От дистанцията на времето ми прави впечатление, че предметът с предимство у дома май винаги е бил българският език. Разработвала съм какви ли не игри за изучаване на четенето, на писането, на правописа, на разказването и преразказването. Когато подготвях статията си за домашното обучение във втори клас, намерих в папките си тези няколко игри, които бях позабравила.
Избягвам да ползвам учебници за да преподавам, доколкото е възможно. Търся всякакви други игрови начини, които не изискват писане. Това важи особено за преразказването – децата първо трябва да се научат да разказват устно без затруднения и чак след това да преминат към писмената форма. Все пак целта е не да намразят предмета, а да станат по-добри в него.
Бих препоръчала също цялата изучавана литература да се чете на глас от родителя. Има няколко причини, по които го правя.
ЗАЩО ДА ЧЕТЕМ НА ИЛИ ЗАЕДНО С ДЕЦАТА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ЛИТЕРАТУРА:
- За да обясним всяка непозната дума.
Знаете ли колко много непознати думи биват прескачани в бързането задължителният текст да бъде прочетен? А ако няма кой да попита „Знаеш ли какво значи това? Кажи ми какво значи според теб?“, как ще бъде обогатен речниковият запас на детето?
- За да обсъдим идеи или поведението на герои.
Ако знаете колко противоречиви идеи има дори в любимите ни и познати детски книжки! Един пример, който помня добре: бързоварът в езерото от „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“. Водата се изпари, те преминаха с микробуса и после парата пак се втечни. Това го четохме в година, когато се изучава кръговратът на водата и е ясно, че не четем учебник, а приказка. Но все-пак беше важно да уточним какво би се случило с рибите и всички обитатели на езерото, ако водата в него наистина заври. Също и с гумите на колата може би.
През годините е имало доста обсъждания на всякакви теми. Четенето е вид възпитание, докато говорим за постъпките на героите. То е урок по история, когато правим паралел с неща, които са се случили по същото време. То може да бъде урок по география и дори урок по народопсихология – за тази цел четем събрани приказки от различни народи.
- За да не намразят автора, когото всъщност трябва да опознаят.
Четенето на изучаваната литература не е личен избор, а задължение. Знаете, че задълженията са недолюбвани. Ето защо вкъщи дъщеря ми чете самостоятелно само книгите, които си е избрала сама. Повярвайте ми, тя обича да чете.
Ето и игрите за втори клас по български език. Те работят за умения и знания, които са заложени в конспекта:
ИСТОРИЯ В ТОРБИЧКА
Това е игра за разказване. Трябва ви книжен плик с предмет вътре. Ако нямате книжен, вземете торбичка от плат или найлон. Детето може да познае предмета само опипвайки го или да го погледне – вие решавате. После измисля кратка история за него. Малка приказка.
Важно е да не карате детето да пише приказката. Писането на тази възраст става бавно, то ще отегчи детето. По-важното е да упражни подреждането на думите в изречение, докато говори. Препоръчвам да се редувате с детето – не само то да измисля и разказва, но и вие.
КАРТИ ЗА ВИДОВЕТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ:
Играта е за забавно запомняне на видовете изречения. Имаме четири вида карти, на които са нарисувани картинки на писмо (съобщително изречение), питанка (въпросително изречение) ядосан и радостен човек (възклицателно изречение). Можете да изтеглите листа с картите и да го разпечатате, а може сами да си нарисувате картинките. После теглим по една карта. Взимаме книга и се редуваме да четем текста изречение по изречение, с интонация в зависимост от картата, която сме изтеглили.
ОПИСАНИЕ НА ПРЕДМЕТ / ЖИВОТНО / РАСТЕНИЕ
Във втори клас децата учат как се прави писмено описание на предмет или животно. Много често учениците правят всичките си задания само писмено – просто защото няма наличен възрастен за разговор. Аз обаче наистина държа на устните упражнения. Не знам прави ли ви впечатление неумението на голяма част от съвременните българи да се изразяват добре. Тъжно е, защото сме народът на Орфей, имаме толкова богат език и красиво народно творчество. Ето защо играем говорейки, а не пишейки. Не бива да се прекалява с писането.
Избираме си един предмет в стаята и започваме да го описваме на детето – от какво е направен, колко е голям, за какво служи, къде стои… То трябва да го намери и назове. После си разменяме ролите. Това всъщност е игра на криеница, но с думи.
ИГРА ЗА ЧАСТИТЕ НА РЕЧТА
Понятията съществително, прилагателно и глагол се учат във втори клас, но препоръчвам тази игра за доста класове напред. Препоръчвам я не само за втори клас, защото децата забравят и се налага да си припомнят забравеното по приятен начин.
За тази игра ползвам тесте от карти DIXIT – това са карти с илюстрации. Можете да ползвате всякакви подобни карти с картинки, с каквито разполагате.
Решаваме на какво ще играем. Например на глаголи. Една след друга с дъщеря ми теглим карти и всяка казва глагол, който е свързан с изображението. Полезно е да имате изписани въпросите, на които отговарят глаголите (или която част на речта сте избрали). Изиграваме не повече от една игра, освен ако детето не настоява.
(Въпросите, които виждате в играта, са част от тестето карти „Умни думи“).
Надявам се тези игри да внесат забавление във вашата учебна стая – била тя домашна или училищна. Нека обичаме и познаваме своя език, защото историята на всеки народ се крие именно в неговия език.
ВИЖТЕ СЪЩО:
