящи и за момченца, а не само за момиченца. Линковете са към танци върху популярна музика и повечето на руски, но всичко се показва, така че езикът не е бариера. Много щях да се радвам да споделя и линкове с народни танци, но засега не съм попаднала на видео, което детето ми да следва с лекота.

ТАНЦИ ЗА НАЙ-МАЛКИТЕ

Това е един руски канал, който използва Прасенцата Пепа и Джордж в нещо като елементарно куклено шоу. На мен не ми е любимо, но Елора особено се впечатлява от присъствието на любимите й герои, макар да „говорят“ на руски. Има и други техни клипчета, потърсете канала. Набляга се най-вече на ритмиката, която е началото на детските танци. Също така не забравят да започват с разгряване.
Адресът на канала е:

https://www.youtube.com/channel/UCJ1hIPccI8cBZ5A3DygTpSA

ПЪРВИ СТЪПКИ В БАЛЕТА

Този канал е на английски, в него показват простички балетни движения. Клипчетата може би ще впечатлят основно момиченцата. Елора много го харесва и с усърдие повтаря движенията, откакто ходи на танцов кръжок. Посещенията на танцов клас я подтикнаха да осъзнае, че танцът не е само забавление с някой друг, а удоволствие за самия танцуващ. Адресът на канала е:

https://www.youtube.com/channel/UC2UDAotjwzdMnPToVg7_dsg/videos

РИТМИКА ЗА ДЕЦА

Каналът е най-вече за възрастни, но има няколко видеа, много подходящи за деца. Започваме с ритмиката, има видео за работа върху равновесието, има гимнастика за деца между 3 и 5 години, танци за деца между 5 и 8 години и дори видео как да си направите прическа за танци. Треньорката, също като учителката по танци на Елора, измисля име за всяко движение от танца. Така децата запомнят движенията по-лесно, а после танцувайки, повтарят думичките като подсказка, докато научат добре хореографията. Името на канала е „Онлайн уроки танцев с Шоу-балетом „Культурная революция“, а адресът е:

https://www.youtube.com/channel/UCHMc6uzQYq_mR8bHy2YLzAg/videos

Препоръчвам и ето това видео от същия канал. То показва как да развиваме координацията. Дори и да не разбирате, просто гледайте. Всичко е показано.

ВЕСЕЛ ТАНЦ С УЧИТЕЛКА

Това е единично видео от представление, но учителката по танци присъства на сцената, което помага на децата пред телевизора да повтарят. Песничката много се харесва на Елора – всъщност мелодията, защото тя не разбира текста и все чува развеселяващи я думи като „горчица“, които всъщност не са там:)

БАЛЕТЕН УРОК С МОМИЧЕНЦА

Единично видео от балетен урок. За мен е скучно, но Елора го обожава. Гледа облеклата на децата и тича да сложи тюлена пола и потниче, за да е като тях. После повтаря с упование. Може би и вашето момиченце ще се впечатли, кой знае:)

Това са видеата за танци у дома, които бих препоръчала. Те ще ви бъдат полезни, когато оставате принудително вкъщи или пък ако живеете на място, където няма танцови кръжоци. Забелязах, че Елора не иска да следва много по-големи от нея деца и губи интерес към повечето видеа, които са показани само от възрастни.

Миналата година исках да запиша Елора на танци, но пропуснахме началото на учебната година, защото бяхме болни и аз реших, че вече е късно. Оказа се, че не съм била права. Детето може и да не успее да участва в първото представление, но пак ще се забавлява. Тази година имаше нови дечица дори през ноември. Само за три месеца от хаотичните движения, с които Елора имитираше танца на любимата си Мади – момиченцето от клиповете на певицата СИА – стигнахме до осъзнати, отработени движения. Записахме Елора в трупата по танци към читалище Аура, защото само там намерих танци през делничните дни и близо до дома ни. Първо търсех по-лъскави школи, но сега сме много доволни – децата имат представления на сцената на читалището, което е голяма тръпка за тях. Освен това групата е съставена от деца между 4 и 8 години, без да броя по-големите, които също се смесват с малките от време на време. Смесените групи са много полезни за децата, разликата във възрастта ги стимулира да имитират по-големите и да помагат на по-малките. По-рядко е разделението на групи, което е характерно за класовете по възраст.

Ето че танцовата школа може да се случи и чрез телевизора. Ако детето ви не желае да танцува само, застанете до него и дайте пример. Може и на вас да ви хареса:) Весели танци от мен:

Евел Инара

Може би ще ви хареса и:

Ето че с Елора събрахме достатъчно опит, за да споделим с вас голямата полза от математическите мъниста на Монтесори. Ще ви разкажа:

• За какво да ги използвате
• От каква възраст са подходящи
• Как да ги направите сами

ОТ КАКВА ВЪЗРАСТ СА ПОДХОДЯЩИ?

Доста се колебах, преди да реша да предложа този материал на Елора. Колебаех се, защото имахме други математически пособия, като например картите на Доман за математика. Дълго време планирах да купя пръчиците на Кюизинер – за който не е е попадал, това са пръчици в различен цвят и дължина, от 1 до 10 сантиметра, които визуализират цифрите. С пръчиците може също да се конструират двуизмерни изображения, има дори карти за целта. Използването на тези мъниста на Монтесори обаче почти дублира идеята на пръчиците на Кюизинер. Още повече, че детето може да преброи мънистата на всеки наниз и така само да провери цифрата, която визуализира.

Понеже мънистата са дребнички, 1 см в диаметър, ги препоръчвам за деца над 3 години – за да няма задавяния. Преди тази възраст бихте могли да визуализирате цифрите с карти на Доман или с конструктор.

Чудесното на математическите мъниста е, че комплектът може да расте заедно с детето ви. Да го ползвате за събиране и изваждане, за въвеждане на десетици и стотици, за умножение. Така че, дори и в училищна възраст този материал ще ви бъде от голяма полза.

КАК ДА ИЗРАБОТИТЕ МАТЕМАТИЧЕСКИ МЪНИСТА?

Необходими са ви:

• мъниста в 10 различни цвята, 10 мм в диаметър
• тел, от железария или хоби материали
• клещи за рязане и огъване на тънка тел

Най-бавно стана намирането на 10 цвята мъниста. Аз ги купувах постепенно, месеци наред и не спазих навсякъде оригиналните цветове по Монтесори. Първо купих около пет различни цвята и направих по 3-4 наниза. Макар да нямахме всички цифри, Елора пак можеше да играе и смята с тях. Не се безпокойте, ако нямате дори повече от половината бройки нанизи. Оригиналните цветове на мънистата са:

1 червено

2 зелено

3 розово

4 жълто

5 светло синьо

6 лилаво

7 бяло

8 кафяво (аз ползвах оранжево)

9 тъмносиньо (аз ползвах прозрачно)

10 златно

Ако детето ви не посещава Монтесори градина или училище и няма къде да ползва оригинален комплект на мънистата, не виждам защо да не ползвате удобни за вас цветове, вместо оригиналните.

Тъй като не внимавах и прозрачните мъниста се оказаха идея по-големи от останалите, нашият наниз с 9 мъниста стана дълъг колкото онзи с 10 мъниста. Това може да подведе детето. За комплекта нанизи за детето на приятели нарочно размених червеното и прозрачното. Така единичните мъниста станаха прозрачните, а деветката стана червена.

Телта, която ползвах е мека и огъваема. Нанизвате съответния брой мъниста, завивате края на телта. После режете около сантиметър по-дълга нанизаната тел и отново завивате с помощта на клещите.

Постепенно добавям още нанизи. Започнахме с по един, сега имаме по 10 от всеки вид. Всъщност, едва при умножението ще ви трябват непременно по десет от вид. Нанизите могат да се купят готови, продават се комплекти, а можете да си ги направите и сами, не излиза скъпо. Една торбичка мъниста е под 3 лева, ще ви трябват 10 торбички в началото.

КАК ДА ПОЛЗВАТЕ МЪНИСТАТА?

Броене от 1 до 10. Стълбицата с 10-те наниза се подрежда изключително логично за всяко дете. Това може да е началото на ползването на математическите мъниста на Монтесори.

Конструиране на двуизмерни форми или „рисуване“ с мъниста.

Можете дори да направите схеми на рисунки или букви върху картон или на телефона си, които детето да копира. Можете просто да го оставите да създава форми.

Сортиране по цвят.

По възможност ги съхранявайте в кутия с 10 отделения. Ние все-още нямаме такава, но сортирането е възможно и без кутия, нали:)

Събиране и изваждане.

Можете да ползвате нанизите като сметало или като валута, докато играете на магазин. Нанизите са много приятни на допир не само за децата, но и за възрастните. Освен визуално помагало, те са и сензорно.

Представяне на десетици, стотици, хиляди.

Например за броене по десетици, а защо не и за броене през число. За представяне на четни и нечетни числа също. Ще ви трябват много от златните, така че може постепенно да си ги набавяте.

Представяне на геометрични фигури – с еднакви и различни по дължина страни.

Лесно ще визуализирате разликата между квадрат и правоъгълник, както и различните триъгълници например. Двуизмерните форми ще бъдат представени логично.

Умножение и деление.

Таблицата на умножение, макар че трябва да се наизусти, е добре да бъде разбрана и проверена от детето.

На тази снимка се вижда как ползвахме мънистата, когато нямахме пълния комплект. Това си е вид събиране, така че можете да го ползвате дори да имате и десетте вида нанизи. Детето само избира какъв вид нанизи да ползва, за да представи конкретна цифра. Най-много се ползват единиците в началото, така че осигурете поне пет. Но пък липсата им ще подтикне детето да ги разменя с други.

Монтесори математическите мъниста май не са особено популярни в България, но аз с две ръце ги препоръчвам. Те се ползват от ранна детска възраст, а и в училище, сензорни са, развиват фината моторика, подходящи и за дечица с нарушено зрение, освен това са красиви и приятни на допир.

Ако се чудите какви игри да предложите на детето си според възрастта му, просто му дайте мънистата и наблюдавайте. Предложете да сортира, после да направи форми, да направи стълбицата. Едва тогава преминете към събиране. Не е важна чак толкова възрастта, а уменията на детето. Не бързайте, движете се спрямо интересите на детето и се забавлявайте!

Пожелавам ви точни сметки и удоволствие в смятането!

Евел Инара

Нарекох ги претцелови, защото веднага ще се сетите за какво става въпрос. Иначе в България тези не толкова пухкави хлебчета с хрупкава коричка се наричат парени хлебчета и са мнооого вкусни, особено когато са прясно изпечени.

Правя ги повече от десет години – първо с мая, а през последните две години с квас. Особено са ми любими по Коледа и Нова година. Тогава ги правя с късметчета. Превърнали са се в мой празничен ритуал:) Ако пък трябва да направите хляб бързо, за тях не е необходимо да чакате да втасат.  С печенето, което е около 40 минути, цялото готвене може да бъде под два часа. Не е ли чудесно? За хляб с квас си е невероятно:)

ПРОДУКТИ:

• 1 чаена чаша квас
• 1 чаена чаша прясно мляко
• 30-40 грама разтопено краве масло
• 4-5 равни супени лъжици захар
• 1 супена лъжица сол
• около 700 гр. бяло брашно
• сол за поръсване

* квасът може да бъде заменен с мая (1 пакетче суха например), прясното мляко може да бъде заменено с вода, маслото може да бъде заменено с мазнина по избор. Правила съм всякакви комбинации в зависимост от продуктите в хладилника ми. Разбира се, вкусът е малко по-различен, но парените хлебчета винаги са вкусни.

Първо замесвате тестото от всички продукти без солта за поръсване. Препоръчвам млякото да е топличко – като го докоснете с пръст, да не ви пари.

Замесете меко тесто, което не лепне по пръстите ви. Оставете го половин-един час да си почине по възможност. Вижте следата в тестото, след като съм го натиснала – то е много далеч от втасване.

Докато правех опити да изпека тези парени хлебчета с квас, съм чакала тестото първо да втаса и чак след това съм ги пускала в горещата вода. Пак става, но определено хлебчетата се получават по-хубави без тестото да е втасало. Освен това прескачате осем часа чакане.

В тенджера (моята е трилитрова) кипвате вода и добавете супена лъжица сол. Оформяте топчета от тестото и ги пускате във врящата вода. Може да оформите гевречета, вместо топченца. Може да направите по-големи хлебчета или дребни топчета тесто, ако ще ги раздавате на повече хора. Правила съм и големи колкото юмрука ми, и мънички като орех.

Има много рецепти за претцели, в които вместо сол, към водата се добавя сода бикарбонат. Пробвала съм няколко пъти. Резултатът е, че тестото се надува от содата и придобива „соден“ вкус. Не ми хареса.

Пускате няколко топчета тесто във водата и чакате да изплуват. Това може да отнеме докъм 5 минути и да бъде доста изнервящо:) Аз всеки път се чудя дали ще изплуват:) Времето за изплуване зависи от големината на топчетата, както и от степента на втасване на тестото – по-бързо става с по-дребни и от по-втасало тесто, това за ориентация. Също топчетата е вероятно да залепнат на дъното, затова малко след като сте ги пуснали в тенджерата, ги отлепете от дъното с шпатула. Важно е да не ги вадите, преди да са изплували, защото ще бъдат изключително глетави.

Когато топчетата тесто изплуват, както едно от петте горе на снимката, ги вадите с решетъчна лъжица. После ги подреждате в тава. Може просто да намажете с мазнина тава, може да ползвате хартия за печене. Хартията за печене може да се ползва повече от веднъж, ако не е попила от храната, приготвяна в нея. Аз я ползвам три-четири пъти, преди да я изхвърля.

Топчетата тесто ще се надуят малко, не е необходимо да оставяте много разстояние помежду им. Поръсете ги с едра сол, маково семе, сусам, кимион – каквото имате. Може да ги разрежете отгоре, за да се разпукат по-добре.

Загрейте фурната на 200 градуса по Целзий. Направете го едва след като всички топчета тесто са извадени от водата. Забелязала съм, че ако не бързате в тази част, хлебчетата стават по-хубави. Изчакайте фурната да се загрее напълно и пъхнете тавата. Не бързайте и не слагайте тавата на по-ниска температура.

След около 40 минути хлебчетата ще се зачервят и ще са почти готови. Не отваряйте много-много фурната по възможност. Щом хлебчетата започват да се запичат отгоре, изключете фурната, но не ги вадете, само отворете леко вратата. При сблъсъка с по-хладния въздух хлебчетата могат да се сбръчкат и спихнат. Ако пък сте ги извадили твърде рано или твърде бързо ги изнесете на студено, може да станат глетави. Затова по-добре ги запечете повечко и после леееко отворете фурната за пет-десет минути, преди да ги извадите.

Тези хлебчета са много вкусни, когато са топли. През декември аз все ги нося нанякъде, напъхани в хартиена кесия и усещането за топлината им, докато пътуваме в колата се е превърнало в малка традиция. Доста време ми отне, докато открия добрия начин да ги приготвям с квас. Надявам се, че и на вас ще се харесат!

Да ви е сладко!

Евел Инара

Преди прожекцията на „Мери Попинз се завръща“ се опасявах, че филмът ще е твърде детски за мен. Оказа се, че е точно като за деца над 5-6 години и възрастни. Елора малко се въртя на седалката в средата на филма, затова си мисля, че мааалко по-големите деца ще го възприемат в цялото ми великолепие.

А „Мери Попинз се завръща“ е наистина великолепен. Стилен, характерен, красив като живо представление. Филмът е мюзикъл, а песните са изпълнени на български език. Докато гледах последната сцена, нещо ме подтикна да ръкопляскам и се оказа, че не само аз съм се чувствала така. Ръкопляскахме почти всички в залата на изпълнението на създателите на този филм.

Знаете историята на Мери Попинз – бавачката, която умее да прави ежедневните неща вълшебни. Тя идва на помощ на следващото поколение Банкс. „Мери Попинз се завръща“, макар един вид продължение, е хубав както малко продължения могат да се похвалят. Така че, определено не го пропускайте – с деца или без!

Филмът дава почти изчезналото днес усещане за безвремие – подарък, от който има нужда всеки пораснал човек. За 130 минути времето спира и попадате в друг свят. Какво по-полезно от това:)

Евел Инара

Изображенията са предоставени от Forum Film Bulgaria

ВИЖТЕ ОЩЕ:

„ГРИНЧ“ Е КОЛЕДА ОТ МЕЧТИТЕ МИ

Много харесвам орехи. И да ги похапвам, и да ги добавям в разни рецепти, и като конфитюр, и на ликьор, и като украса. Още повече, че орехите са характерни именно за нашата част на света. В орехите виждам нещо изключително коледно, може би защото ги слагаха в „новогодишните торбички“ за децата или заради катъка с орехи, който беше задължителна част от празничната ни трапеза вкъщи, когато бях малка.

Орехите изглеждат страхотно и като украса. Тази година с Елора спретнахме няколко различни идеи с орехчета – игленичета, мечоци, ягодки и спящи бебета. Подходящи са както за елхата, така и за подаряване или пък за някой детски коледен базар.

Ще обясня как лесно да ги изработите заедно с дете, стъпка по стъпка. Съобразете с какво може да помогне детето ви според уменията и възрастта му. Според мен дете над 3 годинки може да ви помогне съществено, а по-мъничките да направят например оцветяването. Мъниците обичат да оцветяват триизмерни предмети.

Първо направихме игленичетата:

Трябват ви:

• половинки орехови черупки
• парчета плат
• вата или памук
• боя – аз ползвам златна на водна основа, но дори водната боя става. Все-пак, за да не пуска е по-добре да имате акрилна боя или изобщо да не оцветявате черупките.
• горещ силикон (пистолет) или друго лепило за плат и дърво. Препоръчвам горещия силикон, защото става веднага, здраво е и не мирише.
• игла и конец

Пистолетът с горещ силикон е много полезна вещ за майки:) Естествено, не го давам все-още на Елора, защото лепилото е ужасно горещо. Аз слагам лепилото, тя внимателно добавя предмета към него, където е възможно.

1. Заедно боядисайте ореховите черупки. Дори мъник над годинка може да помага. Ако ще правите повече от две игленичета, вероятно детето няма да има търпение да ги оцвети самичко. Помогнете.
2. Ако детето иска да тропосва, му покажете как да тропоса кръглото парче плат по края. Дайте голяма губерка на новите в шиенето. Ако детето има опит, предложете по-малка игла. Следете процеса.
3. След като конеца е промушен, сложете ватата в средата на плата и затегнете конеца. Застопорете го, така че да не се разшие.
4. Сложете горещ силикон в черупката. Дайте на детето зашития плат с вата, за да го притисне навътре в черупката откъм зашития край. Вие държите черупката, детето слага платнената част. Готово!

Подходящи подаръци за баби, лели, майки и всички, които ползват игла. Много мили и коледни!

Мечета и ягодки за елха:

Трябват ви:

• цели орехчета
• парчета прежда или дебел конец
• водни боички
• черен или кафяв фулмастер
• очички
• парченца филц или картон за уши, шалчета и зелените части на ягодките
• горещ силикон

Ягодки:

1. Дайте на детето да оцвети в розово или червено орехчето.
2. Промушете шнура през дупчица в зеления филц.
3. След като боята изсъхне, капнете в горния край на орехчето горещ силикон. Дайте на детето да притисне шнура със зеленината. Ако трябва, долепете зеленината по ореха.
4. Дайте на детето да направи точици-семки на ягодката.

Мечета:

1. Нека детето да хване едното оченце с две пръстчета. Сложете точка горещ силикон и помогнете на детето да притисне там оченцето. Така заедно сложете и другото око, както и двете ушета.
2. По същия начин, поставяйки точки, сложете шала в долната част.
3. Залепете отгоре шнур за закачане. Готово!

Спящи бебета за елха:

Трябват ви:

• половинки орехови черупки
• овални мъниста
• парчета плат
• парченца филц или картон за ушета, панделки и каквото друго ви хрумне
• черен фулмастер
• прежда
• горещ силикон

1. Капнете силикон на ръба на черупката. Нека детето сложи там шнурчето за окачане. Вие го притиснете, за да не се опарят малките пръстета.
2. Пак сложете горещ силикон, този път върху шнура. Нека детето притисне към него мънистото.
3. Подгънете три от краищата на плата, като го лепите с горещ силикон. Пак слагате силикон и детето подгъва. Не е нужно да е прецизно. Подгънатия плат трябва да е малко по-голям от черупката или колкото нея.
4. Капнете силикон вътре в черупката. Притиснете към него неподгънатия край на плата.
5. Сложете линия силикон по долната част на мънистото. Залепете за него плата като одеялце.
6. Може и без ушета, но Елора искаше бебета-мишлета, затова нашите са два вида. Капнете силикон, където трябва да са ушетата и нека детето ги сложи.
7. Позволете на детето да нарисува очите и устичките. Покажете само на първото бебе и дайте другите, макар да не станат прецизни:)

Препоръчвам ви да не се втурвате да правите всичко в един ден, както и да не правите твърде много подаръчета наведнъж. Ясно е, че децата няма да могат да ги направят сами, но пък ще научат разни техники за конструиране, докато ги правите заедно. Те ще придобият опит, който след време ще се превърне в идеи. Освен това е толкова приятно да подарявате нещица, които сте изработили партнирайки си:)

Желая ви весело очакване на празниците!

Евел Инара

Тази книжка се получи съвсем случайно, но е една от любимите ми. Имах поръчка за книжка с конкретни игри и някак от само себе си, те се сляха в любимата детска песничка „Зайченцето бяло“, докато опитвах да ги обединя. Игрите в книжките, които правя, са свързани помежду си. Така с един елемент могат да се правят няколко неща – получавате повече функции на по-ниска цена.

Например, името не е само надпис. Той е и пъзел по големина. Така София, докато реди по големина гъбките, ще пише името си. Постепенно ще запомни коя буква след коя следва.

Освен това част от гъбките влизат в устичката на зайчето на вътрешните странички. Те са храна. Но някои не влизат. София ще направи изводи, че в отвора за устичката влизат само парченца със съответна големина.

Песничката започва:

Зайченцето бяло

цял ден си играло…

Храстчетата са за надничане, но на тях има цифри. Зад тях са скрити плодове и ядки със съответния брой, но и цвят на цифрата. Така детето ще може да ги сортира по цвят, ще усвоява неусетно броенето 1-2-3. Тук храната е на велкро лепки, тя влиза и в устичката на зайчето.

Освен упражнение за фината моторика, храненето на зайчето учи на грижа. Учи и на частите на лицето – очи, уши, бузки, носле, муцунка, уста.

Зад главата на зайчето е контейнерът с цип, от който се вади храната. Децата обичат упражненията да имат причина. Ципчето се отваря, за да се извадят гъбките и плодовете.

А песничката продължава:

…в близката горичка

със една сърничка.

Сърничката е дрънкалка, скрита е зад две меки листенца в полупрозрачно джобче. Децата обожават да отварят, да търсят. Със сърничката може да се играе на ку-ку криеница. Затваряте листенцата и питате „Къде е сърничката?„. Отваряте ги – „Ето я!“.

Песничката, написана от Леда Милева продължава:

…Вече се стъмнило

слънцето се скрило.

Зайчето разбрало,

че е закъсняло…

Тук в джобче имаме захванати с ластик слънце и луна. Детето ще ги вади, имитирайки ден и нощ, докато с мама пеят приказката.

Там има и светулка-дрънкалка, която свети в тъмното, ако е постояла на слънце. На страничката с топченцата „зайчето“ или детето ще търси разни нещица – бръмбарчета, цветни парченца, топченца. Тази игра за търсене се харесва както на най-малките, така и на хлапета в предучилищна възраст. Дори аз обичам да поровя сред топченцата:)

Така неусетно стигаме до:

…Спряла в тъмнината

с лампичка в ръката

малката светулка

на щуреца булка…

…Зайчето видяла,

пътя му огряла.

Отишло при зайка –

свойта мила майка.

Ето я мама зайка. Тя е игра с емоции – според това дали зайчето вече се е прибрало или още не. Детето не само ще упражнява фината моторика, залепвайки различните муцунки. То ще разсъждава над чувствата на героите. Мама зайка може да прегръща зайчето-дрънкалка. Нали така правят всички майки – гушкат нежно своите деца:)

Зайчето, сърничката и светулката са сортери по звук. Две от тях звучат по един и същи начин. Още една игра, скрита сред различните функции на книжката.

Препоръчвам ви да играете заедно с децата си, да им показвате различните възможности на играчките. Да общувате, да помагате, когато детето помоли. Така то ще научи думичките за всичко, което вижда. Естествено, че след това ще го оставите да поиграе и само, но всъщност стремежът към общуване при децата е похвален. Самостоятелната игра в ранна възраст се случва най-вече, когато децата вече са свикнали да не получават достатъчно внимание – например, посещавайки ясла или детска градина, където фокусирането само върху едно дете е почти невъзможно на възпитателите.

Общуването с детето, съвместната игра ще му даде и така ценната емоционална интелигентност. Тя не се придобива в самота.

Надявам се малката София да обикне песничката за бялото зайче:) За мен беше удоволствие да я изработя!

Книжката за зайченцето бяло има 4 листа или 8 странички. Игрите са много повече, защото са елементите са свързани. Ако книжката ви е харесала и искате да имате такава, можете да се свържете с мен чрез лично съобщение на Фейсбук страницата на Мое умно бебе или по телефона.

Евел Инара